РЕШЕНИЕ
гр. С., 01.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение осми състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и
пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря
Даниела Ангелова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 434 по описа на съда за
Т.Л.Б. е предявила срещу П.Р.Б.иск
за заплащане на сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от неоснователно обвинение в извършване на престъпления, по
което ищцата е оправдана, както и иск за заплащане на сумата 10 000 лева,
представляваща обезщетение за нарушаване на правото й на разглеждане е решаване
в разумен срок на воденото срещу нея наказателно производство, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от влизане в сила на оправдателната
присъда – 13.08.2013 г. до окончателното
им изплащане.
Ищцата твърди в исковата молба,
че на 15.05.1995 г. постъпила на работа като данъчен инспектор в Софийско
данъчно управление към МФ с месторабота ДС К.. На 22.04.1998 г. била привлечена
като обвиняема по сл.д. № 242/1997 г. на ОСлС, пр.
преписка № 2401/1997 г. по описа на ОП Б., за извършено престъпление по чл.
282, ал. 2 от НК. Била задържана за срок от 24 часа, след което е била наложена
мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 5 000 000
неденоминирани лева. На 21.11.2006 г. на ищцата било повдигнато и обвинение по
чл. 212, ал. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Във връзка с воденото следствено
дело на ищцата била наложена забрана да напуска пределите на страната,
продължила до 18.12.2008 г. След разделяне на материалите по следственото дело
в края на м. декември
Ищцата твърди, че след
повдигането на обвинението животът й се променил коренно - наложило се да бъде преназначена на друга
длъжност, уронен бил престижа и доброто й име в обществото, претърпените
негативни психически изживявания довели до влошаване на здравословното й
състояние. Ищцата била лишена от възможността да пътува в чужбина, което се
отразило на пълноценното прекарване на почивките със семейството й. Влошили се
семейните й отношения, значително пострадал родителския й авторитет пред двете й деца, които от своя страна били
подложени на подигравки и обидни подмятания, довело до отчуждението им. Ищцата твърди,
че продължилото повече от 15 години наказателно производство било извън
всякакъв разумен срок, като необоснованото му забавяне не се дължало на нейното
поведение.
Отправено е искане за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата 200 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й от неоснователното повдигане и поддържане на
обвинението – болки и страдания, уронване на доброто име, честта и
достойнството й, и страдания, причинени от разпадането на семейството й, както
и сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за нарушаване на правото
й за разглеждане и решаване в разумен срок на воденото наказателно
производство, ведно със законната лихва върху сумите от 13.08.2013 г. до
окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът – П. на Р. Б., представлявана от прокурор при СОП, оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва наличието на причинна връзка между действията на
ответната страна и твърдените вреди на ищцата, за които се претендира
обезщетението. Изтъква, че размерът на претендираното
обезщетение е прекомерен и не съответства на критерия по чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение
за погасяване по давност на правото на иск по чл. 2б от ЗОДОВ, както и
възражение за погасяване по давност на претенцията за заплащане на законна
лихва върху претендираните обезщетения от 13.08.2013
г., с оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в.” от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощника си адв. Е. Н., поддържа исковете.
Ответникът, чрез прокурор при
СОП- В. М., оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата
молба.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите в приложеното НОХД
№ 23/2009 г. по описа на СГС, се установява, че следствено дело № 242/1997 г.
на ОСлС при ОП- Б. е образувано на 13.12.1997 г.
срещу Р. К. Щ. и Н. С. П. за престъпления по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С постановление от 22.04.1998 г. на
следовател при ОСлС при ОП- Б. ищцата Т.Л.Б. е
привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като й е наложена е мярка за неотклонение
„парична гаранция” в размер на 5 000 000 /неденоминирани/ лева. На
ищцата е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на
пределите на България”. С постановление от 23.02.2004 г. на прокурор при ОП- Б. са отделени материали
по досъдебното производство, като въз основа на първоначално образуваното
следствено дело са образувани няколко различни следствени дела. На 18.10.2006
г. в ОС-Б. е внесен обвинителен акт по сл.д. № 242/97 г. на ОСлС-
Б. срещу ищцата и още седем лица, въз основа на който е образувано НОХД № 907/2006
г. по описа на ОС – Б.. Съдебното производство по това дело е прекратено с
разпореждане на съда от 02.11.2006 г. и върнато на прокуратурата за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения. С постановление от 21.11.2006
г. на следовател при ОСлС при ОП-Б. ищцата е
привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и й е наложена мярка за
неотклонение „парична гаранция” в размер на 300000 лева /неденоминирани/. На
06.12.2006 г. на обвиняемата Т.Б. са предявени материалите по разследването. На
06.12.2006 г. ОП- Б. е внесла
обвинителен акт в ОС – Б., по който е образувано НОХД № 1076/2006 г. По делото
са проведени три съдебни заседания. С определение на съда от 14.05.2007 г.
съдебното производство е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на
Софийски окръжен съд, пред което е образувано НОХД № 467/2007 г. Софийски
окръжен съд е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. С определение от 27.09.2007
г. по ЧНД № 392/07 г. ВКС е върнал делото на СОС за изпълнение на процедурата
по чл.42, ал.2 от НПК. Делото е изпратено на СГС и образувано НОХД № 3174/2007 г. Същото е прекратено, поради
липса на разпореждане по чл.249, ал.1 НПК и делото е върнато на СОС. С
разпореждане от 16.10.2007 г. по НОХД № 787/2007 г. СОС е прекратил
производството по делото и го е изпратил по подсъдност на СГС. На 28.02.2008 г.
образуваното пред СГС НОХД № 3447/2007 г. е прекратено и изпратено по подсъдност
на ОС – Б.. С определение от 17.03.2008 г. съдебното производство по
образуваното пред ОС – Б. НОХД № 125/2008 г. е прекратено и повдигнат спор за
подсъдност пред ВКС. С Определение от 11.04.2008 г. по НЧД № 180/2008 г. ВКС е
определил СГС за компетентен да разгледа делото. С определение от 04.08.2008 г.
по образуваното НОХД № 1249/08 г. по описа на СГС съдебното производство поради
допуснати процесуални нарушения и делото върнато на СГП за отстраняването им.
На 18.08.2008 г. СГП е изпратила делото на ОП-Б. за изпълнение на указанията на
съда. С постановление от 03.10.2008 г. на прокурор при АП- С. е възложено на ОП
- Б. да довърши разследването. На 18.12.2008 г. на ищцата са предявени
материалите по разследването. На 07.01.2009 г. ОП – Б. е внесла в СГС
обвинителен акт срещу В. А., М. Й., Б. Б., Н. Х., Р. Щ. и ищцата Т.Б., по който
е образувано НОХД № 23/2009 г. на СГС. По делото са проведени 10 съдебни
заседания. С Присъда № 136/05.05.2011 г. ищцата е оправдана по повдигнатите й обвинения
за престъпления по чл. 212, ал. 4 /ред. ДВ, бр. 10/93 г./, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 4 от НК и по чл. 282 ал. 2, пр. 1, вр.
ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По протест на СГП срещу постановената присъда
е образувано ВНОХД № 369/2013 г. и
делото насрочено за 03.06.2013 г. С решение № 210/29.06.2013 г. по посоченото
дело САС е потвърдил присъдата на СГС. Решението е влязло в сила на 13.08.2013
г.
В
настоящото производство са разпитани свидетелите П. С., Д. Б. и П. З..
Според показанията на св. С., той
познавал ищцата от
Според показанията на св. Б.
/дъщеря на ищцата/, тя била на 16 години, когато разбрала, че на майка й е
повдигнато обвинение. Това се отразило пагубно на ищцата – тя се променила,
изпаднала в депресия и станала изнервена. Приятелите им се отдръпнали, хората
ги сочели с пръст и им се подигравали. В семейството започнали да се карат,
променило се родителското й отношение към децата. Преустановили посрещането на
семейни празници, не излизали никъде заедно, не се срещали с приятели. Ищцата
страдала от това, че обвинението е съсипало репутацията й. И след оправдаването
й тя продължила да бъде депресирана и нещата не се нормализирали.
Според показанията а св. З., той
познавал ищцата от около 20 години и бил
неин колега в Данъчна служба – гр. К. от времето, когато тя постъпила на работа
като данъчен инспектор. Към
При така установените факти, правните изводи на съда са следните :
Предявен е иск с правно основание
чл. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – за заплащане на сумата 210
000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки
и страдания, уронване на доброто име, засягане на честта и достойнство на
ищцата и страдания, причинени от разпадане на семейството й, вследствие на повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, вр. чл.
20,ал. 4 от НК и обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр.
1, вр. ал. 1, пр. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, по които обвинения ищцата е оправдана с окончателен съдебен акт, както и
неимуществени вреди от нарушаване на правото й на разглеждане на делото в разумен срок. Независимо, че с
исковата молба са формулирани отделни претенции - за заплащане на обезщетение
за неимуществените вреди от незаконното обвинение в размер на 200 000
лева, и за заплащане на обезщетение за вредите от нарушаване на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на
наказателното производство размер на
10 000 лева, съдът счита, че е сезиран и следва да се произнесе по един
иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ. При твърдения за причинени неимуществени
вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е
оправдано, очертаващи фактическия състав на отговорността на държавата по чл.
2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, ищецът не може да претендира отделно обезщетение за
вредите от нарушаване на правото за разглеждане на наказателното производство в
разумен срок по чл. 2б от ЗОДОВ, тъй
като основанието на иска по чл. 2, ал.1, т. 3 поглъща това по чл. 2б от ЗОДОВ.
Това е така, защото продължителността на воденото наказателно производство е
сред обстоятелствата от значение за преценката за размера на обезщетението,
дължимо на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, доколкото е част от комплекса
от критерии за търпените от ищеца негативни емоционални изживявания в резултат
на неоснователното обвинение, въз основа на което образувано и водено
наказателното производство.
Искът за заплащане на обезщетение
за неимуществените вреди, претърпени от ищцата в резултат на неоснователното
обвинение в извършване на престъпление, е предявен срещу пасивно легитимирания
ответник – П.н.Р.Б. Съгласно чл. 2, ал.1, т.
3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на гражданите, от разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление. Процесуално легитимирана на
представлява държавата в тези случаи е П.н.Р.Б.
защото тя е поддържала неоснователното обвинение. Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и поддържа обвинение за извършването
на престъпление от общ характер.
С оглед на това
искът е допустим.
Разгледан по същество,
предявеният иск е частично основателен.
Отговорността на ответника е
обусловена от безспорно установеното по делото обстоятелство, че ищцата е
оправдана с окончателен съдебен акт по повдигнатите й обвинения.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение подлежат на обезщетяване по реда на този закон и отговорността на
ответника за заплащане на обезщетение за тези вреди е обективна, тъй като
възниква независимо от това дали те са причинени виновно от конкретното
длъжностно лице, извършило вредоносното действие.
В тежест на ищеца по предявения
иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е да докаже причинната връзка между
неоснователно повдигнатите срещу него обвинения за престъпленията, по които е
оправдан, и настъпването на конкретните
твърдени факти, които са му причинили психически страдания, от своя страна
представляващи неимуществени вреди в неговата правна сфера. Размерът на обезщетението
за тези вреди се определя по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, субсидиарно приложим в настоящото производство на основание
§ 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. По смисъла на посочената разпоредба
на чл. 52 от ЗЗД справедливостта не е абстрактно понятие, а е критерий,
обусловен от редица конкретно съществуващи обстоятелства, подлежащи на преценка
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Правнорелевантни
обстоятелства за определяне на размера на обезщетението по чл. 2, ал.1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ са: тежестта на повдигнатото обвинение; дали то е за едно или
повече отделни престъпления; дали ищецът е оправдан по всички обвинения, а по
други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на
взетата мярка за неотклонение и другите наложени му ограничения в рамките на
наказателното производство; както и по какъв начин се е отразило всичко това на
ищеца, конкретните негови емоционални преживявания и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му –
здравословно състояние, семейни отношения, приятелски и социални отношения,
професионален статус, обществен отзвук и пр. При преценка на конкретните
обстоятелства и тяхното значение за определяне на справедливия размер на
обезщетението, като база за определянето на паричния еквивалент на
неимуществените вреди следва да се има предвид и икономическия показател –
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Обезщетението
не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи.
В настоящия случай, за определяне
на справедливия размер на обезщетението следва да се отчетат следните
установени в настоящото производство обстоятелства:
Ищцата е била обвинена в
извършването на две престъпления – по чл. 212, ал. 4, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК и по чл. 282,
ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, всяко от които е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. С
привличането й като обвиняема на ищцата е наложена мярка за неотклонение „парична
гаранция”. Наложена й е мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на РБългария”
/действала до 18.12.2008 г./. От началото на наказателното преследване по сл.д.
№ 242/1997 г. на ОСлС при ОП- Б. до влизането в сила на
решението на САС по ВНОХД № 369/2013 г.
на 13.08.2013 г., с което е потвърдена оправдателната присъда на СГС по
НОХД № 23/2009 г. на СГС, са изминали 15 години, 3 месеца и 21 дни. Към момента
на привличането й като обвиняема ищцата е била на 35 – годишна възраст, работела
е като данъчен инспектор в Софийско данъчно управление към МФ, ДС – гр. К., с
висше образование, неосъждана, семейна, с две деца – на 16 и на 11 години към
този момент.
В периода на воденото срещу нея
наказателно производство ищцата е преживяла емоционален срив, затворила се е в
себе си, преустановила е контактите си с близки и приятели. Негативните
психологически емоции от повдигнатите й обвинения са дали отражение в семейната
й среда, като са довели до създаване на напрежение в отношенията й със съпруга,
намаляване на родителския й авторитет, нарушаване на обичайната й родителска
връзка с двете й деца. В професионален аспект в периода на наказателното
производство ищцата е продължила да работи в системата на данъчната
администрация в съответното данъчно звено, като е била преназначена на друга
длъжност – „счетоводител”. Фактът на образуваното срещу ищцата наказателно
производство с обвинение за извършено престъпление по служба обективно се е
отразило върху възможността й в този активен за професионалното развитие на
всеки човек период да израства в кариерно отношение, което е било обективно възможно
с оглед образователния ценз на ищцата и безупречната й работа на заеманата от
нея длъжност към този момент. Ищцата е била принудена да работи в неблагоприятна
за нея професионална среда предвид разпространяването на факта за повдигнатото
й обвинение в длъжностно престъпление с извършването на вътрешно-ведомствена
проверка, както и медийното разгласяване на случая, което безспорно се е
отразило на емоционалното й състояние. Обвинението на ищцата е станало
обществено достояние в малкото населено място, в което живее /с. Опицвет/, при
което същото е намерило отзвук и в социалната среда на децата й, които са били
подложени да търпят негативното отношение на околните във възраст, при която преодоляването
на подобни стресови за самочувствието им фактори е значително затруднено с
оглед неукрепналата им психика.
Горните изводи относно
отражението на повдигнатото обвинение в личния, социален и професионален живот
на ищцата се извеждат от събраните пред настоящата инстанция гласни
доказателства, които съдът не намира основания да не кредитира. Следва да се отчете
обстоятелството със съществено значение за определяне на
размера на обезщетението, че горепосочените негативни последици за ищцата
са търпяни от нея в един
изключително дълъг период, в който е продължило воденото срещу нея наказателно
производство /над 15 години/, който период значително надхвърля
разумния срок. Съдът не намира за необходимо в рамките на настоящото
производство при преценката на обстоятелствата, свързани с размера на
неимуществените вреди, да изследва в детайли причините за продължителността на
наказателното производство. Действително, конкретното наказателно производство,
в рамките на което е обвинена ищцата, се отличава с фактическа сложност предвид
естеството на инкриминираната престъпна деятелности и участието на множество
лица в нея, налагащи необходимост от събиране на значителен по вид и обем доказателствен материал.
Продължителността на производството е резултат и от упражняването на
различни процесуални права на участващите в тази деятелност, както и на
действия, респ. бездействия на
разследващите органи и на съдилищата във връзка движението му. Тези причини
обаче в случая не могат да се ценят като обстоятелства със съществено значение
за определяне на размера на търпените от ищцата неимуществени вреди, доколкото
няма никакви данни забавянето на наказателното производство и протичането му в
необосновано дълъг срок да се дължи на недобросъвестно поведение на ищцата. Няма
данни същата да е отправяла неоснователни процесуални искания, които да са
довели до извършване на процесуални действия от страна на съответните органи,
нито с недобросъвестно процесуално поведение на ищцата да е осуетило
своевременното извършване на необходими за развитието на производството
процесуално-следствени действия. Установено е, че ищцата е била на разположение
на разследващите органи във всеки един етап от разследването и не е станала
причина за осуетяване или забавяне на
извършването на процесуално-следствени действия. Същата се е явявала във
всички проведени съдебни заседания /общо 13 в първата инстанция пред ОС – Б. и
СГС, и 1 пред САС/ и нито веднъж не е ставала причина за отлагане на делото.
От друга страна, при определяне
на справедливия размер на обезщетението следва да се вземат предвид и следните
обстоятелства: Спрямо ищцата не е била взета мярка за неотклонение, свързана с
ограничаване на правото й на свободно придвижване. Взетата мярка за
неотклонение „парична гаранция” има имуществен характер и не засяга свободата
на личността, като и предвид размера на така наложената мярка, тя не е от
естество да засегне личната сфера на ищцата в степен, че да й причини
неимуществени вреди. Няма данни за настъпило влошаване на здравословното
състояние на ищцата в резултат на преживения стрес от повдигнатите й обвинения.
Твърдението в исковата молба за влошаване на здравословното състояние на ищцата
в резултат на образуваното и водено наказателно производство не е доказано по
делото. Ангажираните от ищцата доказателства не водят до извод за „разпадане на
семейството”, както тя твърди в исковата молба. Не се установява в резултат на
воденото наказателно производство да възникнали проблеми със съществени и
трайни последици за съществуването на семейната й връзка. От гласните доказателства се установява
създало се напрежение и отчуждение между ищцата и съпруга й, което е резултат
от преживения от нея стрес и възникналата от него раздразнителност, но няма данни
това да е довело до последици с необратим характер в отношенията между
съпрузите. Стресът и психическото напрежение неминуемо са се отразили и на
пълноценното общуване на ищцата с двете й деца, но доказателствата по делото не
сочат за настъпване на сериозни сътресения в тази насока като отчуждаване или
разкъсване на отношенията между майка и деца. Ищцата не е останала без работа в
резултат на обвинението, независимо, че обективно е била лишена от
хипотетичната възможност да бъде повишена в длъжност и да израсне кариерно. Взетата
мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на България” действително
обективно е от естество да се отрази негативно на емоционалното състояние на
лицето, доколкото има принудителен характер и ограничава правото му на свободно
придвижване. В случая обаче, ищцата не излага твърдения, а няма и данни по
делото, налагането на тази мярка да е осуетило конкретни наложителни за ищцата /било
то в професионален или личен план/ излизания извън границите на страната в периода
на действието на мярката. Липсват данни ищцата да е упражнила процесуалните
възможности, предвидени в чл. 68, ал. 3 и ал. 6 от НПК да иска от компетентните
за това органи разрешение за напускане на пределите на страната или отмяна на
наложената забрана по чл. 68, ал.1 от НПК. При това положение при липсата на
твърдения и доказателства по делото за конкретна наложителност за ищцата на
излизане извън границите на страната в периода на действие на тази мярка и за
отправени от нейна страна искания за разрешение за излизане или за отмяна на
мярката, следва да се приеме, че пътуванията й зад граница, които тя твърди, че
е била възпрепятствана с наложеното й ограничение, са с туристическа цел. На първо място, ангажираните от ищцата
доказателства не съдържат данни за това пътуването в чужбина да е било част от
обичайния живот на ищцата и семейството й, при което забраната за напускането
да е довела до нарушаването му и респ. до настъпване на неимуществени вреди в резултат
от наложилата се промяна. На следващо място,
невъзможността за пътуване в чужбина с
туристическа и/или развлекателна цел не може да се приеме като източник на
съществени неимуществени вреди.
След съвкупна преценка на горните
обстоятелства, формиращи критерия за справедливост на обезщетението за
неимуществени вреди, причинени на ищцата вследствие на неоснователно
повдигнатите срещу нея обвинения, и при отчитане на икономическите стандарти в
периода на увреждането, съдът намира, че обезщетение в размер 45 000 лева е от
естество да компенсира справедливо и в пълнота тези вреди, поради което искът е
основателен до този размер. За разликата
над сумата от 45 000 лева до пълния предявен размер от 210 000 лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху сумата на обезщетението ответникът дължи
законна лихва за забава от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който
ищцата е оправдана по повдигнатите й обвинения, т. е. от 13.08.2013 г. до
окончателното й изплащане /в този смисъл е и т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. на
ОСГК на ВКС/.
Предвид изхода на
делото и направеното от пълномощника на ищцата адв. Е.Н.
искане за разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати разноски за
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ на ищцата при условията на чл. 38, ал. 1 и ал. 2
от ЗА, в размер на 1880 лева, изчислен съгласно чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, съобразно уважената част от иска.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, П.н.Р.Б. да заплати на Т.Л.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на повдигнати обвинения в извършване на престъпления по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, вр. чл. 20,ал. 4 от НК и по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал.
1 от НК, за които е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 23/2009 г. по
описа на Софийски градски съд, както и от нарушаване на правото на разглеждане
на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.08.2013 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му за разликата над присъдената
сума до пълния предявен размер от 210 000 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата,
П.н.Р.Б. да заплати на адвокат Е.М.Н. от САК, с адрес ***, пл. „С.” № 2,
ет. 3, сумата 1880 лв. /хиляда осемстотин и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение за оказана на Т. Л.
Б. безплатна адвокатска помощ по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: