Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011
гр.Севлиево 08.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в
публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
Станислав Цветков
при секретаря РЕФУЗЕ ОСМАНОВА в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 314 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателката
Е.Й.Б. от гр.В.Търново
е обжалвала наказателно постановление / НП / № **********
от 17.06.2019 г.
на Зам.директора на РДГ гр.В.Търново,
с което за извършено нарушение по чл.49, ал.2 във вр. с чл.50, ал.7 от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за
горите / ЗГ / й е наложено наказание глоба в
размер на 300.00лв.В жалбата се твърди, че НП
е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло
наказателното постановление.
Ответникът
по жалбата – РДГ гр.В.Търново,
редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който изразява становище за
неоснователност на жалбата.Намира, че в хода на административно-наказателното производство не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушението е установено по
безспорен и несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.Е.Й.Б. работела като лицензиран лесовъд
в ОП „Гори и земи“ гр.Севлиево.В това й качество на 05.09.2018 г. издала
Позволително за сеч № 0455256.С посоченото позволително било разрешено провеждането
на принудителна / 100 % / сеч в отдел № 266, подотдел „я“, имот с кад. № 266001,
общинска горска територия, в землището на с.Добромирка, общ.Севлиево.Като срок
за провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището бил определен
периода 08.09.2018 г. – 31.12.2018 г.На същата дата – 05.09.2018 г. бил одобрен
и Карнет-опис за извършеното маркиране в посоченият по-горе имот.Карнет-описът
бил изготвен, а маркирането извършено от жалб.Б. и Д.Д. с контролни горски марки
/КГМ/, посочени в Карнет-описа.По повод постъпила жалба в ИАГ от граждани и
гражданско сдружение, на 08.11.2018
г., свид.Й.И.Ч. – горски инспектор, свид.С.П.Г. – горски инспектор и свид.В.Д.Ц.
– главен експерт в РДГ В.Търново, в присъствието на свид.А.А.А. – Зам.директор
на ОП “Гори и земи“ – Севлиево, извършили проверка на посочения по-горе имот.За
установеното от тях, проверяващите изготвили Констативен протокол серия В, № 005837
от 08.11.2018 г.В него отразили констатацията, че проверили имот – общинска
горска територия № 266001, попадащ в отдел 266, подотдел „я“, в землището на с.Добромирка,
общ.Севлиево, РДГ В.Търново.Посочено е, че за имота има издадено позволително
за сеч № 0455256/05.09.2018 г. от инж.Е.Б. на Сашо Спасов в качеството му на
представител на „Частно горско предприятие Габрово“ ЕООД за провеждане на
принудителна сеч 100 %.Отразен е срокът за провеждане на сечта, както и
очакваният добив.Посочено е също така, че видно от карнет-опис за извършеното
маркиране в имота са маркирани 1258 бр. дървета със „синя“ боя; на височина
1,30 метра подлежащите за сеч дървета са отбелязани със „синя боя“ и „точка
знак“.В забележка е посочено, че подлежащите на сеч дървета са маркирани с КГМ
07-21/15-45 и синя боя.Маркирането е извършено от инж.Е.Б. и Д.Д. на 05.09.2018
г.При проверката на терен се установи: че в североизточната и в северозападната
част на имота са отбелязани с видим знак на височина 1,30 м. и/или с КГМ в
основата на пъна общо 82 бр. дървета от дървесен вид бял бор, чер бор.В тази
част на периферията на имота от 9 до 11 бр. дървета, на които има поставена КГМ
в основата на пъна, като няма поставен видим знак на височина 1,30 м. върху
оставащите крайни дървета, и има 2 бр. дървета чер бор, които са опръстенени с
синя боя.В югоизточната и югозападната част на имота са отбелязани с видим знак
на височина 1,30 м. върху или с КГМ в основата на пъна общо 41 бр. дървета от
дървесен вид бял и чер бор.В тази част по периферията на имота няма дървета, на
които да има поставена КГМ в основата на пъна на подлежащите на сеч дървета и
видим знак на височина 1,30 м. върху оставащите крайни дървета.В имота има
поставени видими граници със зелена боя.Към момента сечта по позволителното за
сеч не е започнала.Копие от посоченият констативен протокол било връчено на
жалб.Б. срещу подпис на 20.12.2018 г.
При тези констатации, отразени в посочения по-горе
констативен протокол, на същата дата – 20.12.2018 г. свид.Ц., в присъствието на
свид.С.П.Г., съставила против жалб.Е.Й.Б. АУАН серия В, № 003135, за това, че в
съучастие с Д.Д. извършва маркиране в имот
с кад. № 266001, попадащ в отдел 266, подотдел „я“, землище
с.Добромирка, общ.Севлиево, за който има издадено Позволително за сеч №
0455256/05.09.2018 г. за принудителна сеч с интензивност 100 % в нарушение на
изискв. На чл.50, ал.7 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите като не
ограничава площта чрез маркиране с КГМ в
основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с
отбелязване на височина 130 см. С видим знак върху оставащите дървета.Като дата
на извършване на нарушението в АУАН е посочена 05.09.2018 г., а като място РДГ
В.Търново, общ.Севлиево, землище с.Добромирка, отдел 266, подотдел „я“, имот № 266001
– общинска горска територия.В АУАН е посочено, че нарушението е открито на 08.11.2018
г., както и, че са нарушени законовите разпоредби на чл.49, ал.2 във вр. с чл.50, ал.7 от Наредба № 8/05.08.2011
год. за сечите в горите.При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието му жалбоподателката
е направила възражения, че гореописаното не отговаря на действителното на
терена.Възражения от страна на жалб.Б. по повод съставения й АУАН не са
направени от нея в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН серия В, № 003135 от 20.12.2018
г. и писмените доказателства, събрани в хода на административното производство,
е издадено
обжалваното НП № ********** от 17.06.2019 г. на Зам.директора
на РДГ гр.Велико Търново.Същото е издадено против Е.Й.Б.
***, лицензиран лесовъд
ОП „Гори и земи“ гр.Севлиево, за това, че на 05.09.2018 г. Е.Й.Б. в съучастие с Д.Д.
извършва маркиране в имот с кад. № 266001, попадащ в отдел 266, подотдел „я“,
землище на с.Добромирка, общ.Севлиево, за който има издадено Позволително за
сеч № 0455256/05.09.2018 г. за принудителна сеч с интензивност 100 % в
нарушение на изискванията на чл.50, ал.7 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите
в горите, като не ограничава площта чрез маркиране с контролна горска марка в
основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с
отбелязване на височина 130 см. С видим знак върху оставащите крайни дървета.Нарушението
е извършено на територията на РДГ В.Търново, общ.Севлиево, землище с.Добромирка,
отдел 266, подотдел „я“, имот с кад. № 266001 – общинска горска територия.Административно-наказващият
орган /АНО/ е приел, че жалб.Б. е нарушила разпоредбите на чл.49, ал.2 във вр. с чл.50, ал.7
от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите, поради което и на осн. чл.257,
ал.1, т.1 от ЗГ й е наложил наказание глоба в размер на 300.00лв.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът установи от писмените доказателства – Констативен протокол серия В № 005837 от 08.11.2018 г.; Разписка
от 20.12.2018 г.; Позволително за сеч № 0455256 от 05.09.2018 г.; Карнет-опис
за извършеното маркиране; АУАН серия В, № 003135 от 20.12.2018 г.; НП № ********** от 17.06.2019 г.; Разписка за връчване на НП; Покана за доброволно
изпълнение на публични вземания; Удостоверение № 7789/10.09.2012 г.; Заповед №
РД 49-199/16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и храните; Заповед №
1/02.01.2018 г. на Директора на РДГ В.Търново; Извадка от регистър на получени жалби, воден от
РДГ В.Търново; Извадка от ГСК; Скица на поземлен
имот с идентификатор 21628.266.1 и графика от кадастралната карта на имота с
включено лесоустройство, както и гласните доказателства – показанията на
свидетелите В.Д.Ц., Й.И.Ч., А.А.А. и С.П.Г..
При така установената фактическа
обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига
до следните правни изводи:
Препис
от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателката
на 28.07.2020 г.Жалбата е заведена в деловодството на РДГ – В.Търново на 31.07.2020
г., тоест в законноустановеният срок, поради което същата
е допустима и следва
да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен
орган, във връзка с което са представени заверени копия от Заповед № РД
49-199/16.09.2011год. на Министъра на земеделието и храните и Заповед №
1/02.01.2018 г. на Директора на РДГ В.Търново.АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ, предвид заеманото от
него длъжностно качество.
Актосъставителят и в последствие
административно-наказващият орган /АНО/ са приели, че жалб.Б. е нарушила разпоредбите
на чл.49, ал.2 във вр. с чл.50, ал.7 от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в
горите.Текста на чл.49, ал.2 от Наредбата гласи следното: „Маркирането на
насажденията, предвидени за сеч, се извършва съобразно състоянието на
насажденията, предвижданията в горскостопанския план или програма и при
условията и реда, определени в тази наредба”.Съгласно разпоредбата на чл.50,
ал.7 от Наредбата: „Ограничаването на площта в случаите по ал.6, т.1
се извършва чрез маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на
крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина 130 см с
видим знак върху оставащите крайни дървета”.Текстът на чл.50, ал.6, т.1 гласи
следното: „Забранява се сеч на немаркирани дървета с изключение на
случаите, когато: е разрешено цялостно отсичане на дървостоя при
провеждане на голи сечи, както и при провеждане на санитарни, принудителни и
технически сечи с интензивност сто процента върху ограничена площ”.
Административно-наказващият орган
на осн. чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложил на жалб.Б.
наказание глоба в размер от 300.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Наказва
се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях”.
Жалбоподателката, редовно
призована, се явява в съдебно заседание лично и с процесуален представител.В
жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила.В съдебно заседание
от процесуалния
представител на жалбоподателката се излагат доводи в подкрепа на тези твърдения,
а в заключение към съда се отправя молба да отмени обжалваното НП.
В жалбата и в съдебно заседание
се твърди, че жалб.Б. не е осъществила състава на вмененото й във вина
нарушение.В подкрепа на това твърдение се излага становището, че при проверката
на място било установено, че в северозападната и североизточната част на имота
крайните дървета били маркирани, не абсолютно всички, но достатъчен брой, за да
бъде ограничена площта за сеч.Такива констатации се съдържали в констативния
протокол, а и в показанията на разпитаните по делото свидетели.Същевременно По
отношение на югоизточната и югозападната част на имота пък се излага
твърдението, че същият граничел с път, поради което не било необходимо да се
маркират крайни / периферни / дървета, тъй като имало трайна граница, която
очертавала границите на имота в тази му част.Такива твърдения се съдържали в
показанията на един от разпитаните свидетели.Въпреки това, дори в тази част на
имота имало маркирани 41 бр. дървета, тоест и там имало маркирани периферни
дървета.
Съдът не споделя така изложеният
довод.Следва на първо място да се отбележи, че в Карнет-описа е отразено, че е
извършена маркирация на 1258 броя дървета със синя боя.При извършената проверка
на място, в имота, проверяващите са констатирали, че това не отговаря на
действителното положение, тъй като са маркирани много по-малко на брой
дървета.В нарочно съставения констативен протокол е отразено, а това се установява
и от показанията на разпитаните свидетели, че в североизточната и в
северозападната част на имота са отбелязани с видим знак на височина 1,30 м.
и/или с КГМ в основата на пъна общо 82 бр. дървета, като в тази част на
периферията на имота са маркирани от 9 до 11 бр. дървета, на които има поставена
КГМ в основата на пъна и няма поставен видим знак на височина 1,30 м. върху
оставащите крайни дървета.Установява се също така, че в югоизточната и
югозападната част на имота са отбелязани с видим знак на височина 1,30 м. върху
или с КГМ в основата на пъна общо 41 бр. дървета, като в тази част по
периферията на имота няма дървета, на които да има поставена КГМ в основата на
пъна на подлежащите на сеч дървета и видим знак на височина 1,30 м. върху
оставащите крайни дървета.Както от съставеният констативен протокол, така и от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че маркирането е било
извършено на петна, тоест в самия имот има маркирани както следва: в североизточната
и северозападната част 82 бр. дървета, а по периферията й от 9 до 11 бр.
дървета, на които обаче е поставена само КГМ и липсва поставен видим знак,
същевременно в
югоизточната и югозападната част на имота с видим знак на височина 1,30 м.
върху или с КГМ в основата на пъна са отбелязани общо 41 бр. дървета, като в
тази част по периферията на имота няма дървета, на които да има поставена КГМ в
основата на пъна и видим знак на височина 1,30 м. върху оставащите крайни
дървета.Тоест с други думи по периферията на северозападната и североизточната
част на имота са маркирани само с КГМ от 9 до 11 дървета, но без поставен видим
знак на височина 1,30 м., а по периферията на югозападната и югоизточната част
на имота няма маркирани дървета по изискуемия от закона начин.От писмените
доказателства, приети по делото, се установява, че имота граничи само от една
от страните му с път, а не както се твърди от процесуалния представител на
жалб.Б., че същият граничи и от югозападната и от югоизточната част с път.Такива
твърдения се съдържат в показанията на свид.А.А.А., но те се опровергават от
писмените доказателства, приобщени по делото.
Съдът
счита обаче, че в настоящият казус неправилно са били приложени правилата за
съучастие в административно-наказателния процес.Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН
изрично препраща към общата част на НК относно въпросите по вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита.Очевидно в процесния случай се сочи на съучастие под
формата на съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.В тази насока е и
събрания доказателствен материал-а именно, че жалб.Б. и лицето Д.Д. са
осъществили нарушението при общност на умисъла.Същевременно нито в АУАН, нито в
НП, е посочена формата на съучастие.Обстоятелството, че съучастието може да се
обективира в три различни форми - съизвършителство, подбудителство и
помагачество, налага необходимостта при описване състава на нарушението в АУАН
и в наказателното постановление, да се посочва конкретната форма на съучастие,
при която е осъществено административното нарушение, още повече, че за целите
на административнонаказателната принуда, подбудителите, помагачите и
укривателите, както и допустителите, се наказват само в случаите, предвидени в
съответния закон или указ.В случая такова посочване липсва в обстоятелствената
част на АУАН, както и в тази на НП.
На следващо място, съдът счита, че това
административно нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,
т.9 от НК във вр. чл.11 от ЗАНН.Налице са сериозни смекчаващи отговорността на
жалбоподателката обстоятелства, с оглед които нарушението представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.В случая това е първото за жалбоподателката
нарушение.На следващо място, но не и по значение, в хода на проверката не са
открити никакви други нарушения от което следва извода, че жалбоподателката
поначало стриктно изпълнява законовите си задължения.Друг момент при преценката
на критериите по чл.28 от ЗАНН е обстоятелството, отразено и в констативния
протокол от извършената проверка, че имота има поставени видими граници със
зелена боя, както и, че към момента на извършване на проверката сечта по
позволителното за сеч не е започнала.Обобщено казано очевидно се касае за
нарушител, чието административно нарушение е изолирана проява в дейността му
като лицензиран лесовъд и е следвало единствено да бъде предупреден, че при
повторно извършване на административно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от
Закона за горите и подзаконовите му нормативни актове са от особена обществена
важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия
орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Съгласно задължителните за всички
съдилища указания, дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС "...
преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол... когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
ги е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона...".
С оглед на изложеното и отчитайки
всички събрани по делото доказателства съдът намира, че констатираното
нарушение може да се определи като маловажно по смисъла на чл.11 от ЗАНН във
вр. с чл.9, ал.2 от НК и отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно
чл.28 от ЗАНН.След като не го е сторил в правомощията си по чл.53, ал.1 от ЗАНН
административно-наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
От страна на процесуалния
представител на жалбоподателката към съда се отправя искане в полза на
доверителката му да бъдат присъдени направените по делото разноски.По делото е
приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е
заплатено договорно възнаграждение в размер на 300.00 лева.С оглед изхода на
делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300.00 лева.
По тези съображения съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **********
от 17.06.2019 г. на Зам.директор на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на Е.Й.Б. ***, лицензиран лесовъд ОП „Гори и земи“ гр.Севлиево, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.49, ал.2 във вр.
с чл.50, ал.7 от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите и на основание
чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 ( Триста )
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РДГ В.Търново да заплати
на Е.Й.Б. ***, ЕГН **********, сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, съставляваща
направени по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: