Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София, 17.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение,
в закрито заседание на седемнадесети юни
две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА МАРИАНА ХРИСТОВА
при
секретаря
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Алексиева ч.гр.д.№ 7305 по
описа
за
2019 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Г.Ф.“ против Постановление за разноските по изпълнително дело №
20197880400161 на ЧСИ М.К.с рег. № 788 при СГС, относно претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1650 лв., обективирано в
съобщение изх.№ 3921/07.05.2019 г.
Жалбоподателят
твърди, че претендираното възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г., както и с ТР № 6/12 на ОСГТК на ВКС. Поддържа се, че
претендираното адвокатско възнаграждение не е съобразено с липсата на каквато и
да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, както и с извършените
до момента изпълнителни действия за събирането на претендираната сума, които от
страна на взискателя се състоят единственост в изготвянето на молба за
образуване на изпълнителното дело. Поддържа се, че задължението по
изпълнителния лист е платено в срока за доброволно изпълнение, а не в резултат
на осъществени изпълнителни способи след този срок.
Моли
съда да отмени разпореждането на ЧСИ от 07.05.2019 г. за отказ на намаляване на
адвокатския хонорар на взискателя, като намали претендираното възнаграждение до
неговия минимум от 200 лв.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя. Оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да постанови определение, с което да
остави без уважение жалбата на Г.Ф..
По повод постъпилата жалба, ЧСИ е депозирал писмени
обяснения, в които се сочи, че постъпилата жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20197880400161
на ЧСИ М.К.с рег. № 788 на КЧСИ, същото е образувано по молба на взискателя Г.Й.Х.за
събиране на вземане по изпълнителен лист от 11.04.2019 г., издаден въз основа
на невлязло в сила въззивно Решение, постановено по гр.д. № 5835/2018 г. на САС,
14 състав, по силата на които длъжникът и жалбоподател в настоящото производство
„Г.Ф.“ е осъден да заплати на Г.Й.Х.сумата от 60 000 лв., ведно със
законната лихва от 16.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Представено
е пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 15.04.2019 г. Видно от
договора със същия е уговорено възнаграждение в размер на 1650 лв. за
образуване на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
взискателя. Удостоверено е, че в брой е заплатена сумата от 1650 лв.
В хода
на изпълнителното производство, процесуалният представител на взискателя е
изготвил и входил молба въз основа, на която е образувано изпълнително дело №
20197880400161 на ЧСИ М.К.с рег. № 788 на КЧСИ, без да е посочил изпълнителен
способ.
С
постановление от 16.04.2019 г. съдебният изпълнител е приел разноските по
изпълнителното дело, между които и проесната сума от 1 650 лв.-адвокатско
възнаграждение.
На 17.04.2019
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която ЧСИ е
определил сумите, които подлежат на събиране, а именно: сумите по горецитирания
изпълнителен лист от 84 426,52 лв., както и адвокатско възнаграждение в
размер на 1650 лв., такси по изпълнението в размер на 5 309,60 лв. дължими
към 30.04.2019 г.
На 17.04.2019
г. длъжникът е заявил възражение срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
С
обжалваното разпореждане, обективирано в съобщение изх.№ 3921/07.05.2019 г., ЧСИ е отказал да
редуцира приетите по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар на
процесуалния представител на взискателя.
Не се
спори, че сумите по изпълнителния лист са платени изцяло от длъжника в срока за
доброволно изпълнение.
При така установените факти, съдът приема
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок,
срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ М.да намали разноските по
изпълнението е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има надлежен акт
на ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното
производство, който акт е обективиран в
съобщение изх.№ 3921/07.05.2019 г.Длъжникът по изпълнението е поискал от ЧСИ да
бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.,
което искане е било оставено без уважение, ето защо и настоящият съдебен състав
приема, че постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване
пред съда.
Следователно подадената частна жалба е допустима.
По съществото на жалбата:
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС,
ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на
изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както
и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от
длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която
съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на
държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ;
и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен
изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието
както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.
Материалният интерес по изпълнителното дело за
взискателя е в размер на общо 79 116,92 лв., от която сума главница в размер на 60 000
лв., законна лихва върху главницата в размер на 17 466,92 лв., начислена
за периода от 16.06.2016 г. до 30.04.2019 г. и адвокатско възнаграждение в
размер на 1 650 лв.
Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и
т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.,
изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр.
28 от
Настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът не дължи и разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като
безспорно не е осъществено принудително изпълнение. Това е така, тъй като е
налице доброволно изпълнение в срока на ПДИ.
Ето защо жалбата се явява основателна и
дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв.,
до който размер ще следва да бъде намалено.
Предвид намаляването на адвокатското
възнаграждение ще следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т.26
съответно на 5 192,02 лв. с ДДС. Или общо дължимите такси с авансовите в
размер на 48 лв. възлизат на сумата от 5 240,02 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 3921/07.05.2019 г., с което е отказано
редуциране на приетите по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар на
процесуалния представител на взискателя и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА по жалба с правно основание чл.435, ал.2 от ГПК на „Г.Ф.“*** дължимите в
изпълнителното производство изпълнително дело № 20197880400161 на ЧСИ М.К.с
рег. № 788 от длъжника „Г.Ф.“*** разноски за адвокатско възнаграждение от 1 650
лв. на 200 лв. /двеста лв./ и
пропорционалната такса по т.26 от Тарифа
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители от 5 250,42
лв. с ДДС на 5 192,02 лв. с
включено ДДС /пет хиляди сто деветдесет и два и 0,02 лв./.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.