Решение по дело №144/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл)

 

Същото е образувано по жалба на В. А. А. от гр. В. Търново, [улица], ет.8, ап. 46 чрез .... В. К. гр. В. Търново ,[улица],ет.6, офис 18 против Заповед № ЧР-СП-300/9.2.2024г. на Председател на У. на АПИ , с която на основание чл. 107, ал.1 т. 5 във вр. с чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на Директор ОПУ В. Търново, считано от 9.2.2024г. и на основание чл. 61 от ЗДСл са определени обезщетения за неизползван платен отпуск общо за 12 дни.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в противоречие с административно- производствените правила, материално- правните разпоредби и издадена в несъответствие с целта на закона. Твърди, че ответник жалба е нарушил чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като посочените в Заповедта факти не отговарят на действителността. Жалбоподателят притежава всички необходими качества – субективни и обективни за изпълнение на длъжността Директор на ОПУ В.Търново, като издателят на Заповедта не се е съобразил с факта, че преди това жалбоподателят е бил Председател на У. на АПИ. На следващо място, оспорваната Заповед се явява немотивирана, доколкото с оглед посоченото в нея правно основание чл. 107, ал.1 т 5 от ЗДСл не е изложена фактическа обстановка, която да го обосновава. Посочените такива от ответника, които да обуславят обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения , се изразяват в липса на качества да изпълнява длъжността, базирани на професионалния му опит в АПИ като му липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните задължения както и че чрез действия / бездействия възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи, неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията. Това подробно описание не съдържа нито един реален факт, който да обосновава наличието на обективни обстоятелства, които пречат да се осъществяват служебните задължения. Нарушен е и материалния закон, тъй като според константната съдебна практика на ВАС е необходимо да са налице три кумулативни условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. Цитираните по- горе мотиви в Заповедта не могат да се квалифицират като обстоятелства, стоящи извън волята на служителя и да обосновават обективна безвиновна невъзможност за изпълнение на задълженията по служебното правоотношение. От съда се иска да отмени оспорваната Заповед.

В о.з. се представлява от .... К. , която поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания, като в подкрепа на становището си сочи практика на ВАС. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

 

Ответникът – Председател на У. на АПИ, се представлява от ...Д., която оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Заповедта, намира за издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, доколкото в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Отделно в депозирания по делото писмен отговор цитира практика на ВАС, съгласно която нормата на чл. 108, ал.1 от ЗДСл е специална по отношение на тази по чл. 59, ал.2 ,т.4 от АПК, поради което не е необходимо да се посочват фактическите основания за издаване на Заповедта, достатъчно е да се посочи правното такова. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по ЗПП. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

 

Административен съд - Велико Търново, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В. А. А. е заемал длъжността Директор ОПУ В.Търново – длъжностно ниво 6 с наименование на длъжностното ниво – Ръководно 6А считано от 8.06.2023г. въз основа на Заповед № ЧР-СП-302/8.6.2023г. Тази Заповед е издадена след като със Заповед № РД -02-16-554/7.6.2023г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, му е прекратено трудовото правоотношение като Председател на Управителния съвет на АПИ на основание чл. 19а, ал.2 от ЗА във вр. с чл. 21, ал.2 и чл. 21а, ал.4 от ЗП по преценка на министъра. Преди да заема този пост жалбоподателят е бил преназначен със Заповед № Ч. В. 11/12.10.2020г. от длъжност Началник Административно обслужване на длъжност Директор ОПУ считано от 19.10.2020г., което служебно правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие със Заповед № ЧР-СП-933/9.12.2022г. като съгласно §7, ал. 1 от ПЗР на ЗДСл , същият си запазва правото след като се прекратят пълномощията му като Председател на У. на АПИ, да заема предишната си длъжност Директор ОПУ след подаване на заявление. В личното досие на жалбоподателя се съдържат множество атестации на същия за съответните периоди - календарна година, в които изрично е посочено, че същият се справя отлично с възложените му задачи. По делото от ответник жалба е представена и длъжностна характеристика за длъжност Директор ОПУ.

Производството по издаване на процесната Заповед е започнало с Доклад от 13.2.2024г. на инж. С. Н. Ч. на У. на АПИ относно оптимизация в ОПУ В. Търново, в който е посочено, че за жалбоподателя съществува обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал.1 т. 3 от ЗДСл, изразяващи се в липса на качества да изпълнява посочената длъжност. В доклада е посочено, че на служителя липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните задължения. Освен това служителят чрез действия/ бездействията си възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи, неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията. С оглед на така изложеното предлага да бъде прекратено служебното правоотношение на основание чл. 107, ал.1,т. 5 във вр. с чл. 108 от ЗДСл, чл. 107а,ал.1 във вр. с чл. 108 от ЗДСл. Няма данни посоченият доклад да е бил връчен на жалбоподателя, на същия да му е дадена възможност да се запознае със събраните в хода на производството доказателства, да прави искания за събиране на нови и възражения. Производството е приключило с издаване на процесната Заповед № ЧР-СП-300/9.2.2024г. на Председател на У. на АПИ , с която на основание чл. 107, ал.1 т. 5 във вр. с чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение , считано от 9.2.2024г.и на основание чл. 61 от ЗДСл са определени обезщетения за неизползван платен отпуск общо за 12 дни. Същата е връчена на 9.2.2024г, а жалбата срещу нея до Административен съд Велико Търново е подадена с вх. № на ответника 11-00-332/16.2.2024г.

В хода на съдебното производство като доказателства са приети приложените към жалбата документи, както и материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена от ОПУ с вх. № 830/22.2.2024г. на Административен съд Велико Търново, подробно описани в съпроводителното писмо.

При така установените факти, осми състав на Административен съд Велико Търново, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата като подадена от адресата на индивидуалния административен акт, подлежащ на съдебен контрол, която има за него негативни последици и формира извод за наличие на правен интерес, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК във вр. с чл.124 от ЗДСл се явява процесуално допустима.

 

Предмет на оспорване е Заповед № ЧР-СП-300/9.2.2024г. на Председател на У. на АПИ , с която на основание чл. 107, ал.1 т. 5 във вр. с чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение , считано от 9.2.2024г.и на основание чл. 61 от ЗДСл са определени обезщетения за неизползван платен отпуск общо за 12 дни.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 21, ал.2 от ЗП А. П. инфраструктура АПИ е ЮЛ на бюджетна издръжка към Министъра на регионалното развитие и благоустройство със специализирани звена Областни пътни управления Национално тол управление и Институт по пътищата и мостовете, а според чл. 21а от ЗП Агенцията се ръководи от Управителен съвет и се представлява от Председател на У.. Същият се явява и орган по назначаването съгласно чл. 21г, т.2 от ЗП и чл. 11,ал.1 и ал.2,т.2 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ. С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, че Заповедта е издадена от компетентен орган.

 

По делото не е спорно, че процесната Заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма. Съгласно текста на чл. 108, ал. 1 от ЗДС "Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения“. Правилото е императивно и изисква при прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител без предизвестие по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл органът по назначаване да посочи освен правното основание, но и да изложи в съответния административен акт фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност на служителя за изпълнение на служебните му задължения. Административният акт следва да съдържа описание на фактическата обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля, за да осъществява фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Видно от съдържанието на оспорената пред съда Заповед в същата като причина за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е посочено „налице е обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения“ изразяващи се в липса на качества да изпълнява посочената длъжност: липсват му инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните задължения. Освен това служителят чрез действия/ бездействията си възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи, неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията. Основното възражение на ответник жалба е, че в практиката си ВАС приема, че нормата на чл. 108, ал.1 от ЗДСл е специална по отношение на тази по чл. 59, ал.2 ,т.4 от АПК, поради което не е необходимо да се посочват фактическите основания за издаване на Заповедта, достатъчно е да се посочи правното такова. Касае се обаче за неточно и неправилно цитиране на съдебната практика, доколкото наистина няма спор, че нормата на чл. 108, ал.1 от ЗДСл е специална и същата посочва реквизитите на Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Но изрично в изречения второ на същия член е посочено, че в случаите на чл. 107, ал.1 т. 5 от ЗДСл следва да се посочат фактическите обстоятелства, които обуславят обективната невъзможност за изпълнение на възложената служба. Всичко това налага извод, че немотивираният акт при изрично нормативно изискване за обратното, препятства упражняването на правото на защита на уволнения служител, тъй като същият не е уведомен за фактите, срещу които следва да се защитава. Общите констатации от вида на процесните липса на инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните задължения, действия/ бездействия, непосочени конкретно, с които е възпрепятствано качеството и срокове на изпълнение на спешни и неотложни задачи като същите отново не се описани, има всъщност характеристиката на субективна преценка и не могат да изпълняват функциите, визирани от чл. 108, ал.1 изр. 2 от ЗДСл.

 

Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че са налице и съществени процесуални нарушения в хода на издаване на Заповедта, които са самостоятелно основание за отмяната й. На първо място органът не е уведомил жалбоподателя за започване на производство, съгласно императивните изисквания на чл. 26 от АПК, не му е дал възможност да прави възражения, да сочи доказателства, нарушение на чл. 34 от АПК. По този начин ответникът е нарушил и основаните принципи на административния процес – за обективност, .безпристрастност, истинност и служебно начало. Преди издаване на процесната заповед от органа не са установени всички факти и обстоятелства, от значение за издаването й, не е предоставена възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства. Като не е изяснил обективно фактическата обстановка, органът е допуснал нарушение на общото изискване на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Неизпълнението на тези разпоредби е довело и до материална незаконосъобразност на оспорената заповед. В този смисъл е Решение № 6347 от 27.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2983/2022 г и други.

 

Заповедта не съответства и на материалния закон. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, изисква наличие на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от с.з, регламентиращ хипотезите на прекратяване на служебното правоотношение поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания. Тази невъзможност следва да е възникнала обективно, по време на служебното правоотношение, да не е обусловена от действията на страните по него и да е трайна. В ЗДСл липсва легална дефиниция на понятието "обективна невъзможност", като в съдебната практика се приема, че се касае за състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по служебното правоотношение, поради което те са непреодолими. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на посочената разпоредба, е необходимо да са налице три кумулативно дадени условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. Освен това в трайната съдебна практика се посочва, че органът по назначаване разполага с оперативна самостоятелност кои служители да освободи и кои да запази в екипа си, с който да осъществява дейността си. Разпоредбата на чл. 107, ал.1 т. 5 от ЗДСл повелява, че органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Употребата на термина прекратява недвусмислено сочи на възлагане на правомощие, което се упражнява извън оперативната самостоятелност на органа. Това е така, тъй като при установяване на предпоставките по чл.107, ал.1, т. 5 от ЗДСл органът е обвързан с едно единствено решение, което е взел за прекратяване на служебното правоотношение и не е разполагал в втора възможност. В този смисъл Решение № 2150 от 28.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2022 г.Решение № 2067 от 24.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9243/2022 г., Решение № 1951 от 22.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2022 г., и други.

 

Изцяло в тежест на органа по назначаването е да докаже наличието на горепосочените три кумулативни предпоставки, за да е налице законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение на това основание. В настоящия казус, административният орган не само не е доказал обективните обстоятелства, които да са нововъзникнали и трайно да препятстват изпълнението на държавната служба, но даже не ги е посочил в обжалваната Заповед. Всички това препятства съда да упражни контрол за материалната законосъобразност на акта. В този смисъл е и трайната практика на ВАС напр. Решение №158/6.1.2021г. по адм. д. 12577/20г,Решение № 32/4.1.2017г. по адмд. 11516/2015г,Решение № 450/11.1.2019г. по адм.д. 2557/2018г. Решение №843/24.1.2024г. по адм.д. 9614/23г.и други. Наистина, доколкото чл.124 от ЗДСл препраща към АПК, то законът позволява фактическите основания за издаване на акта да бъдат обективирани в друг акт, в този смисъл Тълкувателно решение № 16/31.3.1975г на ОСГК на ВС, но такива документи по делото липсват. Определено сочените от ответника в Заповедта мотиви, както се посочи по- горе не съдържат факти, срещу които жалбоподателят да се защитава, като липсата на юридически факти дали основания на органа да вземе процесното решение за прекратяване на служебното правоотношение следва да се обсъждат като липса на основание за упражняване на правото на уволнение при облекчена процедура без предизвестие. Възпроизвеждането на текста на чл. 107, ал.1 т. 7 от ЗДСл и посочените абстрактно липса на качества, които също не са подкрепени с доказателства, не може да се приеме от настоящата инстанция като фактическо основание за издаване на Заповедта като съдебната практика е трайна и непротиворечива в посочения смисъл напр. Решение №5639/9.6.2022г. по адм.д. 11943/21г., Решение № 2297/4.3.2015г. по адм.д.7854/14г.

 

Само за пълнота на изложението, дори да се приеме, че посочените мотиви отговарят на изискването на чл. 108, ал.1 изр. 2 от ЗДСл, същите имат изключително субективен характер, касаят качественото изпълнение на възложената държавна служба от жалбоподателя, поради което не отговарят на изискването, същите да не са свързани с волята на страните. Настоящата инстанция намира за доказано твърдението на жалбоподателя за липса на обективна невъзможност за изпълнение на службата, като както се посочи и по- горе същата нито е конкретизирана, нито някога е съществувала, с оглед факта, че жалбоподателят е бил на посочената длъжност, след това е изпълнявал функциите на Председател на АПИ и отново е бил назначен на същата след прекратяване на трудовото правоотношение. .

По изложените съображения съдът намира, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при неспазване на изискването на чл. 108, ал.1 изр.2 от ЗДСл, при наличие на съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с неговата цел, поради което следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от жалбоподателя, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски. При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1000 лева, заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие стр.6 от делото. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Съгласно Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС приема, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с Наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.Следователно след постановяване на въпросното решение на СЕС и като се има предвид предимството на първичното общностно право – чл.101, пар.1 от ДФЕС пред националното законодателство разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в частта, предвиждаща минимален размер, под който намаляване на прекомерното адвокатско възнаграждение не може да бъде извършено не следва да се прилага по начин, който е бил до този момент. Т.е., следва по всяко дело, по което има направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, националният съд задължително наред с величината на защитавания интерес, да извършва преценка на правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от пълномощника, като Съдът не следва да се ограничава от определените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на конкретните видове правна дейност. Съдът следва да съблюдава и легитимната цел на националния норматив, която е да се гарантира, че присъденото възнаграждение за труда на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което да води до някакъв отрицателен резултат, като влошаване качеството на предоставяните правни услуги и/или ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът, може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Настоящото дело, не е с по-малка фактическа и правна сложност от типичните за този вид. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]., съобразено с минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се явява прекомерно с оглед извършената от процесуалния представител на жалбоподателя работа - изготвянето и подаването на жалбата, участие в съдебно заседание и попълване на делото с доказателства.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, Административният съд – В. Търново, осми състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В. А. А. от гр. В. Търново, [улица], ет.8, ап. 46 , Заповед № ЧР-СП-300/9.2.2024г. на Председател на У. на АПИ , с която на основание чл. 107, ал.1 т. 5 във вр. с чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на Директор ОПУ В. Търново, считано от 9.2.2024г. и на основание чл. 61 от ЗДСл са определени обезщетения за неизползван платен отпуск общо за 12 дни.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА-АПИ [населено място],[улица] да заплати на В. А. А. от гр. В. Търново, [улица], ет.8, ап. 46 ,разноски в производството в размер на 1000- хиляда – лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването на страните.