№ 103
гр. Велико Търново, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20224001000079 по описа за 2022 година
С Решение № 34/08.06.2021 год. по т. д. № 381/2020 год. Русенският окръжен съд
признал за установено съществуване на вземане на „Първа инвестиционна банка“ АД –
гр. София по отношение на Т. Т. Ч. от гр. Русе за сумата 50 000 лв. – частично
дължима главница от общо 135 000 лв. по Запис на заповед, авалиран от него на
07.08.2008 год., издаден от „Ч. и синове“ ЕООД, ведно със законната лихва от
24.11.2017 год. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8323/2017 г. по описа на РРС. Осъдил Т.
Т. Ч. да заплати на „ПИБ“ АД сумата 1 302.24 лв. разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 8323/2017 г. и 1 000 лв. разноски по делото.
Въззивна жалба против решението е подадена от Т. Т. Ч. чрез пълномощника
адв. В. Ч.. Счита решението за неправилно, необосновано и непълно. Постановено е в
нарушение на закона и в противоречие със задължителната съдебна практика. Твърди,
че процесният запис на заповед не е надлежно предявен на авалиста. В заповедта за
незабавно изпълнение и инкорпорираното в нея разпореждане има недопустимо
съществено закононарушение. Записът на заповед е нередовен от външна страна и не
отговаря на законовите изисквания за валидност. Алтернативно – ако съдът приеме, че
записът на заповед е редовен от външна страна, прави възражение за изтекла
погасителна давност. „ПИБ“ АД не е разполагала с активна процесуалноправна
легитимация да инициира заповедното производство и да предяви специалния иск по
1
чл. 422 ал. 1 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло и да отхвърли
предявения иск, като присъди направените разноски.
В писмена молба, представена в съдебно заседание и в писмена защита,
въззиваемото дружество „ПИБ“ АД чрез пълномощника адв. З. И. заема становище за
неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
правилно.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
В исковата си молба пред РОС ищецът „ПИБ“ АД твърди, че на 07.08.2008 год.
ответникът Т. Т. Ч. е подписал като авалист Запис на заповед за сумата 135 000 лв. и
лихва в размер на тримесечния Sofibor плюс 4.13 пункта за периода от датата на
издаване на записа до деня на предявяването; платим на предявяване в срок до
21.11.2017 г.; с клаузи „без протест“ и „без разноски“. Поемател по записа е на „ПИБ“
АД като универсален правоприемник на „Юнионбанк“ ЕАД. Менителничният ефект е
предявен от банката на издателя „Ч. и синове“ ЕООД и на авалиста с нотариални
покани. Сумата не била платена, поради което ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на записа на заповед за
сумата 50 000 лв., по което било образувано ч. гр. д. № 8323/2017 г. по описа на РРС и
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Длъжникът подал възражение,
поради което, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 от
ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуване на вземане
на „ПИБ“ АД срещу авалиста Т.Т. Чубурков в размер на 50 000 лв. – просрочена
главница, частично от 135 000 лв., дължими по авалиран от него Запис на заповед,
издаден от „Чубуркови и синове“ ЕООД на 07.08.2008 год., ведно със законната лихва
от 24.11.2017 год. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до окончателното изплащане, за което вземане са издадени
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8323/2017 год. на
РРС.
В писмения си отговор ответникът Т. Т. Ч. е оспорил предявения иск. Направил
е възражение за изтекла погасителна давност; за просрочие на исковата молба; за липса
на активна процесуалноправна легитимация на ищеца да предяви иск по чл. 422 ал. 1
от ГПК; за допуснато в заповедта за изпълнение и инкорпорираното в нея
разпореждане съществено нарушение; за нередовност на записа на заповед от външна
страна и за липса на предявяване на записа на авалиста.
В допълнителната искова молба и в отговора на допълнителната искова молба
страните са поддържали първоначално заявените от тях становища.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
2
С издаден на 07.08.2008 г. запис на заповед „Ч. и синове“ ЕООД – гр. Русе чрез
управителя Т. Т. Ч., неотменимо и безусловно се задължил срещу представяне на
записа на заповед, без протест, да плати на предявяване на ТБ “МКБ Юнионбанк“ АД
– гр. София или на нейна заповед сумата 135 000 лв., ведно с годишна лихва върху
сумата в размер на тримесечния Sofibor + 4.13 пункта за периода от датата на издаване
на записа до деня на предявяването. Посочено е, че на осн. чл. 487 ал. 1 изр. трето от
ТЗ записът на заповед трябва да бъде предявен за плащане не по-късно от 21.11.2017 г.
Записът на заповед е платим без разноски и протест в брой при ТБ “МКБ Юнионбанк“
АД в гр. Велико Търново, ******** или по банкова сметка, посочена от легитимирания
кредитор по записа. Под текста е поставена дата и място на издаване – 07.08.2008 год.,
гр. Русе. Поставен е подпис за „Ч. и синове“ ЕООД като издател. След текста:
„Авалираме това задължение при условията, при което е поето“, е изписано „авалирал“
Т. Т. Ч. и е положен подпис. В горната част на записа е посочено „без протест“.
Положен е подпис за платец. Изписан е падеж: „на предявяване“.
На 09.11.2016 г. пред Нотариус А. А., с район на действие РРС, е представена
Нотариална покана изх. № 287-373/09.11.2016 г. от „ПИБ“ АД до „Ч. и синове“ ЕООД
– гр. Русе, в която се посочва, че банката предявява за плащане запис на заповед,
издаден на 07.08.2008 год. за сумата 135 000 лв. Отправена е покана за плащане на
задължението в 7-дневен срок от връчване на поканата. Видно от Удостоверение №
7324/2016 год. от Нотариус А., на 21.11.2016 год. връчител от кантората е посетил
адреса на дружеството, вписан в търговския регистър – гр. Русе, ул.“Плевен“ № 3, вх.4,
ет. 6. На адреса не е открита пощенска кутия на адресата, не е намерено и лице или
служител/работник на търговеца, което е съгласно да получи пратката със задължение
да му я предаде. На същата дата е залепено уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК. Срокът
за получаване на книжата в нотариалната кантора е изтекъл на 06.12.2016 год.
Връчването е извършено по реда на чл. 50 и чл. 47 ал. 2 от ГПК според
удостоверението.
На 21.11.2016 год. до авалиста Т. Т. Ч. е изпратена Нотариална покана изх. №
287-384/21.11.2016 г. чрез Нотариус Л. Ш. със същото съдържание, като това до
издателя. Според удостовереното от нотариуса поканата е връчена по реда на чл. 47 ал.
2 от ГПК чрез залепване на уведомление, извършено на постоянния адрес на длъжника
в гр. Русе, на ул.**********. Посочено е, че връчителят е посетил адреса три пъти – на
21.11.2016 г. в 18 ч., на 12.12.2016 г. в 19 ч. и на 21.12.2016 г. в 19 ч. Ч. не е открит на
адреса, а съпругата му е снимала с мобилния си телефон нотариалната покана, но е
отказала да я получи. Според Удостоверението на Нотариуса, уведомлението е
залепено на 21.12.2016 г. и двуседмичният срок е изтекъл на 05.01.2017 г.
На 24.11.2017 год. в РРС е депозирано Заявление от „ПИБ“ АД за издаване на
заповед за изпълнение срещу авалиста Т. Т. Ч. въз основа на записа на заповед за
3
сумата 50 000 лв. главница – частично от 135 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и 112 лв. нотариални
такси. С разпореждане на РРС от 28.11.2017 год. по образуваното ч. гр. д. № 8323/2017
г. е отказано издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление.
Разпореждането е било отменено с Определение № 14/10.01.2018 г. на РОС по в. ч. т. д.
№ 319/2017 г., с изключение на частта за нотариалните такси в размер на 112 лв. и
вместо това искането е уважено (за сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва). След
връщане на делото в РРС срещу авалиста Т. Т. Ч. е издадена Заповед № 269/01.02.2019
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за
сумата 50 000 лв. главница – частично от 135 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и за сумата
1 302.24 лв. разноски. В заповедта е посочено, че вземането произтича от запис на
заповед от 07.08.2008 год., издаден от „Чубуркови и синове“ ЕООД за сумата 135 000
лв. с падеж на предявяване, осъществено на 21.11.2017 г. Издаден е изпълнителен лист
№ 384/04.02.2019 г.
Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта и изпълнителния лист,
са връчени на длъжника Т. Т. Ч. по образуваното изп. дело № 975/2019 г. по описа на
ЧСИ В. М. на 04.06.2020 год. Самото изпълнително дело е образувано от „С. Г. Груп“
ЕАД, тъй като на 12.11.2019 год. вземането по заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист е прехвърлено на това дружество от „ПИБ“ АД. С поканата за
доброволно изпълнение е връчено и уведомление за цесията по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
На 18.06.2020 год. длъжникът е подал възражение срещу заповедта. Направил е
и искане за спиране на изпълнението, което е било уважено от заповедния съд с
Определение № 2613/19.06.2020 год. по ч. гр. д. № 8323/2017 г. на РРС. На заявителя е
указано, че в едномесечен срок от уведомяването следва да предяви иск за
установяване на вземането си. Указанията са съобщени на „ПИБ“ АД на 26.06.2020
год.
Исковата молба е подадена в РРС чрез куриер на 27.07.2020 год., видно от
приложените към нея товарителници. Образуваното гр. д. № 3090/2020 г. дело е било
прекратено и изпратено по компетентност на РОС, където е образувано т. д. №
381/2020 г., по което е постановено обжалваното решение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване
съществуване на вземането на „ПИБ“ АД от длъжника Т. Т. Ч. като авалист по Запис
на заповед от 07.08.2008 год., издаден от „Ч. и синове“ ЕООД, в размер на 50 000 лв. –
частично от общо 135 000 лв., в едно със законната лихва върху нея, считано от
4
24.11.2017 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, до окончателното
изплащане, за която сума са издадени Заповед № 269/01.02.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист №
384/04.02.2019 г. по ч. гр. д. № 8323/2017 год. по описа на РРС.
На първо място, ищецът „ПИБ“ АД е легитимиран да предяви иск по чл. 422 от
ГПК за установяване съществуването на вземането си от ответника, тъй като вземането
по заповедта за незабавно изпълнение от 01.02.2019 год. е прехвърлено на цесионера
„С. Г. Груп“ ЕАД на 12.11.2019 год., което означава - след издаването на заповедта.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК – т. 10б: „При настъпило частно правоприемство легитимиран да предяви иска
е праводателят - заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал
указанията по чл. 415 ал. 1 ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и
ответника по правилото на чл. 226 ГПК със съответно приложение и на нормите на чл.
226, ал. 2 и ал. 3 ГПК“.
Безспорно е също така, въз основа на данните в търговския регистър, че е налице
универсално правоприемство (преобразуване чрез вливане) между поемателя по записа
на заповед ТБ “МКБ Юнионбанк“ АД (с последващо наименование „Юнионбанк“ АД)
и заявителя в заповедното производство и ищец в настоящото „ПИБ“ АД.
На следващо място, спазен е срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК - едномесечен от
съобщението по ал. 1 на същата разпоредба. Видно от делото, указанията на
заповедния съд за предявяване на иска са съобщени на заявителя на 26.06.2020 год.
Едномесечният срок съгласно чл. 60 ал. 3 от ГПК е до 26.07.2020 год., но този ден е
неприсъствен (неделя), поради което, на осн. чл. 60 ал. 6 от ГПК същият изтича на
27.07.2020 год. Исковата молба е подадена по реда на чл. 62 ал. 2 от ГПК (по куриер)
на 27.07.2020 год., което означава, че срокът за предявяване на иска по чл. 422 ГПК е
спазен.
Записът на заповед е редовен от външна страна, в този смисъл – неоснователни
са доводите, изложени във въззивната жалба.
Той съдържа реквизита по чл. 535, т. 2 ТЗ: „безусловно обещание да се плати
определена сума пари“. Сумата е ясно и точно определена – 135 000 лв. Посочената
годишна лихва не е и не би могла да бъде предмет на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и на предявения иск по чл. 422 от ГПК съгласно
Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК – т. 4.
Предявеният иск е частичен – в размер на 50 000 лв. и в заявлението, и в
исковата молба изрично е посочено, че претенцията е за част от дължимата главница в
размер на 135 000 лв., т. е. посочената в записа лихва не представлява част от
вземането.
5
Мястото за плащане е посочено точно - в брой при ТБ “МКБ Юнионбанк“ АД в
гр. Велико Търново, ********. Доколкото ценната книга съдържа конкретно място за
плащане в гр. В. Търново, алтернативно посоченото плащане по банкова сметка
представлява друг начин на плащане, но не води до недействителност на записа
поради липса на реквизит по чл. 535, т. 4 ТЗ. По същите съображение непосочването
на банкова сметка не опорочава съдържанието на ценната книга.
Падежът на записа е на предявяване (чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ), като в случая
издателят е определил по-дълъг срок за предявяване за плащане съгласно чл. 487, ал. 1,
изр. трето ТЗ – до 21.11.2017 г. Видно от доказателствата по делото, ценната книга е
предявена в този срок.
Въззивният съд счита, че записът на заповед е надлежно предявен, съответно –
вземането по записа на заповед е било изискуемо към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Издателят и авалиста са солидарни длъжници, поради което предявяването на
запис на заповед с падеж „на предявяване“ е условие за настъпване изискуемостта на
вземането спрямо всеки от тях. Съгласно чл. 485 ал. 1 от ТЗ поръчителят отговаря като
лицето, за което е поръчителствал, което означава – от настъпване на изискуемостта на
вземането спрямо издателя. С оглед на това, предявяването за плащане на
менителничния ефект на издателя е задължително условие за изискуемост на
задължението и за авалиста (Решение № 207/12.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1100/2017
г., I т. о., ТК).
Или, за настъпване изискуемостта на вземането по процесния запис на заповед
релевантно е предявяването му за плащане на издателя „Ч. и синове“ ЕООД. Видно от
доказателствата, предявяването за плащане на дружеството е извършено с нотариална
покана, връчена по реда на чл. 50 ал. 4 от ГПК чрез залепване на уведомление по чл. 47
ал. 1 от ГПК. Видно от удостовереното от Нотариус А. А., връчването е извършено на
адреса, вписан в търговския регистър, представляващ жилищна сграда, но връчителят
от нотариалната кантора не е открил лице, на което да връчи книжата, поради което е
залепил уведомление на информационното табло на входа. Удостоверение №
7324/2016 год. на Нотариус А. представлява официален удостоверителен документ, с
който нотариусът е удостоверил конкретни факти и обстоятелства, а именно: че
връчителят от нотариалната кантора не е открил лице, на което да връчи поканата и
начин, по който да стане това. На осн. чл. 179 ал. 1 от ГПК като официален
свидетелстващ документ удостоверението има обвързваща съда формална и
материална доказателствена сила за посочените по-горе факти. С оглед на това,
връчването на нотариалната покана на издателя на записа на заповед е извършено
надлежно по реда на чл. 50 ал. 4 от ГПК.
Уведомлението е залепено на 21.11.2016 г., което означава, че двуседмичният
6
срок по чл. 47 ал. 2 от ГПК е изтекъл на 06.12.2016 год. и това е датата, на която е
връчена нотариалната покана, съответно – датата, на която записът на заповед е
предявен за плащане на издателя и е настъпил падежът на задължението.
Отделно от това, връчването на нотариалната покана на ответника – авалист по
записа на заповед, също е извършено надлежно съгласно чл. 47 ал. 1 от ГПК.
Връчителят от кантората на Нотариус Л. Ш. е посетил постоянния адрес на ответника
три пъти в рамките на един месец, с интервал от поне една седмица. Съпругата му е
снимала поканата с телефона си, но е отказала да я получи. Уведомлението е залепено
при третото посещение – на 21.12.2016 г., книжата не са получени в нотариалната
кантора, поради което – за дата на предявяване на записа на авалиста следва да се счита
05.01.2017 г.
Доколкото още при първото посещение на постоянния адрес на ответника на
21.11.2016 г. той е узнал за връчването на поканата и признание за този факт се
съдържа в Нотариална покана рег. № 14964/29.11.2016 г., отправена от Т. Т. Ч. до
„ПИБ“ АД, намираща се на л. 5-7 от в. ч. т. д. №319/2017 г. по описа на РОС, напълно
неоснователни са доводите на жалбоподателя-ответник за ненадлежно връчване на
поканата, поради наличието на данни за настоящ или друг негов адрес.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за погасяване на вземането по
давност – тригодишна съгласно чл. 531 ал. 1 от ТЗ. Въззивната инстанция споделя
изложените от първостепенния съд съображения, обосновани с разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК – т. 14.
Заповедното производство е част от изпълнителното, поради което заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсна давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но поради обратното действие на
предявяването на иска съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, ако е спазен срока по чл. 415 ал. 4
ГПК, давността следва да се счита прекъсната с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В случая е безспорно, че искът по чл. 422 от ГПК е предявен от
ищеца в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което давността следва да се счита
прекъсната на 24.11.2017 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 8323/2017 г. по описа на РРС. Към тази дата не е
бил изтекъл тригодишния срок по чл. 531 ал. 1 от ГПК, започнал да тече от падежа,
настъпил с предявяване на ефекта за плащане, а именно: 06.12.2016 г.
Безспорно е, че посочената в заповедта за изпълнение дата на предявяване на
записа на заповед – 21.11.2017 г., е резултат от допусната грешка, която по никакъв
начин не опорочава издадената заповед. Отделно от това, тази (грешна) дата не е
възпроизведена в изпълнителния лист, нито в диспозитива на първоинстанционното
решение.
Предвид всичко изложено, предявеният иск по чл. 422 от ГПК за признаване
7
съществуването на вземане на „ПИБ“ АД от Т. Т. Ч. като авалист по Запис на заповед
от 07.08.2007 год. в размер на 50 000 лв. – частично от 135 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, се явява
основателен и доказан. Като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34/08.06.2021 год. на Окръжен съд – гр. Русе по т.
д. № 381/2020 год. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8