Решение по дело №774/2018 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 170
Дата: 19 април 2019 г.
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20187100700774
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                          Р Е Ш Е Н И Е

 

170/19.04.2019 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                              

Административен съд - Добрич, в публично заседание на втори април, две хиляди и деветнадесета година, трети състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:            НЕЛИ КАМЕНСКА                                  

 

при участието на секретаря, СТОЙКА КОЛЕВА, разгледа докладваното от председателя административно дело № 774 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.45, ал.3 от Закона за местно самоуправление и местна администрация. Образувано е по жалба на Народно читалище „Съединение – 1943“, с. Изворово, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич, ЕИК *********, представлявано от Е.Ж.Д., подадена чрез  адв. Ц.Г. против  Решение № 8-13/05.11.2018 г. на Общински съвет Генерал Тошево, прието по Протокол № 8, с което е прекратено право на ползване, предоставено на Народно читалище „Съединение-1943“ с.Изворово върху недвижими имоти - общинска собственост, представляващи Масивна сграда-читалище със застроена площ от 353 кв.м. в с.Изворово, бивше населено място с.Горен Извор и Масивна сграда-читалище със застроена площ от 252 кв.м. в с.Изворово, бивше населено място с.Добромирци.

І. Становища на страните

В жалбата са изложени съображения за нищожност на решението на общински съвет Генерал Тошево с аргумента, че законодателят не е предвидил ред и органи, които да прекратят отстъпеното на народните читалище право на ползване като читалищните имоти. Позовавайки се на § 4, ал.2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за народните читалища, оспорващият счита, че единствено условие за погасяване на предоставеното право на ползване върху читалищните сгради е прекратяването на читалището като юридическо лице. В жалбата са изложени съображения и за незаконосъобразност на взетото решение, поради неспазване на изискването по чл.146, т.2 във връзка с чл.59, ал.2, т.4 от АПК – неизлагане на фактически и правни основания за издаването на акта. Иска се решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира се не осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът да определи възнаграждение на процесуалния представител на читалището, адв.Ц.Г., за оказаната безплатна правна помощ.

Ответникът, на Общински съвет Генерал Тошево, чрез процесуалните си представители в писмен отговор(л.25)и в съдебно заседание изразява становище за недопустимост на жалбата, поради това, че е срещу акт, който не подлежи на оспорване и моли същата на това основание да бъде оставена без разглеждане. Излага съображения и за неоснователност на жалбата. Позовава се на чл.14 от сключения между общината и читалището договор и твърди, че предоставените на читалището два имота, предмет на оспореното решение не се ползвали за читалищна дейност, за тях не се полагали грижи и не се поддържали от читалището. Тези обстоятелства били установени при оглед, извършен от нарочно назначена със заповед на кмета на общината комисия, която съставили протокол. Според ответника едната сграда била напълно необитаема, нямало водоподаване и електричество, а другата се ползвала единствено за изплащане на пенсии на жителите на селото. И двете сгради били частично ремонтирани, но не от жалбоподателя, а от общината. Предоставеното право на ползване в полза на читалището върху двете сгради с договора от 2012 г. водело до невъзможност сградите да се ползват за други цели и дейности в интерес на жителите на с.Изворово. Тези обстоятелства мотивирали заместник-кметът на общината да предложи с докладна записка на общинския съвет решение за прекратяване правото на ползване, поради неизползването на процесните сгради за читалищни нужди. Твърди, че решението е взето при спазване на необходимия кворум и мнозинство, при посочени правни основания, а именно разпоредбите на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА  и чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС)

          ІІ. От фактическа страна

          Предмет на обжалване е Решение № 8-13/05.11.2018 г. на Общински съвет Генерал Тошево, прието по Протокол № 8, с което е прекратено право на ползване, предоставено на Народно читалище „Съединение-1943“ с.Изворово върху недвижими имоти - общинска собственост, представляващи Масивна сграда-читалище със застроена площ от 353 кв.м. в с.Изворово, бивше населено място с.Горен Извор и Масивна сграда-читалище със застроена площ от 252 кв.м. в с.Изворово, бивше населено място с.Добромирци.

Видно от представените по делото актове за общинска собственост, АОС № 1815/05.10.2005г. и АОС № 907/09.06.2004г. и двете сгради, визирани в оспореното решение за актувани като публична общинска собственост представляват читалищни сгради.

С Договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване от 02.05.2012 г., вписан в Службата по вписвания при РС Генерал Тошево, сключен между жалбоподателя и ответника на читалището са предоставени три читалищни сгради, понастоящем находящи се в с.Изворово.

Село Изворово е създадено през 1959 г. след сливане на три бивши села – Горен Извор, Долен Извор и Добромирци. Във всяко от трите села е имало читалищни сгради, които са предоставени за ползване на жалбоподателя, Народно читалище „Съединение 1943“с.Изворово.

Народно читалище „Съединение 1943“с.Изворово е създадено също през 1959 г. след сливането на трите села и е вписано в Регистъра за юридическите лица с нестопанска цел под № 1635/1997 г. с Решение № 2537 от 1997 г. на Окръжен съд Добрич.

Със Заповед № 741 от 05.09.2018 г. кметът на Община Генерал Тошево, позовавайки се на чл.5 от сключения с читалището договор за учредяване право на ползване, е назначил тричленна комисия със задача до 13.09.2018 г. да извърши проверка относно ползването на двете читалищни сгради, разположени в бившите села Горен Извор и Добромирци.

Комисията извършила оглед и съставила Протокол от 12.09.2018 г., в който посочила състоянието на двете читалищни сгради. Комисията установила, че на читалищната сграда в с.Изворово (Добромирци) са направени частични ремонти (подменена дограма и ремонтиран покрив), които били финансирани от Община Генерал Тошево. Сградата не била снабдена с вода и електричество и не фигурирала като обект на енерго-разпределителното дружество (липсвала партида). Сградата била необитаема и следователно не се ползвала по предназначение – за читалищна дейност. На читалищната сграда в с.Изворово (Горен Извор) също били извършени частични ремонти (частично подменена дограма, боядисване на част от помещенията), финансирани от бюджета на общината. В едно от помещенията на тази сграда се изплащали пенсиите на жителите на селото и се ползвало като клуб.Комисията направила извод, че и двете сгради не се ползвали за читалищни нужди.

Въз основа на Протокола от 12.09.2018 г. заместник-кметът на общината внесъл на 21.09.2018 г. в Общински съвет Генерал Тошево докладна записка (л.102), с която предложил да се вземе решение за прекратяване правото на ползване на читалището върху сградите в Горен Извор – с.Изворово и в Добромирци- с.Изворово. Предложението е мотивирано с обстоятелството, че читалището разполага с още една сграда в Долен Извор – с.Изворово, която се използвала пълноценно за развиване и задоволяване читалищните нужди на селото.

В докладната записка е посочено, че на НЧ“Съединение-1943“ с.Изворово Общински съвет Генерал Тошево предоставил за ползване читалищните сгради в Горен Извор-с.Изворово и Добромирци-с.Изворово с Решение № 11-7/20.12.2005 г.

Третата сграда, в Долен Извор-с.Изворово, която се оставя за нуждите на читалището, била предоставена за ползване с Решение № 9-8 от 20.12.2001г. на общинския съвет.

Приемането на решението за прекратяване правото на ползване върху две от трите предоставени за ползване сгради е включено в дневния ред на заседанието на общинския съвет за 05.11.2018г.  От избраните 17 общински съветници на заседанието присъствали 16 души, от които 10 съветници гласували за приемане на решението, двама били против и четирима са се въздържали. Видно от протокола от заседанието (л.77) преди гласуването кметът е отговорил на поставени от съветниците въпроси, като е обяснил, че читалището реално ползва една сграда, в която ще продължи читалищната си дейност, другите две сгради не се стопанисвали и стояли затворени, а ремонтите за тях се извършвали от общинския бюджет.

Обстоятелствата, свързани със състоянието на сградите в Добромирци и Горен Извор и начина им на ползване, описани в протокола на общинската комисия, се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото свидетели, кмета на с.Изворово, г-н Диян Д.(л.139)  и председателя на назначената от кмета на Община Генерал Тошево комисия, г-жа Галина Д.(л.180).

Според кмета на с.Изворово след прекратяване правото на ползване на читалището, се планирано двете сгради да се реновират, приведат в приличен вид и „да се дадат на хората“. Според свидетеля жителите на селото към настоящия момент били 230 души с постоянен адрес и около 30 души с настоящ адрес.

Според показанията на г.жа Димова, началник отдел „Собственост и стопански дейности“ в Община Генерал Тошево, огледът на двете читалищни сгради в Горен Извор и в Добромирци бил извършен в присъствието на кмета на населеното място, председателя на читалището и секретаря на читалището, г-жа Е.Д.. Едно от помещенията на читалищната сграда в Горен Извор се ползвало от жителите на селото за тихи игри, карти, табла и там се раздавали пенсиите, а в друга част на сградата бил оборудван офис на ловната дружинка. Читалищната сграда в Добромирци, в която нямало електричество и вода, не се ползвала.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, достоверни и дадени добросъвестно.

От обясненията на секретаря на читалището, г-жа Е.Д., дадени в съдебното заседание от 26.02.2018 г. и двете сгради са се ползвали от жителите на бившите села. Същите се събирали там да правят помени на починали близки. Сградата в Добромирци се е ползвала до 2015 г., когато електричеството било прекъснато, а след това ползването продължило само през деня.Няма данни решението за прекратяване правото на ползване да е съобщено на Народно читалище „Съединение 1943“ с.Изворово. При огледа на комисията тя и председателя на читалището присъствали, но никога не били правили изявление, че двете сгради не са необходими на читалището. Самият протокол не им е бил връчван.

Съдът дава вяра на обясненията на секретаря на читалището като достоверни и обективни.

В изпълнение на Решение № 8-13 по протокол № 8 от 05.11.2018 г. кметът на общината е издал Заповед № 1007 на 27.112018 г., с която е наредил да се изготви Анекс за прекратяване правото на ползване върху читалищните сгради в Горен Извор-с.Изворово и Добромирци –с.Изворово. Наредено е заповедта да се връчи на читалището и е указано, че същата може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването. Заповедта е била връчена на 10.12.2018 г., както е отбелязано върху нея и е била обжалвана на 27.12.2018 г. В настоящата жалба се твърди, че едва при връчването на заповедта представляващите читалището узнали за решението на общинския съвет, оспореното в настоящото производство.

По оспорването на заповедта на кмета е било образувано адм.д. № 773/2018 г. по описа на Административен съд Добрич, приложено към настоящото дело, приключило с определение от 09.01.2019 г. за прекратяване на производството, поради липса на годен за оспорване административен акт. Определението не е обжалвано и на 23.01.2019 г. е влязло  в сила.

Оспорващият представя Подписка на населението на с.Изворово, подписана от 43 жители на селото против отнемане на правото на ползване на имоти предоставени на читалище „Съединение-1943“ с.Изворово.

          ІІІ. От правна страна

По допустимостта на оспорването

Оспорването е допустимо. Оспореното решение на Общински съвет Генерал Тошево е акт по управление на имот публична общинска собственост и като такъв подлежи на оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост актовете на общинския съвет и на кмета за управление на имоти - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 ЗМСМА, т.е. по реда на АПК, с оглед на посоченото в чл. 45, ал. 12 ЗМСМА. За да е допустимо оспорването е необходимо оспорващият да има право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. В случая такова е налице, тъй като оспореният акт засяга придобити от Народно читалище „Съединение-1943“ с.Изворово права по Договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване от 02.05.2012 г., вписан в Службата по вписвания при РС Генерал Тошево.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението на общинския съвет, макар и взето при необходимия кворум и мнозинство, е постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила, без да е осигурено правото на участие на засегнатото от решение лице да изрази становище, да даде обяснения и да защити интересите си. По делото е безспорно, че представители на читалището не са поканени да присъстват на заседанието на общинския съвет, който едностранно е приел решение за предсрочно прекратяване на сключения договор.

Решението е прието в противоречие с материалния закон и неговата цел.

Целта на Закона за народните читалища е да се създадат условия държаната и общините да подпомагат съществуването и дейността на читалищата, които са обявени за традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, изпълняващи и държавни културно-просветни задачи, видно от нормата на чл.2, ал.1 от ЗНЧ.

Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за народните читалище, на народните читалища по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост безвъзмездно се отстъпва право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди.

Именно на това основание е предоставено и безвъзмездно право на ползване на Народно читалище "Съединение 1943", с. Изворово на трите читалищни сгради.

Правото на ползване може да се погаси само с прекратяване на читалището според нормата на  § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗНЧ. А тази законова предпоставка в случая не е налице.

Законът за народните читалища е специален спрямо Закона за общинската собственост и ЗМСМА и той не предвижда други основания за отнемане на предоставеното по този ред право на ползване, изхождайки от характера на субекта, комуто е предоставено, с оглед възложените му от закона цели. След като в случая читалището не е прекратено, правото на ползване също не може да се погаси. Извеждайки други, непредвидени от закона основания за прекратяване на наемния договор, основаващи отричане правото на ползване, предоставено при условията на § 4 от ПЗР на ЗНЧ административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва се отмени. В този смисъл е и еднопосочната рактика на Върховния административен съд (Решение № 1077 от 26.01.2017г. по адм.д. № 27/2016 г., ІІІ отд. на ВАС; Решение № 8698 от 05.07.2017г. по адм.д. № 2359/2017 г., ІІІ отд. на ВАС; Решение № 1604 от 02.02.2011г. по адм.д. № 10721/2010 г., ІІІ отд. на ВАС).

Доводите на процесуалните представители на Общински съвет Генерал Тошево, че сградите не се ползвали за читалищна дейност и че в договора с читалището били предвидени клаузи за прекратяване на ползването в този случай, не намират опора в Закона за народните читалище.

Настоящият съдебен състав приема, че читалището ползва сградите въз основа на разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗНЧ, като в съответствие с тази законова норма, ръководейки се от разпоредбите на ЗМСМА и ЗОбС Община Генерал Тошево след решения на общинския съвет е сключила с читалището Договор № 87/02.05.2012 г. с който е предоставено безвъзмездно право на ползване за процесния имот.

Не е предвиден ред за отнемане на предоставено по § 4 от ПЗР на ЗНЧ право на ползване, а това е израз на законодателна воля за преференции на читалищата като специфични български културно- просветни институции, чрез които се осъществява държавна културна политика. В този смисъл не е допустимо в договора да се включват клаузи за прекратяване на договора и отнемане на предоставеното право на ползване на основания, които липсват в специалния закон. Затова съдържанието на самия договор за предоставяне право на ползване на имоти на читалищата следва да съответства на специалната уредба на Закона за народните читалища.

От събраните по делото категорични доказателства се установява, че читалището е предоставило на населението на бившите села Добромирци и Горен Извор сградите за ползване като клуб за занимания през свободното време, честване на помени на починали близки, получаване на пенсии и т.н., което е в съответствие с упражняваната читалищна дейност по чл.3, ал.1 от ЗНЧ. Освен това в чл.3, ал.3 Законът за народните читалище изрично предвижда възможността народните читалища да развиват и допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, в съответствие с действащото законодателство, като използват приходите от нея за постигане на определените в устава им цели.

Доколкото правото на ползване е предоставено с решение на общинския съвет на основание чл.8, ал.1, чл.11, ал.1 от ЗОбС и чл.21, ал.1 т.8 от ЗМСМА, то решението за прекратяване на предоставеното право не е нищожно, а е незаконосъобразно и като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със целта на Закона за народните читалища следва да се отмени на основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

При този изход на спора оспорващият на основание чл.143, ал.1 от АПК има право на разноски. За доказване на обстоятелството, че по делото на жалбоподателя е оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, по делото е представен сключения между страните Договор за правна защита и съдействие № 12976 от 27.12.2018 г. л.109. На л.18 са представени доказателства за заплащане на държавна такса от 10 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати 10 лв. -държавна такса и  адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1/01.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в минималния размер от 500 лв.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК,  Административен съд -Добрич, трети състав:

 

                                 Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Народно читалище „Съединение – 1943“, с. Изворово, общ. Генерал Тошево, Решение № 8-13/05.11.2018 г. на Общински съвет Генерал Тошево, прието по Протокол № 8, с което е прекратено право на ползване, предоставено на Народно читалище „Съединение-1943“ с.Изворово върху недвижими имоти - общинска собственост, представляващи Масивна сграда-читалище със застроена площ от 353 кв.м. в с.Изворово (с.Горен Извор) и Масивна сграда-читалище със застроена площ от 252 кв.м. в с.Изворово ( с.Добромирци).

ОСЪЖДА Общински съвет Генерал Тошево да заплати на Народно читалище „Съединение – 1943“, с. Изворово, общ. Генерал Тошево сумата от 510 лева - разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в минимален размер.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

 

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: