Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1560
гр.Бургас, 13.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 5000 по
описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр.
***, ул. „***“ № 4, чрез пълномощник – адв. И.К. – БАК, с посочен съдебен
адрес:***, срещу Наказателно постановление № 02-0002670/22.10.2019г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 10, ал.1 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и на основание чл. 79,
ал.4, вр. с чл. 78, ал.1 ЗТМТМ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция”
в размер на 2000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Застъпва се, че АУАН и НП страдат от
пороци, които не могат да се „санират“ в съдебното производство, доколкото се
твърди, че описателната част на АУАН и НП не съвпадат.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. К. – БАК, който заявява, че поддържа
жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган – Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас се представлява от юрисконсулт Николова,
която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано
дружеството е безспорно доказано. Застъпва, че дружеството е сключило трудов договор
с лицето А.Р., която е гражданин на Украйна и в този смисъл – гражданин на
трета държава по смисъла на ЗТМТМ. Посочва се, че лицето е започнало работа на
стопанисван от дружеството обект, но въпреки това в седемдневен срок от тази
датата жалбоподателят не е уведомил Дирекция „Инспекция по труда“, поради което
и е извършил вмененото му нарушение. Пледира за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставка на л.11 - НП е връчено
на представител на жалбоподателя на 23.10.2019г., а жалбата е депозирана на
30.10.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 08.08.2019г.
св. В.В. – ст. инспектор при Д„ИТ” - Бургас, извършил проверка на обект – хотел
„***“, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 4, стопанисван от
дружеството-жалбоподател. В хода на проверката св. В. установил, че на място в
обекта труд полагат и чужденци. Това провокирало свидетелят да връчи призовка
на упълномощено лице (л.27-28), с указание представител на търговеца да се яви
в Д„ИТ“ и да представи допълнително документи. На 02.09.2019г. в Дирекцията се
явил Симеон Димов – управител, който представил редица документи,сред които
трудови договори, графици и др. След проверка на тези документи св. В.,
констатирал, че на 24.06.2019г. е бил сключен трудов договор с лицето Анна Р.–
гражданка на Украйна, съгласно който Р.е приела да изпълнява длъжността
„сервитьор“ в стопанисвания от дружеството обект, считано от 25.06.2019г.
Изрично в договора било посочено, че работникът е постъпил на работа именно на
25.06.2019г., което допълнително се доказвало и от представения трудов график
(л.15), където отново било отбелязано, че първият работен ден на Р.е именно
25.06.2019г. Св. В. констатирал, че въпреки започването на работа на посочената
дата – в седемдневен срок от тогава – т.е. до 02.07.2019г. работодателят не е
подал в Дирекция „Инспекция по труда“ уведомление за това, съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ. Свидетелят преценил, че това бездействие
изпълва със съдържание административното нарушение по посочения текст, поради
което и на 02.09.2019г. съставил срещу дружеството АУАН с бл. №
20-0002670/02.09.2019г. Актът бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството, който го подписал и получил препис от него, но без да направи
възражения. В законоустановения срок – на 04.09.2019г в Дирекцията постъпило
писмено възражение (л.12), в което дружеството посочвало, че действително не е
изпълнило задължението си по чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ, но оправдавало това с факта,
че за първа година наемало чуждестранни работници и не било наясно с всички
законови изисквания. Искало наказанието да бъде минимално.
На 22.10.2019г. въз основа на АУАН административнонаказващият
орган издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. АНО не дал вяра на изложеното във възражението, а също
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗТМТМ, поради което и на основание чл. 79, ал.4, вр. с чл.
78, ал.1 ЗТМТМ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 2000
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и най-вече от гласните доказателства в лицето на показанията на разпитания свидетел – В. и приложените писмени документи. Като цяло между страните няма спор, че считано от 25.06.2019г. гражданката на Украйна – Анна Р.е започнала да полага труд в обект, стопанисван от жалбоподателя. Няма спор и че липсва подадено уведомление до Д„ИТ“ в седемдневен срок, считано от тази дата, изискуемо по реда на чл. 10, ал.1 ЗТМТМ.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, по смисъла на чл. 79, ал. 1 и ал. 4 ЗТМТМ, видно и от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е налице процесуално нарушение, свързано с разминаване на между обстоятелствените части на АУАН и НП. Внимателния прочит на двата документа сочи, че в тях коректно и безпротиворечиво са посочени съставомерните обстоятелства. Посочено е, че се касае до конкретно индивидуализирана гражданка на Украйна. Посочено е, че това лице е започнало работа при жалбоподателя на 25.06.2019г., както и че в седемдневен срок от тази датата – до 02.07.2019г. работодателят не е подал писмено уведомление до Дирекция „ИТ“. Това са съставомерните факти, които кореспондират с вмененото нарушение и те са поднесени както в АУАН, така и в НП в разбираем и безпротиворечив начин, поради което и съдът не споделя доводите за съществено процесуално нарушение в тази връзка.
Тук е мястото да се посочи, че горните изводи на съда намира подкрепа и в разясненията, дадени още с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, където е застъпено, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В конкретни случай такива нарушения не са допуснати.
По същество. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗТМТМ - в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Няма спор, че в конкретния случай дружеството – жалбоподател е имало качеството на работодател по отношение на Анна Репчинска. Това безпротиворечиво се доказва от приложения по делото трудов договор, а и се признава от жалбоподателя във възражението му по акта. Няма съмнение и че Р.е „гражданин на трета държава“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗМТМТ, доколкото е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, а е гражданска на Украйна. На последно място няма спор и че седемдневният срок за подаване на уведомление е започнал да тече от датата на реално започване на работата на Р.– 25.06.2019г., която датата е удостоверена в трудовия й договор и в графика, и съответно е изтекъл на 02.07.2019г. В този срок работодателят е бездействал и не е подал уведомление до компетентните органи на „Инспекция по труда“, поради което и от обективна страна е изпълнил състава на вмененото му нарушение. В случая субектът на административнонаказателната отговорност е юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, поради което и въобще не стои въпросът дали нарушението е извършено умишлено или не.
С оглед горното настоящият
състав приема, че правило АНО е преценил, че именно дружеството-жалбоподател е
извършило нарушение на трудовото законодателство, като правилно е подвел същото
под нормата на чл. 10, ал.1 ЗТМТМ. Изрично в този смисъл е и практиката на
касационната инстанция, като например - Решение
№ 671 от 4.04.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 165/2019 г. и Решение № 582 от 1.04.2019 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 263/2019 г.
В заключение –
конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно
и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния
случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост
на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не
се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на
чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Незнанието на закона, на което се
позовава дружеството във възражението по акта, не е извинително.
Санкционираният е търговец, който следва да организира делата си по начин, че
да спазва изискванията на законодателството, а не да оправдава бездействието си
със собственото си незнание.
Съдът
счита обаче, че АНО неправилно е определил размера на Имуществената санкция,
която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл. 78, ал.1 ЗТМТМ предвижда за конкретното
нарушение „Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000 лв. При издаване на
наказателното постановление административният орган не е изложил никакви
мотиви, които да обосновават определения размер на имуществената санкция от 2000,00
лева. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования
извод, че така определеният размер на санкцията е правилен и законосъобразен,
като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията
е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. По делото липсват
доказателства за предишни нарушения от страна на дружеството, което безспорно
следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият съдебен състав, след
като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на търговеца
следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния предвиден
от законодателя, а именно 1500 лева, който е подходящ и справедлив. Изрично в
този смисъл е Решение №
2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-Бургас, постановено по
аналогичен казус.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните
не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което
и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 02-0002670/22.10.2019г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 10, ал.1 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на основание чл. 79, ал.4,
вр. с чл. 78, ал.1 ЗТМТМ на „***“ ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 2000 лева., като НАМАЛЯВА
размера на наложената санкция от 2000 лв. на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.