№ 7328
гр. С, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110114763 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от „Б В И Г“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С,
пл.”П“ №, представлявано от Н Ч, И Г, П Ш, Т И и Н П, насочен срещу ЗК „Д Б: живот и
здраве“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.Д, бул.“Г.М.Д“ № 1,
представлявано от Б И., Р М и Ж К, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1 157.08 лв., представляваща регресна претенция за изплатеното застрахователно
обезщетение по щета №, ведно със законната лихва, считано от подаване исковата молба –
21.03.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 22.18 лв,
представляваща законна лихва за забава за периода от 11.01.2022 г. до 20.03.2022 г..
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 15.07.2021 г. по третокласен път ІІІ-906, е
настъпило пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият в ответното
дружество водач на л.а.Шкода с рег.№, поради неспазване на достатъчно дистанция е
реализирал удар в предходно движещия се л.а.Мазда с рег.№, затрахован при ищеца.
Ищецът сочи, че представител на собственика на л.а.Мазда, застрахован при него по
имуществена застраховка „Каско“, е подал уведомление, по което е образувана щета №.
Навежда, че разноските по отремонтиране на л.а. възлизат на 2294.15 лв., които са
заплатени на собственика на увредения автомобил. Отделно от това ищецът е направил
допълнителни ликвидационни разноски от 25.00 лв.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, но преди завеждане на делото е погасена частично само сума
от 1162.07 лв. С оглед на това се претендира разликата до 2294.15 лв., както и обезщетение
1
за забавеното й плащане.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Ответникът оспорва ищцовата претенция
с доводи, че от една страна е налице надзастраховане на увредения автомобил Мазда. От
друга страна се инвокират оплаквания за допуснато съпричиняване от застрахования при
ищеца водач, поради допуснато нарушение на чл.24, ал.2 от ЗДвП.
С оглед на това се аргументира становище, че със заплатените преди завеждане на
делото 1162.07 лв., регресното вземане на ищеца е изцяло погасено, доколкото именно това
е действителния размер на вредите по застрахованото при ищеца имущество, определени на
база среднопазарната стойност на л.а.Мазда към датата на произшествието.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител,
който поддържат направените с отговора на исковата молба възражения. Ищецът не
изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателство застрахователна полица № е видно, че
между ищцовото дружество и Д. АЛ. Д., е сключен договор за застраховане на л.а.Мазда с
рег.№, с валидност на полицата от 00.00 ч. на 05.04.2021 г. до 24.00 ч. на 04.04.2022 г.
Съдържанието на облигационното правоотношение е видно от приетите като писмени
доказателства Общи условия за застраховка на „Каско Избор“.
На 15.07.2021 г. в гр.С, е настъпило ПТП със застрахования л.а.Мазда, който при движение
по третокласен път ІІІ-906 в посока от гр.Варна към гр.Бургас, след с.Г, е бил ударен от
движения се зад него л.а.Шкода с рег.№. За произшествието е съставен двустранен
констативен протокол, в който за виновен се е признал водачът на л.а.Шкода.
Във връзка със случая, собственикът на л.а.Мазда, е подал до ищцовото дружество на
15.07.2021 г. заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки
„Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди, по което
е образувана щета №. По последната са изготвени опис на претенция и опис-заключение по
претенция. Стойността на ремонта е отразена в издадените фактури №/06.08.2021 г.,
№/10.08.2021 г., №/26.08.2021 г., и №/09.08.2021 г. След изготвен доклад по щета №, сумите
са изплатени на собственика на автомобила с преводно нареждане от 30.08.2021 г.,
На 07.01.2022 г. ищецът е изпратил на ответника регресна покана за възстановяване
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по процесната щета, получен от
последния на 10.01.2022 г., видно от отразеното върху известието за доставяне, приложено
на л.35 от делото.
Между страните е извършено прихващане на насрещно дължими суми по регресни
2
претенции, като по процесната щета са одобрени и прихванати 1162.07 лв., което не е
спорно по делото, а се установява и от приложения на л.37 от делото списък.
По делото са разпитани като свидетели водачите на двата автомобила, участвали в
произшествието, а именно Д. АЛ. Д. и Р. Т. Ж..
Св.Д. си спомня за процесното ПТП, като описва мястото, обстоятелства около
настъпването му, както и причинените по управлявания от нея автомобил щети. Според Д.,
движейки се в посока Слънчев бряг – Бяла, където пътят е еднолентов, при с.Г от
насрещното платно за движение е изскочил внезапно автобус, който е предприел
изпреварване и е навлязъл в нейното платно за движение. Свидетелката обяснява, че с цел да
избегне удар, тя е отбила рязко в дясно и е натиснала спирачките, като не може да уточни
дали и каква част от автомобила й е излязла извън платното за движение. Сочи, че водачът
на движещия се зад нея л.а.Шкода не е могъл да спре и се е ударил в задната част на колата
й. Уврежданията по автомобила й локализира в задната му част – броня и багажник.
Скоростта на движението свидетелката си определя около 50 – 60 км./ч.
Св.Р.Ж. е водач на л.а.Шкода. В показанията си обяснява на съда, че при село Г на
излизане има десен завой, самият главният път прави завой. Свидетелят е забелязал също
навлизащият от насрещното платно автобус, като твърди, че св.Д., реагирала веднага като е
ударила спирачките. Според Ж. между неговия автомобил и движещия се пред него
л.а.Мазда е имало разстояние от около 40-50 метра, като скоростта си на движение определя
около 60 кв./ч., но не е успял да спре и е реализирал удар. Свидетелят няма точен спомен за
уврежданията по л.а.Мазда, но твърди, че е възникнал проблем със задната врата, която
трудно се е отваряла и затваряла.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява механизмът
на настъпване на процесното ПТП, а именно при движение на двата автомобила един зад
друг в една посока, водачът на л.а.Мазда, при намаляване скоростта на движението бива
ударен при застигане от движещия се зад него л.а.Шкода. Вещото лице подробно е описало
вредите, причинени на застрахования при ищеца автомобил, като изрично е отбелязал, че те
се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и всички извършени и
признати от застрахователя ремонтни дейности са били необходими за неговото
възстановяване. Размерът на вредите е определен на 2349.49 лв. по пазарна стойност.
При защита на заключението си в о.с.з. експертът обяснява възможността за избягване
на удара с оглед скоростта на движение на двата автомобила, дистанцията между тях и
своевременната реакция на водачите.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Главният иск е иск е на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу
застрахователя на прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да
3
са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на
увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в
хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както
и застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето
място - извършено валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено
застраховане в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
- застрахователна полица №, със съдържание, съобразн опредставените Общи условия.
В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно
собственика на участвалия в произшествието л.а.Шкода, се намира в облигационно
правоотношение по застраховка ГО.
Страните не спорят и по механизма на настъпване на процесното ПТП, но има спор
по отношение вината на застрахования при ответника водач на МПС.
В тази насока, съдът намира следното: Съобразно предвиденото в чл.20, ал.2 от
ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Въведено е задължение за водачите да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая, видно от показанията и на двамата разпитани свидетели, на пътя, по
който са се движели е настъпила опасност, а именно в платното им за движение е навлязъл
автобус, която ситуация е създала предпоставки за реализиране на произшествие. С оглед на
това, водачът на л.а.Мазда е намалил скоростта, изнесъл се е в дясната част на платното за
движение и е спрял. Доколкото това негово поведение е предотвратило настъпването на
ПТП с насрещно идващия автобус, съдът намира, че той не е извършил нарушение на ЗДвП.
От страна на водача на л.а.Шкода обаче е допуснато нарушение именно на посочената
норма от ЗДвП /чл.20, ал.2/, който не е съобразил скоростта си на движение и дистанцията
от предходното МПС, с релефа на местността и конкретните условия на видимост, а именно
касае се за път с остър завой, без видимост, при преминаването през който може да възникне
опасност от различно естество /вкл. препятствие на пътното платно, диво животно или др./.
В този смисъл, водачът на л.а.Шкода е следвало да избере скорост и дистанция, които да му
дадат възможност да спре при необходимост. Нещо повече – съобщената от него при
разпита му дистанция от около 40-50 м., не се възприема и от вещото лице, което изразява
съмнение, че се касае за неправилна преценка на свидетеля.
По така изложените съображения и при установеното от вещото лице, че размерът
на причинените по застрахования при ищеца автомобил щети възлизат на 2349.49 лв., то
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана до този размер, с допълнителни
4
25.00 лв. ликвидационни разноски по определяне на обезщетението.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че в своята практика ВКС
приема, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща
действителната стойност на причинената вреда , чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора. Съобразно предвиденото в чл.400, ал.1 от КЗ,
действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд. Определянето на по-високи цени от
специализиран фирмен сервиз, оторизиран за съответното МПС, би било в нарушение на
императивното нормативно ограничение. При направени по-големи разходи след извършен
ремонт в нарочен сервиз, застрахователното обезщетение отново се дължи по средни
пазарни цени по време на настъпване на застрахователното събитие, доколкото
договореностите между собственика на увредения автомобил и неговия застраховател не
могат да бъдат противопоставени на застрахователя на виновния за причинените
увреждания водач /в този смисъл решение № 209/30.01.2012 г., постановено по т. д. №
1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК и решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по
гр.д.№429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
Ето защо съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение по съдебно-
автотехническата експертиза досежно размера на причинените вреди по л.а.Мазда, в което
той е определен по пазарните цени на частите и труда, необходими за отстраняване на
щетите.
Както се посочи вече, преди завеждане на делото, ответникът е погасил чрез
прихващане 1162.07 лв. С оглед на това той остава да дължи разликата от 1212.42 лв. В
случая ищецът претендира по-нисък размер, а именно 1157.08 лв., поради което искът
следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска, върху приетия за основателен размер,
следва да се присъди и поисканата законна лихва от подаване на исковата молба –
21.03.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
С исковата молба се претендира и присъждане на обезщетение за забава с начален
момент 11.01.2022 г. В случая от данните по делото се установява, че ищецът е поканил
ответника да му заплати процесната сума с регресна претенция, получена от ЗК „Д Б: живот
и здраве“ АД на 10.01.2022 г. С оглед на това и на предвидения в чл.412, ал.3 от КЗ 30-
дневен срок за доброволно плащане, от 10.02.2022 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи
лихва. Размерът на последната за периода от 10.02.2022 г. до 20.03.2022 г. съдът определи с
помощта на специализиран изчислителен модул, разпечатка от който е приложена по
делото, и възлиза на 12.54 лв. За разликата до пълния предявен размер от 22.18. лв. и за
периода от 11.01.2022 г. до 09.02.2022 г. вкл. искът следва да се отхвърли.
5
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила, съобразно уважената, респ.отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил
разходи за платен депозит за САтЕ от 250.00 лв. и депозит за свидетел от 120.00 лв., за
държавна такса от 50.00 лв. и за адвокатско възнаграждение от 487.20 лв. С оглед уважената
част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата от 899.78 лв.
Ответникът пък е направил разходи за депозит от САтЕ от 250.00 лв. и депизот на
свидетел от 120.00 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лв. Размерът на
последното съдът определи съобразно предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за
правната помощ и действителната фактическа и правна сложност на делото, обема събран
доказателствен материал, процесуалното поведение на страните, броя проведени съдебни
заседания. /. С оглед отхвърлената част от исковете, в тежест на ищеца следва да бъде
поставена сумата от 4.25 лв.
В същото време, съдът констатира, че по делото не е внесена в пълен размер
дължимата държавна такса, макар и да са дадени изрични указания на ищеца с
определението по доклада по делото. Доколкото по делото са предявени два иска, на
основание чл.72, ал.2 от ГПК, за всеки от тях се дължи отделна държавна такса и тя е в
размер на по 50.00 лв. В случая ищецът е представи доказателства за платена още с подаване
на исковата молба такса само от 50.00 лв. С оглед на това същият следва да бъде осъден да
заплати по реда на чл.77 от ГПК по сметка на Софийски районен съд остатъка от дължимата
държавна такса, която е в размер на 50.00 лв.
. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Д Б: живот и здраве“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:
гр.С, ж.к.Д, бул.“Г.М.Д“ № 1, представлявано от Б И., Р М и Ж К, да заплати на „Б В И Г“,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ №, представлявано от Н Ч, И Г, П
Ш, Т И и Н П, сумата от 1 157.08 лв., представляваща неплатен остатък от регресна
претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по щета №, ведно със законната
лихва, считано от подаване исковата молба – 21.03.2022 г., до окончателното плащане на
дължимото, както и сумата от 12.54 лв, представляваща законна лихва за забава за периода
от 10.02.2022 г. до 20.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за забава над
уважения размер до пълния предявен от 22.18 лв. и за периода от 11.01.2022 г. до 09.02.2022
г. вкл.
ОСЪЖДА ЗК „Д Б: живот и здраве“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:
гр.С, ж.к.Д, бул.“Г.М.Д“ № 1, представлявано от Б И., Р М и Ж К, да заплати на „Б В И Г“,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ №, представлявано от Н Ч, И Г, П
Ш, Т И и Н П, сумата от 899.78 лв., представляваща направени от ответника разноски по
делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА „Б В И Г“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ №,
представлявано от Н Ч, И Г, П Ш, Т И и Н П, да заплати на ЗК „Д Б: живот и здраве“ АД,
6
ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.Д, бул.“Г.М.Д“ № 1, представлявано от
Б И., Р М и Ж К, сумата от 4.25 лв., представляваща направени от ответника разноски по
делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА „Б В И Г“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ №,
представлявано от Н Ч, И Г, П Ш, Т И и Н П, да заплати по сметка на Софийски районен
съд, сумата от 50.00 лв., представляваща дължима, но невнесена държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7