Решение по дело №1267/2019 на Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                   Година 18.12.2019                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                        втори граждански състав

На двадесет и осми ноември                                                            две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Снежана Данчева 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1267 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е по иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от Л.К.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, представляван от адв. Т.С. против М.Н.Ч., ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че по предявен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД на производство пред Р.с.К. било гр. д № 123/2017 година, по което било постановено Решение № 106/05.04.2018 година. Със съдебното решение била осъдена ответницата да заплати на ищеца следните суми: 3290 лева – увеличена стойност на недвижим имот, в резултат на извършени от ищеца подобрения в него и 14687.58 лева – разходи по запазване на имота, чрез извършване в него на строително ремонтни работи. Сумата от 14687.58 лева била коригирана с Решение № 360/21.03.2019 година по в. гр. д № 2128/2018 година по описа на О. с.П. на 14476.54 лева. Двете суми: 3290 лева и 14476.54 лева представлявали главници по предявените с исковата молба искове.

Твърди се, че исковата молба, въз основа на която било образувано гр. д. № 123/2017 година била заведена в деловодството на Р. с. К. с вх. № 1240/31.01.2017 година. Присъдените главници били платени изцяло от ответницата в производството по изп. дело № 1399/2018 година по описа на ЧСИ М. С. –Ц., peг. № 822 при КЧСИ, район на действие – О. с. П. на 15.05.2019 година.

С исковата молба по гр. д. № 123/2017 година било поискано от съда да осъди ответницата да заплати исковите суми, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главниците. С решението си Р. с. К. пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на законна лихва, а в законния срок страната не поискала да бъде допълнено постановеното решение. Така по отношение на дължимата лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на главниците липсва произнасяне, липсвала и сила на присъдено нещо.

Ето защо за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща част от общо дължимите 4120.86 лева за законна лихва за периода 31.01.2017 г. – 15.05.2019 г. върху присъдената главница от 17766.54 лева по гр. д № 123/2017 г. по описа на РС К.. Претендират се и разноските по делото.

В с. з. от 28.11.2019 г. съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, като размерът на исковата претенция е увеличен от 1000 лева на 4120.86 лева.

Ответницата, представлявана от адв. Д. признава иска и моли съда да се произнесе при условията на чл.237 ГПК. Възразява по искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, тъй като с поведението си не била дала повод за завеждане на настоящото производство. Ищецът, отправяйки искането си за присъждане на законна лихва по горното дело върху цитираните суми още с исковата молба, не проследил липсата на произнасяне по него. Нещо повече – пропуснал да го направи в рамките на законоустановения срок. И това не било по нейна вина. Ето защо моли съда да установи горните две обстоятелства и да приеме, че е налице хипотезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и да възложи направените в хода на това производство разноски на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК приема следното:

Предвид направеното от ответницата признание на иска, съдът намира, че не следва да обсъжда изложените от страните доводи и приетите доказателства, а на основание чл. 237, ал.2 ГПК да постанови съдебно решение, като го основе на признанието. Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита.

Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответницата, с което същият се отказва от защита срещу исковата претенция, тъй като я счита за основателна. Заявява, че правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция.

Спорен между страните е единствено въпросът за разноските – такива се претендират само от ищеца, а ответницата твърди, че не е дал повод за завеждане на иска и моли съда да не ѝ се възлагат такива.

Настоящият съдебен състав намира доводите и възраженията на ответницата за основателни, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.78, ал.2 ГПК „Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца“. В случая по гр. д. № 123/2017 г. по описа на РС К. е било постановено решение, с което искът на Л.Ч. е бил уважен, но съдът е пропуснал да се произнесе за претендираната от него лихва, дължима от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на главниците. Този факт се сочи от ищеца и в исковата молба по настоящото дело, предмет на което е именно тази сума, по която липсва произнасяне по гр. д. № 123/2017 г. Ищецът не е поискал по реда на чл.250, ал.1 ГПК допълване на съдебното решение по това дело, а с поведението си ответницата не е дала повод за образуване на гр. д. №1267/2019 г.

Ето защо разноските остават за страните така, както са направени, а искането на ищеца да му бъдат присъдени такива е неоснователно.

 Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА М.Н.Ч., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.К.Ч., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 4120.86 лв. (четири хиляди сто и двадесет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за периода 31.01.2017 г. – 15.05.2019 г. върху присъдената главница от 17766.54 лева по гр. д № 123/2017 г. по описа на РС К..

ОСТАВЯ без уважение искането на Л.К.Ч., ЕГН **********, адрес: *** да бъде осъдена М.Н.Ч., ЕГН ********** *** да му заплати разноските по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

 Ц.Ч.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: