ПРОТОКОЛ
№ 122
гр. Варна, 18.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Р. Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600094 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
В залата се явява П. Д. М., преводач от немски език.
СЪДЪТ с оглед обстоятелството, че подсъдимите К. Т. Й. В. и Р. К. не
владеят български език
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА П. Д. М. за преводач в съдебното производство пред
въззивната инстанция от и на немски език.
Сне се самоличността на преводача:
П. Д. М., ЕГН**********, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с
висше образование, без родство със страните.
Предупредена за отговорността по чл.290 ал.2 НК. Обещава да даде
точен и верен превод.
Жалбоподател-подсъдим К. Т. Й. В., редовно призован, води се от
органите на Съдебна охрана, явява се лично и с адв. С. Г. С. от АК – Добрич,
служебен защитник от първата инстанция.
Жалбоподател-подсъдим Р. К., редовно призован, води се от органите на
Съдебна охрана, явява се лично и с адв. К. Т. Е. от АК – Добрич, служебен
защитник от първата инстанция.
Частен обвинител и граждански ищец Б. Ф. М., редовно призована, явява
се лично. Не се явява повереник адв. С. И. С. от АК – Добрич, надлежно
1
упълномощен и приет от съда от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.а.
ВЕЩИ ЛИЦА:
Н. Н. Т., редовно призована, явява се лично.
С. Ю. С., редовно призован, явява се лично.
Е. Ж. Б., редовно призована, явява се лично.
В. В. Д., редовно призован, явява се лично.
Е. М. К., редовно призована, явява се лично.
Д. Г. Г., редовно призована, явява се лично.
И. А. Д., редовно призован, явява се лично.
АДВ. С. – Чухме се с колегата адв. С., има ПТП преди с. Любен
Каравелово, в момента е в задръстване, предполага че 30-40 мин. ще са му
необходими да се яви в съдебната зала. Заяви, че няма нищо против да бъде
даден ход на делото и впоследствие да се включи в съд. заседание.
АДВ. Т. – И аз проведох разговор с адв. С., същото каза и на мен.
Същата информация, изнесена в този момент от защитниците, е
постъпила и в канцеларията, чрез личното обаждане на адв. С., който е
изложил същите обстоятелства и е дал съгласието си делото да започне в
негово отсъствие.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
ЧАСТНАТА ОБВ.М. – Да се даде ход на делото, въпреки отсъствието на
повереника.
АДВ. С. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ. Т. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
ПОДС. В. – Да се разгледа делото
ПОДС. Р. – Да се разгледа делото, но имам две искания. В днешното
съдебно заседание не желая да ми бъдат правени снимки и да бъдат
допускани журналисти. И моля да ми обясните кой е правил превод на
експертизата. Три пъти прочетох експертизата и не разбрах превода.
Съдът разяснява, че екземпляра на експертизата, който е получен от
подсъдимите е преведен чрез технически способ ресурс на Европейската
съдебна мрежа, което е стандартна процедура.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
2
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещите лица и
изслушване на заключението по комплексната съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза.
В.Л. Н. Н. Т. - 64 годишна, бълг. гражданка, с висше образование,
неосъждана, без родство.
В.Л. С. Ю. С. - 64 г. годишен, бълг. гражданин, с висше образование,
неосъждан, без родство.
В.Л. Е. Ж. Б. - 54 годишна, бълг. гражданка, с висше образование,
неосъждан, без родство.
СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по
чл.291, ал.1 от НК, същите обещават да дадат заключение по съвест и
разбиране.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по
комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза,
изготвена от вещите лица.
Преводачът М. прочете на немски език заключителната и мотивната
част.
В.Л. Т. – Поддържам изготвеното заключение, което съм депозирала.
В.Л. С. – Поддържам изготвеното заключение, което съм депозирала.
В.Л. Б. – Поддържам изготвеното заключение, което съм депозирала.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси към вещите лица, експертизата е
изчерпателна.
Частен обвинител и граждански ищец М. – Получих експертизата.
АДВ. Т. – Уважаеми Апелативни съдии, аз първо искам да благодаря,
че позволихте да бъде назначена тази експертиза, тъй като с наше искане тя
бе отхвърлена от Окръжния прокурор. Аз лично приемам експертизата за
обективно дадена и виждам от заключението на вещото лице, че не е
настъпил физиологичен афект и моят подзащитен не е действал в рамките на
физиологичен афект по време на деянието. Ако моят подзащитен иска да
зададе въпроси моля, да му бъде дадена тази възможност с оглед езиковата
бариера между нас.
АДВ. С. – Нямам въпроси към вещите лица.
Въпроси на подс. Р. К.: Експертизата е съставена само на базата на
двата разпита когато съм давал показания пред полицията. Никой не е
говорил с мен, това правилно ли е?
В.Л. С. – При изготвяне на предишната експертиза ние проведохме
3
интервю с подсъдимия и специално сме обърнали внимание на неговите
преживявания, спомени и действия по време на деянието. Това интервю
изцяло е отразено в предходната експертиза.
В.Л. Т. – В допълнение, ако сме имали съмнение за някакво
афектогенно действие,, или деянието извършено в рамките на физиологичен
афект, това в никой случай нямаше да го спесТ., още повече в експертизата.
Въпроси на подс. Р. К.: Знаят ли вещите лица как са били взети тези
показания пред полицията?
В.Л. Т. – Ние сме базирали нашето заключение на личния контакт с
лицето, когато беше настанено в ареста – Добрич, осъщестВ. сме и лична
беседа с него.
Въпроси на съда: Аз бих помолила вещите лица ако е възможно да
изложат една по-подробна аргументация във връзка с това, което беше
преведено току-що в съдебно заседание. След като проследявате фазите на
физиологичния афект, чисто теоретично, вие стигате до заключението, че по
отношение на генезис, фазова динамика, обем на съзнанието,
соматовегетативна симптоматика, обем на съзнанието,контрол на действията,
критичност и преживяване на вина липсва съвпадение. Бихте ли
аргументирали малко по-подробно защо считате така?
В.Л. С. – Точно по тази причина с курсив сме напраВ. тези части от
описанията и на двамата – и на освидетелствания и на свидетеля Т. Й., тези
части от обясненията, които най-добре описват поведението му. За да бъде
така огледално ясно от техните описания, че афективното отреагиране, което
съществува в действията по време на извършване на деянието няма
характеристиките, динамиката и фазите на физиологичния афект.
Съпоставката на обясненията с критериите не изпълва критериите за
динамика, характеристики, фази, вегетативна симптоматика, няма описание
нито субективни, нито обективни на такива действия.
Въпроси на съда: Казвате, че има афективно отреагиране, при него
виждате ли вие тази внезапност, която е характерна за физиологичния афект?
В.Л. С. – Ами не мога да я видя защото в едно от обясненията пише:
„Когато той дойде до канабиса, бях скрил една тояга в цветята, за да го убия.
Аз исках да го убия за да мога да го изнудвам за пари.“ Това говори за
преднамереност и предварителна подготовка за деянието. Ако трябва да
добавя нещо, самото поведение на освидетелствания по време на извършване
на деянието има достатъчно добра подреденост и след това има достатъчно
подредени действия, които имат за цел вече прикриване на деянието или пък
намаляване на доказателствата, това също не влиза в афекта. При
извършването на деянието при физиологичен афект се отделя такова огромно
количество психична и физическа енергия, че третата фаза на изтощението
обикновено става на мястото на извършване на деянието и е напълно бездеен
и там бива намерен често пъти.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещите лица. Съдът ги
4
освободи от залата, като им определи възнаграждения съгласно посоченото в
справките-декларации от по 531.81 /петстотин тридесет и един лева и
осемдесет и една ст./ лева. Издадени РКО – 3 бр.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на комплексната
съдебномедицинска експертиза на вещите лица:
В.Л. В. В. Д. - със снета по делото самоличност.
В.Л. Е. М. К. - със снета по делото самоличност.
В.Л. Д. Г. Г. - със снета по делото самоличност.
В.Л. И. А. Д. – със снета по делото самоличност.
СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по
чл.291, ал.1 от НК, същите обещават да дадат заключение по съвест и
разбиране.
На въпроси на прокурора: Многофрагментното счупване на черепа
може ли да се приеме, че е в резултат на единичен удар или е в следствие на
множество удари, което е описано в експертизата?
В.Л. Г. – На база уврежданията, които сме устаноВ. по главата сме
отдиференцирали поне осем отделни механични въздействия, някои от които
са насложени едно върху друго.
На въпроси на прокурора: Описаните порезни рани на втори пръст на
дясна ръка и кръвонасяданията по гръбните повърхности на двете длани и
пръсти може ли да се приемат за защитни рани?
В.Л . Д. – Да, биха могли да бъдат такива.
Въпроси на адв. Т. – Вещите лица биха ли могли да споделят друг
такъв опит, при който човек се защитава по този начин да бъде разчленен, че
да бъде отделен пръста му.
В.Л. Д. – Това са неща, които са разделени във времето. Порезните
рани, за които говорим, са получени прижизнено. Разчленяването на трупа по
принцип е било изцяло послесмъртно, а конкретно отрязания пръст с
пръстена също е послесмъртно причинен и сме приели, че от тези оръжия,
които ни бяха представени, това е направено с една овощарска ножица най-
вероятно.
Въпроси на адв.С.: Казахте порезните рани според експертното
заключение е една единствена, на втория пръст. Говорим за една, единствена
порезна рана. Може ли тази порезна рана да е в резултат от отрязването на
пръста, който казахте, че е послесмъртно отрязан?
В.Л. Д. – Не, това е на друг пръст и порязването е прижизнено.
Въпроси на адв. С.: Като имате предвид раневите канали, начина, по
който са нанасяни ударите, може ли да дадете заключение какво е било
съотношението между двете тела – на жертвата и на пострадалия при
нанасянето единствено на прободно-порезните рани? Имало ли е някакво
движение на жертвата имайки предвид тези раневи канали?
5
В.Л. Г. – Прободно-порезните рани сме ги групирали в две групи
разположени в лява и дясна гръдна половина и в задно страничната
повърхност на тялото. Тези рани са групирани близко една до друга, което
предполага тяхното получаване да е в кратък период от време, едно след
друго, без да са налице съществени изменения в позицията на тялото по време
на тяхното получаване.
Позицията на нападателя при получаване на тези рани е по-скоро
странично и откъм гърба, съответно вляво и вдясно спрямо пострадалия. А
пострадалият би могъл да е в изправено, приседнало или приклекнало
положение, но статичен, в статично положение.
В.Л. Д. – Тялото на жертвата е било статично.
Въпроси на съда: Как се обясняват тогава защитните наранявания при
това статично състояние?
В.Л. Д. – Защитното нараняване не се знае точно в кой момент е
станало, след кой от ударите. Това е динамика, още повече, че имаме и друг
увреждащ фактор. Имаме и наслагване на друг фактор, а именно ударите по
главата с твърд тъп предмет, така че ние не можем да кажем точната
последователност на ударите, това е динамика. Може в някакъв начален етап
да е станала, тази рана може дори да не е защитна, а да е просто порязване.
Въпрос на адв. С.: След ударите с дървения сап, които са осем на брой
според експертното заключение, жертвата изпаднала ли е в безсъзнание, като
изхождате от материалите по делото?
В.Л. Д. – Комплексно след нанасяне на всичките удари най-вероятно
жертвата е изпаднала в безсъзнателно състояние. Ние не знаем как примерно е
било - удар, пробождане, това няма как да го установим. Експертизите са
досъдебни, имали сме ги предвид. По-комплексно аз съм бил и на огледа на
произшествието и мястото където са нанесени ударите. По главата можеше
сравнително точно да се определи, тъй като имаше пръски кръв по стената на
една пристройката на къщата, които бяха високо разположени част от тях,
другите бяха по-ниско, тоест това дава основното заключение, че в началото
пострадалият е бил изправен, близо до стената, докато разчленяването на
трупа е било в гаражно помещение, покрито с найлон.
Пропуснах да кажа, че част от пръските допълнително бяха замазани с
кал за да не си личат, но не всичките.
Въпроси на подс. Р. К.: Имам един въпрос, който и в гр. Добрич бях
задал и той е: Каква е вероятността процентно някой човек да умре от две
различни наранявания? Пример ще дам - едновременно да умре от
наранявания в главата и от прободни рани?
В.Л. Д. – В съдебната медицина ние имаме такъв термин конкуриращи
причини за смърт, когато всяко едно от уврежданията, или от групата
увреждания сами по себе си могат да доведат до смърт. В случая
конкуриращите са травмите в областта на главата нанесени с твърд тъп
6
предмет и прободно-порезните наранявания. Искам да посоча, че смъртта не е
мигновен акт, а е процес и всъщност нанасяне на различни удари в процеса на
умиране има характеристиките на прижизненост, така че шансовете като
проценти не могат да се посочат - и едните, и другите са сто процентни.
Въпроси на подс. Р. К.: Въпросът ми е от какво точно е починал
пострадалият.
В.Л. Д. – Досега точно това обяснявах – и от двете.
Въпроси на подс. Р. К.: На 28.10. зададох същия въпрос в гр.Добрич,
бяха четирима експерти. След кратка дискусия между четиримата, те така
помежду си го обсъдиха, тогава д-р Д. каза, че пострадалият е починал или от
ударите в главата или от порезните рани, но не и от двете заедно. Дали
познавате дървената пръчка, с която са нанесени ударите?
В.Л. Д. – Допускаме с коя пръчка са нанесени ударите, защото тя беше
зацапана с кръв.
Въпроси на подс. Р. К.: Наясно ли сте, че е част от дръжката на една
брадва и е изготвена от специално дърво, което е с особена твърдост и якост,
а по време на деянието тази въпросна пръчка напълно се е счупила. Въпросът
ми, е както пише в експертизата, че ако с тази пръчка се нанесе удар с
екстремна сила, както е описано, какво ще се случи с човека, върху който е
нанесен този удар?
В.Л. Д. – Това, което общо взето се е случило. Въпросът е в това, че
ударът не е един, а са множество и това действително, че е счупена тази
пръчка /това не е точно пръчка, но щом такъв термин сме използвали при
преводите/ ние не знаем в кой момент, след кой от ударите и дали от удари в
главата се е счупена тази пръчка или в някакъв последващ момент човекът е
ударил примерно нещо друго.
Въпроси на подс. Р. К.: Искам да разбера след първия, втория или
третия удар пострадалият е изпаднал в безсъзнание. Знае се че е бил в
безсъзнание и при следващите удари и не е усетил нищо.
В.Л. Д. – Комплексно от всички удари.
Въпроси на подс. Р. К.: Според експертизата всички удари са в дясната
част на главата, не отзад, не отпред, само там – какво означава това?
В.Л. Д. – Че са нанесени в тази част.
Въпроси на подс. Р. К.: Искам да обясня, че когато ударите са на едно
и също място, няма как човек да се е движил. Бях на местопроизшествието.
Според вас къде е лежал К. на пръстта, на някакви плочки, камъни?
В.Л.Д. – Г-н К. когато бях на огледа голяма част от него беше във
фризера. Разчленяването, очевидно, според това, което беше намерено на
място е станало в гаража.
Въпроси на подс. Р. К.: Въпросът ми беше по време на ударите къде е
лежал?
7
В.Л.Д. – Както преди малко казах, пръските кръв по задната стена на
пристройката сочат, че поне част от нещата са се случили там до
пристройката и пострадалият първоначално дори е бил прав. До тази стена
имаше една мисля че циментена пътека и до нея градинка със сят канабис.
Някой от следите от кръв бяха и по почвата, и по пътеката. Най-вероятно така
или иначе нямаше силни протрИ.ия по частите от тялото, от потриване при
пренасяне на тялото от мястото, където са основно нанесените удари до
гаража и тъй като починалият е бил с доста едро телосложение най-вероятно е
пренасян не от един човек.
Въпроси на подс. Р. К.: Задавам този въпрос за да стигна до защитната
рана. На тази пътека има остри камъни четириъгълни и когато някой получи
удари какво се случва? Вие по-рано казахте, че не на сто процента тази
порезна рана е защитна, а може да е в резултат на провлачване.
В.Л. Д. – Ако порезната рана е от камъните, тя щеше да има други
характеристики. Тя е порезна рана, а не от твърд тъп предмет каквито са
ръбовете на един камък.
Въпроси на подс. Р. К.: Тези удари по главата и прободните и порезни
рани са дошли много бързо, един след друг, това правилно ли съм го разбрал?
В.Л. Д. – Да.
Въпроси на подс. Р. К.: Потвърждавате че след първия, втория, третия
удар той не е изпитвал нищо, не се е мъчил, не е усещал какво се случва?
В.Л.Д. – Ние не знаем последователността, дали първи са били ударите
в главата и после ударите в тялото с ножа или първо с ножа, а после ударите
по главата, няма как да отговорим на този въпрос.
Въпроси на съда: След причиняване на ЧМТ могъл ли е пострадалият
да извършва телодвижения и да преработва мисловно, съзнателно
случващото се с него, респективно да изпитва болки и страдание?
В.Л. Д. – След всичките осем удара той не би могъл най- вероятно да
изпитва болка.
Въпроси на съда: А във вашето заключение последователността на
ударите е относително определено, това означава ли че отстъпвате от това
заключение?
В.Л. Д. – Ние даваме последователност на травмите по групи травми, но
не времево.
В 10:23 часа в залата се явява адв. С., повереник на частния
обвинител и гр. ищец.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещите лица. Съдът ги
освободи от залата, като им определи възнаграждения съгласно посоченото в
справките-декларации от по 200 /двеста/ лева,, на осн. чл.20,ал.2 от
НАРЕДБА № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица във връзка с проведения повторен разпит,
на осн. 327,ал.3 от НПК. Издадени РКО – 4 бр.
8
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. С. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. С. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. Т. – – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
ПОДС. К. В. – Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
ПОДС. Р. К. – Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
СЪДЪТ счете, че не се налага извършването на нови съдебни следствени
действия, поради което председателят на състава обяви съдебното следствие
за приключено и се пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, считам подадените
жалби от подсъдимите Р. К. и Т. К. за допусТ.и, но неоснователни, като ще
изложа аргументи накратко и ще се спра на най-съществените моменти и в
двете жалби.
По същество и в двете въззивни жалби се оспорва квалификацията по т.6,
че смъртта е настъпила по особено мъчителен за пострадалия начин.
Изложената от подсъдимите защитна теза е, че смъртта е настъпила с един,
единствен удар в областта на главата, след който пострадалият е бил в
безсъзнание и не е бил в състояние да изпитва болка. Тази теза беше
категорично опровергана от заключението на вещите лица, които бяха
категорични, че счупването на черепа е в резултат на множество удари, а не
на един и то наслагващи се, като включително и с нараняванията, които са
причинени с хладното оръжие два ножа, са нанесени прижизнено и са налице
увреждания на пострадалия, които имат характеристиката на защитни рани,
което означава, че същият е възприемал случващото се и е направил опит да
се защити от нанасянето на тези удари и е изцяло в противоречие на тезата, че
е бил в безпомощно състояние след първия удар. Дори без значение кои
удари поред са нанесени първи или последователно един след друг,
характеристиката на положението на тялото и съгласно доказателствата по
делото безспорно са причинили болки и страдания за продължителен период
от време на пострадалия. В заключението на вещите лица е посочено, че по
принцип нараняванията в областта на главата предполагат по-дълга
преживяемост, в сравнение с нараняванията от ножа, поради което считам, че
по безспорен начин е доказано, че смъртта на пострадалия е причинена по
особено мъчителен за него начин. Основен довод за това е, че всяка от
групите наранявания не причинява моментална смърт.
9
По отношение на аргумента за наличие на физиологичен афект считам, че
също от заключението на вещите лица по безспорен начин беше установено
липсата на такъв. Същите в експертизата си съвсем подробно и
обстоятелствено са отграничили различните фази, през които минава и се
характеризира този физиологичен афект, като отличителна черта на него е
импулсивност и внезапност, до степен на замъгляване на съзнанието и липса
на волеви възможности за реакция. Извършените от подс. Р. К. действия
преди умъртвяването сочат за една планираност и преднамереност по
прикрИ.е на престъплението и хладнокръвност и пресметливост, с ясно
съзнание за извършеното и последиците от това.
По отношение на изразеното и от двамата подсъдими във въззивната
жалба възражение за явна несправедливост на наказанието считам, че
първоинстанционният съд е направил изключително добър анализ досежно
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства за всеки един от
тях и е определил справедливи наказания, за което няма да преповтарям
аргументите от съдебния акт. Единствено ще посоча, че изложеното в
жалбата самопризнание от страна на Р. К., което е посочил като смекчаващо
отговорността обстоятелство, следва да се разглежда в светлината на
останалите доказателства и цялостното му поведение, а именно, че такова е
настъпило след наличието на безспорните доказателства за извършеното от
тях престъпление и което не е съдействало по никакъв начин на органите на
разследването.
Моля, да потвърдите присъдата като правилна и законосъобразна.
АДВ. С. – Уважаеми Апелативни съдии, от името на пострадалата Б. М.
Ви моля, да оставите без уважение жалбите на подсъдимите както по
отношение на размера и вида на наложените наказания, така и по отношение
на размера на уважения граждански иск.
Моля, да не уважавате жалбите на основание следните доказателства:
Експертизите, както комплексната съдебно медицинска експертиза, а и в
днешното съдебно заседание, в което съжалявам, че по обективни причини не
присъствах, се установява, че деянието извършено от двамата подсъдими е
извършен по начин особено мъчителен за пострадалия. Установи се, че
смъртта е настъпила не веднага, а в резултат на нараняванията чрез удара със
сап от брадва и по-късно впоследствие чрез уврежданията нанесени от
прободните рани от Т. К., от начина на нанесените удари от Р. К., от неговата
сила се налага извода за изключителната жестокост, а и от нанесените 48
прободни рани от Т. К., от които 14 са били проникнали в гръдната и коремна
кухина също са извод за особена жестокост независимо от изявлението на Т.
К., че ги е направил от страх от наказание от неговия баща и от зависимостта.
48 нанесени прободни рани обективират и неговото субективно отношение
към пострадалия.
От заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза се
вижда, че част от нанесените рани са нанесени приживе, преди да е починал
10
пострадалия, което и обективира обвинението за начин особено мъчителен за
пострадалия. Характеристиката за Р. се обективира и от неговите действия
във връзка с изрязания пръст с пръстена и опита за изнудване на пострадалата
Б. М., а така също и неговите действия във връзка с укрИ.е на следите – както
разчленяването на трупа, така и изхвърлянето на мобилни апарати и
ключовете на автомобила му край к.к. Златни пясъци. В този смисъл мотивите
на присъдата на първоинстанционния съд са изключително точни,
обосновани, те обясняват и доказват приетият от първоинстанционния съд
вид и размер на наказанията поотделно на двамата.
Считам, че по отношение на предявения граждански иск и уважен от
първоинстанционния съд, същият е правилно и мотивирано уважен, предвид
и ужаса, който съпругата на пострадалия е изживяла от действията най-вече
на Р..
Частен обвинител и граждански ищец Б. М. – Съжалявам и не съм в
състояние да говоря. Днес съпругът ми щеше да има рожден ден. Представям
и моля да вземете предвид това, което съм написала.
АДВ. Т. – Уважаеми Апелативни съдии, моля да уважите изцяло жалбата
ни считам, че изложеното с нея е още по-актуално във връзка с изслушването
в днешно съдебно заседание на вещите лица.
Искам да отбележа, че тезата на обвинението, че твърдим, че смъртта е
настъпила от един удар е невярно, нямаме изложени такива обстоятелства в
жалбата, нито в защитата пред първоинстанционния съд. Напротив, навсякъде
говорим за евентуална причинена смърт след нанасяне на първата група
удари в главата. Днес вещите лица заявяват, че смъртта е вследствие на
съчетани групи травми, но вещото лице беше категорично, че ударите в
главата и причинените в следствие на това травми напълно изключват
възприятието на жертвата по отношение на последващи травми.
По отношение на съучастието моля да се има предвид също, че моят
подзащитен не е участвал в разчленяването на трупа. Другият основен
аргумент, който изложихме и пред първоинстанционния съд, който и
обвинението засегна е относно квалификацията по особено жесток начин,
която поддържаме и пред настоящия съд, че следва да отпадне с оглед
изявлението на вещите лица, че може да се приеме, че смъртта да е настъпила
още с първата група удари по главата на жертвата, което да е довело до
контузия на мозъка, оттам да е изключило и жизнени процеси и възприятия на
жертвата.
По отношение на тази квалификация имаме упорито прескачане на тези
факти от първоинстанционния съд, като не бяха коментирани с присъдата,
виждам че и в мотивите са прескочени. Това естествено е в ущърб на моя
подзащитен и искам настоящият съд да приложи правилно закона и да отчете
тези обстоятелства, които считам че ще променят и формата на вината при
него, оттам би следвало да се наложи и по-леко наказание на моя подзащитен,
11
като в жалбата сме поискали то да бъде в рамките на 15 до 20 години затвор,
а не доживотен такъв. Действително извършено е най-тежкото деяние, отнет е
човешки живот, но моля съда да има предвид, че цялостното поведение на
моя подзащитен след извършване на деянието е в полза на разкрИ.е на
обективната истина в настоящия процес с негова помощ и с тази на сина му
се стига до разкриване на обективната истина такава, каквато е. В хода на
наказателното производство моят подзащитен изразява съжаление и
критичност към това, което е извършил. Съзнава какво е причинил,
същевременно с подпомагане на разследването считам, че това са смекчаващи
вината обстоятелства, които съдът следва да отчете и молим да отчете.
Молим и нещо друго, съдът да има предвид възрастта на моя подзащитен и
безнадеждността на наложеното от първия съд наказание, което е доживотен
затвор, което го поставя в една ситуация на безнадеждност, в която той няма
да може да дочака края на изтърпяване на такова наказание. Считаме, че
целите на наказателния закон могат да бъдат постигнати с 15 до 20 години
затвор спрямо него, лишаване от свобода естествено, в които той да бъде
поправен, тъй като това е и основната функция на наказанието, а
същевременно и обществената функция на наказанието да предпази
обществото от едни такива нови деяния, считам че ще бъде изпълнено.
Моля за снизхождение и шанс за по-нататъшен нормален живот на моя
подзащитен, след справедливо изтърпяване на наказание.
По отношение на гражданския иск считам, че ако съдът уважи жалбата
би следвало с известна степен да бъде намален. Благодаря Ви.
Право на лична защита на подс. Р. К. – Уважаеми съдии, в присъдата
съдиите се основават на това, че съм осъждан в Германия. Според закона би
трябвало да бъдат вземани предвид само престъпления извършени в
България. Всички тези присъди вече са с изтекла давност и не следва да бъдат
вземани предвид. Във вашите документи е справката от немската държава за
моята характеристика и поведение и, че нямам други наказания, и все пак от
това наказание вече са минали 20 години, трябва да се престане със
споменаването му и това е залегнало в законите на Германия, че не може
доживотно да се позовават на това наказание.
Следващото е за смърт по особено мъчителен и жесток начин. Според
протоколът от 28.10.23г. всички вещи лица потвърдиха, че К. след първия,
втория или третия силен удар в главата е бил в състояние на безсъзнание или
подобно състояние, и не е чувствал нищо. Всички бяха единни в това.
Частично дори днес те потвърдиха това. Опитах се в Добрич да докажа, че
донякъде К. ни е притискал, но всеки такъв опит пред съда да го кажа беше
прекъсван или недопускан, това не може да бъде допускано дори и в
България. Прокурорът би трябвало да провери всички обстоятелства и
негативни и позитивни, не само негативните и за мен е важно съдът да може
да научи защо се е стигнало до това деяние.
Ние тук стоим пред една от най-висшите институции, която отговаря за
12
справедливост, законност и пред нея трябва да става дума само за
доказателства, а не за предположения. Според прокурорът на първа
инстанция не става дума за желание за материална облага и планиране,
защото ако беше така той щеше да го включи в обвинението.
Другата ДНК експертизата посочи, че нито по мен, нито по моето
облекло има ДНК от К..
По въпроса за сътрудничество с полицията от самото начало рабоТ. с
полицията, помагаме, нищо не съм отричал, напротив от самото начало поех
всичко върху себе си и без показанията, моите и на сина ми, нищо нямаше да
може да бъде разкрито какво точно се е случило и по какъв начин.
И още една бележка по квалификацията особено мъчителен и болезнен
начин, предполагам че Върховния съд в София и Европейският върховен съд
в подобни присъди подробно са описали термините страдание, мъчение и
болка, като например в Решение № 7/1957 г. на Върховния съд София там
много подробно е описано какво е страдание, болка, мъчение и там
пробождането или ударите на един човек не фигурират в описанието особено
мъчителен начин. Не искам да омаловажа деянието си по никакъв начин, това
е тежко престъпление и трябва да бъда наказан по съответния начин. За
пореден път адвоката на частния обвинител посочва, че аз не съм се извинил
и не съм показал съжаление. Искам и пред този съд на Б. да се извиня за
всичко, което е станало. Извинението ми направено пред съда в Добрич
показа какво изпитвам и не е нужно сега да повтарям всичко това.
Освен това искам да получа на немски език всичко, което се случва днес,
това означава протокола, присъдата и основанията, и предполагам, че срокът
за обжалване ще започне да тече едва след като аз ги получа на немски език.
Освен това правя искането след като получа присъдата на немски език да ми
бъде дадена възможност с моите адвокати и преводач да седнем и да обсъдим
всичко и да решим как ще процедираме нататък. Благодаря Ви.
АДВ. С. – Уважаеми Апелативни съдии, след запознаване с мотивите,
изготвени от страна на първоинстанционния съд, защитата намира, че същите
са непълни, което само по себе си е процесуално нарушение и достатъчно
основание за отмяна на присъдата, и връщане на делото за допълнително
разглеждане от друг съдебен състав на ОС. Доводите ми в тази насока са
следните:
Добричкият окръжен съд не е анализирал и изследвал доказателствата в
тяхната цялост и съвкупност, за да достигне до правния извод, че деянието
извършено от моя подзащитен е извършено при условията на чл. 116, т.6, пр.2
и 3 от НК, за което в крайна сметка и го е признал за виновен. Като пример
мога да посоча липсата на анализ и отговор досежно доводите изнесени от
страна на защитата в пледоарията и относно липсата на основания относно
липсата на квалификация по казуса по чл.116, т.6 от НК, като съм се позовал
както на заключението на вещите лица от комплексната съдебно-медицинска
експертиза, така и от разпита ни в съдебно заседание. От тяхното заключение
13
пред първоинстанционния съд е видно, че тялото на жертвата е било
неподвижно, в статично положение, за това защото всички удари са
концентрирани в дадена област и липсва динамика в съотношението между
жертва и нападател. Това е по отношение на нанесените прободно-порезни
рани. Допълнително посочва, че раневите канали са в едно и също
направление, следователно тези удари са нанесени бързо и в момента на
нанасянето им тялото не се е движело за да се получат подобни раневи
канали. В последствие коментират, че осемте удара нанесени в главата от
подс. Р. К. е възможно да са довели до загуба на съзнание от жертвата и
липсата на болката, респективно за невъзможност за възприемане на околната
действителност. Следователно прободно-порезните рани, макар и с
прежизнен характер не са възприемани от пострадалия за да се твърди, че е
налице обективния квалифициращ признак особено мъчителен за жертвата
начин. Тези заключения на вещите лица и доводите на защитата в тази насока
очевидно не са намерили анализ и отговор в мотивите изготвени от Добрички
окръжен съд.
На следващо място, в условията на алтернативност пледирам да отмените
присъдата и постановите оправдателна присъда по отношение на
подзащитния ми К. В. за повдигнатото му обвинение по смисъла на чл.116,
т.6, пр.2 и 3 от НК и го признаете за виновен за извършено от него
престъпление по основния състав визиран в разпоредбите на чл.115 от НК.
Основанията ми да пледирам в тази насока са следните: Защита не намира и
да е налице вторият обективен признак, а именно особена жестокост. За да е
налице този признак следва да се обсъдят редица обстоятелства като едното
от тях е отношенията, които са съществували между двамата - подсъдимия и
жертвата. По делото очевидно липсват доказателства, които сочат за някакви
влошени лични отношения. В тази връзка Ви моля да вземете предвид и
заключението на вещите лица от първоначалната комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, според които подсъдимият е
действал в условията на така наречената амбивалентна зависимост, като в
конкретния случай тя се изразява в желание за противопоставяне и
невъзможност за отказ за изпълнение. Към момента на деянието доверителят
ми е изпълнил тези множество прободно-порезни рани поради страх.
Следователно той е действал въпреки нежеланието си поради изпитван страх
от баща си. Това, което му е било наредено и не е имал обективна
възможност, сили и средства да се противопостави и да откаже.
Не на последно място пледирам на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК да
измените присъдата и намалите наказанието като явно несправедливо. Самият
първоинстанционен съд е индивидуализирал наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като същевременно е определил
наказание в размер на 19 години лишаване от свобода почти в предвидения от
закона максимум, като изтъква като смекчаващи обстоятелства чистото
съдебно минало, направените частични самопризнания от страна на К. Т.,
които защитата намира, че са пълни самопризнания, съответстващи на
14
доказателствения материал, непротиворечащи помежду си, тоест той е
разпитван като свидетел и като обвиняем и никога не е изнасял различни от
тези обстоятелства, в резултат на което в крайна сметка се е стигнало до
бързото разкрИ.е на обективната истина още в хода на разследването по
горещи следи. Първоинстанционният съд е пропуснал обаче да посочи и
наличието на много добри характеристични данни, изготвени от страна както
на германските власти, така и изготвени от кмета на населеното място в
с.Соколово, където подсъдимият има постоянен адрес на местоживеене, което
ми дава основание да заключа, че личността на подсъдимия е с ниска степен
на обществена опасност. Предвид на това Ви моля и пледирам при
индивидуализиране на наказанието съгласно целите визирани в нормата на
чл.36 от НК, да определите наказание в размер на 15 г. лишаване от свобода,
а именно минимално предвиденото за този род престъпления. Благодаря Ви,
приключих.
Право на лична защита на подс. К. Т. – Съгласен съм с това, което каза
моя защитник. Искам само да посоча, че постоянно се твърди, че имам лош
характер, ако имах такъв лош характер в затвора щяха да го забележат вече. В
самото начало говорих с полицията, признах всичко, експертизите го
потвърдиха. Всичките дрехи и всичките инструменти аз бях човекът, който ги
предаде на полицията. Работих и сътрудничех на полицаите.
Психологическата експертиза потвърди това, което аз казах. Аз се извиних,
имах добро поведение, направих всичко което се изискваше от мен. Това е.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС. К. Т. – Няма съмнение, че аз трябва да бъда наказан, но
мисля, че трябва все пак да бъде променена присъдата. В Добрич много неща
не бяха взети предвид.
ЖАЛБ.ПОДС. Р. К. – Очаквам от съда една справедлива и
законосъобразна присъда и моля да бъде взето предвид натиска, който ми
беше оказван. Считам, че едно справедливо наказание между 15 и 20 години
би било справедливо.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
СЪДЪТ определи възнаграждение в размер на 200 лв. на преводача П.
Д. М. за извършения превод в съдебно заседание, като разпореди да бъде
извършен превод на немски език на съдебния протокол и същият да бъде
изпратен на подсъдимите.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:20
часа.
15
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16