№ 661
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
в присъствието на прокурора Г. П. К.
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601331 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 2, вр. чл. 313 и сл. от НПК.
С протоколно определение от 24.02.2022 г., постановено по НЧД № 17041/2020 г. по
описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 7-ми състав, е
отказано постановяване на съдебна реабилитация по отношение на М. С. М., във връзка
с осъждането му по НОХД № 3034/2015 г. по описа на СРС, НО.
Срещу така постановения съдебен акт е депозирана въззивна частна жалба от адв. Х.
П. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на молителя М. С. М.. В така
подадената въззивна жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че молителят М. е осъждан по три наказателни производства,
а именно – по НОХД № 665/1988 г.; по НОХД № 16365/2006 г. и по НОХД № 3034/2015 г.,
като за осъждането му по първото от цитираните дела е реабилитиран, както е прието в
присъдата, постановена по НОХД № 16365/2006 г. по описа на СРС, НО, а деянието –
предмет на разглеждане по НОХД № 3034/2015 г. по описа на СРС, НО, е извършено след
изтичане на изпитателния срок по условното осъждане на М. по присъдата по НОХД №
16365/2006 г., изтекъл на 14.01.2014 г.
Защитникът намира, че неправилно първият съд е приел, че за осъждането си по
НОХД № 3034/2015 г. по описа на СРС, НО, М. би могъл да бъде реабилитиран по реда на
чл. 87, ал. 1 от НК не по-рано от 08.07.2023 г., като сочи, че 3-годишният реабилитационен
срок по чл. 87, ал. 1, т. 1 от НК тече от момента на изтичане на 3-годишния изпитателния
срок по условното осъждане, постановено по същото дело, който е започнал да тече на
08.07.2015 г., или, иначе казано, на 08.07.2021 г. М. е придобил право на съдебна
реабилитация. Изтъква, че СРС неправилно е приел, че липсват доказателства за
възстановяване на причинената вреда в размер на 100 лева от деянието – предмет на
1
разглеждане по НОХД № 3034/2015 г. по описа на СРС, НО, тъй като М. не би могъл по
собствена инициатива да възстанови същата, без произнасяне на съда в тази насока.
В жалбата се сочи, че са налице всички, предвидени в закона, предпоставки за
реабилитация на осъдения М. по съдебен ред, като в тази насока се акцентира на
приложените удостоверения за липса на висящи наказателни производства спрямо същия.
Отправя се искане определението на първия съд да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно, и съдът да се произнесе по същество, като постанови съдебна
реабилитация по отношение на молителя М. за осъждането му по НОХД № 3034/2015 г. по
описа на СРС, НО.
В съдебно заседание, упълномощеният защитник на осъдения М. – адв. Х. П. – от
САК, поддържа частната жалба по съображенията, изложени в нея. Отправя искане към съда
да признае, че осъденият има право да получи съдебна реабилитация.
Осъденият М. С. М., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по
фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на
депозираната въззивна частна жалба.
Представителят на СГП пледира определението на СРС да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Акцентира, че съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал. 3 от НК,
срокът за съдебна реабилитация започва да тече след изтичане на изпитателния срок по
условната присъда.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Съдебното производство по НЧД № 17041/2020 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав,
е образувано въз основа на молба от осъдения М. С. М., с правно основание чл. 434, ал. 1 от
НПК, съдържаща искане да бъде реабилитиран по съдебен ред за осъждането му с влязла в
сила на 08.07.2015 г. присъда по НОХД № 3034/2015 г. по описа на СРС, НО.
За да се произнесе по така постъпилата молба за съдебна реабилитация, първият съд е
събрал, в качеството им на писмени доказателствени средства, и обсъдил справка за
съдимост на осъдения М. (л. 7 – 9 от съдебното производство); удостоверение от НСлС, рег.
№ И – 34060/06.12.2021 г., издадено на М. С. М. в уверение на това, че към 06.12.2021 г.
срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства (л. 23 от
съдебното производство); удостоверение от СРП, рег. № УД – 41512/03.11.2021 г., издадено
на М. С. М. в уверение на това, че към 02.11.2021 г. срещу него няма данни за обвинения по
неприключени наказателни производства (л. 24 от съдебното производство); диспозитив на
присъда от 22.06.2015 г., постановена по НОХД № 3034/2015 г. по описа на СРС, НО, 7-ми
състав и определение на СРС, НО, 7-ми състав от 05.10.2015 г. по същото дело (л. 25 и л. 26
от съдебното производство).
С протоколно определение от 24.02.2022 г., постановено по НЧД № 17041/2020 г.,
СРС, НО, 7-ми състав е отказал постановяване на съдебна реабилитация по отношение на
молителя М. С. М., във връзка с осъждането му по НОХД № 3034/2015 г. по описа на същия
съд.
За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, съдът е приел за установено, че
спрямо осъдения М. са налице три влезли в сила присъди, първата от които постановена по
2
НОХД № 665/1988 г. по описа на СРС, влязла в сила на 27.02.1989 г., за осъждането по
която молителят е реабилитиран. Обосновал е, че предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от
НК, за осъжданията си по другите две присъди М. подлежи само на съдебна реабилитация.
Решаващият първоинстанционен съд е приел, че с втората по време присъда,
постановена спрямо М. по НОХД № 16365/2006 г. по описа на СРС, в сила от 14.01.2009 г.,
на същия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, изтърпяването
на което е отложено с изпитателен срок от пет години, който е изтекъл на 14.01.2014 г.
Приел е, че за да получи съдебна реабилитация, М. не е следвало да извършва ново
умишлено престъпление от общ характер в 5-годишен срок от изтичане на изпитателния
срок по това условно осъждане, а именно – до 14.01.2019 г., но такова престъпление е било
извършено от него на 21.01.2015 г., за което М. е осъден по НОХД № 3034/2015 г. по описа
на СРС. Направил е извод, че макар срокът по чл. 87, ал. 1 от НК за осъждането на М. по
НОХД № 3034/2015 г. да е изтекъл на 08.07.2021 г., не е налице кумулативно изискуемата
предпоставка за съдебната му реабилитация, а именно – осъденият да е имал добро
поведение. Отделно е приел, че причинените от деянието – предмет на посоченото
наказателно производство, вреди, в размер на 100 лева, не са били възстановени от
осъдения, без да са били налице уважителни причини за това и без осъденият да е бил
освободен от задължението да възстанови причинените с деянието вреди.
Срещу така постановения съдебен акт е депозирана въззивната частна жалба от
защитника на осъдения М. – адв. Х. П. – от САК. За разглеждане на постъпилата жалба е
образувано ВНЧД № 1331/2022 г. по описа на СГС, НО, І-ви въззивен състав.
Настоящият въззивен състав, след като направи служебна проверка на атакувания
съдебен акт, констатира, че в хода на проведеното първоинстанционно производство е
допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила,
представляващо всякога самостоятелно основание за отмяна на крайният съдебен акт,
постановен от съда.
В тази връзка настоящият съдебен състав констатира, че атакуваното
първоинстанционно определение е постановено от незаконен състав, което е нарушение
съобразно текста на чл.348, ал.3, т.3 НПК и което е отменително основание по смисъла на
чл.335, ал.2 НПК, визиращ отмяна на съдебния акт, постановен от първостепенния съд и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд, тъй като допуснатото
съществено процесуално нарушение не може да бъде отстранено при разглеждане на делото
в хода на въззивното производство.
В конкретния случай, от прегледа на материалите по НЧД № 17041/2020 г. по описа
на СРС, НО, 7 състав, се установява, че делото е било насрочено с разпореждане на съдията
– докладчик от 22.11.2021 г., за разглеждане – във връзка с депозираната молба от осъдения
М. С. М., с правно основание чл. 434, ал. 1 от НПК, в отрито съдебно заседание на
25.01.2022 г. от 10.00 часа, с изрично вписване за участие в съдебното заседание на съдебни
заседатели. С разпореждане от 28.01.2022 г. на съдията – докладчик, делото е било
пренасрочено за разглеждане за 24.02.2022 г., когато именно е произнесено и атакуваното
първоинстанционно определение, с което е отказано постановяване на съдебна
реабилитация по отношение на молителя М. С. М., във връзка с осъждането му по НОХД №
3034/2015 г. по описа на СРС, НО. Видно от съдържанието на протокола от проведеното на
24.02.2022 г. о.с.з., съдебният състав е заседавал в едноличен състав, с председател съдия
И.С., който е бил и председател на състава на съда, постановил присъдата по НОХД №
3034/15 г. по описа на СРС, НО, с която М. е бил осъден за престъпление по чл. 209, ал. 1 от
НК, извършено на 21.01.2015 г., на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година,
редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК до „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
3
изтърпяването на което е отложено, на основание чл. 66 от НК, с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. При постановяване на тази присъда,
правилно съдът е заседавал съобразно текста на императивната законова разпоредба на чл.
28, ал. 1, т. 2 НПК, съгласно която дело по обвинение за престъпление, наказуемо с
„лишаване от свобода“ повече от пет години (каквото е обвинението за престъпление по чл.
209, ал. 1 НК, за което М. е бил осъден), в състав един съдия и двама съдебни заседатели.
Същевременно, приложимата в случая разпоредба на чл.435, ал.1 НПК,
регламентира, че молбата за реабилитация се разглежда от съда в съдебно заседание, с
призоваване на молителя, т.е. законодателя имплицитно въвежда изискване състава на съда
по този ред да бъде равностоен по броя на членовете на този, който е постановил
присъдата, за която съдът е бил сезиран с молба за реабилитация.
В проведеното на 24.02.2022 г. съдебно заседание, в което е бил даден ход на делото,
на съдебното следствие, по време на което са били приобщени и събраните по делото
доказателства, съответно е бил даден и ход на съдебните прения и делото е приключило,
съдебният състав е бил едноличен, съставен само от посочения по-горе председател, в
какъвто състав е постановено и атакуваното първоинстанционно определение.
В този смисъл, винаги когато броят на съдиите и съдебните заседатели не е съобразен
със закона, е налице незаконен състав. Съгласно чл.348, ал.З, т.З от НПК, нарушението на
процесуалните правила е съществено, когато присъдата или решението са постановени от
незаконен състав, като това съществено процесуално нарушение е от категорията на
абсолютните /безусловни/ основания за отмяна на постановения съдебен акт. Цитираното
нарушение не може да бъде отстранено, нито санирано от по-горния по степен съд. Ето защо,
констатирайки го, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното определение на СРС
следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на същия съд, от друг съдебен
състав.
Предвид наличието на отменителното основание по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т.
3 НПК, настоящата инстанция не намира за необходимо да ангажира становище по
материалната законосъобразност на така постановения първоинстанционен съдебен акт, в
т.ч. и относно съображенията на молителя и на упълномощения от него защитник в тази
връзка, релевирани във въззивната жалба и в хода на съдебните прения пред настоящата
инстанция.
Подобно становище би ограничило и възможността на съдебния състав при СРС,
който предстои да разгледа повторно делото като първа инстанция, да формира изводите си
относно основателността на подадената молба по реда на чл. 434, ал. 1 от НПК, въз основа
на вътрешното си убеждение и закона.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 3
НПК, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение от 24.02.2022 г., постановено по НЧД № 17041/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, Наказателна колегия, 7-ми състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при съответния
първоинстанционен съд – СРС.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5