Решение по дело №213/2020 на Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№                                  17                            19.01.2021г.                                     град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                    

на единадесети януари                                                  две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                           Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 213 по описа на съда за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211, пр.2 от ЗМВР.

            С.С.Д., ЕГН ********** *** обжалва заповед №4077з-258/29.04.2020г. на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ /РДГП/ - Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146 от АПК. Моли за отмяна на заповедта. Претендира деловодни разноски.

            В с.з. пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата. Твърди материална незаконосъобразност на акта поради липса на валидно задължение, т.к. министерската заповед е вътрешен акт, който е неясен и неточен относно задълженията за изпълнение, като се касае за извършена от Д. справка, а не за проверка. Евентуално сочи за липса на вредни последици и несъществено отклонение от задълженията, поради което наказанието не съответства на тежестта на нарушението.

В с.з. пълномощникът на ответния директор на РДГП – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсулско възнаграждение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, със становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            С оспорената заповед №4077з-258/29.04.2020г. на директора на РДГП – Кюстендил на основание чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, пр.2 и чл.204, т.4 от ЗМВР на Д. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца като младши инспектор – старши полицай на ГКПП Гюешево от ГПУ – Гюешево. Обвинението е за това, че по време на дежурство от 20.00 часа на 29.12.2019г. до 08.00 часа на 30.12.2020г. в 23.13 часа Д. е извършила проверка в системата АИС-ГК на лицето М.А.от АРМ 9 /трасе вход – леки автомобили/ на първа контролна линия на ГКПП – Гюешево в отсъствие на лицето, с което е извършила нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на чл.8, т.5, б.“в“ от заповед №8121з-52/16.01.2019г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на „Организационно технологични правила за работа с АИС-ГК“.

            Заповедта е връчена на адресата на 30.04.2020г., а жалбата по делото е подадена по пощата на 13.05.2020г.

            Със заповед №4077з-5/06.01.2020г. директорът на РДГП – Кюстендил е наредил извършване на проверка за изясняване на данни по ДЗ УРИ 4077р-11436/31.12.2019г. от инспектор Г.Ванев за това, че на 19.12.2020г. в 23.19 часа в системата АИС-ГК е регистрирано последно излизане от страната на ГКПП – Гюешево на трима албански граждани /между които е посоченото в заповедта лице/ и един северномакедонски гражданин като пътници в лек автомобил, които имали превишаване на престоя в РБългария, за което обработилите ги полицейски служителите на са съставили АУАН по чл.34 от ЗЧРБ. В хода на проверката е изискана справка от директора на Дирекция „Граничен контрол“ в ГД „ГП“ – МВР относно служителя, регистрирал чуждите граждани и служителите, които са извършили справки на лицата в ИИС Справки, НШИС и АИС-ГК за периода 19.12.2019г. – 29.12.2019г. От справката към писмо рег.№3282р-1331/17.01.2020г. е установено, че на 29.12.2020г. в 23.13 часа жалбоподателката е извършила справка за пътуване на чуждия гражданин. В обяснение рег.№4077р-727/20.01.2020г. до ДНО служителката е признала извършената от нея справка за пътувания на чуждия гражданин с цел да провери своята работа – дали лицето е пропуснато от нея на влизане или излизане от страната евентуално с превишен престой.

            Заповед №8121з-52/16.01.2019г. на министъра на вътрешните работи е издадена на основание чл.24, ал.3 и чл.33, т.9 от ЗМВР и чл.2 от Инструкция №8121з-1122/12.09.2015г. за реда за обработка на лични данни в МВР. С нея са утвърдени „Организационно-технологични правила за работа с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“. Съгласно чл.8, т.5, б.“в“ от заповедта граничния полицай, извършващ гранични проверки на първа линия на ГКПП при необходимост чрез работното място на АИС-К на първа линия може да извърши допълнителни справки в масивите за предишни пътувания през последната една година, като за чуждите граждани получава информация за броя на дните, осъществен престой на територията на Република България, като при необходимост може да се изведе детайлна справка за регистрираните в системата преминавания на лицето. Видно от протокол рег.№4485р.807/11.02.2019г., жалбоподателката е запозната с министерската заповед.

            Съгласно кадрова справка рег.№4477р-772/22.01.2020г., Д. е награждавана за постигнати високи резултати през 2008г., 2010г., 2011г. и 2014г. и има наложени дисциплинарни наказания през 2004, 2006г. и 2009г., като това от 2006г. е отменено от началника на РГС.

            В справка УРИ 4077р-1068/31.01.2020г. назначената комисия от служители на РДГП – Кюстендил е обективирала резултатите от проверката по заповедта на ДНО във връзка с дейността на служители от ГКПП – Гюешево, между които и жалбоподателката. Установено е, че Д. няма съпричастност към нарушението по повод на което е образувана преписката, но в хода на проверката е установено нейно поведение, сочещо за нарушение на служебната дисциплина по неизпълнение на министерската заповед.

            Със заповед №4077з-193/12.03.2020г. АНО е разпоредил извършване на допълнителна проверка на ГКПП – Гюешево във връзка с постъпилите възражения от служителите и изготвено становище УРИ 4077р-2219/09.03.2020г. от зам.директора на РДГП – Кюстендил. В Сведение 4077р-2522/19.03.2020г. Д. е потвърдила извършената от нея справка в отсъствие на лицето, за която не е докладвала и не я е отразила поради липсата на подобно нормативно изискване. Посочила е, че подобни справки не е извършвала друг път, като в резултат на справката не е получила информация за лицето дали е наблюдаван обект, извън информацията, вписана в ДЗ за съставения му АУАН.

            Крайните резултати от проверката са обективирани в справка на комисията УРИ 4077р-2806/30.03.2020г. Комисията е обсъдила постъпили писмени документи за дейността на Д., нейните обяснения и отговори на поставени въпроси и е установила, че АУАН на чуждите граждани са съставени на 27.12.2019г., като за случая е изпратено съобщение №7255/27.12.2019г. от ГКПП – Гюешево до ГДГП, като извършената от Д. справка е на 29.12.2010г. /т.е. два дни по-късно/ и няма отношение към административната преписка. Обвинението е идентично с предходната справка и с процесната заповед. Предложено е налагане на процесното дисциплинарно наказание. Д. е запозната със справката на 01.04.2020г.

            Материалите по дисциплинарната преписка са постъпили при ДНО, който е отправил покана за даване на писмени обяснения УРИ 4077р-3202/09.04.2020г. със срок до 14.04.2020г. Съгласно докладна записка рег.№4077-р-3719/28.04.2020г., до 17.30 часа на 27.04.2020г. няма депозирано писмено обяснение/възражение по отправената покана.

            От приобщените по делото показания на св.М. /колежка и приятелка на жалбоподателката/ се установява, че не са настъпили вредни последици от извършената справка, т.к. същата е на ниско ниво и не предполага задълбочен достъп до системата, като данните са събрани добросъвестно. Според нея, в заповедта на министъра не е категорично упоменато, че лицето трябва да бъде на място, като има случаи на проверки в отсъствие на проверяваните лица в зависимост от конкретната ситуация.

            От показанията на св.Г. /началник сектор „Гранични проверки“ в РДГП – Кюстендил и участник в проверката по дисциплинарната преписка/ се установява верността на изнесеното в справките за резултатите от проверките по преписката. Лицето, на което е извършена справката не е било на място, като извършването на справки в системата е само и единствено във връзка с пропускане за влизане или излизане на лицата, които следва да бъдат на ГКПП. Извършената от Д. справка няма отношение към съставените на лицата АУАН, но представлява неправомерен достъп до системата, като такъв случай дотогава не е имало. Свидетелката потвърждава липсата на вредни последици от нарушението.

            Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, с изключение на показанията на св.М., в частта относно задължението за изпълнение на министерската заповед. Показанията в тази част са резултат на лично интерпретиране на действието на заповедта от страна на свидетелката.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства.

            С оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.211, пр.2 от ЗМВР, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че заповедта е издадена от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност. Наложеното дисциплинарно наказание е по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР. Нормата на чл.204, т.4 от ЗМВР възлага налагане на наказанието в компетентност на служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Съгласно т.1 /директор/ от раздел III.2 „Регионални дирекции „Гранична полиция“ т.А “Държавни служители с висше образование“ от Приложение №1 към заповед №8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.141, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР /обн. ДВ, бр.13/07.02.2017г., доп. и изм./ директорът на РДГП е ръководна длъжност.

Заповедта е издадена при спазване на установената за нея писмена форма по чл.210, ал.1 от ЗМВР. Заповедта съдържа задължителните реквизити относно имената на извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби, доказателствата, правното основание, вида на наказанието, срокът и реда на оспорване. Правната квалификация на дисциплинарното нарушение съответства на неговото фактическо описание. Извън изложеното, пълно описание на установената деятелност на нарушителката се съдържа в двете справки на комисията, приети от ДНО. Жалбоподателката е запозната със съдържанието на документите преди налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно задължителните указания в ТР №16/1975г. на ВС, ППВС №4/1976г., ТР №4/2004г. на ОС на ВАС и ТР №1/2006г. на ВАС няма правна пречка и може мотивите да са изложени не в самия завършващ административното /дисциплинарното/ производство акт, а в друг, отделен документ, който предхожда издаването на акта, съставен е с оглед предстоящото издаване на акта и е цитиран в неговото съдържание. В проведеното дисциплинарно производство функция на такива подготвителни документи притежават коментираните справки.

По процедурата:

Образуваното със заповед №4077з-5/06.01.2020г. на директора на РДГП дисциплинарно производство касае извършени нарушения през периода 19.12.2019г. – 28.12.2019г. от други служители и няма връзка с нарушението на Д.. По правилото на чл.208 от ЗМВР, начало на дисциплинарното производство е поставило писмото на ДНО от 07.01.2020г. за изискване на информация относно служителите, извършили справки в информационните системи през периода 19.12.2019г. – 29.12.2019г. Спазено е правилото на чл.205, ал.2 от ЗМВР за извършване на проверка от назначени от ДНО служители, които са извършили нужните процесуални действия по разследване на дисциплинарното нарушение. По делото липсват доказателства за заинтересованост на проверяващите служители. В рамките на своите правомощия комисията е предприела множество действия по разследване на спорните обстоятелства посредством събиране на относимите писмени доказателства /справки и писма/, изслушала е нарушителката и е дала преценка на всички релЕ.нтни за отговорността факти. За резултатите от проверката, обективирани в два броя справки, служителката е запозната без възражения, а след това е издадена оспорената заповед от ДНО.

Спазена е процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР. ДНО е приел писмените обяснения на служителката. Смисълът на нормата е да осигури възможност на служителя да даде обяснение по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В случая тези изисквания са изпълнени, т.к. Д. е дала на три пъти писмени обяснения /ДЗ, възражение и сведение/ до ДНО, които са приети от органа преди налагане на наказанието, като не се е възползвала от възможността за нови обяснения след получаване на преписката от ДНО и отправената до нея покана.

Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл.195, ал.2 във вр. с чл.196 от ЗМВР. Спазен е преклузивния 2-месечен срок от откриване на нарушението. Нарушението следва да се счита за открито към момента на запознаване на ДНО с всички събрани доказателства към административната преписка, установяващи извършеното нарушение, неговият автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това е станало след получаване на втората справка на комисията от 30.03.2020г., когато ДНО е запознат с материалите по дисциплинарното производство. Спазен е и 2-годишния срок от извършване на нарушението, което е осъществено на 29.12.2019г.

При издаване на заповедта обаче органът формално е изпълнил изискването на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Изброяването в заповедта и справките на изискванията на посочената правна норма, обуславящи преценката на ДНО за вида и размера на наказанието, не изпълнява изискванията на закона за изясняване на обстоятелствата относно тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на служба. ДНО не е посочил конкретни факти и обстоятелства за какво по тежест нарушение става въпрос, дали от него са настъпили вредни последици и какви са същите по интензитет, как нарушението се свързва и отнася към данните за другите нарушения по отношение превишения престой на чуждите граждани, каква е формата на вината на дееца и какво е цялостното му поведение по време на службата. От събраните по делото доказателства е видно, че тежестта на нарушението не е висока, няма настъпили вредни последици за службата и трети лица, извършването му няма пряка връзка с констатираните нарушения от другите длъжностни лица, неговата цел не е свързана с прикриване или помощ за другите нарушения, а само за проверка личната работа на Д., която няма връзка с преминаване на чуждите граждани през инкриминирания по преписката период. Д. е имала последователно поведение по дисциплинарната преписка, като е съдействала за изясняване на обективната истина, признала е нарушението, обяснила е неговия начин на извършване и е посочила причините, свързани изключително с проверка на собствената си работа и то по отношение само на един от четиримата чужди граждани. Не на последно място, ДНО не е взел предвид цялостната й служба в органите на гранична полиция, свързана с награждавания през годините и наличие само на две наказания далеч назад във времето, които по правилото на чл.212, ал.1 от ЗМВР следва да са заличени. Необсъждането от органа на тежестта на нарушението по предвидения законов ред представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което прави наказанието несъответно на нарушението. Налице е необосноваване на вида на наказанието /вж. решение №8495/03.07.2017г. на ВАС по адм.д.№5735/2016г., V о./. Нарушението на процедурата е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че органът неправилно е приложил материалния закон досежно вида на наложеното от него дисциплинарно наказание.

Правилна е преценката на ДНО, че поведението на Д. нарушава заповед №8121з-52/16.01.2019г. на министъра на вътрешните работи. Заповедта е издадена на законово основание във връзка с делегацията по чл.24, ал.3 от ЗМВР, поради което представлява подзаконов нормативен акт. В това си битие заповедта е задължителна за изпълнение от нейните адресати, между които е и жалбоподателката. Поведението на Д. по извършване на справка на чуждия гражданин в АИС-ГК касае т.нар. експлоатиране на информационната система по смисъла на законовата дефиниция, т.к. е извършено от потребител по чл.7, ал.1, т.1 от заповедта с официално разрешен достъп до системата. Този достъп обаче е осъществен в нарушение на правилото по чл.8, т.5, б.“в“ от заповедта, т.к. справките се извършват по необходимост в рамките на гранична проверка на първа линия на ГКПП. По дефиницията на §1, т.3 от ДР на ЗМВР „граничната проверка“ е проверката, която се извършва на ГКПП с цел получаване на разрешение за влизане на територията на РБългария или излизане на лицата и техните превозни средства. Това означава, че допълнителните справки по смисъла на министерската заповед са възможни само, когато граничният полицай на първа линия извършва гранична проверка, което в случая не е било налице.

Посочените по-горе особености на деятелността на Д. обаче не водят до извод за нарушение по чл.200, ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР. Нарушението на министерската заповед е извършено, но неговата тежест е незначителна по дефиницията на чл.198, ал.2 от ЗМВР, поради което се дължи налагане на друго по вид дисциплинарно наказание. Погрешната преценка на ДНО за вида на наказанието не подлежи на саниране в рамките на съдебното производство по делото, респ. в процедура по връщане на преписката. Неправилното приложение на материалния закон налага отмяна на дисциплинарното наказание, което представлява решение по съществото на спора по смисъла на чл.173, ал.1 АПК и липсват предпоставките на чл.173, ал.2 и ал.3 АПК за връщане на преписката за ново произнасяне. Извън това, при връщане на преписката за ново произнасяне административният орган не може да спази изискванията на чл.195, ал.1 ЗМВР за сроковете, в които следва да бъде наложено наказанието.

Изложеното мотивира съда да отмени заповедта като незаконосъобразна.

            На основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателката има право на деловодни разноски в размер на 160лв., включващи 10лв. ДТ и 150лв. адвокатско възнаграждение.

            С оглед изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

            ОТМЕНЯ заповед №4077з-258/29.04.2020г. на директора на РД „Гранична полиция“ – Кюстендил, с която на основание чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, пр.2 и чл.204, т.4 от ЗМВР на С.С.Д. - старши полицай на ГКПП - Гюешево от ГПУ – Гюешево при РДГП – Кюстендил е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.

            ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – КЮСТЕНДИЛ да заплати на С.С.Д. /с посочени лични данни/ деловодни разноски в размер на 160лв. /сто и шестдесет лЕ./.

            На основание чл.211, изр.3 от ЗМВР решението не подлежи на касационно оспорване.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: