№ 29
гр. Кюстендил, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500330 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С въззивна жалба вх.№ 14631/16.07.2020г. на СВ. М. Г., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ №2В, действаща чрез пълномощника адв. Н.Г., със
служебен адрес: гр. София, бул. „***“ №1А, ет.2, оф. 225Б, е обжалвано решение
№365/15.06.2020 г., постановено от Кюстендилския районен съд по гр.д.№1188/2019 г.
по описа на същия съд, като по тази жалба е образувано в.гр.дело №434/2020г.по описа
на КнОС.
С посочения съдебен акт РС Кюстендил е прекратил производството по делото
по два иска , по депозирана от СВ. М. Г. искова молба против Д. С. Н., сочейки
недопустимостта им - както иск , квалифициран като такъв по чл.496,ал.3 от ГПК: да
бъде обявена за недействителна публична продан, извършена по изп.д.№145/2003 г. по
описа на ДСИ *** при РС – Кюстендил, на недвижим имот с идентификатор
№41112.500.3.1.1. ; така и по установителния иск по чл.124 ГПК – че ответникът Н. не
е собственик на посочения в исковата молба недвижим имот. Отделно по насрещен иск
по чл.108 ЗС , предявен от Д.Н., е признал за установено по отношение на ищцата, че
ответникът е собственик на посочен имот с идентификатор 41112.500.3.1.1 на
основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2004 г., въз основа
на проведена публична продан, издадено от ДСИ *** по изп.д.№145/2003г., като е
осъдил СВ. М. Г. да предаде владението на процесния имот на Д. С. Н., както и да му
заплати сторените в производството разноски.
С визираната жалба въззивницата акцентира, че е несъстоятелен изводът на
решаващия съд, че ищцата Г. не била доказала, че ответникът не е въведен във
владение на процесния имот. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства, че е
1
извършен практически въвод във владение, като сочи, че протоколът за въвод във
владение не е подписан от С.Г. и на практика не е извършено фактическо предаване на
владението. Поддържа, че не е предявен иск по реда на чл.496, ал.3 от ГПК , а по
чл.124 ГПК , като в доводите си изтъква, че при отрицателен установителен иск
тежестта на доказване е на ответника – че е въведен във владение и не ищецът следва
да доказва, че ответникът не е въведен във владение.
При извършената проверка при усл.на чл.269 ГПК и с оглед изложеното,
въззивният съд е счел, че въззивницата иска произнасяне по предявен от нея
отрицателен установителен иск , по който всъщност производството е прекратено с
диспозитива на атакувания съдебен акт, като такова произнасяне се дължи от
първоинстанционния съд , без значение дали е налице имплицитно включване в
предмета на насрещния иск по чл.108 от ЗС обсъждане на доводите и възраженията на
страните във връзка с установяване кому принадлежи правото на собственост
Като е приел, че липсват основания за прекратяване на производството по
предявения отрицателен установителен иск и делото , въззивният съд е върнал делото
на първоинстанционния съд за произнасяне с акт по същество по този отрицателен
установителен иск , предявен от СВ. М. Г. против Д. С. Н.- за признаване за
установено, че ответникът не е собственик на описания недвижим имот в исковата
молба, депозирана от Г..
След връщане на делото на КнРС , районният съд е постановил допълнително
решение № 260331/13.05.2021 г. по гр.д.№ 1188 по описа за 2019 г. на същия съд, което
е обжалвано с въззивна жалба вх. № 272566/17.06.2021 г., депозирана от СВ. М. Г.,
чрез пълномощника адв. Н. Г..
С посоченото допълнително решение РС - Кюстендил е отхвърлил като
неоснователни предявените от *** Г. против Д. С. Н. искове да бъде обявена за
недействителна публичната продан, извършена по изп. д. № 145/2003 г. по описа на
ДСИ *** при КРС за недвижим имот: първи жилищен етаж от двуетажна сграда,
разположена в УПИ XIX, пл. сн. № 3933 в кв. 59 по плана на гр. Кюстендил с обща
застроена площ на жилищния етаж, ведно с две тераси от 73. 45 кв. м. и 1/2 от външно
стълбище -7. 74 кв. м., или обща квадратура от 81. 22 кв. м., при граници и съседи на
цебия УПИ: улица, УПИ XXVII, пл. сн. № 3934, земеделски земи по плана за
земеразделяне и УПИ XXIII пл. сн. № 3932, поради невръчено уведомление за
приключена продан, поради невръчено разпределение на сметки на сумите, постъпили
от публичната продан и поради неполучена продажна цена от недвижимия имот,
предмет на проданта и да бъде установено по отношение на ищцата, че ответника не е
собственик на поземлен имот с идентификатор 41112.500.3. 1. 1, с две тераси, по КККР
на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008 г. на Изп. директор на
АГКК, находящ се в сграда № 1-едно, разположена в поземлен имот с идетификатор
41112.500.3, с административен адрес на имота: гр. Кюстендил, ул. *** № 2В, ет. 1 -
втори строителен, с предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент,
брой нива на обекта-едно, с площ от 73. 48 кв. м., стар идентификатор-няма, при
съседи на апартамента по кадастралната схема: съседни самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор
41112.500.3. 1. 3, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.3. 1. 2,
ведно с прилежащите 182-една втора ид. част от външното стълбище с площ от 7. 74
кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата съгласно чл.
38 ЗС, както и от припадащото се право на строеж върху поземления имот, който
самостоятелен обект е идентичен с първи жилищен етаж от двуетажна жилищна
сграда.
Въззивницата обжалва изцяло постановеното първоинстанционно решение с
2
аргументи за неговата неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост.
Счита, че при постановяването му първостепенният съд е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила като не се е съобразил с указанията на въззивния
съд, относно правната квалификация на иска, доказателствената тежест и произнасяне
по цялостното искане по предявения иск; като е приел за установена фактическа
обстановка в основното решение и не е отграничил спорното от безспорното; сочи като
допуснато съществено процесуално нарушение, че тежестта на доказване е изместена,
с твърдения че съдът не е сезиран с аргументи по оспорване на изпълняемото право, а
развитите доводи на съда в тази насока били нарушение на диспозитивното начало.
Твърди, че ответникът в рамките на съдебното следствие не бил доказал владението
върху процесния имот и сочи аргументи в тази насока.
Счита, че обжалваното решение е необосновано като твърди, че съдът е
обсъждал избирателно събраните по делото доказателства, не е кредитирал
показанията на свид. *** и ***, игнорирал е част от събраните доказателства, не е
обсъдил противоречия в свидетелските показания относно достъпа до процесния
имот. Възразява срещу установяването факта на владението, респ.недопускането във
владение, с доказателства по друго дело, а не настоящото. Поддържа становище, че
производството по делото трябва да е по реда на чл. 124 от ГПК, а не по реда на чл. 496
ал. 3 от ГПК. Поддържа съображенията си, изложени във въззивната жалба срещу
основното решение по делото.
Иска изцяло да бъдат отменени атакуваните актове с постановяване на ново
решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените от
въззивницата искови претенции.
Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Д.
С. Н.- както по жалбата срещу първото решение на КнРС, така и по тази срещу
допълнителното такова.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивните жалби са допустими,
доколкото са подадени в срок, от надлежна страна и са насочени срещу подлежащи на
въззивна проверка съдебни актове- основно и допълнително решение.
Последните са валидни и допустими, а по същество въззивният съд намира
следното:
Видно от нотариален акт за покупко-продажба № 50 от 02.11.1990г., том II,
дело №1165 на нотариус *** , ищцата Г. е придобила възмездно собствеността на
недвижим имот-имот пл.сн. № 3933, с площ 516 кв.м. и включен в парцел XXIII, кв. 59,
ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка.
С влязло в сила решение по гр.д.№ 155/2002 г.КРС ищцата Г. е осъдена да
заплати на отв.Н. посочените в изп.лист от 17.03.2003 год./л.14 от делото на КнРС/
суми.
От писмо изх.№ 145/2003 от 13.01.2020 год. и възлагателно постановление
от 01.10.2004 г. на съдебен изпълнител при КнРС *** *** - по изп.дело № 145/03
г.е видно, че същото е образувано за принудително събиране на сумите по изп.лист ,
издаден срещу Г., като на публична продан е бил изнесен имотът по посочения
нотариален акт и на отв.Н. е възложена собствеността върху недвижим
имот, а именно: първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, разположена в
УПИ XXIII, пл.сн. № 3932,3933, в кв. 59 по плана на гр. Кюстендил с общо застроена
площ на жилищния етаж, заедно с двете тераси - 73.48 кв.м.
С констативни нотариални актове № 55 от 05.03.2007 г., том II, рег. 2816,
дело 226 по описа на нотариус ***, рег. № 325, район на действие РС -
3
Кюстендил и нот.акт № 194 от 07.07.2017 г., том I, рег. 3540, дело 173 по описа на
нотариус *** рег. № 696, район на действие РС - Кюстендил е признато правото на
собственост на Н. върху съответно първи жилищен етаж от масивна сграда,
разположена в УПИ XIX, кв. 59, и самостоятелен обект с идентификатор
41112.500.3.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Кюстендил.
Съгласно техническа експертиза вх. № 4818/25.02.2020 год. на в.л. инж. ***
недвижимият имот, възложен с Постановление от 01.10.2004 год. на съдия изпълнител
*** по изп.д. 145/2003 г., който е напълно идентичен с описания в констативни
нотариални актове № 55 от 05.03.2007 г., том II, рег. 2816, дело 226 по описа на
нотариус ***, рег. № 325, район на действие РС - Кюстендил и нот.акт № 194 от
07.07.2017 г., том I, рег. 3540, дело 173 по описа на нотариус *** рег. № 696,
район на действие РС - Кюстендил, е самостоятелен обект на собственост,
респ. съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
41112.500.3.1.1. , като имоти с идентификатори 41112.500.3.1.2 и
41112.500.3.1.3, за които е налице титул за собственост на ищцата Г., а именно
нот.акт № 153 от 20.03.2009 г., се намират съответно под и над процесния обект, на
първи (приземен) и трети (тавански) етаж от изградената масивна жилищна сграда.
С допълнителна експертиза вх. № 7807/07.05.2020 г. на в.л.Христов се установява
идентичност на процесния имот на място с възложения такъв на ответника по изп.дело
№ 145/03 г. и описаните такива в посочените по-горе констативни нотариални
актове на името на Н.. От посоченото възлагателно постановление по изп.д. №
145/03 г. по описа на КСИ /л. 44 от делото на КнРС/ се установява, че процесният
недвижим имот е възложен на ответника Н. за сума в размер на 14780 лв.
Представеното заверено копие на изпълнителен илст от 17.03.2003 г. , както и заверено
копие на платежно нареждане от 29.09.2004 г. , установяват извършено от Н. плащане
с основание „плащане цена на недв. имот по изп. д. 145/03 г." в размер на 4223,07 лв.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, при
което в показанията си свид. *** и свид. *** сочат, че до смъртта на майката на ищцата
Г. през 2012 г. същата е обитавала приземния етаж, а през зимата -първия, до който е
достигала по вътрешно стълбище. Освен семейството на ищцата, свидетелите не са
виждали друг да обитава имота. Не са виждали достъпът до втория етаж, осигурен
чрез вътрешно стълбище, да е ограничаван.
Свидетелят Ценов от своя страна сочи, че считано от 2005 година е воден от
ответника Н. около 10-15 пъти в процесния имот, последно 2014г.- 2015 г., на първия
етаж, който е над сутеренния. До етажа стигали по външно стълбище, ответникът
разполагал с ключ и отключвал, никога там не е имало друг човек. Ответникът бил
изградил стена като ограничил достъпа до първия етаж /над сутеренния/ по
вътрешното стълбище и такъв се осигурявал по външно стълбище. Понастоящем
достъпът му до етажа бил възпрепятстван.
В показанията си свид. *** поддържа, че през 2013 г. ответникът Н. е провел
оглед на процесния имот, в качеството си на потенциален продавач, като до имота
осигурил достъп на свидетелката и мъжа й /поотделно, в отделни дни/ по външно
стълбище, след което отключил втория етаж. Сочи, че е имало зазидана стена, като не
е имало връзка между сутеренния етаж и този над него.
Вещото лице инж. *** с допълнителна експертиза вх. № 7807/07.05.2020 г.
установява, че към момента на огледа на имота достъпът към процесния имот се
осъществявал по 2 начина: чрез външно стълбище и вътрешно стълбище от долния
етаж.
Видно от заверено копие на Решение № 26/29.01.2019 г. по АНД 708/2018 г. по
4
описа на КРС, потвърдено с Решение № 120/11.11.2019 г. по ВНАХД № 189/2019 г. по
описа на КнОС /л. 74 - 79 от делото на КнРС/ , ищцата Г. е призната за виновна в това,
че в периода между м. април 2015 г. до 05.06.2017 г. с гр. Кюстендил, ул. „***" № 2в,
самоволно е заела недвижим имот - жилище с идентификатор 41112.500.3.1.1,
собственост на Д. С. Н., ЕГН: **********, от с. Граница, от чието владение е
отстранена по надлежен ред - с протокол за въвод във владение от 15.11.2004 г. по
изп.дело № 145/03 г. по описа на КРС, престъпление по чл. 323, ал.2 от НК, като е
освободена на осн. чл. 78а от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
При горната фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна
следното:
Предявеният от въззивницата (ищца в първоинстанционното производство по
първоначалния иск) е отрицателен установителен иск за установяване, че ответникът
по иска Д.Н. не е собственик на горепосочения недвижим имот, находящ се в сграда №
1-едно, разположена в поземлен имот с идетификатор 41112.500.3, с административен
адрес на имота: гр. Кюстендил, ул. *** № 2В, ет. 1 - втори строителен, с
предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой нива на обекта-
едно, с площ от 73. 48 кв. м.
Чрез експертните заключения е установено, че процесният обект представлява
самостоятелно жилище , т.е. самостоятелен обект на собственост, респ.
съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.500.3.1.1-
т.е. същият , макар да е имал достъп и по вътрешно, освен по външно стълбище, не се
явява част от общ обект ведно със сутеренния етаж.
При условията на пълно и главно доказване предявилият насрещен иск Д.Н. е
установил своето придобивно основание върху имота – а именно покупка от публична
продан на процесния имот във връзка с образувано изпълнително дело, по издаден в
негова полза срещу въззивницата Г. изпълнителен лист. Безспорно е , че публичната
продан е деривативен придобивен способ и може да има транслиране на вещни права в
патримониума на купувача от публична продан , ако длъжникът е бил собственик,
каквато самата въззивница претендира, че е била по отношение на този имот.
С приключването на наказателното производство, водено срещу въззивницата,
са установени извършени от нея самоуправни действия с начална дата м.април 2015г.,
изразяващи се в самонастаняване – срвн.цитираните актове по НАХД №708/2018г.на
КРС ( Решение №26 от 29.01.2019г.по ) и по ВНАХД № 189/2019г.по описа на ОС –
Кюстендил (Решение №120 от 11.11.2019г.) , т.е. този момент може да се приеме за
начало на нов давностен период , но общата придобивна давност също не е изтекла до
момента на предявяване на насрещния ревандикационен иск на Н., включващ
положителното установяване правото му на собственост. Съставът на престъплението
по чл.323,ал.2 от НК, визира деяние на лице , което самоволно е заело недвижим имот,
от чието владение е отстранено по надлежен ред, като според т. 15 от задължителните
за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по
тълк дело № 6/2012 г., приравнено по значение на влязла в сила присъда е и решението
по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна
отговорност и му налага административно наказание . Ето защо, съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК следва да се считат за установени обстоятелства, на
които се базират претенциите на ищеца в настоящото производство, основаващи се на
същите обстоятелства , установени в хода на наказателното производство.С влезлия в
сила съдебен акт в наказателното производство е установено, че самоуправото деяние
на Г. е по отношение на имот, от който въззивницата е отстранена чрез въвод във
владение на имот, собствен на Д.Н. (процесния), то е налице обвързваща за настоящия
5
граждански съд сила на този съдебен акт при наличието на тъждество между деянието,
предмет на наказателното производство/както се сочи в съдебния акт на КнОС по
ВНАХД № 189/2019г. – предмет на установяване е има ли надлежно отстраняване на
лице(дееца) от владението на недвижимия имот и има ли самоволно заемане на
недвижимия имот/ - обстоятелства, които са част от предмета на доказване и в
настоящия исков процес пред гражданския съд с оглед установяване основателността,
респективно неоснователността на твърденията за осъществен въвод след публична
продан по изпълнителното дело, респ. досежно упражненото владение на имота.
Дори да се приеме, че след възлагане на имота Г. лично или чрез своята майка, е
извършвала владелчески действия, то от придобиване на имота чрез публичната
продан през м.10.2004г. до смъртта на майката на ответницата по насрещния иск през
2012г. не е изтекъл периодът на придобивната давност, респ.при наличие на действия с
оглед разпореждане с имота (предлагане за продажба) от страна на Н. – огледи заедно с
потенциални купувачи – през 2013г. (срвн.показания на свид.***), както и посещения
впоследствие – през 2014-2015г.(срвн.показания на свид.Г.Ценов),то категорично се
установява, че Н. не е загубил правото си на собственост след придобиването му от
публичната продан, съответно то не е било придобито и по този оригинерен способ от
насрещната страна.
При горните обстоятелства е установено придобиването на процесния имот чрез
публична продан от ищеца по насрещния иск – ответник по първоначалния, поради
което правилно е бил отхвърлен отрицателният установителен иск, предявен от
въззивницата, и респективно е уважен насрещният собственически иск, предявен от
Д.Н..
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №365/15.06.2020 г. и допълнително решение №
260331/13.05.2021 г., двете постановени по гр.дело №1188/2019 г. по описа на
Кюстендилския районен съд.
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6