РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Разград, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора М. Нейчева
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Теодора М. Нейчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20253300600055 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадест и първа от НПК.
Въззивното производство по настоящото дело се провежда след като с Решение №
70/12.02.2025г. на ВКС Наказателна колегия, първо наказателно отделение, постановено в
публично съдебно заседание на 13.12.2024г. по КНД № 1025/2024г., е отменено решение №
83/25.09.2024г., постановено по ВНЧХД № 216/2024г. по описа на Окръжен съд – Разград.
С Присъда № 135/20.11.2023г. по НЧХД № 40/2023г. на Районен съд –Русе,
подсъдимият Ц. Б. Ц. е признат за невинен в това, че на 25.05.2022 г., пред полицай
разузнавач Н.В. в сградата на ОД МВР – Русе, на адрес гр. Русе, бул. Скобелев № 49,
приписал на частния тъжител П. П. П., с ЕГН **********, престъпление - подбуждане към
лъжесвидетелстване, като заявил, че частният тъжител искал да го „подучи“ какво да говори
пред полицията, както и че разгласил позорно обстоятелство, заявявайки че частният
тъжител П. П. П. нарушавал фундаментални конституционни права, правейки изявлението,
че имало друг човек, който бил казал, че П. П. П., записвал тайно разговори, поради което на
основание чл. 304 НПК е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.
Със същата присъда П. П. П. е осъден да заплати на Ц. Б. Ц., сумата в размер на 400
лв. – за сторени разноски за производството.
Против посочената присъда е подадена въззивна жалба от частния тъжител П. П. П.,
чрез неговия пълномощник адвокат Ст. С.. Навеждат се оплаквания, че със събраните по
делото доказателства са доказани по несъмнен начин всички признаци на деянието/от
обективна и субективна страна/, за което е повдигнато в тъжбата обвинение, поради което се
предявява искане въззивния съд да отмени обжалваната присъда на Русенския районен съд.
В допълнително изложение към въззивната жалба, подадено от пълномощника на
частния тъжител – адвокат С., са релевирани и съображения за това, че деянието за което на
1
Ц. Ц. е повдигнато обвинение е доказано по несъмнен начин. Изразява несъгласие с
мотивите на първоинстанциония съд за липса на субективна страна, за това че съдът е
„завъртял“ на няколко пъти описанието на фактическата обстановка стараейки се мотивите
да звучат малко по-състоятелно. Както това, че Ц. Ц. е отрекъл, че е направил процесните
изявления, както и че е подписал документ, в който те са направени, което е опровергано от
доказателствата по делото включително и почерковата експертиза. Същият е бил наясно, че
заявява неистински и опозоряващи обстоятелства /включително приписвайки престъпление/
на частния тъжител, поради което счита, че умисълът за престъплението е категорично е
установен. Направено е същото искане за отмяна на присъдата.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил.
Настоящият въззивен съдебен състав, след запознаване с делото, с оглед характера на
предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите
по чл. 327 НПК и установи:
При преценка на въззивната жалба, настоящият въззивен съдебен състав намира
същата за редовна, като подадена от страна в процеса, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и
отговаряща на изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
Първоначално пред Окръжен съд - Русе е било образувано ВНЧХД № 154/2024г. по
описа на посочения съд, по подадена против Присъда № 135/20.11.2023г. по НЧХД №
40/2023г. на Районен съд - Русе, въззивна жалба от пълномощника на частния тъжител П.
П. - адвокат С. В. С. от АК-Пловдив, с молба присъдата като незаконосъобразна да бъде
отменена.
Делото е било насрочено за разглеждане пред състав на Окръжен съд - Русе за
14.03.2024г. На 11.03.2024г. е подадена молба с вх. №2786 с искане за отвод на съдебния
състав, като са последвали отводи на всички съдии от състава на Окръжен съд - Русе, поради
което производството е било прекратено и изпратено на ВКС.
С Определение на ВКС № 312 от 19.06.2024г. по ЧНД № 535/2024г. на I н.о., делото
е изпратено за разглеждане и произнасяне на Окръжен съд – Разград.
С решение № 83/25.09.2024г., постановено по ВНЧХД № 216/2024г. по описа на
Окръжен съд – Разград, е отменена присъда № 135/20.11.2023г. по НЧХД № 40/2023г. на
Районен съд - Русе и е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба вх. №
272/05.01.2023г. подадена от П. П. П., против Ц. Б. Ц., за извършено престъпление по
чл.147, ал.1 НК. В останалата част, в частта за разноските е потвърдена присъдата на РРС.
Със същото решение на Окръжен съд – Разград, П. П. П. е осъден да заплати на Ц. Б.
Ц., сумата в размер на 400 лв. – за сторени разноски за производството/заплатено адвокатско
възнаграждение/.
С Решение № 70/12.02.2025г. на ВКС Наказателна колегия, първо наказателно
отделение, постановено в публично съдебно заседание на 13.12.2024г. по КНД №
1025/2024г., е отменено решение № 83/25.09.2024г., постановено по ВНЧХД № 216/2024г.
по описа на Окръжен съд – Разград, след което е образувано и настоящото производство.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят П. П. П. се явява лично и
заедно с процесуалния си представител адвокат С. С. от АК - Пловдив със становище, че
поддържат жалбата и допълнително изложение към въззивната жалба. Адвокат С. предявява
искане да бъде осъден подсъдимия Ц. Ц. да му заплати адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38, ал.1, т.3 и ал.2 от Закона за адвокатурата, както и пътни разноски.
Процесуалният представител на жалбоподателя П. П., адвокат С. пледира, че
мотивите на районния съд за да постанови своя съдебен акт, са неясни и противоречиви,
както и, че предявеното в тъжбата обвинение срещу подсъдимия е доказано от обективна и
2
субективна страна от всички събрани по делото доказателства. Доказано било, че
подсъдимият е заявил пред трети лица, че частният тъжител го е записвал тайно и че го е
наговарял да извърши престъпление против правосъдието. За субективната страна нямало
съмнение, че подсъдимият е действал с умисъл, защото го е заявил осъзнато, без някой да го
кара, и доброволно. Освен това заявеното е било казано пред полицейския служител в
присъствието на лице с юридическа компетентност, което най-вероятно го е предупредило
за последиците от изявленията му. Изразява и становище, че изявленията на подсъдимия са
особено обезпокоителни и позорящи, които биха го компрометирали като университетски
преподавател пред студентите, в семейството и обществото.
Частният тъжител заявява, че адвокат С. е изключително точен в представянето на
твърдяното от нас и, че няма какво да добави. Освен това заявява и следното: Той нямал
нищо напротив всеки да твърди каквото си иска, стига да е вярно и да е подкрепено с
доказателства, а не да се отправят обвинения към мен, лишени от доказателства. На г-н Ц. са
му били предоставени възможности от съда, той ебил разпитван пред съдия, а не пред
някакво трето лице и затова тъжителят смята, че всичко, което го е казал е с ясното съзнание
на това, което казва и с ясното разбиране, че той е вникнал в същността на въпросите, които
са му поставени. В тази връзка моли съда да се произнесе по такъв начин, че решението да
отговаря, освен на законите, то и на житейската логика. Твърди, че се е бил почувствал
набеден в това да е уговарял някой да каже нещо невярно пред орган на властта. Заявява, че
е доктор по икономика, има някаква юридическа подготовка от университет, макар че не в
пълния, както юристите, но е наясно какво означава това да уговаряш някой да говори пред
държавен орган неверни неща. Поради тази причина е решил да се възползва от правото си
да напише жалба в прокуратурата и след като от там е получил отказ, е завел дело от частен
характер, тъй като нямамал други законови права предоставени като граждани на Р
България. В този смисъл очаквал държавата да покаже, че в България съществува понятието
върховенство на закона и, че то се изпълнява.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил.
В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, подсъдимият Ц. Б. Ц., се явява
лично и заедно със защитника си адвокат Е. Т. от АК- Русе.
Защитникът на подсъдимия моли да бъде потвърдена изцяло като законосъобразна и
правилна присъдата на Русенския районен съд. Счита, че районният съд е изложил подробни
мотиви в атакувания съдебен акт, с оглед на които правилно е приел, че предявеното в
тъжбата обвинение срещу подсъдимия и за двете деяния не е доказано от субективна и
обективна страна, по смисъла на чл. 147 НК в хипотезата на приписване на престъпление
или на разпространяване на позорящи факти, и поради което подсъдимият правилно е
оправдан. Заявява, че поддържа изцяло становището си, направено пред първата съдебна
инстанция и пред предходния въззивен съдебен състав, разглеждали преди това делото, а
именно - ЕСПЧ, е приемал, че твърдения, направени в жалби или в показания пред
властите, сами по себе си не могат да бъдат разглеждани като клевета, тъй като техните
автори не възнамерявали да накърнят репутацията на липостановена оправдателна присъда.
За съставомерността на деянието по смисъла на чл. 147 НК в хипотезата на приписване на
престъпление или на разпространяване на позорящи факти, от обективна страна се изисква
деецът да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като претендира, че тези
обстоятелства, за които е говорил, са факти от обективната действителност. С оглед характер
на твърденията и в показанията на подсъдимия и в обясненията му пред полицейския
служител се установявало липса на признаци от обективна страна на визираното от частния
тъжител престъпление. Неведнъж в практиката си ВКС, препращайки към решения на цата,
до които се отнасяли, а целели да упражнят правото си на жалби, да докладват за нередности
или да търсят помощ от съответните властнически органи. За да е налице клевета,
позорящото обстоятелство трябва да е неистинско и приписаното престъпление да не е
3
извършено от оклеветения. Предположенията, изводите, мненията и субективните оценки
съгласно трайната практика на ВКС не консумирали състава на клеветата. Допълва и, че
изводите на районния съд, както и изложените мотиви, напълно се подкрепят от събрания
доказателствен материал по делото. Адвокат Т. прави и искане да им бъдат присъдени
направените от подсъдимия разноски пред въззивната инстанция.
Упражнявайки правото си на защита подсъдимият Ц. Ц. счита, че не е извършил
престъпление. Заявява, че вече е дал обяснения и няма какво да добави. В последната си
дума моли да бъде оправдан.
Упражнявайки правомощията си по чл.314 и чл.327 НПК и във връзка с образуваното
въззивно производство, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и за да се произнесе съобрази
следното:
За да постанови своя съдебен акт, Русенският районен съд е приел за установена
следанта фактическа обстановка:
Частният тъжител П. и подс. Ц. Ц. са били познати. През 2007 г. частният тъжител,
който бил управител на търговското дружество „ЕВРОПАРТНЬОРИ“ ООД, развиващо
строителна дейност и построила жилищна сграда на ул. „Люляк“ № 9 до № 11 в гр. Русе,
сключил договор за продажба от името на дружеството, с който продал на подс. Ц.
апартамент № 13 в сградата на горепосочения адрес. Известно време след това отношенията
между частния тъжител и подсъдимия се влошили, като поводът бил свързан със закупеното
от последния жилище от търговското дружество, чийто управител бил първият.
Във връзка с образувано наказателно производство - ДП № СлО- 285/2015 г. по описа
на ОП - Русе, в което частният тъжител бил привлечен в качеството си на обвиняем за
престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 НК, подс. Ц. бил разпитан като свидетел от
следовател при ОСлО при ОП - Русе на 07.07.2021 г., като в показанията си заявил, че в края
на м. юни 2021 г. се срещнал с частния тъжител. При срещата им последният бил с една
чанта през рамо, за която подс. Ц. счел, че в нея имало записващо устройство, защото и друг
път частният тъжител бил записвал разговори между хората. Пред разследващия орган
подсъдимият казал, че частният тъжител поискал да го заведе при адвоката му, за да го
„подучи“ какво да говори, но подсъдимият отказал и частният тъжител си тръгнал.
Поради тези обстоятелства на частният тъжител подал сигнал до РП - Русе за това, че
подс. Ц. извършил престъплението лъжесвидетелстване. С Постановление от 03.12.2021 г.
по пр. пр. № 4743/2021 г. на РП - Русе прокуратурата отказала да образува досъдебно
производство за престъпления по чл. 286 НК и чл. 290 НК. За да постанови отказа,
прокурорът отбелязал, че липсвал краен заключителен акт на ръководно решаващ орган -
прокуратура или съд, който да е влязъл в сила, поради което деянията били несъставомерни.
Поради това на 28.01.2022 г. частният тъжител подал тъжба до РС - Русе, в която поискал
подс. Ц. да бъде предаден на съд за престъпление по чл. 147 НПК за направените от него
изявления пред разследващия орган, за което било образувано НЧХД № 176/2022 г. на РС -
Русе. С Определение от 12.04.2022 г. съдебното производство било прекратено, а делото
изпратено на РП - Русе, тъй като съдебният състав установил, че визираното в тъжбата
престъпление не представлявало такова от частен характер, а от общ характер. Въпреки
подадените жалби от частния тъжител против определението, същите били връщани от
съдебния състав, считайки че те били недопустими, а определението - необжалваемо.
Поради изпращане на материалите по НЧХД № 176/2022 г. на РС - Русе до РРП била
образувана пр. пр. № 2129/2022 г. по описа на РП - Русе. В хода на образуваната проверка св.
Н.В. - полицейски служител към ОД МВР - Русе, извършил действия във връзка с
проверката, като снел писмени обяснения по случая от подс. Ц. Ц.. Подс. Ц. написал в
обясненията си, че през м. юни 2021 г. разговарял с частния тъжител П., като последният му
споделил, че е бил призоваван да се яви при следовател от ОСлО при ОП - Русе Вилма
4
Събкова и е разбрал, че подс. Ц. е давал свидетелски показания по делото. Заявил му да си
вземе документите от разследващия полицаи, който преди това провеждал разследването по
делото - Величка Бончева, и да отидат при адвоката му, за да го „подучи“ какво да говори,
без да му казва кой е адвокатът му. Подс. Ц. отвърнал, че тази работа не била за него.
Написал, че му направило впечатление носената през рамо чантичка от страна на частния
тъжител, която била постоянно с него, и си помислил, че разговорът им се записва, защото
преди време така му бил казал човек, който някога пуснал жалба против частния тъжител, но
не знаел имената на този човек, а и той починал по време на Пандемията. С Постановление
от 30.06.2022 г. на прокурор при РП - Русе по пр. пр. № 2129/2022 г. по описа на РРП било
отказано образуването на досъдебно производство, с аргументи, че вече има произнасяне по
този въпрос с Постановление от 03.12.2021 г. по пр. пр. № 4743/2021 г. на РП - Русе.
Така делото отново било изпратено на РС - Русе и след като съдията- докладчик по
НЧХД № 176/2022 г. на РС - Русе, който по-рано прекратил делото и го изпратил на
прокуратурата, си направил отвод, делото било разпределено на друг съдия-докладчик,
който се произнесъл с Разпореждане № 1774/09.08.2022 г. и прекратил наказателното
производство с мотиви, че посоченото в тъжбата съставлява престъпление против
правосъдието. Разпореждането е било обжалвано пред ОС - Русе, за което било образувано
ВЧНД № 708/2022 г. На 07.09.2022 г. частният тъжител се запознал с материалите по НЧХД
№ 176/2022 г., сред които били и дадените собственоръчно от подс. Ц. обяснения пред св.
Н.В., и узнал за така направените от първия изявления. С Решение № 156/30.11.2022 г. по
ВЧНД № 708/2022 г. на ОС - Русе съдът отменил обжалваното Разпореждане, излагайки
мотиви, че преценката за това дали описаното в тъжбата деяние съставлява престъпление е
въпрос, който следва да бъде решен по същество в хода на делото.
Описаната по - горе фактическа обстановка се възприема изцяло и от настоящия
въззивен съдебен състав. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят
промяна в същата, нито противоречиви, така щото да се налага тяхното отделно описание,
респективно обсъждане.
Относно доказателствата, въз основа на които е приета за установена описаната по -
горе фактическа обстановка, настоящият въззивен съд, така както е приел и районния съд,
намира, че се подкрепя от показанията на св. Н.В., обясненията на подс. Ц. Ц., писмените
доказателства и назначената съдебна почеркова експертиза. Не са налице противоречия в
събраните по делото доказателства, а фактическата обстановка е еднопосочна и неспорна
между страните. Тя кореспондира и с дадените от подс. Ц. обяснения, които, макар и да
могат да бъдат третирани като средство за защита, са и доказателствен източник, който
кореспондира напълно с установените по делото доказателства. Единствено липсва
съвпадение между обясненията на подсъдимия относно предявеното му заверено копие по
делото на дадените от него обяснения в хода на пр. пр. № 2129/2022 г. по описа на РРП и
установеното от назначената съдебна почеркова експертиза, тъй като подс. Ц. отрича да е
писал собственоръчно предявените му обяснения, което се опровергава от експертизата. В
контекста на предходното, правилно районния съд е приел, че следва да бъде кредитирано
заключението на вещото лице, което притежава специални знания и е дало категоричен
отговор на въпроса, че написаното в обясненията и подписа са изпълнени с почерка на
подсъдимия, поради което обясненията му, в които отрича да е писал такива обяснения,
следва да не бъдат кредитирани. По отношение останалата доказателствена съвкупност,
доколкото не са налице противоречия в доказателствените източници, съдът не дължи
подробното им обсъждане, тъй като такова задължение има само когато същите си
противоречат съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, а освен това фактическата обстановка не
се явява спорна между страните. Спорно се явява единствено приложението на материалния
закон. Тези изводи се възприемат изцяло и от настоящият въззивен съдебен състав.
От правна страна, районният съд е приел, че така описаното в тъжбата деяние, за
5
което подс. Ц. Б. Ц. е предаден на съд, е несъставомерно, поради което подсъдимият следва
да бъде оправдан.
Относно квалифицираното като клевета от частния тъжител в тъжбата поведение на
подс. Ц., по отношение на заявеното от него пред полицейски орган - св. Н.В., че частният
тъжител искал да го „подучи“ какво да говори пред адвоката му, районният съд, е приел, че
това поведение тъжителят е определил като приписване на престъпление - подбуждане към
лъжесвидетелстване по смисъла на чл. 293, ал. 1 НК. Според Решение № 75 от 20.02.2012 г.
по н. д. № 3142/2011 г., II н.о. на ВКС, при втората форма на изпълнителното деяние по чл.
147, ал. 1 НК деецът излага пред трети лица твърдения, че пострадалият е извършил
престъпление, което трябва да е достатъчно описано, макар и не напълно конкретизирано.
Така описаното твърдение от страна на подс. Ц., макар и да е направено пред трето лице -
св. Н.В., в качеството му на полицейски служител към ОД МВР - Русе, се изразява в това, че
той е заявил, че частният тъжител му е предложил да го заведе при неговия адвокат, за да го
подучи какво да говори. Въпреки че частният тъжител в тъжбата си е посочил, че именно
той е бил определен като човек, който „подучава“ други да говорят неистини като свидетели
по дела, всъщност според изявлението на подс. Ц. лицето, което е щяло да го „подучи“,
реално се явява неустановеният по делото адвокат на частния тъжител по - ДП № СлО-
285/2015 г. по описа на ОП - Русе, при когото последният е искал да го заведе. Това се
потвърждава и от обстоятелството, че ако самият частен тъжител е можел хипотетично сам
да „подучи“ подсъдимия какво да говори, той е щял да го заяви и без участието на адвоката.
Според вече цитираното Решение № 75/20.02.2012 г. по н.д. № 3142/2011 г. позорните и
неистински обстоятелства следва да са обективно твърдени, а не да се подразбират и да са
резултат от субективни интерпретации в съзнанието на пострадалия, доколкото в настоящия
случай се установява, че адвокатът всъщност е щял да осъществи „подучаването“. Никъде в
изявлението на подс. Ц. не се съдържат намеци, че частният тъжител е щял да казва на
подсъдимия какво да говори, нито че въобще му е споменал при срещата какво е следвало да
каже в качеството си на свидетел, което е следвало да е неистина, за да може да бъде
преценено дали направеното изявление от страна на подс. Ц. може да бъде квалифицирано
като приписване на престъплението подбуждане към лъжесвидетелстване щом липсват
основни елементи от самото описание на престъплението. Според чл. 293 НК е наказуемо
подбуждането към деяние по чл. 290 НК, като последното изисква деецът да потвърди
неистина или да затаи истина. От анализа на разпоредбите и цитираната съдебна практика
става ясно, че, за да бъде третирано едно изявление като приписване на престъпление,
престъплението трябва да е достатъчно описано. Този критерий няма да е изпълнен само и
единствено със заявяването на словосъчетанието „подучи какво да говоря“, ако приемем, че
същото действително се е отнасяло до тъжителя П.. Самата дума „подучи“ обичайно се
тълкува като „тайно уча, карам някого да прави нещо“. От това не може да бъде направен
категоричният извод, че самата дума трябва да се приравни на „подбуждане към
лъжесвидетелстване“ или най-малкото на „подбуждане към заявяване на лъжи“. Дори и да се
приеме, че частният тъжител или неговият адвокат по ДП № СлО-285/2015 г. по описа на
ОП - Русе са щели да подучават подсъдимия, не става ясно за какво точно и какви действия
или изявления е следвало подсъдимият да направи като свидетел, което не може да бъде
непременно обвързано с подучаване към заявяване на неистини или затаяване на истини,
доколкото не са посочени неистините, които подс. Ц. е следвало да каже, респективно
истините, които е следвало да затаи, и които са му били съобщени или е следвало да му
бъдат съобщени от частния тъжител, за да се заключи по категоричен начин, че подс. Ц. е
бил хипотетично подбуждан да лъжесвидетелства. От това не може да се направи извод дали
твърдяното „подучаване“ е имало за цел подс. Ц. да бъде склонен да изрече неистини или да
затаи истини, или е трябвало да заяви или акцентира на други обстоятелства, които реално са
били истински, което съответно рефлектира и върху преценката дали с използването на този
термин подсъдимият е приписал престъплението „подбуждане към лъжесвидетелстване“ на
6
частния тъжител. Посочването на истините и неистините би имало двояка природа, защото
от друга страна биха дали възможност на подсъдимия да се защити срещу обвинението в
приписване на престъпление като докаже, че обстоятелствата, за които частният тъжител
хипотетично е щял да го склони да изрече или затаи, са истински, поради което няма и да е
налице съставомерно подбуждане към лъжесвидетелстване, защото ако подсъдимият е щял
да бъде склонен да заяви истини пред съответния орган, той не би извършил престъплението
„лъжесвидетелстване“, следователно не би могло да се твърди, че е приписал другиму такова
престъпление, когато деянието, към което се подбужда, е несъставомерно като форма на
лъжесвидетелстване.
Описани по посочения по - горе начин, фактическите признаци на твърдяното от
частното обвинение деяние, определят правното му квалифициране като престъпление по
чл. 293, ал.1 от НК. В тази връзка следва да се подчертае от настоящия въззивен състав, че
застъпвайки становище относно това, че процесното деяние следва да се квалифицира като
престъпление по посочения текст от НК, не означава по същество изразяване и на
становище за наличие на основание за образуване на досъдебно производство за това деяние
и привличане на подсъдимия. А към наказателна отговорност за същото, което е изцяло в
правомощията на прокурора.
Първоинстанционният съд е следвало да прекрати съдебното производство в частта
относно това обвинение и да изпрати делото на съответния прокурор, тъй като е
недопустимо да се произнася по дело от частен характер по тези обстоятелства, които
навеждат изводи на извършено престъпление от общ характер, по което съдът може да се
произнесе само след внасяне на обвинителен акт от страна на прокуратурата.
Тъй като първостепенният съд не е сторил това, настоящата въззивна инстанция
възприе, че че са налични основанията да упражни правомощието си по чл. 335, ал. 1 от
НПК, като отмени проверяваната присъда на районния съд в тази й част и изпрати
материалите по делото на съответната първоинстанционна прокуратура - Районна
прокуратура - Русе за осъществяване на правомощията й по проверка за извършено
престъпление от общ характер.
Досежно твърденията в жалбата за разгласяване на позорно обстоятелство, че
частният тъжител П. записвал тайно разговори, Русенският районен съд е приел, че тези
твърдения за извършено престъпление клевета се явяват несъставомерни. Този извод се
споделя изцяло и от настоящия въззивен съдебен състав, поради което обжалваната присъда
в тази част следва да бъде потвърдена. Съображенията за това са следните - пред свидетеля
Н.В. - полицейски служител в ОД МВР - Русе, подс. Ц. Ц. заявил по отношение на тайно
записваните разговори „Направи ми впечатление, че носи една чанта през рами и си мислех,
че записва разговора ни. Помислих си така, защото от човека, който пусна жалба срещу П.,
бях чувал, че П. прави така... Чантата, която П. носеше, беше постоянно с него.“ Според
Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г., III н.о. на ВКС, и Решение № 85 от
10.02.2014 г. по н. д. № 2383/2013 г., I н.о. на ВКС, не може да се говори за разгласяване на
позорно обстоятелство, когато вместо строго определени факти деецът използва общи
епитети и оценки; когато излага свои съждения, мнения или умозаключения; когато прави
лишени от конкретност предположения. В настоящия случай подс. Ц. е заявил, че си е
помислил, че е бил записван, защото е чул от друго лице подобно твърдение, но не е заявил
със сигурност или категоричност, че действително е бил записван. Т.е. той не отхвърля и
вероятността записващо устройство да не е присъствало в чантата на частния тъжител. Този
негов извод е в резултат на неговата мисловна дейност и изказани предположения, като не е
насочен към разпространяване на клеветническо твърдение. Ето защо и в контекста на
предходно изложеното, както правилно е приел и районния съд, в този случай, относно
твърдяното в тъжбата извършено престъпление клевета, липсва субективната страна на
7
деянието. Клеветата като престъпление по чл. 147, ал. 1 НК може да бъде извършена само
умишлено. Според Решение № 194 от 28.11.2017 г. по н. д. № 1061/2017 г. , III н.о. на ВКС,
твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като
„разгласяване” / на клеветнически твърдения /, тъй като техните автори не възнамеряват да
накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да
подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ, от страна на властите. Така
не без значение е било и обстоятелството, че заявеното от подс. Ц. е било пред полицейски
служител, който е извършвал проверка по образувана прокурорска преписка. Подсъдимият
не е целял по никакъв начин да урони или опозори доброто име на частния тъжител, още
повече че информацията, която се съдържа в преписката, не следва да бъде разгласявана по
никакъв начин. Като е взел предвид тези съображения Русенският районен съд е приел, че
деянието не е извършено умишлено и, че подсъдимият Ц. Б. Ц. следва да бъде оправдан,
което се споделя напълно и от въззивния съд, поради което, както бе посочено по-горе
атакуваната присъда в тази част следва да бъде потвърдена. Като взе предвид изложените
съображения, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на повереника на
частния тъжител, че мотивите на районния съд, за да постанови своя съдебен акт, са неясни
и противоречиви, както и, че предявеното в тъжбата обвинение за това, че на 25.05.2022 г.,
пред полицай разузнавач Н.В. в сградата на ОД МВР - Русе на адрес гр. Русе, бул. Скобелев
№ 49, подсъдимият Ц. Ц. Б. Ц., е разгласил позорно обстоятелство, заявявайки, че частният
тъжител П. П. П. нарушавал фундаментални конституционни права, правейки изявлението,
че имало друг човек, който бил казал, че П. П. П., записвал тайно разговори, е доказано от
субективна и обективна страна.
А, относно възраженията на повереника на частния тъжител, че изявленията на
подсъдимия са особено обезпокоителни и позорящи, които биха компрометирали частния
тъжител като университетски преподавател пред студентите, в семейството и обществото,
въззивният съд намира, че след като и двете съдебни инстанции приемат, че предявеното в
тъжбата обвинение за това, че на 25.05.2022 г., пред полицай разузнавач Н.В. в сградата на
ОД МВР - Русе на адрес гр. Русе, бул. Скобелев № 49, подсъдимият Ц. Ц. Б. Ц., е разгласил
позорно обстоятелство, заявявайки, че частният тъжител П. П. П. нарушавал фундаментални
конституционни права, правейки изявлението, че имало друг човек, който бил казал, че П. П.
П., записвал тайно разговори, НЕ Е е доказано от субективна и обективна страна, то
същите не следва да бъдат обсъждани.
Въззивният съд намира, че в частта за разноските обжалваната присъда също следва
да бъде потвърдена. Това е така, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, когато
подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител, както е в настоящия случай. И в този
аспект е правилен изводът на Русенския районен съд, че тъй като подс. Ц. е представил
договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатил в брой за
осъществената от адв. Е. Т. защита по делото от частен характер, сумата от 400 лв., то
частният тъжител следва да бъде осъден да заплати този разход на подсъдимия по частното
обвинение. Тези разноски са присъдени с първоинстанционната присъда, поради което както
бе посочено по - горе, присъдата следва да бъде потвърдена и в тази част.
В контекста на изложението, с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, на частният
тъжител следва да се възложат разноските, които са сторени от подсъдимия и по настоящото
производство - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Относно искането на адвокат С. да бъде осъден подсъдимия Ц. Ц. да му заплати
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.3 и ал.2 от Закона за адвокатурата,
както и пътни разноски, въззивният съд го намира за неоснователно, поради което същото
следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предвид неоснователността на
жалбата на частния тъжител и неговия повереник, разноски не следва да бъдат
8
присъждани в тяхна полза.
Мотивиран от гореизложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.335, ал.1 от НПК присъда № 135/20.11.2023г., постановена
по НЧХД № 40/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, в ЧАСТТА, в която подсъдимият Ц.
Б. Ц., с ЕГН **********, е признат за невинен в това, че на на 25.05.2022 г., пред полицай
разузнавач Н.В. в сградата на ОД МВР - Русе на адрес гр. Русе, бул. Скобелев № 49,
приписал на частния тъжител П. П. П., ЕГН **********, престъпление - подбуждане към
лъжесвидетелстване, като заявил, че частният тъжител искал да го „подучи“ какво да говори
пред полицията и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
147, ал. 1 от НК, като ИЗПРАЩА материалите по делото, отнасящи се до това обвинение на
Районна прокуратура - Русе за осъществяване на правомощията й по проверка за извършено
престъпление от общ характер.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 135/20.11.2023 г., постановена по НЧХД № 40/2023 г. по
описа на Районен съд – Русе, в ЧАСТТА, в която подсъдимият Ц. Б. Ц., с ЕГН **********, е
признат за невинен в това, че на 25.05.2022 г., пред полицай разузнавач Н.В. в сградата на
ОД МВР - Русе на адрес гр. Русе, бул. Скобелев № 49, е разгласил позорно обстоятелство,
заявявайки, че частният тъжител П. П. П. нарушавал фундаментални конституционни права,
правейки изявлението, че имало друг човек, който бил казал, че П. П. П., записвал тайно
разговори и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 147,
ал. 1 от НК, КАКТО и в ЧАСТТА, в която П. П. П., ЕГН **********, с адрес ***, е осъден
да заплати на Ц. Б. Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 400
/четиристотин/лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Б. Ц., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ искането на адвокат С. С. от АК - Пловдив, да бъде
осъден подсъдимия Ц. Б. Ц. да му заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,
ал.1, т.3 и ал.2 от Закона за адвокатурата, както и пътни разноски.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за
изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9