Решение по дело №2055/2018 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………../10.01.2019г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в заседание при закрити врати на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

                                                                                    

при секретаря Павлинка Славова като разгледа докладваното от съдията т.д.н. № 2055 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Молителят „К.“ ЕООД твърди, че не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки, произтичащи от търговската му дейност. Поддържа, че е в състояние на неплатежоспособност и моли съда да открие производство по несъстоятелност, като определи началната й дата на 30.09.2018г.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

За да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Н.А.П. за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ или свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.

От събраните писмени доказателства и заключението на СИЕ се установява, че молителят е търговско дружество, което е длъжник по търговски сделки, произтичащи от търговската му дейност в общ размер на 129 163,01 лв., съгласно баланса към 30.09.2018г. Задълженията са посочени и в молбата на длъжника като изискуеми. Същевременно от балансовата структура на част „Активи“ се установява, че дружеството не притежава недвижими имоти,  няма данни за регистрирани превозни средства, не отчита текущи активи от вида на материални  запаси. Общия размер на вземанията от клиенти и доставчици е в размер на 21 079.67 лева, а общия размер на паричните средства по банкови сметки в лева възлизат на 81 084,76 лева. Съгласно финансовите отчети на дружеството и счетоводни баланси към 31.12.2015г, 31.12.2016г, 31.12.2017г и към 30.09.2018г вещото лице изчислява показателите за платежоспособност, както следва: коефициентът за обща ликвидност към 31.12.2015г е 2,6452, към 31.12.2016г – 2,5254, 31.12.2017г – 1,1747 и към 30.09.2018г – 0,5538. На базата на анализираните счетоводни баланси вещото лице прави извод, че за разглеждания 3 годишен период и в частност втората половина от 2017 и 2018 г се отчита влошено финансово състояние като преобладаващата част от показателите са извън референтните стойности с тенденция за запазване на негативния тренд.

Въз основа на изложеното съдът приема, че молителят е търговско дружество, което има изискуеми и непогасени задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от заключението на СИЕ. Вещото лице установява, че през 2017 коефициентите на обща ликвидност са под референтната стойност, а дружеството е в тежко ликвидно състояние с ясно изразена тенденция за влошаване на показателите за ликвидност. Налице е следователно неплатежоспособност като икономическо понятие. Същевременно от гледна точка на продължителния период, в който дружеството е в посоченото състояние, съдът счита, че затрудненията му не са временни и финансовото положение на молителя не би могло да се подобри. Това с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Поради изложеното молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

Относно началната дата на неплатежоспособността:

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. Стойностите на показателите за ликвидност сочат, че към 31.09.2018г. дружеството не е било в състояние да покрива краткосрочните си парични задължения. При липса на достатъчно данни за конкретната дата, на която е настъпила неплатежоспособността на ответника в рамките на календарната 2018г., началната й дата следва да бъде определена именно към края на посочения отчетен период, в който данните за финансовото състояние на дружеството обосновават извод за неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. С оглед изложеното началната дата на неплатежоспособност следва да се определи на 31.09.2018г.

Тази дата следва да се определи за начална.

С оглед изхода на делото молителя следва да се осъди да заплати по сметка на СГС сумата от 250,00 лева – държавна такса.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.

ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността 31.09.2018г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.

НАЗНАЧАВА Е.Г.Т.,***, тел: 02/*******за временен синдик на „К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.

ОПРЕДЕЛЯ текущо месечно възнаграждение на временния синдик в размер на 1000,00 лв.

ОПРЕДЕЛЯ едноседмичен срок от съобщението за встъпване в длъжност на назначения временен синдик, като му указва в посочения срок да представи нотариално заверена декларация по чл. 656, ал. 2 ТЗ или молба по  чл. 657, ал. 1, т. 1 ТЗ за освобождаване от възложените задължения.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на 29.01.2019г. от 11.30 часа в Съдебната палата, бул.”*******, в залата, определена за 7 състав, ТО.

ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ следва да бъде събрана при разпределение на имуществото от масата на несъстоятелността. 

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър по реда на чл. 622 ТЗ.

Решението да се съобщи на назначения временен синдик.

 

СЪДИЯ: