РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Бургас, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501736 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на К. Т. Л. от ***, против решение № 261024 от 29.07.2021 г. по гр.д.7071/2021 г. по описа
на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена предявената от К.Л. молба
за изменение на поставените с Решение № 1583/20.06.2019 г. по гр.д.№2111/2019 г. по описа
на БРС, мерки относно упражняването на родителски права, местоживеенето и режима на
лични контакти, по отношение на детето М. К. Л.. Твърди се, че решението на БРС в
обжалваната от въззивника част, е неправилно поради противоречие с материалноправни и
процесуалноправни разпоредби. На първо място се твърди, че в противоречие с
тълкувателната и задължителната практика на Върховния касационен съд, съгласно която
изслушването на родителите в настоящия процес е задължително, родителите не са
изслушани от съда, кото представлява съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. На второ място се твърди, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за
наличието на предпоставки, от категорията на посочените в ППВС № 1/1974 г., обуславящи
изменение в режима на мерките по упражняването на родителските права спрямо детето, а е
основал крайните си изводи единствено на изготвената съдебно-психиатрична и
психологична експертиза. Твърди се още, че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, а избирателно само някои от тях. Сочи се, че изводът на съда, че
не се налага промяна в начина на упражняване на родителските права, тъй като по делото не
било установено поведение или здравословно състояние на майката по някакъв начин да
застрашават физическото или психическото здраве на детето, а същевременно детето е на
ниска възраст, на която все още има нужда от постоянен пряк контакт със своята майка, се
основава на абстрактните постановки, изложени в заключението на вещите лица, без да са
взети предвид конкретните обстоятелства по делото, както и интересите на детето. Твърди
1
се, че от анализа на доказателствата по делото, се установява, че бащата понастоящем е по-
подходящ от двамата родители за отглеждане и възпитание на детето. Излагат се твърдения,
че по делото е установено, че средата в дома на бабата по майчина линия генерира тревога,
страх, самота, потиснатост у детето, което създава риск за психичното му здраве. Сочи се
още, че не ясно, как според съда „майката може адекватно да упражнява предоставените на
родителски права“, предвид установеното по делото нейно здравословно състояние и
обстоятелството, че тя самата има нужда някой друг да полага грижи за нея.
Твърди се, че в изключителен интерес на детето е изменение на мерки за
упражняване на родителски права да бъдат предоставени на бащата. Налице са такива
промени в обстоятелствата, които с оглед висшата цел - благополучието на детето, налагат
изменение на досегашния режим на упражняване на родителските права и на лични
контакти, установен със споразумението между страните, утвърдено с Решение №
1583/20.06.2019 г. по гр.д.2111/2019 г. по описа на БРС.
Излагат се твърдения за новонастъпили обстоятелства - на 11.07.2021 г. детето се
е свързало по телефона с баща си, плачейки и молейки го за помощ, защото баба й я бие,
бащата се е обадил на телефон 112, в дома на бабата са изпратени полицаи, и по случая е
образувана преписка № 11513/2021 г. на Районна прокуратура - гр.Бургас.
Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и вместо това
постановяване предоставянето на родителските права по отношение на детето М. К. Л., на
бащата с определяне на подходящ режим на лични отношения с майката. Претендират се
разноски. Представени са нови доказателства.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от въззивника. С оглед
новонастъпилите обстоятелства след постановяване на първоинстанционното решение и
след подаване на въззивната жалба, както и с оглед събраните във въззивното производство
доказателства, въззивникът излага твърдения, че в интерес на детето е, родителските права
да се предоставят на бащата, тъй като в този труден за двамата родители период, той е в по-
пълна степен би могъл да изпълнява ролята на родител, да взема по-адекватни решения във
връзка с оглеждането на детето, като се претендира определяне на максимално разширен
режим на лични отношения на детето с неговата майка. Не се претендират съдебни
разноски.
Въззиваемата С. С. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. В срока по
чл.263 ГПК представя писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва като неверни
всички оплаквания в нея. Излагат се твърдения, че бащата не спазва определения режим на
лични отношения и често връща детето болно, като с неадекватните си действия затруднява
майката в отглеждането на детето. Твърди се, че детето е много агресивно след посещение
при бащата, което, според нея, налага ограничаване на контактите с бащата. Излагат се
твърдения, че бащата няма никакъв родителски капацитет да отглежда детето, при това
момиченце. Сочи се, че не следва да се кредитира психологическа експертиза на детето,
която е правена на детето в присъствие на баща му, и е едностранчива, непрофесионална и
изопачаваща фактите. На следващо място се твърди, че бащата е със сериозни отклонения от
нормално поведение и с поведението си пречи на правилното развитие на детето, което
трудно да се възстановява здравословно и психически след всяко вземане от бащата. Твърди
се, че майката на детето приема изписаните й лекарства и, видно от последваща експертиза,
е добре, като по мнението на психиатъра от комбинираната експертиза, тя не страда от
шизофрения. Твърди се, че майката е в състояние да се грижи за детето си пълноценно, тъй
като може да се грижи за себе си, за домакинството си, работи и издържа дъщеря си. По
отношение на описания в жалбата инцидент се твърди, че въззивникът си е позволил през
късните часове да вика неоснователно полиция, с което причинява психически стрес и
тормоз на дъщеря си и майката на въззиваемата. Твърди се, че въззивникът пуска жалби
защото има образувано дело от бабата на детето за закана с убийство. Претендира се
2
потвърждаване на решението на БРС.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата –
адв.М.Димитрова поддържа отговора на въззивната жалба. Излагат се твърдения, че в
интерес на детето е, родителските права да се предоставят на майката, а режимът на лични
отношения с бащата да се ограничи максимално – до 2 часа. Представят се доказателства.
Претендират се съдебни разноски.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на
въззивника К. Т. Л. против въззиваемата С. С. П., с която се иска да бъде прекратен
гражданският брак на страните, поради дълбокото му и непоправимо разстройство; да бъде
предоставено на ищеца ползването на семейното жилище, находящо се в ***; да бъде
възстановено предбрачното име на ответницата, както и да бъдат изменени мерките относно
родителските права за детето им М. К. Л., постановени с решение по гр.д.2111/2019 г. на
БРС, като: бъде предоставено на ищеца упражняването на родителските права по отношение
на детето М.; бъде определен режим на лични контакти между майката и детето; и майката
бъде осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 50 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Ищецът твърди, че страните са сключили граждански брак на 15.05.2015 г., а на
25.06.2015 г. е родено детето им М.. Твърди се също така, че от около 2 години отношенията
между съпрузите са се влошили, като ответницата се е променила драстично и в
поведението й са се появили симптоми на психични и социални отклонения, а на 06.01.2019
г. тя се е изнесла с детето от семейното жилище и е заживяла с детето при майка си. Твърди
се, че по искане на ищеца, с решение по гр.д.2111/2019 г. на БРС, родителските права по
отношение на детето са били предоставени на майката, а на него е бил определен режим на
лични контакти с детето. Твърди се, че впоследствие здравословното състояние на
ответницата е продължило да се влошава, влошила се е социалната й адаптация, появили са
се отклонения в поведението й, които са наложили лечението й в ЦПЗ-Бургас. Ищецът
твърди, че със съпругата си напълно са се отчуждили, а преките грижи за детето са поети
изключително от неговата баба по майчина линия.
Предявени са иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК, съединен с иск по чл.56 СК –
за предоставяне ползването на семейното жилище, чл.59, ал.9 от СК за промяна на
постановените мерки относно родителските права върху детето, и иск по чл.143 СК.
Ответницата е оспорила предявените искове. В законовия срок е депозирала писмен
отговор на исковата молба и насрещен иск, в който също се моли бракът между страните да
бъде прекратен, но по вина на съпруга. Оспорени са изложените от ищеца фактически
твърдения. Изложени са твърдения за грубо и агресивно отношение на ищеца към нея,
злоупотреба с алкохол от страна на съпруга, отказ да предоставя пари за издръжка на
семейството. Твърди, че е била настанена в психодиспансера с белезници по искане на
ищеца; че ищецът непрекъснато я следи и тя се страхува от него; че не връща детето в
определения от съда режим; че говори на детето против нея и против майка й; че след
посещения при баща си детето се връща много агресивно; че при бащата детето се храни
нездравословно и няма установен режим. Моли бракът между страните да бъде прекратен
поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на съпруга, да бъде
възстановено предбрачното й фамилно име, да бъде изменен размерът на присъдената
издръжка на детето, като бъде увеличен от 150 лв. на 400 лв. месечно, да бъде изменен
3
режимът на лични контакти между бащата и детето, като същият бъде ограничен във
времето от 10,00 ч. до 12,00 ч. в събота, един път месечно, в присъствието на майката.
Ищецът е подал отговор на насрещния иск, с който е оспорил твърденията на
съпругата за негово противобрачно поведение. Заявено е, че напускането от ответницата на
семейното им жилище е резултат от нейното психично заболяване, поради което не би
следвало да се третира като виновно такова, а да се приеме, че разстройството на брака е
настъпило по обективни причини. Изложени са твърдения, че болестта на ответницата и
липсата на лечение нанасят тежки последици върху психиката и развитието на детето,
поради което се налага промяна в упражняването на родителските права, а контактите на
детето с майката следва да бъдат запазени, но не в пълен обем и при условие, че тя не е
приета за лечение в ЦПЗ, че се лекува и че е започнала работа.
Дирекция „Социално подпомагане” - Бургас не е изпратила представител. Представен
е социален доклад.
С обжалваното решение БРС е прекратил брака между страните поради дълбокото му
и непоправимо разстройство, като е приел, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат двамата съпрузи. Ползването на семейното жилище е
предоставено на съпруга К.Л.. Постановено е след прекратяването на брака съпругата С. С.
П. да възстанови предбрачното си фамилно име - П.. Отхвърлена е предявената от К.Л.
молба за изменение на постановените с Решение № 1583/20.06.2019 г. по гр.д.2111/2019 г.
по описа на PC-Бургас мерки относно упражняването на родителските права,
местоживеенето и режима на лични контакти по отношение на детето М. К. Л.. Изменен е
размерът на присъдената с Решение № 1583/20.06.2019 г. по гр.д.2111/2019 г. на БРС
издръжка на детето М. К. Л., и същата е увеличена от 150 лв. на 180 лв. месечно, като в
останалата му част, над уважения до предявения размер от 400 лв искът на С. С. П. е
отхвърлен. Ищецът К. Т. Л. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на БРС държавна такса в размер на 68,20 лв, а ответницата С. С. П. е осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса в общ
размер на 25,00 лв. По отношение на предоставянето на родителските права по отношение
на детето М., съдът, изхождайки от събраните по делото доказателства –писмени, гласни и
двете експертизи – съдебнопсихологична – на детето, и съдебно-психиатрична и
психологична – на ответницата С.-П., обсъдени от него в тяхната взаимовръзка, е приел, че
и двамата родители разполагат с необходимите качества и условия да отглежда детето и да
се грижат за него. С оглед заключението на вещите лица по приетата комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, съдът е приел за неоснователни и недоказани
изложените в исковата молба твърдения, че ответницата е с влошено здравословно
състояние, което води до затруднения в полагането на грижи за детето им. За неоснователни
и недоказани е приел и твърденията на ответницата, че бащата няма родителски капацитет
да отглежда детето и не може да полага адекватни грижи за него. Съдът е приел, че въпреки,
че и двамата родители разполагат с необходимите качество и условия за отглеждане на
детето, към момента на постановяване на решението не се налага промяна в начина на
упражняване на родителските права, които със съдебно решение са предоставени на
майката, тъй като по делото не е установено нейното поведение или здравословното й
състояние по някакъв начин да застрашават физическото или психическото здраве на детето,
а същевременно детето е на ниска възраст, на която все още има нужда от постоянен пряк
контакт със своята майка.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а е видно и от представените доказателства, че страните са
4
сключили граждански брак на 15.05.2015 г., като по време на брака им е родено
малолетното дете М. К. Л., ЕГН **********.
Не е спорно, че по искане на К.Л., с Решение № 1583/20.06.2019 г. по гр.д.2111/2019
г. на БРС, на основание чл.127, ал.2 СК, родителските права по отношение на детето М. са
предоставени за упражняване на майката С.П., определено е местоживеене на детето при
нея, определен е режим на лични контакти между бащата и детето, както и бащата е осъден
да заплаща на детето издръжка в размер на 150 лв месечно, считано от 11.03.2019 г. до
настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката.
Не е спорно, че от началото на 2019 г. съпрузите са във фактическа раздяла, както и
че брачните им отношения са дълбоко и непоправимо разстроени, като и двамата съпрузи
заявяват, че желаят прекратяване на брака.
Установява се от приложената по делото преписка вх.№ 12766/2020 г. по описа на
РП-Бургас, образувана по подадено от ищеца на 23.10.2020 г. заявление, че съпругата му е
психично болна и се нуждае от лечение, че ответницата е приела доброволно лечение в
условията на Отделение за лечение на спешни психиатрични състояния при ЦПЗ-Бургас от
10.11.2020 г. с диагноза „Параноидна шизофрения първи протрахиран Параноидно-
халюцинаторен синдром“.
Видно от представеното медицинско удостоверение № 42/13.01.2021 г., издадено от
„ЦПЗ Проф.д-р Иван Темков“ - Бургас, ответницата е била на лечение в ОАСПС през
периода 04.11.2020 г. - 17.12.2020 г. с диагноза „Параноидна шизофрения. Първи
протрахиран пристъп“, след което е била приета в дневен стационар и към датата на
издаване на удостоверението лечението й там продължава. В представената епикриза,
издадена на ответницата от дневния стационар, е посочено, че в резултат на проведено
медикаментозно лечение състоянието й плавно се е подобрило и на 15.01.2021 г. тя е
изписана спокойна, подредена, но все още формално критична. Посочено е също така, че е
възстановена трудоспособността й, назначена й е поддържаща терапия с медикаменти.
Видно от представения амбулаторен лист от 24.06.2021 г., издаден след извършен
преглед на ответницата от психиатър, тя се намира в терапевтична ремисия и към момента
на прегледа е психично здрава.
От представените протокол от 11.06.2021 г. за предписване на ответницата Л. на
лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК, и два фискални бона, се установява, че ответницата е
закупила предписаните й лекарства.
Видно от заключението по приетата в първата инстанция съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, по отношение на психичното здраве и психологичния статус на
ответницата е констатиран съответен емоционален контакт, известна плахост и
предпазливост, задоволителна социална свързаност и контакт с околните. Посочено е, че в
мисловния процес липсват разкъсаност, паралогичност и несъответност, не се долавят
психотично повлияни интерпретации и налудни идеи, няма данни за възприятни-представни
нарушения, т.е. не са налице обективни и субективни данни за актуална психотична
продукция. Поведението й е подредено, нормалпсихотично мотивирано, но пречупено през
призмата на личностовите й характеристики. Вещите лице са посочили, че към момента на
изготвяне на експертизата, при ответницата не се констатират симптоми от позитивния
и/или негативния шизофренен спектър, но е налице формална критичност относно
болестния произход на състоянието й, което означава (съгласно обяснението на в.л.
Влъчкова в с.з.), че ответницата не счита, че диагнозата й е оправдана, няма яснота за
произхода на заболяването и за необходимостта, че лечението трябва да е достатъчно
продължително. В експертизата е посочено също така, че липсват актуални клинично
значими данни, които препятстват способността на ответницата да възприема реалността и
случващото й се, да осъзнава действията си и да формира своята самостоятелна преценка и
мнение. Според вещите лица, не се констатира наличие на зависимост на ответницата от
5
най- близкото й обкръжение, вкл. от нейната майка, като според тях ответницата е със
запазена способност за самостоятелна преценка и мнение. Посочено е също така в
заключението, че към момента ответницата се намира в състояние на терапевтична ремисия,
приема редовно изписаните й медикаменти, не са налице болестни прояви, които да
застрашават здравето на детето, не са налице поведенчески отклонения, които да носят
опасност за оформяне личността на детето или за неговото възпитание, съхранена е
способността на ответницата за пълноценен емоционален контакт. Според вещите лица,
потенциална опасност ответницата да навреди на себе си или на други хора би могла да
настъпи при ескалиране на симптоматиката в резултат на медикаментозно неглижиране при
непровеждане на поддържащо лечение. Посочено е също така, че при ответницата не са
констатирани данни за зависимост към алкохол и ПАВ, както и склонност към
себеувреждащо поведение и/или тревожни разстройства. В съдебно заседание вещите лица
са посочили, че личностновият профил на ответницата не е типично психотичен или
шизофренен, а по-скоро говори за акценти в личностновата й структура - емоционална
незрялост, известен негативизъм, ситуативно проявено импулсивно поведение. Заявено е
също така, че тя е склонна към импулсивни реакции, като в ситуация на стрес и фрустрация
е възможно емоционалният й изблик да бъде предизвикан от минимална провокация. Според
в.л.Недева-Белчева, профилът на ответницата не насочва към шизофренен процес, а се касае
за личностни акценти. В.л.Влъчкова е посочила, че при разговора с ответницата не е
констатирала разцепление на Аз-а, като отговорите й са били абсолютно адекватни, с много
ясна представа за себе си и за възможностите си. Вещите лица са посочили още, че според
тях ответницата е способна да се грижи сама за детето си, тъй като липсват клинично
значими симптоми и данни, които да възпрепятстват способността й да отглежда детето, а
според в.л. Влъчкова, в момента С. Л. е клинично здрава и при нея не се лекува болестен
процес, а тя е на поддържаща терапия за предотвратяване на евентуален бъдещ пристъп на
шизофрения, ако такава се докаже.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че през периода
м.юни 2018 г. - м.април 2019 г. ответницата периодично е работила за по няколко месеца на
различни места, а от 02.12.2019 г. - 31.07.2020 г. е работила в „Пясъци“ ЕООД, след което в
трудовата й книжка липсват вписани трудови правоотношения. Установява се от
представените трудови договори, че на 12.04.2021 г. ответницата е започнала работа като
санитар в СПАЛПФЗ - Бургас ЕООД, с шестмесечен изпитателен срок, като трудовото
правоотношение е било прекратено от работодателя, считано от 06.05.2021 г., а от
05.07.2021 г. е започнала работа на пълно работно време, с 6-месечен срок на изпитване, с
основно трудово възнаграждение в размер на 650 лв.
Съгласно представеното удостоверение за доходите на ищеца, през 2020 г. той е
получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 948,60 лв. месечно (736,09 лв -
нетно).
След образуването на делото пред въззивната инстанция се установи, че
въззиваемата е постъпила в ЦПЗ Бургас по собствено желание, поради спиране приема на
поддържащата терапия.
Във връзка с новонастъпилото обстоятелство, по делото е назначен нов социален
доклад, както и е допусната съдебно психиатрична и психологична експертиза, която да
даде отговор за актуалното състояние на въззиваемата, както и дали може да формира своята
самостоятелност, възприема ли реалността и случващото се, осъзнава ли действията си,
може ли да формира самостоятелна преценка, мнение така, че да може да проявява
необходимата грижа да детето и с оглед охраняване интереса на детето. Към настоящия
момент експертизата все още не е изготвена.
6
От представената по делото Епикриза по повод хоспитализацията на въззиваемата
в периода от 26.10.2021 г. до 15.11.2021 г. в ЦПЗ „Проф.д-р Иван Темков - Бургас“ ЕООД се
установява, че въззиваемата е приета в заведението с диагноза „Параноидна шизофрения.
Втори пристъп, Параноиден синдром“. Постъпила е за втори път в ЦПЗ Бургас, доброволно,
след като е спряла приема на поддържащата терапия. В епикризата е посочено, че
влошаването на състоянието й се изразява в спиране да контактува с близките си, почти не
спяла, стояла загледана в една точка. Създавала впечатление, че халюционира. Посочено е,
че е видимо спокойна, трудно контактна, ориентирана, некритична, емоционално-волево
лабилна.
В заключението си по назначената във въззивната инстанция съдебно
психиатрично-психологична експертиза, вещите лица д-р Р.Макелова и клиничният
психолог Й.Йончева посочват, че при второто хоспитализиране на въззиваемата в ЦПЗ
„Проф.д-р Иван Темков - Бургас“ ЕООД през есента на 2021 г. е установен неврозоподобен
синдром с бледи параноидни изживявания за увреждане, при което на въззиваемата е
поставена диагноза параноидна шизофрения. Вещите лица сочат, че вторият пристъп на
психоза у въззиваемата – през есента на 2021 г. е с по-леки, основно с неврозоподобни и
бледи параноидни изживявания, като след лечението се постига добра терапевтична ремисия
и добра ресоциализация. Посочено е, че в резултат от назначената поддържаща терапия,
психотичните симптоми са повлияни напълно и е изградена критичност към заболяването.
Посочено е, че въззиваемата е склонна към невротични защитни реакции, използва
симптомите на соматичните заболявания като средство за избягване на поемането на
отговорност. Сочи се, че въззиваемата гледа болезнено на всички проблеми, налице са данни
за изтласкване на факторите, причиняващи безпокойство, емоционална лабилност,
емоционалност. Посочено е още, че в реалното си поведение въззиваемата има тенденция да
се проявява като пасивна и зависима, има силна потребност от внимание и привързаност. В
заключението си вещите лица посочват, че съм момента на освидетелстването, въззиваемата
П. възприема правилно реалността и случващото се, може да осъзнава действията си и да
формира самостоятелна преценка и мнение, поради което вещите лица считат, че тя може да
проявява необходимата грижа за детето си с оглед охраняване на неговите интереси.
Посочват, че при правилно провеждане на поддържащата терапия, с редовни психиатрични
консултации, рискът от нов пристъп е минимален и към момента въззиваемата се намира в
добра терапевтична ремисия на заболяването и е в състояние да полага грижи за
малолетната си дъщеря. Посочено е още, че след втория пристъп на психоза, поддържащата
терапия трябва да се приема минимум пет години, за да се намали рискът от нов пристъп.
В съдебно заседание в.л.д-р Макелова поддържа, че въззиваемата-ответник
осъзнава, че има психично заболяване, което трябва да подлежи на дългогодишно лечение,
като в същото време нейната житейска роля на майка е напълно съхранена. Посочва още, че
при прегледа въззиваемата е декларирала готовност да се справя сама с живота и с
отглеждането на детето, има планове да си намери работа, да ремонтира жилището си и да
не зависи от майка си. В.л.Йончева посочва, че въззиваемата е като цяло една мека личност
7
в типичния женски тип, и като повечето жени е зависима от обкръжаващите, в случая –
вкл.и от детето си. Посочва, че тя е типичният женски профил,, нищо извън нормата, като
включително и пасивността й не е извън нормата – предпочита да премълчи, отколкото да се
стигне до конфликт. Сочи, че категорично има родителски капацитет и емоционален
пълнеж, когато говори за детето, но трябва да си пие лекарствата. В.л.д-р Макелова посочва,
че според проведени изследвания, ако лечението се прекъсне в рамките на първите 2 години,
80% от пациентите развиват пристъпна шизофрения, но прекъсването на приема на
лекарства може и да не доведе до нищо. Същото вещо лице посочва още, че при изготвяне
на експертизата в първата инстанция и при изписването й от стационар, въззиваемата да е
била формално критична към състоянието си (приема предписните й от лекаря лекарства,
защото знае, че трябва да спазва неговите предписания, но не осъзнава точно за какъв
период и защо трябва да ги приема), но при прегледа за изготвяне на експертизата във
въззивното производство е констатирано, че критичността й е повишена и тя разбира
диагнозата си. И двете вещи лица заявяват, че от разговора си с въззиваемата са останали с
впечатлението, че двамата родители в момента са в едни много нормални, приятелски
отношения.
От изготвения във въззивното производство социален доклад се установява, че не
са регистрирани съществени изменения в положението на детето, както и във
взаимоотношенията между родителите. Като константа е фактът, че майката на въззивамата
– М. С., продължава да оказва въздействие върху дъщеря си, да се старае да контролира и
решава вместо нея кое и как да се случва по отношение на детето. В социалния доклад е
посочено, че при разговор с личния лекар на детето и на въззиваемата, той е споделил, че
детето спада към групата на „често боледуващите деца“ (боледуващи повече от 6 пъти в
една година от респираторни заболявания), и „когато майката била добре, същата вадела
детето при него на прегледи при необходимост и стриктно спазвала предписаното от него
лечение“, но „в един момент майката не била адекватна и той я насочил за преглед при
психиатър“. В доклада е отразено, че по време на социалното проучване е установено, че
детето е силно привързано към двамата родители, както и те към него, детето страда от
раздялата на родителите си и споделя, че обича и двамата. Посочено е, че детето се доверява
и на двамата си родители и търси одобрение от тях. По отношение на родителското
сътрудничество е посочено, че и двамата родители заявяват желание да полагат грижи за
детето, като всеки от тях счита, че е адекватен родител. Посочено е, че въззивникът желае да
поддържа спокойни и партньорски отношения с въззиваемата в качеството им на родители
на малолетната М., като и до момента оказва съдействие при молба от страна на майката.
Посочено е, че от разговора с въззиваемата се установява, че бабата на детето по майчина
линия, продължава да се намесва в отношенията между родителите, да изземва родителските
им функции и да взема решения за детето вместо тях, като не предоставя възможност на
дъщеря си – въззиваемата П., да се изяви в ролята си на родител и да взема самостоятелни
решения за своето дете. Констатирано е, че и двамата родители разполагат със сравнително
добри условия за отглеждането му. Въззивникът живее сам под наем в апартамент, състоящ
се от спалня дневна с кухненски кът и санитарен възел, като спалнята се ползва съвместно
8
от бащата и детето. Въззиваемата има собствено жилище, но поради това, че то не е
ремонтирано, живее със своята майка в двустаен апартамент, където спалнята е обща за нея
и детето. И при двамата родители няма самостоятелна стая за детето, но има обособен
детски кът. Установява се, че връзката между детето и неговия баща не е прекъсната.
От проведеното изслушване на страните по реда на чл.59, ал.6 ГПК съдът
констатира, че и двамата родители показват емоционална привързаност към детето и
изразяват желание и готовност за отглеждането му. И двамата родители демонстрират
сериозно отношение и добро познаване на нуждите и интересите на детето. Въззивникът
споделя, че когато е при него детето, той се опитва да му осигури както спокойна домашна
атмосфера („готвим си“), така и излизане сред природата и срещи с други хора. Посочва, че
родителите му живеят в близост и му помагат с детето, когато то е при него. Заявява, че
искайки родителските права, в никакъв случай не смята да ограничава контактите на детето
с неговата майка и желае да се запази, доколкото е възможно, начинът на живот на детето.
Сочи, че иска родителските права, за да може той да взема отговорните решения за детето,
тъй като въззиваемата, заради заболяването си, на моменти губи връзка с реалността.
Твърди, че когато си пие лекарствата, въззиваемата се справя добре с ролята си на родител.
Заявява, че желае при изпълнение на режима на лични отношения, да има нормални
човешки отношения и разбирателство между двамата родители, дори това да води до
оставане на детето за по-дълъг период при майката.
При изслушването й, въззиваемата изразява желание да полага грижи за детето и
се старае нищо да не й липсва. Признава, че при отглеждането на детето, нейната майка й
помага много. Съдът констатира при изслушването на въззиваемата, че тя показва много
добро познаване на нуждите на детето и демонстрира силно желание то да остане при нея и
тя да полага грижи за него. При изслушването й въззиваемата е спокойна, ориентирана,
адекватна, заявява желание да започне работа и да се отдели с детето в собственото си
жилище, изглежда мотивирана да продължи лечението си. Споделя, че след назначаването
на нова терапия, се чувства по-добре. В известна степен въззиваемата изглежда апатична.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че към настоящия
момент в интерес на детето е да се изменени постановеното с решение по гр.д. № 2111/2019
г. на БРС, предоставяне на родителските права по отношение на детето на майката, и
родителските парва да се предоставят на бащата.
За да достигне до този извод, настоящият състав прецени, условията, при които
детето би било отглеждано при всеки от родителите и съобрази, че и при двамата родители
към момента условията за отглеждане на детето са добри – хигиенично и уютно жилище, в
което макар да няма самостоятелна стая за детето, има обособен детски кът, т.е.всеки от
родителите се е постарал да създаде подходящи условия за детето при наличните му
възможности.
Всеки от двамата родители може да разчита при отглеждането на детето на
помощта на своите родители, съотв.майка, макар при въззивника те да не живеят в същото
9
домакинство, а при въззиваемата, това че нейната майка живее в същия апартамент, да има в
известна степен и негативна страна – намеса при вземане на решения от въззиваемата за
детето и за отношенията й с бащата на детето.
От изявленията на страните и приетите във въззивната инстанция доказателства се
установява, че към момента въззивникът реализира месечен брутен доход в размер на 954 лв
по трудово правоотношение със „Сатурн 2“ ООД гр.Бургас, по което работи на 8 часов
работен ден – от 9.00 ч. до 17.00 ч., а въззиваемата след прекратяването на последния й
трудов договор поради настъпване на края на сезона, към момента не работи, но активно си
търси работа. В този смисъл съдът приема, че всеки от двамата родители би могъл да отделя
необходимото време за отглеждане и възпитание на детето, като въззиваемата би била по-
затруднена с осигуряването на издръжка за детето, предвид това, че в момента не работи.
Съдът приема, че всеки от двамата родители разполага с родителски капацитет за
отглеждане и възпитание на детето, и всеки от тях е силно мотивиран да упражнява
родителските права по отношение на детето. И двамата родители познават добре нуждите на
детето и се стремят да ги задоволяват в максимална степен. И двамата родители имат силно
изградена емоционална връзка с детето, а то, от своя страна, изпитва силна привързаност,
обич и доверие към всеки от тях. Независимо от твърденията на процесуалния представител
на въззиваемата, съдът не установи прояви на агресивно поведение на въззивника към
детето, или на липса на родителски капацитет у бащата. Следва да се отбележи, че по
отношение на това обстоятелство съдът не кредитира показанията на св.С. за осъществен
физически тормоз на детето от неговия баща („ръчичките му бяха нашарени като
кебапчета“, „щипе го за гърба“, „опънал му ушите до тавана“), предвид установените
влошени отношения между въззивника и майката на въззиваемата (установени и от
представената във въззивното производство преписка от РП Бургас), както и предвид
установените опити от нейна страна за намеса при вземане на решения, касаещи детето и
изземване на вземането на тези решения от родителите му.
Напротив, съдът констатира наличието на добри отношения между двамата
родители, разбирателство между двамата, оказване на помощ от страна на въззивника на
въззиваемата, както по отношение на отглеждането на детето, така и по отношение на
самата въззиваема, и признаване на това обстоятелство от самата въззиваема. Преди
постановяването на привременните мерки от настоящия състав (във връзка с
хоспитализирането на въззиваемата през есента на 2021 г.), двамата родители са имали
създадена организация, при която майката е водела детето на детска градина, а бащата го е
вземал вечер и го е водел при майката. След постановяването на привременните мерки,
страните признават, че не са спазвали определения режим на лични отношения, тъй като им
се е струвал твърде разпокъсан, опитали са се да намерят сами по-подходящ за тях график –
детето да остава по една седмица при всеки от родителите, но и него не са спазвали,
изхождайки от конкретните в момента нужди на детето („след като минат 3-4 дни започва да
иска да ходи при мама и няколко пъти извънредно сме ходили до ***, тя иска там да остане
и аз я оставям там за вечерта“).
10
С оглед констатираното към момента здравословно състояние на въззиваемата – в
добра терапевтична ремисия и с тенденция към ресоциализация в резултат на лечението, с
изградена критичност към заболяването, но и с наличие на склонност към невротични
защитни реакции, към изтласкване на факторите, причиняващи безпокойство, емоционална
лабилност, емоционалност, съдът приема, че към момента бащата е по-подходящият родител
за вземане на отговорните решения за детето, съответно родителските права следва да бъдат
предоставени на него. Съдът приема, че доколкото към момента въззиваемата е в ремисия и
поддържа лечението си, тя не е опасна за себе си и за детето, съответно може да участва
активно в отглеждането и възпитанието му в рамките на един по-разширен режим на лични
отношения, за каквото претендира и самият въззивник. Но предвид установената от съда
апатичност на въззиваемата, настоящият състав приема, че доколкото упражняването на
родителските права е свързано не само с обгрижването и възпитанието на детето, но и с
вземане на решения, касаещи неговото здраве, образование и бъдеще, родителските права
следва да се предоставят на бащата. Следва да се добави още, че съдът констатира, че
бащата проявява значително по-голямо разбиране към нуждата на детето от контакти с
двамата родители (вкл.нарушавайки постановения по привременните мерки режим на лични
отношения, за да може детето да се види и остане при майка си), отколкото майката - когато
детето е при нея, и решенията да се види ли детето с баща си, зависи в голяма степен и от
бабата по майчина линия.
По отношение на режима на лични отношения, независимо от изразеното от
страните, че определеният с привременните мерки режим на лични отношения е разпокъсан
и това им причинява неудобство, съдът намира, че следва да постанови режим на лични
отношения на детето с неговата майка именно в определения с привременните мерки
формат. По този начин детето няма да е откъснато в значителен период от време (цяла
седмица) от някой от родителите си, което по твърдения на страните е създавало проблем
при прилагания от тях режим – по една седмица при всеки от тях. Съдът отчита, че при
добрия диалог между родителите в момента, както при опитите им да намерят най-доброто
решение, те могат да пригодят постановения режим на лични отношения към нуждите на
детето и към възможностите си, както и да поискат впоследствие от съда да го одобри, но
към момента настоящият състав приема, че режим на лични контакти на майката С. С. П. с
детето М., следва да бъде определен по следния начин:
всяка нечетна седмица от месеца от 17:00 ч. в петък до 9:00 ч. в понеделник – с
преспиване при майката, която в петък го взема от детската градина и в понеделник
сутринта го води там;
всяка четна седмица от месеца от 17:00 ч. в сряда до 9:00 ч. в петък – с преспиване при
майката в сряда и четвъртък вечер, която в сряда го взема от детската градина и в
петък сутринта го води там;
всяка нечетна година:
Коледните празници – от 9.00 ч. на 24 декември до 18 ч. на 26 декември – детето
да прекарва при своята майка, с преспиване на 24 и 25 декември (независимо от
11
определения по-горе седмичен режим),
Новогодишните празници – от 31 декември до 2 януари (независимо от
определения по-горе седмичен режим) – детето да прекарва при бащата;
всяка четна година – Великденските празници – от 9.00 ч. на Велики петък до 18 ч. на
неделя – детето да прекарва при своята майка, с преспиване, независимо от
определения по-горе седмичен режим;
един месец през лятото, във време, когато бащата не ползва платения си годишен
отпуск;
всяка четна година в деня на рождения ден на детето – 25 юни;
всяка година в деня на рождения ден на майката – 25 юли.
Независимо от липсата на жалба против първоинстанционното решение в частта
му по издръжката, с оглед изменението на предоставянето на родителските права, съдът
следва да се произнесе и по издръжката. Предвид заявеното от ищеца искане – за
присъждане на месечна издръжка в размер на 50 лв, съдът следва да уважи иска в този
размер.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, макар поради
новонастъпили обстоятелства и събраните във въззивното производство нови доказателства,
решението на БРС следва да се отмени в обжалваната част, с която е отхвърлена
предявената от К.Л. молба за изменение на поставените с Решение № 1583/20.06.2019 г. по
гр.д.2111/2019 г. по описа на БРС, мерки относно упражняването на родителски права,
местоживеенето и режима на лични контакти, по отношение на детето М. К. Л.; в частта, с
която е изменен размерът на присъдената с Решение № 1583/20.06.2019 г. по гр.д.2111/2019
г. по описа на РС-Бургас издръжка на детето М. К. Л., ЕГН **********, и същият е
увеличен от 150,00 лв. на 180,00 лв. месечно; както и в частта, с която К. Т. Л. е осъден да
заплаща на детето М. К. Л., чрез неговата майка и законен представител С. С. П., месечна
издръжка в размер на 180,00 лв, считано от предявяването на иска на 11.12.2020 г. до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Вместо това следва да се постанови решение, с което се постанови изменение на
поставените с Решение № 1583/20.06.2019 г. по гр.д.2111/2019 г. по описа на БРС:
предоставяне на упражняването на родителски права, местоживеенето и режима на лични
контакти, по отношение на детето М. К. Л., както и издръжката за него; родителските права
по отношение на детето М. се предоставят на бащата К. Т. Л.; се определи следният режим
на лични контакти на майката С. С. П. с детето М.:
всяка нечетна седмица от месеца от 17:00 ч. в петък до 9:00 ч. в понеделник – с
преспиване при майката, която в петък го взема от детската градина и в понеделник
сутринта го води там;
всяка четна седмица от месеца от 17:00 ч. в сряда до 9:00 ч. в петък – с преспиване при
майката в сряда и четвъртък вечер, която в сряда го взема от детската градина и в
петък сутринта го води там;
12
всяка нечетна година:
Коледните празници – от 9.00 ч. на 24 декември до 18 ч. на 26 декември – детето
да прекарва при своята майка, с преспиване на 24 и 25 декември (независимо от
определения по-горе седмичен режим),
Новогодишните празници – от 31 декември до 2 януари (независимо от
определения по-горе седмичен режим) – детето да прекарва при бащата;
всяка четна година – Великденските празници – от 9.00 ч. на Велики петък до 18 ч. на
неделя – детето да прекарва при своята майка, с преспиване, независимо от
определения по-горе седмичен режим;
един месец през лятото, във време, когато бащата не ползва платения си годишен
отпуск;
всяка четна година в деня на рождения ден на детето – 25 юни;
всяка година в деня на рождения ден на майката – 25 юли;
С оглед предоставянето на родителските права на бащата, въззиваемата С.С. П.
следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето М. К. Л., чрез неговия баща
и законен представител К. Т. Л., в размер на 50,00 лв, считано от предявяването на иска на
11.12.2020 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Предвид постановения резултат – уважаване на въззивната жалба, и липсата на
искане от въззивника за присъждане на съдебни разноски, на страните не се дължат съдебни
разноски.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 261024 от 29.07.2021 г. по гр.д.7071/2021 г. по описа на
Бургаски районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена предявената от К. Т. Л. молба
за изменение на поставените с Решение № 1583/20.06.2019 г. по гр.д.2111/2019 г. по описа
на БРС, мерки относно упражняването на родителски права, местоживеенето и режима на
лични контакти, по отношение на детето М. К. Л. с ЕГН **********; в частта, с която е
изменен размерът на присъдената с Решение № 1583/20.06.2019 г. по гр.д.2111/2019 г. по
описа на РС-Бургас издръжка на детето М. К. Л., ЕГН **********, и същият е увеличен от
150,00 лв. на 180,00 лв. месечно; както и в частта, с която К. Т. Л. е осъден да заплаща на
детето М. К. Л., чрез неговата майка и законен представител С. С. П., месечна издръжка в
размер на 180,00 лв, считано от предявяването на иска на 11.12.2020 г. до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ поставените с Решение № 1583/20.06.2019 г. по гр.д.2111/2019 г. по
13
описа на БРС: предоставяне на упражняването на родителски права, местоживеенето и
режима на лични контакти, по отношение на детето М. К. Л. с ЕГН **********, както и
издръжката за него, като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М.
К. Л. с ЕГН ********** на бащата К. Т. Л. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на майката С.С. П. с ЕГН
********** с детето М. К. Л. с ЕГН **********:
всяка нечетна седмица от месеца от 17:00 ч. в петък до 9:00 ч. в понеделник – с
преспиване при майката, която в петък го взема от детската градина и в понеделник
сутринта го води там;
всяка четна седмица от месеца от 17:00 ч. в сряда до 9:00 ч. в петък – с преспиване при
майката в сряда и четвъртък вечер, която в сряда го взема от детската градина и в
петък сутринта го води там;
всяка нечетна година:
Коледните празници – от 9.00 ч. на 24 декември до 18 ч. на 26 декември – детето
да прекарва при своята майка, с преспиване на 24 и 25 декември (независимо от
определения по-горе седмичен режим),
Новогодишните празници – от 31 декември до 2 януари (независимо от
определения по-горе седмичен режим) – детето да прекарва при бащата;
всяка четна година – Великденските празници – от 9.00 ч. на Велики петък до 18 ч. на
неделя – детето да прекарва при своята майка, с преспиване, независимо от
определения по-горе седмичен режим;
един месец през лятото, във време, когато бащата не ползва платения си годишен
отпуск;
всяка четна година в деня на рождения ден на детето – 25 юни;
всяка година в деня на рождения ден на майката – 25 юли;
ОСЪЖДА С.С. П. с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на детето М. К.
Л. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител К. Т. Л. с ЕГН **********,
в размер на 50,00 лв (петдесет лева), считано от предявяването на иска на 11.12.2020 г. до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14