Решение по дело №2436/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от М.И.Ч. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0324-000209/23.08.2022г. издадена от Началник група на РУ Провадия към ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б "б " от ЗДвП му е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

С жалбата се възразява срещу заповедта и се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност. Описва се, че след отказа му да бъде тестван с полеви тест за алкохол и наркотични вещества изпълнил предписанието за лабораторно изследване. След проверката от интернет разбрал къде са най-близките оторизирани лаборатории за даване на кръв и урина и стриктно спазил процедурата като дал проби на които били залепени съответните отрязъци, които му дали проверяващите. Поради томва моли възражението му срещу заповедта да бъде уважено. В уточняваща молба заявява, че протестира срещу Заповед № 22-0324-000209/23.08.2022г. с която му била наложена ПАМ по чл.171, т.1, б "б " от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. В първото съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата, като депозира подробни съображения в писмена молба. Счита, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона. Неправилно в обстоятелствената й част било записано, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест и не изпълнил предписание за химико-токсикологично изследване. Описва здравните заведения, в които е отишъл и дал проби за изследване. Намира прилагането на ПАМ за необосновано, за предприето преди да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, при недоказано наличието на противоправни действия от негова страна. Счита заповедта за издадена в нарушение на принципа за съразмерност в чл.6 от АПК. Моли за отмяна на заповедта. В последното съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и чрез упълномощен процесуален представител, който поддържа оспорването. Счита, че писмените доказателства не установяват да е изпълнен състава на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, тъй като не били налице кумулативно предвидените предпоставки за издаване на ПАМ: лицето да е отказало да бъде тествано за алкохол и наркотици и да не е изпълнило предписанието за химико-токсикологично изследване, тъй като Ч. изпълнил това предписание. Поради тези съображения счита ПАМ за незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Претендира присъждане на разноските съгласно представения списък.

Ответникът по жалбата - Началник група в РУ Провадия към ОД на МВР - Варна чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата. В хода по същество моли Заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Към момента на издаването й били налице материално-правните предпоставки, а именно отказ пред орган да се даде проба за наркотици. В този момент при даване на талона за изследване на лицето органът нямало как да знае, дали то ще изпълни задължението да отиде и да даде проба. Поради това още на момента със съставяне на акта законодателят предвидил да се отнеме СУМПС. Моли за решение в този смисъл. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът достигна до следните фактически установявания и изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт от лице с правен интерес от оспорването, тъй като е адресат на акта, който го засяга неблагоприятно.

Производството по издаване на заповедта е започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия GA № 574432 от 19.08.2022г. С акта контролните органи са констатирали, че на 19.08.2022г. около 15,30ч., в Община Провадия, в гр. Провадия на кръстовището с път трети клас № 208 и ул. „Б. М.“ до минерални бани в посока гр. Айтос, М.И.Ч., като водач на МПС–Крайслер ПТ Круизер рег. № В****ТС, собственост на С. Ч., отказал да бъде изпробван с техническо средство DRAGER DRUGTEST 5000 с фабричен №ARMF-0094 за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Водачът Ч. подписал съставения му АУАН без възражения.

В хода на проверката на Ч. е издаден талон за медицинско изследване №121752 от 19.08.2022г. със стикер № А052621, в който е отразено, че той отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за който отказ Ч. се подписал, както и на отбелязването, че е избрал да бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване. В талона не е отразено мястото, където водачът трябва да се яви за изследването. Удостоверено е, че екземпляр от талона със 7 бр. стикери са връчени на Ч. в 16:10часа на 19.08.2022г., за което се е подписал, както и изготвилия го мл. автоконтрольор при РУ-Провадия.

Въз основа на така съставения АУАН Серия GA № 574432 от 19.08.2022г. на основание чл.22 от ЗАНН е издадена обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0324-000209 от 23.08.2022г. от Началник група в РУ Провадия към ОД на МВР – Варна, с която на М.И.Ч. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. " б " ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В обстоятелствената част на заповедта е описано изложеното в обстоятелствената част на АУАН, че на 19.08.2022г. около 15:30часа в Община Провадия, в гр. Провадия на кръстовището с път трети клас № 208 и ул. „Б. М.“ до минерални бани в посока гр. Айтос М.И.Ч. управлявал лек автомобил марка Крайслер ПТ Круизер с рег. № В****ТС собственост на С. Г.Ч. и отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство DRAGER DRUGTEST 5000 с фабричен №ARMF-0094 за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. В заповедта е направен извода, че Ч. виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП като е извършил: отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Заповедта с указания за реда и сроковете за обжалването й е връчена на 30.08.2022г. на Ч. срещу подпис.

От приетите в съдебната фаза писмени доказателства се установява, че с издадения му Талон за медицинско изследване с №121752 от 19.08.2022г., екземпляр от който получил в 16:10ч. М.Ч. е дал същият ден - 19.08.2022г. в 18:40часа в спешно отделение на МБАЛ-Варна при ВМА проби от кръв и урина, които на 22.08.2022г. са постъпили в лабораторията по химико-токсикологични изследвания. Това се установява от приетия по делото Протокол за химико-токсикологично изследване /стр. 50 от делото/, в който е отразено, че пробите са дали положителен резултат за наличие на амфетамин и метамфетамин.

При проверката за наличие на основания за отмяна по чл.146 от АПК бе взета предвид приложимата в случая правна уредба в Закона за движение по пътищата.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, б. " б " от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0324-000209/23.08.2022г. е издадена от Началник група на РУ Провадия към ОД на МВР-Варна въз основа на правомощията по Заповед № 365з- 8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР - Варна, издадена във връзка с т.3 от Заповед №8121з- 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа конкретните факти и обстоятелства и приложените правни разпоредби, въз основа на които е постановена със съответната разпоредителна част, поради което е с необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Поради това не е налице основание по чл.146, т.1 и т.2 от АПК за обявяването й за нищожна, респ. за нейната отмяна.

Правилно ответникът се позовал на чл.22 от ЗАНН в заповедта като основание за налагане на принудителната мярка. Съгласно чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат. В специалния Закон за движение по пътищата принудителните административни мерки са разписани в глава VІ. В посочения в заповедта чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения прилагането на принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач при наличие на някоя от алтернативно изброени конкретни хипотези.

Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта са посочени констатациите изложени в съставеният АУАН Серия GA № 574432 от 19.08.2022г. - фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение и разпоредбата на чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, в която това деяние е възведено като административно нарушение. Словесното описание на нарушението в Заповедта е ясно и в достатъчна степен индивидуализирано: че на 19.08.2022г. около 15:30часа в Община Провадия, в гр.Провадия на кръстовището с път трети клас № 208 и ул. „Б. М.“ до минерални бани в посока гр.Айтос М.И.Ч. е управлявал лек автомобил марка Крайслер ПТ Круизер с рег. № В****ТС собственост на С. Г.Ч. и отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство DRAGER DRUGTEST 5000 с фабричен №ARMF-0094 за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. В чл.174, ал.3 от ЗДвП е предвидено на водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“. Налага се извода за правилно прието в заповедта, че с отказът да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози от органите на полицията при спирането му за проверка на 19.08.2022г. водачът на МПС Ч. е извършил нарушение, във връзка с което в ЗДвП е предвидено прилагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС.

Поради спецификата на мерките по чл.171 от ЗДвП в производството по налагането им органът не уведомява предварително заинтересованите лица за започването му, а въз основа на АУАН се пристъпва към издаването на заповед за прилагане на ПАМ, като СУМПС се изземва още със съставяне на акта съгласно чл.172, ал.3 от ЗДвП, поради което чл.26 от АПК не се прилага, а чл.172, ал.5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, като съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП обжалването й не спира изпълнението й, по аргумент от което по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на заповедта за ПАМ.

В случая от фактическите установявания изложени в заповедта се налага извода, че преди издаването й административния орган е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както изисква чл.35 от АПК и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да обоснове отмяната й на основание чл.146, т.3 от АПК.

При проверката за правилното приложение на закона съдът взе предвид, че жалбоподателят не оспорва изложеното в оспорената заповед, че е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. В чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП са изброени изчерпателни хипотезите, при наличие на която и да е от които се прилага този вид ПАМ: „който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване…“. Установяването на този факти е достатъчен за да са налице материалните предпоставки за издаване на заповедта. Дали жалбоподателят е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване е ирелевантно, тъй като при съществуващата правна уредба е достатъчен факта на отказа му да бъде да бъде проверен с техническо средство или с тест. Поради това макар да е основателно оплакването на жалбоподателя, че неправилно в заповедта е посочено, че не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, не е налице неправилно приложение на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. След като не е спорно между страните, че ч. е водач, който при спирането му за проверка от контролните органи по ЗДвП е отказал да му бъде извършена такава с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, правилно и законосъобразно е направен извода за наличие на отказ при който на основание чл.171, т.1, б. „б“ следва да му бъде наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС за срок до 18 месеца. С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага ПАМ по чл.171, т.1, б. " б " ЗДвП, а именно - отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. При установеното с АУАН нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност и не е имал възможност да преценява и да решава дали да наложи или не конкретната ПАМ. С оглед изложеното оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон и не е налице основание за отмяната и по чл.146, т.4 от АПК.

Съгласно чл.171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т.е. тези мерки са преустановяващи и превантивни. Мярката наложена в хипотезата на отказ на водача да бъде тестван за наличие на наркотични вещества или техните аналози е превантивна и цели да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който не е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че не е употребил наркотични вещества или техни аналози. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично посочени условия - елементи от фактическия състав относно установяването. За приложената в случая ПАМ, както и за всяка друга принудителна мярка е присъщо наличието на негативно засягане на правата и интересите на адресата й. Степента на обществена опасност на отказът на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с техническо средство е съобразена от законодателя, който е предвидил процесната ПАМ като временно отнемане на СУМПС на водача до разрешаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Със заповедта ПАМ е наложена съгласно така разписаното от законодателя, поради което тя се явява акт, който съответства на целта на ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който отказва да бъде проверен с техническо средство за наличие на наркотични вещества или техни аналози, чрез което се елиминират потенциалните възможности това да доведе до възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца е счетено от законодателя като съразмерно и съответно на преследваната легитимна цел - осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл.171, т.1, б."б" ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие - " до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца ". Поради това заповедта не представлява акт издаден в нарушение на принципа за съразмерност в чл.6 от АПК и в съответствие с целта на ЗДвП, поради което не е налице основание по чл.146, т.5 от АПК за нейната отмяна.

В обобщение на изложеното оспорването с жалбата следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно.

При този изход на спора своевременното направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят М.И.Ч. следва да бъде осъден да заплати на ответната страна ОД на МВР - Варна сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, във вр. с чл.37, ал.7 от Закона за правната помощ.

Водим от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх.№15785/24.10.2022г. от М.И.Ч. *** с ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0324-000209/23.08.2022г. издадена от Началник група към ОД на МВР Варна.

ОСЪЖДА М.И.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата в размер на 100лв.(сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: