РЕШЕНИЕ
№ 1653
гр. София, 03.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110215243 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Й. Н., ЕГН **********, чрез адв.В. – САК,
против Наказателно постановление № 24-4332-018268/12.08.2024 г., издадено
от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 150,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за извършено
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се
поддържа, че както АУАН, така и НП са издадени при липса на материална
компетентност за издаващия орган, поради което подлежат на отмяна. На
следващо място се сочи, че процесният АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, без да са налице законовите
предпоставки и без нарушителят да е бил поканен на датата за съставянето на
акта; че в процесния случай не е налице ясно, конкретно и точно посочване на
мястото на извършване на нарушението, като е налице и недопустимо
противоречие и разминаване между АУАН и НП относно мястото на
1
нарушението; че АУАН е неправомерно дописан и допълван след връчването
му на нарушителя. Акцентира се, че чрез даденото в обжалваното НП
описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, не е
изяснена фактическата обстановка относно самото извършване на соченото
административно нарушение, както и че в АУАП и НП не са отразени
обстоятелствата, свързани с разположението на контролния орган спрямо
пътното платно, начина на подаване на сигнала за спиране и указаното на
водача място за спиране, за да се приеме, че на водача е било посочено такова
място и последният не е спрял на указаното му място. На следващо място се
излага, че наложеното наказание е явно несправедливо и се аргументира
наличието на предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено, а в условията на евентуалност – да бъде
приложен чл. 28 от ЗАНН, поради наличието на маловажен случай на
административно нарушение или евентуално да бъде намален размерът на
наложените наказания до предвидения в закона минимум.
В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.В. и адв.С., с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт, които поддържат жалбата по
изложените в същата съображения. В дадения ход по същество и в ангажирани
по делото писмени бележки се пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото
писмени бележки от процесуален представител с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се
моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството
и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за
разноски на насрещната страна.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
2
Жалбата на М. Й. Н. срещу Наказателно постановление № 24-4332-
018268/12.08.2024 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 28.06.2024 г. около 21:00 часа в с.Панчарево по ул.“***“ с посока на
движение от гр.София към гр.Самоков, жалбоподателят М. Й. Н. управлявал
лек автомобил марка и модел "***" с рег. № *****, собственост на ****“ ООД,
като срещу ВЕЦ Пасарел свидетелят Л., заемащ длъжността „командир на
отделение“ в ОСПС – СДВР, при изпълнение на служебните си задължения
подал ясен сигнал с ръка за спиране на безопасно място на жалбоподателя Н.,
тъй като на място се извършвали ремонтни дейности, свързани с
енергозахранването. Жалбоподателят Н. възприел подадения му сигнал от
страна на полицейския служител, но въпреки това не изпълнил нареждането
на контролния орган за регулиране на движението, не намалил, а ускорил
движението си.
За случая *** Г. В. – старши полицай при ОСПС – СДВР, съставил
Докладна записка за неподчинение и неизпълнение на полицейско
разпореждане.
На 10.07.2024 г. свидетелят *** (с предишна фамилия Д.а), заемаща
длъжността „полицейски инспектор“ в 08 РУ – СДВР, съставила против
водача на лекия автомобил М. Й. Н. АУАН бл. № 126486/10.07.2024 г., за това,
че на 28.06.2024 г. около 21:00 ч., по ул.“***“ с посока на движение от
гр.София към гр.Самоков, по данни на свидетели очевидни, управлява лек
автомобил "***" с рег. № *****, регистриран на фирма ****“ ООД и срещу
ВЕЦ Пасарел при подаден ясен и точен сигнал за спиране с ръка на безопасно
място, същият възприемайки сигнала не намалява, а ускорява движението си.
Актосъставителят квалифициран нарушението по чл. 103 от ЗДвП и
3
отбелязал, че актът е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Актът бил предявен и връчен на нарушителя на 11.07.2024 г., който след
като се запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че има
възражения относно акта и описанието на случая.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение
срещу констатациите в АУАН бл. № 126486/10.07.2024 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № 24-4332-018268/12.08.2024 г., издадено от
Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 150,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за извършено
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител *** (с предишна фамилия Д.а), свидетеля Л. и свидетеля ***
(частично).
Съдът се довери на изложеното от свидетеля – очевидец Л., който е
присъствал при установяване на нарушението и съставянето на АУАН.
Показанията на свидетеля *** се отличават с последователност, хармоничност
и вътрешна непротиворечивост. Свидетелят съобщава пред съда
добросъвестно впечатленията си от нарушението, като неговите показания
кореспондират с останалия събран и кредитиран от съда доказателствен
материал. Съдът не намери основания да не кредитира показания на този
свидетел, който е случаен очевидец на нарушението, установи се липса на
заинтересованост у същия, като показанията му успешно преминават
проверката за достоверност и съдът изгради фактическите си изводи въз
основа на съобщеното от него. Същият възпроизведе ясно възприетото от
датата на нарушението и описа поведението на водача на автомобила "***",
като съобщава пред настоящия съдебен състав поведението и действията на
водача, а именно – че след подадени сигнали за спиране водачът не се е
подчинил, а е продължил движението си. Възстановената от свидетеля ***
конкретика за обстоятелствата по случая, въпреки рутинността на
4
осъществяваната от него служебна дейност, свидетелства на непосредствено
възприети събития от действителността и изключва възможност за
формалност на изявленията му и стремеж за поддържане на уличаваща
нарушителя версия. Още повече, когато изведените от свидетеля факти не се
опровергават от други независими източници на доказателства. Показанията
на свидетеля са вътрешно балансирани и отразяват адекватно личните му
възприятия върху създалата се пътна ситуация. Принадлежността на
свидетеля към структурата на полицейските органи не се явява обстоятелство,
което да постави под съмнение достоверността на заявеното от него или да
указва единствено неговото предназначение да обслужи обвинителната теза
без претенции за истинност. В този смисъл, обсъдените гласни
доказателствени средства се явяват обективни и поради това годни
доказателствени източници за обосноваване изводите по съществото на
настоящия спор.
С доверие съдът кредитира и показанията на свидетеля –актосъставител
*** (с предишна фамилия Д.а), които обаче са информативни само относно
съставянето на процесния АУАН, тъй като същата не е присъствала и няма
лични възприятия от конкретната пътна ситуация с участието на въззивника
Н. и поведението му при подадения от страна на свидетеля *** сигнал за
спиране на безопасно място. Необходимо е да бъде обърнато внимание, че
свидетелят споделя в показанията си, че е съставила процесния АУАН въз
основа на съставена за случая докладна записка и в присъствието на
полицейските служители, които са я изготвили, но не е поканила нарушителя
за съставянето на акта, а му се е обадила по телефон за връчване на АУАН,
след като последният вече е бил съставен.
Показанията на свидетеля *** частично допринасят за изясняване на
обстоятелствата от предмета на делото, като същият изрично е посочил, че се
е движил с превозно средство на процесното място, където се извършвали
ремонтни дейности, заради съборени стълбове на електропреносната мрежа,
поради което и временно движението на моторни превозни средства било
спряно от намиращ се на място полицейски служител. Съдът не намери
основания да изключи от доказателствената съвкупност свидетелските
показания в посочената им част, като счита същите за кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал, поради което и ги
кредитира с доверие. В останалата им част обаче, свидетелските показания не
5
способстват за изясняване на фактите и обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, свързани с конкретното поведение на въззивника, тъй
като свидетелят изрично сочи, че в процесния ден не знае къде е бил М. Н. и
къде е пътувал.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, доколкото е
подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок за
обжалване по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 2.2
от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи св.
*** (с предишна фамилия Д.а) има компетентност да състави процесния
АУАН. Съгласно т. 3.6 от цитираната заповед началникът на сектор към ОПП –
СДВР има правомощието да издаде процесното наказателно постановление.
По делото е приложена заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, от която е видно, че *** е заемала длъжността началник
сектор "Административно обслужване" в ОПП – СДВР. Поради изложеното и
възраженията в противоположния аспект, релевирани в жалбата, не могат да
бъдат споделени.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат
6
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Независимо от изложеното обаче съдът намира, че при съставяне на
АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които съществено ограничават правото на защита на наказаното лице и
обуславят отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По делото се установи, че АУАН е съставен на 10.07.2024 г. в отсъствие на
нарушителя М. Й. Н., като АУАН е бил предявен и връчен на нарушителя на
11.07.2024 г. Принципно, процедиране по гореописания начин от страна на
контролните органи е възможно и би било законосъобразно в хипотезата на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН, т. е. когато нарушителят е известен, но не може да бъде
открит или ако последният е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил.
Текстът на разпоредбата предписва, че актосъставителят, след като извърши
констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното
административно нарушение от страна на конкретно лице е длъжен да покани
нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена
такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час,
съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя ще бъде
законосъобразно.
В процесния случай съдът намира, че жалбоподателят не е бил надлежно
поканен за явяване и/или за изпращане на представител с цел съставяне на
АУАН срещу него. По делото беше установено, че до въззивника М. Й. Н.
изобщо не е била изпращана покана за явяване за съставяне на АУАН, като
едва след съставянето на последния актосъставителят *** (с предишна
фамилия Д.а) се е свързала по телефон с М. Н. и го е уведомила, че следва да
се яви за връчването на акта. В тази връзка е необходимо да бъде посочено, че
по делото е представена докладна записка, изходяща от свидетеля *** (с
предишна фамилия Д.а), с направено в същата отбелязване, че за съставянето
и предявяването на АУАН не е изпращана покана до М. Й. Н., а същият е бил
призован по телефон с разясняване на повода за обаждането. Настоящата
съдебна инстанция намира обаче, че визираната докладна записка не би могла
да обоснове действително проведен разговор по телефон между
актосъставителя и нарушителя предшестващ съставянето на АУАН и
представляващ покана за явяване за съставянето му, доколкото същата (видно
7
и от изходящия й номер) е съставена на 07.01.2025 г. – след разпит на
свидетеля и значителен период след съставянето на АУАН, поради което и
съдът приема, че докладната записка е съставена изцяло за нуждите на
процеса и не отразява действително осъществени действия от страна на
актосъставителя за изпращане на покана до нарушителя за съставяне на
АУАН. Следователно, към момента на съставяне на АУАН на нарушителя не е
била връчена покана за явяване за съставяне на АУАН, същият не е бил наясно,
че такъв ще бъде съставен и на коя дата, като по този начин не е било
обезпечено правото му на лично участие в първата фаза на
административнонаказателното производство.
Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, без същият да е бил
поканен за това, без същият да е уведомен, че започва
административнонаказателно производство срещу него, се явява процесуално
нарушение, изначално опорочаващо цялата административнонаказателна
процедура, тъй като съществено е ограничило правото на нарушителя на
защита, лишавайки го от участие в една от фазите в производството.
Изискването актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя /респ.
негов представител/ има за цел едновременност и непосредственост при
осъществяване на процедурата по съставяне на акта с участието на посочените
в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН лица, както при неговото съставяне, така и при
подписването му, което е с цел гарантиране правото на защита на нарушителя.
Последният винаги следва непосредствено да възприема действията на
актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите
действително са присъствали при съставянето на акта, както и верността на
посочените в акта обстоятелства от друга страна, в т.ч. и относно датата на
съставяне на АУАН. Както вече беше посочено, съставянето на акта в
отсъствие на нарушителя, извън хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, води до
нарушаване на правото му да направи възражения при съставяне на акта и да
организира и осъществи защитата си в образуваното против него
административнонаказателно производство. Нещо повече, ако нарушителят
бъде поканен за явяване за съставяне на АУАН, същият би могъл при
явяването си да представи доказателства, които да опровергаят извода на
контролния орган и АУАН изобщо да не бъде съставен. Обстоятелството, че
препис от АУАН е връчен на нарушителя след съставянето му не може да
санира допуснатото нарушение. Смисълът на изпращането на покана до
8
нарушителя за явяване за съставяне на АУАН е да се извести лицето за
започването на административнонаказателно производство срещу него и да
му се предостави и гарантира възможност да участва в него и да упражни
правото си на защита още в този най-ранен етап от производството. Като е
пристъпил направо към съставянето на АУАН без преди това нарушителят да е
бил надлежно поканен за явяване за съставянето му, актосъставителят е
лишил от правото на защита нарушителя в този етап от производството, което
е опорочило изцяло развилото се административнонаказателно производство.
Установените от чл. 40, ал. 2 от ЗАНН правила за съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя са гаранция за обезпечаване правото му на защита в
административнонаказателното производство. Правото на лично участие в
производството е едно от основните проявления на правото на защита, като
лишаването от това право /в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН/ представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава отмяна
на наказателното постановление на самостоятелно основание (в този смисъл
са и Решение № 5531/05.09.2023 г. по КНАХД № 2436/2023 г. по описа на
АССГ, VІІ касационен състав, Решение № 4791/14.07.2023 г. по КНАХД №
5394/2023 г. по описа на АССГ, ІX касационен състав, Решение №
3290/18.05.2023 г. по КНАХД № 1793/2023 г. по описа на АССГ, I касационен
състав, Решение № 2493/11.04.2023 г. по КНАХД № 651/2023 г. по описа на
АССГ, ХVІ касационен състав, Решение № 2334/06.04.2023 г. по КНАХД №
1132/2023 г. по описа на АССГ, ХХ касационен състав, решение №
389/12.06.2014 г. на АССГ по адм. д. № 12042/2013 г., решение №
7925/20.12.2017 г. по КНАХД № 11175/2017 г. по описа на АССГ, VII
касационен състав). В настоящия случай актосъставителят е следвало не
просто да изпрати покана до нарушителя за явяване за съставяне на АУАН, но
преди да пристъпи към съставянето му е следвало да се убеди, че
нарушителят е получил тази покана, което очевидно не е сторено в случая,
поради което е допуснато и съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Ето защо атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено на посоченото основание, като обсъждането на останалите въпроси
и доводи в жалбата, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява
безпредметно.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната
9
страна е направила искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл.
63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай разноски се дължат в полза
на жалбоподателя, който своевременно е поискал присъждането им. Същият е
претендирал такива в размер на 400,00 лева за адвокатско възнаграждение,
съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от
28.11.2024 г., която сума е изцяло платена в брой при подписване на договора,
респективно същата следва да му бъде присъдена. Своевременно
релевираното възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатското възнаграждение от въззиваемата страна съдът намира за
неоснователно, доколкото последното е съобразено изцяло с фактическата и
правна сложност на делото и съответно на обема на осъщественото
процесуално представителство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-018268/12.08.2024 г.,
издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя М.
Й. Н., ЕГН **********, са наложени административни наказания "глоба" в
размер на 150,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
/три/ месеца за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати
на М. Й. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 400,00 /четиристотин/ лева –
разноски за процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10