РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Благоевград, 26.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20211210201691 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. СЛ. Б. от с.П , Община-С , против
НП№7489/03.11.2021г., издадено от Началник Отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложена санкция „Глоба“ , в
размер на 4000.00лв, във вр. с административно нарушение на чл.26, ал.2, т.1
б.“а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.3 на Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
С жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй
като същото е издадено при нарушаване на императивната процедура за това
по ЗАНН. Алтернативно се поддържа, че не е доказано извършването на
твърдяното нарушение, а наложеното с него административно наказание е
завишено такива. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Санкционният орган, чрез процесуалният си представител оспорва
жалбата и поддържа, че обжалваното НП е законосъобразно, поради което
като такова следва да се потвърди от съда.
РП-Благоевград, надлежно призована, не ангажират представител по
делото и становище по жалбата.
Съдът след като съобрази становищата на страните, приложимото право и
анализира събраните доказателства в процеса, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва атакуваното НП, като
то е сторило това и в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи , че
на 07.10.2021г. , в 11.31 часа, на път I-1, км.356+200 м на 1 км преди
разклона за с.Р , в посока гр.С -гр. Б , жалбоподателят е управлявал и
осъществявал движение на МПС с 4 оси с 2 управляеми оси, с марка „В ,
модел Ф с рег .№ . На посоченото място, на жалбоподателя е извършена
проверка от страна на контролни органи свидетелите С. и П. /инспектори при
АПИ/, които са направили измерване на управляваното от жалбоподателя
ППС, като са констатирали, че е налице надвишение на нормите на Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
защото при измерено разстояние между осите от 1.38 м на двойната
задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос било 28.250 тона при максимално допустимо натоварване на
оста от 19 тона съгласно чл. 7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата. Измерването е
извършено с техническо средство- ролетка и електрическа везна, като
проверяващите констатирали също, че превоза е за Ф . Тези констатации на
проверяващите лица са квалифицирани като административно нарушение по
чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.3 на
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. За това нарушение, св.С., в присъствието на св.П., е издал срещу
жалбоподателя АУАН №0008332 на 07.10.2021г. Акта е връчен лично на
жалбоподателя срещу подпис и на датата на съставянето му, без отразяване
на възражения от негова страна.
Въз основа на този АУАН, на 03.11.2021г., Началника на Отдел „Контрол
по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
„Пътна инфраструктура“, е издал обжалваното НП№7489, с което на
основание чл. 53, ал.1, във вр. с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, вр. с
чл.37, ал.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, на жалбоподателя е наложена санкция
„Глоба“ в размер на 4000.00лв . НП е връчено лично на жалбоподателя, чрез
известие за доставяне на 09.11.2021г. и в законния срок по ЗАНН, същият е
депозирал жалбата си по настоящото дело /16.11.2021г./ В съдържанието на
НП има фактически допълнения относно вида и естеството на
вменяваното нарушение, каквито не фигурират в АУАН, а именно: че за
така измерените параметри на ППС, водачът не представил по време на
проверката валидно разрешително или квитанция за движение на
извънгабаритно ППС , като същевременно е наведено и обратното
твърдение, че жалбоподателят е управлявал провереното ППС на
процесната дата с параметри надвишаващи описаните в представено от
него разрешение /квитанция за платени пътни такси/
№10101012007133/05.10.2021г., издадено му по реда на Раздел IV на
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ.
2
Изложените в АУАН фактически обстоятелства се потвърждават и от
разпита на свидетелите по акта С. и П.. Двамата с показанията си
установяват, че извършили на посочените в акта дата и място, проверка за
габаритите на управляваното и придвижвано от жалбоподателя ППС от
жалбоподателя, като измерили същите с посочените в акта технически
средства. При това измерване с везна и ролетка, констатирали превишение
на разстоянието между задните оси на ППС и натовареността му, заради
което и съставили АУАН на жалбоподателя. След което акта бил връчен
лично на жалбоподателя срещу подпис . Тези констатации на проверяващите
лица са материализирани и в нарочен протокол от проверката, приложен към
процесната преписка и като доказателство по делото.
Управлението на описаното ППС в акта и НП, от страна на
жалбоподателя и при процесната проверка, се потвърждава и с приложени
към преписката лични документи за управление на МПС на водача и
Квитанция за платени пътни такси в Република Б от дата 05.10.2021г.,
издадена му в 12.51 часа от Агенция „Пътна инфраструктура“. В
квитанцията е посочено, че се издава за посоченото в НП ППС и превоз с
него, по маршрута Б -с.Ж и при превишение на допустимата маса, както и
при натоварване на оси реципрочни, без конкретно визиране стойност на
това завишено натоварване в документа .
По делото са представени доказателства за утвърдено измервателно
средство и техническа изправност на ползваната електронна везна към датата
на проверката /сертификат от 19.04.2016г./ Такъв документ, удостоверяващ
техническата годност като средство за измерване към датата на процесната
проверка е представен и за ползваната ролетка то свидетелите С. и П. на
процесната дата /декларация за съответствие/, ведно с потвърдена поръчка за
доставянето й на контролните органи още към 06.07.2018./
Материалната компетентност на издателя на НП се удостоверява в
процеса с представена Заповед №РД-11-1232/28.10.2021г. на Председателя
на УС на Съвета на Агенция „Пътна инфраструктура“. С друга заповед на
същият орган с №РЗ-М-1267/17.10.2019г., на свидетеля С., в качеството му на
главен инспектор при санкционният орган, е възложен контрола по
Републиканската пътна мрежа.
При тези фактически дадености, съдът намира, че не се доказа по
несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 б.“а“ от Закона за
пътищата,във връзка с чл.37, ал.1, т.3 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган по смисъла на
чл. 56, ал.3, т.1, предл.1-во , във вр. с ал.1 от Закона за пътищата, за което по
делото се представи нарочна Заповед за надлежно упълномощаване на
процесният издател от преди датата на проверката. АУАН и НП са съставени
в сроковете по чл. 34 на ЗАНН, като същите са и надлежно връчени на
3
жалбоподателя. Съдът обаче намира, че и двата документа са издадени
при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
фактическото описание на начина на извършване на твърдяното
административно нарушение, не кореспондира с изпълнителното деяние
и съдържанието на посочената правна квалификация за него. Отделно от
това, съдът констатира, че с НП, на практика е допълнено с фактически
твърдения съдържанието на АУАН, като в НП допълнително е посочено, че:
за измерените параметри на ППС, водачът не представил по време на
проверката валидно разрешително или квитанция за движение на
извънгабаритно ППС, като същевременно е наведено и обратното
твърдение, че жалбоподателят е управлявал провереното ППС на
процесната дата с параметри надвишаващи описаните в представено от
него разрешение /квитанция за платени пътни такси/ с
№10101012007133/05.10.2021г., издадено му по реда на Раздел IV на
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Наред с това, в АУАН е посочено ,
че се извършвал с процесното ППС международен превоз за Франция,
каквото обстоятелство не фигурира в НП, а допълнително цитираната в
НП квитанция онагледява превоз с процесното ППС в страната и то по
маршрут Б -с.Ж . При това положение, констатираното противоречие в
съдържанието на АУАН и НП от една страна, а от друга вътрешното
противоречие в съдържанието на самото НП относно вида и естеството на
вменяваното нарушение и фактическото му описание с две отделни и
взаимноизключващи се изпълнителни деяния, е довело до съществено
нарушаване на правото на защита поради неяснота за основен и
задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП, а именно тези по
чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН/ за акта/ и респ. по чл.57 , ал.1, т.5 от ЗАНН / за
НП/, което е съществено процесуално нарушение и самостоятелно
основание за отмяна на НП поради процесуалната му
незаконосъобразност .
Наред с горното, направеното фактическо описание с атакуваното НП на
вменяваното нарушение в случая, като посочени две отделни , алтернативни
и взаимно изключващи се изпълнителни деяния / без разрешително и
документ за заплатена такса за превишение в натовареността и респ. с
квитанция за заплатена такса за такова превишение на натовареността на
ППС/, на практика създава и противоречие между фактическите
обстоятелства описващи твърдяното нарушение и направената им
правна квалификация, след като материализираното с обжалваният акт
фактическо описание на нарушението сочи по-скоро на деяние по чл.
177, ал. 3 от ЗДвП, заради незаплащане на такса по чл. 14, ал. 3 от
Наредба №11/2001г. на МРРБ, а не на нарушение по чл.26, ал.2, т.1 б.“а“
от Закона за пътищата /управление и превоз с такова ППС без
разрешително/. По този начин, издателят на НП на практика е приравнил
движението на ППС по пътищата на страната без разрешително , с
незаплащането на пътна такса за такова движение на ППС, а това е
4
недопустимо и неправилно. Касае се за два различни режима на ползване на
пътищата на страната, за които са предвидени различни правни норми /чл.26,
ал.1 от ЗП и чл.177, ал.3 от ЗДвП/, третират различни по тежест нарушения и
съответно за различни санкции при извършването им . При същите аргументи
не могат да се приравнят по правни последици липсата на разрешение по
чл. 26, ал. 3 от ЗП и липсата на платена такса, което не е съставомерен
елемент от нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП. Очевидно е, че щом
по смисъла на чл. 37, ал. 3 от Наредбата е допустимо движението да
продължи веднага след заплащане на таксата, обществената опасност на
деяние като процесното не може се отъждестви с тази при липса на
разрешение въобще по чл. 26, ал. 3 от ЗП, при което движението продължава
едва след издаване на разрешително и това е свързано с изтичане на срок,
произнасяне от комисия и възможно поставяне на допълнителни условия по
чл.14, ал.1 от Наредбата. Това противоречие между фактически твърдения
за вменяваното нарушение и направената за него правна квалификация
в двата документа, също обуславят практически пълната липса на
основни техни реквизити по чл.42, ал.1 т. 5 /за акта/ и респ. по чл.57, ал.1,
т.6 /за НП/ от ЗАНН, с което отново съществено се нарушава правото на
защита на жалбоподателя и за това такова нарушение е самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП заради процесуалната му
незаконосъобразност. /В тази насока е и съдебната практика на
Административен съд – Б , а именно: Решение №663/13.04.2021г.,
постановено по кнахд №93/2021г., Решение №1572/19.10.2020г., постановено
по кнахд №261/2020г. и Решение №1767/17.11.2020г., постановено по кнахд
№ 311/2020г./
Допълнително основание за отмяна на НП заради съществено
процесуално нарушение е и констатираната непълнота в описанието на
управляваното МПС от страна на жалбоподателя на процесната дата и
място като вид МПС и като разположение на осите, които в случая
едновременно са посочени като“ 4 и като 2“, с отчетено и отмерено
разстояние само между 2 оси по чл.5 от Наредба №11/2001г. на МРРБ , без да
е пояснено тези оси какви са – на централен болт, свързан със седло и
задна част на полуремарке /чл.5, ал.2 и ал.3 от Наредбата/ или ос между
товарна площ на кабината и ремаркето / чл.5, ал.5, ал.6 и ал.7 на
Наредбата/, респ. дали става въпрос за съчленено ППС и такова
произведено преди 1991г. или след 1991г./ чл.5, ал.4 и ал.12 и ал.13 от
Наредбата, след като за всяка от изброените хипотези, е предвидено
различно допустимо разстояние между две осите и съответно различно
натоварване на ППС за маса по чл.6 от същата Наредбата.
На лице е непълнота и относно санкционното основание, което
обосновава наложеното административно наказание, след като последното е
мотивирано с нормата на чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата, която
материализира десетки различни хипотези, несъотнесени конкретно към
процесното деяние, с което също се нарушава в значима степен правото
5
на защита на жалбоподателя, който не може да разбере по коя законова
хипотеза е отмерена административната му санкция.
Отделно от горното, съдът намира, че от събраните писмени и гласни
доказателства в процеса, не се установи и извършването на твърдяното
нарушение с правна квалификация по чл .26, ал.2, т.1 б.“а“ от Закона за
пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.3 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, от обективна
страна .
С нормата на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, законодателят е въвел
допълнителното изискване към движението на ППС и ползвателите на
републиканските пътища, когато това ППС или състав от него са с размери
над максимално допустимите такива, когато за тях следва да се издаде
разрешително от съответната държава, за да се извършват транспортни
операции, с които не се засяга значително международната конкуренция в
областта на транспорта в страна-членка на ЕС.
В казуса се установи, че управляваното от жалбоподателя ППС на
процесната дата и място е било „ с 4 оси и с 2 управляеми оси“, като при
измерването му с утвърдени, надлежни и технически изправни средства, с
които актосъставителят е бил е предварително обучен да борави /везна и
ролетка/, е било констатирано, че разстоянието между осите е 1.38м, като
при сумарно отчитане натоварването на двойната задвижваща ос на това
МПС, натовареността е била 28.250 тона. Поради това, че процесното ППС
не е описано ясно и пълно съгласно чл.5 от Наредба №11/2001г. на МРРБ,
съдът от една страна не може да прецени, дали управляваното превозно
средство от жалбоподателя отговаря на изискванията за размери по тази
Наредба, а от друга не може да съотнесе тези размери към допустимата
маса и натоварване на осите по чл.6 от Наредбата, поради което това е
първото основание за недоказаност на твърдяното нарушение от
обективна страна.
На следващо място, съдът констатира, че според изключително
лаконичното описание на характеристиките на управляваното от
жалбоподателя МПС, същото е посочено като такова с 4 оси , с измерено
разстояние между негови отделни 2 оси с отделен регистрационен номер от
1.38 метра, последното евентуално навежда на хипотезата на чл. 6, т.5,
б.“а“ от Наредба №11/2001г. на МРРБ, защото измереното разстояние
между тези оси в случая е именно между 1.3-1.8 метра/1.35 метра/, но
тогава допустимата маса на процесното ППС, движещо се по пътищата
на страната е не 19 тона, както е посочено в НП, а 36 тона и измерената
маса от 28.250 тона на процесното ППС е в рамките на допустимата
такава по Наредбата, което категорично изключва квалифицирането на
такова ППС като извънгабаритно по процесната Наредба. При това
положение, не се следва и не е необходимо издаването на разрешително
по смисъла на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП за движение по пътищата на
6
страната на ППС, което не е извънгабаритно и следователно, отново не
е на лице извършване на процесното нарушение от обективна страна .
Не се доказа и, че такова разрешение е било необходимо на водача в
конкретният казус за процесното ППС към датата на проверката, защото то е
било в условията на “специално ползване на пътищата” по смисъла на пар.1,
т.8 от ДР на този Закон, след като този текст регламентира, че “специално
ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на
пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски
крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване
на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на
рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи
подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната
експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното
платно и земи в обхвата на пътя от други лица. В тази връзка,
санкционният орган не доказа, че жалбоподателят е ползвал своето ППС
и участвал в някоя от тези дейности, поради което и неговото
придвижване на процесната дата, не е било в условията на „специално
ползване на пътищата“, в каквато хипотеза между другото,
законодателят регламентира контрола за наличието на такова
разрешение в чл.18 от ЗП, а не в чл.26, ал.2, т.1, б.а“ от този Закон .
Не на последно място, по делото се представи квитанция за заплатена
преди процесната дата /05.10.2021г./, допълнителна такса във връзка с
управление на процесното ППС със завишена натовареност, която квитанция
изрично е посочена и в обжалваното НП, без въобще да бъде анализирана
и съотнесена от санкционният орган към фактическото твърдение, че
просеният превоз е извършван и без такава заплатена допълнителна
такса, въпреки че този факт на практика се опровергава именно с
цитираната от санкционният орган квитанция, представена от
жалбоподателя в хода на проверката.
Предвид изложеното, съдът приема, че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение в разгледаният казус, не е доказано, че е
извършено от обективна страна, а това обосновава извода за нарушение
и на материалният закон /Закона за пътищата/, което е основание за
отмяната на обжалваното НП и поради неговата материална
незаконосъобразност
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2 , т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №7489/03.11.2021г.,
издадено от Началник Отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска
7
и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на В.С. Б ,
с адрес: с.П , обл.Б , Община-С , е наложено административно наказание
„Глоба“, в размер на 4000.00лв /четири хиляди лева/, във вр. с
административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от Закона за пътищата ,
във връзка с чл.37, ал.1, т.3 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Решението може да на обжалва пред Административен съд -Б в 14-дневен
срок, считано от датата на съобщаването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8