Р Е Ш Е Н И Е
№ 260464
гр.Пловдив, 26.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично
заседание на двадесет и шесто август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря:
ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 4537/2020г. по
описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № РД-04-XI-Б-73/05.05.2020г., издадено от В. Т. Г. - М., на
длъжност *** Регионална здравна инспекция – Пловдив с което на В. Е.П. ЕГН:**********,
с адрес ***, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено
административно наказание - глоба в
размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на ч на министъра на здравеопазването, във вр. със Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г.
на министъра на здравеопазването, изм. със Заповед № РД – 01 – 236/24.04.2020г.
на министъра на здравеопазването.
В
жалбата се посочва, че след образуване на производства пред Върховния
административен съд, обединени в адм. дело № 3626/2020г. със заповед Заповед №
РД – 01 – 236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването изрично е отменена
Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г., което е идентично с оттеглянето на акта
по смисъла на чл.156 от АПК. Сочи се, че последното е основание за прекратяване
на производството по оспорване на акта – чл.159, т.3 от АПК, тъй като с обратна
сила заличава настъпилите правни последици от акта.Предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната
страна – Регионална здравна инспекция –
Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т. оспорва жалбата,
сочи, че въпреки сходството между отмяната и оттеглянето на административния
акт, това не води до извод, че както при отмяната, така и при оттеглянето правните
последици се заличават с обратна сила. Сочи, че въведените мерки имат временен
характер, предвид изложеното в заповедта, а нарушението е извършено именно във
времевия период, който заповедта определя.
Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, както и да бъдат присъдени разноските за процесуално
представителство.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 10.07.2020г., видно от
приложената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Регионална
здравна инспекция – Пловдив на 15.07.2020г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На
27.04.2020г., в с.Граф
Ингатиево, свидетелят В.М.Я., в качеството и на *** при Регионална здравна
инспекция – Пловдив, извършвала проверка относно спазване действащата към
момента нормативна уредба за носене на предпазни средства – защитни маски, когато
в същото село с.Граф Ингатиево, ***, установила жалбоподателя В. Е.П., който на
открито – пред ***, извършвал ремонт на машина, без да е поставил защитна маска
на лицето или друго средство, покриващо носа или устата.
С оглед на горното, на място и в присъствието
на жалбоподателя, свидетелят В.М.Я. съставила АУАН с бланков №
001432/27.04.2020г. срещу В. Е.П. за нарушение на чл.63, ал.1 от Закона за
здравето. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел В.М.Я., която помни случая,
като описва начина на извършване на проверката и сторените при същата
констатации. Съдът намира същите
показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната
по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение,
фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва
да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна от страните, не се
оспорва от жалбоподателя.
Относно
приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно разпоредбата на чл.209а, ал.4,
вр.209а, ал.1 чл. от Закона за здравето – относно компетентността на наказващия
орган, както и чл.209а, ал.3 – за актосъставителя. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки
горното съдът намери, че в случая неправилно е приложен материалния закон.
По същество
посоченото като нарушено правило за поведение не се съдържа в на министъра на здравеопазването, а в Заповед № РД – 01 –
197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, където единствено е
посочено, че всички лица, които се намират в открити или закрити обществени
места, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата.
Същата заповед е
обжалвана, като е образувано адм. дело № 3626/2020г. по описа на Върховния
административен съд - VI отделение. В хода на горното производство по
обжалване, министъра на здравеопазването е издал Заповед № РД – 01 – 236/24.04.2020г., с която
е отменил Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г..
С Определение № 8868 от 06.07.2020г.
Върховният административен съд е прекратил производството по м. дело №
3626/2020г. по описа на същия, като е приел, че “Отмяната на акта от
административния орган, който го е издал, в хода на съдебното производство по
неговото оспорване, по същество е идентично с оттеглянето на административния
акт по смисъла на чл.156 АПК”.
Липсва всякакво основание горното становище
на ВАС да не бъде споделено, доколкото не съществува законово изискване
административния орган, в акта си по чл.156 от АПК, да манифестира изрична
воля, че оттегля оспорения акт и др. подобни. Достатъчно е единствено оспорения
акт да бъде отменен от органа с друг негов акт в хода на едно производство по
обжалване на първия, което в случая е налице.
Ето защо се налага извода, че нарушеното от
жалбоподателя правило за поведение е разписано в един общ административен акт
по смисъла на чл.65 от АПК, а именно - Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на
министъра на здравеопазването, който е оттеглен от органа, който го е издал. В
този смисъл съдът намери за основателно становището на жалбоподателя, че
оттеглянето на акта е волеизявление на издателя на същия, което е насочено към
едностранно прекратяване на вече разпоредени права и задължения.
Същевременно съдът не споделя възражението на
процесуалния представител на въззиваемата страна, че въпреки сходството между
отмяната и оттеглянето на административния акт, това не води до извод, че както
при отмяната, така и при оттеглянето правните последици се заличават с обратна
сила. Следва да се посочи, че макар безспорно в хипотезата на оттегляне на
административния акт по реда на чл.156 от АПК да не се стига до изрично
произнасяне на съда, с което актът се обявява за незаконосъобразен, то до
такова произнасяне не се стига именно заради това, защото самият
административен орган преоценява своя акт, практически не поддържайки същия в
процеса на неговото обжалване, което, в светлината на
административнопроцесуалната икономия е и смисъла на института на чл.156 от АПК.
Именно горната
преоценка от страна на самия административен орган при оттегляне на Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на министъра на
здравеопазването налага заключение, че включително към момента на проверката - 27.04.2020г. липсва правило
за поведение, което жалбоподалят да е нарушил виновно. Последното мотивира
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при
неправилно приложение на материалния закон.
Единствено за изчерпателност следва да се посочи,
че дори да не бе счетено от съда, че към 27.04.2020г. е липсва
правило за поведение, което жалбоподалят да е нарушил виновно, то биха били
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН настоящият случай да бъда счетен за
маловажен такъв, по смисъла на същата норма. Основание за това отново би дало
отмяната на Заповед № РД – 01 –
197/11.04.2020г. от самия и издател, с което се показва оценката дори на
последния относно адекватността и оправдаността на въведеното правило за
поведение, а именно - задължителното носене на предпазна маска дори на открито.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ РД-04-XI-Б-73/05.05.2020г., издадено от В. Т. Г. - М., на длъжност ***
Регионална здравна инспекция – Пловдив с което на В. Е.П. ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено
административно наказание - глоба в
размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на ч на министъра на
здравеопазването, във вр. със Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на министъра
на здравеопазването, изм. със Заповед № РД – 01 – 236/24.04.2020г. на министъра
на здравеопазването.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.