№ 107
гр. Варна , 24.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600198 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Варна
срещу определение №477 от 09.06.2021г. на ВОС, постановено по ЧНД №507/2021 г. по
описа на същия съд, с което е уважена молбата на л.св. ИВ. К. СТ. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част – 5м. и 24дни от определеното му с
Присъда №11/04.05.2006г. по НОХД №618/2005г. на Окръжен съд - гр.Добрич наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 20 години.
В протеста се излагат съображения, относно отсъствието на втората материално
правна предпоставка, императивно заложена в разпоредбата на чл.70 от НК - липсата на
категорични доказателства за поправянето на осъденото лице, което води до извод за отмяна
на атакуваното определение и оставяне без уважение молбата на осъдения С..
С вх.№1589/23.06.2021г. на АС-Варна е депозирано писмено становище от началника
на затвора – гр. Варна, с което се моли определението на първостепенния съд да бъде
потвърдено, тъй като са налице достатъчно данни за поправянето на осъдения С. и целите
относно генералната и специалната превенция, заложени в чл.36 от НК са изпълнени. Счита
се, че евентуален отказ от условно предсрочно освобождаване, би въздействало
демотивиращо за лишения от свобода С..
Варненският Апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
ИВ. К. СТ. изтърпява наказание в размер на 20 г. "лишаване от свобода", наложено с
Присъда №11/04.05.2006г. по НОХД №618/2005г. на Окръжен съд - гр.Добрич за
1
извършено престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.2 вр. чл.198 от НК.
Видно от приложената справка за изтърпяното наказание, че към (09.06.2021г.)
датата на разглеждането на предложението за условно предсрочно освобождаване, л.св. С. е
изтърпял общо 19г., 6мес. и 6 дни, от които фактически - 15г., 9 месеца и 27дни, от работа -
3г., 8мес. и 9 дни. Остатъкът към момента на произнасяне на проверявания съд е в размер на
5 месеца и 24 дни. Налице е една от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1, т.2 от НК
предпоставки – да е изтърпял не по-малко от две трети от наложеното наказание.
Осъденият е постъпил в затвора-Белене на 21.10.2005г. при първоначален строг
режим. В последствие на 20.07.2007г. е приведен в Затвора Варна. На 09.02.2012г. режимът
на изпълнение на наказанието е заменен с общ.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е отчела високи стойности от 94 точки,
при отчетени зони на дефицит в почти всички зони на профила: отношението към
правонарушението, образувание и обучение, управление на финанси и доходи, начин на
живот и обкръжение, умения за мислене, междуличностни проблеми и трудова заетост.
Рискът от вреди по отношение на обществото е отчетен на средно ниво. Последващите
оценки на риска от рецидив са констатирали същите рискове, но в понижени стойности.
Към момента на внасяне на предложението актуалната оценка отчита 43т.- отново средни
стойности, след близо 16 години фактически престой в затвора. Рискът към общественото е
останал на средни стойности.
Писмените доказателства по делото съдържат данни за корекция в някои от
проблемните зони, като в други дори се увеличават. Отчетените промени и добро поведение
са довели до замяна режима на изтърпяване от строг на общ на 09.02.2012г. Осъденият С. е
полагал доброволен труд в Затвора Варна от 2008г. до настоящия момент. Награждаван е
многократно. За престоя му в затвора са му наложени осем дисциплинарни наказания,
последното от 2020г.
Отчитайки положителните промени, настъпили в мисленето и мотивацията за водене
на законосъобразен начин на живот, настоящия състав провери наличието на доказателства
за тяхната трайност и осъзнатост. На първо място съдът съобрази, че макар и претърпяла
съществено понижение, оценката на риска от рецидив не може да обоснове извод за липса
на негативни характеристики и проявления, каквито изисквания са въведени с нормата на
чл.439а от НПК. Видно от данните в досието, корекция е настъпила във всички зоните с
дефицит, като промяната продължава. Наложените наказания, последното от които през
изминалата година, макар и заличени не сочат на „безупречност“, каквото мнение е
отразено в писмените становища и предложения от страна на компетентните органи. Това
поведение на лишения от свобода, заедно със запазените средни стойности на риск от
рецидив и вреди спрямо обществото, не свидетелстват за отстраняване на престъпното
мислене, нито пък за доказателства в насока трайност на „превъзпитание“. От значение за
постигане на целите на наказанието са и изводите за липсата на рискове, което е в защита на
2
обществения интерес.
Втората положителна предпоставка за УПО е свързана с наличието на доказателства
за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора неоправдан, а целите на
наказанието, - възможни, без да се продължава ефективното му изтърпяване. За разлика от
условията за замяна на режима, институтът на условното предсрочно освобождаване по
чл.70, ал.1 от НК, може да се ползва лишените от свобода, при които поправителния процес
е завършен и понататъшен престой в затвора не се налага.
Съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. С ПВС№ 8/87 г.,
констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни
за съзнателно и активно, положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред
и дисциплина./ В тази връзка е и Решение № 591 от 15.ХII.1981 г. по н. д. № 617/81 г., I н.
о./.
Настоящият съдебен състав не може да се солидализира с изводите направени от
първостепенния съд за налични доказателства, относно трайни и осъзнати положителни
промени в насока поправяне и превъзпитание. Въпреки дадените положителни оценки от
служителите на затворническата администрация, видно е, че спрямо лицето продължава
корекционната дейност и такава е необходима с оглед пълно преодоляване на
констатираните дефицити. Анализът на приложените доклади дава основания на настоящата
инстанция да заключи, че спазването на правилата и вътрешния ред, недопускането на
нарушения и агресивно поведение, са единствено индиция за съзнателно и активно
положително отношение на осъденото лице към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплината в пенитенциарното заведение, което несъмнено е негово задължение, през
периода на изтърпяване на наказанието и само по себе си не е основание за допускане на
УПО.
Мерките за поощрение на осъденото лице следва да бъдат ценени също във връзка с
всички данни за поведението му. Следва да се прецени, дали даденото поощрение е израз на
съзнателно спазване на режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина и на осъзната
потребност от участие в ресоциализиращите програми. Позитивното и безконфликтно
поведение в местата за лишаване от свобода, не следва да се счита за единствен индикатор
за съзнателно поправяне, тъй като може да е мотивирано и от друг интерес. Видно от
заповедите, с които е определено поощрение, същите обезпечават единствено вътрешния
ред в пенитенциарното заведение. В контекста на чл.70 от НК, следва да попадат дейности,
които изискват съдействие на осъдените и показват степен на поправяне и превъзпитание,
като образователни, обучителни и квалификационни дейности. Само последните мотивират
осъдения да премине успешно през етапите на прогресивната система при изпълнението на
наказанието.
Правилния подход при преценка наличието на втората предпоставка на чл.70 от НК е
прогресивната пенитенциарна система, която предлага замяна на режима в по-лек, с оглед
3
предпоставки за предсрочно освобождаване на осъденото лице. Предпоставките за
прилагане на по-лек режим са аналогични с тези, които важат за УПО. Ето защо,
обстоятелствата на промяна на режима в по-лек, могат да бъдат показатели за положителния
ход на корекционния процес. Видно от материалите по делото - замяна на режима на
осъдения от "строг" на "общ" е настъпила едва през 2012г., т.е. седем години след престоя
му в затвора. Реализирнето на специалната цел на наказанието в пълен аспект е изпълнена,
при достигане на най-лекия режим за изпълнение на наказанието и извеждане на осъдения в
условията на открита среда за полагане на труд, когато той ще е в състояние да докаже
трайността на поправянето и превъзпитанието си, за да бъде по-рано и успешно
ресоциализиран.
Доказателствата по делото сочат за започнала положителна промяна в поведението и
мисленето на осъденото лице, т. е. целите на генералната и специална превенция се
изпълняват, но тази промяна се преценява от въззивната инстанция като недостатъчна, за да
се приеме, че е приключил процесът на превъзпитание по време на изтърпяване на
наказанието. Ресурсите на пенитенциарната система далеч не са изчерпани и не е
реализиран принципът на прогресивната система при изпълнение на наказанието.
Възпитателната работа следва да продължи до постигане разписаните цели по плана на
присъдата, осмисляне и изграждане на приемливи модели на поведение и формиране на
устойчива мотивация за законосъобразен начин на живот.
За да са налице положителните процесуални предпоставки за предсрочно
освобождаване, изводът за завършен корекционен процес, трябва да бъде несъмнен.
Категоричен трябва да бъде и извода за успешна реинтеграция в обществото, както и
липсата на заплахи по отношение на членовете му. С оглед анализа на рисковите фактори,
такива изводи не могат да бъдат формирани. В изследваното лице се наблюдава мотивация,
но недостатъчно подкрепена с аргументи за промяна. Аргументи за този извод следват от
липсата на образователен ценз, определена професия и собствено жилище.
Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция счита, че не са постигнати целите
визирани в чл. 36 от НК, поради което не е налице втората кумулативно дадена
предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК. Необходимо е продължаване на
поправителното въздействие спрямо С. в условията на контролираната среда на
пенитенциарно заведение, до изчерпване на ресурсите на пенитенциарната система. По тези
съображения въззивната инстанция счете, че не са налице категорични доказателства за
поправянето на осъдения.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение №477 от 09.06.2021г., постановено по ЧНД
№507/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е уважена молбата на л.св. ИВ.
4
К. СТ. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част – 5м. и 24
дни от определеното му с присъда №11/04.05.2006г. по НОХД №618/2005г. на Окръжен съд
- гр.Добрич наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване на ИВ. К.
СТ. от изтърпяване на останалата част от наказанието му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5