Решение по дело №288/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  27.ХІІ.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за заплащане на обезщетение в размер на 11 080лв. -намиращ правно основание в чл. 225 ал.1 вр. ал.5 от Закона за съдебната власт и иск за лихви за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД .

 

В исковата молба се твърди , че В.А.С. ЕГН **********, е  единствен законен наследник на Е. З. Т.а, б.ж. на гр.Я., поч. на 19.VІ.2018г., на която дата било прекратено правоотношението и с РС гр.Свиленград като съдия.

Наследодателката Т. имала стаж в органите на съдебната власт, както следва:

1. Окръжен съд -Ямбол ,съдебен кандидат за периода от 15.ХІ.1995г. до 15.ХІ.1996г. -1 година.

2. Районен съд-гр.Ямбол, съдия по вписванията за периода от 14.ІХ.1998г. до 14.ІІ.2003г. - 4г., 4месеца и 29 дни.

3. Районен съд -Свиленград, районен съдия за периода от 14.ІІ.2003г. до 14.ІІ. 2007г.- 3г., 11 месеца и 28 дни.

4. Районен съд-гр.Елхово, Председател и районен съдия за периода от 14.ІІ.2007г. до 02.ХІІ.2013г. - 6г., 9 месеца и 18 дни

5. Районен съд -Свиленград, Административен ръководител, председател и районен съдия, за периода от 02.ХІІ.2013г. до 19.VІ.2018г.- 4 г., 6 месеца и 17дни,

или общо стаж в органите на съдебната власт 20години , 9 месеца и 2 дни.

Твърди се, че на В.А.С. било изплатено обезщетение в размер на 15 месечни възнаграждения.

Проц.представител на ищеца сочи,че съгласно разпоредбата на чл.225 ал.1 от ЗСВ : „ При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20.” , а съгласно разпоредбата на чл.5: „ при смърт обезщетението по ал.1 се изплаща на наследниците”.

Правото на парично обезщетение било имуществено право, което възниквало съгласно разпоредбата на чл.225 от Закона за съдебната власт при освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на длъжността. Обезщетението по чл.225 ал.1 ЗСВ, се определяло според броя на прослужените години в съдебната система и се съизмерявало със съответстващия им брой месечни брутни възнаграждения, но не повече от 20. Размерът на дължимото еднократно парично обезщетение при освобождаване от длъжност бил равен на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт.

Проц.представител счита, че изплатеното обезщетение на В.С. е неправилно определено и не е съобразено със разпоредбата на чл.292 ал.3 от ЗСВ, както и с факта, че наследодателката имала стаж в органите на съдебната власт, като съдия по вписванията в Районен съд гр.Ямбол за периода от 14.ІХ.1998г. до 14.ІІ.2003г. , т.е 4г.и 5м. При определяне размера на обезщетението било взето предвид единствено и само прослужените години като съдия в Районен съд, като било изплатено обезщетение в размер на 15 месечни възнаграждения, вместо дължимите 20 месечни възнаграждения.

Твърди се, че в тази връзка до Административен ръководител-Председател на Районен съд гр.Свиленград от името на ищеца В.С., действащ чрез законния си представител А.С. -негов баща е подадено Заявление вх.рег.№ 10988/ 03.VІІІ.2018г.  По така подаденото Заявление в з.з. на 07.VІІІ.2018г., Административен ръководител -Председател на Районен съд гр.Свиленград с резолюция, указал на гл.счетоводител да приложи същото към папка за обезщетения на съдия Е. Т., както и указал на заявителя, че в случай на претенция за изплащане на по-голям размер на обезщетение, да предяви претенциите си по исков ред.

Процесуалния представител счита , че в конкретния случай, предвид прослужените години в органите на съдебната власт, размерът на паричното обезщетение по чл. 225 ал.1 ЗСВ следвало да е равен на 20 брутни месечни възнаграждения.

Моли съда да постанови решение с което да осъдите ответника Районен съд гр.Свиленград, да заплати на ищеца В.А.С., действащ чрез законния си представител А.К.С., в качеството му на наследник на Е. З. Т., б.ж. на гр.Ямбол, сумата от 11 080лв. представляваща разликата между изплатеното и дължимо обезщетение при освобождаване от длъжност, ведно със законната лихва за забава, считано от датата 03.VІІІ.2018г.-датата на подаване на Заявлението за изплащане на пълния размер обезщетение, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на деловодни разноски  .

 

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от  Районен Съд - Свиленград, представляван от съдия Ж. П. -Административен ръководител - Председател на съда, с който се оспорва предявения иск като неоснователен.

С отговора не се оспорва че Е. Т. е заемала длъжността „съдия” в Районен съд - Свиленград до 19.VІ.2018г., когато трудовото й правоотношение е прекратено поради смъртта й, настъпила на същата дата. Не се оспорва, че в периода 14.ІХ. 1998г.-14.ІІ.2003г. Тодорова е заемала длъжността „съдия по вписванията” в Районен съд Ямбол.

Оспорва се твърдението на ищеца, че Е. Т. има „общо стаж в органите на съдебната власт 20 години, 9 месеца и 2 дни”.

В отговора на исковата молба се твърди, че Е. Т. е встъпила в длъжността „съдия” в Районен съд Свиленград на 14.ІІ.2003г. Оттогава съдия Т.е в органите на съдебната власт й стажът и бил следният:

- 3 години, 11 месеца и 28 дни - от 14.ІІ.2003г. до 14.ІІ.2007г. -съдия в РС – Свиленград;

- 5 години, 3 месеца и 16 дни - от 14.ІІ.2007г. до 01.VІ.2012г. –Административен ръководител - Председател на РС - Елхово;

- 1 година, 6 месеца и 1 ден - от 01.VІ.2012г. до 02.ХІІ.2013г.- съдия РС-Елхово;

- 2 години, 7 месеца и 11 дни - от 02.ХІІ.2013г. до 13.VІІ.2016г.-Административен ръководител - Председател на РС - Свиленград;

- 1 година, 11 месеца и 7 дни - от 13.VІІ.2016г. до 19.VІ.2018г. -съдия в РС – Свиленград.

С оглед изложеното, проц. представител на ответника счита, че стажът на Е. Т. като съдия е 15 години, 4 месеца и 3 дни, поради което и на основание чл.225 ал.1 от ЗСВ, на наследника й било изплатено еднократно парично обезщетение в размер на 15 брутни работни заплати, равняващо се на 46 536.00лв.

В отговора на исковата молба са изложени съображения, че основният спор по делото е правен и се свежда до това дали стажът на Е. Т. като съдия по вписванията следва да се зачита като съдийски стаж.

Процесуалния представител счита, че за стаж в органите на съдебната власт в хипотезата на чл.225 ал.1 от ЗСВ не следва да се зачита и стажа, положен от Е. Т. като „съдия по вписванията”. Разпоредбата на чл.225 ал.1 от ЗСВ ясно сочела лицата, които имат право на обезщетение при наличие на определени предпоставки : съдиите, прокурорите и следователите. Липсвала правна норма, която да се произнася по зачитането на стажа на съдията по вписванията и приравняването му към съдийския стаж. Не било налице и запазване на трудовото правоотношение в хипотезите на чл.123 от КТ при преминаване на съдията по вписванията Е. Т. на работа като съдия в Районен съд - Свиленград, тъй като тя е била назначена, а не преназначена като съдия.

Сочи се, че съгласно разпоредба на чл.292 ал.3 от ЗСВ при прекратяване на трудовото правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията на чл.225 от КТ. Тази разпоредба обаче по никакъв начин не приравнявала стажа на „съдия по вписванията” на стажа на „съдия”, а само посочвала, че при наличие на същите предпоставки съдията по вписванията има право на еднократно парично обезщетение, а именно: да е прослужил поне десет години на длъжността, да няма отрицателна комплексна оценка от последната атестация и трудовото правоотношение да не е прекратено поради дисциплинарно уволнение.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

Не се спори , че през периода 14.ІХ.1998г.-14.ІІ.2003г.( 4години , 4месеца и 29дни), Е. Т. е заемала длъжността „съдия по вписванията” в Районен съд Ямбол.

Не се оспорва, а и от приобщените по делото писмени доказателства (заве-рени като препис ксерокопия от лично трудово досие) се установява, че Е. Т.е встъпила в длъжност като длъжността „съдия” в Районен съд Свиленград на 14.ІІ.2003г. , която е изпълнявала в продължение на 3 години, 11 месеца и 28 дни - до 14.ІІ.2007г. В последствие през периода от 14.ІІ.2007г. до 01.VІ.2012г. - тя е заемала длъжността „Административен ръководител – Председател” на РС – Елхово- 5 години, 3 месеца и 16 дни. През периода от 01.VІ.2012г. до 02.ХІІ.2013г.- (1 година, 6 месеца и 1 ден) е заемала длъжността „съдия” в РС-Елхово. За времето от 02.ХІІ.2013г. до 13.VІІ.2016г. (2 години, 7 месеца и 11 дни) е заемала длъжността „Административен ръководител – Председател”  на РС – Свиленград, след което в продължение на 1 година, 11 месеца и 7 дни – в периода от 13.VІІ.2016г. до 19.VІ.2018г. – Тодорова е заемала длъжността „съдия” в РС – Свиленград. 

На 19.VІ.2018г., когато трудовото правоотношение на Т. е прекратено поради смъртта й – Препис-извлечение от Акт за смърт от 20.VІ.2018г., издаден въз основа на Акт за смърт № 004/ 20.VІ.2018г.  от с.Младиново общ. Свиленград. 

Не се спори, че на наследниците на Е. Т. , съгласно Заповед № 256/ 20.VІ.2018г. на Административен ръководител - Председател  на РС-Свиленград, е изплатено еднократно парично обезщетение в размер на 15 брутни работни заплати, равняващо се на 46.536.00лв.

 

За изясняване на делото, по искана не ищцовата страна съда е допуснал и  назначил съдебно счетоводна експертиза изготвена от в. лице Ст. И.. От заключението на вещото лице - приобщено като доказателство по делото се установява, че брутното трудово възнаграждение на Е. Т., към датата на прекратяване на трудовото и правоотношение, е в размер 3 102.40лв., а размера на 5месечни брутни възнаграждения – 15 512.00лв.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Предявеният е иск с правно основание чл.225 ал.1 вр. ал.5 от ЗСВ, с цена 11 080лв. , представляваща неизплатено на ищеца обезщетение от 5брутни работни заплати, полагащо се поради прекратяване изпълнение на длъжността съдия на наследодателя.

Възраженията на ответника произтичат от твърдението, прослуженото от наследодателката време на длъжност „ съдия по вписванията” за срок от 4години, 4 месеца и 29 дни, не следва да се зачита  като съдийски стаж.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 225. ал.1 от Закона за съдебната власт : При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20. В настоящия казус, спорен е въпроса дали прослуженото от  наследодателката време като съдия по вписванията, следва да се приеме като стаж в органите на съдебната власт, като според настоящия състав на съда, отговора е отрицателен. 

Правоотношението за длъжността „съдия по вписвания” е предмет на уредба от Глава ХІІІ на Закона за съдебната власт, като се касае за трудово правоотношение, със специфично съдържание, определено от специалния закон, а въпросите, по които няма специална уредба се регулират от кодекса на труда, съгласно чл. 293 ЗСВ.

Съдиите по вписванията са част от съдебната система и заемат специфично място в нея. Те са неизменна част от структурата на районните съдилища,където единствено функционират. Това произтича от разпоредбата на чл. 279 от ЗСВ , където е разписано, че в районните съдилища има съдии по вписванията, поради което тяхната функционална компетентност е свързана единствено и само с функционирането на районните съдилища. За съдиите по вписванията важат изискванията за независимост, безпристрастност, законност, прозрачност, политическа неутралност съгласно общите положения от Закона за съдебната власт. За заемането на длъжността съдия по вписванията са поставени изисквания, напълно покриващи се с тези, които са необходими за заемане на магистратска длъжност  - чл. 283 ЗСВ.

Наред с това, в Закона се предвидени и редица различия в правния статус между съдия по вписванията и съдия. Съдиите по вписванията се назначават и освобождават от министъра на правосъдието – чл. 281, чл. 287 и чл. 288 от ЗСВ,  за разлика от съдия, прокурор или следовател, които съгласно чл. 160 от ЗСВ се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност, с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Различни са вменените от закона служебни задължения  на съдиите и съдиите по вписванията,  както и основанията, при които се пристъпва към освобождаването им от длъжност. 

Разписаните в закона разлики между двете длъжности, дават основание на настоящия състав на съда да направи извода си, че длъжността на съдията по вписванията не е магистратска, и тя не следва да бъде приравнявана на нея. Придобития на длъжност „съдия по вписванията” стаж, не следва да се приравнява на стажа в органите на съдебната власт и за това прослужено време, не следва да бъде изплащано обезщетение по чл. 225 ал.1 от Закона за съдебната власт.  С оглед на този извод съда счита, че предявената искова претенция - представляваща неизплатено обезщетение от 5 брутни работни заплати, полагащо се поради прекратяване изпълнение на длъжността съдия на наследодателя, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. 

Отхвърлянето на главния иск, обуславя и отхвърлянето на претенцията за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД - за заплащане на законна лихва върху главницата, с оглед нейния акцесорен характер.

 

С оглед отхвърлянето на исковите претенции, на ищцовата страна не следва да са присъждат деловодни разноски. От страна на ответника не са претендирани съдебни разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното съдът ,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.К.С. ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на В.А.С. ЕГН **** 127542 – и двамата от гр.Я., чрез пълномощника адв.М.Х.-***, против Районен съд гр.Свиленград, обективно съединени искове с правно основание 225 ал.1 вр. ал.5 от ЗСВ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 080лв. - представляваща неизплатено обезщетение от 5 брутни работни заплати, полагащо се поради прекратяване изпълнение на длъжността съдия на наследодателя, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.VІІІ.2018г. (датата на по-даване на Заявлението за изплащане на пълния размер обезщетение), до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните .

 

 

                                                                      Районен съдия: ........................