Р Е
Ш Е Н
И Е № 287,
15.10.2019г., гр.Исперих
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
ИСПЕРИХ
На двадесет и пети
септември през 2019 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 259 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание
чл.49, ал.1 и ал.3 от СК.
Постъпила е искова молба вх.№1373/01.04.2019г. от А.И.Я., ЕГН: **********,***, действаща чрез адв.С.Д. ***, против С.Г.Я., ЕГН: ********** ***, с която моли съда да бъде прекратен брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Претендира родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете Весиле А.И., родено на ***г., да бъдат предоставени на на него като баща и законен представител и при него да бъде постановено местоживеенето й; да бъде осъдена ответницата да плаща ежемесечна издръжка на детето Весиле в размер на 140.00лв., платими чрез бащата като законен представител, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законовите предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, считано от датата на подаване на исковата молба; да се определи режим на лични отношения между майката и детето, както следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с право на преспиване и 15 дни през лятото, несъвподащи с платения годишен отпуск на бащата.
Твърди, че с ответника са сключили граждански брак, първи и за двамата. От брака имали родено едно дете малолетната Весиле, родена на ***г. В началото брачните отношения се развивали нормално. В последствие голямата разлика във възрастта на съпрузите – ищецът бил с 14 години по-голям от ответницата, се оказала проблем. Съпругата искала повече свобода и не желаела да се грижи за съпруг, дете, семейство. Майката на ищеца вършела цялата домакинска работа, включително полагала и грижи за детето. През месец август 2014г. съпрузите и детето заминали за Холандия, където майката на ищеца работела легално. След около една година съпругата избягала от семейството си и от тогава и до настоящия момент не се била връщала дори да види детето. Не е изпращала пари, подаръци, но се било случвало, макари рядко, да разговаря с детето по телефона. За детето грижи полагали бащата и неговата майка. Пребивавали законно в Холандия, където бащата работел, а Весиле посещавала училище.
Обстоятелството, че родителите на детето не живеели заедно вече четири години и неизвестното местонахождение на ответницата създавало редица затруднения на бащата. Налагало се да продължава да й плаща здравните осигуровки, за да не се прекъснат здравните права на детето. Притеснявал се, че ако ответницата роди друго дете, то ще бъде записано на негово име като нейнзаконен съпруг.
Предвид изложеното счита, че брака му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и е изпразнен от съдържание.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.С.Д. ***, която поддържа исковата молба и излага подробни съображения.
Тъй като ответницата не е намерена на известните в страната адреси и след като съдът е разпоредил връчването на исковата молба да стане чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, й е назначен особен представител в лицето на адв.М. ***. В срока по чл.131, ал1 от ГПК за депозиране на писмен отговор ответницата представя такъв, чрез особения представител, като счита исковете за допустими, а по отношение на тяхната основателност ще вземе становище след събиране на доказателствата. Не възразява срещу направените доказателствени искания.
В съдебно заседание ответнцата не се явява. Назначеният й особен представител адв.М.К. поддържа писмения отговор, като счита, че искът е основателен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт № 0088/23.05.2012г. на Община Велико Търново. Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си Я., вместо предбрачно си фамилно име Иванова. От общото си съжителство страните имат родено едно дете – малолетната Весиле А.И., родена на ***г., видно от представеното удостоверение за раждане на Община Тутракан. Първоначално живеели много добре. Отношенията им били нормални. Установили се да живеят в с.Райнино в дома на родителите на ищеца. През месец август 2014г. двамата, заедно с детето Весиле заминали за Холавдия, където майката на ищеца работела легално.
Междувременно отношеният между съпрузите се обтегнали, като според ищеца за това допринесла голямата разлика в годините им – ответницата била с 14 години по-млада от него. Съпругата искала да имо по-голяма свобода и идвало в повече да се грижи за мъж, дете, семейство, въпреки че майката на ищеца поемала цялата домакинска работа, включително и грижите за детето.
През месец август 2015г. ответницата избягала от дома им, оставяйки детето Весиле на грижите на ищеца и неговата майка и повече не се върнала. Не проявявала интерес към детето, не му изпращала подаръци и издръжка. Два-три пъти разговаряла с дъщеря си по телефона. Ищецът се опитвал да поддържа връзка със съпругата си, но тя била в неизвестност. Правил опити да я открие при роднините й в България, но без успех. При един от телефонните им разговори той я помолил да му даде пълномощно, за да поднови паспорта на дъщеря им, но тя му заявила, че нямала време и пари „да търчи по консулства“.
Бащата пребивавал законно в Холандия, в гр.Ротердам, където работел като пекар и получавал постоянен доход около 1500 евро на месец. Живеел с майка си и дъщеря си под наем, като апартамента им бил голям и просторен, добре обзаведен, със самостоятелна стая за детето. За Весиле се грижел сам, подпомаган от своята майка. Той осигурявал изцяло издръжката на семейството си и дори заплащал здравните осигуровки на съпругата си, въпреки, че тя от четири години не живеела с тях, за да може да се поддържа здравните права на детето.
Детето Весиле през учебната 2018-2019г. е била ученичка във втора група в Училище Бохерман, Ротердам, Холандия. Баща й и баба й се грижели за нея много добре – винаги била добре облечена, чиста. Била силно привързана към баща си, а и той към нея. През лятото се прибирали в България, като детето било придружавано от баба си, но тъй като срока на паспорта й изтичал през месец август 2019г., вече нямала възможност да напуска Холандия.
Горните обстоятелства се установяват както от събраните писмени доказателства, така и от Социалния доклад, изготвен от Дирекци „Социално подпомагане” гр.Исперих. Последният потвърждава, че родителите са във фактическа раздяла от лятото на 2015г., като не поддържат връзка помежду си. Основни грижи за детето Весиле през последните 4 години полага баща й, а майката се обаждала изключително рядко и не заплащал издръжка, въпреки че бащата се опитал да я убеди да му даде необходимите документи, за да може детето Весиле да се снабди с нов задграничен паспорт. Хигиенно-битовите условия в дома на бащата в Холандия били много добри и подходящи за отглеждане на децата. Бащата работел и реализирал доходи, които му позволявали да издържа, отглежда и възпитава детето си. Бащата съдействал изцяло на социалното проучване, а за местонахождението на майката няма официална информация. Заключението на социалния доклад е, че бащата притежавал необходимия родителски капацитет, за да полага грижи за детето.
Предвид ниската си възраст – на 6г., детето Весиле
не е изслушана по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗкрД.
Изложените обстоятелства се потвърждават и от
показанията на свидетелите Инджихан Мюрсел и Цветанка Г. – съответно
родственица и близка позната на ищеца, които твърдят, че познават детето Весиле
и нейните родители. Майката била напуснала семейството си през 2015г. и от
тогава не се била връщала, не се обаждала и не се интересувала от детето.
Основни грижи за детето полагали бащата и неговата майка. Редовно се прибирали
в България, но това лято не успели, тъй като изтичал срока на паспорта на
детето Весиле, а бащата не успял да открие майката и да я убеди да му даде
пълномощно, за да се снабди с нов паспорт на Весиле.
От служебно изисканата информация от НАП, Бюро по
труда – Харманли, Община Исперих, Община Харманли, НОИ и ДСП – Харманли, се
установи, че за посочения период – една година преди завеждане на исковата
молба, няма данни С.Я. да е получавала трудови додохи, обезщетения, социални
помощи, нито има регистрирани на нейно име недвижими имоти и МПС.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените
в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при
условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо
разстройство. Предвид обстоятелството, че ищеца изрично е заявил в исковата
молба, че не желае произнасяне по въпроса за вината, съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът приема, че съпрузите са изгубили уважението, вниманието и
чувствата си един към друг, отчуждили се, изгубили интерес към съвместния им
начин на живот като семейство. По този начин необратимо са се разрушили
доверието между съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство,
зачитане на личността, грижа и подкрепа между съпрузите, още повече че същите
са разделени от 4 години и не са правили опит да се съберат отново. При тези
обстоятелства няма изгледи бракът им да бъде заздравен и в този смисъл следва
да бъде прекратен. Очевидно, двамата съпрузи нямат желание да живеят заедно
като семейство. Бракът им съществува само формално, лишен от съдържанието,
което влагат в него закона и морала, и в тази връзка се явява ненужен както за
страните, така и за обществото.
Не е направено искане за промяна на
фамилното име на съпрузите след прекратяване на брака, поради което фамилните
им имена следва да бъдат запазени. Не са предявени претенции за издръжка между
съпрузите, нито за семейно жилище.
Относно родителските права по
отношение на детето Весиле А.И., ЕГН: **********, съдът прецени, че следва да
бъдат предоставени на бащата, като в този смисъл е и становището на особения
представител на ответницата. По делото не са установени рискови фактори при
оставане на детето при бащата и данни за неблагоприятно влияние от негова
страна при отглеждането и възпитанието му. Именно ищеца е този, който полага
грижи за отглеждането и възпитанието на детето от раждането му и до настоящия
момент. Същевременно майката самоволно, без предупреждение е напуснала
семейството си и повече не е проявила интерес към детето – обадила се е два-три
пъти по телефона за 4 години, не е пращала издръжка, подаръци, не е ходила да
види детето нито веднъж, отказала е да съдейства на бащата за подновяванена
паспорта на дъщеря им. По този начин ответницата напълно се е самоосвободила от
родителските си ангажименти, дезинтересирала се е от детето си, с което
демонстрира дефицит на родителски капацитет.
На майката, като родител се следва
законното право на лични отношения с детето, като следва да му бъде определен
подходящ режим за това с оглед възстановяване на връзката майка – дъщеря, а и
за да бъде преодоляно евентуално отчуждение между двете. Ищецът е предложил
режимат да е: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00ч. в в събота до 17.00ч.
в неделя, с преспиване, както и 15 дни през лятото, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на бащата, като съдът намира същия за подходящ с оглед възрастта
на детето и възможността да се осигури една постоянна връзка между родител и дете
за запазване на техните отношения. Действително майката е с неизвестно
местонахождение, но въпреки това режимат на лични отношения с дъщеря й следва
да бъде определен така, че в случай на интерес от нейна страна да може да
упражни родителските си права.
Като родители на ненавършило
пълнолетие дете, страните им дължат издръжка. Съдът приема, че за
удовлетворяване на ежемесечните потребности на детето Весиле, съобразено с
възрастта й, нуждите й от храна, облекло, други обичайни нужди, както и
съобразено с възможностите на родителите от една страна и от друга страна -
съобразно въведения с чл.50 ал.3 т.2 от ППЗЗД диференциран подход съобразно
възрастта на детето за определяне на минималния размер на издръжката, че
необходимата и нормална сума за отглеждане на дете на почти 7-годишна възраст
при обикновени условия е съответно в размер на 262.50 лева. Майката би следвало
да поеме по-голямата тежест от тях, предвид обстоятелството, че бащата поема
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Действително
по делото липсват конкретни доказателства за месечния доход на майката, но при
положение, че ответницата няма задължения към други лица за издръжка и с оглед
възрастта й и липсата на данни за сериозни здравословни проблеми, съдът счита, че същата е в
състояние да изплаща поне минималната издръжка за детето си (от 01.01.2019г.
минималната работна заплата за страната е 560лв. - ПМС № 320/20.12.2018г., а
съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2. СК минималната издръжка е в размер на
¼ от МРЗ). Ищецът е поискал да
бъде присъдена ежемесечна издръжка именно в размер на 140.00лв., като претенцията
му следва да бъде удовлетворена изцяло.
При горния изход на делото и на основание чл.325, ал.1 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Исперих сумата от от 432.00
лева - дължима ДТ върху присъдения размер на издръжките за детето,
представляваща 4 % върху сборът на платежите за три години на издръжката /чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр.
с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК/.
При горния изход на делото страните следва да бъдат осъдени да заплатят окончателна държавна такса по производството в размер на 50.00лв. или по 25.00лв. за всеки един от тях.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА,
на основание чл.49, ал.1 от СК,
сключения с Акт № 0088/23.05.2012г. на Община Велико Търново ГРАЖДАНСКИ
БРАК между А.И.Я., ЕГН: **********,*** и С.Г.Я., ЕГН: ********** ***, поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.326 от ГПК, че след прекратяването на брака и за напред съпрузите
ще носят брачното си фамилно име Я..
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Весиле А.И.,
ЕГН: **********, при нейния баща А.И.Я.,
ЕГН:**********,*** и на него ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на детето.
ОПРЕДЕЛЯ на майката С.Г.Я., ЕГН: **********, режим на лични отношения с детето
Весиле А.И., ЕГН: **********, както следва – право да я вижда и взема всяка първа
и трета седмица от месеца от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, както и 15
дни през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА майката С.Г.Я., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАЩА на детето Весиле А.И. ЕГН: **********,
ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 140.00/сто и четиридесет/ лева, платим
чрез А.Я. като баща и законен представител на детето, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.04.2019г., до настъпване на законови
предпоставки за нейното изменяване или прекратяване.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в
частта за дължимата издръжка на детето.
ОСЪЖДА С.Г.Я., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС-Исперих сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева - дължима окончателна ДТ по
производството и сумата от 201.60/двеста и един лв. и 60ст./ лева
- дължима ДТ върху присъдения размер на издръжката за детето.
ОСЪЖДА А.И.Я., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС-Исперих сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева - дължима окончателна ДТ по производството
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: