Р Е Ш Е Н И Е
гр. Елин Пелин, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 144
по описа за 2021 г. на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищцата А.С.П.,
ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** чрез адв.Т. – САК и адв.М. - МАК е
предявила срещу ответника Х.Г.И. *** искове с правно основание чл.109 от ЗС и
чл.45 вр. чл.50 от ЗЗД. Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника И. да отстрани разположените върху общински път с № 61248.388.17
собствени вещи и да преустанови за в
бъдеще паркирането на посочените МПС-та в имот с № 61248.377.610, както и да
заплати на ищцата следните суми в размер на 10 000.00 лева представляваща
обезщетение за причинените й вреди – пряка и непосредствена последица от ограничаването
на правото й на ползване на имота й за
периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2020 г., от които 6950.00 лева имуществени
вреди и 3000.00 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на иска в съда. В последното по делото открито съдебно
заседание преди приключване на съдебното дирене, съдът по искане на ищцата на
основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение размера на предявения иск с правно
основание чл.45 вр. чл.50 от ЗЗД, като същият
се счита предявен за сумата от 4950.00 лева представляваща обезщетение
за причинени имуществени и неимуществени вреди
дължими за периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2020 г., от които 1950.00
лева имуществени вреди и 3000.00 лева неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска в съда.
Излагат се твърдения, че съгласно
нотариален акт № ., том …, нот.д. № …/19.. г.
и по наследство от С. Н. Г. и
скица № 15-345275/17.04.2019 г. издадена от СГКК Софийска област ищцата е съсобственик
на поземлен имот с идентификатор 61248.377.16 по КК и КР на СГКК Софийска
област, одобрен със Заповед №
18-3597/19.05.2017 г. на началника на СГКК Софийска област, като достъпът до
имота се осъществява посредством общински път с идентификатор 61248.377.17 –
публична общинска собственост и няма друг път или друга възможност ищцата да
стига до имота си.
За ищцата достъпът до имота й обаче
се препятства от ответника Х.Г.И., който още през 2013 г. за първи път
ограничил възможността на ищцата да
стига до имота си, като поставил заграждение на пътя представляващо автомобилни
джанти и арматурна мрежа. По-късно започнал да паркира и един от автомобилите
си зад поставеното заграждение, а след
това поставил и един промишлен бидон за отпадъци – отходни води. Отделно от
това ответника поставил и фургон, под
който складира дървен материал. Тези неправомерни действия на ответника
продължават и към момента на депозиране на иска в съда.
От 2013
г. до момента ищцата е провела множество разговори с ответника, отправяла му
е добросъвестно и добронамерено покана
да отстрани неправомерно поставените вещи, сезирала е компетентните институции, в
това число и кмета на Община Е. и
началника на отдел незаконно строителство
към Община Е., кмета на с.Р., РУ Е., Районна прокуратура гр.Е., РДНСК – С.
област, Областната администрация – Софийска област, депозирайки множество жалби
и сигнали.
На 02.11.2020 г. на ответника била
връчена покана рег. № 2617/27.10.2020 г. заверена от нотариус В. П. с рег. № …, която е връчена на ответника чрез
кмета на с.Р. – Г.Н.Г., с която покана отново изрично са направени искания ответникът незабавно да
прекрати неоснователните действия, които й пречат да упражнява правото си на собственост и да
отстрани разположения върху общински път 61248.377.17 собствен фургон, както и
разположените в имот 61248.377.610 – публична общинска собственост джанти,
автомобилни гуми, бидон за отпадъци и паркирани два броя МПС-та; да преустанови
паркирането на посочените МПС-та в имот 61248.377.610 – публична общинска
собственост. С поканата е заявено и искане за заплащане на обезщетение за
нанесените вреди в размер на 10000.00 лева представляващи обезщетение за
ограничаване правото на ползване за периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2020 г..
Въпреки, че получил поканата, ответникът не преустановил неправомерните си
действия и продължил да ограничава достъпа на ищцата до имота й.
Имотът
на ищцата с № 61248.377.16 граничи от четири страни с други поземлени имоти, а
именно - 61248.377.563, 61248.377.566, 61248.377.552, 61248.377.609,
61248.377.553, а имот 61248.377.17 е общински път, който осигурява достъпа на
ищцата до нейния имот и до имот с № 61248.377.556, където пътят свършва.
С исковата молба е представена скица
изработена от ВЕМА ЕООД, на която е отбелязано мястото където ответникът
незаконно е поставил своя фургон, маркиран с т.7, т.8, т.28, т.27, от която
скица и с просто око се установява, че на практика пътят е блокиран и достъпа
до имота на ищцата е ограничен. Ответникът ползва имот с № 61248.377.541,
собствен на неговия баща Г.И. М..
Във връзка със спора между ищцата и ответника
и по депозирана от нея жалба от 16.06.2013 г., кмета на с.Р. е издал
предписание с изх. № 453/27.06.2013 г., с което Г.И. М. – баща на ответника, в
качеството му на собственик на ползвания от Х.И. имот е уведомен, че следва да
премахне незаконно поставената преграда на пътя, да преустанови паркирането на
МПС-та и да премахне натрупаните строителни материали. Това предписание не е
изпълнено, нито от Г. М. нито от Х.И..
Ищцата депозирала и жалба с вх. №
Ж-02-959/11.06.2019 г. до Община Е., както и жалба до РУ Елин Пелин, а също и
жалба с вх. № към Ж-02-959/9/ от 02.12.2019 г. като уточнение към предходната.
С постановление от 10.10.2019 г. по
пр.пр. № 959/2019 г. Районна прокуратура – Е. отказва да образува досъдебно
производство за извършено престъпление от общ характер по преписка №
262000-2816/2019 г. на РУ – Елин Пелин и я изпраща по компетентност на РУ – Е.
с оглед евентуално реализиране на административно-наказателна отговорност. На
ищцата не е известно обаче такава да е реализирана.
С писмо към Ж-02-959-(2) от
09.09.2019 г. Община Е.е уведомила ищцата, че
ще изискат необходимата документация от СГКК и след това ще извършат
проверка на място с цел установяване има ли неправомерно ползване на имота
публична общинска собственост.
С писмо изх. № Ж-02-959-(5) от
06.11.2019 г. общинската администрация
уведомила ищцата относно извършена проверка на 18.10.2019 г. от Община Е. и че
е съставен констативен протокол № Ж-02-959-(4) от 30.10.2019 г., съгласно
който твърдяните от нея неправомерни
действия възпрепятстващи достъпа до имота й са безспорно установени. Община
Елин Пелин е определила и 15-дневен срок
неправомерните действия да бъдат прекратени, а общинският имот –
освободен. В писмото се посочва, че на основание чл.65 от ЗОС ще бъдат
предприети и действия по принудително отстраняване на неправомерно поставените
прегради/фургон. По повод извършената проверка на Х.И. е дадено предписание №
Ж-02-959-(6) от 08.11.2019 г., което той също не изпълнил. Ответникът с жалба
вх. № Ж-02-959/17/ от 27.01.2020 г. обжалвал предписание № Ж-02-959-(6) от
08.11.2019 г., в която връзка било образувано ах.д. № 185/2020 г. по описа на
АС Софийска област, като с определение от 18.05.2020 г. жалбата е оставена без
разглеждане, а делото прекратено. Мотивите на съда за прекратяване са, че
предписанието има характер на покана за доброволно изпълнение и не представлява
индивидуален административен акт.
Със заповед № 552/15.09.2020 г. на С. Д. –
и.д. кмет на Община Е. е сформирана нарочна комисия от длъжностни лица от
състава на общинската администрация и кмета на с.Р., която е извършила проверка
на място на 18.09.2020 г., при която е установено, че в края на „тупика“ е
поставен фургон и прозирна ограда /мрежа с метални колове/ собственост на Х.Г.И..
Установено е, че поставеният фургон, възпрепятства достъпът до следните имоти -
61248.377.16, 61248.377.552 и 61248.377.610. Съставен е констативен протокол с
№ 21287/18.09.2020 г. по повод на който е издадено предписание №
Ж-02-959/25/24.09.2020 г., с което на ответника е даден 7-дневен срок да
освободи неправомерно завзетият имот – публична общинска собственост, с
предназначение – път за достъп, като се премахне поставеният фургон и прозирна
ограда, възпрепятстващи достъпа до горепосочените имоти.
Ответникът Х.И. обжалвал предписание
№ Ж-02-959/25/24.09.2020 г., като с определение № 1242 от 25.11.2020 г.
постановено по ах.д. № 1092/2020 г. по описа на Административен съд – София
област, съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по
делото.
На 08.01.2021 г. съгласно Заповед №
32/12.01.2021 г. се извършило принудително изземване от Х.И. по административен
ред, като са премахнати поставеният от него фургон и прозирна ограда.
Поставеният под фургона дървен материал е оставен на място, като на Х.И. е
указано да го отстрани от имота. И към момента на депозиране на иска в съда,
дървеният материал продължава да е на пътя, а на мястото на фургона ответникът
е паркирал нови МПС, като по този начин продължава да ограничава достъпа до
имота на ищцата.
Междувременно с постановление от
16.04.2020 г. Районна прокуратура Е. по пр.пр. № 1133/2019 г. отново е отказала
да образува досъдебно производство, но констатира неизпълнение на задълженията
на Община Е. и съответните длъжностни лица, като посочва, че неизпълнението
съставлява административно нарушение по АПК, което се установява и санкционира
по административно-наказателен ред.
Ищцата излага доводи, че в
съсобствения си имот се опитва да отглежда зеленчуци и плодове, които да
обезпечават хранителни нужди на нея самата и семейството й, поради което
ограничаването на достъпа й до имота
ограничава и възможността й да обработва земята и да получава от нея плодове.
Горното я принуждава да закупува плодове и зеленчуци, които иначе отглежда в
имота. От друга страна, дори и да получи добив от градината си, невъзможността
за достъп до имота прави невъзможно събирането, извозването и преработката на
получената продукция. Според данните от
НСИ потреблението на посочените плодове и зеленчуци на лице от домакинство за
периода 2015-2019 г. средно за година се равнява на 130.00 лева, т.е. за
визирания период от 5 години е равно на 650.00 лева на човек от домакинство.
Процесният имот се стопанисва от ищцата и двамата й синове, което прави 1950.00
лева. Разход за ищцата са и пътните разходи до имота, които се оказват напълно
необосновани, тъй като не успява да достигне до него. Сочи, че във връзка със
стопанисването на имота си се налага ежеседмичното му посещение, което се
осъществява с лек автомобил собственост на сина й. Поради ограничения достъп до
имота се налага да се преминава през терен предназначен по план за зелени
площи, които са изорани, кални и с коловози от преминаващите коли. Всичко това
нанася щети на автомобила изразяващи се в амортизация на ходовата част, повреди
в каросерията, както и прекомерно замърсяване на автомобила, налагащо посещение
съответно на автомивка, от които 2600.00 лева за посещение на автомивка и
2400.00 лева за извършване на ремонти по автомобила за процесния период.
Ищцата изпитва и обоснован страх да посещава имота си, тъй
като с поведението си ответникът Х.И. създава в нея усещане, че я грози
опасност, защото когато посещава имота е принудена да ангажира и сина си, който
я придружава.
Ищцата твърди, че от 2013 г. живее в
непрекъсната тревога и се страхува за здравето си. Чувството за ненаказаност и
дългогодишната й борба да разреши проблема, който ответника й създава
допълнително й допринасят чувство на дискомфорт, несигурност, тревога и страх.
Горното обосновава претенцията й за
обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 6950.00 лева и
неимуществени вреди в размер на 3000.00 лева, които намира, че са пряка и
непосредствена последица от увреждането, причинено й от ответника Х.И..
Изложеното обуславя за ищцата
правния интерес от предявяване на
настоящия негаторен иск, с който цели да защити правото си на собственост и
ограничените й вещни права и сервитути, тъй като същите са нарушени и смутени
чрез неоснователните действия на ответника, който макар и да не оспорват
правото на собственост на ищцата по отношение на съсобствения й имот, чрез
своите действия и бездействия й създава пречки да упражнява собственически
права, като препятства и ограничава възможността й да стига до имота и да го
ползва по предназначение – да обработва земеделската земя, да получава добиви
от продукцията, която иска да отглежда.
Препис от исковата молба и
доказателствата са връчени на ответника Х.Г.И., който в срока на чл.131 от ГПК
е депозирал отговор на исковата молба чрез пълномощника си адв.Ю., в който
сочи, че предявените искове са недопустими, а в случай, че съдът ги приеме за
допустими, то същите са неоснователни.
Излагат се аргументи, че искът по
чл.109 от ЗС ответникът да отстрани разположените върху общинския път с №
61248.377.17 собствени вещи е недопустим, поради отпаднал правен интерес от воденето му, а от друга
поради липсата на право на иск у ищцата и пасивна легитимация на ответника. От
самата искова молба се установява, че
поставените в общинския имот
фургон и прозирна ограда са премахнати, поради което по отношение на тях не е
налице никакъв правен интерес от водене на настоящото дело. По отношение на
дървения материал и паркираните МПС в общинския имот ищцата не може да се субституира в правата на
общината, доколкото имота е общински и защитата срещу евентуалното му
използване за цели, различни от
предвидените е в правомощията на общината, но не и на ищцата, тъй като
се касае за имот публична общинска собственост с предназначение за движение и
транспорт. Изложеното сочи, че неправилното паркиране на МПС на пътя се
санкционира не по реда на Закона за
собствеността, а по реда на Закона за движение по пътищата, поради което искът
се явява недопустим в частта относно премахване на паркирани МПС.
Сочи се, че исковете са неоснователни,
като се оспорва твърдението, че ответникът със своите действия/бездействия е
възпрепятствал достъпа на ищцата до собствения й имот. Оспорва се и
твърдението, че достъпа до имота на ищцата се осъществява само по пътя,
обособен като имот с идентификатор 61248.377.17. Оспорва се твърдението, че
ответникът е складирал дървен материал или
е паркирал неправомерно МПС в общински имот с идентификатор
61248.377.17. Оспорва се твърдението, че ответникът със своите
действия/бездействия й е причинил като
пряка и непосредствена последица чувство на обоснован страх да посещава имота
си. Оспорва се правото на собственост на ищцата, тъй като част от поземления имот с идентификатор
61248.377.16 е отчуждена в средата на 80-те години в полза на държавния тогава химически завод Верила, поради което
представения нотариален акт от 1968 г. и приложената скица на имота с несъответстваща площ, поради липса на друг
документ за собственост след 1980 г. не доказват актуалните права на ищцата.
Не се оспорва обстоятелството, че
собственик на имот с идентификатор 61248.377.541 не е ответникът, а неговия
баща – Г.И. М.. Въпреки че по южната граница на имота ползван от ответника е изпълнена ограда през 2013 г., за която
ищцата твърди че възпрепятства достъпа й до нейния собствен имот, за ищцата
достъпът до имота й не е ограничен през имоти 610 и 17, които са общински
имоти, предназначени за движение и транспорт и второстепенна улица.
С отговора на исковата молба се
прави и възражение за настъпила погасителна давност на исковия период преди
12.12.2016 г. или за периода по-дълъг от пет години от датата на предявяване на
исковата молба по отношение на всички предявени претенции за заплащане на
парични обезщетения.
На следващо място от скицата на ищцата е видно, че имотът й не
е с точно определен начин на трайно ползване т.22 поземлени имоти без
определено стопанско предназначение по Класификатора за начините на трайно
ползване на поземлените имоти, поради което неправомерно се ползва за засаждане
на плодове и зеленчуци. През 2013 г. ищцата неоснователно е оградила общински
път 61248.377.17, което е и действителната причина за ограничаване достъпа й до
собствения й имот, а също и за ограничаване единствените граници – лице за
достъп на съседните й поземлени имоти 61248.377.552 и 61248.377.556, посочено
многократно като възражение от ответника във връзка с депозирани жалби на
ищцата до различните институции. Твърди се, че имотът на ищцата е един от
най-поддържаните в района, което се установява и от снимки от сателит на Google
maps от 2021 г., облагороден, което е в противоречие с изложените от ищцата
твърдения за невъзможност да посещава имота си.
Неверни са и твърденията на ищцата,
че през последните 7 години е провела множество разговори с ответника,
отправяла му е нееднократно /добросъвестно и добронамерено/ покана да отстрани
неправомерно поставените вещи, тъй като тя никога не е правила дори и опити за
разговори с ответника, а такива са правени от негова страна, като последният е
бил през пролетта на 2013 г. преди
ищцата да предприеме незаконното
действие по изграждането на оградата в ПИ с идентификатор 61248.377.17 с
претенция, че огражда частна собственост.
Със скица № 15-345275/17.04.2019 г.
приложена като доказателство от нея, ищцата
доказва, че собственият й имот граничи от четири страни с други поземлени имоти,
като отново пропуска факта, че общата й южна граница /20 м. лице/ с ПИ
61248.377.609 – общинска публична собственост е предостатъчна за
невъзпрепятстван достъп, спрямо по-малко от 10-те метра граница на имота й с
имот 17-ти.
От ръчна скица на „ВЕМА-А“ ЕООД, за
която се твърди, че доказва местонахождението на фургона на ответника, в
действителност с т.7, т.8, т.28 и т.27 е
маркиран навес-барака, собственост на ищцата и ползван от синовете й за гараж в
периода 2013-та, 2020-та година, чиито останки – бетонни плочи и колони още се намират разпиляни на същото маркирано
място, а фургона е бил поставен до оградата
маркирана с т.2, и т.3, но много след като е създадена въпросната ръчна
скица, което пък би трябвало да е ясно и от приложените от ищцата 4 броя
снимки. Странно е, че на тази скица липсва границата между имоти 16-ти и 17-ти,
а същите са обединени, но пък е нанесена оградата, маркирана с т.1, т.6 и т.25,
както и местоположението на порта т.5, т.6, изградени от ищцата в ПИ
61248.377.17, което е и причина за ограничението на достъпа й и на другите
съседни частни имоти. Предвид горното и като се сравни доказателство № 6 с
приложените от ищцата към жалба № Ж-02-959/11.06.2019 г. до кмета на Община
Елин Пелин, кадастрална карта за ПИ 61248.377.16 и идентична ръчна скица и
двата документа изработени от ВЕМА-А ЕООД, добавим и цитат от жалба №
Ж-02-959-/9/ от 02.12.2019 г. до кмета на Община Елин Пелин, а именно „в пътя
закупен от баща ми 1964 г. за достъп до имота ми“, следва да се приеме абсолютна
неоснователност на претенцията на ищцата. И в добавка, защо ако на ръчната
скица очевидно е отбелязан фургона на
ответника, с доказателство – писмо № Ж-02-959/5/06.11.2019 г. ищцата е
уведомена да премахне гараж и метална врата от южната част на ПИ 61248.377.17,
за който гараж-барака самата тя споменава, че „така или иначе е решила“ да го
премахне и как през 2020 г. е успяла да построи нов гараж в имота си на общата
му граница със 17-ти имот, след като фургона й „пречел“, като същият е
премахнат на 20.01.2021 г..
Оплакването на ищцата, че й се
налагало да преминава по трудно достъпен терен до имота си, поради поведението
на ответника, също е изцяло неоснователно. Достъпът за всички до кв. В. е по 1
км. разбит и често кален път – направление от главния асфалтов път. В тази
връзка дори на 30.03.2015 г. по БНП 2 е излъчено предаване именно за
единствения достъп до кв.В., който е квалифициран в предаването като
„непроходим път“, като в сайта на БНТ 2 е публикувана и статия от 30.03.2015 г.
озаглавена „Непроходим път до квартал „В.“.
Неоснователни са и твърденията на
ищцата, че изпитвала „обоснован страх“ от поведението на ответника, тъй като
„усещала, че я грози опасност“ и поради това била принудена да ангажира сина си
да я придружава, като това й носи непрекъсната тревога от 2013 г. до сега са
изцяло неоснователни. Напротив в процесния период, нееднократно ответникът е
пускал сигнали в РУ Елин Пелин за осъществяван именно от ищцата и нейните
синове психически и физически тормоз
над родителите на ответника. От 2013 г. ищцата и синовете й започнали по-често да посещават наследения от
нея и сестра й Тодорка имот в кв.В., като първоначално ползвали ЖП-транспорт
преминавайки безпрепятствено пеша до имота си. Но през 2013 г. без съгласие на
заинтересовани съседи, видно от ръчната скица изработена от ВЕМА-А ЕООД
оградили голяма част от изоставена в съседство нива, като до тогава в самия
западен край на нивата имало единствено утъпкана пътека, с приблизителна ширина
1,5 – 2 м. дължина около 50 м. от имота
на ответника до имота на ищцата. А в южната част на пътеката, вече покойният
баща на ищцата, извън границите на имота си – настоящ имот - 61248.377.16
складирал разни негови вещи и отпадъци около временен навес – барака маркирана
в доказателство № 6 с т.7, т.8, т.28 и т.27, в което се твърди, че това е фургона на ответника, в която барака
съхранявал храна за домашните си животни, въглища, дърва за огрев и други, а
между навеса-барака и съседния ПИ 61248.377.556 отглеждал домашни пернати.
Построената от ищцата ограда с метални тръби и прозирна мрежа, в продължение на
навеса барака е позиционирана перпендикулярно срещу южната граница на имота на
страните, като последния здраво циментиран в земята кол – метална тръба е на около 3-4 метра от действителната
граница на имота съгласно договора за закупуването от 13.07.1969 г., а също и
очевидно от съдебно-техническата експертиза на вещото лице. С оглед на
изложеното и поради липса на яснота относно самоуправните действия на ищцата,
законно право за бащата на ответника, като собственик на имота било с помощта на
компетентно-правоспособно лице – фирма ВЕМА-А ЕООД с цел изработване
кадастрална карта за имота му да обозначат с точност южната граница на вече 44
години неоградената частна собственост на бащата на ответника,
невъзпрепятстващи ничии достъп преместваеми временни белези. Фургонът на
ответника бил в изоставена нива, която след Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-218/25.01.2018 г. е настоящ ПИ с идентификатор 61248.377.610 от лятото на
2017 г. до лятото на 2019 г. с намерение
да го предостави безвъзмездно като общодостъпно помещение, поради липса на
такова в квартала, с цел реализиране идея предложена от вече бившия кмет на с.Р. за доставка
веднъж седмично на хранителни продукти и др. от първа необходимост в полза на
местните жители, между които ищцата не е. Идеята на кмета не проработила, а
тежестта – разходите по повторното преместване на фургона останали единствено
върху ответника, което и наложило най-евтиния възможен за него вариант, с
помощта на техника да го премести в самия северозападен ъгъл на общодостъпния
повече от 600 кв.м. терен, което е максимално близо до имота, като се опитва да
отстрани дребни повреди по ходовата му част, а в последствие да му бъде
по-лесно и по-евтино да го транспортира и на по-дълго разстояние в друго
населено място. Ответникът чрез възражение
№ Ж-02-959/8/20.11.2019 г. уведомил Община Елин Пелин за тези
обстоятелства.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и
ги обсъди във връзка с доводите на страните съгласно разпоредбата на чл.235,
ал.2 от ГПК приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № ., т…., нот.дело
№ …/19.. г. по описа на Народен съд Елин Пелин е, че С. Н. Г. е признат за собственик по давностно
владение на следния недвижим имот – дворно място от 800 кв.м., находящо се в кв.В., с.Р., С. окръг
в неурегулиран терен, заедно със
застроената върху него масивна
едноетажна постройна на около 50 кв.м.
Представено е и удостоверение за
наследници изх. № 788/24.09.2020 г. по описа на с.Р., Община Е., С. област,
което удостоверява, че Ц. Т. Г. е починала на …..г. и е оставила като свои
наследници - С.Н.Г. – съпруг и А.С.П. и
Т. С. В. – дъщери.
От
Удостоверение за наследници изх. №…/24.09.2020 г. по описа на с.Р.,
Община Е., С. област е видно, че С.Н.Г. е починал на 10.08……г. и е оставил
като свои законни наследници ищцата по делото А.С.П. и Т. С. В. – дъщери.
От
удостоверение за данъчна оценка № **********/25.05.2021 г. издадено от
Община Е. се установява, че имот № 61248.377.16 находящ се в кв.В. с.Р., с площ
от 728 кв.м. и находящата се в него сграда са записани на името на А.С.П. и Т.С.
В. и е на стойност 3205.50 лева.
От нотариална покана рег. № 2615 и
2617/27.10.2020 г. по описа на нотариус В. П. *** действие СРС се установява,
че А.С.П. е отправила покана до Х.Г.И. да освободи общински път с идентификатор
61248.377.17 от поставените от него вещи – фургон, два броя МПС-та, джанти,
автомобилни гуми, бидони за отпадъци тъй като
ограничава достъпа до имота й.
Видно от скица № 15-345275-17.04.2019 г. издадена от АГКК –
Софийска област е, че имот с идентификатор 61248.377.16 в с.Р., Община Е., С.
област представлява поземлен имот с площ от 728 кв.м. и е със стар
идентификатор 61248.377.500 при съседи: 61248.377.563; 61248.377.556;
61248.377.17; 61248.377.552; 61248.377.609; 61248.377.553, като имота е записан
на името на С. Н.Г. съгласно нотариален
акт за собственост на недвижим имот по
давност № ., т…., нот.дело № …/19.. г. по описа на Народен съд Е. с площ по документ за
собственост от 800 кв.м. Представена е и ръчна скица на имота изготвена от „Вема“ ЕООД.
От предписание изх. №
453/17.06.2013 г. по описа на кметство с. Р., се установява, че същото е адресирано до Г.И.М., който в
седемдневен срок от уведомяването следва да премахме незаконно поставена ограда
на пътя; да преустанови паркирането на колата по начин по който възпрепятства
преминаването по пътя и затваря достъпа до съседни имоти; да премахне натрупани
строителни материали до оградата. В предписанието е отбелязано, че същото е
съобщено лично на 01.07.2013 г. на Х.И. - син на Г.И. М..
Представена е жалба вх. №
399/11.06.2019 г. по описа са кметство с.Р., Община Е., изходяща от А.С.П., с
която жалбоподателката сигнализира че
достъпът за имота й, находящ се в кв.В. с.Р.
е препятстван от Г. М. и Х.Г.И.,
тъй като същите са поставили на единствения път който води до имота й две
джанти и арматурна мрежа.
С жалба вх. №
Ж-02-959-9/02.12.2019 г. по описа на Община Елин Пелин А.С.П. е направила оплакване, че Х.Г.И. е натрупал на общинска земя фургон, коли, гуми и бидони с фекалии и други
боклуци, но органите на община Елин Пелин бездействат.
Видно от жалба вх. №
Ж-02-959/11.06.2019 г. по описа на Община Елин Пелин същата е депозирана от А.С.П.,
в която се излагат доводи, че Г.М. и Х.Г.И.
възпрепятстват единствения й достъп до собствения й недвижим имот,
находящ се в с.Р., квартал В. с поставено паянтово заграждение от 2013 г.,
състоящо се от две джанти и арматурна мрежа.
С постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 17.09.2013 г. по пр.пр. 923/2013 г. по описа
на РП Елин Пелин, е отказано образуване
на досъдебно производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК по жалба на С. М.
П. срещу Г.И. М..
Представено е постановление за
отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 1141/2013 г. във връзка
с жалба от Х.Г.И. срещу неправомерни действия на съседите му С. М. П., А.С.П.,
Р. В. К. и В. Р., като е прието, че не е налице престъпление от общ характер.
От постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 10.10.2019 г. по пр.пр. 959/2019 г. по описа
на РП Елин Пелин се установява, че във връзка с извършена проверка от служители
на РУ Елин Пелин по повод жалби на А.С.П. срещу Х.Г.И. е установено, че липсва наличието
на достатъчно данни по смисъла на чл.211 от НПК за извършено престъпление от
общ характер, поради което са налице основанията на чл.24, ал.1, т.1 от НПК и
наказателно производство не следва да се образува.
Представено е и постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 16.04.2020 г. по пр.пр.
1133/2019 г. по описа на РП Елин Пелин,
с което във връзка с извършена проверка
от служители при РУ Елин Пелин по повод
жалба на А.С.П. е установено, че по повод обострените взаимоотношения
между А.С.П. и Х.Г.И. не е установено
наличието на извършено престъпление от общ характер и не са налице
процесуалните основания по чл.207–чл.212 от НПК, поради което е отказано
образуването на досъдебно производство за извършено престъпление от общ
характер на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НПК във връзка със заявление на С. М. П. срещу Г.И. Митин.
Със заповед № 32/12.01.2021
г.издадена от кмета на Община Елин Пелин е наредено да се изземе по
административен ред от Х.Г.И. *** част от недвижим имот – публична общинска
собственост с кадастрален номер 61248.377.17 по кадастралната карта на
строителен полигон В., с.Р., Община Е. с начин на трайно ползване – за друг
поземлен имот за движение и транспорт. Принудителното изземване на имота да се
осъществи на 20.01.2021 г. сряда от 10.00 ч.; На основание чл.65, ал.4 от ЗОС е допуснато предварително изпълнение на
заповедта. Определен е следния начин на изпълнение – описване, отнемане и
предаване държането върху частта от недвижимия имот, подробно описан в
заповедта от комисия, като се вдигне,
премахне и откара на наказателен паркинг поставения в края на тупика фургон,
собственост на Х.Г.И. и поставената от него прозирна ограда.
По делото са представени и писма
на Община Елин Пелин адресирани до А.С.П., в които се излагат становища във
връзка с депозирани от нея жалби.
От
договор за продажба на недвижим имот от 13 юли 1969 г. е видно, че Г.И. М. е
придобил собствеността по отношение на 514 кв.м. в местността „……“ в кв.В.
Представен е отговор по
жалба от Х.Г.И. *** във връзка с жалба
от А.С.П.; жалба вх. № ДГ-3784-17/04.02.2021 г. изходяща от Х.Г.И. *** относно Заповед № РД-16-2/01.02.2017 г. във връзка с
неправилно нанесени граници в КККР на кв.В. с.Р. по начин със запазване
заварената ситуация.
От писмо изх. №
11-00-38-2/19.08.2021 г. по описа на Областна администрация С. област се
установява, че след проверка в Областна
администрация на С. област не е установено наличието на данни за проведени
отчуждителни процедури на основание чл.34а,
ал.2 от Закона за държавната собственост по отношение на поземлен имот с
идентификатор 61248.377.16 по КККР на С. област, находящ се в кв.В., с.Р.,
Община Е..
С писмо изх. № 1916/16.07.2021 г. на АССО е
предоставена информация относно адм.дело
№ 271/2021 г. по описа на АССО образувано по жалба на Х.Г.И. против отказ по
заявление с рег. № Ж-02-959/38 от
27.01.2021 г. обективиран в административен акт № Ж-02-959-/48/ от
26.02.2021 г. на кмета на Община Е., като страни по делото са Х.Г.И. ***. С
определение № 389/10.05.2021 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Х.Г.И.
и производството по делото е прекратено. Срещу определението на съда е
постъпила частна жалба от Х.Г.И., като делото е изпратено на Върховен
административен съд.
По искане на страните по делото
бяха разпитани следните свидетели поискани от ищцата – И. М. П., Г.Н.Г. и Г.Н.В. и водените от ответника – П.
А. Т. и М.Д.К..
Свидетелят И. М. П. – син на
ищцата твърди, че е запознат със спора
между страните по делото, който започнал още през 2013 г., когато Г. М. - баща
на ищеца заградил пътя тупик, който обслужва имота на ищцата и води към главния
път, с твърдението, че мястото е негово, като
поставил ограда от автомобилни
джанти и два кола с някаква мрежа. В тази връзка ищцата наела геодезическа
фирма по препоръка на тогавашния кмет на с.Р., която да заснеме положението на имотите, с цел
установяване точното им местоположение и местоположението на пътя-тупик,
вследствие на което се установило, че имотът на ищцата продължава 1-1,5 метра след оградата, която е
сложил ответника. Пътят е общински и е
отстъпен от В. Б. и С.П., като бащата на ищцата някога е платил на С. П. това, което е отстъпено за път още през 1964
г.. Чрез проверка в ГУГК-гр.София, която свидетелят извършил се установило,
че този участък е определен за улица,
която да обслужва три имота и всичко това е уредено със заповед. В момента, в
който заповедта влязла в сила, ответникът махнал оградата в края на 2017 г., но
сложил фургон точно в началото на самата улица и натрупал под него траверси,
палета и всякакви стари боклуци и дървения. Започнал да паркира до фургона автомобил ……. и въпреки многократните
разпореждания на държавни органи, той не премахвал вещите си от улицата-тупик и по този начин
пречел на ищцата да стига безпрепятствено до имота си. Заради вещите на
ответника, ищцата и семейството й били принудени с хиляди маневри да минават по
дълбоки коловози, които през зимата се превръщали в блато, а когато ползвали
по-голям автомобил трябвало да го оставят
на място, отдалечено от имота, защото вещите на ответника правели
улицата тупик неизползваема. В имота на ищцата се отглеждали плодни дръвчета и
зеленчуци, поради което тя и семейството й посещавали имота от един до четири
пъти седмично, дори имат намерение да се преместят да живеят постоянно там.
Вещите на ответника в улицата тупик препятствали възможността за снабдяване на
имота със строителни материали, защото за да влезе микробус трябвало да мине
през тресавището, което е встрани от пътя и това налагало свидетелят, брат му и
ищцата да мъкнат всичко на ръце – като ламарина, колове, дограма, защото
превозните средства не можели да прикарат
до вратата на двора. Във връзка с споровете между страните, ищцата имала
разпореждане да си разруши бараката и го изпълнила, докато ответникът не
изпълнил нито едно от тези разпореждания – не си преместил нито фургона, нито
вещите около него. И към момента ищцата и семейството й правят ремонти в къщата
и отново имат този проблем, защото пътят, който обслужва имота им е блокиран с два автомобила, паркирани от
ответника …………. комби, бял на цвят и ….комби – сив на цвят. Фургона бил
изтеглен от улицата тупик на 20.01.2021 г. принудително от държавните органи,
но ответникът веднага паркирал на улицата и двата автомобила. Свидетелят
твърди, че е виждал именно ответникът да паркира тези автомобили по дължината
на тупика до оградата на Й. И.. След изтеглянето на фургона, на улицата
останали намиращите се под него дървени плоскости, траверси, стари врати и други боклуци, които също пречат ищцата и
семейството й да достигат безпрепятствено до имота си. Свидетелят сочи, че
ищцата притежава лек автомобил ……, с който ходели до имота, като се
налагало да отстраняват следните повреди
по автомобила - съединител, демпферен
маховик, цялата предница, накладки, които повреди свидетелят счита, че са вследствие затруднения достъп до имота. Автомобила е
произведен през 1998 г. Имота посещавали и с лек автомобил ….. и ……., но винаги
след посещението на имота се налагало да се ползва автомивка, в зависимост от времето, защото колата била
като след офроуд, тъй като трябвало да се минава през тресавището, поради
предметите, които ответникът разполагал в улицата тупик. Свидетелят твърди, че
ищцата посещава имота си винаги придружавана от някой от синовете си, тъй като
я е страх от ответника, който непрекъснато сипел обиди по отношение на нея. Известно му е, че
имот № 17 е публична общинска собственост и е обособен за достъп до имот № 16
и два други имота, поради което трябва
да е непрекъснато свободен, за да обслужва тези имоти. Ответникът обаче не се
съобразява с тази заповед. Имотът на ответника при извършеното заснемане от
фирма „Вема“ граничи с тупика.
Г.Н.Г. *** от 11.11.2019 г.
заявява, че познава страните по делото и му е известно, че помежду им има
конфликт, който датира още преди да
стане кмет. Имотите им се намират на територията на с.Р., в кв.В., като ищцата
живее на друго място и ползва имота вероятно като вилен, докато ответника живее
постоянно в имота си. Двата имота са съседни, като не са един до друг, а са
през улицата и през още един имот. Ищцата
го посещавала в качеството му на кмет на с.Р., за да се оплаква от
ответника, обяснявала, че е подавала
жалби в Община Е. и търсела съдействие за решаване на проблема, но
свидетелят й заявил, че тези проблеми са
от компетентността на Община Е. а не от неговите компетенции. Доколкото е
запознат с кадастралната карта на кв.В., му е известно, че има два общински имота, които са съседни –
един до друг и единия опира до имота на А..
Тези имоти служат за път към имотите на страните, като е виждал на пътя
паркирани превозни средства в началото на парцела, който е до имота на А..
Между тези имоти няма граница и те се сливат. Тези имоти са сляти и
представляват две успоредни улици, които се използват за придвижване до имота
на А.. И двата имота са общински и излизат до имота на ответника, като пред
имота му има едно уширение, където се паркират коли до оградата на друг имот.
При няколкото посещения до имотите, свидетелят виждал паркирани коли само в началото на едната улица
– като това били различни превозни средства, леки автомобили и фургон, който
към момента на разпита вече бил премахнат. Имало леки автомобили,
строителни материали, които ту били там, ту ги нямало, като всеки път
положението било различно и не му е известно на кого са били тези вещи. Не е
сигурен но ширината на тези два общински пътя
е около 10 метра общо, а дължината до имотите е поне около 30 метра.
Настилката на тези два пътя е като в
целия кв.В., но не може да конкретизира каква е точно, но позволява движението
на превозни средства и не може да се приеме че е блато или тресавище. Дори
когато фургона не бил премахнат, той не пречел А. да стига до имота си
минавайки покрай фургона, тъй като имало достатъчно място да се стига без
проблем. И двете улици свързват имотите на страните с главната улица, която
води към София, но не може да конкретизира за какво точно са отредени тези два
общински имоти. В качеството му на кмет на с.Р. при него не са постъпвали
сигнали от други жители на с.Р., че
ответникът със свои действия им пречи по някакъв начин. Свидетелят сочи,
че му било известно, че поради жалба до Община Е., фургона бил премахнат, тъй
като имота е общински и те следвало да вземат отношение по въпроса. Всички
жалби на ищцата са били депозирани пред Община Елин Пелин, тъй като са от тяхна
компетентност, поради което свидетелят не може да вземе отношение по тях.
Свидетелят Г.Н.В. *** заявява, че
от 2019 г. се грижи за реда в кв.В. и знае за спора между страните по делото
относно техните имоти. В тази връзка е работил по преписки, образувани по
подадени от ищцата и ответника сигнали, като най-общо си спомня, че ставало
въпрос, че ищцата се оплаква, че ответникът й пречи на достъпа до имота й.
Работил е по извършените проверки, но не е от неговите компетенции да дава
мнение по спорове за имотни въпроси. Когато посещавал на място имотите видял, че има фургон, собственост на
ответника И., който бил поставен в близост до оградата на един от имотите, до
фургона имало ограда с мрежа, но друго не си спомня. Посещенията правил в края
на 2019 г. или началото на 2020 г.. Твърди, че относно фургона ищцата твърдяла,
че е опасен тъй като има в него лесно
запалими материали. При снетите сведения от И. той дал сведение, че фургона му служи за склад на хранителни
продукти неизползвани по предназначението си, но свидетелят не е влизал във
фургона и не може да потвърди тези сведения. Посещавал е наскоро имотите и по
повод жалба до РП Елин Пелин от ответника И. – през септември 2021 г., като му
е известно, че спорният имот е една поляна, но не му е известно чия е тази
поляна, дори не може да конкретизира кое е поляна, кое е улица и в какъв имот е
бил разположен фургона. Но дори когато фургона бил разположен на поляната имало
достатъчно място, за да се стигне до къщата и дворното място на А.П.. Там имало
обособен полски път, но дали е направен нарочно или е вследствие преминаването
на превозни средства свидетелят не може да каже. Заявява, че пътната мрежа в
кв.В. по негово мнение не е никак добра, като има неравности и локви след
валежи. Свидетелят не може да каже мястото на което бил разположен фургона дали
е отредено за улица и на кого е това място. Между фургона и загражденията при
него не можело да се мине с кола, а
трябвало да се мине през поляната, която е в съседство, но тази поляна е
достатъчно широка и през нея може да се мине с кола, за да се стигне до имотите
на страните по делото.
От показанията на свидетелите П.А.Т.
и М. Д. К. водени от ответника се установява следното: Свидетелят П. А. Т. твърди, че познава страните по делото и
имотите им. Работи като охрана в предприятието, което се намира близко до
имотите и затова минава покрай тях.
Известно му е, че в имота на ищцата има лозница и къща, а в останалата
част имота е празен, но се засажда всяка
година със зеленчуци, като имота е поддържан и в него се работи. А. и
семейството й идват в събота и неделя, но може да идват и през седмицата,
свидетелят не може да конкретизира, но е виждал А. да си сади градината и да
работи в нея, а после да събира реколтата, като тези наблюдения на свидетеля
датират в продължение на повече от девет години. Твърди, че входа за имота на
ищцата е не откъм предприятието Кроношпам, в което той работи, а от другата
страна. Не е виждал откъде ищцата изкарва продукцията си от градината.
Свидетелката Мария Димитрова Колева заявява, че живее в кв.Верила,
поради което познава страните по делото – имота й се намира близо до техните
имоти, като граничи с имота на Х. И.. В
тази връзка й е известно, че достъпът до имота на ищцата става през една нива,
за която не може да каже, че е улица-тупик, тъй като представлява една голяма
нива дълга около 50 метра и широка около 10 метра. А. била поставила ограда в
тази нива, която била незаконно изградена и я принудили да я махне миналата
година, вследствие на което ищцата премахнала оградата, която била от метални колчета
и мрежа. А. и семейството й стигат до имота си с лек автомобил, като преминават
през нивата и паркират автомобила пред входа на имота. Свидетелката твърди,
че от 2015 г. е виждала А. и семейството
й да идват в имота с автомобил, който паркират отвън на поляната, а преди да
съборят бараката, я ползвали за гараж и прибирали колата в нея. Известно й е,
че ответникът има един автомобил, който паркира срещу имота си, за да може другите
коли свободно да преминават, като по този начин автомобилът му не запушва пътя
и другите коли могат спокойно да преминават по улицата. Има път и покрай
оградата на В., през който път и А. има достъп до имота си, като по този начин
тя може да стига до имота си от две места – едното е през поляната по пътя за
имота на свидетелката и другото е покрай оградата на В.. Достъпът до имотите на
хората от кв.В. става по един път и като
свърши асфалта започва път около 200-300
метра, който е с чакъл, дупки, прах, който път води до имотите на свидетелката
и съседите й и всички минават по него. Поради тази причина това не се отразява
много добре на леките автомобили на живущите в квартала, особено по време на
дъжд или сняг. В имота на ищцата има къща, нещо като барака и дворно място, за
което А. се грижи и обработва много добре, сади си градината и не е пустееща.
Сочи, че не е била свидетел на конфликти между Х. и А., но й е известно, че не
си говорят. Присъствала е на преместването на фургона, на Х., но заявява, че
фургона по никакъв начин не е пречел на ищцата да стига до имота си, дори
виждала да минава и камион, докато фургона бил поставен. Поне по два пъти в
година виждала да минава камион с дърва покрай фургона на Х. и да разтоварва
дървата на три четири метра от имота на А.. Била свидетел многократно и на
случаи при които А. и семейството й да товарят или разтоварват колите си.
Според свидетелката никой не може да каже на А. откъде да минава, това си е
нейн избор и тя влиза през обособения отвор за зелените площи и с фургон или
без фургон, с ограда или без ограда
винаги се е минавало от това място. Докато фургона на ответника бил
паркиран в началото на тупика свидетелката твърди, че е виждала да се паркират
и автомобили, но и в този случай имало много място, което позволявало да се
минава до имотите, защото мястото е нива. Другият път който осъществява достъп
до имота на ищцата минава по
занемарената пътека към Верила и ако се почисти би могло да се минава и с
автомобил, но от 2013 г. не е виждала да
минават автомобили по този път. Когато през месец януари 2021 г. фургона бил
премахнат, с него се премахнати и всички вещи, тъй като те били във фургона, а
около него не е имало вещи. Пътищата в кв.В. се поддържат от самите хора, които
живеят в квартала, като сами си запълват дупките на ръка и в целия квартал
пътят не е добър и е в много лошо състояние с много дупки.
От заключението на изслушаната
по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че имота на ищцата
представлява поземлен имот с идентификатор 61248.377.16, а имота на ответника е
поземлен имот с идентификатор № 61248.377.541 и двата имота в кв.В., с.Р.,
Община Е. по одобрения КККР на квартала. Действителните граници/съседи на имота
на ищцата са: от север – ПИ 61248.377.552; от изток 61248.377.17 и
61248.377.556; от запад – ПИ 61248.377.553; от юг - 61248.377.563 и от югозапад
– ПИ 61248.377.609. Имота на ищцата е ограден от всички страни с ограда телена
мрежа и бетонови колове. Площта на имота е 728 кв.м.. Възможностите за достъп
до имота на ищцата са: а/ през /по/ ПИ 61248.377.17 с НТП – за движение и
транспорт /улица-тупик/ с ширина 4,50
м.; б/ през ПИ 61248.377.610 с НТП – за второстепенна улица с ширина 8 м. /и част
от ПИ 61248.377.17/; в/ през ПИ 61248.377.609 с НТП – за второстепенна улица
/до северозападния ъгъл с имота на ищцата с ширина 2,60 м., а след него – с
ширина 1,20 м./. В ПИ с настоящ
идентификатор 61248.377.17 в процесния
период от 2013 г. е имало огради и преместваеми обекти, както следва:
Съществувала е ограда от телена мрежа и бетонови колове между ПИ 61248.377.17 и ПИ 61248.377.610. В момента на огледа от нея
е останала малка част около 4,50 м./ в близост до ПИ 61248.377.556. Също така е
имало ограда-врата по средата на ПИ 61248.377.17, която е премахната.
Премахната е и дървената барака /или фургон/ в дъното на същия поземлен имот. В
момента на огледа в началото на имота /улицата/ имаше паркирана лека кола. Към
експертизата е представена ръчна скица.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.
109 от ЗС:
Искът е допустим доколкото е предявен от надлежна страна, с
оглед изложените в исковата молба твърдения за притежаване правото на
собственост от ищцата на основание наследство върху процесния недвижим имот с
идентификатор № 61248.377.16, находящ се в кв.В., с.Р., Община Е., С. област и
препятстване от страна на ответника на правото й на достъп до имота.
Повдигнатият спор
с правно основание чл. 109 от ЗС по своята правна природа съставлява средство
за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или
създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост.
Собственикът може да иска признаването и зачитането на правото му на
собственост от всички правни субекти, както и да се въздържат от действия или
посегателства върху собствеността му. На тези цели е предназначен да служи специфичният
иск, уреден от чл. 109, ал. 1 от ЗС, т. нар. негаторен иск.
При упражняването на негаторния
иск ищецът трябва да докаже правото си на собственост и редом с него
обстоятелствата (основанията), които са предизвикали потърсената съдебна защита
и намеса. В този иск имплицитно се съдържа установителният иск за собственост,
тъй като уважаването му е обусловено от установяване, че смутеното право
принадлежи на ищеца. Искът, основан на чл. 109, ал. 1 от ЗС, предоставя защита на правото на
собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава или пречи на
допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение,
отдадено на собственика. Основанието за защита чрез иска се поражда само от
състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо
въздействие, които произтичат от упражняването на правомощия, но които
субективно пречат и ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията
на негаторния иск е да отрече във всичките тези или други аналогични случаи неправомерността
и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояние, както и да
премахне последиците от тях.
В настоящия случай по делото безспорно се
установява, че ищцата е съсобственик на процесното дворно място, находящо се в
кв.В., с.Р., С. област с идентификатор № 61248.377.16 на основание наследствено
правоприемство, предвид ангажираните по делото писмени доказателства –
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № ., т…., нот.дело № …/19.. г. по
описа на Народен съд Елин Пелин, с който баща й С. Н. Г. е признат за
собственик по давностно владение на следния недвижим имот – дворно място
от 800 кв.м., находящо се в кв.В., с.Р.,
С. окръг, неурегулиран терен, заедно със застроената върху него масивна
едноетажна постройка на около 50 кв.м., както и от удостоверения за наследници
изх. № 788/24.09.2020 г. и изх. №
789/24.09.2020 г. двете по описа на с.Р., Община Е., С. област. Искът е
допустим, доколкото няма законова пречка само един от съсобствениците на имота
да предяви срещу трето лице иск по чл. 109 от ЗС и да иска от него да
прекрати действията, с които се
накърнява правото му на ползване на
имота.
Не е спорно по делото, че ответникът макар и
да не е собственик на съседния на ищцата
имот е негов ползвател, като имота е собствен на Г.И. М. - бащата на ответника.
В случая обаче не се установи да е
налице втората предпоставка обуславяща основателността на иска, тъй като не се
ангажираха доказателства, от които да е видно, че ответникът със свои действия
пречи на ищцата да упражнява пълноценно ползването на имота си. Твърденията на
ищцата, че ответникът чрез поставянето на фургон, ограда и различни вещи около фургона,
паркиране на собствените му автомобили в
улицата тупик – собственост на Община Елин Пелин е причина ищцата да не може да
стига безпрепятствено до дворното си място с лек автомобил или с камион, за да
товари и разтоварва вещи находящи се в имота й, не бяха доказани по несъмнен и
безспорен начин. Действително в показанията си свидетелят И.М.П. – син на
ищцата заявява, че още от 2013 г. с поставянето на ограда в улицата-тупик от
бащата на ответника е възникнал спор между страните по делото и от този момент
ответникът чрез поставяне на фургон и различни вещи около него и чрез паркиране
на леки автомобили препятства достъпа на ищцата и семейството й до имота й, но
същите показания бяха опровергани от всички останали свидетели разпитани по
делото и останалия доказателствен материал. В тази насока съдът взе предвид показанията
на свидетелите Г.Н.Г. *** и Г.Н.В. ***, които в качеството си на длъжностни
лица са запознати с конфликта между страните по делото, като и двамата
свидетели са категорични, че при всички посещения на място до имотите на ищцата
и ответника са установявали, че дори и когато в улицата тупик е имало поставен
фургон от ответника или е имало паркирани автомобили или други вещи, същата във
всеки един момент е имала достъпът до имота си, който можел да се осъществи
безпрепятствено, минавайки покрай фургона ползвайки и съседния на тупика общински
за път. В тази насока са и показанията на свидетелката М.Д. К., която е съседка
на страните и също потвърждава в съдебно заседание, че дори и когато на
улицата-тупик имало поставен фургон от ответника или паркирани превозни
средства, другите коли свободно можели да преминават покрай фургона и паркираните
коли, защото пътят всъщност представлява нива с ширина около 10 метра и няма
никакъв проблем да се мине и през нея. Свидетелката заявява, че дори е виждала всяка година след 2015 г. до момента, покрай фургона поставен от
ответника да минават безпрепятствено освен леки автомобили, които стигат до
имота на ищцата и камиони с дърва, които разтоварвали дървата на не повече от
3-4 метра от имота на А..
Не се установиха също така, каквито
и да било доказателства по делото за процесния период ответникът да е паркирал
собствени автомобили или да е разполагал други вещи по начин, който да е
създавал пречки на ищцата за осъществяване на правомощията й като съсобственик
на имота за да го ползва безпрепятствено и в пълен обем според предназначението
му. Напротив, всички свидетели са категорични, че ищцата полага много добри
грижи за имота си, същия е добре култивиран и поддържан, градината насадена със
зеленчуци, което също сочи, че очевидно правата й на се били нарушени и същата
е можела да реализира реколтата която е искала.
В тази
насока съдът взе предвид и заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза и приложената към нея скица, както и заявеното от вещото лице при разпита му в
открито съдебно заседание, от които се установява, че след извършения оглед на
мястото от вещото лице, то дава становище, че нито имот 17 нито имот 610 имат
положени пътни настилки като асфалт, насипи или други и положението им е
идентично, като и двата имота са затревени. От североизточната част на имот 610
преминавайки през него и през средата на имот 17 се стига до входа на имота на
ищцата по обособен с времето може би
черен път, като състоянието на имот 17 не е по-добро за преминаване от
състоянието на имот 610.
Ето защо съдът като взе предвид и
заключението на вещото лице, кредитира показанията на свидетелите Г.Н.Г., Г.Н.В.
и М. Д. К. от една страна като напълно съответстващи си с останалия
доказателствен материал събран в хода на съдебното дирене, а от друга страна
като логични, последователни и непротиворечиви поради което им даде вяра и на
следващо място не намери никаква заинтересованост от страна на тази група
свидетели за изхода на спора, доколкото не се установява те да са в каквито и
да било отношения на зависимост със страните по делото. Затова съдът намира, че
показанията на свидетеля И.М.П., че с действията си ответникът е препятствал
достъпа на ищцата до имота й останаха изолирани и неподкрепени от останалия
доказателствен материал, поради което съдът не ги кредитира в посочената част.
В този смисъл неоснователни и
недоказани се явяват и твърденията на ищцата, че ответникът чрез свои действия
– поставяне на фургон в улицата тупик, паркиране на коли, поставяне на вещи,
джанти и ограда препятства по някакъв начин достъпа на ищцата да стига до имота
си с моторни превозни средства.
Относно премахването на фургона –
собственост на ответника от страна на Община Е. и издадената в тази връзка
Заповед № 32/12.01.2021 г. на кмета на Община Е. и изложените в нея констатации, че с поставянето на фургона
заграден с прозирна ограда – мрежа с метални колове, ответникът възпрепятства
достъпът до имотите, в частност и до имота на ищцата, настоящият състав намира,
че същите не могат да обосноват
единствения и самостоятелен извод, че извършеното от ответника действие
е такова, което е попречило на ищцата да упражнява правото й на достъп до
имота в пълен обем. Това е така с оглед
установените по делото доказателства, както бе посочено и коментирано по-горе –
предвид свидетелските показания и съдебно-техническата експертиза, че
действията на ответника не са препятствали възможността на ищцата да стига до
входа на имота си с лек автомобил или с камион, тъй като възможността й да
стига до имота си чрез преминаване през част от имот № 17 и част от имот № 610
и двата имота предназначени за улици и представляващи общинска собственост, никога
не е била препятствана, като се установи също така, че състоянието и на двата
имота като качество на настилката е едно и също. В този случай, въпреки изложените констатации
от Община Е. в заповедта, че с действията си ответникът е нарушил правила и
норми, които засягат имот № 17 собственост на Община Е. осигуряващ достъп до
три имота в кв.В., не може да обоснове извод, че тези действия макар и
неправомерни според общинската администрация, са довели до пречки, които да са
препятствали пълноценното и нормално ползване на собствения на ищцата имот № 16,
тъй като въпреки тях същата е имала възможност да стига до имота си, както с
леки така и с тежкотоварни моторни превозни средства. Ето защо макар и
действията на ответника в посочената заповед на кмета на Община Е. да са приети
за неоснователни, то по делото не се установи тези действия да са създали
пречки, които да попречат на ищцата да осъществява правата си в пълен обем.
В обобщение, по делото не се установява в
резултат от действията на ответника да е създадено такова положение, което да
противоречи на установения правен режим на ползване на имота на ищцата и да надхвърля
ограниченията на собствеността й, като правото й да се ползва пълноценно от
вещта си не е накърнено. Предвид изложеното
по делото не се установи ответникът да пречи на упражняване правото на
собственост на ищцата и да го смущава със свои действия или бездействия, поради
което искът следва да се отхвърли. Съдът установи наличието на първите две
предпоставки от фактическия състав на иска, но не и че е налице поведение от
страна на ответника, изразяващо се в действия, които могат да се квалифицират
като „неоснователни“ и който пречат да се упражни правото на собственост,
поради което и в контекста на изложените по-горе правни и фактически
съображения намира, че искът по чл. 109 от ЗС следва
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.45 вр. чл.50 от ЗЗД:
По
принцип, ищецът по иска за непозволено увреждане следва да докаже, че
с противоправното действие или бездействие
на ответника, му е причинена вреда в претендирания размер,
която вреда е настъпила в причинна връзка с противоправното действие
на ответника. Единствено виновното поведение на ответника се презумира, и за липсата му тежестта на доказване е за
ответника.
В настоящото производство, ищцата не проведе успешно доказване на
обстоятелствата, че сочените от нея вреди изразяващи се в ограничаване от
страна на ответника на достъпа й до собствения й имот е в причинна връзка с
някакво противоправно бездействие или
действие на ответника – а именно, чрез разполагане на различни вещи в
улицата-тупик собственост на Община Е.. Поради това, че не се установи
наличието на противоправно действие на
ответника, което да е в причинна връзка с действително възникнали вреди
за ищцата, този иск за обезвреда по смисъла на чл.45 от ЗЗД за заплащане
обезщетение на ищцата в претендирания размер от 4950.00 лева за периода от
01.10.2015 г. до 01.10.2020 г., от които 1950.00 лева имуществени вреди и
3000.00 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска в съда, също следва да бъде
отхвърлен, като недоказан.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата следва да заплати
на ответника направените по делото разноски в размер на 3512.00 лева съставляващи
заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение, което съобразно представения по делото списък на разноските по
чл.80 от ГПК, съдът намира, че е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото и извършените от ответника процесуални действия, поради което не следва
да бъде редуцирано в по-нисък размер.
Воден от изложеното, съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.П., ЕГН ********** *** със съдебен
адрес:*** чрез адв.Т. – САК и адв.М. - МАК срещу ответника Х.Г.И., ЕГН **********
***, С. област, кв. „В.“ иск с правно основание чл.109 от ЗС, с който се
претендира Х.Г.И. да преустанови неоснователните си действия, пречещи на А.С.П. адекватно да упражнява правото си на
собственост върху собствения й недвижим имот с идентификатор № 61248.377.16,
находящ се в кв.В., с.Р., Община Е., С. област, изразяващи се в поставянето на фургон, ограда и различни вещи
около него и паркиране на автомобили в улицата-тупик с № 61248.377.17, които
ограничават възможността й на достъп до имота с моторни превозни средства, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.П., ЕГН ********** *** със съдебен
адрес:*** чрез адв.Т. – САК и адв.М. - МАК срещу ответника Х.Г.И., ЕГН **********
*** , С. област, кв. „……“ иск с правно основание чл.45 вр. чл.50 от ЗЗД, с
който се претендира Х.Г.И. да заплати на А.С.П. обезщетение от 4950.00 лева за
периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2020 г., от които 1950.00 лева имуществени
вреди и 3000.00 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на иска в съда, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.С.П., ЕГН ********** да заплати на Х.Г.И., ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 3512.00 лева /три хиляди петстотин и дванадесет
лева/.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: