Р Е Ш Е Н И Е
№ 240
гр. Велико Търново, 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 205 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/ и чл.
19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на Г.Н.Г. с ЕГН **********, настоящ адрес ***, срещу Заповед № Л-858/ 05.03.2021 г., издадена от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София. С оспорената заповед на основание чл. 194, ал. 2, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на Г.Н.Г. – началник на сектор III-I категория в затворническо общежитие „Велико Търново“ III-I категория към затвора в гр. Ловеч II-I категория, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Конкретните му оплаквания са, че от дисциплинарно наказващия орган не е посочено конкретното служебно задължение или произтичащо от служебното правоотношение дължимо поведение, неизпълнени от служителя. Счита и че от формална страна оспорваната заповед не съответства на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като в нея липсва посочване на доказателствата, въз основа на които нарушенията са приети за установени, както и обосновка на вида и размера на наложеното наказание. По същество се развиват доводи, че не е доказано извършването от Г.Г. на дисциплинарните нарушения, за които му е наложено наказанието и по-конкретно липсва субективния елемент на деянията, тъй като служителят не е бил запознаван с Вътрешните правила за реда и условията за сключване на договори за дарения, получаване и управление на дарения в ГДИН, както изрично е посочил в хода на дисциплинарното производство. Същевременно от ДНО не е посочено при изпълнение на кое конкретно от 19-те вида преки задължения по длъжностна характеристика, той не е съгласувал или поискал одобрение от прекия ръководител или по-висш служител. Изтъква се и че при налагането на дисциплинарното наказание е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, изискваща при определяне на вида и размера на наказанието да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, което жалбоподателят счита, че не е извършено в случая. С тези доводи от съда се иска да отмени оспорената заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, претендира се присъждане на направените разноски по делото. В хода на делото оспорващият лично и чрез пълномощника си по делото ***П. ***, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания и в писмена защита. Претендира се присъждане на направените разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – главният
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в проведените съдебни
заседания. В писмени защита и становище, чрез пълномощниците си ***Г.и ст. ***О.
заявява, че намира жалбата за
неоснователна. Намира оспорената заповед за издадена от компетентен
орган и в съответната форма, при спазване на установените за това процедурни
правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона.
Изтъква, че сключването от жалбоподателя на два броя договори за дарение е
безспорно доказано, както и че не съответстват на действителността твърденията
на последния, че не е бил запознат с Вътрешните правила за реда и условията за
сключване на договори за дарения…, които лично е резолирал през м. 09.2016 г.
за запознаване на други служители, в качеството си на началник на ОС „ИН“ – В.
Търново. С тези съображения, подробно
развити в становище и писмена защита, ответникът моли жалбата да бъде
отхвърлена, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и съдържащите
се в делото доказателства /Заповед № ЧР-05-2 от 05.01.2017 г. на министъра на
правосъдието, актове за сдаване и за встъпване в длъжност от 01.02.2017 г./ се
установява, че към датата на издаване на оспорения акт, Г.Н.Г. е заемал
длъжността „Началник на сектор III-I категория в затворническо общежитие „Велико
Търново“ III-I категория към
затвора в гр. Ловеч II-I категория“. В това си качество, на 09.03.2020 г.
същият е сключил договор за дарение с дарителя ЕТ „Надежда – Н.Х.“ – гр. В.
Търново, ЕИК *********, за даряване на материали /11 т. НТК и 8 т. пясък/, а на
01.07.2020 г. е сключил договор за дарение с дарителя ЕТ „Пролет-Й.Й.“ - гр. В.
Търново, ЕИК *********, за даряване на материали /40 кв.м. ударопоглъщаща
настилка, 8 т. фракция, 250 кг цимент и 5 т. пясък/. Материалите са били
получени съответно на дати 09.03.2020 г. и 14.07.2020 г., за което са съставени
приемо-предавателни протоколи /л. 69 и л. 71 от делото/. От приложения регистър
за сключени договориш за дарения в полза на ГДИН и териториалните и поделения
/л. 72 – л. 82/ се установява, че посочените два договора не са отразени в
него. Съгласно твърденията на жалбоподателя, дарените материали са били вложени
при извършване на СМР в Затворническото общежитие „Велико Търново“ - укрепване
на стени на футболно игрище и поставяне на ударопоглъщаща настилка на пода на
физкултурен салон/ фитнес зала, използването им с това предназначение не се
оспорва от ответника.`
С писмо вх. № 6969/ 08.12.2020 г. на
Затвора Ловеч, ***К.Л.– заместник-директор на ГД „Национална полиция“ в МВР, е
уведомил началника на затвора, че в ГДНП се извършва проверка по преписка вх. №
328600-54502/ 2020 г., възложена с постановление на Окръжна прокуратура Велико
Търново № 29468/ 2020 година. С писмото са били изискани сведения и заверени
ксерокопия от счетоводни документи относно извършени на територията на ЗО
„Велико Търново“ строителни и други дейности и налични вещи, между които
изграждането на футболно игрище и ремонт но пода на фитнес зала. Във връзка с
проверката от Г.Г. са дадени писмени обяснения до началника на Затвора Ловеч с
вх. № 7168/ 21.12.2020 г., като относно материалите по конкретните договори, те
са в изложения по-горе смисъл – вложени в СМР на територията на ЗООТ „Велико
Търново“. В писмените обяснения е посочено и че за времето от 13.03.2020 г. –
13.05.2020 г. поради въведеното извънредно положение, лишените от свобода не са
извеждани на работа на външни обекти, което е инициирало активност за полагане на
доброволен труд. След извънредното положение, поради изтичането на срока на
договорите с външни работодатели, е бил необходим определен технологичен период
от време за тяхното подновяване и с цел осмисляне свободното време на
изтърпяващите наказание и туширане на напрежението, е било потърсено съдействие
от фирми-работодатели, които осигурили безвъзмездно материали за ангажиране
лишените от свобода, с цел подобряване бита и условията в общежитието. В
преписката се съдържа и Докладна записка peг. № 7184/ 21.12.2020 г. на главния счетоводител на
Затвора Ловеч, изготвена по повод същата проверка. Съгласно нея, материалите
дарени с договора от 01.07.2020 г. е следвало да бъдат заведени по материална
сметка към момента на дарението. Това не е било направено, тъй като договорът е
представен в счетоводството на затвора в гр. Ловеч през декември 2020 г., а
завеждането и изписването на материалите към 21.12.2020 г. би било фиктивно,
тъй като отдавна са оползотворени.
С писмо вх. № 800/ 18.01.2021 г. на
ГДИН, ***Л. – заместник-директор на ГДНП в МВР, е уведомил главния директор на
ГДНП, за извършваната проверка, посочена по-горе, като е поискал предоставянето
на справка с приложени заверени ксерокопия от нормативни документи, дали гл.
инспектор Г.Г. е упълномощен от главния директор на ГДИН да сключва договори за
дарение и дали е регистриран в ГДИН договора за дарение от 01.07.2020 г. с
дарител ЕТ „Пролет - Й.Й.“ – гр. Велико Търново. Поискано е ако такъв договор е
регистриран, да бъде предоставено заверено копие от него, както и от
длъжностната характеристика на гл. инспектор Г.. С писмо изх. № 781/ 25.01.2021
г. от главния директор на ГДИН е отговорено, че Г.Г., като началник на сектор III-I категория в
затворническо общежитие „Велико Търново“ не е упълномощаван да сключва договори
за дарения, в регистъра за сключени договориш за дарения в полза на ГДИН не е
отразен договора с ЕТ „Пролет - Й.Й.“ и са предоставени заверени копия от
длъжностна характеристика на служителя.
Със Заповед № Л-302/ 27.01.2021 г. на главния директор на ГДИН /л. 89 – л. 90/, е наредено извършване на дисциплинарна проверка по случая, определена е комисия, която да я извърши и изготви писмена справка в посочен срок, като е наредено и ако в хода на проверката бъде открито друго нарушение на служебната дисциплина, ДРО да измени дадената в заповедта квалификация съобразно установените факти и обстоятелства. Заповедта за образуването на дисциплинарното производство е връчена на Г.Г. на 28.01.2021 г., който в доклад 01.02.2021 г. е преповторил изложените в писмените му обяснения от 21.12.2020 г. и цитирани по-горе, обстоятелства относно договора с ЕТ „Пролет - Й.Й.“ – гр. В. Търново. Посочил е, че за предприетите от него действия е информирал ръководството на Затвора Ловеч, както и че на 20.01.2021 г. е дал показания пред служител на ООМЛС във връзка с проверка по жалба на лишен от свобода. В хода на разговора с този служител е разбрал, че през 2016 г. е издадена заповед на министъра на правосъдието, с която са утвърдени Вътрешни правила за реда и условията за сключване на договори за дарения, получаване и управление на дарения в ГДИН, той не е бил запознат с въпросните правила, като те не са станали известни на началниците на затворнически общежития към Затвор Ловеч. В отговор на поставени от дисциплинарната комисия въпроси, началникът на Затвор Ловеч е посочил, че на гл. инспектор Г. не е възлагано писмено или устно да сключва договори за дарения, не му е издавана заповед или пълномощно да сключва такива договори, информация за сключения договор с ЕТ „Пролет - Й.Й.“ началникът на затвора е получил от писмото на зам. директора на ГДНП от 08.12.2020 г., поради което въпросният договор не е отразен в съответните регистри /л. 37 от делото/.
От ДРО е изготвена писмена справка от 09.02.2021 г. относно извършената проверка, в която са описани предприетите действия и отговорите на разследваното лице и на началника на Затвор Ловеч. Посочено е, че гл. инспектор Г. е сключил коментираните по-горе два договора с ЕТ „Надежда – Н.Х.“ – гр. В. Търново и ЕТ „Пролет-Й.Й.“, които не са отразени в регистъра, както и че след преглед в личното кадрово дело на служителя, не са открити пълномощни или заповеди, с които той да е бил упълномощаван да приема дарения. Не е установено сочените от Г. действия, свързани с осигуряване заетостта на лишените от свобода, да са разпоредени от компетентния за това орган. В справката е посочено още, че същият е награждаван и не е наказван по време на службата си в териториалните структури на ГДИН, както и че е оказал пълно съдействие на ДРО, вкл. е предоставил копия от двата договора за дарение. В крайна сметка от комисията е изразено становище, че са събрани доказателства за извършване от Г.Г. на две нарушения на служебната дисциплина изразяващи се в превишаване на правомощия - нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, като за всяко от тях се предвижда налагането на дисциплинарно наказание „порицание“, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Предвид предвидените еднакви по вид наказания за двете нарушения, е направено предложение да бъде определено едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок. Г. е бил запознат със справката и правото му да даде допълнителни писмени обяснения на 16.02.2021 г. /л. 32 от делото/. От ДНО е отправена покана изх. № 2153/ 26.02.2021 г. до служителя за даване на писмени обяснения в срок до 3 дни, дали е запознат с документите, които следва да разписва в качеството си на началник на сектор III-та категория в затворническо общежитие III-та категория и каква е причината да не уведоми и съгласува предварително с ръководството на Затвора Ловеч предприетите действия по сключване на договори за дарения. Поканата е връчена на Г.Г. на 01.03.2021 година. В определения му срок същият е представил писмени обяснения, в които отново е посочил целите на сключване на двата договора за дарение, а също и че СМР в ЗООТ „Велико Търново“ са реализирани с доброволен труд, при което е безсмислено уведомяването на ръководството на Затвора Ловеч, тъй като през счетоводството на затвора не преминават никакви финансови документи, а само малотрайни активи. Заявил е, че е запознат с документите които следва да разписва на заеманата длъжност, както и със задълженията и правомощията си по длъжностна характеристика, които винаги е спазвал. Отново е подчертал, че не е бил запознаван с Вътрешните правила за реда и условията за сключване на договори за дарения, получаване и управление на дарения в ГДИН, не е знаел за съществуването им и те са му станали известни едва при даването на обяснения пред служител на ООМЛС, както и че е знаел за задължение да уведомява и съгласува предварително с ръководството на затвора предприетите действия по сключване на договори. Посочил е и обстоятелството, че през периода на ремонтните дейности в затворническото общежитие са извършвани проверки, при които никой от ръководството не е констатирал нарушения.
Производството е приключило с издаването на Заповед
№ Л-858/ 05.03.2021 г. на главния директор на ГДИН – гр. София. В същата, въз
основа на резултатите от извършената дисциплинарна проверка, след като е описал приетата за установена
фактическа обстановка и е изложил съображения за недоказаност на
твърденията на служителя, главният директор на ГДИН е приел за извършени
деянията, така както са квалифицирани в писмената справка от 09.02.2021 г. на
ДРО. Посочил е, че в качеството си на началник на затворническо общежитие
„Велико Търново“ към затвора в гр. Ловеч, Г. е сключил договори за дарение от
09.03.2020 г. с ЕТ „Надежда – Н.Х.“ и от 01.07.2020 г. с ЕТ „Пролет – Й.Й.“,
без да е оправомощаван да приема дарения в съответствие с т. 8 от Вътрешните
правила за реда и условията за сключване на договори за дарения, получаване и
управление на дарения в ГДИН, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1491/ 01.09.2016 г.
на МП, изменена със Заповед № ЛС-04-86/ 19.01.2017 г. на МП, и без да е спазен
реда за регистриране и заявяване за осчетоводяване на дарения, по т. 12 от
същите правила. Със заповедта, на основание чл. 194, ал. 2, т. 3, чл. 197, ал.
1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на главен инспектор
Г.Н.Г. – началник на сектор III-I категория в затворническо
общежитие „Велико Търново“ III-I категория към затвора в гр.
Ловеч II-I категория, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, считано от датата
на връчване на заповедта.
Съгласно отразеното в нея, наказаният служител е бил запознат със заповедта на дата 09.03.2021 г., в 14:00 часа, чрез връчване на препис от нея. Недоволен, същият я е оспорил по съдебен ред на 23.03.2021 г., видно от дадения от деловодството на ГДИН входящ номер на жалбата.
В съдебното производство от ответника се
представиха документите от административната преписка, обсъдени по-горе, а също
други такива от служебното досие на жалбоподателя - 3 броя длъжностни
характеристики, Заповед № Л-2064/ 26.05.2016 г. Заповед № Л-4413/24.10.2016 г.
на гл. директор на ГДИН, Заповед № 156/ 01.02.2017 г. на началника на Затвора
Ловеч, кадрова справка, писмо от главния директор на ГДИН с вх. № 570/
21.09.2016 г. на ОСИН – Велико Търново, Заповеди № ЛС-04-14-1491/ 01.09.2016 г.
и ЛС-04-86/ 2017 г. на министъра на правосъдието /за утвърждаване и изменение
на вътрешните правила за реда и условията за …/. Освен това по искане на
жалбоподателя, от ответника се представиха заверени страници от книга за
резултатите от проверката на постовата и конвойната служба в ЗООТ – Велико
Търново и пет броя заповеди за награждаване на служители от ГДИН. Също по
искане на жалбоподателя, ответникът е отговорил писмено на поставени въпроси
/л. 124 от делото/. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства извън
посочените.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
чиито интереси са пряко засегнати по негативен начин от оспорения индивидуален
административен акт. Оспорването е извършено преди изтичане на преклузивния
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 231, ал. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 19, ал.
2 от ЗИНЗС, изчислен от датата на запознаване на военнослужещия със заповедта
за уволнение. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и
чл. 151 от АПК, приложими по силата на цитираните норми от ЗМВР и ЗИНЗС.
Посочените обстоятелства обуславят процесуалната й допустимост за разглеждане
по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
След служебно извършената проверка съдът
намира, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
постановена от оправомощен орган и в рамките на неговата материална
компетентност. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, за държавните служители, които
пряко изпълняват дейност по изпълнение на наказанията, се прилагат разпоредбите
относно държавната служба, разписани в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено
друго. Заповедта е издадена от главния директор на ГДИН, който съгласно чл. 13,
ал. 2, т. 9 от ЗИНЗС, е компетентен да награждава и наказва служителите в
главната дирекция и в териториалните й служби.
Обратно на поддържаното от жалбоподателя,
оспореният акт съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, вкл.
доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното
основание, наказанието, което се налага и редът за неговото обжалване.
Обстоятелството, че доказателствата, установяващи нарушението /двата договора
за дарение, регистърът за сключените договори за дарения, писмените и устни
обяснения на жалбоподателя, докладни записки от други служители/, не са изрично
отделно посочени в оспорваната заповед, се компенсира от обсъждането им в
мотивната част на същата. Освен това, всички доказателства събрани в хода на
административната процедура, се съдържат в представената пред съда преписка,
вкл. длъжностните характеристики на заеманата от оспорващото лице длъжност и
кадрова справка за същото.
При
постановяване на обжалваната заповед формално е спазена процедурата, предвидена
в чл. 205 и чл. 206 от ЗМВР Извършената дисциплинарна проверка по повод
сключването на договора за дарение от 01.07.2020 г. с ЕТ „Пролет-Й.Й.“ - гр. В.
Търново, е назначена с писмена заповед на главния директор на ГДИН, от
определена за тази цел комисия. В изпълнение на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, на Г.Г.
е дадена възможност да участва в проведеното дисциплинарно производство, чрез
връчване на екземпляр от заповедта за назначаването на проверката и
предоставяне на възможност да даде обяснения пред ДРО, от която същият се е
възползвал. Дисциплинарното производство е приключило в срока по чл. 205, ал. 6
от ЗМВР и наказанието е наложено при спазване разпоредбата на чл. 195 от ЗМВР.
Преди налагането му, дисциплинарно наказващия орган е предоставил на държавния
служител възможност да представи писмени обяснения, в съответствие с
изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
Основателни
са наведените в жалбата оплаквания, че при налагането на оспореното наказание
от ДНО на практика не са обсъдени настъпилите от него последици, формата на
вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата,
доколкото простото цитиране на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР не представлява такова
обсъждане. Действително, предвид вида и броя на претендираните нарушения, и
разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, цялостното поведение на служителя
не би могло да повлияе върху вида и размера на наложеното наказание, но това не
освобождава наказващия орган от посоченото му задължение. Освен това, в случая
обсъждането на настъпилите от деянията последици /няма вредоносни такива/ и
особено на формата на вината на служителя, би могло да доведе ДНО до други
крайни изводи относно наличието на дисциплинарно наказуеми деяния, което прави
допуснатото нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР съществено.
От
жалбоподателя не са наведени такива оплаквания, но се установява, че при
наличието на няколко дисциплинарни нарушения, от ДНО не е определено наказание
за всяко едно от тях. Такова задължение на наказващия орган е въведено с
действащата към периода на провеждане на дисциплинарното производство редакция
на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР и относно него законът не въвежда изключения в зависимост
от вида на определените наказания и дали за отделните нарушения се следва едно
и също по вид наказание. Такива изключения могат да се извлекат по тълкувателен
път единствено относно второто от установените с чл. 197, ал. 3 от ЗМВР
задължения на ДНО – това за налагане на съответното дисциплинарно наказание.
Действително, разписаните в точка 1 от посочената норма правила за налагане на
наказания са неприложими в случая,
доколкото се касае до еднакви по вид нарушения /по чл. 194, ал. 2, т. 3
от ЗМВР/, а съгласно чл. 197, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР,
в такъв случай следва наложеното общо наказание „порицание“, да бъде за максимално предвидения от закона
срок. Това обаче не освобождава ДНО
от задължението му да определи отделно наказание за всяко от претендираните
деяния, най-малко с оглед възможността при последващ контрол да се окаже, че
някое от тях не осъществява състава на дисциплинарно нарушение. Отграничението
на дейността на ДНО по индивидуализиране на наказанията от тази по налагането
им в случаи от вида на разглеждания, е достатъчно ясно прокарано в законовата
разпоредба, но в случая главният директор на ГДИН, след словесното описание на
приетите за извършени нарушения и тяхната правна квалификация, не е определил
отделни наказания, преди да наложи едно общо такова. По този начин е нарушена
нормата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, която има императивен характер и
неспазването й самостоятелно обуславя незаконосъобразност на обжалвания акт.
Съдът намира оспорената заповед и за материално незаконосъобразна, доколкото от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства не се установява субективния елемент при противоправните деяния на жалбоподателя. Дисциплинарната отговорност е вид лична юридическа отговорност /чл. 194, ал. 4 от ЗМВР/, която следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде ангажирана тази отговорност по отношение на конкретно лице е необходимо да се докаже от обективна страна наличието на съответното деяние /действие или бездействие/ и неговата противоправност - наличието на обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение от служителя. От субективна страна следва да се установи вина на дееца, проявена като умисъл или небрежност.
В случая е безспорно, че Г.Г. в качеството си на началник на сектор III-I категория в затворническо общежитие „Велико Търново“, на дати 09.03.2020 г. и 01.07.2020 г. е сключил договори за дарение съответно с ЕТ „Надежда – Н.Х.“ и ЕТ „Пролет – Й.Й.“, без да е оправомощаван да приема дарения и без да е спазил изискванията за регистриране и за заявяване за осчетоводяване на тези дарения. Въпросните факти са доказани и не се отричат от жалбоподателя. По този начин са нарушени изискванията на чл. 8, чл. 16, ал. 4 и чл. 12 от Вътрешните правила за реда и условията за сключване на договори за дарения, получаване и управление на дарения в ГДИН.
Липсват обаче категорични доказателства, че при встъпване на заеманата от 01.02.2017 г. длъжност или след това, ст. инспектор Г.Н.Г. е бил надлежно запознат с цитираните вътрешни правила, а от там и с въведените в тях ограничения в правомощията му и съответни задължения. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че запознаването на жалбоподателя със Заповед № ЛС-04-1491/ 01.09.2016 г. на министъра на правосъдието и с утвърдените с нея Вътрешните правила…, се доказва от факта, че той лично ги е резолирал през месец септември 2016 г. за запознаване на други служители, в качеството си на началник на ОС „ИН“ – В. Търново. Всъщност резолюцията за такова запознаване е поставена върху писмо от главния директор на ГДИН с вх. № 570/ 21.09.2016 г. на ОСИН – Велико Търново, към което действително са били приложени посочените заповед и правила. На първо място обаче, от ДНО не бе безспорно доказано подписването от Г.Г., на посочената резолюция. Действително се установява прилика между подписите под същата /на л. 138 от делото/ и други документи от преписката, за които не е спорно, че са подписани от жалбоподателя. Независимо от това, доколкото настоящият състав не разполага с необходимите специални знания в областта на графологията, при навеждането на такива твърдения /преди последното ОСЗ/, ответникът следваше да ангажира надлежни доказателства за твърденията си относно авторството на резолюцията в хода на съдебното производство. Следва да се отбележи, че все пак става въпрос за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавен служител, при това чрез налагане на относително тежко дисциплинарно наказание, за максимално определения в закона срок, т.е. за интензивно негативно засягане правната сфера на същия. Това изисква издаването на административния акт да не почива на предположения, макар и логични, а на безспорно установени от ДНО факти, още повече, че в хода на цялото производство от служителя се е твърдяло липсата на знание за съществуването на Вътрешните правила за реда и условията за сключване на договори за дарения, получаване и управление на дарения в ГДИН.
На второ място, дори да се приеме, че въпросната резолюция действително е поставена от Г.Г., това само по себе си не означава удостоверяване на негово запознаване с приложените към писмото Вътрешните правила. Видно примерно от представените от самия ответник Заповед № Л-2064/ 26.05.2016 г. и Заповед № Л-4413/24.10.2016 г. на гл. директор на ГДИН /касаещи правомощия на жалбоподателя на заеманата преди длъжност „началник на сектор „Изпълнение на наказанията“, той и началник сектор „Пробация“/, отбелязването че Г.Г. е запознат със същите е изрично отбелязано, с посочване длъжност, име, дата на запознаване и поставяне на подпис. По същия начин е отбелязано и запознаването на Г. с всички останали намиращи се в преписката заповеди, вкл. Заповед № ЧР-05-2/ 05.01.2017 г. на МП за преназначаване на сегашната му длъжност, Заповед № Л-302/ 27.01.2021 г. на гл. директор на ГДИН за образуване на процесното дисциплинарно производство, както и заповедта – предмет на разглеждания спор, а и с други доведени до знанието му документи. Поради това съдът не намира основание да смята, че запознаването на жалбоподателя със Заповеди № ЛС-04-14-1491/ 01.09.2016 г. и № ЛС-04-86/ 2017 г. на МП, както и с Вътрешните правила, не би било отбелязано от него по същия начин, каквото удостоверяване в тези две заповеди обаче липсва. От друга страна, евентуалното полагане от Г. на коментираната по-горе резолюция в писмото от 21.09.2016 г., е станало в качеството му на началник на сектор „Изпълнение на наказанията“, той и началник сектор „Пробация“ в ОС „ИН“ – Велико Търново /съгласно кадровата справка същият никога не е заемал длъжността началник на областната служба/. Няма данни в посоченото си длъжностно качество, жалбоподателят да е бил пряк адресат или на друго основание заинтересован от съдържанието на коментираните заповед и правила, за да се предполага, че се е запознал надлежно със същите, преди резолирането им на вниманието на съответните служители. Както се посочи, липсват данни и не се твърди Г. да е бил запознаван с въпросните правила и техните изменения с встъпването му на длъжността „Началник на сектор III-I категория в затворническо общежитие „Велико Търново“ и до момента на започналата през месец декември 2020 г. прокурорска проверка.
Неоснователно е и позоваването от ответника на разписаните в длъжностните характеристики на началник на сектор в ЗООТ, задължения за познаване на посочени нормативни актове, доколкото Вътрешните правила за реда и условията за сключване на договори за дарения, получаване и управление на дарения в ГДИН не представляват нормативен акт.
На последно място, макар и косвено, твърденията на жалбоподателя, че не е бил запознат с вътрешните правила за нарушаването на които е наказан, се подкрепят от самия механизъм на извършване на деянията. Видно от наличната в преписката кадрова справка и заповеди, както и от отговорите на ответника на поставени му въпроси, за повече от 20 години служба в МВР и ГДИН жалбоподателят няма дисциплинарни наказания, и нееднократно е награждаван. Тоест става въпрос за служител, който се стреми и успява стриктно да изпълнява служебните си задължения. При това положение, липсва логика този служител да извърши за по-малко от 4 месеца две относително тежки нарушения на служебната дисциплина, от един и същ вид, и то по начин че тези деяния да бъдат лесно установими и доказуеми /чрез сключване на писмени договори и съхраняване на екземпляри от тях/. Такова поведение действително може да бъде обяснено с липсата на знание относно противоправния характер на деянията, а от там и за липсата на субективния елемент при тяхното извършване.
Крайният извод, който се
налага от изложеното по-горе е, че липсват надлежни доказателства за
запознаването на служителя с Вътрешните правила за реда и условията за
сключване на договори за дарения, получаване и
управление на дарения в ГДИН, а наличните в преписката косвени такива сочат, че
такова запознаване не е било извършвано. Доколкото въпросните правила нямат
нормативен характер, запознаването на служителя с тях не представлява негова
отговорност, а задължение на органа който ги е издал. Съответно няма основание
да се очаква, че служителят ще съобразява поведението си с ограничения или
задължения, с които не е бил запознат. Липсата
на субективния елемент на деянията - вина на дееца, под формата на
умисъл или небрежност, обосновава несъставомерност на констатираните при
дисциплинарната проверка превишавания на правомощия, доколкото дисциплинарни
нарушения са само тези, извършени виновно /арг. от чл. 206, ал. 2 от ЗМВР/.
По тези съображения съдът намира, че не са доказани от субективна страна описаните в мотивите на оспорената заповед деяния, съставляващи нарушения на служебната дисциплина, поради което същите незаконосъобразно са били възприети като основания за наложеното дисциплинарно наказание.
При обсъдените по-горе в решението
допуснати съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с
материалноправните разпоредби на закона, оспорената заповед на главния директор
на ГДИН се явява незаконосъобразна в нейната цялост, и като такава подлежи на
отмяна.
Съобразно изхода на делото, разноски на
ответника не следва да се заплащат. На жалбоподателя следва да се заплатят
претендираните от него разноски, съгласно приложен списък в размер на 510,00 лв., от които 10,00 лв.
внесена държавна такса и 500,00 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.03.2021 г., имащ характера
и на разписка за получената сума /л. 106 от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя по жалба на Г.Н.Г.
с ЕГН **********, настоящ адрес ***, Заповед № Л-858/ 05.03.2021 г., издадена
от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София,
с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал.
1, т. 5, вр. с чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на Г.Г. е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от една година.
Осъжда Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София да
заплати на Г.Н.Г. с ЕГН **********, настоящ адрес ***, разноски по
делото в размер на 510,00 /петстотин и десет/ лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :