РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на тридесет и първи октомври две
хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 128 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.П.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена чрез адв.К.У. ***
срещу Наказателно постановление № 19-0347-000462/03.06.2019г., издадено от
началника на РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, с което на основание чл.53 ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.2 ЗДвП, чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, чл.185 ЗДвП на
жалбоподателя са наложени 3 административни наказания: глоба в размер 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140,
ал.1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 21.04.2019 г., около 11.35 часа в община
Копривщица, на път трети клас №606, на 16 км+350м, в района на гр.Копривщица,
управлява мотоциклет без поставена регистрационна табела на определеното за
това място; глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137Е ЗДвП, изразяващо
се в това, че управлява МПС, без да е поставил обезопасителна каска по време на
движение; глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.150А, ал.1 ЗДвП,
изразяващо се в това, че управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок към момента на
проверката.
Жалбоподателят
в своята жалба, депозирана чрез адв.У., оспорва описаната в Акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и Наказателното постановление
/НП/ фактическа обстановка. Твърди, че същата не отговаря на действителността,
възприета е неточно от актосъставителя, който не е очевидец и не е установил
пряко и непосредствено обстоятелствата и това е довело до неправилни изводи при
квалификацията на деянието. Жалбоподателят сочи, че за него не е ясно кой, как
и кога е установил обстоятелствата и въз основа на какви данни е съставен АУАН
на 20.05.2019г. за нещо, което се е случило на 21.04.2019г., като е посочена
само някаква преписка, която е неизвестна. Твърди, че е нарушено правото му на
защита и възможността му да разбере на база на какви доказателства е ангажирана
отговорността му. Жалбоподателят твърди, че на 21.04.2019г. не е възможно да се
е движил с управлявания от него мотоциклет без номер, тъй като не притежава
такъв и не е управлявал такъв. Кой и как е установил това МПС, каква марка и
модел е то, кой е неговият собственик не ставало ясно от издаденото НП. В тази
връзка твърди освен очевидна несъстоятелност на повдигнатото административно
обвинение, че е налице и съществено нарушение на правилата на чл.188 ЗДвП.
Твърди, че не е спиран от контролен орган на пътна полиция или друг униформен
служител на МВР. Счита, че нарушението не е доказано по несъмнен и безспорен
начин, както и вината му. Сочи, че ако не е спрял на подаден сигнал, би
следвало да се ангажира отговорността му за такова деяние – неизпълнение на
полицейско разпореждане, а такова не е налице. Недопустимо било да се твърди,
че има извършено нарушение с МПС без същото да е идентифицирано, тъй като това
поставя съда в невъзможност да извърши проверка на редица обективни
обстоятелства. Налице било и противоречие между словесното описание на
нарушението в обстоятелствената част на НП и посочената като нарушена правна
норма, досежно вмененото му нарушение на правилата. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от упълномощения
адв.К.У. ***, който поддържа жалбата и в хода по същество на делото отново моли
съда да отмени изцяло оспореното НП по доводите, изложени в жалбата и
допълнително изложени от него. Адв.У. счита, че за да е налице нарушение по
чл.140, ал.1 ЗДвП, който изисква по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се движат МПС-та, които са регистрирани и с поставени регистрационни табели
на мястото, определено от производителя, трябва безспорно, категорично и ясно
да бъде идентифицирано МПС-то, което дава и възможност да се определи по
несъмнен начин, че това е от категорията МПС-та, които подлежат на регистрация
по смисъла на чл.149 ЗДвП. Сочи, че не може само по външни белези да се твърди,
че това МПС подлежи на регистрация, както и че няма как, с оглед на правната
квалификация, да се прецени дали се касае за случай на нерегистрирано МПС или
се касае за случай на регистрирано МПС, без поставени регистрационни табели.
Счита, че неидентифицирането на МПС-то съставлява съществено процесуално
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. В този смисъл, адв. У.
счита, че нарушението по т.1 от НП е недоказано и наложената санкция е
незаконосъобразна. Относно другото вменено на доверителя му нарушение – по
чл.150а ЗДвП, адв.У. сочи, че изтеклият срок на СУМПС касае не валидността на
самото свидетелство, а категорията на СУМПС към вида МПС и счита, че ако бе
приета квалификацията по чл.150а ЗДвП, би следвало да се наложи санкция по
чл.177 ЗДвП, а в случая санкцията е наложена по чл.185 ЗДвП, така че и за
нарушението по т.3 НП следвало да бъде отменено. Счита още, че НП следва да
бъде отменено и в т.2, тъй като, макар свидетелите да са видели, че лицето не
носи предпазна каска, от обективна страна следвало да е ясно дали то управлява
мотоциклет или мотопед, без да се допуска алтернативност. Адв.У. заявява, че не
е съгласен със становището на свидетелите, че мотоциклетите и мотопедите се
различават по външен вид. На последно място, адв.У. заявява, че полицейските
органи като цяло имат възможност за предприемане на действия за установяване на
нарушението, но те не са положили никакви усилия в тази връзка и това
бездействие на административнонаказващия орган не следва да се толерира и да се
свежда към вреда на жалбоподателя.
Въззиваемата страна- РУ Пирдоп не изпраща представител в
съдебно заседание и не ангажира становище. РП-Пирдоп също не взема становище.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
21.04.2019 г., около 11.35 ч. полицейските служители от РУ-Пирдоп Ф.Г.К. и С.Л.В.
изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.Копривщица и
околността, като на Третокласен път 606, на 16км+350м, посока от гр.Копривщица
към гр.Стрелча видели моторно превозно средство, което двамата служители
оприличили на мотоциклет, управлявано от водач, без поставена предпазна каска.
Управляващия автомобила Ф.К. пуснал светлинен и звуков сигнал и посочил със
знак с ръка на водача къде да спре, като при приближаването си до него и
двамата разпознали в лицето на водача И.П.Р., когото познавали от предишни
проверки и във връзка с работата си. Водачът дал вид, че ще спре – намалил и
казал „Добре, спирам“, като полицейският автомобил спрял пред него и в момента,
в който полицай В. слизал от автомобила, водачът подал газ на управляваното от
него МПС и избягал от мястото на проверката, застрашавайки живота на
полицейския служител, който се наложило да затвори вратата си и да се отмести,
за да не бъде блъснат. При продължаване движението на автомобила, двамата
полицейски служители видели, че от задната страна МПС-то няма регистрационна
табела. Не могли да осъществят преследване на нарушителя, който бързо се
отдалечил и то в противоположна на посоката, в която бил полицейският
автомобил. Поради осуетяване на проверката от страна на водача, не били
установени марка, модел, идентификационни данни на МПС-то. При проверка в
информационната система на КАТ, посредством дежурната част на РУ-Пирдоп,
полицай К. установил, че И.П.Р. не притежава категория СУМПС за управление на
мотоциклет. Впоследствие била съставена докладна записка от Ф.К., на основание
на която било възложено на актосъставителя К.К.Т. да състави на И.П.Р. АУАН,
като АУАН бл.№182485/20.05.2011г. бил съставен на 20.05.2011г. в присъствието Р..
Горната
фактическа обстановка се извежда от събраните по делото доказателства, а
именно: разпит на свидетелите К.К.Т., Ф.Г.К. и С.Л.В.; АУАН №182485/20.05.2011г.,
съставен от К.К.Т.; справка от Централна база данни КАТ за регистрирани на
името на И.П.Р. МПС-та; справка за
нарушител/водач на името на И.П.Р..
АУАН
с бл.№182485/20.05.2011 г., е съставен срещу лицето И.П.Р. за това, че: на
21.04.2019г., около 11:35 ч., на третокласен път 606, на 16км+350м, в района на
гр.Копривщица управлява мотоциклет без поставени регистрационни табели на
определеното за това място; управлява МПС без да е поставил обезопасителна
каска по време на движение; управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок към момента
на проверката. Нарушенията са определени като такива по чл.140, ал.1, чл.137а и
чл.150а ЗДвП. За верността на описаните факти са се подписали актосъставителят
и свидетелите К. и В.. В АУАН са вписани възражения на соченото за нарушител
лице, според които същият не е управлявал това МПС и не знае чия собственост е.
Същият е подписал разписката, с която удостоверява, че е получил препис от АУАН.
От
свидетелските показания на актосъставителя К.К.Т. се установява, че той не е
очевидец на установяване на нарушението, а единствено е съставил АУАН по
писмена докладна записка. Актосъставителят заявява, че лично познава жалбоподателя
и не го е виждал да управлява такова МПС, за управлението на каквото е
санкциониран. Спомня си, че във връзка със случая е извършил справка и е
установил, че лицето притежава СУМПС, но нямало категория за управление на
мотоциклет – „А“ категория. Актосъставителят твърди, че е връчил препис от АУАН
н нарушителя, като пред него Р. заявил, че не е управлявал процесното МПС.
От
свидетелските показания на полицейските служители Ф.К. и С.В. се установяват
техните спомени за случая, като и двамата поддържат констатациите в АУАН, без
да могат обаче да индивидуализират управляваното от Р. МПС, освен че е било
синьо на цвят.
Свидетелят
К. заявява, че на 21-ви април – неделя – е бил назначен да работи в
гр.Копривщица, дневна смяна, съвместно с колегата си С.В., който е командир на
отделение в РУ-Пирдоп. Сочи, че след извършен обход след гр.Копривщица в посока
гр.Стрелча, забелязали , че срещу тях идва водач с мотоциклет, като лицето е
без поставена каска. Подали му звуков и светлинен сигнал за спиране, като
същият по изражението, поведението и своите действия показал, че ще се подчини,
но в момента, когато полицай В. отворил вратата, господинът тръгнал рязко с
мотоциклета и ако колегата му В. не бил затворил вратата си и не се бил
отместил, лицето щяло да го блъсне. Свидетелят обяснява, че в този момент
разпознали, че това е лицето И.Р., когото познават и са го виждали в
гр.Копривщица многократно и дори свидетелят лично му е съставял и преди АУАН.
Свидетелят твърди, че след потеглянето на Р. видели, че мотоциклетът няма
поставена регистрационна табела. Сочи, че след това – при извършена справка –
установили, че лицето не притежава съответната категория за управление на такъв
мотоциклет, вследствие на което написали докладна записка, че няма категорията
и е бил без поставена регистрационна табела, както и за това, че е без каска и
че със своите действия е осуетил полицейска проверка. Свидетелят К. пояснява,
че не е имало как да последват водача, защото там са ниви и ливади и докато са
се обърнали той е избягал с мотора. Свидетелят е категоричен, че е разпознал
водача, защото е бил без каска. Сочи, че управляваното от Р. МПС е преценил, че
е мотоциклет по вида му, защото по принцип по малките са мотопеди, а това е
било мотоциклет. Описва МПС-то като син на цвят, високопроходим, изглеждащ като
кросов мотор. Сочи, че не е имало как да установят марка или модел на МПС-то и
че не са ходили до дома на Р., защото са ги изпратили на друг сигнал и не са могли
да отидат. Сочи, че са уведомили дежурната част и са докладвали документално.
За мястото на нарушението посочва, че е било извън населеното място и че за да
го изчислят са отишли до там, занулили са километража на служебния автомобил и
от там са отишли до входа на населеното място. Свидетелят потвърждава, че
екземпляр от акта е връчен на нарушителя.
Свидетелят
В. си спомня, че актът срещу И.П.Р. е съставен през април месец и разказва, че
с колегата му Ф.К. са били на смяна в гр.Копривщица, назначени като патрул,
като при обход на изхода на гр.Копривщица в посока към гр.Стрелча видели един
мотор с водач, който бил без каска, впоследствие на което К. пуснал светлинен и
звуков сигнал, а през отворения прозорец на служебния автомобил дори му посочил
къде да спре. Свидетелят В. чул водача да казва „Добре, спирам!“. Тогава те
спрели пред него и свидетелят отворил вратата, за да слее от автомобила, като в
същото време водачът, когото разпознал като И.Р., дал доста газ на мотора и щял
да го блъсне ако не се бил отместил и не бил затворил вратата на автомобила.
Твърди, че едвам избягал, за да не бъде блъснат. Сочи, че отдалечавайки се,
видял че мотоциклетът няма и регистрационна табела. Свидетелят твърди, че
познава И.Р. и го е виждал и преди. Твърди още, че не последвали водача, защото
бил в насрещното движение и докато обърнат автомобила, той се изгубил.
Свидетелят е сигурен, че превозното средство е било мотоциклет, което преценил
по външните му белези, тъй като бил голям мотор. Свидетелят не може да каже
марка или модел на мотоциклета, но твърди, че е бил син на цвят. Не е
категоричен защо не са посетили дома на лицето впоследствие, но счита, че ако
едно лице е избягало от полицията, няма да се прибере с нерегистрирания мотор у
дома си.
От
справката за регистрирани на името на И.П.Р. МПС-та, набавена от централна база
данни-КАТ, се установява, че на негово име няма регистрирано нито едно МПС.
От справката за нарушител/водач на името на жалбоподателя
Р. е видно, че Р. е бил наказван многократно за нарушения по ЗДвП, като на
датата, на която е съставен процесният АУАН, му е бил съставен още един АУАН с бл.№182485
за нарушение на чл.150А, ал.1 ЗДвП и за това нарушение, на основание чл.177,
ал.1, т.2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 лв. с НП №19-0347-000461/03.06.2019г.
на началника на РУ-Пирдоп, като това НП е със статус „влязло в сила“.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против
подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения
срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 13.06.2019 г., а жалбата е подадена чрез
куриер на 20.06.2019 г.).
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че наказателното постановление е частично законосъобразно.
Компетентността
на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление началник на РУ
Пирдоп се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи - Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г., с която е определено кои лица имат правомощия да
съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП. Според т.1.3 от заповедта, да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби
и да съставят АУАН по ЗДвП, имат право полицейски органи, заемащи длъжност
„полицейски инспектор VI-III степен“.
Именно такава длъжност заема актосъставителят К.Т., за което няма спор по
делото. Не съставлява процесуално нарушение фактът, че актосъставителят не е
пряк очевидец на нарушението, доколкото законът не поставя такова изискване, а
изискването е в насока на това по възможност свидетелите по АУАН да са очевидци
на извършване или установяване на нарушението. Наказателното постановление пък
е издадено от Началника на РУ-Пирдоп, а според т.2.8 от Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. сред определените да издават НП по ЗДвП длъжностни лица са
началниците на РУ при ОДМВР – на обслужващата територия.
Установи
се, че посочените за свидетели в акта лица са били и очевидци на установяване
на нарушенията. Дори лицата-свидетели по АУАН да не бяха свидетели на
установяване на нарушенията то броят им, а именно: двама, обуславя
законосъобразност по отношение на изискването на чл.40 ЗАНН, поставящ изрични
правила за свидетелите по АУАН.
АУАН
е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради което
образуването на административнонаказателно производство е било допустимо.
Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от
страна на наказващия орган, който се е произнесъл законосъобразно и след
изтичане на тридневния срок за възражения от страна на нарушителя, закрепен в
чл.44, ал.1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 20.05.2019 г., а НП е от дата
03.06.2019г. Осигурено е било и правото на защита на соченото за нарушител
лице, което видно от самия АУАН, е имало възможност да впише своите възражения
в него и се е възползвало от тази си възможност, макар същите впоследствие да
са намерени за неоснователни.
Съдът,
на база на доказателствения материал и записаното в АУАН и НП, намира че
наказателното постановление, от което се поражда отговорността за
жалбоподателя, е било издадено при приоритетно спазване на изискванията на
чл.57 ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН,
който пък съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Описанието на
фактическата обстановка в АУАН и НП в действителност има пропуски, които обаче
не са съществени, предвид вида на възприетите нарушения. В АУАН и НП са описани
времето, мястото на нарушението и действията/бездействията, с които водачът е
реализирал административните нарушения. Не е описан начинът на установяване на
тези нарушения, а именно: установеното от свидетелските показания, че
водачът-нарушител не е спрял на подаден нему сигнал за спиране, а се е отклонил
от проверка и нарушенията, описани в т.1 и т.2 на НП са възприети именно по
време на неуспешния опит да му бъде осъществена проверка. Тези факти са част от
фактическата обстановка, но са съществени за друг вид нарушение, за което в
случая не е ангажирана отговорността на жалбоподателя, макар случаят да е
„класически“ пример за такова нарушение, а именно: нарушение по чл.103 ЗДвП.
Следва да се отбележи, че въпрос на административна преценка е обстоятелството
за кои от всички извършени от лицето нарушения да бъде наказано, поради което
съдът не е в състояние да коментира евентуални други нарушения, които
административнонаказващият орган е решил да не санкционира. В описателната
фактическа част актосъставителят и издателят на НП не са длъжни да включват
всякакви установени второстепенни обстоятелства около нарушението, а само тези,
които са от значение за съставомерността му. В случая, фактите от значение за
съставомерността на нарушенията по т.1 и т.2 от НП са описани. От изключителна
важност е да се отбележи и коментира релевираният от адв.У. въпрос за липсата
на описание и индивидуализация на процесното МПС, квалифицирано в АУАН, НП и от
свидетелите като „мотоциклет“. Адв.У. счита, че липсата на индивидуализация е
съществен процесуален пропуск от формално естество, който рефлектира върху
законосъобразността на АУАН и НП. Съдът намира, че в общия случай липсата на
индивидуализация на управляваното МПС, в действителност би представлявала
процесуално нарушение, доколкото би се дължала на порок в административнонаказателната
процедура, в рамките на която следва да се индивидуализира МПС-то, предмет на
нарушението. При конкретиката на случая обаче, съдът е длъжен да приеме, че
неиндивидуализирането на МПС-то се дължи изцяло на действията на водача, който
„отклонявайки“ се от задължението си да спре за проверка при подаден сигнал от
полицейските органи, е осуетил и тяхната възможност да извършат експертен оглед
на МПС-то и да констатират техническите му параметри, марка, модел, номера на
рама. В този случай, административнонаказващият орган няма друга възможност,
освен да опише МПС-то по видими признаци, установени от свидетелите, поради
което в АУАН и НП е записано, че лицето е управлявало „мотоциклет“. Отмяната на
НП поради липса на прецизност при описанието на предмета на нарушението, би
означавало толериране на нарушители, които знаейки че са такива, се отклоняват
от полицейски проверки, с единствената цел да препятстват възможността
компетентният орган да установи характеристиките на управляваното от тях МПС,
което би се оказало особено опасно за обществения ред и стимулиращо за
системните нарушители. В този смисъл и при конкретните обстоятелства, съдът
възприема позиция, че описанието „мотоциклет“ в случая се явява достатъчно
описание на МПС-то, което жалбоподателят Р. е бил видян да управлява. Поставен
бе от представителя на жалбоподателя въпросът за вида на управляваното МПС като
фактор, имащ значение за преценката извършено ли е или не нарушението
„управление на МПС без поставени регистрационни табели“, доколкото не всички
МПС-та подлежат на регистрация. От регистрационния режим обаче са изключени
само определена категория МПС-та, описани изчерпателно, а сред тях не са
мотоциклетите и мотопедите. Дори да се приеме за възможно свидетелите да са
сбъркали в квалификацията и да са приели за „мотоциклет“ МПС, което в
действителност е „мотопед“, това не оказва влияние върху първото от възприетите
три нарушения. Това е така, тъй като по безспорен
начин от свидетелските показания бе установено, че се касае за двуколесно пътно
превозно средство, предназначено за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, снабдено с двигател. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1,
изр. първо ЗДвП: по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели и
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Надлежният ред
за регистрация на моторни превозни средства е предвиден в Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на
основание чл.140, ал.2 ЗДвП от министъра на вътрешните работи. От обхвата на
регистрацията са изключени изрично посочените в чл.1, ал.4, т.1-8 от Наредбата
моторни превозни средства, сред които не попадат мотопедите и мотоциклетите.
Така установените, макар и минимални характеристики, дават основание на съда да
достигне до извод, че процесното МПС подлежи на регистрация в съответствие с
българското и европейското законодателство, което изискване не е било спазено
от жалбоподателя. Съдът не намира основание да дискредитира показанията на
свидетелите - полицейски служители, които недвусмислено и еднопосочно заявиха,
че са разпознали лицето И.Р. да управлява МПС, което не е имало поставена
регистрационна табела, като обясниха механизма на установяване на нарушението и
разкриха утежняващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство – че е
застрашил живота и безопасността на единия от двамата полицаи, опитали се да
осъществят проверка спрямо него. Двамата свидетели са полицейски служители с
опит в работата с МПС-та, поради което съдът намира, че следва да се довери на
преценката им за вида и на конкретното МПС, тъй като те не са разполагали с
друга възможност да анализират вида на МПС-то, освен осъществения визуален
контакт. Отделно от това, санкционната разпоредба на чл.175, ал.3 ЗДвП, която
също е правилно определена, въвежда две алтернативи на деянието: лицето да
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но
е без регистрационни табели. Предвиденото наказание е еднакво и за двете
алтернативи. В случая обаче, органът не е имал възможността да провери по
достоверен начин дали МПС-то е регистрирано /тъй като не е могъл да установи
номер на рама поради субективните действия на водача/, затова е избрал и
приложил втората алтернатива – наказание да бъде наложено като за регистрирано
МПС, без поставена регистрационна табела, който последен факт – липсата на
регистрационна табела – е безспорно установен. Донякъде уместна е критиката на
адв.У., че административнонаказващият орган е могъл да положи повече усилия за
установяване на всички относими признаци на нарушението, доколкото между
установяване на нарушението и съставяне на АУАН е изминал срок от 1 месец, но
не следва да се забравя, че се касае за административно нарушение, а не за
престъпление, по което се води разследване и в този смисъл административнонаказващият
орган не може да предприема действия от категорията на способите за разследване
– напр. претърсване и изземване в дома на нарушителя. При опит за такава
проверка в дома на нарушител по ЗДвП, единствено от неговата добра воля би
зависело да допусне служителите на реда в дома си, като предвид действията на
лицето при опита за проверка, не би могло да се очаква съдействие от него и в
последващ момент.
Поради всичко изложено, съдът намира за
законосъобразно обжалваното НП в неговата т.1, с която на жалбоподателя Р. е
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.2 ЗДвП, като наложените кумулативни
наказания са в предвидения техен минимален размер, поради което справедливостта
им съобразно тежестта на нарушението не се разисква и в тази част НП следва да
бъде потвърдено.
Обжалваното НП следва да бъде потвърдено и в
т.2 от същото, доколкото за съда по безспорен и убедителен начин е доказано, че
жалбоподателят Р. е лицето, което полицейските служители са видели да управлява
МПС – мотопед или мотоциклет – без поставена защитна каска. Алтернативността в
описанието на управляваното без защитна каска МПС, която адв.У. намира за
порок, отново се дължи на поведението на наказаното лице, което само е
препятствало възможността за изключване на алтернативността в описанието, а
оттам е изключено и рефлектирането на тази алтернативност върху правото му на
защита. Правилото за поведение е това на чл.137е ЗДвП и актосъставителят
правилно го е посочил в АУАН-а, а санкционната разпоредба е именно разпоредбата
на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, станала основание за налагане на глоба от 50
лв. на И.Р. – размер, който според разпоредбата не търпи вариации, а е
конкретен и единствено възможен.
По отношение на т.3 от обжалваното НП, съдът
намира, че в тази част НП-то е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. С т.3 от
обжалваното НП административнонаказващият орган е наказал жалбоподателят Р. с
глоба в размер на 20 лв. за това, че е управлявал МПС с изтекъл срок на
валидност. Същевременно обаче, от справката за нарушител/водач на името на Р.,
се установи, че на същата дата, на която е издадено настоящото НП, срещу него е
било издадено още едно НП, в което като нарушена разпоредба е посочена отново
чл.150а, ал.1 ЗДвП /както и в т.3 от настоящото НП/ и лицето е санкционирано на
основание чл.177, ал.1. т.2 ЗДвП с глоба от 100 лв., което наказателно
постановление е влязло в сила. От една страна, изглежда, че за едно и също
нарушение е направен опит лицето да бъде два пъти санкционирано, но по различна
санкционна разпоредба, с което се нарушава правилото „ne bis in idem”, поради което второто наказателно постановление /настоящото в т.3/ следва да
бъде отменено, за да не се наруши забраната за двойно наказване. От друга
страна, всички свидетели говорят за това, че при проверка в системите на КАТ се
е установило, че лицето няма СУМПС със съответната категория, а именно: за
управление на мотоциклет, какъвто е бил видян да управлява. Така свидетелските
показания в тази част не кореспондират с вмененото нарушение, а именно: че
лицето е управлявало МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност. На трето място,
относно това нарушение може и следва да се приеме, че е от значение дали лицето
е управлявало мотопед или мотоциклет, защото за двата вида МПС се предвижда
различна категория, за която следва да е валидно СУМПС /така чл.150а ЗДвП/.
Поради това, ако в следствие на субективните действия на водача и
препятстваната от него проверка, може да се допусне Наказателното постановление
да бъде потвърдено в първите му две части, независимо че не е по несъмнен начин
доказано дали водачът-нарушител е управлявал мотопед или мотоциклет, в
последната му трета част неяснотата по този факт е недопустима.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0347-000462,
издадено от Началника на РУ-Пирдоп на 03.06.2019 г. В ЧАСТИТЕ му, с които на основание чл. 53 ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.2
и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП на И.П.Р.,
ЕГН: ********** ***: 1. е наложена ГЛОБА в размер 200
лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 месеца за нарушение на
чл. 140, ал.1 ЗДвП и 2. е наложена глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.137Е ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0347-000462, издадено от Началника на
РУ-Пирдоп на 03.06.2019 г., В ЧАСТТА
му, с която на основание чл. 53 ЗАНН и чл.185 ЗДвП на И.П.Р., ЕГН: ********** *** е наложена
ГЛОБА в размер 20 лв. за нарушение на чл. 150а, ал.1 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен Съд – София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните
за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: