№ 10953
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110169574 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Р. М. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че през 2008г. закупил собствен имот, находящ се в
/населено място/, като през 2009г. сградата била присъединена към
топлопреносната мрежа. На проведено ОС на ЕС било решено ищецът и още
няколко собственици да не ползват услугите на /фирма/. С оглед на това, на
14.10.2009г. бил сключен договор с ответника, по силата на който ищецът не
бил потребител на топлинна енергия. В договора изрично било посочено, че
топлинната енергия за сградна инсталация и за общите части трябва да се
разпределя между ползвателите, без никакво участие на отказалите се. За
периода 2009г.-2015г. ищецът нямал открита партида за имота и проблеми с
ответника, но през 2015г. ответното дружество му открило служебно такава,
като отказало да я закрие, въпреки отправеното искане от ищеца. През 2015г.
по заявление на ответника било образувано ч. гр. д. № 21321/2015г. по описа
на СРС, като ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК, а заявителят не
предявил иск, с оглед на което заповедта била обезсилена. През 2017г.
ответникът подал второ заявление по чл. 410 ГПК, като този път се стигнало
и до исково производство, образувано под гр. д. № 30141/2018г. по описа на
СРС. Ищецът се защитавал сам по това производство, като отделил много
време за четене, станал изнервен, избухлив, изострили се отношенията със
семейството му. С влязло в сила съдебно решение предявеният от ответника
иск бил отхвърлен. През 2020г. ответникът образувал ново заповедно
производство спрямо ищеца, за което последният не бил уведомен надлежно,
но съдът приел, че заповедта е влязла в сила и издал изп. лист, въз основа на
който било образувано изп. дело.
Ищецът счита, че с действията си ответникът му причинява сериозни
1
неимуществени вреди, тъй като инициираните съдебните спорове му костват
много време, разстройват го психически и му пречат да развива бизнеса си.
Непрестанният тормоз от страна на ответника го направил нервен и избухлив,
започнал да има и проблеми със съня. Заявява, че приема поведението на
ответника като „тормоз чрез право“, тъй като чрез привидно допустими
правни действия грубо злоупотребява с правото си на иск и цели
осъществяване на психически тормоз над него.
Счита, че тъй като не е потребител на топлинна енергия и не се намира в
облигационна връзка с ответника, не дължи и сумата от 286,88лв.,
претендирана от ответника, за периода 03.12.2018г.-03.12.2021г.,
обективирана във фактура № 0015011055524/31.10.2021г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5000лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие от
извършваната от ответника злоупотреба с права, ведно със законната лихва,
както и да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата от
182,96лв., представляваща претендирана от него стойност на топлинна
енергия за периода 01.05.2019г.-03.12.2021г. /при съобразяване влязлото в
сила прекратително протоколно определение от 26.05.2022г. – л. 110/.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок,
с който оспорва предявените искове. Признава, че през 2009г. е сключен
индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с ЕС. Твърди, че в
договора е било предвидено, че при промяна на собствеността или правото на
ползване на имот, за който е налице съгласие да поеме топлинната енергия на
отказалите се абонати, ще бъдат представени в топлопреносното предприятие
нотариално заверени декларации от новите собственици. През 2011г. /фирма/
подало заявление за закриване на партиди поради продажба на самостоятелни
обекти в сградата, като приобритателите били поканени да депозират горните
съгласия, но такива не последвали, а сградата продължавала да е
топлофицирана. Счита, че след изтичане на указания срок в поканата,
индивидуалният договор прекратил действието си, поради което съгласно ЗЕ
и ОУ са открити служебно индивидуални партиди по отношение на имотите в
т. 2 от договора от 14.10.2009г., включващи и имота на ищеца. Посочва, че
поради неизпълнение на задълженията по договора, дружеството го развалило
с изпратената покана. С оглед тези обстоятелства и предвид, че ищецът е
собственик на имот в сградата, намира, че същият има качеството клиент на
топлинна енергия и дължи заплащане на цена. Счита, че вземането, което се
отрича от ищеца, може да е обхванато от СПН от предходните дела.
Оспорва иска за обезщетение, като твърди, че не е налице и
фактическият състав на непозволеното увреждане. Посочва, че
упражняването на конституционно гарантирано право на иск за защита на
нарушено материално право, предвид наличието на граждански спор, не може
да се приеме за правонарушение. Счита, че тези действия са правомерни.
Оспорва и наличието на причинна връзка между поведението на ответника и
евентуално настъпили вреди. Твърди, че във водена между страните писмена
кореспонденция ищецът посочвал правоотношенията между страните като
2
забавни, поради което няма как да търпи вреди от тях. В случай че съдът
приеме, че договорът между страните не е развален и продължава да действа,
ответникът прави възражение за нищожност на клаузите на т. 2 и т. 4 от
договора поради липса на съгласие, тъй като от протокола за ОС на ЕС не
можело да се направи извод за формирана воля за сключване на такъв вид
договор.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Предявени са за разглеждане в условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52
ЗЗД вр. чл. 3 ГПК и отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
Не се спори между страните, а и е отделено като безспорно
обстоятелство, че на 14.10.2009г. между /фирма/ и Етажна собственост на
сграда, находяща се на адрес: /населено място/, представлявана от /фирма/ и
управители Г. П. Г. и С. Е. Е., наричана „потребител“, е сключен договор за
присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа.
Съгласно т. 2 от договора, собствениците на апартамент № 3.4 във вход
Г-П. М. и Н. М., апартамент № 7.1 във вход Г-Д. М., апартамент № 6.2 във
вход Д-М. А., апартамент № 6.4 във вход /фирма/, апартамент № 7.2 във вход
Д-Р. М., няма да се считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на
ЗЕ.
Съгласно т. 4 потребителят се задължава да заплаща дела от топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, общи части и др. за имотите по т.
2 (ап. № 3.4, 7.1 във вход Г и ап. № 6.2, 6.4, 7.2 във вход Д), като той се
разпределя пропорционално на отопляемите обеми по проект на имотите на
всички потребители на топлинна енергия в сградата-ЕС.
Според т. 5 при промяна на собствеността или правото на ползване на
имот, чийто собственик е приел решението на ОС за заплащане на
допълнителните разходи за топлинна енергия, потребителят се задължава
новият собственик или ползвател да представи на /фирма/ нотариално заверен
документ за съгласие по т. 4 от договора.
Съгласно т. 6 в случай на промяна на приетото решение на ОС на
собствениците, изразяваща се в неплащане на дела на имотите по т. 2 (ап. №
3.4, 7.1 във вход Г и ап. № 6.2, 6.4, 7.2 във вход Д), /фирма/ има право да спре
топлоподаването на сградата-етажна собственост.
Отделено като безпорно в отношенията между страние е и
обстоятелството, че ищецът от 2009г. е собственик на ап. 7.1, находящ се в
сградата в режим на етажна собственост с адрес: /населено място/.
С Определение от 21.12.2015г. е обезсилена издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 21321/2015г. по описа на СРС за 2015г., 69 състав.
След извършена служебна справка се установява, че заповедта е издадена за
3
сумата от 382,32лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от месец 02.2012г. до месец 04.2014г. за имот,
находящ се на адрес: /населено място/, аб.№ **********, ведно със законна
лихва за периода от 20.04.2015г. до изплащане на вземането, както и лихва за
забава в размер на 75,13лв., начислена за периода от 31.03.2012г. до
06.04.2015г.
С Решение № 41706 от 15.02.2019г., постановено по гр. д. №
30141/2018г. по описа на СРС, 25-ти състав, е отхвърлен предявен от /фирма/
срещу Д. Р. М. иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 217,14лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. за
процесния имот, ведно със законна лихва от 12.06.2017г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва в размер на 27,72 лв. за периода 15.09.2015г.-
27.04.2017г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по гр.д. №
38071/2017г. В мотивите на решението е прието, че между страните не е
налице облигационно правоотношение на соченото основание от ищеца
основание - чл. 153 ЗЕ. Посочено е, че сключеният договор от 14.10.2009г.
изключва автоматично приложнието на чл. 150-153 ЗЕ и Д. М. е изваден от
кръга на потребителите на ТЕ в ЕС. С подписването на посочения договор
/фирма/ сама е приела дерогирането на общите правила на ЗЕ.
С окончателно Решение № 2321/21.04.2020г., постановено по гр. д. №
8211 по описа на СГС за 2019г. горепосоченото решение на СРС е
потвърдено, като по този начин е влязло в сила на 21.04.2020г.
Видно от приложено по делото съобщение за образувано изпълнително
дело въз основа на изп. лист от 02.06.2021г. на СРС на основание Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по гр. д. № 44256/2020г. на СРС, 154-ти
състав, Д. Р. М. е осъден да заплати на /фирма/ сумата от 301,57лв.,
представляваща доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2016г. до
30.04.2019г., ведно със законна лихва от 16.09.2020г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 57,61лв. за периода от 15.09.2017г.-
03.09.2020г., както и сума от 27,79лв. главница за дялово разпределение за
периода м.08.2017г.-м.04.2019г., както и 5.27лв. лихва за периода
01.10.2017г.-03.09.2020г.
По делото е прието заключение по СТЕ, от което се установява, че в
процесния имот и за процесния период отоплението е прекъснато, ТЕ за
отопление от радиатори не е начислявана и топла вода не е ползвана.
Начислен е единствено разход за ТЕ за отопление от сградна инсталация,
който по ФДР възлиза на 219,76 лв. за периода м.05.2019г.-03.12.2021г., а по
фактури-248,88 лв. Посочено е, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е
изчислена като разлика между общото количество ТЕ за отопление и сумата
от показанията на индивидуалните топломери и е разределена межди всички
потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект /обема на
всички помещения и съответните им припадащи части от общите части на
сградата/.
4
По делото е представен Протокол № 2 от проведено на 03.04.2009г. ОС
на ЕС, находяща се в /населено място/, на което са приети нотариално
заверени декларации за отказ от услугите на /фирма/ от няколко собственици
от процесната сграда в режим на ЕС, сред които ищецът Д. Р. М., като всички
собственици на имоти/апартаменти и магазини в блок № 280¸ вх. Г
декларират, че са съгласни да заплащат бъдещите дължими суми за топлинна
енергия-сградна инсталация, общи и части и др. за имотите на отказалите се
собственици, в т.ч. за имота на Д. М.-ап. № 7.1.
Приложено е писмо изх. № 6058/09.12.2011г. от /фирма/ до
представляващите ЕС, в което е посочено, че в дружеството са постъпили 3
бр. документи за смяна на партида от нови собственици в сградата без
приложена декларация за съгласие по т. 4 от договора. Поради неспазване
условията на договора, е отправена покана в 30-дневен срок от получаване на
писмото, да се свика ОС на ЕС, за да се вземе решение по изпълнението на
сключения договор. За взетото решение следва да се представи протокол от
ОС, подкрепен с подписите на всички съсобственици, който да се представи в
ТР „София Изток“. Писмото е получена на 09.12.2011г.
Видно от писмо изх. № 2153/21.03.2012г. до Д. Р. М., поради
неизпълнение на предписанията за свикване на ОС на ЕС и постъпване на
декларации по т.4. от договора, предвид което партидите са служебно
променени. Посочено е, че през м.02.2012г. на Д. Р. М. служебно е открита
партида.
В хода на производството е проведен разпит на свидетеля И. Н. Т.. От
нейните показания се установява, че живее на съпружески начала с ищеца от
около 9-10 години. Свидетелства, че от 2015г. са започнали споровете с
ответното дружество, въпреки че ищецът не е клиент на последното, като
тогава се появило и състоянието на раздразнение у ищеца, макар да бил
спокоен човек. Споделя за три водени между страните дела: първото през
2015г., завършило без предявяване на претенции от /фирма/; второто
протекло на две инстанции, които ищецът сам водил, като му отнемало по
няколко часа на ден в продължение на седмица-две; и третото - на което били
запорирани банкови сметки на ищеца. Посочва, че като разбрал за
изтеглените суми ищецът бил шокиран, стресиран, агресивен и в не много
добро състояние. Това се отразило и на неговата работа и на съня му,
повлияло негативно и на отношенията му с близките. Свидетелства, че
работата на ищеца изисква високи нива на концентрация и бърза реакция,
което се нарушило заради споровете с ответното дружество. Сочи, че ищецът
не приема медиК.ти.
При горните фактически данни, съдът намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединяване
осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД вр. чл. 3
ГПК и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
като съдът счита, че с оглед характера на претенциите, първо следва да бъде
разгледан отрицателният установителен иск, след което осъдителният.
По отрицателния установителен иск:
5
С протоколно определение от 26.05.2022г., влязло в сила на 03.06.2022г.,
съдът е прекратил производството по предявения отрицателен установителен
иск за периода 03.12.2018г.-30.04.2019г. и за сумата от 103,92 лв. Предвид
това, предмет на разглеждане е ОУИ за сумата от 182,96 лв. и за периода
01.05.2019г.-03.12.2021г.
По отрицателния установителен иск в тежест на ответника е да проведе
пълно и главно доказване на следните факти: че за процесния период между
страните е съществувало договорно правоотношение за доставка на топлинна
енергия (че ответникът е собственик или вещен ползвател на имота, който е
топлоснабден, или че има нарочно сключен договор за продажба на топлинна
енергия), обема на реално доставената до процесния имот топлинна енергия,
както и нейната стойност.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с
наличието на право на собственост или учредено ограничено вещно право на
ползване, като от значение е реалното ползване на съответния вид енергия.
Между страните не се спори, че ищецът от 2009г. е собственик на ап. 7.1,
находящ се в сградата в режим на етажна собственост с адрес: /населено
място/. Не се спори и че сградата е присъединена към топлопреносната
мрежа. От изложеното следва, че с оглед качеството му на собственик на
апартамент № 7.1 в процесната сграда – етажна собственост, Д. Р. М. би имал
качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди
през исковия период.
Не се спори обаче, че на 14.10.2009г. е сключен договор между /фирма/ и
Етажна собственост на сграда, находяща се на адрес: /населено място/,
съгласно т. 2 от който част от собствениците на апартаменти в процесната
сграда ЕС, сред които и ищецът, няма да се считат за потребители на
топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, както вече бе посочено по повод на
осъдителния иск. Договорено е техният дял от топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, общи части и др., да се разпределя пропорционално
на отопляемите обеми по проект на имотите на всички потребители на
топлинна енергия в сградата - ЕС – т. 4 от договора. Съдът намира, че при
наличието на този договор се дерогират регламентираните правила в чл. 150-
153 ЗЕ, обвързващи наличието на облигационни правоотношения между
страните на база собствеността или учредено право на ползване върху обект,
находящ се в топлоснабдена сграда в режим на ЕС. В случая са приложими
общите правила на договорните отношения и договорната свобода по ЗЗД и
/фирма/ е обвързана от регламентираното в индивидуалния договор от
14.10.2009г, който изключва приложението на общите законови норми по ЗЕ.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, договорът има силата на закон за тези, които са го
6
сключили. Според клаузите на последния, ищецът е изключен от
потреблението на топлинна енергия, тоест изрично е признато, че същият не е
клиент на топлинна енергия и няма да дължи суми за консумирана такава,
включително в общите части и отдадената за сградна иснталация.
Следва да се отбележи, че именно в този смисъл е и крайният съдебен
акт по гр. д. № 30141/2018г. на СРС, 25 състав, потвърден с окончателно
Решение № 2321/21.04.2020г. по в. гр. д. № 8211 по описа на СГС за 2019г. В
същия, макар да касае различен исков период, е прието, че липсва
облигационно правоотношение между страните предвид сключения договор
от 14.10.2009г., съгласно който ищецът е изключен от кръга потребители в
сградата ЕС. Това решение се ползва със сила на пресъдено нещо между
страните, като е важно да се отбележи, че СПН се разпростира само за
фактите, настъпили до края на съдебното дирене пред последната инстанция,
разглеждаща спора по същество, а не и за факти, настъпили след този момент.
С оглед изложеното, следва да се даде отговор на въпроса дали
сключеният договор е действащ и към периода по настоящото дело.
Ответникът е навел възражения за преустановено действие на същия, тъй като
го счита за прекратен след изтичане на указания с писмото до ЕС 30-дневен
срок. Навежда и аргумент за разваляне на договора с изпратената покана.
Тези възражения на ответника са неоснователни. В писмото, изпратено до
ЕС, е посочено, че в дружеството са постъпили 3 бр. документи за смяна на
партида от нови собственици в сградата без приложена декларация за
съгласие по т. 4 от договора. Поради неспазване условията на договора, е
отправена покана в 30-дневен срок от получаване на писмото, да се свика ОС
на ЕС, за да се вземе решение по изпълнението на сключения договор.
Посочено е, че за взетото решение следва да се представи протокол от ОС,
подкрепен с подписите на всички съсобственици, който да се представи в ТР
„София Изток“.
На първо място, в договора не са уговорени предпоставки за неговото
прекратяване, предвид което следва да важат общите правила по ЗЗД. Видно
от съдържанието на писмото в него не е обективирана воля за
преустановяване облигационната връзка между страните. Напротив, на ЕС е
указано да вземе мерки за спазване на договора, като не е посочено, че при
неизпълнение договорът ще се счита за прекратен или развален. В същото
време, липсата на няколко декларации за съгласие по т. 4 от договора не води
до обективна невъзможност за изпълнение на същия. Не са уговорени и
последици от неподаване на такива. В същото време, видно от т. 6 на
договора, в хипотеза на незаплащане на дела на изключените от кръга на
потребителите, последиците са спиране на топлоподаването в сградата.
Доколкото не се установява това да е сторено, а напротив, служебно са
променяни/откривани партиди, няма основание да се счита, че договорът от
14.10.2009г. не е действащ и към настоящия момент. Следва да се има
предвид още, че сключеният договор между ЕС и /фирма/ е резултат от
изрично прието решение на ОС на ЕС от 03.04.2009г. /л. 64/, което решение
няма данни да е отменено или изменено, и обвързва всички последващи
приобретатели на имотите. С оглед на това, напълно неясни остават
7
действията на дружеството да създава служебно партиди и да претендира
топлинна енергия от лица, които изначално са изключени като потребители,
след като няма изрично изявена воля от останалите етажни собственици в
тази насока, обективирана в нарочно прието решение на ОС. Предвид
изложеното, и доколкото не са ангажирани други доказателства за настъпване
на факти и обстоятелства от обективната действителност, които да са
наложили прекратяването на договорното правоотношение или да правят
невъзможно изпълнението на клаузите му, съдът намира, че за /фирма/ не е
налице основание за претендиране на процесната сума от ищеца, доколкото
същият продължава да не бъде клиент /потребител/ на топлинна енергия за
процесния имот.
В подкрепа на този извод е и приетото от съда заключение по СТЕ, което
не е оспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и от което е видно, че за имота на ищеца действително
не се начислява ТЕ за отопление от радиатори, а топла вода не е ползвана. За
процесния период е начислен единствено разход за ТЕ за отопление от
сградна инсталация, който обаче съгласно сключения договор не следва да
бъде заплащан от ищеца.
На последно място следва да бъде разгледано възражението на ответника
за нищожност на т. 2 и т. 4 от договора поради липса на съгласие, тъй като от
протокола за ОС на ЕС не можело да се направи извод за формирана воля за
сключване на такъв вид договор. Съдът намира възражението за
неоснователно. Видно от приложения протокол № 2 от проведено ОС на ЕС
от 03.04.2009г., на него са приети нотариално заверени декларации за отказ от
услугите на /фирма/ от няколко собственици от процесната сграда в режим на
ЕС, сред които Д. Р. М., като всички собственици на имоти/апартаменти и
магазини в блок ************ декларират, че са съгласни да заплащат
бъдещите дължими суми за топлинна енергия-сградна инсталация, общи и
части и др. за имотите на отказалите се собственици. От съдържанието на
протокола е видно, че етажните собственици са изразили воля именно в
посока изключване на част от собствениците от кръга на потребителите, а
останалите са изразили съгласие да поемат дела им в отдадената от сградната
инсталация ТЕ. В този смисъл не отговаря на обективната действителност
посоченото от ответника, че от протокола се установява единствено, че са
приети декларации от няколко собственици, с които заявяват, че няма да
ползват услугата, но липсва формирана воля на етажните собственици да се
сключи такъв договор. Напротив, собствениците декларират съгласие за
поемане на дела за сградна инсталация на изключилите се от потреблението
на ТЕ. Действително, от страна на ответника не е представено цялостното
съдържание на протокола от проведеното общо събрание, но доколкото
възраженията на ответника са свързани с липса на съгласие от страна на
собствениците да поемат дела на изключилите се, дори и от представената
част от протокола се установява, че това не отговаря на обективната
действителност. Предвид изложеното, и доколкото не са изложени други
аргументи относно наведения порок за нищожност, съдът намира
възражението за неоснователно.
8
По изложените съображения, предявеният от ищеца отрицателен
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По осъдителния иск:
Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността на лицата, които са възложили
другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по
повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в ППВС
№ 7/1959г., юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената
им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е
причинил тези вреди.
За да възникне правото на увреденото лице да получи обезщетение за
причинените му вреди от възложителя на работата, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тоест вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение, и виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа.
В конкретния случай, в исковата молба се твърди, че ответното
дружество осъществява привидно допустими правни действия срещу ищеца,
инициирайки съдебни спорове. Твърди се, че от ищеца се претендират суми
за потребена топлинна енергия, въпреки липсата на облигационни
правоотношения между страните, за което обстоятелство ответното
дружество, респ. неговите служители, е наясно, като това поведение е
насочено към осъществяване на психически тормоз над ищеца, довело до
претърпени от него неимуществени вреди - безпокойство, излишна
ангажираност, нервност и др. под.
При така изложените твърдения, съдът намира, че противоправното
поведение, предмет на деликтния иск в настоящото производство, се изразява
в злоупореба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Съгласно тази разпоредба
участващите в съдебните производства лица и техните представители под
страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Предявяването на искови молби пред българския съд в защита на
нарушени или застрашени права и законни интереси представлява
конституционно право на всеки правен субект. На тях законът е предоставил
и гарантирал правната възможност да се обръщат към надлежните държавни
органи с искане за защита и съдействие на правата, които се твърди, че са
възникнали. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали
и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
9
материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не
изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е
противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно -
за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от
Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8,
ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си
естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното
упражняване на законно признато право, като доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право
вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието
(както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия
стопанин или добрия търговец) грижа /Решение № 758 от 11.02.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 189 от 20.06.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК/. Следователно, добросъвестно
упражняване на публични процесуални права е налице, когато то е
предприето с убеждението, че то съществува. В този смисъл не е налице
злоупотреба с права, когато страната предявява иск с намерението, със
съзнанието, че защитава възникнало и съществуващо свое субективно
материално право.
Съдът намира, че в конкретния случай не се установява да е налице
недобросъвестно поведение от страна на служители на ответното дружество,
насочено към увреждане на правата и законните интереси на ищеца или
противоречащо на интересите на обществото. Действително, между страните
не се спори за наличието на договор от 14.10.2009г., сключен между ЕС на
сградата, която е топлоснабдена и в която ищецът притежава имот, и
ответното дружество, в който е договорено ищецът да не заплаща суми за
потребена топлоенергия и е регламентирано липсата на качеството
потребител на последния. Регламентирано е и делът на ищеца от топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, общи части и др., да се
разпределя пропорционално на отопляемите обеми по проект на имотите на
всички потребители на топлинна енергия в сградата-ЕС. По този начин, със
сключването на горепосочения договор е установена липсата на
облигационни правоотношения между страните, водещо до това ищецът да не
дължи претендирани от ответника суми. Следва да се отбележи обаче, че
липсата на правоотношения между страните към определен момент, не
означава такава доживот. Наличието, респ. липсата на облигационни
отношения към един момент, не означава, че в друг не може да настъпи
промяна. Действието на договора може да бъде преустановено и в този
смисъл би възникнало основание за ангажиране отговорността на ищеца за
заплащане на суми за потребена топлоенергия. Именно такива са и
възраженията наведени от ответното дружество-за прекратяване/разваляне на
договора като причина за ангажиране отговорността на ищеца за заплащане
на дължими към дружеството суми. Дали това е така или не е въпрос, който
при наличие на спор, се разрешава по съдебен път.
Както бе посочено, отговорността за вреди от злоупотреба с право по
10
своето правно естеството е деликтна, като противоправността се изразява в
недобросъвестно упражняване на законно признато право, но доказването на
недобросъвестността (умисъла за увреждане) е процесуално задължение на
ищеца и на него принадлежи доказателствената тежест. Следователно,
ищецът следва да установи чрез пълно и главно доказване, както
предписва чл. 154, ал. 1 ГПК, че ответникът умишлено, с единствената цел да
увреди ищеца, е упражнил процесуалното си право на иск. Ищецът не
установява в процеса на доказване този правнорелевантен факт. А по силата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира само вината при непредпазливост
(самонадеяност или небрежност), но не и умисълът за причиняване на
вредоносен резултат. От събраните доказателства не се установява обективно
знание у служители на ответника относно липсата на облигационно
правоотношение между страните към моментите на иницииране на съдебните
производства. Последните касаят различен период от време и с оглед
изложеното по-горе не се изключва възможността действието на договора от
14.10.2009г. да е преустановило своето действие, което изключва
недобросъвестност от страна на служителите на ответното дружество.
Този извод на съда не се променя и от крайния акт по гр .д. №
30141/2018г. на СРС, 25 състав, потвърден с Решение № 2321/21.04.2020г. по
гр.д. № 8211 по описа на СГС за 2019г., а именно за липсата на облигационно
правоотношение между страните в периода 01.05.2014г.-30.04.2016г. (за
който период се претендира заплащане на доставена ТЕ), предвид сключения
договор от 14.10.2009г. Както бе посочено, всяко едно от водените между
страните производства касаят различни периоди на исковата претенция и
обстоятелството, че с акт на съда е установено, че липсат правоотношения
към един момент, не изключва възможността за възникването на такива към
друг. А и не без значение е обстоятелството, че има последваща и по-
скорошна влязла в сила заповед за изпълнение, която по правни последиици
се доближава на влязло в сила съдебно решение, и въз основа на която може
да се приеме за възникнало съзнание за промяна в обстоятелствата, което да
изключи недобросъвестното упражняване на процесуалните права.
По така изложените съображения съдът приема, че не се установява
противоправността на деянието на ответника. Липсата на един от елементите
на фактическия състав на непозволеното увреждане е достатъчен, поради
което безпредметно да се обсъжда дали са възникнали и останалите елементи.
Предвид изложеното, предявеният осъдителен иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
От страна на ищеца са претендирани разноски в общ размер 830лв.,
включващи 250лв. държавна такса (200лв. за осъдителния иск и 50лв. за
отрицателния установителен иск) и 580лв. адвокатско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за
неоснователно, предвид че по делото е налице обективно съединяване на
искове, проведени са три открити съдебни заседания, събирани са
11
разнообразни доказателства. Доколкото не е направено уточнение какъв е
размерът на адвокатското възнаграждение по всеки един от исковете, съдът
намира, че същото следва да бъде разделено наполовина. Предвид
отхвърлянето на осъдителния иск и уважаването на отрицателния иск в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 340лв. (290лв.
адвокатско възнаграждение и 50лв. държавна такса).
Ответникът също е претендирал разноски, като е направил такива за
депозит за вещо лице в размер на 250лв. по отрицателния установителен иск,
като съдът определя и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал.8 ГПК в размер на 100лв. за осъществено процесуално представителство по
всеки от исковете или общо 200лв. Предвид отхвърлянето на осъдителния иск
и уважаването на отрицателния иск в полза на ответника следва да бъдат
възложени разноски само в размер на 100лв. за юрк. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Р. М., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************,
адрес: /населено място/, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 182,96лв., представляваща претендирана от
ищеца стойност на топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-03.12.2021г.,
обективирана във фактура № 0015011055524/31.10.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. М., ЕГН: **********, адрес: /населено
място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, адрес: /населено място/, иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за осъждане да
му заплати сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от злоупотреба с процесуални права от
ответника посредством инициирането на съдебни производства спрямо ищеца
за заплащане на суми за топлинна енергия.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, адрес: /населено място/, да
заплати на Д. Р. М., ЕГН: **********, адрес: /населено място/, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 340лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Р. М., ЕГН: **********, адрес: /населено място/, да
заплати на /фирма/, ЕИК: ************, адрес: /населено място/, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12