Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 5461 по описа за 2020г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника Б.Б.Й.,
чрез представителя си по пълномощие адв. Д.Д. от САК, срещу решение № 42837 от 17.02.2020г.
по гр. дело № 64986/2019 г. на СРС, III Гражданско отделение, 149 състав. Решението
се обжалва в частта за присъдената на ищеца месечна издръжка за разликата над
162.50 лева до 300 лева.
В жалбата се твърди, че в обжалваната част решението
е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в противоречие със закона. Излагат
се съображения. Въззивникът моли да се отмени решението и се отхвърли исковата
молба за сумата над 162.50 лева. Представя ново доказателство. Претендира
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна Б.Б.Й., действащ лично и със съгласието
на майка си Ю.С.Д., чрез представителя си по пълномощие – адв. Л.Д. от САК, с
който оспорва въззивната жалба и моли решението в обжалваната част да се
потвърди. Сочи нови доказателства. Претендира разноски пред въззивната
инстанция и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство са събрани нови
доказателства за нововъзникнали обстоятелства след подаването на жалбата и след
изтичане срока за отговор на жалбата - относно доходите на родителите на
непълнолетния Б.Б.Й..
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
С решението по гр. дело № 64986/2019 г. на
СРС, ІІІ ГО, 149 състав, съдът е изменил присъдената с решение №
10292/06.07.2016 г., постановено по гражданско дело № 81157/2015 г. на
Софийския районен съд, 117 състав, в полза на Б.Б.Й., действащ лично и със
съгласието на своята майка Ю.С.Д., месечна издръжка в размер на 105 лв., на
основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като е осъдил Б.Б.Й. да заплаща
на Б.Б.Й., действащ лично и със съгласието на своята майка Ю.С.Д. месечна издръжка
в размер на 300 лева, считано от 12.11.2019 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера ѝ или прекратяваща издръжката, на основание чл.
143, ал. 2 от СК. Осъдил е Б.Б.Й. да заплати на СРС държавна такса от 280.80 лева.
Допуснал е предварително изпълнение в частта за издръжката.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от ответната страна, имаща правен интерес от обжалването и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден
и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е
внесена. Съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй
като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират
условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното
съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в
обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а
съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради
което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Доводите на въззивника касаят неправилна
преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ.
необоснованост на решението поради неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението
в обжалваната част са изцяло неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна
издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на
задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени
нужди на детето, когато е присъдена издръжката, чието изменение (увеличение) се
иска, и променените (увеличените) възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка
може да се основава на едновременното
увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи
издръжката му.
Към момента на определяне на месечната
издръжка за детето Б.Б.Й., роден на ***г., в размер от 105 лева, с решението по
гр. дело № 81157/2015 г. на Софийския районен съд, 117 състав, влязло в сила на
06.07.2016 г., ищецът е бил на 11 години и 7 месеца, а към момента на
приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция по настоящото
производство е навършил 16 години и 5 месеца. От определянето на месечната
издръжка от 105 лева е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от почти пет години ищецът
е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства
за съществуване, за образование, за социално-културно развитие (доколкото всеки
човек има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
присъдения размер от 105 лева. Настъпили са трайни промени в обстоятелствата,
при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен,
продължителен и необратим характер, от което може да се направи категоричен
извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства (ищецът да има нужда от по-малко средства за месечната си
издръжка).
Пред настоящата инстанция въззивникът е представил
доказателство от което се установява, че по силата на съдебна спогодба между Ю.С.Д.
и Б.Б.Й. по гр. д. № 75068/2016 г. на СРС, 69-ти състав, за уравняване на дела Ю.С.Д.
е задължена да заплати на въззивника сумата от 35 000 лева. Видно от платежно
нареждане от 06.03.2020 г. до „Тексим банк“ АД, за уравняване на дела по
цитираното дело, Ю.С.Д. е наредила по сметката на Б.Б.Й. сумата от 35 000
лева. Т.е. към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната
инстанция, на Б.Б.Й. вече е била изплатена сумата от 35 000 лева на основание
постигнатата съдебна спогодба.
Съдът съобрази също, че въззивникът е в
работоспособна възраст (46-годишен) и е здрав човек, за който няма данни да има
алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие лица.
Бащата - въззивник по настоящото производство,
разполага с материални възможности да заплаща присъдената от районния съд
месечна издръжка от 300 лева, тъй като освен получената сума от 35 000
лева има установено месечно брутно трудово възнаграждение (т.е. доходът по
смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д.
№ 11/1973 г., ОСГК на ВС), което възлиза на 693.79 лева. В тази връзка въззивният
съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което
не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на
обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Във въззивното производство са приети нови
доказателства за доходите на майката Ю.С.Д., за която се установява, че
месечното ѝ брутно трудово възнаграждение в периода от м. 04.2020г. до м.
03.2021г. е 1420 лева, т.е. общо 17 040 лв. Майката е обременена с
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на непълнолетното дете,
поради което издръжката, която този родител дава е не само в пари, но и в
натура.
При така установените факти следва, че бащата
има възможност да заплаща на непълнолетния ищец месечна издръжка в размер на 300
лева.
При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата пред въззивната инстанция не променят
убеждението на настоящия съд в правилността на обжалваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното
решение в обжалваната част като правилно, постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на въззивника
не се дължат разноски и съдът оставя това искане без уважение.
Въззиваемата страна има право на
разноски, каквито своевременно са поискани и доказани. Съдът осъжда въззивника
да заплати на Б.Б.Й., действащ лично и със съгласието на
своята майка Ю.С.Д. сумата
от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 42837 от 17.02.2020г. по гр. дело № 64986/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 149 състав, в обжалваната част.
Съдебно решение № 42837 от 17.02.2020г. по гр. дело № 64986/2019 г. на Софийския районен съд, IІI Гражданско отделение, 149 състав, в останалата част - за разликата над 105 лева до 162.50 лева е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА Б.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Б.Б.Й., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Ю.С.Д., ЕГН **********, сумата от 300 (триста) лева – разноски по въззивно гр. дело № 5461/2020г. по описа на Софийски градски съд, IІI въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 5461/2020г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.