№ 54
гр. Пазарджик , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500362 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на Глава двадесет и пета от
ГПК - „Бързо производство”.
С Решение №260088/05..03.2021г., постановено по гр.д.№1922/2020г. по
описа на РС- Пазарджик е отхвърлен иска на СП. Г. П., с ЕГН ********** от
гр.П. ул.“Т.“ №11, срещу „Многопрофилна болница за активно лечение
Ескулап“ ООД /в несъстоятелност/- гр.П. ЕИК *********, за признаване за
установено, че между страните съществува основно трудово правоотношение
за длъжност охранител, при 8 часов работен ден, възникнало на 29.03.2018г.
Отхвърлен е иска на СП. Г. П., с ЕГН ********** от гр.П. ул.“Т.“ №11,
срещу „Многопрофилна болница за активно лечение Ескулап“ ООД /в
несъстоятелност/- гр.П. ЕИК *********, за признаване за установено, че
между страните съществува допълнително трудово правоотношение за
длъжност общ работник, при 4-часов работен ден, възникнало на 29.03.2018г..
Отхвърлен е иска на СП. Г. П., с ЕГН ********** от гр.П. ул.“Т.“ №11,
срещу „Многопрофилна болница за активно лечение Ескулап“ ООД /в
1
несъстоятелност/- гр.П. ЕИК *********, за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата 15858,64лв., представляващи трудово възнаграждение по
основно трудово правоотношение на длъжността охранител за периода април
2018г.- юли 2020г., включително, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 10.08.2020г.
Отхвърлен е иска на СП. Г. П., с ЕГН ********** от гр.П. ул.“Т.“ №11,
срещу „Многопрофилна болница за активно лечение Ескулап“ ООД /в
несъстоятелност/- гр.П. ЕИК *********, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 7929,32лв., представляващи трудово възнаграждение по
допълнително трудово правоотношение на длъжност общ работник за
периода април 2018г.- юли 2020г. включително, заедно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.08.2020г.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от СП. Г. П..
Твърди се, че така постановеното съдебно решение е недопустимо,
евентуално неправилно.
Относно недопустимостта се визира, че изводите на районния съд сочат
на недопустимост на предявения от П. иск поради тълкуването, че
производството по чл.405а, ал.1 от КТ е единствен способ за установяване по
административен ред на трудовото правоотношение без наличие на писмен
трудов договор.
Визира се, че при недопустимост на иска, районният съд се е
произнесъл по съществото му, в нарушение на чл.235 и сл. от ГПК, като не е
прекратил производството като недопустимо и не е върнал исковата молба,
съгласно чл.129 от ГПК. В този смисъл се цитира съдебна практика.
Относно неправилността на съдебното решение се твърди, че
добросъвестността на работника е законова презумпция по чл.8 от КТ.
Визира се, че работодателят е наел ищеца на работа с трудови договори,
но ги е прикрил с граждански.
Твърди се от страна на жалбоподателят, че същият е бил добросъвестен
и е доказал двата си трудови договори с всички допустими по ГПК
доказателствени средства.
2
Искането е за обезсилване на обжалваното определение. Алтернативно,
се иска същото да бъде отменено, като се произнесе въззивния съд с ново
решение, с което да уважи предявените искове.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
другата страна в процеса- „Ескулап“ ООД /в несъстоятелност/, чрез синдика
Б. ЛЮБ. Б..
В съдебно заседание, жалбоподателят СП. Г. П. се явява лично. От
страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли
същата да бъде уважена, респ. подадената от него искова молба с присъждане
на полагащите му се възнаграждения за положен труд.
За ответникът по жалбата- „Многопрофилна болница за активно
лечение Ескулап“ ООД /в несъстоятелност/- представител не се явява.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите
и становищата на страните и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на
СП. Г. П. срещу МБАЛ „Ескулап“ ООД- гр.Пазарджик /в несъстоятелност/, за
установяване на съществуващи между страните трудови правоотношения-
основно и допълнително, без надлежен писмен трудов договор и за
изплащане на трудово възнаграждение, като предявените искове са с правно
основание по чл.357 от КТ, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.128, т.2 от
КТ.
Твърди се от страна на ищецът, че при несключени писмени трудови
договори е работил, считано от 29.03.2018г. по основно трудово
правоотношение като охранител и по допълнително- като общ работник, с
месторабота и по двете- сградата на болницата- ответник.
Сочи, че до момента и двете правотношения не са прекратени и на
ответника не е заплащано възнаграждение.
Визира, че по основното трудово правоотношение за 2018г. се дължи
общо сумата от 4663,68лв., за 2019г.- общо 6720лв., за 2020г., общо сумата от
3
4774,96лв. или общо 15858,64лв. По допълнителното трудово
правоотношение, половината от горната сума или 7929,32лв.
Искането е да бъде установено спрямо ответника съществуването на
основното и допълнително трудово правоотношение, както и се осъди същия,
да заплати на ищеца неизплатени трудови възнаграждения по основното
трудово правоотношение в размер на 15858,64лв. за периода от 29.03.2018г.
до завеждане на делото, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на завеждане на делото, както и неизплатени трудови възнаграждения по
допълнителното трудово правоотношение в размер на 7929,32лв. за периода
от 29.03.2018г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на завеждане на делото.
В срок от страна на ответника- МБАЛ „Ескулап“ ООД- гр.Пазарджик /в
несъстоятелност/, представляван от синдик не е представен писмен отговор.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от Договор от 29.03.2018г. сключен между „МБАЛ Ескулап“
ООД, представляван от Управителя д-р Е.И.Т. и СП. Г. П. се установява, че
ищецът, наречен в този договор „изпълнител“ се задължава при нужда и
повикване от ответника- „възложител“, да извършва „почистване и измиване
на прозорци, стъкла, складови помещения и да извършва случайно
възникнали текущи ремонти, при възникнала необходимост след съответно
повикване от страна на възложителя“, като извършва дейностите, лично и с
консумативи на възложителя. Дължало му се възнаграждение „което се
определя на базата на реално осъществената дейност и в съответствие с
вътрешните правила за определяне на възнагражденията в лечебното
заведение“.
В показанията си свидетелите К.Г.А.Т.И. Г. непротиворечиво излагат
данни в насока, че в периода от 2018г. до месец август 2020г., ищецът
фактически е изпълнявал задълженията на пазач /охранител/ и при всяка
възникнала нужда- на общ работник в болницата. Последният работил на 12-
часови смени по график, намирайки се по време на смяната постоянно в
сградата на болницата, основно на работното място, предвидено за пазач.
4
При така възприетата фактическа обстановка и след като разгледа
спора по същество, настоящата въззивна инстанция намира от правна
страна следното:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че обжалваното решение е правилно, а подадената
въззивна жалба е неоснователна.
В конкретният казус, въззивният съд няма основание да не приеме
изложените доводи на първоинстанционния съд в насока неоснователност на
предявените искове.
В този аспект следва да се посочи, че изложените възражения във
въззивната жалба няма основание да бъдат приети за основателни.
Първото възражение е в насока недопустимост на предявения иск,
мотивирано от факта, че е следвало исковата молба да бъде върната, съгласно
чл.129 от ГПК и да се прекрати производството, тъй като е налице
възможност за реализиране процедурата по чл.405а, ал.1 от КТ.
В тази насока следва да се визира, че съгласно чл.405а от КТ когато се
установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ,
съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление,
издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи,
съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с
всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната
дата на възникване на трудовото правоотношение.
По делото не се установяват данни, че ищецът докато е работил в
МБАЛ „Ескулап“ ООД според твърденията му е сезирал Инспекцията по
труда, като е предявил настоящия установителен иск. Този иск е допустим.
Основанието за този извод се извежда от съдебната практика обективирана в
5
Решение №237 от 14.01.2020г. по гр.д.№695/2019г., ІІІг.о. и в което е прието,
че редът по чл.405а от КТ е приложим, ако работникът все още работи- тогава
той може да сезира съответната инспекция по труда с искане за издаване на
предписание за сключване на трудов договор, а когато спорът е за минало
време, възможността по чл.405а от КТ е неприложима. В тази насока в това
решение е посочена и друга съдебна практика, а именно: Решение
№207/24.07.2012г. по гр.д.№914/2011г., ІVг.о. и Определение на ВКС №41 от
15.01.2013г. по ч.гр.д.№489/2012г., ІVг.о.
В конкретният казус се претендира установяване съществуване на
трудово правоотношение за минал период, което обуславя извод за
допустимост на предявения иск и неоснователно на възражението в тази
насока.
В случая, следва да се приемат за правилни и обосновани изводите на
районният съд, че иска е недоказан и не е установено наличието на
възникнало между страните трудови правоотношения за процесния период за
посочените две длъжности.
Действително по делото са разпитани множество свидетели, които в
показанията се визират, че ищецът е работил фактически е изпълнявал
задълженията на пазач /охранител/ и при всяка възникнала нужда- на общ
работник в болницата.
В тази връзка следва да се отбележи, че в цитираното и от районния съд
Решение №943 от 22.02.2010г. на ВКС, по гр.д.№4902/2008г., ІІг.о.,
категорично е визирано, че съгласно чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се
сключва в писмена форма. Изискването за писмена форма е въведено като
условие за валидност на договора, предвид на което съществуването на
трудово правоотношение не може да бъде установено със свидетелски
показания или други доказателства установяващи по косвен начин
възникването и съществуването му. Т.е. ангажираните свидетелски показания
не могат да установят по надлежен ред искането за установяване на валидни
трудови правоотношения.
Налице е представено писмено доказателство- Договор от 29.03.2018г.
между МБАЛ „Ескулап“ ООД и СП. Г. П.. От постигнатите договорки в него
6
следва да се приеме, че е сключен граждански договор за изработка, но в него
определено липсват задължителни елементи от трудовия договор, а именно:
продължителност на работното време, точно и определено възнаграждение.
На практика в него липсват конкретно установени задължения касаещи
длъжността „охранител“, респ. „общ работник“. По делото не са ангажирани
писмени доказателства установяващи конкретно извършена дейност по този
сключен договор, за която се дължи конкретно възнаграждение.
Във връзка с възражението в жалбата мотивирано от постановките
визирани в Решение №7/19.06.2012г. по конст.дело №2/2012г. на КС на
РБългария и касаещо, че ищеца е действал добросъвестно, следва да се
отбележи съдебната практика обективирана в Определение №116 от
25.02.2021г. на ВКС, по гр.д.№3654/2020г., ІVг.о. Съгласно същата, ако
трудовия договор не е сключен в писмена форма, трудово правоотношение
възниква и когато работодателят е приел на работа работника и той е
започнал да я изпълнява. В тези случаи съществуването на трудовото
правоотношение може да се докаже с всички доказателствени средства. В
тази връзка следва да се посочи, че следва да бъде доказано от ищецът, че за
претендирания от него период същото е получавало трудово възнаграждение,
подписвало се е на разплащателни ведомости, ползвало е платени годишни
отпуски, внасяни са осигурителни вноски, удържан е данък общ доход и др.
На практика, доказателства за които и да е от тези обстоятелства по делото не
са налице.
Така установеното дава основание да се приеме и неоснователността на
възраженията в насока неправилност на постановеното съдебно решение.
Предвид на изложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а
подадената въззивна жалба, като неоснователна се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260088/05.03.2021г., постановено по гр.д.
7
№1922/2020г. по описа на РС- Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ от страните по делото, в едномесечен срок, считано от 23.06.2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8