№ 888
гр. Благоевград , 17.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500699 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена частна жалба от „Сатурн“,
ООД чрез пълномощника си срещу определение № 119/8.6.20201 г.,
постановено по гр.д. № 1591 по описа за 2020 г. на РС-Благоевград.
Изложените са доводи за незаконосъобразност на определението, тъй
като съдът не е съобразил приложените доказателства за направените
разноски, макар и да не е направил искане за присъждането им в заявлението
по чл. 410 от ГПК. Едва при връчване на изпълнителния лист е узнал за
съдържанието на заповедта за изпълнение и че в нея не са посочени сумите за
разноски. Моли определението да се отмени и се постанови допълнително
произнасяне с присъждане на разноските.
Частната жалба е допустима.
За преценка на основателността й съдът съобрази следното:
С атакуваното определение РС е оставил без разглеждане молбата
на пълномощника на заявителя „Сатурн“, ООД, с която иска допълване на
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта за разноските и
за издаване на изпълнителен лист.
РС е посочил, че в заявлението с което е сезиран липса искане за
присъждане на разноски, поради което и молбата за допълването на заповедта
1
с присъждането им е недопустима. Аргументирал се е, че съдът служебно не
се произнася по разноските, поради което доказателствата че са направени не
санира това искане.
Като самостоятелно основание за недопустимостта на молбата е
изтъкнал и неспазването на едномесечния срок за подаването й съгл. чл. 248
ГПК, от влизането на заповедта за изпълнение в сила, което предвид чл. 416
ГПК е станало на 4.01.2021 г., считано от 4.12.2020 г.
Определението БлОС счита за законосъобразно.
Споделя становището за недопустимост на молбата. Възможността по
чл. 248 от ГПК в заповедното производство за страната е налице, ако
заповедният съд не се е произнесъл по разноските, но само ако има искане за
присъждането им. Такова искане видно от заявлението на „Сатурн“, ООД за
издаване на заповедта за изпълнение няма. Следователно при липса на искане
за разноски, няма непълнота на издадената заповед за изпълнение досежно
разноските, която да подлежи на отстраняване от съда. Съдът както е посочил
РС служебно не присъжда разноски, поради което е без значение наличните
доказателства за реалното им извършване. Затова правилно е счетено, че при
липса на искане за разноски то молбата по чл. 248 ГПК за допълнителното им
присъждане е недопустима. Доводите в жалбата за узнаване на съдържанието
на заповедта за изпълнение са ирелевантни за застъпеното становище от
въззивната инстанция. Те биха били от значение при направено искане в
заявлението за присъждане на разноски, каквото няма. Ето защо при липса на
искане за разноски, молбата по чл. 248 от ГПК, чиято цел е да се отстрани
евентуалното непроизнасяне на съда по разноските - е недопустима.
Водим от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 119/8.6.20201 г., постановено по гр.д. №
1591 по описа за 2020 г. на РС-Благоевград.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3