Р
Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр. Кюстендил, 07.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди
двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретар: Светла Кърлова и в присъствието на прокурора:
Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 97/2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, против решение № 49 от 24.02.2023 г., постановено
по а.н.д. № 1219/2022 г. по описа на Районен съд - Д., с което е отменено
негово наказателно постановление № 10-2200100/19.09.2022 г. за наложено на
"Д.2." ООД, *** административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1 500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон, като излагат се конкретни доводи
за това. Прави се искане за неговата отмяна и потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
- "Д.2." ООД, чрез процесуалния си представител адв. В.П., оспорва касационната
жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение на Районен съд - Д. е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон, без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и обосновано. Моли същото да бъде
оставено в сила. Развива подробни доводи за законосъобразност на отмененото с
него наказателно постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен
съд – Кюстендил, в настоящия си състав, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК
и от надлежна страна. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане
в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.
За
да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства е обосновал правния извод,
че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че от
събраните доказателства е установено, че дружеството жалбоподател в качеството
му на работодател не е нарушило изискванията на чл. 62, ал. 1 от КТ, доколкото посоченият
нормативен акт не съдържа забрана работодателите да проверяват уменията на
лице, кандидатстващо за работа, тъй като в случая се касае за заемане на
длъжност, за която са необходими определени технически умения и съдът е отменил
оспореното пред него наказателно постановление.
Решението
е валидно и допустимо, но неправилно, при следните съображения:
Правните
изводи на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление не
са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Доказателствата
са оценени в разрез с действителното им съдържание и формалната логика, в
резултат на което са направени необосновани фактически изводи, довели до
неправилно прилагане на материалния закон.
Административнонаказателната
отговорност на "Д.2." ООД
е ангажирана на основание чл. 414, ал. 3
от КТ,
предвиждаща наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до
15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ.
От
представените пред районния съд доказателства се установява, че на 16.08.2022
г. и 12.09.2022 г. е извършена проверка на място и по документи за спазване на
трудовото законодателство от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Кюстендил на обект: шивашки цех в гр. Д., стопанисван от "Д.2." ООД.
При проверката е установено, че посоченото дружество в качеството му на работодател
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е уредил отношението при предоставяне на
работна сила като трудово правоотношение с лицето Л.В.З. към датата на
проверката, като не е налице сключен трудов договор преди постъпването й на
работа на длъжност „шивач“. За проверката е съставен протокол за извършена
проверка № ПР2226696 от 12.09.2022 г.
По
делото е приложена и представена декларация, подписана от Л.З, предоставена й
от проверяващите, в която е отразила, че работи в предприятието, с работно
време от 8.00 до 16.30 часа, като в този ден била за проба и е отразено, че
няма сключен трудов договор или граждански договор, като не е отбелязано получено
копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор.
При
тези установявания АНО е приел, че ответникът е нарушил чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ,
като е допуснал до работа лицето Л.З без да е налице сключен трудов договор между
страните в писмена форма.
За
неоснователно настоящият състав намира възражението на ответната страна, че
правоотношението между дружеството работодател и Л.З е гражданско, а не
трудово.
Разпоредбата
на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна
сила да се уреждат само като трудови. Адресати на нормата са всички правни
субекти, които встъпват н правоотношения по повод предоставянето на работна
сила. Това е императивно изискване на закона.
Трудовият
договор има за предмет престирането на работна сила от работника за
продължителен, в повечето случаи неопределен срок, а при гражданския договор (договора за изработка)
се дължи конкретен трудов резултат за определен срок. От това произтичат и
другите разлики между двата договора – докато при трудовия работникън е в
зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова
дисциплина, работно време и т.н., то при договора за изработка изпълнителят
дължи само „изработването на нещо“, на уговорения резултат и е независим,
стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се
дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото
възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер и се
изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се
договаря между страните и се изплаща след приемане на изработката, по принцип –
еднократно.
Отделно
от това, трудов е и договора със срок за изпитване, в каквато насока са
доводите на ответника относно необходимостта лицето да прецени дали ще може да
изпълни конкретната възложена му задача. Този договор е регламентиран в
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КТ, по силата на която разпоредба, когато
работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я
изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор
със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато
работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.
При
анализа на събраните доказателства, съдът намира, че по своя характер и белези
отношенията между дружеството „Д.2.“ ООД и Л.З съставляват трудови отношения,
налице са елементите, характеризиращи процесните отношения като такива по
предоставяне на работна сила, при наличие на работно място и точно определена
функция. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено
гражданско, договорно правоотношение. Действително, страните имат автономия при
договарянето помежду си, но тя е ограничена от императивните разпоредби на
закона. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава отношенията по повод
предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови.
Правилна
и законосъобразна е преценката на наказващия орган и по отношение на
индивидуализацията на наказанието, която го е мотивирала да наложи имуществена
санкция в минимален размер. Така определеното наказание е справедливо и не
подлежи на преразглеждане от съда.
По
изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че постановеното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде
отменено. Тъй
като спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция следва да
постанови ново решение по същество, с което да потвърди
наказателното постановление.
При
този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП
и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на касатора следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 160, 00 лева за
настоящата и за въззивната инстанция.
Водим
от горното на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1
от АПК,
Административният съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 49 от 24.02.2023 г., постановено по а.н.д. № 1219/2022 г. по описа на
Районен съд - Д. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 10-2200100/19.09.2022 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, с което на "Д.2." ООД, ***
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500
лева, на основание чл.
416, ал. 5,
във връзка с чл.
414, ал. 3 от Кодекса
на труда за нарушение на чл.
62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА
"Д.2." ООД, *** да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"
- Кюстендил разноски по делото в размер на 160,00 (сто
и шестдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: