О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 4822 Година 27.12.2019 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми
декември Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдиятаР. гражданско дело номер 2207 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова
молба на
М.И.М.,
която с разпореждане от 21.11.2019 г. е оставена без
движение, а на ищеца, чрез пълномощника му, е изпратено съобщение, в
едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба по чл. 129, ал.
5 ГПК, с препис за ответника съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, да отстрани следните,
неотстранени с поправената му искова молба от 08.11.2019 г. нередовности на
исковата му молба, а именно: 1). да изложи всички обстоятелства, на които е
основал предявения с нея положителен установителен иск за собственост на
процесния имот, тъй като не са изложени, а изложените са непълни и противоречи,
като посочи и факти, от които да стане ясно: 1.1). защо, след като първоначално
сочи в поправената си искова молба, че неговият баща никога не е губил
придобитото по наследство и давност още към 07.05.1958 г. право на собственост
върху процесния имот, след това противоречиво на горното твърди, че той е
придобил от него същия имот не само по наследствено правоприемство, но и по
давност, защото първото изключва второто; 1.2). защо, след като първоначално
сочи, че този имот е бил изключен от строителните граници на населеното място
още през 1963 г., след това противоречиво на горното твърди, че същия имот не
бил земеделска земя и поради това не били подавали с баща си заявление за
възстановяването му по ЗСПЗЗ; 1.3). след като поддържа, че този имот е придобит
от него по давност – да посочи и факти, от които да стане ясно не само кога и
на какво основание неговият баща е загубил правото си на собственост върху
него, но и точния период (начална и крайна дата), през който твърди, че е
владял след това същия имот за придобиването му по давност, както и дали към
това си владение е присъединил и такова на своя баща, в който случай да посочи
и началната и крайна дата на този присъединен период (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК); 2). да уточни и искането си към съда, като в
петитума на поправената си искова молба посочи точното основание – наследствено
правоприемство или давност, въз основа на което иска от съда да бъде признат по
отношение на ответника за собственик на процесния имот, защото първото изключва
второто, а ако същото основание е давност – да посочи и точния период (начална
и крайна дата), през който твърди, че е владял същия имот за придобиването му
по давност, тъй като такъв не е посочен и в петитума на поправената му искова
молба (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК). В
съобщението на ищецът е и указано, че ако в дадения срок не отстрани всички
горепосочени нередовности на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната (л. 79).
Това
съобщение, с препис от разпореждането, е получено
от пълномощника на ищеца редовно на 02.12.2019 г., по реда
на чл. 39, ал. 1 и
чл. 45, изр. 2 ГПК, видно от върната по делото разписка (л. 81). На
09.12.2019 г., в дадения му срок, същият е подал по делото молба, с която обаче
е отстранил само посочената в т. 1.2 от разпореждането нередовност на исковата си
молба, доколкото отново е посочил, че не е подавано заявление за възстановяване
на спорния имот по ЗСПЗЗ (л. 82). В
дадения му едноседмичен срок обаче, изтекъл на 09.12.2019 г., ищецът не е
отстранил и посочената в т. 1.1 от разпореждането нередовност на исковата си
молба, като и в молбата си от 09.12.2019 г. не е посочил защо, след
като първоначално сочи в поправената си искова молба, че неговият баща никога
не е губил придобитото по наследство и давност още към 07.05.1958 г. право на
собственост върху процесния имот, след това противоречиво на горното твърди, че
той е придобил от него същия този имот не само по
наследство, но и по давност, въпреки, че първото изключва
второто (л. 82). Вместо това и в молбата
от 09.12.2019 г. сочи само, че неговият баща никога не е губил придобитото по
наследство и давност още към 07.05.1958 г. право на собственост върху процесния
имот, след което противоречиво на горното
твърди,
че той е придобил от него същия този
имот
не само по наследствено правоприемство, но и по давност (л.
82).
По този начин обаче, ищецът не е отстранил изцяло и посочената в т. 1.3 от разпореждането
нередовност на исковата си молба, защото и в молбата си от 09.12.2019 г. не
е посочил факти,
от които да стане ясно не само кога и на какво основание неговият баща е
загубил правото си на собственост върху процесния имот след
твърдяното му придобиване на 07.05.1958 г., но и точния период
(начална и крайна дата), през който твърди, че е владял след това същия имот за
придобиването му по давност, както и началната и крайна дата на
владението му от неговия баща, което твърди, че е присъединил към своето за
придобиването му по давност, а тези факти несъмнено обуславят редовността на
предявения от него иск за признаването му за негов собственик по давност, не
само защото по давност може да се придобие само чужд имот с непрекъснатото му
владение в определен законов срок/период (чл.
68 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД), който поради това следва
да е посочен ясно в обстоятелствената част и петитума на исковата молба (чл.
127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК), за да бъде тя редовна, но
и с оглед нормите на чл. 10 ЗСПЗЗ, предвиждащи реституция на такива имоти, независимо
дали са внасяни или не в ТКЗС, и нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, незачитаща
изтеклата за същите имоти придобивна давност (л. 82).
В дадения му срок ищецът не е отстранил изцяло и посочената в т. 2 от разпореждането
нередовност на исковата си молба, като и в петитума на уточняващата я молба от
09.12.2019 г. не е посочил точното основание – наследствено правоприемство или
давност, въз основа на което иска да бъде признат за собственик на процесния
имот по отношение на ответника, въпреки, че първото изключва второто, нито е
посочил точния
период (начална и крайна дата), през който твърди, че е владял същия имот за
придобиването му по давност, въпреки, че такъв период
не
е посочен и в петитума на поправената му искова молба (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК).
А
след като е така и в дадения му срок по чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът не е
отстранил и тези нередовности на исковата си молба, същата следва да му бъде
върната, а образуваното за разглеждането й производство да се прекрати (така и Опр.
706-2009-III г.о. и Опр. 316-2010-III г.о.). По аргумент от чл. 129,
ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от ищеца,
на когото поради това следва и да се съобщи.
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 11916/22.04.2019 г. на ищеца
М.И.М., поради
неотстраняване в срок на нередовностите й и
ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането й производство по
настоящото гражданско дело номер 2207 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна
жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
същия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: