№ 89
гр. Пазарджик , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № 20205220201680 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „*****“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: с. Драгор, общ. Пазарджик, представлявано от
управителя А.П.Ч., чрез адв. Е.К.П. против Наказателно постановление № 13-
002263 от 28.10.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ /ДИТ/ - Пазарджик, с което на дружеството „*****“ ООД за
нарушение на чл. 3 във вр. с чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на основание чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено
наказание „имуществена санкция" в размер на 1500 лв.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издаденото
НП, като се сочи, че не е извършено нарушение на сочените от наказващия
орган разпоредби на трудовото законодателство, поради липсата на
задължение на дружеството да извършва ежедневен инструктаж на своите
работници. На следващо място се сочи, че в НП бланкетно са пренесени
1
констатациите от акта, без да се вземат предвид изложените от страна на
дружеството възражения. Също така се твърди, че е нарушено правото на
защита на санкционираното лице, поради това, че не е определен конкретен
нарушител, чрез когото дружеството „*****“ ООД е осъществило деянието.
Иска се отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от
процесуалния си пълномощник – адв. К.П., която в писмени бележки
доразвива съображенията си за незаконосъобразност на постановения акт.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Ш., която моли за
потвърждаване на наказателното постановление с оглед факта, че
работниците са допуснати до работа от работодателя без да им е проведен
ежедневен инструктаж, поради което се е стигнало до два инцидента с
работници в цеха, като в представени писмени бележки излага по-подробни
съображения в подкрепа на НП, моли и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и становищата на
страните и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
В периода от 03.06.2020 г. до 30.06.2020 г. служители на ДИТ –
Пазарджик, сред които свидетелите В.Д. и В.Д., извършили проверка във
връзка с подаден сигнал на 112 за станал инцидент във фирма „*****“ ООД –
леярски цех, с. Драгор, общ. Пазарджик, проверка за станал инцидент на
07.05.2020 г. с И.С.Н. и контрол относно спазването на трудовото
законодателство и ЗБУТ в леярския цех.
В хода на проверката бил изследван и възникнал инцидент в леярския цех
на 03.06.2020 г., като било установено, че на посочената дата служителят
В.Г.З., заемащ длъжност „Ръководител звено – Поддръжка“ към цех Леярен,
бил уведомен за възникнала авария с една от машините в цеха и извикан на
място, за да огледа повредата. Служителят З. отстранил повредата и пуснал
машината да лее, като малко по-късно отново станала авария със същата
машина, изразяваща се в избиване на масло под високо налягане, при което
2
струята минала в близост до поддържащата печка за метал и в резултат на
контакт на маслото с пещта, то се възпламенило. Възникнал пожар, при който
пострадали двама работници, намиращи се в близост – С.И.С., назначен на
длъжност „Машинен оператор, машина за леене“ и Д.С.С., заемащ
длъжността „технолог“ в дружеството-жалбоподател. Малко по-късно
работникът С.С. починал в резултат на получените изгаряния.
Било установено, че на датата на инцидента – 03.06.2020 г. В. З., С.С.,
Д.С. и др. работници били допуснати до работа в леярския цех на
жалбоподателя без да им бъде проведен ежедневен инструктаж, като лица
пряко заети в дейност с висок производствен риск.
Нарушението било установено на 09.06.2020 г. в ДИТ – Пазарджик,
когато при проверка на представената фирмена документация, свързана с
трудовото законодателство, били представени всички инструктажни книги,
без книга за ежедневен инструктаж.
За проверката бил съставен протокол изх. № ПР2013999/06.07.2020 г., в
който са описани констатациите в хода на проверката и са дадени
предписания на дружеството, като едно от предписанията било за провеждане
на ежедневен инструктаж по ЗБУТ в цех Леярен. Дружеството „*****“ ООД
изпълнило предписанието, като представило пред ДИТ – Пазарджик копие от
Заповед за въвеждане на ежедневен инструктаж и копие от инструктажна
книга.
Във връзка с констатациите от извършената проверка свид. В.Д. – гл.
инспектор в ДИТ Пазарджик, съставила АУАН № 13-002263 от 20.07.2020 г.
на „*****“ ООД за това, че работодателят е допуснал до работа на 03.06.2020
г. С.И.С., Д.С.С., В.Г.З. и др. работници в леярския цех на дружеството без да
им е проведен ежедневен инструктаж по безопасни и здравословни условия
на труд, което е правно квалифицирано като нарушение на чл. 3 във вр. чл.
15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
АУАН бил връчен на управителя на дружеството – А.Ч. на датата на
съставянето му 20.07.2020 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН по повод на съставения акт от
3
представител на санкционираното дружество било депозирано писмено
обяснение, че на 09.07.2020 г. била издадена Заповед № 28/09.07.2020 г. за
извършването на ежедневен инструктаж на всички лица, работещи в леярната
с искане да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ при определяне на
наказанието, поради отстраняване на нарушението веднага след
установяването му.
Въз основа на АУАН на 28.10.2020 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление от Директора на ДИТ - Пазарджик, с което за
нарушение на на чл. 3 във вр. чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/2009 г., на
дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на В.Д., В.Д. и Д.Д.. При проведения непосредствен разпит на
актосъставителя – В.Д. съдът не констатира противоречия с установените в
акта фактически положения, като депозираните показания са подробни,
логични и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани
без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин от
показанията на свид. В.Д. и от приобщените по надлежния ред писмени
доказателства по делото. Съдът кредитира и показанията на свидетелите Д. и
Д. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат
противоречия в себе си, последователни и логични, като това прави
безпредметно тяхното задълбочено анализиране и обсъждане. Следва да се
отбележи също, че между страните не се спори по фактите, а единствено
досежно приложимия материален закон. Фактическата обстановка по делото
се доказва и от приложените и надлежно приобщени към доказателствения
материал писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Атакуваното в настоящото производство наказателно постановление е
редовно връчено на представител на дружеството-жалбоподател на 30.10.2020
г., видно от обратната разписка, приложена по делото /л. 14/. Жалбата против
НП е депозирана в администрацията на ДИТ Пазарджик на 06.11.2020 г. от
4
санкционираното лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхождаща от надлежна страна и
насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Актът е съставен от
главен инспектор В.Д., която с оглед заеманата длъжност и разпоредбата на
чл. 416, ал.1 от КТ, като контролен орган има право да съставя АУАН при
констатиране на нарушения на трудовото законодателство. Атакуваното НП е
издадено Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ по труда, редовно
упълномощен за това въз основа на Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на
Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок, поради
което са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.
34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата
отговорност.
Не се констатираха процесуални нарушения на чл. 42 от ЗАНН и на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност. Налице е словесно
описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП
правна квалификация на същото. В този смисъл не се споделя доводът на
процесуалния представител на санкционираното дружество за
немотивираност на издаденото НП, съставляващо нарушение на разпоредбите
на чл. 59, ал. 1 от АПК и чл. 35 от АПК, регламентиращи индивидуалните
административни актове. Административнонаказателното производство се
5
развива по реда на специален закон – ЗАНН, в който е предвидено
/посредством препращащата разпоредба на чл. 84/, че за определени хипотези
субсидиарно приложение намират правилата на НПК, а от своя страна
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН регламентира изчерпателно какво следва да
бъде съдържанието на наказателното постановление, поради което
посочените норми от АПК се явяват неотносими към съдържанието на НП.
Както вече беше посочено обжалваното наказателно постановление съдържа
минимално необходимите реквизити, съобразно чл. 57 от ЗАНН, досежно
задължителното му съдържание, като описаните в него обстоятелства са ясни,
конкретни и безпротиворечиви, като изложените факти отговарят на
установената фактическа обстановка.
Настоящата инстанция не споделя и твърдението на защитата, че
подаденото от санкционираното дружество „възражение“ в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН не е обсъдено и оборено от наказаващия орган в обжалваното
НП. До АНО действително е депозирано писмено обяснение от представител
на дружеството, което обаче не съдържа възражение по констатациите в
съставения акт, а единствено уведомяване на наказващия орган, че
впоследствие дружеството е издало заповед, с която е разпоредено
извършването на ежедневен инструктаж на всички лица, работещи в леярната,
като към обяснението са приложени копия на заповедта и на създадената
инструктажна книга с искане да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ.
Наказващият орган от своя страна е приел, че не са налице основания за
прилагането на привилегирования състав на чл. 415в КТ и е определил
наказанието по реда на чл. 413, ал. 2 от КТ.
Предвид изложеното, съдът намира, АУАН и НП са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят
отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е
налице нарушение на чл. 3 вр. чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 281, ал. 5 КТ работодателят е длъжен да
6
организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на
министъра на труда и социалната политика.
В изпълнение на посочената разпоредба е издадена Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и
социалната политика, обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г.,
попр., бр. 4 от 15.01.2010 г., изм., бр. 25 от 30.03.2010 г. (Наредбата).
Разпоредбата на чл. 3 от Наредбата гласи, че работодателят не допуска до
работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и
умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд, а в чл. 15, ал. 1 от Наредбата е регламентирано,
че ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с
висок производствен риск, включително: в подземни, минни и
геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в
железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни
материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните
превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества
и препарати; при строителни и монтажни работи.
От съдържанието на чл. 3 от Наредбата могат да се изведат три отделни
хипотези, при които работодателят не следва да допуска до работа работник
или служител: 1. когато работникът или служителят не притежава
необходимите знания и умения; 2. когато работникът или служителят не е
инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд; 3. когато работникът или служителят не притежава
необходимите знания и умения и не е инструктиран по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В конкретния
случай АНО е ангажирал отговорността на дружеството при една от трите
хипотези, визирани в нормата на чл. 3 от Наредбата, а именно, че
работниците С.С., Д.С. и В. З. са допуснати до работа без да им е проведен
ежедневен инструктаж, поради което неоснователно се явява възражението,
че не е изследван и въпросът дали същите притежават необходимите знания и
7
умения, като наличието на двете предпоставки за съставомерност на деянието
е в условията на алтернативност, а не на кумулативност, предвид наличието
на съюза „или“. Освен това в хода на съдебното следствие пред въззивната
инстанция действително се установи, че посочените лица са притежавали
необходимите знания и умения, за да бъдат допуснати до работа от
работодателя, поради което правилно наказващият орган е определил
приложимата хипотеза на чл. 3 от Наредбата.
По делото няма спор, че ежедневен инструктаж не е бил проведен, като в
тази връзка следва да се отчетат възраженията на дружеството -
жалбоподател, което твърди, че не е имало задължение да извършва
ежедневен инструктаж на работниците в цеха, тъй като дейността в леярския
цех на дружеството не предполага такова задължение от негова страна.
Съдът не споделя това възражение, като възприема довода на
административнонаказващия орган, че извършваната от С.С., Д.С. и В. З.
работа е такава с висок производствен риск, респ. за нарушителя –
работодател е съществувало задължение за извършване на ежедневен
инструктаж, в която връзка е чл. 15, ал.1 от Наредбата. Понятието "висок
производствен риск" не е легално определено, като изброяването на
дейностите с висок производствен риск в чл. 15, ал.1 от Наредбата не е
изчерпателно, а само примерно.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика на
починалия работник С.С. работата като „Машинен оператор, машина за
леене“ е свързана със зареждане на пещите за топене с алуминиеви сплави и
добавки, следене и контрол на правилното водене на процеса на топене и
дегазация на метала, пренасяне и изсипване на разтопената сплав в
топлоподдържащите пещи до машините за леене, недопускане полепването на
разтопен метал по лицевите повърхнини на пресформата и вътрешната
повърхнина на леяковата тръба и т.н., като всичко това е предпоставка за
настъпване на произшествия с работника, като например попадането на
разтопен метал или сплав по дрехите или по части от тялото на работника при
транспортирането му или при зареждане на пещите. Същото се отнася и за
служителите С. и З., които видно от приложените им длъжностни
характеристика, също са пряко заети в работния процес по леенето на метал и
8
боравенето с машините за леене. В конкретния случай е настъпила трудова
злополука с фатален край за С.С. и с телесния наранявания за Д.С. в резултат
на възникнала авария с една от машините, при която е избило масло под
високо налягане, което се е възпламенило в резултат на попадането му в
намиращата се в непосредствена близост пещ.
В подкрепа на извода, че дейността в леярския цех на дружеството е с
повишен риск за здравето на работника, служи и обстоятелството, че
съгласно представените по делото трудови договори С.С., Д.С. и В. З. се
осигуряват за втора категория труд, като на същите е предоставен и
допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 от КТ в размер на
5 дни годишно, предоставян за работа при специфични условия и рискове за
живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или
намалени, независимо от предприетите мерки. Също така дейността,
извършвана в леярския цех, попада под обхвата и на Наредба за определяне
на видовете работи, за които се установява намалено работно време, като в
чл. 3, т. 15 от същата е регламентирано, че право на 7-часов работен ден имат
работниците/служителите в производството и леенето на чугун, стомана,
феросплави, цветни метали и техните сплави.
Дори и използваните в дейността по леене на алуминий химични
вещества да не представляват опасни по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на
Наредбата във вр. с § 1, т. 6 от Закона за защита от вредното въздействие на
химичните вещества и препарати във вр. с Приложение 1 от Регламент (ЕО)
№ 1272/2008, то самият процес на работа в леярната за леене на алуминий
под високо налягане безспорно е обвързан с топене на метал при
изключително високи температури, както и превозване на разтопения метал
от едно място до друго и влагането му в различни машини, което
характеризира дейността с висок производствен риск. Поради това за съда не
остава никакво съмнение, че осъществяваната работа е изисквала
провеждането на ежедневен инструктаж като част от задължението на
работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Такъв безспорно не е бил проведен, като от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че С.С., Д.С. и В. З. на
03.06.2020 г. били допуснати на работа и са изпълнявали дейност с висок
производствен риск.
9
Следователно правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивното дружество за
нарушение на чл. 3 вр. чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
За пълнота следва да се отбележи, че допълнително посоченото в НП
обстоятелството, че и „др. работници“ са допуснати до работа без да им е
проведен ежедневен инструктаж, няма как да бъде установено от съда,
предвид на това, че същите не са индивидуализирани от АНО.
По делото бяха приобщени като писмени доказателства Списък на
рискови производства, обекти и дейности подлежащи на периодичен контрол
през 2020 г., издаден от Главния директор на Главна дирекция „Инспекция по
труда“, който включва леярните за черни и цветни метали, както и списък на
обектите, подлежащи на периодичен контрол през 2020 г., в който фигурира и
дружеството-жалбоподател „*****“ ООД. Действително, както се сочи и от
защитата, тези два документа, създадени за вътрешните цели на инспекцията
по труда във връзка с посочването на дружества и дейности, подлежащи на
периодични проверки, сами по себе си не могат да обосноват извод, че
дейността в леярския цех на жалбоподателя е с висок производствен риск и не
дават основание на контролните органи да я приемат за такава автоматично,
без да извършат необходимата проверка за дейността на дружеството. В
конкретния случай обаче актосъставителят В.Д. и водещият проверката –
свид. В.Д., видно от показанията им пред съда, са приели, че дейността в
леярския цех на дружеството е такава с висок производствен риск въз основа
на извършената от тях непосредствена проверка за дейността в цеха и
предвид характера на самата дейност.
От страна на пълномощника на дружеството-жалбоподател се твърди, че
преди процесната проверка, на дружеството са били извършвани други
периодични проверки от служители на инспекцията по труда в гр. Пазарджик,
но никога преди това не е правено предписание по чл. 404 от КТ за въвеждане
на ежедневен инструктаж на работниците в леярната, както и че това
обстоятелство досега не е било констатирано от проверяващия орган като
10
нарушение.
Следва да се отбележи, че липсата на предходно осъществен контрол по
спазване на трудовото законодателство и правилата за здравословни и
безопасни условия на труд може да бъде предпоставка за евентуално
ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителите, натоварени с
контрола за това, но не и да доведе до отпадане на
административнонаказателната отговорност на дружеството за извършено
нарушение, единствено поради обстоятелството, че самото нарушение не е
било констатирано при предходни проверки от страна на служителите при
ДИТ – Пазарджик.
В хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че на
03.06.2020 г. „*****“ ООД, в качеството му на работодател (§ 1, т. 1 от ДР
към КТ), е допуснал до работа С.С., Д.С. и В. З. в леярския цех на
дружеството в с. Драгор, общ. Пазарджик, без да им е проведен ежедневен
инструктаж по безопасни и здравословни условия на труд, каквото
задължение има съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.
Осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд е установено
като общо задължение за работодателя в чл. 127, ал. 1, т. 3 от КТ, като за
неизпълнението на това задължение е предвидена санкция в бланкетната
норма чл. 413, ал. 2 от КТ (чието съдържание се запълва в случая с чл. 3 във
вр. с чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.) – "имуществена
санкция" за работодател в размер 1 500 лева до 15 000 лева и "глоба" в размер
от 1 000 лева до 10 000 лева за виновното длъжностно лице, ако не подлежи
на по-тежко наказание. Следователно за едно и също нарушение може да
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност, както на
виновното физическо лице, така и/или на работодателя по смисъла на § 1, т. 1
от ДР към КТ. Всеки от посочените две групи субекти отговаря на
самостоятелно основание – физическото лице при наличие на виновно
противоправно поведение, а работодателят при неизпълнение на
публичноправно задължение (отговорността на работодателя в случая е
обективна, безвиновна, което следва от това, че никое обособено имущество,
каквото представляват по същество юридическите лица и предприятията на
ЕТ, както и друго организационно и икономически обособено образувание – §
1, т. 1 от ДР към КТ, не може да прояви вина при осъществяване на своята
11
дейност). С оглед на това правилно наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател на
посоченото правно основание, поради което неоснователно се явява
възражението на пълномощника на дружеството за неправилно определяне на
субекта на нарушението от страна на АНО и за неизследване на въпроса кое е
длъжностното лице, фактически допуснало до работа С.С., Д.С. и В. З. на
инкриминираната дата.
В случая не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С нарушението
се засягат отношения по повод охраната на правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, пряко свързани с живота и
здравето на работещите. Случаят не се отличава с по-ниска обществена
опасност от обичайните нарушения от този вид, поради което не може да се
приеме за маловажен.
Освен това съдът намира, че в настоящия случай не е приложима и
разпоредбата на чл. 415в КТ, която предвижда, че за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс,
и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв.
Това е така, тъй като действително нарушението е отстранено веднага, като от
страна на дружеството-жалбоподател е организирано провеждането на
ежедневен инструктаж по безопасни и здравословни условия на труд, но не е
налице втората кумулативна предпоставка за прилагане на разпоредбата,
която изисква да не са произтекли вредни последици за работника. Вредни
последици от нарушението очевидно са произтекли, след като е настъпил
инцидент, засягащ живота и здравето на двама от работниците – С.С. и Д.С.
по време на изпълнение на възложените им трудови функции,
В случая е приложима разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ, съгласно която
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв. Съгласно чл. 27, ал.2 от ЗАНН, при индивидуализация на
наказанието, наказващият орган следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
12
нарушителя. Провеждането на инструктажи има за цел да предотврати
рискови ситуации и настъпването на негативни последици за здравето и
живота на работниците и служителите. При индивидуализиране на
имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство, че в административнонаказателната преписка не се съдържат
данни дружеството "*****" ООД да е санкционирано за подобни нарушения
на трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме, че
нарушението е извършено за първи път. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете, че допускането до работа на работници без да им
е проведен ежедневен инструктаж е допринесло за настъпването на трудова
злополука с част от работниците. Въпреки това настоящият състав намира за
справедлива определената от административнонаказващия орган
„имуществената санкция“ в размер на 1500 лева, която е в минималния
размер, предвиден от законодателя, като определена при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и съответна както на
изискванията на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, така и на поставените цели на
наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
Изложеното дотук мотивира извода на съда за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37
от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени претендирани разноски в настоящото производство за
процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде
определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната
помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 80 лева, която сума следва да бъде
възложена в тежест на дружеството-жалбоподател.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд - Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-002263 от 28.10.2020
13
г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с
което на дружеството „*****“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: с. Драгор, общ. Пазарджик, представлявано от управителя
А.П.Ч., за нарушение на чл. 3 във вр. с чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на основание чл. 413, ал. 2 от КТ е
наложено наказание „имуществена санкция" в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА „*****“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: с. Драгор, общ. Пазарджик, представлявано от управителя
А.П.Ч., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14