Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 22.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав в публично заседание проведено на 16.01.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА
ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5858 по описа на съда
за 2018г. въз основа на закона и данните по делото, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от ”Ф.И.” ЕАД, *** против В.И.М. с ЕГН ***********,
за признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същия дължи сумата в размер на 882.87 лв., от която: главница в размер на
464.95 лв.; договорна възнаградителна лихва в размер
на 58.76 лв. за периода от 24.10.2015 г. до 04.11.2016 г.; лихва за забава в
размер на 75.43 лв. за периода от 24.10.2015 г. до 30.05.2017 г.; такси в
размер на 223.73 лв. за периода от 24.10.2015 г. до 04.11.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 4532/2017г.
на ПлРС - 22.06.2017 г. до окончателното изплащане на
главницата, считано от дата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане. Твърди се, че процесните вземания
произтичат от Договор за потребителски кредит ***., по силата на който Провидент
Файненшъл България ООД предоставило на ответника кредит в размер на
500лв. които е следвало да бъдат върнати заедно с възнаградителна
лихва и такса за използване на услуга Кредит у дома. Твърди се, че длъжникът е
преустановил плащането на задълженията за връщане на кредита, като падежът на
първата неплатена вноска е бил на 23.10.2015г., след която дата той е изпаднал
в забава, а крайният срок на договора е настъпил на 04.11.2016г. Твърди се още,
че на 28.07.2016г. Провидент Файненшъл
България ООД цедирало вземанията си от длъжника В.И.М.,
произтичащи от процесния договор, на „Ф.И.” ЕАД. При
това цедента упълномощил цесионера
да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което длъжникът е бил
уведомен, но пратката била върната като непотърсена. Излага се, че цесионера претендирал вземанията по реда на чл.410 от ГПК и
в производството по ч.гр.д.№ 4532/2017г. на ПлРС,
била издадена съответна заповед за изпълнение, но длъжника не бил намерен. Претендирани са разноските в исковото и заповедното
производство. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл.133 от ГПК, ответникът не е представил писмен отговор по
делото, не се е явил в съдебно заседание, не е взел становище в исковото производство.
Съдът, с
оглед обстоятелството, че на ответника са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в първото по
делото с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че
предявеният иск вероятно е основателен, с оглед на твърдяните в исковата молба факти, представените
доказателства и присъединеното ч.гр.д.4532/17г. на ПлРС,
намира, че са налице предпоставките посочени в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. Съдът намира, че задължението - предмет на заповед за изпълнение № 2963/23.6.2017г.,
издадена по реда на чл. 410 от ГПК, и поправена с Определение №
344/29.01.2016г. по ч.гр.д. 4532/2017г. на ПлРС, е валидно възникнало и обвързва ищеца и ответника.
Наличието на договор за потребителски кредит
от 19.06.2008г., предоставен от „Провидент Файненшъл България“ ООД на ответницата не е оспорено,
доказва се и че по този договор са дължими и неизплатени процесните
Доказва се и цесията на това задължение от „Провидент
Файненшъл България“ ООД на ищеца, липсва възражение
за плащане на стария кредитор, поради което, и да не е било редовно връчено
съобщението за цесия до предявяването на иска, то с получаване на съд.книжа от
ответницата, тя се счита за уведомена за тази цесия и този факт, настъпил в
хода на делото, следва да бъде съобразен при постановяване на решението. Горното
обуславя извода, че предявените положителни установителни
искове по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и
ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, във вр.
с чл.86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно
т.12 от ТР №4 на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г.,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, съобразно изхода на спора,
с осъдителен диспозитив. С оглед изводите на съда за
основателност на претенциите на ищеца, разноските в заповедното производство не
подлежат на промяна и следва да се присъдят в размера, посочен в заповедта – 25.00
лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00 лв.
С оглед
изхода на делото, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в исковото производство
разноски – 175лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Воден от
горното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, В.И.М. с
ЕГН *********** *** ДЪЛЖИ НА “Ф.И.” ЕАД
с ЕИК *********, с адрес на управление:*** законен представител А.В.Г., сумата
в размер на 882.87 лв., от която: главница в размер на 464.95 лв.; договорна възнаградителна лихва в размер на 58.76 лв. за периода от
24.10.2015 г. до 04.11.2016 г.; лихва за забава в размер на 75.43 лв. за
периода от 24.10.2015 г. до 30.05.2017 г.; такси в размер на 223.73 лв. за
периода от 24.10.2015 г. до 04.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. 4532/2017г. на ПлРС - 22.06.2017 г. до окончателното изплащане на
главницата, считано от дата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане..
ОСЪЖДА В.И.М.
с ЕГН *********** *** , да заплати на “Ф.И.” ЕАД с ЕИК: *********, с адрес на
управление:***, законен представител А.В.Г., разноските, направени в производството
по ч.гр.д. 4532/2017г. на ПлРС - 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, В.И.М. с ЕГН *********** *** да заплати на “Ф.И.”
ЕАД с ЕИК: *********, с адрес на управление:***, законен представител А.В.Г.,
разноски по настоящото производство в размер на 275.00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: