№ 291
гр. Варна, 28.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Трайчо Г. А.
СъдебниЛюбка Т. Т.а
заседатели:Величка Ст. Бонева
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Трайчо Г. А. Наказателно дело от
общ характер № 20223100200013 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:05 часа се явиха:
Подсъдимата Т. И. В., редовно призована, явява се лично и с адв. А. Ж. - ВАК,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ И ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ:
М. И. Ж. – редовно призован, явява се лично.
Н. Е. Ж. – редовно призована, не се явява.
Представляват се от адв. Е. М., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Гражданският ответник Специализирана болница за активно лечение по
кардиология – Варна ЕАД – редовно призовани, явява се представител адв. Т. Г., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Доц. Д-р. П. И. Л. – редовно призован, явява се лично.
Д-р. В. Д. Т. – редовно призована, явява се лично.
Д-р. Г. И. С. – редовно призован, явява се лично.
Прокурорът: Няма процесуални печки. Моля да дадете ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
1
СЪДЪТ докладва постъпил заверен за вярност с оригинала журнал от залата за
аутопсии.
Прокурорът: Да се приеме.
Адв. Ж.: Да се приеме.
Адв. М.: Да се приеме.
Адв. Г.: Да се приеме.
Съдът намира, че докладвания писмен документ е относим към предмета на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствените материали по делото постъпилия от
УМБАЛ Света Анна-Варна“ АД заверен за вярност с оригинала журнал от залата за
аутопсии с вх. №3987/15.02.2023 г. по отношение на пострадалия И.Ж..
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността и разпит на явилите се вещи лица:
Доц. П. И. Л. – 74 г., българин, български гражданин, висше медицинско
образование, без родство със страните.
Д-р. В. Д. Т. – 57 г., българка, българска гражданка, висше медицинско образование,
без родство със страните.
Д-р. Г. И. С. – 62 г., българин, български гражданин, висше медицинско образование,
без родство със страните.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА вещите лица за наказателната отговорност по чл.291
от НПК.
Същите обещават да дадат заключение по съвест и знание.
На основание чл. 282 от НПК съдът докладва и прочита тройна съдебно-медицинска
експертиза №86/2018 г., намираща се на лист 18-40, том 3 от ДП №187/2016 г. по описа на
ОСлО при ОП-Варна.
Доц. П. И. Л. – Поддържам така даденото заключение.
Д-р. В. Д. Т. – Поддържам така даденото заключение.
Д-р. Г. И. С. – Поддържам така даденото заключение.
В.л. Л. на въпроси на прокурора - На въпроса Ви дали са установени при пациента
усложнения, като хеморагичен и травматичен шок и в хода на какви изследвания и
резултати се установяват тези състояния ще Ви отговоря по следния начин:
Пациентът е бил с тежка травма, а именно счупени кости, тазови кости, дълги кости,
счупени ребра, контузия на белия дроб. Това оформя една политравма. Една политравма
винаги е свързана с травматичен шок, при който я има и кръвозагубата, която е установена
при изследването в лабораторията. Има комбинация между хеморагичен и травматичен шок.
Това е от изследването, а за мастната емболия… тези неща не сме ги писали като пълнота и
обективност, не сме наблягали на тях и не сме я сочили като причина. При едно счупване на
кост и при едно тежко сътресение задължително има мастна емболия, но няма никакво
значение. Неможем, защото няма изследване в тази насока.
По отношение каква е основаната причина за смъртта, ще Ви кажа, че когато се
обсъжда една причина за смърт, има и в самото съдебно медицинско удостоверение за смърт
отгоре написано основна причина за смъртта и отдолу пише съпътстващи заболявания,
които са от значение за настъпването й. Основната и водеща причина за смърт е
миокардният инфаркт. Отдолу са останалите заболявания, които са травматичен шок,
2
кръвозагубата, диабет, както и проява на склероза. Това са само фактори, които са
съществено опасни за живота, но не са водещата и основна причина, а само допринасят,
независимо, че при този инфаркт и без тези заболявания, би бил причина за смърт, т.к.
пострадалият прави втори инфаркт върху вече стар такъв.
При изготвянето на експертизата не сме разполагали с основния протокол, а само
записките, които ги има в историята на заболяването и не сме разполагали също и с
хистологични препарати. Аутопсионният протокол би ни помогнал да се ориентираме колко
е голям този инфаркт по размери, а хистологичните изследвания биха помогнали да
разберем развитието на инфаркта, в коя фаза е и също да преценим степента на изменение,
но не сме успели.
В.л. Т. на въпроси на адв. М.: За да отговоря на въпроса Ви кога настъпило
усложнението на коронарната атеросклероза и какви са били причините от него ще Ви
отговоря по следния начин:
Съдейки по документите, които са приложени към делото доказателство за
настъпилата промяна има от нощта на 23.11.2015 г., когато към 04:00 часа сутринта
пациентът се оплаква от силна гръдна болка, повръщане. Дежурният лекар, който го
посещава установява, че е миокарден инфаркт, след като прави електрокардиограма,
консултира се с реаниматор, установява промени водещи в посока инфаркт, изследва
миокардни маркери за миокардна увреда, които излизат положителни и съответно търси
консултация, която се случва в 04:00-04:20 часа на нощта на 23 срещу 24 ноември през 2015
година.
Адв.М.: Г-н Председател, бих искал да задам още един въпрос по заключението и
той е дали усложнението на коронарната атеросклероза е било възможно да бъде
своевременно диагностицирано и овладяно при прегледа в СБАЛК.
Адв.Ж.: Възразявам на въпроса. Има обвинение срещу моята доверителка за това, че
тя според обвинителния акт е проявила небрежност, а не е заради това, че е проявила
незнание. Няма значение какво питата сега във връзка с незнание, защото няма такова
обвинение. Затова се противопоставям на този тип въпроси и моля да задаваме въпроси в
тази насока.
Адв. М. / Реплика/: Г-н Председател, ако разрешите, бих искал реплика за това, че
според мен недиагностицирането или неправилното поставена диагноза може да се дължи,
както на незнание така и на немърливо изпълнение.
Адв. Г.: Аз възразявам също. В отговора на девети въпрос от заключението се
съдържа отговора на въпроса, който колегата задава. Освен това, като се прочете цялото
заключение на вещите лица също се установява къде, колко и как е диагностициран и че
пациентът е установен, като контраиндикиран за извършване на инвазивна процедура.
Адв.М.: Отговорът не се съдържа, защото това, че пациентът е контраиндикиран не
отговаря на въпроса, който задавам. Въпросът ми, г-н Председател, е дали е имало
възможност усложнението на коронарната атеросклероза да бъде своевременно
диагностицирано в СБАЛК.
В.л Т. на въпроса на адв. М.: Това става още от лекар в СБАЛК. Д-р Ю. Д. Ч., която
работи в СБАЛК, прави консултация, идва на място след повикване, преглежда пациента,
дава показания и установява , че е имал повишени миокардни маркери и е знаела, че става
дума за остър миокарден инфаркт и съответно това е написала в показанията.
На въпроса Ви с какви извършени лабораторни изследвания е била диагностицирана
коронарната атеросклероза с гръдна болка, ЕКГ и промяна в кръвните показатели, които
показват, че е налице миокардна грешка – повишени нива на тропонин бих отговорил, че е
направен опит за кардиография, който не е бил пълноценен, защото пациентът е бил с много
счупвания на ребрата и го е боляло. Така или иначе тези три стълба на диагнозата плюс
3
информацията, която са имали за предхождащи миокардни проблеми през март и април през
2015 г., са давали ясна представа, че става дума за инфаркт.
В медицинската документация нямаше приложено ЕКГ, а само описанието му по
опис на лекар-кардиолог. Описанието е на разчитане на исхимечни промени в 2,4,2,6.
Адв. М.: Нямам повече въпроси към вещите лица.
Адв. Ж.: Г-н Председател, искам вещото лице да посочи къде е описано ЕКГ-то. За
тази цел, моля, съдът да предяви на д-р. Т. талона, който след изследванията е попълнила д-р
В., намиращ се в том 1 лист 64 от ДП.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на в.л. талон намиращ се на лист 64, том 1 от ДП.
В.л. Т. на въпросите на адв. Ж.: Има разчитане на ЕКГ, което е малко непълно,
няма детайлно разчитане, няма описание на тежестта, степента, разпространението и дали
има релаксии, или няма ли. Има едни неща, които, ако студент е на изпит по кардиология ще
напише всички подробно. А на талона това е написано, вероятно, с цел да съпътства
документ.
Отбелязването преди пациентът да е изпратен е, че няма индикация дали е
контраинициран и че е изпратен до ортопедията.
Относно корекцията на анемичния синдром, което е написано накрая в талона, тя
може да се извърши навсякъде и във всяко едно отделение независимо дали е интензивно
или не, но принципно шоковите състояния се лекуват в интензивно и реанимация.
В.л. Л. на въпросите Адв. Ж.: Ортопедичната операция няма причинно-следствена
връзка с инфаркта, но с влошеното общото състояние има, защото всяка кръвозагубата след
операция травмира организма.
Прокурорът: Възразявам на въпроса.
Съдът допуска въпроса зададен от адв. Ж..
В.л.С. на въпроса на адв. Ж.: Ако трябва да говорим точно има причинно-
следствена връзка, защото една оперативна интервенция е свързана с кръвозагуба, която
допринася за развитието на анемичен синдром, но в никакъв случай не може да се каже, че
тя е причина за инфаркт. От друга страна, оперативната интервенция осигурява покой на
тези фрактурирани краища, което означава, че след това кръвозагубата ще се минимизира,
което е добре за болния.
В.л.Т. на въпроса на адв. Ж.: За да Ви отговоря на въпроса дали хеморагичен и
травматичен шок могат да доведат до инфаркт ще Ви обясня класическата представа за
инфаркта. Това е кръвоносен съд с плака, в който се развива тромб, но има и анемични
инфаркти, които се развиват с анемия без да има тромб. Дали е имало или нямало такъв
може да разберем, ако имаме подробно съставен протокол. Описанието на тромба в
коронарната артерия и хистологията, в която се описва тромбоза ще ни ориентира имало ли
е нямало ли е тромбоза, като причина за инфаркт, но че може при тежък анемичен синдром,
при хипертония, при тежко променени коронарни артерии, които имат дифузни стеснения,
които не могат да осигурят при положение, че няма кръв към миокарда, да може да се развие
и това се нарича анемичен инфаркт и без да е налице коронарния тромбоз.
В.л.Л. на въпроси на адв. Ж.: Ние сме се запознали с двете наказателни
постановления от Медицинския одит, докато четем всичко, но не сме ги взимали предвид.
Адв.Ж.: Г-н Председател, бих искал да разясня на вещите лица, че едно от
постановленията, което е влязло в сила е срещу дежурния лекар от предния ден, за който
медицинския одит се произнася, че той е изследвал пациента още предния ден, когато е бил
дежурен между 14:00-20:00 часа и че е трябвало при 86 хемоглобин да предприеме действия.
В.л.С. на въпроси на адв. Ж.: Относно дали има причинно-следствена връзка
влошеното състояние на пациента с недействията на този лекар да преодолее липсата на
4
хемоглобин ще Ви отговоря, че стойността 86 хемоглобин не е критерии за кръвопреливане.
Може да е под 70 и пак да не е критерии, защото има други критерии, които се обсъждат. Аз
ще Ви кажа как фактически стоят нещата в ортопедично отделение. Например идва пациент
с хемоглобин 86 и с тези придружаващи заболявания, като в този случай не бих започнал
кръвопреливане. Да не говорим за рисковете от кръвопреливането. Затова казва, че
преценката е индивидуална. Да, нисък е, но не е задължително кръвопреливането.
В.л. Л. на въпроси на адв. Г.: Да, на десети въпрос в експертизата сме отговорили,
че е следвало в болница Св. Анна да се предприемат действия за справяне с шока и
анемията. Така сме го написали, така го разбирайте. Така трябва да бъде.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
Съдът, като взе предвид становището на страните намира, че следва да приобщи към
доказателствения материал заключението по така изслушаната експертиза, изготвена от
вещите лица, чийто разпит беше проведен в днешното съдебно заседание и на същите да се
изплати възнаграждение, като в този смисъл
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото заключението по тройна
съдебно-медицинска експертиза №86/2018 г., намираща се на лист 18-40, том 3 от ДП
№187/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Варна.
СЪДЪТ определя възнаграждение на вещите лица за изслушване в днешното
съдебно заседание и отговор на допълнителни въпроси в размер от по 200 лева./ изд. 3 бр.
РКО/.
В.л. Т. : Моля да ми бъдат заплатени направените разноски за пътуване. Тримата сме
пътували с личния ми автомобил.
Съдът указва на вещото лице, че следва да представи във финансова служба на ВОС
големия талон на автомобила си и касов бон за заредено гориво.
СЪДЪТ освобождава вещите лица от залата.
Прокурорът: Нямам искания по доказателствата.
Адв. М.: Нямам искания по доказателствата.
Адв. Г.: Нямам искания по доказателствата.
Адв. Ж.: Нямам искания по доказателствата. Моята доверителка иска да даде
обяснение относно изследванията и коментарите на вещите лица.
Подс. В.: Започвам от това, че пациентът дойде без никаква документация.
Пациентът влезе в болницата все едно е от улицата без да е придружаван от лекар, а само с
близък, без никаква медицинска документация, без история за заболяването, от която да
стане ясно за какво идва, проведени ли са някакви изследвания и какви, както и
предварителни консулти. Освен това, не приемам категорично обвинението за немърливост,
защото около два часа той престоява пред залата, а в необходимото време, през което ние
започнахме да си изясняваме състоянието му от А до Я. Понеже бях ангажирана за дежурен
лекар и аз бях един от многото дежурни кардиолози и е чиста случайност, че аз съм се
разписала на този талон. Там присъстваха и дежурните инвазивни кардиолози, а аз не съм
такъв. Искам да попитам дали се установяват някакви пропуски предвид всички мои
действия, които съм извършила с цел изясняване на острото тежко състояние на пациента.
Започвам от пълен обективен преглед, пълен физикален преглед, пълно лабораторно
изследване, което постфактум видяхме много по-късно тяхната документация, пълно
лабораторно изследване, което се намира в книгата на болницата, ако се съхранява,
направена беше и пълна кетонална диагностика. Тук споменавам за въпросната
електрокардиограма. Първото, което е като дойде пациент, аз съм кардиолог повече от 39
5
години, и този талон единствено, на който можех да опиша по много кратък и синтезиран
начин увреденото състояние нямаше възможност да се описват такива подробности. Аз съм
описала много точно за какво се касае, което е от една страна от преживян стар инфаркт,
друга страна от анемичен синдром, от трета страна от доказаната от мен, колкото беше
възможно съобразно тежкото състояние на пациента, поради фрактура на 7 ребра, тоест
направила съм ЕКГ подробно, колкото имах възможност и съм доказала една значима
аортна стеноза, която също води до изменения в електрокардиограмата. По-късно стана
ясно, че пациентът има стар инфаркт, проведена инвазивна процедура няколко месеца преди
това, на която е доказано, че има стар инфаркт и тя е била само диагностична и не се е
наложило да се провежда ангиопластиката, тъй като тогава в другата болница кардиолози са
установили, че коронарната анатомия на сърдечните …не е подходяща за това. Всичко това
сме обсъдили съвместно всички кардиолози, специално инвазивните кардиолози, и дори в
прав текст, когато разпитвахте свидетелите от нашата болница един от инвазивните наши
кардиолози спомена точно и директно, че той нямаше образ на остър миокарден инфаркт
имаше образ на стар инфаркт миокардно обременяване и от значимата аортна стеноза, която
обременява значително и електрокардиограмата. Всичко това комплексно с подробен
физикален преглед, с лабораторните пълни изследвания ни наведе на мисълта да даде това
заключение след като инвазивните кардиолози бяха категорични, че пациентът предвид
шоковото състояние не само, че не е показано и там направеното изследване, т.к. при всяка
инвазивна процедура още първоначално се вкарват 5 000 единици диапинал, хепарин, който
още повече би сринал и без това сринатата му динамика и би задълбочил шоковото му
състояние до трагично, а то не беше никак леко. Съобразно всичко това, със знанието на
началника на клиниката, бяха уведомени и колегите от ортопедия и всичко това съм го
написала. Затова сме написали, че смятаме, че той е показан за реанимационни процедури,
за интензивно наблюдение и бърза корекция в реанимация на анемичния синдром, който е
трябвало, между другото, да бъде направена такава корекция още преди операцията при
наличен хемоглобин 70, който след това през денонощието спада бързо, постоператинво.
Такава корекция няма, нали аз не съм ортопед, но от моя стаж са идвали много болни за
консултация по ортопедия и аз съм казвала винаги, че операциите в хирургия, които са
свързани най-голяма кръвозагуба са ортопедичните. Той няма направено кръвопреливане
нито предоперативно, нито постоперативно, нито са проследени хемопоказатели. Този талон
беше единствения единствения възможен документ, на който можех да напиша нещо съвсем
кратко, че пациентът е за спешна корекция на анемията.
Не смятам, че съм се отнесла немърливо, несвоевременно и не приемам обвинението.
Подс.В. на въпроси на адв. М.: Да, първото, което направихме беше
електрокардиограма, която излиза на един лист, който предполагам, че се намира в
болницата при лабораторните изследвания, но е минало много време и мога да кажа със
сигурност. Да, електрокардиограмата може да се съхранява на CD-диск, ако се запише, а аз
не съм, защото не мога на всеки който влезе да записвам. Аз съм описала и
електрокардиограмата и ехокардиограмата в кратък вариант.
Страните заявяват, че нямат повече въпроси към подсъдимата.
Подс.В.: Мисля, че в трудовия си стаж, предимно в интензивно отделение, съм се
сблъсквала предимно с инфаркти и за токова години нямам оплаквания от пациент нито в
кабинет, нито в отделение и основния принцип, от който съм се ръководила в практиката си
е „Примум нон носере“, което е и основният принцип в медицината, а именно първо да не
вредя на пациента, нито с действия, нито с немърливост, нито с медикаменти, нито с
манипулация на пациента. Съжалявам за изхода на пациента, но той беше с много скорошни
фрактури, скорошна операция, постоперативна екстензия на единия крак на тазобедрената
става и с множество подлежащи заболявания - хипертония, диабет, значима аортна стеноза.
Такова състояние можете да си обясните, че навсякъде може прогресивно да се влоши
6
особено без извършените спешни мероприятия, които сме упоменали. Казвам пак, че аз не
съм инвазивен кардиолог. Аз не преценявам дали пациент е показан за селективна коронарна
ангиография. Аз съм извършила всичко необходимо заедно с колегите си за изясняване на
състоянието му, защото той дойде от никъде без никаква документация и трябваше, както
Ви казах, от А до Я да си изясним.
Страните заявяват, че нямат искания по доказателствата.
На основание чл. 283 от НПК се прочитат протоколите и писмените документи,
съдържащи се към досъдебното производство и събраните в съдебното следствие,
приложени като писмени доказателства по делото.
На основание чл. 284 от НПК на страните се предявяват веществените
доказателства по делото.
СЪДЪТ обявява на страните почивка до 14:10 часа.
Съдебното заседание продължи в присъствието на всички страни в 14:10 часа.
Страните заявиха, че нямат искания за извършване на нови следствени
действия.
На основание чл. 286 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
На основание чл. 291 от НПК, председателят на състава
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, срещу подс.
В. ОП-Варна е повдигнала обвинение по чл. 123, ал.1 от НК, което аз поддържам и считам за
доказано в хода на проведеното съдебно следствие. Без да преповтарям детайлно
фактологията от обвинителния акт ще посоча и разгранича безспорните и спорни
приложения в събрания по делото доказателствен материал.
Няма спор, че пострадалият И.Ж. е бил приет за лечение в клиниката по ортопедия и
травматология в МБАЛ „Св. Анна“ – Варна. При приемането му в спешен кабинет са били
назначени своевременно всички изследвания, прегледи и консултации и във връзка с
установените фрактури на лява раменна кост и лява седалищна кост е извършена на
25.11.2015 г., или петия ден след приема му, оперативно лечение на лява раменна кост. В
ранните часова на 23.11.2015 г. постр. Ж. се е оплакал от болки в корема, гадене и болки в
сърдечната област. Във връзка с посочените оплаквания дежурният лекар – свид. Д. М. е
извършил преглед на пациента, предписал поставянето на лекарства за коремни болки и
гадене и е назначил допълнителни лабораторни и биохимични изследвания, и именно тук,
които говорим за изследване на анемичен синдром, няма такива ниски показатели на
хемоглобин. След получаването на резултатите и извършен консулт с д-р К. М. С., която
също е прегледала пациента и с оглед резултатите на изследванията и прегледа е предписала
вливане на разтвори и поставяне на инсулин, с оглед на това, че пациентът е бил
диагностициран със захарен диабет предходна година и неговото състояние е налагало това.
Предписан е и консулт с кардиолог относно завишените стойности на сърдечните ензими и
завишения ритъм на сърцето, които сочат на начален инфаркт на миокарда. Такъв консулт е
поискан в 07:00 часа на 23.11.2015 г. от свид.М. в кардиологична болница, като дежурният
лекар по това време д-р Н.П. е обяснила, че не може да извърши консулт, поради
обстоятелството, че е единствената в кардиологичната болница и не може да остави
7
пациентите без надзор и такъв ще бъде направен при първа възможност. Един час след това
обаждане на искането за консулт се отзовава д-р Е. Д. – лекар в кардиологичната болница.
Тя е извършила преглед на пациента, при който пациентът е напълно контактен в пълно
съзнание и много подробно дава обяснения за своите оплаквания, както и за предходни
лечения и извършени интервенции по установени в предходни периоди сърдечни съдови
заболявания. Свидетелката Д. се е запознала с извършеното изследване ЕКГ на пациента,
което е направено в УМБАЛ „Света Анна“ към този момент, както и с извършените към
него момент изследвания и дава сигнал за необходимост за прием на същия в
кардиологичната болница. Това е отразено и в история на заболяването. Там е отбелязала, че
са налице динамични промени, оплаквания и болки в сърдечната област и завишени
стойности на сърдечния ензим тропонин, които показатели в съвкупност са насочващи за
миокарден инфаркт и за това д-р Д. беше категорична при разпита й в съдебно заседание.
Именно нейното колебание, но след това потвърждение е когато се е запознала с
изследванията досежно предишните ензими, като предварителното й становище беше, че ги
е видяла след като поставила диагнозата, но се установи, че тези изследвания са били готови
към момента на нейния консулт. След този консулт тя е отишла в кардиологична болница,
където на сутрешния рапорт е запознала колегите си д-р В., д-р Р. П. и проф. Н. П. в
извършения от нея консулт, както и издаденото от нея становище, че пациентът Ж. следва да
бъде приет за хоспитализация в кардиологията, поради промени на сърдечни ритъм и
завишени стойности на тропонин. След това свид. Д. е напуснала кардиологичната болница
и е поела дежурство в кабинет находящ се на адрес в гр. Варна. Съобразно становището на
д-р Д., около 10:00 часа на същия ден, пациентът И.Ж. е бил транспортиран с линейка до
кардиологичната болница във Варна, като двете болници са в непосредствена близост една
до друга. При постъпване на пациента И.Ж. дежурен в приемен кабинет в кардиологична
болница е била д-р Т. В.. И от тук започват вече спорните моменти. Съгласно обяснения на
д-р В., при постъпване на пациента в кардиологията същият не е бил придружен от
медицинска документация, въз основа на която да се ориентира за неговото състояние,
поради което е извършила преглед на същия със снета подробна анамнеза и физикални
прегледи ЕКГ и ехокардиограф, насочила лабораторни изследвания поставила кислородна
маска. Обясненията на подсъдимата в частта, че не е разполагала с предварителна
информация за състоянието на пациента Ж., които се опровергават от показанията на свид.
д-р Л. Ч. и д-р Р. П., като и двамата в съдебно заседание на 09.06.2022 г. посочиха, че д-р Д.
по време на сутрешния рапорт е докладвала за извършения консулт проведен в клиниката по
ортопедия и е запознала колегите си за установеното от нея състояние на пациента Ж., както
и със становището й за необходимост от спешен прием в кардиологията за лечение и
съмнения за възникнал инфаркт. Приложените писмени медицински документи от
кардиологична болница също опровергават обясненията на д-р В., защото, например,
дословно е представена диагнозата от епикризата от болница „Кардиолайф“. В
лабораторната книга са единствено налице данни за направени изследвания на пълна кръвна
картина. В журнала за извършени прегледи на пациента И.Ж. е посочен консулта с д-р Д. и
единствено стойностите на хемоглобина и тропоН., като липсват отбелязвания за изследване
и данни на ЕКГ и ехокардиограф и такива са коментирани в амбулаторния лист със
съдържание абсолютно идентично с данните от изследванията направени от болница
„Кардиолайф“. Дословно са едно към едно. Дадените от подсъдимата обяснения, че при
приемането на пациента не са били индикации за възникване на инфаркт се опровергава
категорично от заключението на вещите лица по назначената петорна съдебно-медицинска
експертиза. Те са разпитани в днешното и предходно съдебно заседание, като са посочили,
че причина за смъртта е инфаркт на миокарда, а от острият коронарен синдром и
възникналия инфаркт е имало белези още при консулта проведен от д-р Д. в отделението по
ортопедия, където е бил хоспитализиран И.Ж.. Същите са категорични в становището си, че
при започнал инфаркт на миокарда е налице обективна невъзможност, съобразно развитие
8
на процеса, което прави недостоверни обясненията на д-р В., че при пристигането на Ж. е
кардиологията не са били проявени никакви симптоми на инфаркт, включително при
изследването с ЕКГ, каквито междувпрочем липсват по делото. Не случайно вещите лица
при всичките ни въпроси дали са се запознали с такива изследвания от кардиологична
болница казаха, че такива не са установени из цялата медицинска документация. По време
на ДП е изисквана три пъти от двете болници, като няма писмени данни за проведени
такива изследвания – ЕКГ и ехокардиография, което се потвърждава от разпита на сина на
пациента – М. И. Ж., който каза, че такива изследвания на баща му не са правени с
изключение на поставената кислородна маска и лабораторни изследвания на кръв. Така че
при пристигането му това, че е бил без симптоми за настъпил инфаркт и кардиограмата,
която е правена в кардиологична болница такава не присъства в кориците по делото. Трудно
обяснимо е, и конкретно, че подробно посочване на видовете фактури на пострадалия, с
оглед твърденията за липса на представена медицинска документация и неконтактност при
постъпването му в кардиологията при положение, че там не е извършвано рентгеново
изследване следва да се отбележи, че в хода на разследването наличната медицинска
документация, която е посочена съвсем подробно в това медицинско направление са
посочени с голяма точност видовете фрактури, тяхното разположение, както и наличието на
захарната болест без такива изследвания да са му правени в кардиологична болница. В
съставения от д-р В. документ относно състоянието на И.Ж. липсва информация за
оплакванията на пациента и от кога датират същите, поради което не става ясно как е
извършена преценката, че са достатъчно назначените изследвания, като категорични данни
има само за извършената пълна кръвна картина, но не и за ЕКГ и ехокардиограма. Това и в
днешното съдебно заседание кардиоложката вещо лице обясни, че записът е непълен, че
започва, но по никакъв начин не са коментирани данни от ЕКГ в амбулаторния лист
написан от д-р В.. Липсват извършени други биохимични изследвания, като например –
калии, който е специфичен и такъв е бил извършен на всички предходни пациенти на
кардиологична болница. Наред с това, в медицинското направление от 24.11.2015 г.
издадено от кардиологията, с което пациентът Ж. е бил върнат в клиниката по ортопедия и
травматология е написана диагноза на пациента „умерена дегенеративна аортна стеноза“ от
ехокардиография, а от ЕКГ „синусова тахикардия“. В предното заседание на 27.01.2023 г.
кардиоложката и в.л. Ц. Ш. – специалист по вътрешни болести и кардиология беше
попитана дали в медицинската документация на Ж. се съдържат записи на изследвания, като
ЕКГ и ехография, които да установяват тези заболявания тя категорично отговори, че такива
записи няма. Поради липса на такова изследване не е ясно как е изключена вероятната
диагноза инфаркт и то при извършен консулт от друг лекар кардиолог от същата болница,
който е пратил пациента в това болнично заведение и този кардиолог е с близо 40-годишен
стаж, който е дал становище за спешен прием на този пациент и в историята на заболяването
от лекуващия лекар от УМБАЛ „Света Анна“ е отразено, че се изпраща в кардиология
поради съмнение за начален етап. Неубедителни са и твърденията на подсъдимата, че
настъпилата смърт при И.Ж. е в пряка причинна връзка с извършената в УМБАЛ „Света
Анна“ хирургическа интервенция и че неовладяването на анемичния синдром, който е
настъпил след операцията е правело обективно невъзможно извършването на инвазивно
лечение на пациента в СБАЛК. Тези твърдения са категорично оправдани от вещите лица
извършили петорната съдебно-медицинска експертиза, които посочват, че оперативната
намеса е била необходима, оправдана и единствено възможна и сущата не е в причинна
връзка със смъртта на пациента. Взетите мерки в УМБАЛ „Света Анна“ след възникване на
симптомите са били навременни и адекватни. На вещите лица беше поставен конкретно
въпроса дали при посочените показатели на хемоглобина на пострадалия е било обективно
невъзможно извършването инвазивно лечение, при което те категорично са отговорили, че
единствената контраиндикация за инвазивно лечение в случая би бил отказа на пациента да
му бъде извършено такова, каквото в случая на е налице. Категорично вещите лица имат в
9
извода относно невярно поставената от д-р В. диагноза, с оглед резултатите на
биохимичните изследвания,които са категорични, че с оглед оплакванията на пациента и
резултатите от тези, които са били направени в УМБАЛ „Света Анна“, а именно ЕКГ,
биохимични и лабораторни изследвания са налице категорични данни за настъпилия
инфаркт, а по твърденията на д-р В., че не е разполагала с ЕГК записки по време на приема
на Ж. са верни, то остава въпроса защо не е извършено от нея кардиологично изследване
при положение, че свидетелите Д. и П. са категорични, че при представяне на състоянието
на Ж. от страна на д-р Д. са били коментирани промени в сърдечния ритъм, така наречените
„исхимечни“, който са насочващи за начален инфаркт. Отделно от това, са били известни
завишените стойности на тропоН., които съгласно показанията на свид. Д. са силно
насочващи за възникнал инфаркт. Категорично е становището на вещите лица, че пациентът
не правилно е върнат в клиниката по ортопедия, където в никакъв случай не може да му
бъде оказана необходимата помощ за възникналото сърдечно заболяване. Във връзка с това
отбелязването на лекуващия лекар в клиниката по ортопедия д-р Г., че пациентът е върнат
след „компетентно лечение“ в СБАЛК не отговаря на фактическото положение и
твърденията, че пациентът е бил насочен към кардиология за овладяване на синдром, а не
към клиниката по ортопедия, което е видно от лабораторният лист представен по делото.
Съгласно тази документация пациентът е постъпил обратно в клиниката по ортопедия,
където категорично вещите лица извършили експертизата и тройната, и петорната се сочи,
че не може да окаже тази медицинска помощ, т.к. водещото състояние е инфаркт на
миокарда, а не анемичен синдром и такова кръвопреливане два часа след връщането му в
ортопедия, то е видно, резултатът е летален. Ако беше вярно това, че анемичният синдром е
бил пречка за стабилизиране на състоянието му и последващо лечение на инфаркта към
настоящия момент нямаше да имаше този летален изход. Пациент в болница с оплаквания в
сърдечната област и направени изследвания сочещи инфаркт е препратен от опитен
кардиолог с 40-годишен опит за прием в кардиологична болница със съмнение за такъв. При
приема се установява, че състоянието на пациента не сочи на такъв, съгласно д-р В.,
въпреки завишението на тропонин и болка в сърдечната област, както и съпровождащата
документация, че е върнат за овладяване на анемичен синдром. Защитата и обясненията на
д-р В. в основа бяха, че не проявила небрежност, т.к. е назначила всички необходими
изследвания о че е извършила обстоен преглед. Аз в кориците по делото и разпита на свид.
М. Ж., който е син на пострадалия и го е придружавал в болницата, беше категоричен, че
престоя в тази болницата по кардиология е не повече от 40 минути, като пациентът е държан
на носилката, с която е пратен от ортопедия към СБАЛК и не е освободен от нея, като му е
казано, че ще се върнат след около половин час с данни и в действителност, съгласно
неговите показания, д-р В. дошла тридесет минути по-късно с думите „Готова съм с
анамнезата. Връщате го в ортопедия.“ Това се и сочи в обвинителния акт и това е което ние
твърдим, че не са извършени всички необходими изследвания, никъде не пише пациента в
какво състояние е бил обективно - кръвно налягане, температура, оплакванията какви са
били и съответно във връзка с това какви изследвания са му направени. Една пълна кръвна
картина за инфаркт, едни сърдечни ензими и хемоглобин в никакъв случай не сочат за
достатъчност, което беше потвърдено от вещото лице в днешното съдебно заседание. Аз
няма да използвам това, че каза, че който е завършил кардиология знае как да изпише едно
кардиологично изследване. Лекарят е следвало да извърши незабавна хоспитализация на
пациента и да се свърже с инвазивен кардиолог, който да насочи пациента за
рехоспитализация, извинявам се, ако не го казвам правилно, при липса на интернационален
потенциал за кардиохирургия. Посоченото състояние е животозастрашаващо и изисква
незабавни мерки. Вещите лица в петорната експертиза са категорични, че кардиологията е с
най-висока степен на компетентност за лечение на сърдечни заболявания и всяко отлагане за
стабилизиране на състоянието, както е направено в случая, е било фатално. С
неизвършването на приема на пациента, при установен категоричен инфаркт на миокарда, с
10
оглед данните му и съответно неизвършване а смешни действия за овладяване на
състоянието на пациента е настъпила смъртта му и действията по неговото неприемане,
нехоспитализиране и неустановяване на вярната диагноза въз основа на непълните
изследвания, които са му направени – ЕКГ и снета подробна анамнеза за оплаквания на
пациента са довели до този изход и са в причинно-следствена връзка с този резултат. Дори,
при бегли съмнение за такъв инфаркт съгласно правилника на кардиологичната болница,
пациентът се хоспитализира и му се назначават допълнителни изследвания за доуточняване
на диагнозата каквото не е сторено от д-р В., а съгласно правилника на лечебното заведение
дежурния лекар в приемен консултативен кабинет каквато тя е била към посочения ден не
отговаря на истината, че това са множество лекари, т.к. че проф. П. беше категоричен, че
лекарите имат два вида дежурство – един в триаж и един в приемен кабинет, като
единствено лекаря в приемо-консултативния кабинет взема решение дали да бъде приет
пациента или не и когато това е кардиолог с дългогодишен стаж решението го взема сам без
консулт с други колеги, а такъв се изисква единствено относно стажантите и
специализантите, които са длъжни да се допитат до опитен кардиолог, когато взимат
решение за хоспитализация. В този случай да, дори и стореното от д-р В. за становище
относно нейни колежи не означава, че отпада отговорността да извърши преценка дали този
пациент да бъде приет в кардиологията или не, като абсолютна индикация за
хоспитализиране и налично животозастрашаващо състояние, а такова в случая безспорно е
доказано и това е инфаркт на миокарда. Такива данни имало още в изпращането на
пациента в му УМБАЛ „Света Анна“. В лабораторните изследвания са видно завишени
стойностите на тропоН., които също не са коментирани. Единствено е отбелязано, че
пациентът е контраиндикиран за инвазивно лечение, което не е сторено. Тук вече се поставя
въпроса: Да, д-р В. нямаше да носи отговорност, ако беше хоспитализирала пациента, без
значение дали лечението щеше да бъде успешно или не, защото неговото състояние е
изисквало незабавна хоспитализация. Никой не може да каже как ще се развият нещата, ако
те не са били извършени вече. Ние в момента не говорим какво не е било извършено, а какво
е следвало да бъде извършено. Горните факти кореспондират с показанията на М. Ж., който
посочи, че престоят с СБАЛК кабинетът е продължил тридесет-четиридесет минути, като
приемащият лекар след постъпването и първоначалното поставяне на кислородна маска е
излязъл от стаята се е върнал след около тридесет минути с изявлението, че е готов с
анамнезата и следва пациента да се върне в ортопедия. В днешното съдебно заседание
вещите лица бяха попитани дали е следвало да се върне пациента с анемичен синдром и се
даде отговор, че това би следвало да бъде в отделението по реактивно-реанимационни
дейности, каквото безспорно в ортопедията не е. Разбира се, че не е вярно, че един пациент
от където е пристигнал там ще бъде върнат. Възможно е в състоянието на пациента да
възникне внезапно влошаване, което да наложи съвсем различни действия в съвсем различна
област и не може един пациент с настъпил остър инфаркт да бъде върнат в отделение по
ортопедия за лечение. Това, което е написано в амбулаторния лист факт, че пациентът е
върнат в отделението по ортопедия. На И.Ж. му се отказва да бъде приет в болницата и не
му се правят допълнителни доуточняващи изследвания. В лабораторната книга, която е
приложена по делото, е видно, че на всички останали предишни пациенти им са се
извършвали биохимични изследвания, включващи показатели като натрий, калий и
триглицериди, каквито не са били назначавани и извършвани изобщо на И.Ж.. За нас и за
мен остава загадка как пациентът е бил диагностициран с диабет, както е било посочено в
медицинското направление от д-р В., като липсват доказателства за назначаване и
извършване на такива изследвания. Отделно от това, описаното в медицинското
направление не отговаря на обективното състояние на пациента. Д-р Ш. категорично посочи
, че при възникнал остър инфаркт на миокарда не възможно да има връщане или
отшумяване на симптомите и тогава на нормален синусов ритъм, както се и сочи от д-р В., и
че отправените показатели не са сочили за възникване на такъв инфаркт. Няма как да е
11
възникнал инфаркт, да е преминал инфаркт после пациентът да има пак инфаркт. При такова
състояние невземане на спешни медицински мерки за овладяването му перспективата е
сигурно влошаване на състоянието му,което се е и случило. При безспорно установен
кардиогенен шок имаме ли и травматичен и хеморагичен шок, за което беше попитана
последната докторка, която е лекувала пациента, дори когато е постъпил прием са били
налице данни за травматичен, хеморагичен или кардиогенен шок и тя посочи, че лицето
беше единствено с кардиогенен шок и нямаше данни за травматичен или хеморагичен шок.
Завишените стойности на сърдечните ензими, така както казаха всички доктори, само по
себе си действително не са насочващи за възникнал инфаркт, но по кардиограма направена в
Света Анна категорично е посочила исхемични промени и завишени сърдечни ензими на
тропонин. Много се спореше за този анемичен синдром, а аз не виждам лабораторни
резултати, които да са от Света Анна, които да сочат на такъв и че пациента е бил изпратен с
такъв синдром в кардиологията. Хемоглобин 76 е установен при направените изследвания в
кардиологията. Преди това д-р Д. е казала, че се е запознала с всички изследвания и не е
видяла отклонения, които да са пречка за прием на пациента в кардиология. Иначе защо
лекар от тази кардиология ще изпраща за прием пациент, за който установи, че би трябвало
да го прати в УАРИЛ. Всичко изложено от мен посочва, че това, за което е отразено е
именно непредприемането на спешна хоспитализация на пациента в единствената болница,
в която е било възможно да му се окаже помощ, а това е СБАЛК и с неизвършването,
недоглеждането, недооценяването на неговото състояние, неизвършването на всички
необходими изследвания за правилно диагностициране е именно нарушение на тези
принципи за своевременност и достатъчност в медицинската помощ, както и посочените
разпореждания в правилника, защото поне за едно нещо мисля, че нямаме спор със защитата
и това е, че безспорно инфарктът е животозастрашаващо състояние.
Аз моля, да признаете д-р В. за виновна по така възведеното обвинение, като с оглед
на нейното чисто съдебно минало и добри характеристични данни да наложите наказание
под средния размер в приложението на чл.66 от НК и по отношение на гражданския иск
смятам същия за основателен и доказан. В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
Адв.М.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че в етапа
на съдебното следствие по несъмнен начин се доказаха фактите и юридическото обвинение
изложени в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Прокурорът в
пледоарията си подробно и логично анализира важните факти и доказателства в тях, поради
което аз нямам какво да добавя.За наказанието съм съгласен с него.
Моля, да признаете подсъдимата за виновна по повдигнатите й обвинения. Моля, да
приемете гражданския иск за доказан по основание и размер, ведно с законната лихва от
датата на Д.ието до окончателното изплащане на сумата. Размерът на гражданския иск
обосноваваме със следните фактически обстоятелства, които считам, че са доказани от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства - удостоверение за наследници на
Иван Василев Ж. и удостоверение за семейно положение с историята на брака на Н. Ж.,
които са приложени към молбата за конституиране и са приети от съда в съдебно заседание
проведено на 09.06.2022 г. Също и от показанията на свидетелите М.а и Венета М.а
разпитани в съдебно заседание на 09.06.2022 г., които са имали продължителни
непосредствени възприятия за отношенията в семейството и за негативните промени в
душеното състояние на гражданските ищци след смъртта на И.Ж.. От тези доказателствени
средства е установено, че гражданския ищец Н. Ж. има 42-годишен брак с починалия си
съпруг, като от брака имат едно дете – М. И. Ж.. Същата е родена в Руската Федерация,
като в нашата страна няма роднини по права и съребрена линия и починалият й съпруг е бил
единственият до нея близък човек в този живот. По време на брака им между тях са се
изградили дълбоки чувства на взаимна обич, привързаност и подкрепа. След смъртта на
съпруга Ж. изпада в тежка депресия и е посещавала частен невролог. Гражданският ищец
И.Ж. няма братя и сестри и към баща си е изпитвал не само чувства на силна обич, но и
12
привързаност като най-близък приятел в живота с когото да споделя радост и тревога. След
смъртта на баща си изпада в продължителна депресия, която изживявал още по-болезнено,
защото като очевидец е възприел поведението на подсъдимата, като проява на безразличие
към страданията на баща му. Гражданските ищци и до днес не са преодолели душевната
травма от загубата на най-близкия им човек – съпруг и баща. Моля на основание чл. 189,
ал.3 от НПК да осъдите подсъдимата да заплати разноските за адвокатското възнаграждение
направени от частните-обвинители и граждански ищци, доказателство за които се намират в
делото, а именно договори за правна защита и съдействие приети от съда в съдебно
заседание на 27.01.2023 г. Благодаря за вниманието!
Гр.ищец и ч.обв.М. Ж.: Поддържам становището на адв. М..
Адв. Г.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, ако позволите ще
представя списък на разноските за адвокатско възнаграждение, мисля, че не е късно за това
и след което ще направя кратко изложение по отношение на основателността по
предявените претенции по гражданските искове.
На първо място, аз поддържам конкретно тези съображения, които сеа изложени от
страна на моя доверител в отговора на исковите молби, така че започват отзад напред, след
което ще направя едно кратко експозе. На първо място, считам, че предявените претенции в
искания размер за неоснователни от съображение. Да, действително човешкият живот е най-
ценното благо и в крайна сметка в никаква стойност не би могъл да бъде компенсиран, но с
оглед практиката на ВКС по аналогични случаи, както и в теорията е развит въпроса, че
следва да се търси разумния баланс между претърпените болки и страдания, отчитайки
отношенията между пострадалия и гражданските ищци в случая. Доколко е била налице
дълбока емоционална връзка между тях, формата, степента и характера на претърпените
болки и страдания, следва да се обсъжда във всеки един конкретен случай съобразно
действителната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства за това. Не
считам, че в настоящото производство се събраха доказателства в посока да докажат някаква
изключителна и различна от обичайната връзка между лицата, за да приемем, че размера,
който е предявен е обоснован.
На следващо място, моля, да приемете, че искът е неоснователен поради
съображение, че не считаме, че са налице извършените от обвиняемата нарушения и
съответно не може да се реализира отговорността на нейния работодател на основание
предявените претенции. Когато пациентът е бил насочен към СБАЛК той е бил, както вече е
установено от всички събрани по делото доказателства, както в предварителното, така и в
настоящото съдебно производство, включително и от всички заключения на вещи лица и
няма спор по този въпрос, а именно, че пострадалият е бил в крайно увредено общо
състояние - трудно контактен, изпитващ болка, с множество фрактури и счупвания на лявата
раменна кост, на левите ребра и счупване на таза, бил е с предходен установен категорично
инфаркт, с тахикардия, задух, завишени нива на тропонин, остра травматична загуба, която
към момента на привеждането му в СБАЛК така и не е била преодоляна. Съгласно
изразеното становище в днешното съдебно заседание на вещите лица изготвили тройната
съдебно-медицинска експертиза и съобразно медицинските стандарти, доколкото е било
налице травматичен шок и остра кръвозагуба, това състояние е следвало да бъде овладяно,
като пациента е следвало да бъде приведен от УМБАЛ „Света Анна“ в реанимационното
отделение, защото това състояние, в което е бил очевидно не е позволявало извършването
на инвазивна кардиологична манипулация, която от своя страна е застрашаваща достатъчно
и с оглед влошеното му състояние е налице неразминаване между становищата на всички
вещи лица, които бяха разпитани по делото, за това, че тя носи един голям риск, а отделно
от това дали извършването й би повлияло положително на състоянието също е спорно,
доколкото вещите лица заявиха, че дори и да беше извършена инвазивна манипулация, но с
оглед неговото състояние той е бил акредитиран. Затова никой не може да отговори на
13
въпроса какъв би бил изхода и вероятно вещите лица заявиха в днешното съдебно
заседание, че изходът би бил същият какъвто е настъпил, за съжаление. Водим от горното
считам, че при привеждането на пострадалия в болницата по кардиология са спазени всички
медицински стандарти и практики, поради което не е налице нарушение на ЗЗ или други
нормативни документи, които уреждат дължимата лекарска грижа, а следва да се отбележи и
че в крайна сметка лекарската професия като цяло, с каквато и да е специалност, не
гарантира резултат, а само усилия в посока подобряване здравословното състояние на
пациента, като при наличието на информирано съгласие за извършване на определена
манипулация, независимо от положените в достатъчна степен и обем медицински грижи,
риска се носи от пациента. Затова считам, че категорично няма спор и с оглед на горното
считам, че претенциите в исковата молба са неоснователни и недоказани. Считам, че не е
било обективно възможно, от гледна точка на етапа на развитието на историята на
заболяването му, да се изключва настъпването на смъртния изход на И.Ж., както и преди
малко казах, а и в тази насока бяха събрани свидетелски показания, както на ДП, така и в
настоящото производство. Следователно считам, че причината за настъпване на смъртта на
пациента, въпреки опитите да бъде спасен, лежи върху доктори, за състояние което не е
можело да бъде предвидено и е несъответно да се изискват усилия повече от обичайните,
които евентуално може да се допусне, че биха били допринесли за положителното развитие
на положението на пострадалия. Считам, че болниците спазват всички медицински
стандарти и лекарски практики по отношение на пациента, липсва правонарушение на
професионалната етика.
С оглед на горното ще Ви моля да оставите без уважение предявените искове, като
неоснователни и да ги присъдите на представляваното от мен дружество в качеството на
гр.ответник.
Адв. Ж.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, моля да
изслушате това, което имам да Ви кажа и то ще бъде в две части. Първо ще опитам да Ви
представя моето мнение по фактите и след това ще опитам да представя моето становище по
правото, така както според мен трябва да се произнася всеки съд, а и съм сигурен, че Вие
точно това искате да направя.
Фактите са следните: Първо искам да отбележа, че защитата има възражение по всеки
един факт изложен в обвинителния акт, свързан със състоянието, причините за смъртта и
действията на отделните физически лица и според мен събраните по делото доказателства
въобще не подкрепят изложеното в обвинителния акт, а тук пред Вас се представи едно
манипулативно изследване на фактическата постановка, предвид на което, моля да
приемете, аз също смята, че ще се съобразя със събраните по делото доказателства, моля да
приемете следната фактическа обстановка:
На 19.11.2015 г. г-н Ж. паднал от стълба, берейки райски ябълки и около 15:00 часа
бил отведен от сина си М. Ж. в УМБАЛ „Св. Анна“, където бил приет в ортопедично
отделение с фрактура на рамото, таза и ребрата. Дежурният лекар назначил лабораторни и
други изследвания, които са изброени на страница едно от обвинителния акт. Какво не е
направил този дежурен лекар и защо това се е оказало фатално след това, според мен?
Четейки обвинителния акт, аз разбирам, че дежурният, който приел Ж. е направил
консултация с коремен хирург и неврохирург, но не и с кардиолог и въобще през целия
престой на Ж. в ортопедично отделение такава консултация с кардиолог не е направена.
Така и до края на престоя на пациента в ортопедията лекарите не разбрали въобще, че през
същата 2015 г. И.Ж. е бил три пъти хоспитализиран. Три пъти, като два пъти в болницата
УМБАЛ „Света Марина“ и веднъж в болницата „Кардиолайф“. На 06.03.2015 г. постъпва в
УМБАЛ „Света Марина“ с диагноза „нестабилна ангина пекторис“ и други заболявания. На
27.04.2015 г. с диагноза „исхимична болест на сърцето“, „коронарна атеросклероза“ и други,
а малко по-рано на същия месец на 03.11.2015 г. постъпва в „Кардиолайф“, като епикризата
14
отразява „нестабилна ангина пекторис“ и други. Не ги изброявам, защото се намират по
делото, изисквани са и сте запознати с тях. Пак ще се запознаете с тях, те са там, въпреки
неглижирането им от УМБАЛ „Света Анна“. Тук за първи път ще поставя въпроса дали е
спазен от приемащия и лекуващия лекар и от този, който е извършил операцията и този,
който е наблюдавал след това възстановяването на пациента. Принципът е огласен в чл.81,
ал.2, т.1 от ЗЗ – същият този принцип, за който се твърди, че ние трябва да отговаряме от ЗЗ
– правото на достъп до медицинска помощ да бъде осъществявано по принципите на
своевременна достатъчност и качество. Тук ще поставя този въпрос и Ви питам, и Ви моля,
да ми отговорите с мотиви: Кой от тези принципи спазиха лекарите ортопеди, които не
разбрали за пет дни, че този човек е лежал три пъти за сърдечни проблеми в същата година,
дори в същият месец и му направили операция. Значи, това е важно, че е следвало да
разберат и може да се направи извод дори от петорната съдебно-медицинска експертиза,
която не е в наша полза, която аз считам за тенденциозна и поръчкова, защото когато
попитах д-р К., на този лист девети от съдебния протокол, ще видите неговата реакция и
неговите думи: „Не може да се осъществи ортопедична операция без консултация с
кардиолог и анестезиолог“. Да, но може. И то не според защитата, а според обвинителния
акт, който както казах, на първа страница е написано какви точно консултации са правени.
Доказателство, че не са знаели за тези три посещения в съответните клиники е леталната
епикриза, тази която издава и подписва Васаков и другите корифеи в УМБАЛ „Света Анна“,
защото тези три епикризи отново не са споменати, те и до края не разбират, че този човек
три пъти е лежал с кардиологични проблеми и чакаме да провиди подсъдимата, че той имал
миокарден инфаркт. Абе хора, ако Вие направите една проста анамнеза, разпитате го този
човек, айде не го разпитвайте него, ако е в шок и ако нещо го боли и не става…питайте сина
му. Нали той е с него. Той ще Ви каже, че три пъти е лежал в болницата с такъв проблем.
Ами, няма ли да предприемете нещо различно от това да направите една сложна и тежка
операция, която е придружена с изтичане на много кръв и така нататък. Едновременно с
това, искам само да обърна внимание на съда, че по моя молба беше изискано едно писмо от
УМБАЛ „Света Анна“, в което беше написано, че в тази болница има 4ма кардиолози на
щат, които са с титли, което най-малкото предполага, че те са компетентни да извършат
такава консултация, но не ортопедията не прави консултация с тях. Ортопедията вика
някаква Д. от друга болница. Защо? Нататък ще се опитам да дам отговор на този въпрос. На
23.11.2015 г., въпреки липсата на становище на кардиолог, е направена все пак операцията.
Никой не може да твърди, че при тази операция Ж. не е загубил кръв - точно обратното
твърдят всички разпитани лекари, а именно, че е редно да загуби кръв при тази операция.
След нея той е настанен в болнична стая за наблюдения. Но дали го наблюдават? Направи
ми силно впечатление казаното от сина му М. Ж. на първия му разпит на ДП от 18.01.2017 г.
На стр. 4 от разпита, в първи абзац, М.Ж. казва, че баща му се оплаквал от болки в гърдите и
задух и се обърнал към дежурния лекар, който минавал по стаите за помощ. Хуманистът
мизантроп, този оксиморон сега си го измислих и сигурно никой не го е чувал, но той е
хуманист, защото е лекар, а мизантроп, защото не го интересува състоянието на болния, та
дежурният лекар не се е отзовал да прегледа възрастния човек, а е отговорил: „Разбира се, че
ще пъшка. Това е болница, а не сладкарница“. И Ви питам - този хуманист - дежурен лекар,
на 23.11.2015 г. срещу него има наказателно постановление, което той не е оспорил и по-
късно ще коментирам, та питам, ако той беше установил нещо си, беше направил с
кардиолог, какво щеше да се случи още предния ден? Трябваше ли цяла нощ да страда
горкия човечец, за да почнат да му бият лекарство срещу киселини? Извинявам се, ама това
е просто смешка, защото имал рефлукс. Тук на нещо друго също трябва да се обърне
внимание, а именно, че това оплакване на сина му въобще не е отбелязано от дежурния в
документацията и за това него не се знае нищо. Дали това не е било признак на инфаркт или
не е следвало да се вземат незабавни мерки? Никой не знае, защото написаното остава, но
като не е написано…Казаното остава само казано от М. Ж., на чиито показания сега се
15
основава обвинението почти изцяло. Но то момчето е било там, видял го е с очите си и казва
това, което вижда. Вместо да се вземат мерки по отношение на И.Ж., синът му се прибира у
дома и в 08:00 часа сутринта баща му се обадил по телефона да му занесе личната карта, за
да бъде преместен. Най-вероятно тогава М. взима в ръката си последната епикриза от
„Кардиолайф“, защото има данни в показанията на свид. П., че той е виждал тази епикриза в
СБАЛК, но това няма особено значение за случая. Въпросът е, че какво правят новия
дежурен – д-р Г. и другите замесени лица на сутринта. Г. вика кардиолог от друга болница,
както посочих, при четирима титулувани кардиолози в продължение на два часа се търси
кардиолог от друга болница и то от такава, в която се правят само инвазивни процедури.
Там не се правят операции. В Закона за здравето в допълнителните разпоредби има законово
определения на инвазивни процедури – безкръвна операция. Има го като определение, което
сега не мога да цитирам. Тези допълнителни разпоредби за изключително важни и по-
нататък ще им обърна отново внимание. Подчертавам процедури, а не сърдечни операции.
Нека да не бъда краен, но според мен ортопедите виждат, че човекът е зле и искат да се
отърват от него. И намират начин. Кардиологът, който идва и е голям специалист, според
прокуратурата, защото е работил 30 години, сякаш, като забиваш пирон 30 години ставаш
голям специалист. Кардиологът пристига с една слушалка, а може и да е нямал и слушалка и
взима някакви решения. Най-важното е, че тя взима решение без да види изследванията му,
тъй като няма такива готови все още. Такива няма и когато го изпращат в СБАЛК и кога се
появяват тези изследвания не е ясно. Не е ясно и въобще дали се появяват. Най-фрапиращо
за този специалист Д. може да видите колко е специалист, като прочетете нейните
обяснения по случая дадени писмено и подписани от нея на л.194, кръстени становища, в
които тя казва, че е видяла изследвания от 21.11.2015 г., а ние сме на 24.11-ти Какви са тези
изследвания от 21.11-ти, от които тя взема кардиналното решение, че видите ли става дума
за някакъв вид инфаркт? Това ли е специалистът, който ще определи съдбата на
подсъдимата? С една слушалка, а може и да е нямала. Никой не казва. Говорила ли е с
пациента, не е ли? А в самото това обяснение, което е от 10.10.2016 г. на лист 194, самата тя
твърди, че няма инфаркт и го е записала в последния абзац на становището си, който абзац е
три реда и половина. След като го разчетете ще видите, че тя написва, че няма инфаркт. Пак
казва, че това е на 10.10.2016 г. Обяснява решението си за повишения тропонин, но както
каза проф.П. за това може да има 20 причини, включително операцията, която е направена
или както каза проф. П. поне тринадесет причини може да изброи за повишаването му. Друг
специалист казва: „Да, сигурно е инфаркт.“ Според мен, бих казал, че съвсем подлъгващо тя
е направила услуга на ортопеда. Защо? Моля, само да спекулирам и за това повече няма да
кажа и една дума. И така - Ж. е натоварен на линейка и е придружен само от санитар и сина
си и отива в кардиологичната клиника. Около този факт поставям един голям въпрос и
няколко по-малки, но те са свързани. Първият въпрос, който е по-важният и по-големият -
защо Ж. не е придружен от медицинско лице, както по закон е длъжно да се стори? Другите
по-малки въпроси, които според мен също са важни - защо не са изпратени изследванията на
болния и защо няма епикриза от ортопедията? Нищо няма. Както каза много точно днес
подсъдимата „Един човек влиза от улицата“. Той даже не е изпратен от личния си лекар.
Защо изобщо Ж. се изпраща, след като Д. никъде не твърди и не е споменавала думата
инфаркт, както е посочено в обвинителния акт. Аз и за това казвам, че за всяка една дума в
обвинителния акт съм готов да споря. Там, обаче, няма думата инфаркт, а точно обратното –
в писменото й становище, което е подписала на 10.10.2016 г. Това е манипулация, според
мен на този, който е подписал обвинителния акт и който обосновава с изявленията на Д., че
имала завишение на тропонин и промяна на сърдечния ритъм. Как се установи промяната на
сърдечния ритъм? С електрокардиограма не може да го установим, с ехокардиограма не
може да го установим, обаче с или без слушалка го установяваме. И пак твърдя, че Д. е
некомпетентна и твърдя, че е такава не за друго, а че си позволява да се произнесе
споделяйки изследване с 3-дневна давност. За това е некомпетентна, а не за друго. Ако аз
16
чакам три дена да установят дали съм в прединфарктно състояние най-вероятно няма да
дочакам. А тя казва: „Да бе, на 21-ви тука нещо се вижда, а сега сме 24-ти“. Според мен тя е
действала по-скоро като агент на СБАЛК, който събира пациенти за клиниката и нищо друго
не е направила. Била говорила с тоз, била говорила с ония. Проф. П. каза: „Тя не е говорила
с мен. Нищо такова за такъв пациент не знам.“. П. каза: „Абе май спомена нещо след
сутрешния рапорт“ и не могла да го приеме, а заминала да върши работа по служба.
Изпраща един, който според нея няма данни за инфаркт, но го изпраща за лечение и не идва
да го приеме. И така баща и син пристигат в болницата около 09:00 часа, без придружител
медицинско лице и документация, и твърдя, че това е закононарушение на ЗЗ. А това че е
без епикриза, като погледнете епикризата подписана от д-р Г. тя е с час 09:30 ч., а ние в
09:00 ч. вече сме в СБАЛК. Затова Ви казва, че е нямало епикриза. Според свид д-р П., М.
носел стара епикриза, вероятно една от 3-те, които установихме, че са изготвени за него през
2015 г. П. дори си спомни, че това е тази от „Кардиолайф“, като я свърза с това, че той сега
работи в тази клиника. В предзалата е посрещнат от д-р В.. Тя му назначава изследвания,
прави ЕКГ, не може да направи ехограф, тъй като Ж. е с огромни кръвоизливи и го болят
ребрата. Изследванията са описани в приложените по-долу извлечения от лабораторната
книга на СБАЛК, тя прави и нещо повече - консултация с екипа инвазивни кардиолози – д-р
П. и още един лекар, който сега работи в чужбина. Пред Вас свид. П. беше категоричен, че
Ж. е бил контраиндициран за извършване на инвазивни процедури. Той обясни това с много
ниския хемоглобин – 76, като твърдеше, че преди каквато и да е инвазивна манипулация той
трябва да мине през ангиограф, за да се види къде е този запушен съд, който трябва да се
изолира или да се разтвори, или там каквото трябва да се направи по тяхна сметка, но той
трябва да мине през ангиограф, а за да стане това трябва да му се влеят антиколагуланти,
които при този кръвоизлив, който е видим, само ще се увеличи кръвоизлива. Затова не може
даже бъде поставена ангиография. Тогава е и консултацията, която е направила
подсъдимата. След консултацията и запознаване с резултатите от изследването д-р В. взема
решения, че пациентът не трябва да бъде преведен в кардиология, а в реанимация и изрично
го записва в направлението и го подписва. На най-долния ред изрично пише, че подлежи на
реанимационни процедури. В него описва и становището относно състоянието на сърцето
му, като тя е на мнение, че преди да се овладее хеморагичния шок Ж. не може да се подлага
на никакви интервенции, тоест тя приема консулта, който е получила от колегите си.
Линейката тръгва обратно и защото няма медицинско лице, което да предаде казаното и
написано от В., Ж. престоява още няколко часа буквално в коридора на болницата. Едва
тогава почва да правят консултации и той постъпва в реанимацията в 14:00 часа. Според М.
Ж. - четиридесет и пет минути максимум, един час, дори половин час да е било, в 14:00 часа
е документът, който казва, че е вкаран в реанимация. За съжаление в 15:00 часа той почива.
Това са фактите според нас.
Относно становището ми по правово: подсъдимата е обвинена, че немърливо е
изпълнила правно-регламентирана дейност. Тя не е обвинена, че е причинила смърт поради
незнание – другата форма на вина. Приемаме, че има една съзнавана и една несъзнавана
форма на вина и ние сме обвинени само в едната. Всички знаем, че това е чл.123 в тази част
и един бланкетен текст, който трябва да се попълни със съответните правни норми, за да
бъде ангажирана отговорността на този, който следва да я носи. Така прокуратурата в
диспозитива твърди, че е нарушен чл.7, т.1 от длъжностната характеристика на
подсъдимата. В този текст, ако обърнете внимание, има пет момента и изисквания към
лекаря, който е подписал длъжностната характеристика. Първите два са лекарят да приеме
документацията и указанията на насочващия лекар. Как да изпълни това, след като
документация няма, насочващ лекар няма, епикриза няма, изследвания няма, няма и
медицинско лице, което да разкаже какво се е случило с този човек и защо го пращаме при
нас. Как да изпълни тези две изисквания от чл.7, т.1? Няма как. Щом няма как, ние няма как
да ги изпълним, няма как да ни обвиняват за такова нещо. Следващите три изисквания д-р. Б.
17
ги е изпълнила - взема анамнеза, извършва основен клиничен преглед и назначава
необходимите медицински изследвания. Всички събрани доказателства, включително и тази
лабораторна книга от СБАЛК доказва, че тя е назначила необходимите медицински
изследвания. Това се удостоверява от тройната СМЕ, удостоверява се онази експертиза от
конкурентната болница УМБАЛ „Света Марина“ от които са назначени и проверяват
нейните действия по административно-наказателното производство. Дори е направила нещо
повече, според мен – свикала е консулт от двама инвазивни кардилози, които да пита „Абе,
този човек при хемоглобин 76 ще можете ли да направите нещо за него?“, чийто отговор е
отрицателен. Те казват, че при този случай, както по-рано казах, че докторът каза, че
изходът ще е летален, защото ще засили кръвоизлива. След което В., под лекарското й
наименование Балинова, написано е направление компетентността, на което не се оспорва и
изрично в него е записано, че Ж. следва да се преведе в реанимация. Насочено е до
ортопедията. Защо? Защото все още е лекуван от ортопедията, той не е изписан от там.
Неговата пътека продължава, няма документ, с който да се каже, че той е изписан от
ортопедията, защото не е заличен от там. Няма такъв документ. Идва от ортопедията и го
връщаш в ортопедията, като им даваш указания какво да направят. Какво повече да
направиш? Какво повече да направи д-р. Б.? Е, къде да го върне. Връща го там, където той се
води на лечение в момента. Затова горе вдясно на направлението е написала „До
ортопедично отделение“, защото няма до кой друг. Друг вариант е да беше написала до
директора на болницата. Няма на кой друг да го прати. Тя не може да нареди на някакво
отделение в болницата да приеме един човек. И пак казвам, пътеката му продължава , те
може да са взели парите за нея докрай. Това не го проверих, но не исках да се заяждам. След
като Балинова не е обвинена от прокуратурата, че е извършила престъпление поради
незнание няма смисъл да обсъждаме имал ли е миокарден инфаркт или не и защо не е
познала, че той е имал миокарден инфаркт. Тук пак казвам, не бих го обсъждал въобще, но
искам да обърнем внимание на няколко факта - липса на аутопсионен протокол. Всички тука
многото приказки, многото свидетелства, многото експертизи искат да докажат, че видите
ли този човек бил починал от инфаркт. При това общо състояние той може да почине от
всичко. Пак казвам, не го обсъждам и не искам да влизам в подробности за вещите лица
имам много да говоря за тяхното отношение, но… защо нямаме аутопсионен протокол?
Ами, защото Д. обясни, че няма постановление на досъдебното производство, което да
изиска от него съставения протокол, нито разследващия полицай, нито прокурора е написал
такова постановление. И разбира се, стана ясно, че не може да свидетелства за този
аутопсионен протокол. От тогава за десет години са минали над триста ли какво число каза,
аутопсии, в които той участвал и описал. Е, сега аз разбирам, че е съученик с д-р Г. и тук
има и други съученици замесени по делото и които са били от Френската гимназия, ама те,
ако са си говорили „Абе, какво стана с този човек, как го изтървахме, какво напрайхме?“ –
това е друг въпрос и за това може да си спомним, но иначе е изключено да си спомним.
Триста аутопсии за десет години…извинявайте. Втората част от обвинението, понеже има
три диспозитива във връзка с това, и въпросът дали е нарушила Балинова чл.47, т.4 от
правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на СБАЛК ЕАД-Варна. Как?
Първо, този документ не е публикуван в Държавния вестник. Второ, никой не показа в
делото, че моята доверителка знае за съществуването на този документ и че тя го е
подписала и запознала с него. Защо тя трябва да знае този текст? Кое накара прокуратурата
да приеме, че тя знае този текст. Според мен, обвинението, ако твърдеше това трябваше да
го докаже и то по един обективен начин - с подпис. Кога? Преди ли? След ли? Този
правилник съществувал ли е по време на случващото се, дали пък е бил изменян и всички
тези неща, които в едно обикновено гражданско дело биха били доказани с месеци и със
съответните експертизи. Четейки го внимателно този текст чл. 47, т.4 виждаме, че
действията на В. са поставени под условие, дори да приемем, че е тя го е подписала и знае
за този тънък текст, за да бъда по-конкретен искам да прочета текста, но смисълът на текста
18
е, че тя е отказала медицинска помощ, което не е така. И пак ще повторя и за съжаление съм
длъжен да повторя, че тя не е отказала медицинска помощ, защото е прегледала пациента,
въпреки липса на документация, назначила е всички възможни за капацитета на СБАЛК
изследвания, свикала е консулт с дежурните и го е изпратила точно в реанимация, където е
той е следвало много преди това да бъде изпратен за коригиране на хеморагичен шок и
повишаване на хемоглобина. Твърдя, че тя е направила всичко каквото трябва и че никое
нейно действие не е в пряка причинна връзка с резултата, който за съжаление обсъждаме
пред Вас. Последното ми изложение е във връзка с обвинението, че тя е нарушила чл.81, ал.2
от ЗЗ. Според мен, това на първо място е нарушено от приемащия и лекуваш лекар от
ортопедията, които не са действали при спазване на принципа на своевременност и
достатъчност. Като погледнете самият този текст чл.81, ал.2 от ЗЗ е също бланкетно. И той
трябва да бъде попълнен с конкретни нарушения на правила и норми. Аз в ЗЗ в
допълнителните разпоредби няма легално определение за своевременност, достатъчност и
компетентност. Има над шестдесет дефиниции, но за тези неща няма дефиниции. Тогава
какво правим? Трябва да разберем какво е това своевременност, достатъчност и
компетентност, трябва да го разберем по тълкователен път. След като има празнота в закона
трябва да изтълкуваме общия смисъл – граматическо тълкуване и всякакви други, които
Закона за нормативните актове предвижда. Значи ние трябва да се обърнем към закона за
нормативните актов. И аз го направих. Обърнах се към чл. 46 от същия, който казва по какъв
начин се тълкуват празнините. И какво казва ал.3 на този закон? - не може да се носи
наказателна и административна отговорност, въз основа на тълкуване по този текст. Каквото
и да разбираме, след като изтълкуваме тези фрази, а те са фрази без съдържание, не може
Балинова да носи отговорност наказателно дело за тях. За това че видите ли, че не била
проявила своевременност достатъчност и компетентност. При това тълкуване, пак казвам,
обърнах се към чл.46 от закона за нормативните актове, но се обърнах и към ЗЗ и НЗОК и
там открих следното - пациент се приема по конкретна клинична пътека, за която болницата
има договор с НЗОК. Тя, за да работи може да работи само по тези договори, които има
сключени с НЗОК, следователно, за да приеме В. този пациент тя трябва да има конкретно
насочване от ортопедията, а ако е от личния лекар-от личния лекар, по коя пътека да го
приеме, но тя, ако го беше приела щеше да наруши закона за НЗОК. Тя тогава щеше да
наруши закона, защото тази болница прави само инвазивни манипулации и за това е
създадена. Тя не прави операции, тя не сменя сърце, не реже хора, а прави инвазивни
манипулации, а те не могат да станат, защото така казват инвазивните кардиолози. Тя само
помага на тези хората, които се занимават с истинската работа на тази болницата. Просто
такава й е длъжността. Последно, само за да подчертая пред съда защо според мен се води
това дело - по делото има приложени три наказателни постановления, като едното е срещу
Балинова, второто е срещу дежурния на 23.11 от 14:20 часа, този със сладкарницата, и
третото е срещу самата болница. Дежурният лекар и болницата не оспорват, нито актовете,
нито наказателното достояние. Плащат си глобите и всичко е наред. Обаче, Балинова,
понеже се мисли за невинна, Вие виждате и сега тя мисли, че не е виновна и не беше убедена
в това, което чуваше че се говори в залата, тя обжалва наказателното постановление и два
състава на Варненски районен съд и един състав на Варненски административен съд отменя
това наказателно постановление. Там има назначена тройна експертиза от УМБАЛ „Света
Марина“ и тя на практика напълни не такъв обем, но е като предикат, защото е преди
пълната експертиза назначена по делото, но повтарят нейните изводи, а именно, че В. е
направила всичко, което е можело да бъде направено и нейното поведение не е в причинна
връзка със смъртоносния резултат. Ето, делото се води от 2015 година. Аз го прочетох
внимателно досъдебното производство, защото не съм се явявал по него, а други колеги.
Виждам как до едно определено време се събират доказателства в една посока и след едно
определено време абсолютно целенасочено се появява една петорна експертиза с
целенасочени въпроси, която обръща хода на досъдебното производство. Вие това нещо сте
19
го видели. Достатъчно дела сте чели и то се вижда. Та, за това е делото.
Иначе, аз мога само да призова съда да произнесе дефинитивно- оправдателна
присъда за моята доверителка.
Подс.В. /право на лична защита/: Много неща мога да кажа, но ще бъдат доста
специфични, чисто медицински и кардиологични термини. Не знам как ще бъдат възприети.
Виждам, че тук се набляга на тези ЕКГ изменения при консултацията на колежката
без налични изследвания и на някои термини, които ако лично аз бях написала, като
кардиолог, нямаше да се чувствам добре, защото понятието „вариации на сърдечния ритъм“
не съществува в медицината. Значи вариации на синусовия ритъм - нормалният ритъм на
всеки човек, този синусов ритъм при пациента е бил винаги синусов и е останал синусов и
никога той не е имал аритмия. Той може да бъде ускорен – синусова тахикардия, както при
нас, също може да бъде забавен - синусова брадикардия или нормален. При нас беше с
тахикардия, защото това е вторичен резултат и симптом от засилващата се и прогресираща
кръвозагуба. Понижаващият се сърдечен ритъм на сърцето, заедно с аортната стеноза, която
още повече благоприятства за намаленият сърдечен дебит не означава аритмия. Тези
динамични промени в синусовия ритъм, които се говорят поне десет пъти и тези исхимични
промени, които са описани и които не е конкретизирано точно кои отвеждания са, а когато
се говори за инфаркт трябва да се конкретизира. Още повече, че всяка прогресираща
кръвозагуба води до прогресираща исхемия на всички жизненоважни органи – полиорганна
исхемия, в частност на миокардна исхемия – недостатъчно кръвоснабдяване с кръв, с
кислород на сърдечния мускул, което води до остра исхемия на същата зона на стария
миокард, а той се оказа после, че е лежал трикратно за такъв нестабилитет. Другото което е,
че въобще отричам твърдението, че не съм направила кардиограма, че не е описана, заради
промените в кардиограмата. Направила съм ехокардиография, доколкото имах възможност
да я направя, защото правейки я този човек стенеше от болка на счупените ребра, които бяха
вляво. Въпреки всичко съм успяла да докажа, че има аортна стеноза, което последствие се
отчете и от колегите от предходните епикризи в УМБАЛ „Света Марина“ и СБАЛК
„Кардиолайф“, от което само мога да бъда доволна, че съм успяла. Така, че ехокардиография
има, електрокардиограма има, има пълни изследвания на пациента, които аз не знам вече
къде са. Друг документ, в който да бъде отразено състоянието на пациента, освен на този
талон, на който нямах възможност да напиша нещо повече, по-ясно и по кратко насочено, за
да обясня състоянието, защото тук се набляга само на ЕКГ промените и тези ензими. И сега
се спирам конкретно на тези ензими и на този тропонин, който беше толкова експлоатиран.
Значи, този тропонин се позитивира при много състояния, особено при остри състояния и
най-вече при оперативни състояния, а пациентът беше доведен току-що след ранна
операция. Още повече, че при пациента къде основателно, къде неоснователно са направени
мускулни манипулации. Мускулни инжекции, които нямат нищо общо с инфаркт, с
исхемия, с кръвозагуба. Дори само една мускулна манипулация води до повишаване на
сърдечните ензими и маркери, за които се говори и да завишава още повече тропоН., а това е
пациент със скорошна операция. Дори самата остра кръвозагуба може да доведе до
повишаване на тропоН.. Да не говорим, че при този пациент няма предварително
кръвопреливане, да не говорим, че няма проследени хемопоказатели – един обикновен
хемоглобин дори и това, което се твърди, че му е направено кръвопреливане аз, което знам е
само непосредствено преди смъртта. Това са чисто медицински показатели, които аз за себе
си ги обяснявам и за себе си имам оправдание и си изяснявам нещата. Не знам дали мога да
допринеса нещо към тази диагноза, която непрестанно се натрапва, защото всяка
полиорганна исхемия, при една влошаваща се остра кръвозагуба, води най-вече до
миокардна исхемия на сърдечния мускул в зоната на стария инфаркт, а той три пъти е лежал
за инфаркт.
СЪДЪТ на основание чл. 297, ал. 1 от НПК
20
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА
Подс.В.: Желая от съда справедливост.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание и ОБЯВИ, че ще се произнесе с присъдата си
в 17:30 часа.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, в присъствието на всички страни, в 17:30 часа, обяви
публично присъдата си, като разясни на страните срока и реда за обжалването й пред
Апелативен съд гр. Варна, както и че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл. 308, ал.1
от НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:32 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
21