№ 117
гр. Бургас, 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501338 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана
частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД със
седалище гр. София, със съдебен адрес гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29,
ет. 3 против Разпореждане № 2911 от 22.06.2021г., постановено по частно гр.
дело № 4359/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставено без
уважение заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД със седалище гр. София за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК против М. Н. Н. за плащане на
задължения по Договор за потребителски заем (паричен заем), сключен с
„Вива Кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с
Договор за цесия за следните суми – сума в размер на 56, 72 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 28.09.2019г. до 25.05.2020г. и
сума в размер на 20, 57 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
26.05.2020г. до 21.05.2021г.
Депозираната частна жалба е в рамките на преклузивния
едноседмичен срок по чл. 418, ал. 4 от ГПК – препис от атакуваното
разпореждане е връчено на дружеството-заявител на 02.07.2021г., а частната
жалба е изпратена чрез куриер в съда на 06.07.2021г. Частната жалба е
подадена от лице с правен интерес да атакува постановеното разпореждане,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество. С частната жалба се
1
оспорва цитираното разпореждане като незаконосъобразно. Претендира се
атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново такова, като бъде постановено да се издаде заповед за
изпълнение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на
страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа
на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, с което се претендира да бъде разпоредено длъжникът М. Н. Н. да
заплати на заявителя следните суми:
- сума в размер на 361, 20 лева, представляваща главница до
погасяване на паричния заем;
- сума в размер на 56, 72 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 28.09.2019г. до 25.05.2020г.;
- сума в размер на 20, 57 лева, представляваща законна лихва за
периода от 26.05.2020г. до 21.05.2021г., както и
- законната лихва върху сумата от 361, 20 лева от датата на
предявяване на заявлението – 17.06.2021г. до окончателното изплащане на
задължението. В заявлението се посочва, че на 29.08.2019г. М. Н. Н. в
качеството си на заемател е сключил Договор за паричен заем № **17 с „Вива
кредит“ ООД в качеството му на заемодател. Изрично в заявлението се
посочва, че по договора за паричен заем, длъжникът е извършвал плащания в
общ размер на 245, 16 лева. Посочва се, че заемателят е получил като заем
сума в размер на 400 лева, а длъжникът се е задължил да върне заетата сума,
ведно с дължимата договорна лихва в размер на 70, 16 лева като заплати обща
сума в размер на 470, 16 лева на девет месечни погасителни вноски.
Въз основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд – Бургас е постановил Заповед №
1429 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.06.2021г.,
постановено по частно гр. дело № 4359/2021г. по описа на Районен съд –
Бургас, по силата на която е разпоредено длъжникът М. Н. Н. да заплати на
кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД сума в
2
размер на 361, 20 лева, представляваща неплатена главница по Договор за
паричен заем от 29.08.2019г., сключен между длъжника и „Вива кредит“
ООД, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 18.06.2021г. до окончателното изплащане, както и деловодните
разноски в размер на 61, 80 лева – в това число – 20, 60 лева – държавна такса
и 41, 20 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
С Разпореждане № 2911 от 21.06.2021г., постановено по частно гр.
дело № 4359/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлено искането
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД по отношение на
следните суми:
- сума в размер на 56, 72 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 28.09.2019г. да 25.05.2020г. и
- сума в размер на 20, 57 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 26.05.2020г. до 21.05.2021г.
В своите мотиви, съдът е приел, че уговорената между страните
„допълнителна услуга“ за експресното разглеждане на документите по
кредита не е допълнителна по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а е част от
възнаграждението за предоставения кредит, умишлено обособена като
отделно вземане, привидно условно (в отделна клауза, но очевидно касаеща
отпускане, усвояване, управление и изплащане на заема), с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния
процент на разходите.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира, че
депозираната частна жалба е частично основателна по следните съображения:
Безспорно е, че заповедното производство по чл. 410 от
ГПК предоставя на страните - кредитор и длъжник облекчен (като процедура
и разноски) съдебен ред за внасяне на безспорност в правните отношения
помежду им. По тази причина производството е строго формално. Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК представлява
съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора
конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е
необходимо същите да са подкрепени с доказателства. С разпоредбата на чл.
410, ал. 3 от ГПК се въвежда изискване когато вземането произтича от
договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи
3
договор, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Изискването
е въведено от законодателя единствено с оглед задължението на съда по чл.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК служебно да извърши проверка за наличието на
обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в
договора, сключен с потребител (т. е. проверка за неравноправност по чл. 143
– чл. 148 от ЗЗП).
Видно от представения Договор за паричен заем № **17 от
29.08.2019г. „Вива Кредит“ ООД със седалище гр. София в качеството му на
кредитодател е предоставил на М. Н. Н. в качеството му на кредитополучател
кредит в размер на 400 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне
заетата сума при условията на подписания договор. Видно от представения
договор, същият е сключен за срок от девет месеца с фиксиран годишен
лихвен процент по заем от 40, 32%. Изрично в договора е посочено, че ГПР
възлиза на 49, 50%. При това положение, съдът намира, че така уговорения
годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да не
надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4
от ГПК. Изрично в договора е посочено, че за извършена от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на заем в размер на 239, 58 лева и страните се съгласяват тази такса да се
заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в
размера на всяка от погасителните вноски. В договора е посочено и
обстоятелството, че заемателят М.Н. дължи девет погасителни вноски, всяка
от които от по 78, 86 лева, в която е включена дължима главница, лихва и
такса за експресно разглеждане.
Безспорно е, че спрямо процесния договор за паричен заем, във
връзка с който са възникнали вземанията на кредитора и които са обект на
заявлението по чл. 410 от ГПК е приложим Закона за потребителския кредит.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът е задължен служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите
нрави, както и дали искането се основава на неравноправна клауза. В
конкретния случай – от клаузите на представения по делото договор
действително се установява, че длъжникът се е задължил да заплати на
кредитополучателя освен сумата, която му е предоставена в заем – 400 лева и
4
договорна лихва в размер на 40, 32%, но и такса за експресно разглеждане на
документите в размер на 239, 58 лева, като цялата дължима сума е в размер на
девет вноски всяка от които от по 78, 86 лева (общо – сума в размер на 709, 74
лева). В заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът
претендира единствено заплащане на главница, мораторна лихва и
наказателна лихва – тоест не се претендира такса за експресно разглеждане на
документите и съдът с оглед характера на заповедното производство следва
да отговори на отправеното искане и не може да разрешава
материалноправния спор между страните именно в това производство. Извън
компетентността на съда е да прави изводи по отношение на клаузи в
договора (договорената такса за експресно разглеждане на документи), на
които искането за издаване на заявление по чл. 410 от ГПК не е основано. В
случай, че длъжникът счита, че неправилно в претендираната главница е
включен и размера на договорената такса за експресно разглеждане на
документите, то той разполага с възможността да защити своите права и
законни интереси по реда на възражението на основание чл. 414 и сл. от ГПК.
По отношение на доводите на първоинстанционния съд, че
уговорката между страните за договорна лихва е недействителна на
самостоятелно основание, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва, съдът намира за установено следното:
С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД,
страните с свободни да определят съдържанието на облигационните
отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните
норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора
годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по
кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да
уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на
възнаградителната лихва. Поради това съдът счита, че следва да се издаде
заповед за изпълнение против длъжника за сумата 56, 72 лева,
представляваща неизплатено задължение за възнаградителна (договорна)
лихва за посочения в заявлението период. Заповед за изпълнение следва да
бъде издадена и за сума в размер от 20, 57 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане за периода от 26.05.2020г. до 21.05.2021г.
5
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че постановено
разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлено
заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, със
седалище гр. София в частта, с която се иска издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. Н. Н. за сумата от 56, 72
лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.09.2019 г. до
25.05.2020г., както и за сума в размер на 20, 57 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане от 26.05.2020г. до 21.05.2021г. и за тези
суми да бъде постановено да бъде издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение.
Следва да се присъдят и разноски в заповедното производство на
основание чл. 412, т. 6 от ГПК с оглед основателността на заявлението – тоест
– още 39, 70 лева съразмерно с присъдените суми в настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивното дружество не отправя искане за
присъждане на разноски в настоящото производство, поради което и съдът не
следва да се произнася по направените разноски във въззивното
производство.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2911 от 21.06.2021г., постановено по
частно гр. дело № 4359/2021г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в
която е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, със седалище гр. София в частта, с която се иска
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. Н.
Н., ЕГН ********** от гр. К., ул. „А. С.“ № * за сумата от 56, 72 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 28.09.2019 г. до 25.05.2020г. и
сума в размер на 20, 57 лева, представляваща наказателна лихва, начислена за
периода от 26.05.2020г. до 21.05.2021г., както и в частта, в която е отхвърлена
претенцията за разноски за сумата от още 39, 70 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК *********, адрес на управление: гр.
6
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, п. к. 1527, представлявано от
Управителя Янислав Бориславов Янакиев против М. Н. Н., ЕГН **********
от гр. К., ул. „А. С.“ № * за сума в размер от 56, 72 (петдесет и шест лева и
седемдесет и две стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода
от 28.09.2019г. до 25.05.2020г., дължима по Договор за паричен заем № **17
от 29.08.2019г., сключен между „Вива кредит“ ООД и М. Н. Н., както и за
сума в размер на 20, 57 (двадесет лева и петдесет и седем стотинки) лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 26.05.2020г.
до 21.05.2021г., както и за сума в размер на още 39, 70 (тридесет и девет лева
и седемдесет стотинки) лева, представляваща направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част на претенцията.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7