№ 237
гр. Пазарджик, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Л. Пунтева
СъдебниГАЛЯ ЦАНКОВА СТОЕНЧЕВА
заседатели:ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА
ЧИФЧИЕВА
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
и прокурора Анг. Д. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Наказателно
дело от общ характер № 20225200200184 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Явява се лично подс. Реджеп Исмет Мутешим, редовно призован, и с
адв. Ж.К. – редовно упълномощен.
Явява се и адв. В.А., като защитник на подсъдимия.
За ОП Пазарджик се явява прокурор П..
Явява се брата на починалия Дж.А. М. - ЮС. АЛ. М. редовно призован.
Не се явява сестрата на починалия Дж.А. М. - А.. АЛ. М. редовно
призована.
За Ю.М. и А.М. – наследници на починалия се явява адв. И.И..
За Ю.М. се явява и адв. Р.А. - редовно упълномощен.
Адв. А.: Моля да приемете молба от Ю.М., с която същият моли да бъде
конституиран само като частен обвинител по делото.
Подс. М.: Не държа адв. А. да ме представлява. Отказвам се от него.
Заявявам, че желая само адв. К. да ме представлява.
С оглед изявлението на подсъдимия, че не желае да бъде представляван
от адв. А., а само от адв. К., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА от присъствие в залата явилия се адв. А..
1
Съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 101 от НПК по отношение на
законния наследник на починалия неговата сестра - А.. АЛ. М.. За същата е
налице на ДП медицинска документация, а освен това, в протокола й за
разпит на лист 155 от ДП, адв. И.И. е обяснил, че същата не е в състояние да
води нормален и смислен разговор и не осъзнава значението на казаното й. По
тези причини съдът счита, че същата няма как да изрази правна и валидна
воля да упълномощи адв. И.. Няма пречка същият да бъде назначен като нейн
особен представител, за да защити интересите й на основание чл. 101 от НПК
по делото, поради което и на основание чл. 101 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за особен представител – повереник по делото на А.е А.
- законен наследник на починалия - адв. И.М. И..
Съдът ДОКЛАДВА молба - искане от адв. Ж.К. за разглеждане на делото
по реда на Глава 27-ма от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата, в
която подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Прокурор П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. И.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Правя искане
А.е А. да бъде конституирана като частен обвинител по делото. Не правя
искане да бъде конституирана като граждански ищец.
Адв. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Не постъпиха искания за отвод на съдебния състав, съдебния секретар
и прокурора.
С оглед изявлението на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ:
2
Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:
ПОДС.Р. ИСМ. М. : роден на 06.05.1993 г. в гр. В., живущ в гр. С.,
общ. В., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, работи като детегледач в Агенция по заетостта, с ЕГН
**********.
Получил препис от обвинителният акт преди повече от 7 дни преди
датата на съдебното заседание.
На подсъдимия се разясниха правата му по чл. 55, чл. 94, чл. 97, чл. 115,
ал. 3 и ал. 4, чл. 274 от НПК, както и възможността за съкратено съдебно
следствие.
Пристъпи се към разглеждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК:
Прокурор П.: По въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК становището ми е
следното:
Делото е подсъдно на Окръжен съд Пазарджик. Липсват основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство. Не са налице
допуснати в ДП съществени нарушения на процесуалните правила и същите
да ограничават правата на обвиняемия. Относно разглеждане на делото по
реда на особените правила – колегата представи пред вас искане. Налице е
искане за разглеждане на делото по реда на Глава 27-ма от НПК. Не са
налице основания за привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Не
са налице основания за назначаване на резервни защитници, преводачи или
тълковници, или да се извършват съдебно-следствени действия по делегация.
На този етап не се налага изменение на мярката за процесуална принуда -
„Парична гаранция в размер на 6000 лв.“ На този етап няма да соча
доказателства. Молбата за конституиране е своевременно представена, да се
уважи.
Адв. А.: Присъединявам се към казаното от прокурора. Моля да се
разпоредите мярката за неотклонение да остане същата. Няма пречка да се
разгледа делото по реда на Глава 27-ма от НПК. Поддържам молбата за
конституиране на повереника ми като частен обвинител. Няма да се
конституира като граждански ищец.
Адв. И.: Поддържам казаното от колегата. Не се противопоставям
3
наследникът на починалия да се конституира като частен обвинител.
Адв. К.: Становището ми относно конституиране на наследника на
починалия като частен обвинител – не се противопоставям.
По въпросите по чл. 248 от НПК, считам, че делото е подсъдно на
Окръжен съд Пазарджик. Липсват основания за прекратяване и спиране на
наказателното производство. Не са допуснати в ДП съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат връщане на делото. Считам, че с
оглед нашата молба е налице основание за разглеждане на делото по реда на
особените правила – поддържам това искане. Не са налице основания за
привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Не са налице основания
за назначаване на резервни защитници, преводачи или тълковници, или да се
извършват съдебно-следствени действия по делегация. Не се налага мярката
за процесуална принуда да бъде променяна. Представям и моля да приемете
като доказателство по делото характеристика за подсъдимия.
Прокурор П.: Да се приеме характеристиката. Да се конституира А.е А.
като частен обвинител.
Адв. И.: Да се приеме характеристиката.
Адв. А.: Да се приеме характеристиката. Не се противопоставям А.е А.
да бъде конституирана като частен обвинител по делото.
Адв. К.: Не се противопоставям А.е А. да бъде конституирана като
частен обвинител по делото.
Прокурор П.: Преди да се произнесете, заявявам, че установих допуснати
фактически грешки в обвинителния акт. В диспозитива в ДК № е записано
правилно, но в обстоятелствената част на стр. 2-ра, ред 2-ри, да се чете
*******, вместо ******. И още една очевидна фактическа грешка – отразено е
в диспозитива чл. 343, ал. 3, предл. 4-то, но смятам, че е приложение 6-то. В
този случай правя изявление, че е допусната фактическа грешка. В този
смисъл да се допусне отстраняване на тези очевидни фактически грешки.
Адв. А.: Да се уважи искането на прокурора. Относно правната норма,
действително е така – приложение 6-то.
Адв. И.: Поддържам казаното от колегата.
Адв. К.: Не възразявам да се допусне поправка на тази очевидна
фактическа грешка. Считам, че тази поправка не нарушава правото ни на
4
защита. Не следва да се връща делото на прокурора. Изрично правя
изявление, че това не нарушава правото на защита и не следва да се връща
делото на прокурора за отстраняване на тези очевидни фактически грешки.
Страните напуснаха залата, като съдът на основание чл. 248, ал. 5 и
ал. 6 от НПК се оттегли на тайно съвещание, след което се произнесе с
определение, което бе обявено на страните.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА СЕ ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
Делото се ДОКЛАДВА от председателя на съдебния състав.
Предоставя се възможност на прокурора да изложи обстоятелствата,
включени в обвинението.
Прокурор П.: Поддържам обвинението. Няма какво да добавя.
Пристъпи се към разпит на подсъдимия М.:
ПОДС. Р. ИСМ. М. : Признавам изцяло фактите, така, както са изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласен съм да не се събират
доказателства за тези факти, а да се ползват доказателствата, които са
събрани в ДП. Отказвам се от разглеждане на делото по общия ред.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът РАЗЯСНЯВА на
подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК, като го уведомява, че съответните
доказателства в ДП, както и направените от него самопризнания по-горе ще
се ползват при постановяване на присъдата.
На основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че
5
направените по-горе самопризнания от подсъдимия се подкрепят от
събраните в ДП доказателства
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА, че при постановяване на присъдата ще ползва така
направените самопризнания на подсъдимия без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Страните по отделно: Нямаме искания по доказателствата.
На основание чл. 283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА всички доказателства, събрани по ДП №
467/2021 г. по описа на РУ МВР - В.: фиш за СМП № 119347, Справка от
Централна база КАТ, Заповед за задържане на лице, Протокол за личен обиск
на лице, 5 броя Протоколи за доброволно предаване, Удостоверение за
наследници, Препис-извлечение от акт за смърт, Писмо от Директора на ДПБ
Пазарджик, Епикриза, Писмо от началник РЦ 112 - Кърджали, Писмо от
Директора на МБАЛ Пазарджик, 2 броя Книга за повикванията на Станция за
БМП, Фиш за СМП, Фиш за спешна заявка, Книга да повикванията на
Станция за БМП, Писмо от Директора на ДПБ Пазарджик, 2 броя епикризи, 2
броя Протокол за разпит на обвиняемия, Вносна бележка за внесена парична
гаранция, Справка за съдимост, Характеристична справка, Справка за
нарушител/водач, Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, Протокол за оглед на местопроизшествие, 2 броя Протокол за
оглед на веществени доказателства, Протокол за оглед на местопроизшествие,
Протоколи за разпит на свидетелите Ф.Х., С.Б., Р.И., Ш.Ф., С.Ф., А. Д., А.Б.,
М.Р., Ч.В., Р.Т., А.М., Ю.М., Протокол за химическа експертиза, СМЕ за
оглед и аутопсия на труп, Комплексна послесмъртна психиатрична-
психологическа експертиза, Писмо от Директора на ДПБ Пазарджик,
Комплексна автотехническа и медицинска експертиза, Постановление от
24.02.2022 година, 2 броя Приемо-предавателен протокол за върнати
веществени доказателства.
6
На основание чл. 284 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на страните компакт дискове и фотоалбуми, и ги
ПРИЕМА като доказателства по делото.
ПРЕДЯВЯВА на страните веществените доказателства и ги ПРИЕМА
като доказателства по делото.
Страните по отделно: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна. Извършени са
всички необходими следствени действия за обективно, всестранно и пълно
изясняване на делото, поради което и на основание чл. 286 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурор П.: Ув. г-жо Председател, ув. Съдебни заседатели, както
стана ясно подсъдимият призна фактите, изложени в обвинителния акт,
съгласи се да не се събират доказателства за тях, затова аз накратко ще посоча
по-важните неща от фактическата обстановка по обвинението.
След проведено разследване на 23.09.2021 г. около 05:30 часа сутринта,
св. Б. със своя автомобил „Ситроен“, в който се намирали и неговите колеги
Кутов и Ибиш, излизали от гр. С. в посока гр. В.. Малко след напускане на
населеното място С., те забелязали пешеходец, който бил с тъмни дрехи,
много брадясало лице, неглижиран – отминали го. Това бил пострадалият
Дж.А. М.. Минути по-късно по същото място преминал св. Ибишев със своя
автомобил „Мерцедес“. Той също излизал от гр. С.. В близост до чешма на
пътя, забелязал същия човек – с разрошена коса, брадясало лице, неугледен и
с неориентирани движения. Това бил също Дж.А. М. – пострадалия. На
същата дата, малко по-късно подсъдимият излязъл от дома си в гр. С. с
товарния автомобил „Мерцедес“, собственост на фирма „Фере“, от центъра на
града качил колегите си - свидетелите Ш.Ф. и А. Д., да заминат на работа
извън С.. На предната седалка до подсъдимия стоял колегата му Д., а зад него
7
– св. Фере. Пътната обстановка не била добра, валяло дъжд, било още тъмно.
Около 05:45 ч., било още тъмно, на прав участък в тяхната лента за движение,
независимо от дъжда който валял, автомобилът бил на фарове, св. Д.
забелязал нещо легнало на пътя, помислил си че е животно, предупредил
подсъдимия да внимава. В момента, когато бил предупреден, автомобилът
вече бил наближил това препятствие. Оказало се, че това е пострадалият
Дж.А.. Подсъдимият се опитал да заобиколи препятствието със съответни
маневри наляво и надясно, но не успял, и фактически преминал през тялото
на пострадалия, като малко след това преустановил движението на товарния
автомобил „Мерцедес“. Непосредствено след като М. преминал през тялото
на пострадалия, непосредствено след като те си тръгнали, на мястото
преминал и св. Х.. Искам да уточня, че подсъдимият след като спрял на
няколко метра, преминавайки през тялото на пострадалия, се върнали
обратно и видяли, че това е труп на човек. Бил много стресиран. Разбрал, че
всъщност неговият автомобил е преминал през тялото. Друг е въпросът дали е
знаел, че именно той е направил това увреждане, но впоследствие е установен
този факт. Уплашен, той заявил на свидетелите да се прибират в гаража,
защото бил стресиран от видяното. След като тръгнали да се прибират
непосредствено след това, оттам преминал с лек автомобил „БМВ“ и св.
Ф.Х.. Той забелязал на пътното платно някакъв предмет, предположил че
наистина е животно, но като приближил установил, че това е човек премазан
от автомобил. Впоследствие са извършени огледи на място, множество
процесуално-следствени действия и е установено, че автомобилът, който е
управлявал подсъдимият е преминал през тялото на пострадалия. Назначени
са съответните СМЕ, които са констатирали причината за смъртта.
Назначена е и САвтЕ. От заключението на СМЕ е установено, че са
причинени множество травми по цялото тяло на пострадалия, като причина за
неговата смърт е посочена откритата ЧМТ, лицево-челюстна, гръдна и
коремна травми. Както казах назначена е САвтЕ. Тя е установила скоростта
на движение, начина, по който е можело евентуално да се заобиколи това
препятствие или да се спре, скоростта, с която е следвало да се движи
подсъдимият. Установено е освен това, че пострадалият е със заболяване –
„параноидна шезофрения“. Настаняван е многократно в ДПБ Паталеница,
като последното му пребиваване в болницата е било само месец-два преди
случая. Не е установено със сигурност, дали същият след напускането на
8
болницата е приемал редовно лекарствата, които са му били предписани.
Установено е в практиката, особено при параноидна шезофрения, когато не се
вземат редовно лекарствата при това нелечимо заболяване, много често
настъпва състояние на суицидни намерения, които понякога настъпват при
този вид заболявания. Според семейния лекар на семейството – д-р М.,
същият заявява, че братът на пострадалия също е с такова заболяване, а също
така и неговата сестра. Така или иначе, ясно е, че е извършено едно
престъпление по транспорта, тежко престъпление по транспорта, тъй като
съгласно квалификацията по НК, подсъдимият попада в една от най-тежките
форми на изпълнително деяние, а именно: избягал от местопроизшествието.
Така го приема обвинението. Когато уважаемият съд се оттегли да решава
въпроса за наказанието, ако се приеме, че е налице вина, следва да се имат
предвид всички обстоятелства, които споменах, като хронология на
събитията. Тука не е изрично да се спомене, че комплексната послесмъртна
психиатрична експертиза също е споменала, че е налице патология в
концентрацията, намаляване дълбочината на вниманието и патология в
мисловната дейност на пострадалото лице. Това от една страна донякъде
кореспондира със заявеното от мен, че понякога настъпват намерения за
суицид. От друга страна е един категоричен факт, че тук е налице
съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, с оглед намаляване
дълбочината на неговото внимание. Още повече, пострадалият е лежал на
пътното платно в лентата за движение към гр. В., на дясната си страна, с
глава град С., както е заключението на комплексните експертизи. Това също
налага един извод, че пострадалият отново може да се направи синхрон с
поведението му с оглед обстоятелството, дали е използвал лекарствата, които
са му предписани, след като тялото му е било насочено с глава към гр. С., той
през цялото време още отдалече е виждал приближаването на автомобила от
страна на подсъдимия, виждал е осветяването на тези фарове, които са били
директно в очите му и въпреки това не е предприел действие, за да съхрани
собствения си живот. Независимо от всичко, както вече споменах, извършено
е това тежко престъпление по транспорта и съгласно съдебната практика е
налице бягство от местопроизшествието. Всички тези обстоятелства, които
повтарям и споменавам, излагам пред вас с оглед обстоятелството, когато се
оттеглите и решавате въпроса за наказанието, следва да имате предвид освен
всичко което споменах, обстоятелството, че подсъдимият е сравнително
9
дългогодишен водач, няма нарушения по транспорта, същият е с
необременено съдебно минало, охарактеризиран е положително, в момента
работи като детегледач, която е една благородна професия. Наказанието,
което предвижда закона е тежко, но с оглед всички тези обстоятелства, и
предвид целите, които са визирани в чл. 36 от НК, като обвинител предлагам,
все с оглед целите на наказанието, да постановите наказание при условията на
чл. 66 от НК, със съответния изпитателен срок и задължително лишаване от
правоуправление, съгласно закона. По отношение на веществените
доказателства, следва да бъдат унищожени, тъй като става въпрос за предмети
и медицински вещи. По отношение МНО - на този етап предлагам да остане.
Адв. А.: Ув. г-жо Председател, ув. Съд.зас., относно фактологията на
процесния казус, аз се присъединявам изцяло към казаното от представителя
на ДО. За мен няма съмнение, че от абсолютно всички събрани доказателства
по делото се установява по един безспорен и категоричен начин, изцяло
вината на подсъдимия, механизма на извършване на деянието, първите стъпки
след неговото извършване, което е малко по-шокиращо. Лично аз смятам, че
правилната позиция на всеки един водач, на който може да се случи такъв
инцидент, е да спре и да окаже помощ на пострадалия, независимо дали е
психично болен, дали му е станало лошо или не, поради какви причини се е
намирал на пътното платно. Да, в действителност заключението на вещите
лица е еднозначно, че, ако е бил изправен, ще бъде забелязан от по-далече, но,
ако се беше движил със съобразената с пътна обстановка скорост, той също
би избегнал сблъсъка и не би настъпил този пътен инцидент. Безспорно е
налице пряка и причинна връзка, както на нарушаване на ЗДвП с настъпилото
ПТП и тежките увреждания, които е получил починалия, и настъпилата
смърт. В действителност безспорно е, че от субективна страна, подсъдимият
не е искал и не е желаел настъпването на този вредоносен резултат, но е бил
длъжен да предвиди именно настъпването на обществено-опасните
последици. Аз ще Ви моля да имате предвид това, което преди малко
споменах, че в действителност младата възраст – 29 години, изплашил се е, но
се е върнал в цеха, взел е водоструйката и започнал да мие микробуса отпред
и отзад, тоест да заличи следите, останали от пътния инцидент. В
действителност подсъдимият изразява съжаление за случилото се, дава
съгласие за провеждане на делото по Глава 27-ма - съкратено съдебно
следствие, тоест наказанието да бъде определено по-леко от предвиденото,
10
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, считам, че няма за
това пречка с оглед чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
но задължително ще Ви моля да го лишите за максимален срок от право да
управлява МПС – за срок от 5 години, тъй като поведението му като водач на
процесната дата, аз лично не споделям.
Моля да имате предвид и обстоятелството, че подсъдимият М. е изразил
своята първоначална позиция след настъпването на този пътен инцидент и все
пак, видно от обвинителния акт, имал е първоначално намерение да се обади
на тел. 112, но поради какви причини и обстоятелства не го е направил, не се
знае, факт е, че е осъществен състава на този тежко наказуем състав по чл.
343, ал. 3, предл. 6-то във вр. с чл. 343, ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за
което се предвижда наказание от 3 до 15 години лишаване от свобода. Моля
при постановяване на Вашия съдебен акт да отчетете всички тези факти и
обстоятелства във връзка с този процесен инцидент.
Адв. И.: Колегата А. достатъчно подробно изложи цялата фактология
по преследването и събраните доказателства - аз съм напълно съгласен с него.
Адв. К.: Ув. Г-жо Председател, ув. Съд.зас., по Глава 27-ма се
разглежда делото, тъй като всички релевантни факти в обвинителния акт, ние
ги приемаме и затова сме признали фактите. Има една особеност обаче, ние
признаваме фактите, но не и правния анализ на някои места, направени в
обвинителния акт, затова аз ще наблегна на съществените релевантни факти,
от които може да се направят съответни изводи. Например: от комплексна
САвтМЕ на стр. 13-та, в констативно-съобразителната част /ще имам предвид
само констативно-съобразителната част/, важно и съществено експертите
казват: „фактори, намаляващи видимостта“. Освен тъмнината и дъжда,
асфалтовото покритие е сравнително ново и при намокряне си променя цвета
към по-тъмно. Няма спор и това се признава и от прокуратурата, че
пострадалият е бил облечен с тъмни дрехи, но има една особеност, той е
лежал по дължина на пътя, което допълнително намалява неговата видимост.
На стр. 14-та, разстоянието при всичката тази намалена видимост, от
която е било възможно да се забележи и да се възприеме като опасност на
самото движение, въобще като обект с различими конкретни признаци,
експертизата дава между 30 и 35 метра, след което казва 30-40 метра, тоест
11
най-близкото разстояние, от което може да се види е 30 метра. Точно от
толкова го е възприел, съгласно експертизата, и подсъдимият.
На стр. 15-та експертизата прави едни изчислени, с колко км/ч се е
движил и установява, че е около 58 км/ч. Тук съм длъжен да направя едно
уточнение: Около означава от 3 до 5 километра разлика, тоест 53, 55, 58
км/ч. Ние го приемаме това.
На стр. 15-та освен това, при тази скорост дължината на опасната зона е
58,6 метра. Тя се изминава за 5,28 секунди. При тази скорост на движение
около 55 км/ч и 30-те метра, което е максимално бързо, защото може и от 40,
първите 32 метра се движи, дори и да се употреби спирачка, се движи с
началната скорост, тъй като има време за реакция на водача и сработване на
спирачната система, или произшествието при тази скорост е
непредотвратимо, тъй като на стр. 16-та се заявява, че при тази скорост на
движение от 58 км/ч, препятствието попада в опасната зона за спиране.
На въпроса, който неправилно е зададен за безопасна скорост, защото
правилният въпрос е: „С каква скорост би било предотвратимо
произшествието?“ и затова аз така го преформулирам, то е едно и също,
експертите казват следното: Стр. 17-та: „При видимост 30 метра, която е
минимално възможната да се възприеме, скоростта на този инкриминиран
автомобил, е 34.9 км/ч. При видимост 40 метра – 43.5 км/ч“. С какво не сме
съгласни с правните оценки и с правните изводи в обвинителния акт? - На
първо място на стр. 2-ра горна част, 7-мо изречение: „Скоростта на движение
и съгласно становището на автоекспертите, била несъобразена с пътната
обстановка около 58 км/ч, вместо до около 43.5 км/ч“. Моето възражение е
това, че автоекспертите никъде не казват, че тази скорост е несъобразена.
Това е право на прокурора, това е правна оценка, която той дава и затова е
внесъл обвинителен акт.
На стр. 4-та долу е записано: „При конкретните пътни условия,
подсъдимият се движил с несъобразена скорост от 58 км/ч, вместо с
безопасната до 43.5 км/ч.“ и последното, което е правна оценка и
интерпретация - на стр. 5-та горна част: „По този начин не е успял да спре
своевременно пред предвидимо препятствие, нито да го заобиколи“.
Според мен съгласно съществените факти по делото и най-вече
комплексната експертиза, препятствието не е предвидимо, защото, ако то е
12
предвидимо, съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 1-во, би трябвало да са налице
определени обстоятелства. То би било предотвратимо, както казват
експертите: „Ако той беше прав“. Тогава вече – да, то е предотвратимо.
Когато лежиш на пътното платно с тъмни дрехи, надлъжно - това е
непредвидимо. Следователно ние влизаме в хипотезата изр. 2-ро на чл. 20, ал.
2 и в този случай питам аз: Кой водач би могъл да предполага, че там на този
прав участък с много добра видимост, въпреки намалената от дъжда и
тъмната част, чл. 21 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за този път е
80 км/ч. С 58 км/ч или с 55, той е могъл да спре пред всяко предвидимо
препятствие, но не би могъл да спре пред конкретните условия, които аз
казах. Той как да знае, че примерно там ще лежи този човек, за който имаме
данни, че много пъти е намиран в това състояние от полицейски служители и
те са предотвратявали такъв инцидент. Ами никой. Така че ще моля съда да
обърне внимание точно на този момент. 43,5 км - добре, ако се движеше с 50,
или с 44, или с 45 км, той отново би следвало да бъде обвинен, че видите ли,
отново не е с безопасната скорост. Според мен, конкретната обстановка води
до извода и се поставя този въпрос: Съобразена ли е скорост 55 и 80 км/ч?
При 50 км/ч също би настъпило това ПТП, но то не може да се види преди 30
метра. От тази гледна точка ми се струва, че правилното е, като правна
оценка, че препятствието е непредвидимо. И тогава при непредвидимо, ако
можеше да се види от пет метра, примерно говоря, и трябваше да се движи с
пет или десет км/час, какво правим тогава, това ли е съобразената скорост?
Когато правната теория и трайната съдебна практика говори за непредвидимо
препятствие, тя има предвид точно тези конкретни особености, които са тука
налице. Всеки конкретен случай си има особеност. Това е нашият случай.
Затова аз считам, че, попадайки в опасната зона, е налице едно случайно
деяние, съгласно чл. 15 и същият би следвало да бъде оправдан.
Алтернативно обаче, ако съдът приеме и не се съгласи с нашите доводи,
че е налице случайно събитие, то ще Ви моля да имате предвид, че са налице
смекчаващи вината обстоятелства. Част от тях много коректно и етично ги
изложи прокурорът, даже и частният обвинител. Няма да ги преповтарям.
Само ще отбележа, освен чистото съдебно минало, което е най-важното,
младежката възраст, това, че работи постоянно, добрата характеристика,
която се дава от обществото и нещо, което прокурорът загатна, според мен
значителният принос на пострадалия за вредоносния резултат е много голяма,
13
то е не по-малко от 50 процента, даже според мене е между 70 и 80%.
Съгласно ТР № 2/2016 г. на ВКС ОСНК, се посочва като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Ще моля съда при тези факти, ако приемете, че
той е виновен да наложи наказание след като го намали, да е в минималния
размер и ако се получи наказание под три години, мисля, че са налице всички
предпоставки за прилагането на едно условно осъждане, съгласно чл. 66 НК,
като в посоченото Тълкувателно решение т. 1-ва, втората алинея, също се
казва, че макар и пряко да не е предвидено в нормата на чл. 66, значителния,
даже приноса на пострадалия, който е безспорен, в причиняването на
обществено-опасните последици, това косвено с оглед и целите на самото
наказание по чл. 36, които изцяло са изпълнени, може да се приложи този
институт. Приключвайки, едва ли на тази младежка възраст, при тези факти,
ще бъде превъзпитан подсъдимият, ако ефективно му се наложи едно
наказание при условие, ако приемете неговата вина. Ако приемете, че е
виновен, формата на вината е непредпазливост във вида на небрежност.
Прокурор П. /реплика/: По отношение на предвидимото и
непредвидимото препятствие, практиката на ВС действително е доста
разнородна, но основният момент, който е очертан и изводите, които се
правят за нея е, че водачите винаги трябва да се движат с такава скорост, с
която да могат да възприемат всяко едно препятствие по пътя. Факта, че то е
забелязано от свидетелите, красноречиво говори, че е имало възможност това
препятствие да се забележи. Друг е въпросът за начина, по който
пострадалият е лежал, тялото му обърнато към автомобила, неговото
психично състояние и т.н..
Адв. А. /репкила/: Не мога да се съглася със защитата по отношение на
някои от обстоятелствата. Да, в действителност няма никаква процесуална
пречка да бъде изложена подобна защитна теза, но не може, недопустимо е да
се цитират избирателно експертизите на вещите лица, защото, ако не
признаваха фактите и събиране на доказателства в тази насока, друг би бил
въпроса. Има зона за видимост. Вещите лица много точно са я посочили, и,
ако се е движил не с 58 км/ч, а с 45, той би го забелязал. Съдебната практика е
противоречива в действителност, но тя е еднопосочна по отношение на
случайното деяние. Върховните съдии казват: Да, възможно е да има
случайно деяние, но не трябва да има нарушаване на ЗДвП и неговия
правилник. В конкретния случай по безспорен начин са установени тези
14
нарушения. Ето защо, аз не мога да се съглася, че е налице случайно деяние.
Това, по какви причини е бил там, дали му е станало лошо, дали е паднал,
поради какви причини се е намирал в онзи момент на това процесно място, е
друг въпрос. Ето защо, аз не мога да се съглася при тази отлична видимост,
съвсем ясно се вижда на фотоалбумите, автомобилите преминали преди това
са го забелязали, и то 15-20 минути преди това, съвсем ясно се вижда, каква
пряка видимост на 100-на метра и повече. Ето защо, аз ще Ви моля да имате
предвид заключенията, които бяха приети и нарушенията на ЗДвП. Всичко
това е вследствие причинно-следствената връзка. Поддържам казаното и
относно небрежността съм съгласен.
Адв. И.: Няма какво да добавя. Поддържам казаното от адв. А..
Адв. К. /дуплика/: Искам да взема становище относно изявлението на
повереника на частния обвинител:
Свидетелите, които са го видели, те са трима, те са го видели прав. Ще
кажа и за четвъртия. Само един от тях е успял да го избегне в последния
момент, когато е бил в платното за движение, докато другите двама са го
видели извън платното за движение, когато е бил прав. Самата експертиза
казва, че, ако беше прав, щеше да се види. Тогава не можем да гадаем било ли
е предотвратимо или не. Да, щом е прав, той трябва да го види, точка по
въпроса. Този човек, който го е заобиколил, ако внимателно се прочетат
неговите показания, той действително казва, че се е движил с около 40-45
км/ч. Никой не може да каже точно с колко километра се движиш в този
момент, защото си концентриран в пътната обстановка. Колегата обаче не е
прав, че, ако се е движил с 40-45 км/ч, той е щял спре. Не, щял е да го
прегази отново. Тоест тука нямаме прегазване, а щял да мине върху него и
долните части да причинят абсолютно същото. Тъй като максималната
скорост при мокър асфалт експертите казват че е 43,5 км/ч, при 44, 45, 48, 50
км/ч, произшествието би настъпило отново при 30-40 метра видимост, която
ние обективно я приемаме.
Не мога да се съглася, че защитата, видите ли, избирателно изтъква
някои изводи на автоекспертите и на комплексната СМЕ, а други не. Освен
това колегата изглежда бърка признаването на вината с признаването на
фактите по Глава 27-ма. Това, че ние сме признали фактите на обвинителния
акт, които аз изрично казах, не означава, че сме признали вина, и не може да
15
се правят анализи въз основа на тези факти, затова, дали има случайно деяние
или няма.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Реджеп Мутешим:
Поддържам казаното от адвоката ми. Не съм искал така да стане, много
съжалявам. Просто бях много изплашен и стресиран, не знаех, какво да правя
и затова напуснах местопрестъплението.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Реджеп Мутешим: Съжалявам за
случилото се. Съболезнования на близките. Мисля, че не съм виновен, поради
причината, че човекът беше там легнал, дъжда, тъмните дрехи, които се
сливат с мократа обстановка. Помислих си, че някой друг го е блъснал преди
това, за да лежи в 05:30 ч. сутринта на асфалта, не исках да поемам чужда
вина. Стресиран бях и затова напуснах местопроизшествието. Съжалявам, че
затрудних работата на полицаите и на Вас. Ако мислите, че съм виновен, ще
Ви помоля за минимално наказание. Това е, благодаря.
Съдът счете делото за изяснено и се оттегли на съвещание за
произнасяне на присъдата, която обяви на страните, като им разясни правото
на жалба и протест и сроковете за това.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи в
12:15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16