Р Е Ш Е Н И Е
05.11.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, V
Районен съд – Дупница състав
16.10. 2019
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 727 2019
дело № по описа за година.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-5310-000181/19.02.2019 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на А.Й.П.,***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
1. на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“, в размер на 500 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП и
2. На основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на П. е наложено наказание „глоба“, в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят П., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против атакувания акт. Твърди, че е опорочена процедурата по установяване на административното нарушение по чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП. Твърди се и че не бил спазен надлежният ред за вземане на кръвната проба и за нейното изследване, с оглед на времето в което е взета пробата. Сочи различни аргументи за незаконосъобразност на НП и допуснати процесуални нарушения. С тези аргументи се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. В пледоарията си по същество иска от съда да отмени НП, като изцяло поддържа аргументите във въззивната жалба.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебното заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено
следното:
На 30.01.2019 г., около 12:51 часа, жалбоподателят А.П. управлявал лек автомобил „Мерцедес В 230 ТД“, с рег. № КН 6509 ВН, движейки се в гр. Дупница, по ул. „Цар освободител“, пред магазин „Акация“ същият е проверен от служители на РУ-Дупница – свидетелите П. и Н., за наличие на алкохол в издишания въздух. Използвано за теста било техническо средство тип дрегер - „Алкотест 7510“, с фабричен №0176, като пробата била положителна, с резултат - 0,66 на хиляда. На П. след отвеждането му в сградата на РУ- МВР, гр. Дупница за сваляне на регистрационните табели на автомобила е бил издаден талон за медицинско изследване с № 0053521 и 7 бр. стикери, като същият му е връчен срещу подпис в 13:20 часа, като с оглед близкото разстояние до медицинското заведение посочено в талона – ФСМП-гр. Дупница в същия е посочен срок за явяването му до 20 минути от връчването на талона. В указания срок жалбоподателят се е явил, за да даде кръвна проба за изследване, което наложило да бъдат извикани полицейските служители, които да удостоверят това му явяване, като на място му била взета кръвна проба в 13:40 часа. При изследване на кръвната проба отчетеният резултат бил 0,67 на хиляда. Наред с това от извършена при проверката справка с техн. средство РСОД било установено, че жалбоподателят управлява МПС, след като е лишен от това право по административен ред, а именно издаденото му СУМПС с №********* е отнето на 17.01.2019 г., с АУАН Д-580188/17.01.2019г.
На водача на автомобила А.П. бил съставен АУАН за извършени нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, който му е връчен срещу подпис.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 19-5310-000181/19.02.2019 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на А.Й.П., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
1. на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“, в размер на 500 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП и
2. На основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на П. е наложено наказание „глоба“, в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Н. и П., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Не се разкриват данни за тяхно преднамерено отношение спрямо жалбоподателя, както и за нарушения при осъществяване на процедурата по установяване на административните нарушения, които да ги мотивират да изложат нещо различно от установеното от тях на място. Добросъвестно и двамата описват последователността на извършените от тях служебни действия и поведението на жалбоподателя като на места заявяват, че не си спомнят определени моменти, наличните разминавания в изложеното от тях са несъществени и съдът ги отдава изцяло на изтеклия период от време, на субективните им паметови способности и на ежедневната професионална заетост на служителите свързана с установяване на множество идентични нарушения по ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма. Същите съдържат всички изискуеми от закона реквизити, като в тях е посочено както цифрово, така и словесно приетото от АНО за първото посочено нарушение - по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Последното е описано в достатъчна степен, за да може наказаното лице да разбере защо е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В процесния случай управлението на МПС под въздействието на алкохол не представлява престъпление, а административно нарушение, тъй като алкохолната концентрация в кръвта на водача не надвишава 1,2 на хиляда. Съдът намира, че безспорно е установено извършването на това нарушение, тъй като няма основание да не се кредитират резултатите от изследването на кръвта. Последното е проведено при спазване на всички правила на надлежния за това ред. Безспорно е установено, че именно П. е управлявал автомобила, тъй като свидетелите Н. и П. са спрели автомобила лично и са установили самоличността на водача по лична карта, след което е извършено и тестването му с дрегер.
На следващо място, съдът намира, че е спазена изцяло процедурата уреждаща надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС предвиден в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В тази насока не е налице соченото от жалбоподателя нарушение на чл. 6, ал.6, т.2 от Наредбата, тъй като от събраните писмени доказателства, вкл. служебно изискания заверен препис от журнала в ФСМП-гр. Дупница, в който е отразен часа на вземане на кръвната проба /13:40/ и подписа на актосъставителя Н., ведно със залепените стикери се установява, че същата е взета в предвидения в наредбата времеви период – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за вземането на кръв, каквото е ФСМП-гр. Дупница. Тези установени от законодателя 45 минути започват да текът не както сочи жалбоподателя от вземането на качествена проба с техническо средство в 12:51 часа, а от издаването и едва след връчване на талона за изследване, което съгласно отразеното в него е станало в 13:20 часа. Същото е удостоверено с подписа на жалбоподателя. Дори на място да е имало спешен случай, който да е довел до някакво забаване в темпорално отношение на фактическото вземане на кръв от водача, то резултата от изследването на кръвта е изключително близък по стойност до установения такъв при извършена качествена проба с посоченото в АУАН техническо средство - „Алкотест 7510“, с фабричен №0176, чиято изправност е безспорно доказана по делото от приложения протокол за извършена периодична проверка със срок на валидност към датата на нарушението – 30.01.2019г. Следва да се отбележи, че органите на МВР няма как да контролират служебната заетост и спешността на случаите в посоченото медицинско заведение, същите са изпълнили изцяло вменените им по закон задължения. Важно е да се вземе предвид, че посочения в наредбата времеви период от 45 минути е ориентиран единствено към последващите действия на водача, който следва да се яви по свое желание, именно в този указан му в талона от органа срок. Този период от време не включва никога действията на длъжностните лица по попълване на документи, вземане, надписване и окомплектоване на кръвните проби, които винаги следват по време явяването на водача и се различават по своята продължителност.
Важно обстоятелство, което опровергава възраженията на жалбоподателя за непосредствена употреба на 1 бр. бира на място намиращо се в непосредствена близост до мястото на проверката с техническо средство /хранителен магазин на Наков мост в гр. Дупница/ е заявеното от него пред медицинското лице попълнило приложения по делото протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози – л. 12 от делото. В т.5 от протокола е отразено време на консумацията: дата 30.01.2019 г. и час 12:00 часа, т.е. пред лекаря самият П. е посочил, че е пил бира около 1 час преди спирането му за проверка /12:51 часа/, а не непосредствено преди това, както сочи в жалбата си.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя виновно, тъй като е управлявал съзнателно МПС след като е употребил алкохол и е бил наясно с това обстоятелство.
Съдът намира, че размерът на наложеното наказание на жалбоподателя П. за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е в законоустановения размер (към датата на нарушението нормата на чл. 174, ал. 1 е гласяла: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух … 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;“) Съдът намира, че размерът и на двете кумулативни наказания е точно фиксиран и не подлежи на корекция от съдебния състав.
Ето защо, НП следва да се потвърди в тази му част по пункт 1, за нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, защото е издадено при спазване на всички разпоредби на материалния и процесуалния закон.
По нарушението на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП:
При извършена служебна проверка за законосъобразността на наказателното постановление по пункт 2-ри, относно нарушението на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, съдът намери, че същото не отговаря на изискванията на ЗАНН за минимално съдържание, тъй като описанието на нарушението е непълно. В НП АНО е записал, че жалбоподателят е управлявал МПС след като му е било отнето/иззето СУМПС. Не е посочено обаче с какъв акт е станало това, дали и от кога този акт е в сила. Така съдът е поставен в невъзможност да установи от кога и за какъв срок П. е бил лишен от право да управлява МПС и дали процесното установено управление без СУМПС попада в този срок, съответно дали процесното деяние покрива състава на чл. 150а от ЗДвП. Освен това, непосочването на тези обстоятелства прави описаното нарушение непълно и неясно, а с това се нарушава и правото на лицето да разбере в какви точно факти го обвиняват. В тази връзка в НП липсва отразяване, дори на част от констатациите посочени в съставения АУАН, а именно че издаденото на жалбоподателя СУМПС с №********* е отнето на 17.01.2019 г., с АУАН Д-580188/17.01.2019г., като липсва отразяване, дали във връзка с посочения АУАН е било издадено НП, влязло ли е в сила към процесната дата и какъв е срокът за който СУМПС е отнето по административен ред, т.е. става ясно от вписването в АУАН, че отнемането не е по съдебен ред. В тази насока в обстоятелствената част на процесното НП АНО се е задоволил единствено да посочи две алтернативни хипотези – СУМПС е отнето/иззето, като при описване на нарушението по-долу е посочил алтернативно и двусмислено, че водачът: „управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с което виновно е нарушил чл. 150А, ал.1 от ЗДвП“. Тази цитирана законова разпоредба в текста си предвижда, че за да е налице нарушение на правилото за поведение предвидено в същата водачът трябва: „...да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4...“ С оглед на това е налице посоченото по-горе препятстване на правото на защита, неяснота на обвинението относно изпълнителното деяние на нарушението, което е съществено, тъй като няма яснота на обвинението относно вида на отнемане/изземане на СУМПС – по съдебен, административен или, че е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП.
Ето защо, съдът намира, че НП, в тази си част, по пункт 2-ри, страда от порок, който влече като задължителна закономерна последица отмяната на НП в частта му относно нарушението по чл. 150А, ал.1 от ЗДвП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в неговия пункт 1-ви Наказателно постановление № 19-5310-000181/19.02.2019 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на А.Й.П., с ЕГН **********, по чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“, в размер на 500 лева, както и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ в неговия пункт 2-ри Наказателно постановление № 19-5310-000181/19.02.2019 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на А.Й.П., с ЕГН **********, по чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“, в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд гр. Кюстендил, на
основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: