Решение по дело №53500/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16171
Дата: 9 октомври 2023 г.
Съдия: Светлана Христова Петкова
Дело: 20221110153500
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16171
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110153500 по описа за 2022 година
Предявен е от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД срещу Столична община
осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД за сумата 179,29
лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 44012132108278 за причинени вреди на застрахования при ищеца лек
автомобил „Мерцедес A Class Body 176“ с рег. № СВ 0686 НК от настъпило
застрахователно събитие на 26.03.2021г. в гр. София, Околовръстен път № 483.

Ищецът „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД твърди, че на 26.03.2021г., в гр.
София, Околовръстен път № 483, е настъпило застрахователно събитие по отношение
на застрахованото при него МПС „Мерцедес A Class Body 176“ с рег. № СВ 0686 НК,
което попада в необезопасена и неосветена дупка на пътното платно, в резултат на
което са причинени имуществени щети по автомобила. Поддържа, че във връзка с
причинените щети по застрахования автомобил, е образувана ликвидационна преписка
по щета № № 44012132108278, по която ищецът е заплатил сумата 164,29 лева, в която
се включва обезщетение на собственика на МПС-то, както и сумата 51,84 лева,
заплатена на СБА за предоставена услуга „Пътна помощ“ за репатриране на
автомобила. Ищецът допълва, че вредите били причинени от попадане на
застрахования автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
а отговорен за настъпилото ПТП е ответникът СО, предвид неизпълнение на вменените
му задължения за поддръжка на пътищата. Твърди, че поканил ответника да му заплати
посочената сума, но последният не сторил това. Ищецът моли за осъждане на
1
ответника да заплати сумата 176,29 лева – заплатено застрахователно обезщетение с
вкл. 15 лева ликвидационни разноски. Претендира присъждане на разноски за
производството.
Ответникът Столична община е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва предявения иск. Счита, че отговорност в случая следва да носи Агенция
„Пътна инфраструктура”, доколкото тя стопанисва процесния пътен участък, на който
се твърди, че е настъпило произшествието. Оспорва наличието на твърдяното от ищеца
валидно застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП,
доказателствената стойност на съставения протокол за ПТП, причинната връзка между
описаното в исковата молба събитие и причинените вреди, както и размера на вредите.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на автомобила по см. на
чл.20, ал.2 ЗДвП, който не е съобразил пътните условия и своето поведение, в частност
скоростта си на движение, при което е можел да възприеме наличието на препятствие
на пътното платно, респективно да го избегне. Евентуално моли за намаляване размера
на претендираното обезщетение за имуществени вреди като прекомерно.
Противопоставя се на претенцията за ликвидационни разноски, при твърдения, че
отговорността на ответника е за действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от настъпилото увреждане. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
В случая се претендира отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, с оглед
изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното му
бездействие да изпълни задължението си да поддържа пътя в необходимото състояние
за безопасно преминаване по него, в качеството си на негов стопанин. По предявения
иск, в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на
договор за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска; заявения от него механизъм на настъпване на ПТП и причинната връзка с
процесните вреди, както и размера на действителните вреди.

В тежест на ответника е да докаже при установяване на горните факти
положителния факт на плащане. По наведеното възражение за съпричиняване в тежест
2
на ответника е да докаже, че застрахованият при ищеца водач с поведението си е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
От представена по делото застрахователна полица № 440120213066544 от
10.06.2020г. съдът приема за установено, че между ищеца ДЗИ – Общо Застраховане“
ЕАД и собственика на л.а. „Мерцедес A Class Body 176“ с рег. № СВ 0686 НК –
„Оварас-Вендинг“ ЕООД, е възникнало и съществувало валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка Каско, клауза „Пълно Каско“,
обективиран в същата, действащо за времето от 00:00 часа на 11.06.2020г. до 23:59 часа
на 10.06.2021г., при уговорена застрахователна премия в общ размер 1385,12 лева. От
представения препис на документа се установява, че същият е надлежно подписан от
застрахованото лице и от застрахователното дружество, с което същите са
обективирали съгласието си за пораждане на облигационна връзка между тях с
описаното в договора съдържание. С оглед на това, при съобразяване на предвидения в
съдържанието на договора период на застрахователно покритие, както и че предмет на
същия е именно соченото като увредено МПС, следва да се приеме за безспорно
установено съществуването към датата на ПТП на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Каско" на МПС между ищеца и собственика на
увредения автомобил. Изводът в последния смисъл не се разколебава от
обстоятелството, че по делото не е представен подписан от застрахования екземпляр на
приложимите към договора общи условия, доколкото същите регламентират
съдържанието на правоотношението, но не учредяват същото.
В подкрепа на извода за наличие на валидно застрахователно правоотношение е
и извънсъдебното поведение на самия застраховател - ищец, доколкото след
уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие на 26.03.20216г. той е
извършил заснемане, оглед и е изготвил опис на вредите по процесния автомобил във
връзка със заведената пред него щета № 44012132108278, като е признал и изплатил
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество
щети.
Видно от Уведомлението-декларация за щета № 44012132108278 на водача А. Ч.
от 26.03.2021г., тя е декларирала, че при движение по „Ботевградско шосе“, от АМ
„Хемус” към с. Криивна, на кръговото с „Околовръстен път“, управляваният от нея лек
автомобил „Мерцедес A Class Body 176“ с рег. № СВ 0686 НК попаднал в дупка, при
което се спукала предна лява гума.
Основна предпоставка за ангажиране отговорността на ответника е пътят или
пътният участък, на който е настъпило произшествието, да е негова собственост и
респективно – той да носи отговорността на поддържането и стопанисването му.
За да обоснове отговорността на ответника Столична община относно
репарирането на причинените при това ПТП вреди, ищецът е изложил твърдения, че
3
Столична община, респ. лицата, на които тя е възложила работата, не са изпълнили
задължението си да осъществят дейностите по управлението и поддържането на пътя, в
това число осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Следователно ищецът основава регресното си вземане
срещу ответника на твърдение, че пътят, на който е настъпило проишествието, е
общински и по правилата за носене на отговорност по чл. 49 ЗЗД, която е за чужди
виновни противоправни действия и има гаранционно - обезпечителен характер,
Столична община отговаря за нанесените щети.
Ответникът не оспорва, че законът му възлага посочените от ищеца задължения
относно общинските пътища, но оспорва конкретният да е такъв с възражение, че
съгласно чл. 19, ал.1, т.1 ЗП процесният участък се поддържа от Агенция „Пътна
инфраструктура“. Освен това се позовава на Споразумителен протокол за съвместно
финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на Столична
община от 12.12.2008г., съгласно който процесното ПТП е настъпило извън
участъците, поддържани от СО.
От приетия като доказателство по делото протокол за ПТП № 1818156 от
26.03.2021г., съставен от мл. автоконтролоьор към ОПП – СДВР, се установява, че
ПТП е настъпило при движение на увреденото МПС - „Мерцедес A Class Body 176“ с
рег. № СВ 0686 НК от АМ „Хемус” към с. Кривина, на пътен участък свързващ
„Ботевградско шосе” и „Околовръстен път”. Действително, в частта, касаеща
механизма на ПТП, протоколът за ПТП няма обвързваща съда материална
доказателствена сила, доколкото в тази част възпроизвежда изявления на участника на
ПТП пред представителя на МВР, а не директно възприети от последния факти от
обективната действителност. В останалата му част, обаче - място и време на
инцидента, наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
както и на увреждания по процесния автомобил, протоколът се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила, доколкото отразява възприети от съставителя в
качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му обстоятелства, които са от
значение за установяване механизма на произшествието. С оглед на изложеното
отразеното в протокола за ПТП относно механизма на произшествието подлежи на
изследване от съда в хода на съдебното дирене чрез събиране на всички допустими
доказателства- в този смисъл са Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС
и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС.

В случая възпроизведеният в протокола механизъм на осъществяване на ПТП се
потвърждава от адресираното до застрахователя уведомление за щета, в което водачът
е посочил, че ПТП е настъпило при движение по бул. „Ботевградско шосе” на връзката
с „Околовръстен път”, с уточнението, че се касае за ул. „Околовръстен път” № 483.
Последното съдът приема за допусната неточност при деклариране на съответните
4
обстоятелства от страна на водачът на увреденото МПС, доколкото това е мястото,
където автомобилът е бил спрян за установяване на уврежданията и изчакване на
компетентните органи на МВР. Тези изводи следват при анализа на свидетелските
показания на св. Ч., която твърди, че на посочената дата през м. март 2021г.,
управлявания от нея автомобил - „Мерцедес A Class Body 176“ с рег. № СВ 0686 НК
преминава през дупка на пътното платно на детелината на „Ботевградско шосе”.
Заявява, че спукала предна гума, като освен неиния автомобил, имало още три-четири
МПС-та, които също претърпяли щети. Следва да се посочи, че за отговорността на
ответника от съществено значение е не конкретната локация на дупката – точните й
географски координати, а пътят или участъкът от път, на който се е намирала и то -
приблизително, доколкото не може да се вмени в задължение на водачите на МПС да
имат познания и способности за точно географско идентифициране на мястото на
произшествието, особено когато се намира извън населени места и около него няма
обекти, с които то да бъде свързано. В настоящия случай, с оглед описанието е видно,
че се касае до пътен участък представляващ надлеза между „Ботевградско шосе“ и
„Околовръстен път“, който е част от Републикански път II-18, за стопанисването на
който отговаря Агенция "Пътна инфраструктура".
Ищецът твърди, че този участък е общински път, т.е. собственост на ответника
Столична община, поради което последната е пасивно материалноправно
легитимирана по предявения иск. Въпреки указаната му доклада по делото
доказателствена тежест, обаче, не е представил доказателства за собствеността на пътя,
както и че поддържането му е задължение на Столична община.
От друга страна представения от ответника Споразумителен протокол за
съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на
Столична община от 16.03.2018г. е неотносим по спора, доколкото е сключен преди
датата на събитието – 26.03.2021г., при уговорен срок на действие от една календарна
година, а по отношение на приетият като писмено доказателство в първото открито
съдебно заседание от 08.06.2023г. Споразумителен протокол, не може да бъде
установено еднозначно дали е същият е действал в посочените в него параметри,
доколкото липсва подпис на насрещаната страна /ответника по делото/. Това, обаче, не
се отразява на изводите за неоснователност на предявения иск по следните
съображения:
Собствеността върху пътищата в Република България е обект на законова
регламентация, като републиканските пътища са изрично и изчерпателно посочени в
подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 3 от Закона за пътищата,
пътищата по функционално предназначение биват републикански и местни, като
първата категория са винаги държавна собственост според чл.8 ал.2 от ЗП, докато
втората са общински или частни.
5
В настоящия случай посоченият участък от пътя, на който е настъпило ПТП, е
част от системата на републиканските пътища като второкласен път с номерация 18,
посочен изрично в Списък на републиканските пътища в Република България,
Приложение № 1 към Решение № 959 от 31 декември 2018г. за утвърждаване на списък
на републиканските пътища, за приемане на списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за
пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, в сила от
08.01.2019 г. /Обн. ДВ. бр.3 от 8 Януари 2019г./. Следователно участъкът от
републиканския път на границата между „Ботевградско шосе” и „Околовръстен път” се
поддържа от Областно пътно управление на АПИ. Доказателства в посока обратна на
така установеното по делото не са представени.
Според чл.30 от ЗП Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища, съответно именно
тя е задължена по закон регулярно да обследва пътищата и да взема мерки с оглед
избягване на произшествия и осъществяване на съответните ремонти, макар част от
второкласен път 18 да попада на територията на Столична община. Съгласно чл.3, ал.1
от Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на
пътищата, поддържането и текущият ремонт на пътищата се организират и
осъществяват от собствениците или администрацията, съответно юридическите лица,
управляващи пътища, като за републиканските пътища това е Агенция "Пътна
инфраструктура". Видно чл.10, ал.3, т.9 от Наредбата, поддържането и текущият
ремонт на пътищата включват и почистване на пътното платно и ремонт на отделни
разрушения - дупки, пукнатини и др. В случая именно бездействието на АПИ, респ. –
на служители или други лица, на които е възложила изпълнението във връзка с
поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и
сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП от страна на АПИ, поради което АПИ, а
не Столична община на основание чл. 49 ЗЗД носи отговорност за причинените вреди
при процесното ПТП.
С оглед изложените съображения се налага извод, че не са налице
предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на Столична
община, съответно предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което
следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК се дължат
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът, с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото определя в минимален
6
размер от 100 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 89Б
срещу Столична община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. "Московска" № 33,
осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2, вр.чл.49 ЗЗД за сумата 179,29 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 44012132108278 за причинени вреди на застрахования лек автомобил „Мерцедес A
Class Body 176“ с рег. № СВ 0686 НК от настъпило застрахователно събитие на
26.03.2021г. в гр. София, Околовръстен път № 483, представляващо попадане в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва
от датата на подаване на иска – 03.10.2022г. до окончателно изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 89Б
ДА ЗАПЛАТИ на Столична община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул.
"Московска" № 33, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.


Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7