Р Е Ш Е Н И Е № 232
Гр. Сливен, 28.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието
на прокурора …………………….
и при
секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно
дело № 255 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2018 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Ц.П.П., ЕГН **********, с адрес
*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
16-0804-000870/08.12.2016 г., издадена по чл. 171 т. 4 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен, с
която е разпоредено по отношение на Ц.П.П. изземване на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач на МПС, на който са му отнети
всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5
от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по
реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена въз основа на цитирани в
същата като влезли в законна сила четири наказателни постановления, с които са
му отнети всички контролни точки. Липсвали обаче безспорни данни, че тези
санкционни актове са му връчени по надлежния ред. Моли съда за отмяна на
атакувания административен акт.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява и не
се представлява. В писмено становище от упълномощен адв. М. П. поддържа жалбата
и моли съда да я уважи. Заявява, че с оглед събраните по делото доказателства
се е установило, че с влязло в законна сила Решение № 178/14.06.2019 г. по АНД
№ 358/2019 г. по описа на РС – Варна Наказателно постановление № 603/2005 г. е
отменено, като със същото са отнети 14 контролни точки. Това правело
атакуваната заповед за прилагане на ПАМ незаконосъобразна. Моли съда да отмени
заповедта, с претенция за разноски.
В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, не се
явява и не изпраща представител, за да изрази становище по жалбата.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 08.12.2016 г. Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
16-0804-000870/08.12.2016 г., издадена по чл. 171 т. 4 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен, с
която е разпоредено по отношение на Ц.П.П. изземване на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач на МПС, на който са му отнети
всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно обстоятелствената част на акта, Ц.П.П. е с изчерпани всички контролни
точки с влезли в сила наказателни постановления, както следва: НП № 5444/2003
г., влязло в сила на 29.10.2003 г. – 6 контролни точки, НП № 603/2005 г.,
влязло в сила на 09.07.2005 г. – 14 контролни точки, НП № 620/2006 г., влязло в
сила на 26.05.2006 г. – 10 контролни точки и НП № 1416/2006 г., влязло в сила
на 04.11.2006 г. – 10 контролни точки, при което водачът остава с минус 1 к.т.
и не е възстановявал такива.
По искане на оспорващата страна, предвид подадени срещу горните
наказателни постановления жалби НП № 603/2005 г., НП № 620/2006 г. и НП №
1416/2006 г. до РС – Варна и образувани по описа на същия съд АНД № № 358/2019,
359/2019 г. и 360/2019 г. на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, вр. чл. 144
от АПК производството по настоящото дело е спряно до приключване с окончателен
съдебен акт на цитираните АНД.
На 17.07.2019 г. по делото е постъпило писмо вх. № СД-01-01-2601 от
съдията – докладчик по АНД № 358/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, от
което се установява, че производството по делото е приключило с влязло на
09.07.2019 г. в законна сила Решение № 1178/14.06.2019 г., с което съдът е
отменил НП № 603/01.06.2005 г.
На 17.07.2019 г. по делото е постъпило писмо вх. № СД-01-01-2602 от
съдията – докладчик по АНД № 359/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, от
което се установява, че производството по делото е приключило с Определение за
прекратяване, поради просрочие на жалбата, което не е било обжалвано и е влязло
в законна сила.
С представено по делото протоколно определение от 20.05.2019 г.,
постановено по АНД № 360/2019 г. по описа на РС – Варна производството по това
дело е прекратено, като определението не е било обжалвано и е влязло в законна
сила на 09.08.2019 г.
При горните данни с Определение, постановено в закрито съдебно
заседание на 24.09.2019 г. производството по настоящото адм.д. № 255/2018 г. е
възобновено.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени
средства, включително приложените към административната преписка писмени
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от чл. 149 ал. 3 от АПК срок, от лице,
което има правен интерес от това производство и е насочено срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на
законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната
писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално
законосъобразен. Обжалваната заповед е издадена от Началника на Сектор “Пътна
полиция” при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона материална
компетентност, съобразно нормата на чл. 172 ал. 1 от Закона за движението по
пътищата. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона в
цитирания текст писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената
заповед като валиден акт. Освен валидна, обжалваната заповед се преценява от
настоящата съдебна инстанция като материално и процесуално законосъобразна, при
следните съображения:
Процесната заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
4 от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява
изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на
превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на
противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 4 мярка на административна принуда е изземване на свидетелството
за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4.
Съгласно последния законов текст, водач, на когото са отнети всички контролни
точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за да се приложи принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 4 от ЗДвП, обективирана като изземване на
СУМПС, следва да е установена и доказана по безспорен начин нормативно
изискуема предпоставка по чл. 157 ал. 4 от с.з., а именно: лицето, на което са
отнети всички контролни точки да не е изпълнило задължението си да върне СУМПС.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че тази
предпоставка не е налице. Видно от
мотивите на процесната заповед, с четири наказателни постановления, посочени от
органа като влезли в законна сила, на П. са отнети общо 40 контролни точки. Едно
от цитираните наказателни постановления обаче – с № 603/01.06.2005 г. е
отменено с влязло в законна сила на 09.07.2019 г. Решение № 1178/14.06.2019 г.,
постановено по АНД № 358/2019 г. по описа на Районен съд – Варна. Следователно,
санкционният акт, с който са отнети 14 контролни точки, възприет от органа като
влязъл в сила, е отменен с влязло в сила съдебно решение. Фактическото
основание за издаване на процесния акт, съобразно разпореденото в чл. 157 ал. 4
от ЗДвП са именно цитираните в същия наказателни постановления, с които са
отнети всички контролни точки на водача, предпоставящи задължение за лицето да
върне свидетелството си за управление на МПС в посочената в закона служба за
пътен контрол на МВР. При наличието на безспорни, събрани в хода на настоящото
съдебно производство доказателства, че 14 контролни точки са отнети от водача П.
незаконосъобразно, то същият остава с 13 контролни точки и при наличие на
такива, не следва да се ангажира задължение за връщане на СУМПС по реда на чл.
157 ал. 4 от ЗДвП. Така установеното фактическо положение налага извода за
незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка, като
постановена в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл.
146 т. 4 от АПК.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 16-0804-000870/08.12.2016 г., издадена по
чл. 171 т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) от Началник Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено по отношение на Ц.П.П.
изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП, като незаконосъобразно следва да бъде
отменена.
Предвид изхода на
делото, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на
сторените по делото разноски. Същите възлизат на 460,00 (четиристотин и
шестдесет) лева, от които 10,00 (десет) лева заплатена държавна такса и 450,00
(четиристотин и петдесет) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение и
следва да се възложат в тежест на административния орган.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
16-0804-000870/08.12.2016 г., издадена по чл. 171 т. 4 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен, с
която е разпоредено по отношение на Ц.П.П. изземване на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач на МПС, на който са му отнети
всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати на Ц.П.П., ЕГН **********,
с адрес *** разноски в общ размер на 460,00 (четиристотин и шестдесет) лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: