Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА
КОЕВА
при секретаря Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 8993 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 317 във вр.с чл. 310 от ГПК.
С решение № III-144/114068 от 09.05.2017 г. по гр. д. № 52699/2016 г. по описа на СРС, IІІ ГК, 144 състав е отхвърлил
изцяло предявените от О.Д.Д. срещу 54-то СУ „С.И.Р.“ искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ – за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 1115/12.08.2016 г. на директора на
54-то СУ „С.И.Р.“ – С.В., за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „помощник-директор
учебна дейност“ в 54-то СУ „С.И.Р.“, за осъждане на ответника за сумата от 5932,50
лв., представляваща обезщетение за незаконно уволнение в 6-месечния период след
уволнението, а именно за периода от 12.08.2016 г. до 12.02.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.09.2016
г., до окончателното изплащане на сумата. С решението ищцата е осъдена да
заплати на ответника разноски в производството в размер на 800 лв.
Недоволна от постановеното решение
е останала ищцата О.Д.Д., която в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност при твърдения за
нарушение на материалния закон при постановяването му и необоснованост. По-конкретно
поддържа, че съдът неправилно е приел, че издадената заповед за уволнение е
законосъобразна, като при изменението в изискванията за заемане на длъжността „помощник-директор учебна
дейност“ работодателят е действал добросъвестно. Твърди, че изводът на СРС,
че промяната в наименованието на
длъжността от „помощник-директор учебна дейност“ с
наименованието „заместник-директор учебна дейност“, въведените изменения на
основните задължения, изискването за образование и професионална квалификация
не води до възникване на нова длъжност, е грешен и необоснован. Искането към въззивната инстанция е да отмени
в цялост първоинстанционното решение и
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В
депозирания по делото по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор,
въззиваемата страна 54-то СУ „С.И.Р.“, оспорва жалбата по съображения
изложени в отговора. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от КТ във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ – за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 1115/12.08.2016 г. на С.В., в
качеството си на директор на 54-то СУ „С.И.Р.“, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „помощник-директор учебна дейност“ в 54-то СУ „С.И.Р.“, за осъждане на ответника за сумата от 5932,50 лв.,
представляваща обезщетение за незаконно уволнение за периода от 12.08.2016 г.
до 12.02.2017 г. от О.Д.Д. срещу 54-то
СУ „С.И.Р.“.
Безспорно установено по делото е, че между страните е съществувало валидно
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което въззиваемия-ищец е
изпълнявал длъжността „помощник-директор
учебна дейност“ в 54-то СУ „С.И.Р.“ – трудов
договор № 323/07.12.2007 г.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от
работодателя със Заповед № 1115/12.08.2016 г. на
директора на 54-то СУ „С.И.Р.“ – С.В., с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – служителят не притежава необходимото
образование и професионална квалификация. В заповедта е посочено, че на 12.08.2016
г. е направен опит за връчване на Искане за отговор № 450/12.08.2016 г., новата
длъжностна характеристика за заемане на
длъжността „ЗДУД-горен курс“ от 10.08.2016 г. и процесната
уволнителна заповед на ищцата, при което тя се е запознала с тях, като е
отказала да ги подпише. От
това следва, че тя е била запозната с новите изисквания за образование и
квалификация за заеманата от нея длъжност. Съгласно новата длъжностна характеристика за заеманата от ищцата преди
уволнението длъжност се изисква: „висше
образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ – „Английски
език“ или едногодишна преквалификация с английски език или „магистър“ с
присъединена професионална квалификация „учител“ или „педагог“ – специалност –
„английски език“, преподавател по Английски език от първи до дванадесети клас“,
както и „опит като учител минимум 3
години“, за каквито ищцата не представя доказателства да притежава.
Като правно основание за прекратяване
на трудовото правоотношение между страните в атакуваната заповед са посочени
фактическите състави на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
За да е налице законосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, следва да се установи, че към
правнорелевантия момент на уволнението жалбоподателят-ищец О.Д.Д.
не е притежавал
необходимото образование за изпълняване на длъжността „помощник-директор учебна
дейност“ в 54-то СУ „С.И.Р.“. За тази цел е необходимо да се
установи, че по време на трудовото правоотношение между страните е настъпила промяна
в изискванията за образование и професионална квалификация за длъжността „помощник-директор учебна
дейност“, на което ново изискване Д. не отговаря. Следва да се има предвид, че
изискванията за образование имат изричен и официално установен характер
и по това се различават от знанията и уменията, като фактическа даденост на
конкретния работник или служител, визирани в чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Приложното поле на чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ обхваща само случаите, когато липсата на необходимото
образование и/или професионална квалификация за изпълняваната работа се появи
поради промяна на изискванията, след
като трудовия договор е бил сключен. Ако работникът или служителят още при
сключването на трудовия договор не е имал изискваното образование, договорът е
недействителен, поради което и ликвидирането на трудовоправната връзка между
работника/служителя и работодателя се извършва по реда на чл. 74 от КТ относно
обявяването на договора за недействителен, а не чрез уволнение по чл. 328, ал. 1
т. 6 от КТ.
Работодателят в процеса следва
да докаже законосъобразността на извършеното уволнение, като установи промяна в
изискванията за заеманата длъжност – „помощник-директор учебна дейност“, с ново наименование във връзка с §
27, ал. 2 от ДР на ЗПУО „заместник-директор учебна дейност“, свързани с образованието
и/или професионалната квалификация. Тук е мястото да се отбележи, че по т. 6 на чл. 328, ал. 1 от КТ може да се извърши
уволнение на работник било поради несъответствие с притежаваното от него
образование, било с професионалната му квалификация, или и с двете. Съгласно задължителните указания на ВКС
- Решение № 295/29.03.2017 г., гр. д. № 1178/2016 г., IV г. о., в случая не се касае за
взаимно изключващи се основания, поради което прекратяването на трудовия
договор може да бъде извършено едновременно и на двете. В този случай обаче
работодателят ще трябва да посочи, че прекратяването се извършва и на двете основания.
В същото решение е посочено и че за да е мотивирана заповедта е достатъчно
ясното посочване в нея, че е настъпила промяна в изискванията за образование и
квалификация, като не е необходимо посочването и на други мотиви за
прекратяването.
Работодателят, чиято е доказателствената тежест, е
доказал по делото наличието на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ
– видно от представения трудов договор № 323/07.12.2007 г. към момента на
сключване на трудовия договор между страните О.Д.Д. е притежавала висше образование с
квалификационна степен „магистър“ по специалност „Българска филология“ с
професионална квалификация: „Специалист по български език и литература и
преподавател в средните училища“. Следователно към датата на възникване на
трудовоправната връзка между страните изискването
за длъжността „помощник-директор учебна дейност“ е било висше образование, образователна степен „магистър“
или „бакалавър“.
Съгласно разясненията, дадени от ВКС в Решение № 148/5.06.2013 г., гр. д. №
515/2012 г., IV г. о., за да е налице основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ е необходимо работникът да не притежава изискуемото образование и/или
професионална квалификация за изпълняваната работа, като новите изисквания за
образование и професионална квалификация трябва да са въведени с нормативни
актове, длъжностна характеристика или щатно разписание. В настоящия случай,
изменените изисквания са отразени в длъжностната характеристика.
По делото е представена нова длъжностна
характеристика, утвърдена от Директорa на 54 СУ „С.И.Р.“ на 10.08.2016 г. На 12.08.2016 г. е направен опит за връчването
й, което се доказва с подписите на свидетелите и със свидетелските показания,
като ищцата е отказала да подпише същата, към който момент О.Д.Д. е била
запозната със нейното съдържание. Съгласно новата длъжностна характеристика
изискваното образование за заемане на длъжността „ПДУД”/ „ЗДУД – горен курс“ е
променено на „висше образование на
образователно-квалификационна степен „бакалавър“ – „Английски език“ или
едногодишна преквалификация с английски език или „магистър“ с присъединена
професионална квалификация „учител“ или „педагог“ – специалност – „английски
език“, преподавател по Английски език от първи до дванадесети клас“, както
и „опит като учител минимум 3 години“.
Страните не спорят, че ищцата не притежава необходимото
образование според новата длъжностна характеристика.
Настоящата
въззивна инстанция изцяло споделя извода на СРС процесното уволнително основание
да е от категорията на т. нар. „безвиновни“, при които уволнението не се дължи на липса на качества
или поведение на работника или служителя (поради което и не е необходимо
уволнителната заповед да бъде мотивирана), а на преценката на работодателя.
Какви изисквания за съответните длъжности да въведе и кога е негово субективно
право, ръководен от нуждите на предприятието и развиваната дейност,
упражняването на което не подлежи на
съдебен контрол, тъй като е въпрос за целесъобразност ( в този смисъл е Решение
№ 696/2001 г., III г.о. на
ВКС).
При въведен от
работника или служителя довод за злоупотреба с право, предмет на делото
е и установяването на това добросъвестно ли е действал работодателят при
извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността – дали
изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите
на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението (в този смисъл
и Решение № 345/06.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г., IV г.о.).
При уволнение, извършено на разглежданото правно основание -
чл. 328,
ал. 1,
т. 6
КТ, ще е налице злоупотреба с право и съответно ще е нарушен чл. 8,
ал. 1
от същия кодекс, когато въведените нови изисквания за заемане на определена
длъжност не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на
работата, предвид разминаване между логично относимите изисквания за изпълнение
на длъжността и въведените нови такива, което налага извод, че със законово
допустими средства (изменение на изискванията за длъжността) се прави опит да
се обоснове уволнението на конкретен работник или служител.
От показанията на свидетелите П.Л.П.,
Д.Н.Н., Н.Г.Б., Ц.У.М., както и от представените като доказателства по делото
Договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по Програма „ЕРАЗЪМ+“ от
01.07.2016 г. и учебни планове се установява участието на 54-то СУ „С.И.Р.“ по
множество проекти, включително по международни проекти с работен език –
английски, включващи участието в тях на ученици от горен курс, засилено
изучаване на английски език в паралелките. От показанията на свидетеля М. се
извежда необходимостта от въвеждане на изискването за английски език „с цел
изпълнение на проектите“, в които „участват само ученици от горен курс“ и за
осъществяване на „контрол при влизането в часовете в горен курс“. Събраните
доказателства си кореспондират и не си противоречат.
Неоснователни са твърденията на
ищцата, че връчената нова длъжностна характеристика е за нова
длъжност, поради прибавянето на нови трудови функции. Законосъобразен е извода
на СРС, че включването на допълнителни трудови функции не води до изменение на
длъжността. Основните задължения и функции, определящи за длъжността „помощник-директор
учебна дейност“ (с ново наименование „заместник-директор учебна дейност“), се
запазват същите и са законово установени. В чл. 149 от ППЗНП е указно, че помощник-директорът
подпомага директора при организирането и контрола на учебната,
административната или учебно-производствената дейност на училището съгласно
нормативните актове в системата на народната просвета и съответната длъжностна
характеристика, а в чл. 3, ал. 1 от Инструкция № 1 от 23.01.1995 г. за
провеждане на контролната дейност в системата на народната просвета са посочени
конкретни задължения по организацията на контролната дейност на
помощник-директора. Въвеждането на по-високи изисквания за образование и
квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото
правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика е
правомощие на работодателя и се подкрепя от: А/Задълженията по т. 2, 5, 8, 11 и
от Б/Отговорности по т. 2 от новата длъжностна характеристика. Това правомощие е
въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
Изхождайки от горното, правилно
първостепенният съд е приел за осъществен фактическия състав на чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ – работникът или служителят не притежава необходимото образование
или професионална квалификация за изпълняваната работа, и е отхвърлил иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Предвид акцесорния характер и
обусловеността им от изхода по главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
неоснователни се явяват и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ им
Поради съвпадане на крайните
изводи на въззивната инстанция с тези на СРС и на основание чл. 272 от ГПК решението
следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото на въззивника не следва да бъдат присъдени сторените
пред настоящата инстанция разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
При тези мотви, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ III-144/114068
от 09.05.2017 г. по гр. д. № 52699/2016 г. по описа на СРС, IІІ ГК, 144 състав,
включително в частта за разноските.
ОСЪЖДА О.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати на 54-то СУ „С.И.Р.“, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Н.“, ул. „******,
представлявано от директора С.Б. В., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в
размер на 800 лв., представляваща сторените от въззиваемата страна в настоящото
производство разноски за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.