№ ……….
Гр. Варна, ………………...
2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ІІ състав, в открито съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселина Чолакова
при секретаря Добринка Долчинкова , като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 3107 по описа на Административен
съд – гр. Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.19ж от АПК , във вр. с чл.27,ал.1
от ЗУСЕСИФ.
Производството е образувано по
жалба на „Бляк сий шелс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище в гр.Варна , чрез упълномощен адвокат против Отказ
за плащане по административен договор № МДР-ИП-01-41 от 14.08.2017 г.
публикуван в ИС за управление и наблюдение на средствата от Европейските
структури и инвестиционни фондове / ИСУН/ на 01.11.2019 г. на ръководител на УО на
програмата за „Морско дело и рибарство 2014-2020“ , с длъжност заместник-
министър на земеделието , храните и горите. Сочи се , че между страните има
преюдициален спор относно отказ на ръководителя на Управляващия орган на
Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 /УО на ПМДР 2014-2020 за
сключване на допълнително споразумение за удължаване на срока за изпълнение на
проект № BG14MFOP001-5-004-0013 – „Доизграждане и оборудване на предприятие за
преработка на миди в гр. Каварна“ по административен договор № МДР-ИП-01-41 от
14.08.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за
морско дело и рибарство 2014-2020 година, обективиран в писмо с изх. №
70-707/08.02.2019 г. на заместник министъра на земеделието, храните и горите и
ръководител на УО на ПМДР 2014-2020, потвърден с писмо с изх. №
70-805/11.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. В жалбата се излагат доводи, че е налице
обективна безвиновна невъзможност на „БЛЯК СИЙ ШЕЛС“ ООД, гр.
Варна, в качеството му на бенефициер да
спази инструктивния срок по чл.10.1 от общите условия към договор №
МДР-ИП-01-41/14.08.2017 г., по процедура BG14MFOP001-5-004-0013 от ПМДР
2014-2020, съфинансирана от „Европейския фонд за морско дело и рибарство“,
поради настъпването на непреодолимо събитие/форсмажор, представляващо срутване
на голямо количество скални маси на територията на северната част на обекта –
предмет на административния договор. Сочи се, че е направено искане до съда за постановяване на решение, с което да се
измени сключеният договор, като се удължи срокът по чл. 7 от административен
договор № МДР-ИП-01-41 от 14.08.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по програма за морско дело и рибарство 2014-2020 година, за
изпълнение на проект № BG14MFOP001-5-004-0013 – „Доизграждане и оборудване на
предприятие за преработка на миди в гр. Каварна“, като се прибави срокът,
считано от началната дата 23.04.2018 г., описана в издадения сертификат за
форсмажор № 035/14.12.2018 г., като начална дата на възникване на
непредвидимото събитие, до дата 24.11.2018 г., явяваща се дата, следваща
съставянето на Акт образец 19/23.11.2018 г. за изграждане на подпорна стена, с
което е завършило укрепване на срутището и обезопасяване на терена и едва след
тази дата е било възможно да продължи работата по проекта, съответно да се
измени договорът, в частта разпоредбата на чл. 7 от административния договор,
като се добавят към разписания срок общо 215 /двеста и петнадесет календарни
дни/, като разпоредбата на чл. 7 от договора да придобие следната редакция:
„Срокът за изпълнение на проекта е от 08.08.2017 г. до 11.09.2019 година. Сочи се, че искането за плащане
е направено в срок, с оглед резултата от адм.дело № 774/2019 г. на
Административен съд-Варна. В съдебна заседание се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и претендира сторените разноски.
Ответникът – ръководител на УО на
ПМДР 2014-2020 – изпълняващ длъжността заместник министър на земеделието,
храните и горите, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли същата
да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде
прекратено, а в условията на евентуалност
– да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. Счита, че искането
за плащане при настъпилите нови обстоятелства е подадено преждевременно.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Заинтересованата страна –
Държавен фонд „Земеделие“ оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
разглеждане и производството по делото да бъде прекратено, а в условията на евентуалност – да бъде
отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срок пред местно и родово
компетентен съд срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред и от лице
с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет
на съдебен контрол е Отказ за плащане по административен договор № МДР-ИП-01-41
от 14.08.2017 г. публикуван в ИС за управление и наблюдение на средствата от
Европейските структури и инвестиционни фондове / ИСУН/ на 01.11.2019 г. на ръководител на УО на
програмата за „Морско дело и рибарство 2014-2020“ и заместник- министър на
земеделието , храните и горите, по искане за плащане на жалбоподателя от
31.10.2019 г.
Установява
се, че между „Бляк Сий Шелс” ООД, представлявано от Н.Й.С. и ръководител на УО
на Програма за морско дело и рибарство /ПМДР/ 2014-2020 е сключен
административен договор №МДР-МП-01-41/14.08.2017г. за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по процедура за подбор на проекти BG14MFOP001-5-004 „Преработване на продуктите от риболов и аквакултури” по
проект BG14MFOP001-5-004-0013 с наименование на проекта
„Доизграждане и оборудване на предприятие за преработка на миди в гр.Каварна” с
максимален размер на безвъзмездната финансова помощ 1 000 000 /един
милион/ лева по приоритет на Съюза 5 „Насърчаване на предлагането на пазара и
преработването” със срок на изпълнение от 08.08.2017г. до 08.02.2019г. Страните
по административния договор са сключили
допълнително споразумение №МДР-ИП-01-41 от 17 октомври 2018г., с което
са се споразумели за намаляване на максималния размер на БФП от
1 000 000 лева на 998 518.95 лева, като са се договорили
окончателното плащане да бъде изплатено в срок до не по-късно от един месец
след изтичане срока за изпълнение на инвестицията.
Съгласно
условията за изпълнение на проекти по ПМДР 2014-2020, изменението на
административния договор за безвъзмездна финансова помощ се извършва чрез
сключване на допълнително споразумение съгласно чл. 39 от ЗУСЕСИФ. Жалбоподателя
в качеството си на бенефициер и страна по административния договор е поискал
сключване на допълнително споразумение за удължаване на срока за изпълнение на
договора до 08.08.2019г. поради настъпили форсмажорни обстоятелства.
Ръководителят на УО на ПМДР 2014-2020 е
постановил отказ с изх.№ 70-707 от 08.02.2019г., който е обосновал с
неуведомяването за възникналата
непреодилима сила в едноседмичния срок по чл.10 т.10.1 от общите условия
към административния договор, считано от 23 април 2018г.
„Бляк
сий шелс“ ООД е подал писмено възражение
до министъра на земеделието, храните и горите с вх.№ 70-805/14.02.2019г. Възражението
не е уважено, като е последвал отказ с изх.№ 70-805/11.03.2019г. за сключване на допълнително споразумение за
удължаване на срока на административния договор, поради настъпване на
непреодолима сила, с аргумента, че бенефициера не е уведомил за това в 7-дневен
срок, считано от 23.04.2018г. Потвърждаването на отказа е съобщено на „Бляк Сий
Шелс” ООД на 12.03.2019г., според пощенското клеймо.
На
31.10.2019 г. „Бляк Сий Шелс” ООД е направил искане за плащане по програмата и
по административния договор за сумата от 996 405,14 лв. Искането за
плащане е отхвърлено с основанието, че срокът на договора е изтекъл.
Съобщението е публикувано в ИС за управление и наблюдение на средствата от
Европейските структури и инвестиционни фондове / ИСУН/ на 01.11.2019 г.
„Бляк
Сий Шелс” ООД е предприел оспорване срещу отказ на ръководителя на Управляващия
орган на Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 /УО на ПМДР 2014-2020 за
сключване на допълнително споразумение за удължаване на срока за изпълнение на
проект № BG14MFOP001-5-004-0013 – „Доизграждане и оборудване на предприятие за преработка
на миди в гр. Каварна“ по административен договор № МДР-ИП-01-41 от 14.08.2017
г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за морско дело и
рибарство 2014-2020 година, обективиран в писмо с изх. № 70-707/08.02.2019 г.
на заместник министъра на земеделието, храните и горите и ръководител на УО на
ПМДР 2014-2020, потвърден с писмо с изх. № 70-805/11.03.2019 г. на министъра на
земеделието, храните и горите. По жалбата е образувано адм. дело № 774/2019 г. по описа на
Административен съд Варна. С решение № 1256/21.06.2019 г. постановено по
делото, съдът е отменил отказа на ръководителя на Управляващия орган на
Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 за сключване на допълнително
споразумение за изменение на административен договор № МДР-ИП-01-41 от
14.08.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за
морско дело и рибарство 2014-2020 година във връзка с удължаване на срока за
изпълнение на проект № BG14MFOP001-5-004-0013 – „Доизграждане и оборудване на
предприятие за преработка на миди в гр. Каварна“, обективиран в писмо с изх. №
70-707/08.02.2019 г. на ръководителя на УО на ПМДР 2014-2020, потвърден с писмо
с изх. № 70-805/11.03.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите;
върнал е преписката за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по програма за морско дело и рибарство 2014-2020
година, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на съдебното решение и е задължил органа да подпише допълнително споразумение с „БЛЯК
СИЙ ШЕЛС“ ООД, гр. Варна във връзка с изменение на административен договор №
МДР-ИП-01-41 от 14.08.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по програма за морско дело и рибарство 2014-2020 година в 7-дневен срок от
влизане в сила на съдебното решение.
След
предприето касационно оспорване на решението на Административен съд Варна, е
постановено решение № 11280/26.08.2020 г. по адм. дело № 10472/2019 г. по описа
на Върховният административен съд на Република България. С посоченото решение,
съдът е обезсилил решение №
1256 от 21.06.2019 г. по адм.д. № 774/2019 г. на Административен съд Варна, в
частта, с което е отменен отказ по искане на „Бляк сий шелс“ ООД за сключване
на допълнително споразумение за изменение на административен договор №
МДР-ИП-01-41 от 14.08.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по програма за морско дело и рибарство 2014-2020 г. във връзка с удължаване на
срока за изпълнение на проект № BG14MFOP001-5-004-0013 – „Доизграждане и оборудване
на предприятие за преработка на миди в гр. Каварна“, обективиран в писмо с изх.
№ 70-707/08.02.2019 г. на заместник - министъра на земеделието, храните и
горите и ръководител на УО на ПМДР 2014-2020, потвърден с писмо с изх. №
70-805/11.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите и е прекратил производството по делото в тази част и е оставил в сила решението в
останалата част, с която е признато
правото на бенефициера за изменение на договора, чрез удължаване на срока за
изпълнение на проекта с шест месеца, като е изпратена преписката на
ръководителя на Управляващия орган на Програма за морско дело и рибарство
2014-2020 за подписване на допълнително споразумение с „Бляк сий шелс “ ООД,
гр. Варна във връзка с изменение на административен договор № МДР-ИП-01-41 от
14.08.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за
морско дело и рибарство 2014-2020 г, и е задължен ръководителя на Управляващия
орган на Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 да подпише допълнително
споразумение с „Бляк сий шелс“ ООД, гр. Варна във връзка с изменение на
административен договор № МДР-ИП-01-41 от 14.08.2017 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по програма за морско дело и рибарство 2014-2020
година в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.
Съобразно
твърденията на страните на 02.10.2020 г. е сключено допълнително споразумение
към административния договор, с което срокът за изпълнение на проекта е удължен
с шест месеца, считано от 02.10.2020 г. до 02.04.2021 г.
При така установените факти и с
оглед определения в чл. 168 от АПК предмет на съдебната проверка за
законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема
от правна страна следното:
Административният
договор, съгласно определението по чл. 19а
от АПК, е писмено съглашение между административен орган и граждани или
организации, което е сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и
съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено
в специален закон.
Според
специалната разпоредба на § 1,
т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ, "Административен договор" е изрично волеизявление
на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със
средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициера се
създават за бенефициера права и задължения по изпълнението на одобрения проект.
Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя
на управляващия орган и бенефициера, заместващо издаването на административен
акт. От това следва, че административния договор ЗУСЕСИФ макар и да се оформя в
писмено споразумение има характер на административен акт и се различава от
писменото споразумение по чл. 20 от АПК, с чието сключване издадения преди него административен акт се
обезсилва. При административния договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по ЗУСЕСИФ има ограничаване на свободата на волята на двете
страните, като ограниченията макар и да са за двата субекта, са различни. Върху
автономията на волята на страните по административния договор по ЗУСЕСИФ,
рефлектира властническия метод на правно регулиране.
Съгласно
чл.
24, ал. 1 от ЗУСЕСИФ безвъзмездната финансова помощ се предоставя от
ръководителя на управляващия орган с административен договор или със заповед,
когато управляващият орган и бенефициерът са в една административна структура
или организация, въз основа на одобрени: проектно предложение, проектно
предложение за системен проект, финансов план за бюджетна линия.
Административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален
административен акт (чл. 27,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ), като оспорването на административните договори не спира
тяхното изпълнение (чл.
27, ал. 2 ЗУСЕСИФ). Решението на ръководителя на управляващия орган да
предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор
с бенефициера (чл.
37, ал. 3 ЗУСЕСИФ). За разлика от общите правила по Закона за
задълженията и договорите (чл. 9), които предоставят на страните
възможността свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, съдържанието
на административния договор по ЗУСЕСИФ е строго регламентирано, като липсата на
който и да е от реквизитите може да бъде основание за оспорването му по съдебен
ред. Самото съдебно оспорване е по реда за оспорване на индивидуални
административни актове /чл.
27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ/, като оспорването не спира неговото изпълнение /чл.
27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ/.
Следователно,
административният договор по ЗУСЕСИФ бъдейки изрично волеизявление /решение/ на
административен орган – ръководител на УО на програма, което замества
издаването на административен акт, сам по себе си има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК, според чиято разпоредба отказът за извършване на плащане
по договора също представлява индивидуален административен акт. Оспорването на
отказа се извършва по реда на обжалване на индивидуалните административни
актове, съгласно чл.
27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.
19ж ал. 2 от АПК.
Съобразно нормата на чл.
60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, управляващите органи извършват авансови, междинни и
окончателни плащания въз основа на искане на бенефициера. Съгласно чл.
9, ал. 1 от ЗУСЕСИФ органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са
управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи. Според ал. 5 от
същата правна норма управляващите органи отговарят за цялостното програмиране,
управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването,
откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на
финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или определено от него лице.
В случая отказът за плащане е
генериран в системата ИСУН, без да е издаден административен акт от страна на
управляващия орган. Единственото посочено основание за отказа е изтичането на срока на договора /вж. съобщение
на л.8 от делото/. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба за
определяне на условията, реда и механизма за функциониране на информационната
система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и
инвестиционни фондове /ИСУН/ и за провеждане на производства пред управляващите
органи посредством ИСУН /приета с ПМС № 243 от 20.09.2016 г.,обн. ДВ.
бр.76 от 30 септември 2016г., с последващи изменения и допълнения/ всички действия и/или пропуски в ИСУН на служители на
управляващите органи/междинните звена и/или на други оправомощени от
управляващите органи/междинните звена лица, с които се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
кандидатите и бенефициерите, се приемат за извършени от управляващите
органи/междинните звена. Поради това неоснователно е възражението на ответника и на
заинтересованата страна, че ръководителят на УО на Програмата не може да е
страна в производството по оспорване на отказа за плащане.
Доколко
фактическите и правни основания за
отказа са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на
фактическия състав на отказът за верификация на безвъзмездна финансова помощ е
въпрос на материална законосъобразност на акта. Уредбата на производството по
верификация на разходи се съдържа в чл. 60
- чл.
68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни
плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на
извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта.
Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи,
верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл.
62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на
проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на
място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са
регламентирани в чл.
57 и чл.
58 от ЗУСЕСИФ. Според чл.
59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за
допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна
програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на
Министерския съвет.
Уредбата на производството по верификация на
разходи се съдържа в раздел
II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", глава пета
ЗУСЕСИФ. Управляващият орган по Оперативната програма е сезиран с искане за
окончателно плащане по проект съгласно сключения между
страните административен договор. Верифицирането на разходите по изпълнение на
проекта се изразява в извършването на проверка досежно допустимостта на тези
разходи. По направено искане за плащане те се верифицират въз основа на
документите по чл.
60, ал. 3 ЗУСЕСИФ, представени от бенефициера, чрез извършване на
управленски проверки. Един от способите за извършване на управленска проверка е
документалната на всяко искане за плащане, подадено от бенефициера, включително
и на придружаващата го документация, като в конкретната процедура е извършена
именно документална проверка. Верифицирането на разходи е признаването им от
органа за допустими по смисъла на чл.
57, ал. 1 ЗУСЕСИФ.
Условията и редът за извършване посредством ИСУН на
действия в производствата пред управляващите органи, предвидени в Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) са регламентирани с Наредбата за определяне на условията, реда и
механизма за функциониране на информационната система за управление и
наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове
/ИСУН/ и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством
ИСУН /. Съгласно чл.32 от Наредбата уведомлението за резултата
от процеса по верификация се изпраща в ИСУН от управляващия орган/междинното
звено на бенефициера за всеки подаден пакет отчетни документи. В
настоящия случай се установи, че отказът за плащане е генериран без изпращането
на акт от УО и при липса на произнасяне. Т.е. съответната процедура по
верификация не е била проведена, не са обсъдени основанията за допустимостта на
искането, изобщо липсва произнасяне по заявлението за плащане от страна на
управляващия орган.
Искането за окончателно плащане е следвало да се подаде
не по-късно от един месец след изтичане на срока за изпълнение на инвестицията,
предвиден за окончателно плащане съгласно допълнително споразумение след
процедура за избор на изпълнител на дейностите по проекта. Крайният срок за
изпълнение на одобрения проект, съгласно договора е до 08.02.2019 г.
Бенефициерът е подал искането за окончателно плащане на 31.10.2019 г.
Същевременно към тази дата е бил налице висящ съдебен спор пред Върховния
административен съд относно постановения от ръководителя на УО да подпише
допълнително споразумение с „Бляк сий шелс“ ООД, гр. Варна във връзка с
изменение на административен договор № МДР-ИП-01-41 от 14.08.2017 г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за морско дело и
рибарство 2014-2020 година. Посоченото е било пречка за постановяване на отказа
и е налагало спиране на производството по верификация на основание
чл.54,ал.1,т.5 от АПК.
Допуснатите от УО нарушения в производството по чл. 60
- чл.
68 от ЗУСЕСИФ процесуални нарушения, включително и липсата на писмена форма
на акта, с който се отказва верификацията са толкова съществени, че водят до
нищожност на отказа за плащане по административния договор.
Законодателят е очертал правната рамка за нищожност на
административните актове, единствено с нормата на чл.177,ал.2 от АПК и това са
тези , които противоречат на влязло в сила съдебно решение. Тук отговорът
следва да се потърси в съдебната практика и съответно в правната теория. Според теорията и
съдебната практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава
съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги
дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях
правни последици. Нищожни са административните актове, издадени от
некомпетентен орган т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за
материална, териториална или по степен компетентност; постановените при
неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и
да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и
материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма или изцяло
лишени от законово основание/ или при грубо нарушение на императивни правни
норми с характер на основни правни принципи.
В случая отсъствието на процедура за установяване на
допустимостта или основателността на искането за верификация обосновават извода
, че отказът за плащане е издаден при липса на правно основание , поради което
същият не може да породи валидни правни последици. Предвид изложеното съдът
намира, че доколкото по отношение на обжалвания отказ е установено наличието на
порок, дисквалифициращ го като валиден административен акт, следва същият да
бъде обявен за нищожен.
По изложените съображения, следва да бъде обявена
нищожността на оспореният отказ за плащане по административен договор №
МДР-ИП-01-41 от 14.08.2017 г. публикуван в ИС за управление и наблюдение на
средствата от Европейските структури и инвестиционни фондове / ИСУН/ на
01.11.2019 г. на ръководител на УО на програмата за „Морско дело
и рибарство 2014-2020“ и заместник- министър на земеделието , храните и горите.
Поради обстоятелството, че е констатиран най-съществен
порок в обжалвания акт, съдът не намира за необходимо да излага мотиви по
отношение на неговата материална законосъобразност.
При този изход на спора и предвид направеното искане
съдът намира, че на основание на основание чл.
173, ал.1 от АПК в тежест на ответната страна следва да се присъдят
направените разноски от жалбоподателя, които са в размер на 5180,00 лв., от
които 1650,00 лв.-заплатена държавна такса, 3530,00 лв.- платено адвокатско възнаграждение
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 25.08.2020 г. направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй
като е значително под минималния размер установен с чл.8,ал.1,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предл.1-во от АПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Отказ за плащане по административен
договор № МДР-ИП-01-41 от 14.08.2017 г. публикуван в ИС за управление и
наблюдение на средствата от Европейските структури и инвестиционни фондове /
ИСУН/ на 01.11.2019 г. на ръководител на УО на програмата за „Морско дело и рибарство
2014-2020“ и заместник- министър на земеделието , храните и горите.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, горите и
храните да плати в полза на „Бляк сий шелс“ ООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. „Тихомир“, бл.28,вх.А, ет.5, ап.14,
представляван от управителя Н.Й.С. сторените по делото разноски в размер на 5180,00 / пет хиляди
сто и осемдесет/ лева.
ВРЪЩА преписката на ръководител на УО на програмата за „Морско
дело и рибарство 2014-2020“ и заместник- министър на земеделието , храните и
горите за произнасяне по искане за плащане по административен договор № МДР-ИП-01-41 от
14.08.2017 г. направено на 31.10.2019
г. от „Бляк сий шелс“ ООД , ЕИК *********- бенефициер по договора.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: