Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 27.05.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 07.04.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: А. Николова
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 246 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се
посочва, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищцата А.К.К.,
на 22 години.
Сочи се, че на
19.08.2017г., около 16:20 ч. по път 1-6 км. 274+860 между гр. П. Баня и гр.
Калофер при управление на мотоциклет марка „***“ с per. № ***, водачът Т.Д.С.,
ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата, като загубил контрол
над управляваното от него МПС, вследствие на което возещата се отзад А.К.К.
изхвърчала от мотора и паднала на асфалта. Вследствие на ПТП са причинени
телесни увреждания на пътничката, а именно ищцата А.К.К..
Посочва се, че по
случая е образувано ДП № 479/2017 г. по описа на РУП - Карлово, пр.пр. №
6716/2017 по описа на РП - Карлово, производството по което към момента не е
приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на процесното ПТП и
вредните общественоопасни последици от него е виновното нарушение на правилата
за движение по пътищата от страна на водача Т.Д.С.. В конкретната ситуация за
водача са били налице определени, фиксирани в закона задължения за спазване
правилата за безопасно движение по пътищата, които го задължават да се
съобразява с конкретната пътна обстановка. С оглед на изложеното в случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на водача Т.Д.С. и настъпилите
обществено опасни последици - причинените телесни увреждания на ищцата А.К.К..
Посочва се, че за
увреждащия мотоциклет марка „***“ с per. № ***, управляван от водача Т.Д.С.,
има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника, з.п. №
BG/22/117000933095/24.03.2017г., със срок на валидност една година, считано от
24.03.2017 г. до 24.03,2018 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие - 19.08.2017 г. По силата на този договор, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и
имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява
минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2017 г.
В исковата молба се
сочи, че в конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ,
пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК “**“
АД и е представила всички документи, с които разполага. По случая е заведена
преписка, по която застрахователят е отказал да изплати обезщетение. С оглед на
изложеното, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК
“**“ АД за причинените имуществени и неимуществени вреди на ищцата.
Посочва, че в
резултат на процесното ПТП пострадалата А.К.К. е получила следните травматични
увреждания: Счупване на долния край на бедрената кост, открито. ВЛЦ генус
синистра. Фрактура копд. лат. Феморис синистра. Фрактура пателе аперта.
Дефектус кутис.
Сочи се, че след
инцидента на 19.08.2017 г. пострадалата е приета за лечение в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД - Пловдив с оплаквания от разкъсно-контузна рана по латерална част
на дясно коляно, болка при активни и пасивни движения в лява колянна става,
силно замърсена с пясък рана, бременност в 3 месец. Извършени са й клинични
прегледи, консултация със специалисти - рентгенолог, интернист - кардиолог,
ортопед - травматолог, гинеколог, инфекционист - по повод контакт с болен от
варицела. Проведено е медикаментозно лечение и съгласно оперативен протокол №
2229 от 19.08.2017 г. е извършена оперативна интервенция: ПХО, РСОМ, Дренаж.
Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Фемур. На 25.08.2017 г.
пострадалата е изписана от болницата с окончателна диагноза: Счупване на долния
край на бедрената кост, открито. ВЛЦ генус синистра. Фрактура конд. лат.
Феморис синистра. Фрактура пателе аперта. Дефектус кутис. При изписването й е
назначено медикаментозно лечение за дома, дадени са препоръки за носене на
тутурна шина 45 дни, да не се натоварва ляв крак 4 месеца, да се следи за
циркулярни смущения, да се правят превръзки през 3-4 дни, конците да се свалят
след 14 ден. Указана е необходимост от контролни прегледи в болницата, както и
за консултации с АГ, проследяване на състоянието от ОПЛ, АГ и инфекционист.
В исковата молба се посочва,
че на 07.05.2018 г. пострадалата е приета по спешност за лечение в Ортопедично
отделение към УМБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ ПЛОВДИВ“ ООД с оплаквания от наличие на
палпаторна и функционална болезненост в областта на ляво коляно, невъзможна
пълна флексия и екстензия на ляво коляно, зачервяване и подуване в областта на
ляво коляно; наличие на стар оперативен цикатрикс в същата област, наличие на
едем и рубор, състояние след метална остеосинтеза по повод фрактура на пателата
в ляво, данни за инфламацио. Извършени са й клинични прегледи, консултация със
специалисти - кардиолог, анестезиолог, рентгенолог. Проведено е медикаментозно
лечение и след проведен Консилиум и взето решение за оперативно лечение,
съгласно оперативен протокол № 83.29 от 08.05.2018 г., е извършена оперативна
интервенция: Ексцизия на лезии на друга мека тъкан, при която под обща
анестезия и след щателно почистване на оперативното поле по остър и тъп начин е
достигнато до металните тела, които с помощта на екстрактор са екстерпирани,
проверена е хемостазата. На 10.05.2018 г. пострадалата е изписана от болницата
с окончателна диагноза: Други увреждания на костно-мускулната система след
медицински процедури - М96.8. При изписването й са дадени препоръки за
контролни прегледи - на 12 ден следоперативно за махане на конците и до 30 дни
следоперативно 2 контролни прегледа. Дадени са препоръки към ОПЛ да следи
общото състояние и контрола на ПКК за проследяване и долекуване, превръзки през
ден, да се проведе курс ЛФК и ФТР. При изписването й е издаден болничен лист за
34 дни отпуск по болест.
Сочи се, че в
резултат на уврежданията, получени от настъпилия на 19.08.2017 г. инцидент,
ищцата А.К.К. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от
получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не
се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента пострадалата
е получила счупване на долния край на бедрената кост, открито, като е
претърпяла две оперативни интервенции на увредения крайник. Вследствие на
травмите пострадалата е трябвало дълго време да спазва постелен режим, да не
натоварва крайника, имала е ограничени движения за продължителен период, имала
е оплаквания за болки, като за известен период от време е разчитала на близките
си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието.
Изпитвала е цялостен дискомфорт вследствие на травмите, не е възстановена,
продължава да изпитва болки в увредените места и редица неудобства в
ежедневието си, оздравителният й процес продължава и към настоящия момент, с
нарушения на съня е, напрегната е, не е в състояние да се натоварва психически
и физически. Поради дългото обездвижване, вследствие на получените травми, и
заразяването й с варицела при престоя й в болницата, ищцата се е наложило да
прекъсне бременността си. Освен болките ищцата е изживяла и силен стрес при
процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в нейното съзнание.
Посочва се, че
предвид изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата
следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо
значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се,
не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите
и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от
извършеното престъпление.
В исковата молба се
сочи, че вредите на ищцата са в резултат виновното поведение на водача на
увреждащия мотоциклет Т.Д.С., а за причинените от него вреди отговаря
ответникът по делото ЗК “**“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на
пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищцата е налице правен
интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените неимуществени и имуществени вреди. Претендиралата сума е съобразена
от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки
и страдание от причинените травматични увреждания, а от друга страна с лимита
на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да
постанови решение, с което да приеме, че предявеният граждански иск е
основателен и доказан по размер, и да осъди ответника ЗД “**“ АД да заплати на
ищцата А.К.К. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания
при процесното ПТП, в размер на сумата от 25 500 лв., частичен иск от 80 000
лв.
Претендира се
законна лихва върху сумата, считано от 27.08.2017 г. - датата на която изтича
срока по чл.429, ал. 3 от КЗ, вр. с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното
изплащане.
В съдебно заседание от 07.04.2021 г. съдът е допуснал
увеличение на предявения иск от ищцата от 25 500 лв., предявен като
частичен от 80 000 лв. на 200 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при процесното
ПТП.
Претендират се направените по делото
разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА с ДДС, като
моли съда да счита настоящата молба за списък на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва
изцяло предявените срещу застрахователното дружество искове по основание и
размер, като счита, че същите са неоснователни и завишени по размер.
Оспорва твърдението,
че ищцата е пострадала в пътен инцидент. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на ПТП. Оспорва виновно или противоправно поведение от страна на
застрахования при ответника водач. Оспорва твърдението, че Т.Д.С. е допуснал
нарушение при управление на мотор "***" с peг. № СН0397К, вследствие
на което е настъпило събитието. Няма влязло в сила наказателно постановление
или присъда срещу Т.Д.С., установяващи неговата вина, следователно ответникът
по застраховка „Гражданска отговорност“ на мотор "***" с peг. №
СН0397К няма задължения, които да понесе вместо водача. Ответникът носи
отговорност до толкова, до колкото водачът е отговорен за събитие от
19.08.2017г. Водачът не е тестван за алкохол. Прави възражение, че водачът Т.Д.С.
е управлявал мотор "***” с peг. № СН0397К, без да притежава необходимата
категория правоспособност.
Ответникът посочва,
че в представения Констативен протокол не е посочен механизъм на настъпване на
ПТП. Не се съдържат данни къде към момента на събитието се е намирала ищцата А.К.
Кънчева, дали е била пътник, водач или пешеходец, къде и как е настъпило
събитието.
Твърди, че описаният
механизъм на пътен инцидент в исковата молба е напълно хипотетичен и
противоречи на представените писмени доказателства. По данни от исковата молба
само А.К. Кънчева е изпаднала от мотора, но съобразно останалите доказателства
по делото Т.Д.С. също е пострадал, като е получил фрактура на лява ръка,
охлузни рани по глава, ръка и крака.
Сочи, че в
представения Констативен протокол №2017-1024-2393/19.08.2017г., съставен от
дежурен служител на МВР, РУ, гр.Карлово, няма констатации за допуснато
нарушение. Не са изяснени причините и обстоятелствата, във връзка със събитието,
образуван е Заявителски материал № 479 от 19.08.2017г. Произшествието може да е
настъпило в следствие на техническа неизправност на мотор "***" с
per. № СН0397К. Собственикът на автомобила е длъжен да го поддържа в добро
състояние, годно за употреба или водачът, когато възприеме техническа
неизправност е длъжен да преустанови движението, до нейното отстраняване.
Оспорва твърдението,
наведено с исковата молба, че Т.Д.С., в качеството си на водач мотор "***"
с per. № СВ0966МН е нарушил правилата за движение по пътищата, с което е
причинил произшествие, от което е пострадала ищцата А.К. Кънчева.
Навежда доводи, че
ищцата А.К. Кънчева е управлявала мотор "***" с рег.№ СН0397К,
допуснала е нарушение на правилата за движение, причинила е произшествие от
което е пострадала, което е изключен риск по чл. 494, ал.1, т. 1 от КЗ. Навежда
доводи, че произшествието е настъпило поради техническа неизправност на мотор
"***" с рег. № СВ0966МН.
Оспорва
причинно-следствена връзка между събитието от 19.08.2017г. и претендиралите
неимуществени вреди от ищцата.
Оспорва всички
твърдения, наведени с исковата молба за претърпени болки и страдания за ищцата
и емоционални състояния, както и връзката им с описаното събитие. В представения
Констативен протокол е записано, че А.К. Кънчева е с дълбока открита рана в
областта на ляво коляно, отлепена кост.
Оспорва твърденията
от исковата молба, че ищцата е получила всички изброени увреждания, като
счупване на долния край на бедрената кост, открито и др. (използване са
медицински термини, които вероятно дублират първото твърдение) за което не са
представени доказателства. Категорично оспорва твърдението, че оплаквания
лекувани една година по-късно имат връзка с процесното събитие. Оспорва, че
приемът по спешност на дата 07.05.2018г. в УМБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ ПЛОВДИВ“ ООД има
връзка със събитие от 19.08.2017г. Навежда доводи, че ищцата не е положила
грижи за себе си, като не е извела своевременно от организма си, поставена метална
остиосинтеза, не е изпълнила лекарско предписание, с което сама си е причинила
болка и страдание. Поставена остиосинтеза при млад човек се извежда след
няколко седмици от организма, а не се чака организмът да започне да изхвърля
остиосинтезата и тогава по спешност да се отстрани. Закономерност е организмът
да започне да консилидира остиосинтезата, което пречи на нейното отстраняване
след период от 10 месеца.
Оспорва твърдението,
че ищцата все още търпи силни болки; много страдания, че не се е възстановила и
ако е така, оспорва тези обстоятелства да имат връзка с процесното ПТП. Оспорва
всички твърдения, че ищцата не е в състояние да се натовари психически и
физически, че има нарушение на съня или ако е така оспорва, че има
причинно-следствена връзка с ПТП от 19.08.2017 г.
Заявява, че
присъждането на висок размер на обезщетения мотивира ищците да се бавят с
изваждането на остиосинтези, да не провеждат физиотерапия и т.н.
Прави възражение за
намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Навежда доводи, че А.К.
Кънчева има принос за настъпването на травматичните увреждания, като не се е
обезопасила, с подходящо предпазно облекло, не е поставила наколенки или
предпазни кори. Навежда доводи, че не се е возила спокойно и не се е укрепила
на седалката зад водача.
Тези обстоятелства и
факти следва да бъдат отчетен при реализиране гражданската отговорност на
виновния за ПТП водач на МПС, респективно на неговия застраховател, в частта за
определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалото лице. На основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице
следва да бъде намалено.
Счита предявената по
настоящото дело претенция за завишена, с оглед високата степен на съпричиняване
и обществените критерии за справедливост.
Сочи, че размерът на
претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди като последица от процесното ПТП е завишен и несъответстващ на принципа
за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни
увреждания, свързания с тях интензитет на болки и страдания и с оглед
обществените критерии за справедливост, съгласно чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
Посочва, че съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на пленума на ВС, понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо, да се
отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта
на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитието на обществото в
държавата.
Ответникът заявява,
че описаните в исковата молба травми не се потвърждават от представените
медицински документи. Ищцата се е возила в МПС, без да се обезопаси.
Посочва, че се
претендира парично обезщетение, за определянето на което трябва да се постави
обективен стойностно-паричен еквивалент, за да бъде определено справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД.
Първият паричен еквивалент за определяне на обезщетение към момента на
събитието е Минималната работна заплата за страната, която е отражение на
потребителската кошница и на покупателната способност на населението.
Претенцията е изключително завишена с оглед минималната работна заплата за страната,
към момента на настъпване на събитието (MP3 е 460 лв., съгласно ПМС №
141/13.07.2017 г.) и периода на нетрудоспособност на ищцата. Претендират се 80
000 лв., които са 174 броя минимални работни заплати за страната, които
покриват период от близо 15 години трудоспособна възраст. Обезщетение в такъв
размер, се счита за изключително завишен, и спрямо българското и съгласно
чуждестранното законодателство и практика.
Излага съображения,
като съгласно чл. 493А, ал. 2 от КЗ и Проект на Методика за определяне размера
на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие телесно
увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на
пострадало лице в максимален размер обезщетението е 30 ТОЧКИ за фрактура на
бедрената кост по 460 лв. MP3 е 13 800 лв., като за така описаните травми
ищцата би получила до 15 000 лв. по новата Методика.
Твърди, че
претенцията е завишена и с оглед на получената от застрахователя-ответник
премия по застраховка Гражданска отговорност, която е 87,82 лв.
По отношение на
акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за лихви, оспорва дължимостта на претендираните
акцесорни искове за изтекли лихви по основание и за посочения период. Съгласно
чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция на
застрахователя е три месеца. Представен е Констативен протокол (без данни за
механизма на събитието), с посочена дата на събитие 19.08.2017 г., като се
претендира лихва от дата 27.08.2017 г. Застрахователят не е участник в
процесното ПТП, нито е уведомен от застрахованата ищца към дата на събитие.
Претенцията за лихви започва да тече от деня в който застрахователят е получил
от застрахования всички документи по преписката, удостоверяващи настъпване на
събитие и настъпването на неблагоприятни последици, които имат връзка със
събитието, включително банкова сметка ***. На ответника „ЗК **“ АД не е
представено пълномощно от ищцата А.К. Кънчева на адв. П.К., с посочен начин на
плащане, конкретизирана сума и застраховател от когото пострадалата
упълномощава адвоката си, да получи вместо нея обезщетение. Не е представен
способ за изпълнение и към настоящия момент, съгласно изискванията на чл. 127,
ал. 4 от ГПК. Ответникът ще дължи лихва, върху определеното от съда
обезщетение, след дата на представяне на данни за банковата сметка на ишпата
или преди това при сключване на споразумение между страните.
Ответникът твърди,
че ищецът до момента в който представи банкова сметка ***.н. „забава на
кредитор“, съгласно разпоредбата на чл.308, ал. 3 от Кодекса за застраховането
и застрахователя в този случай не дължи лихва по чл. 409 от Кодекса за
застраховането.
Ответникът твърди,
че не е изпадал в забава.
С
допълнителната исковата молба ищцата оспорва всички възражения на
ответната страна като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Счита, че с оглед
приложените към допълнителната искова молба документи, неоснователно ответникът
оспорва механизма на процесното ПТП и вината на водача на увреждащия лек
автомобил Т.Д.С..
Отбелязва, че
механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като
такъв не подлежи на доказване в настоящето производство. Независимо от
посоченото, видно от всички приложени по делото писмени доказателства, както и
от обстоятелствената част на исковата молба, е достатъчно ясно посочен
механизма на ПТП. Заявява, че представеният по делото Констативен протокол за
ПТП, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за
това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение
на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени
от участниците в произшествието. Посочва съдебна практика. Обръща внимание, че
доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от
него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката
на движение на автомобила.
Заявява, че ще се
ползвам от представения Констативен протокол за ПТП.
Предвид и факта,
съгл. чл.45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, с оглед
установената презумпция за вина, счита че не е в тежест на ищците да доказват
обстоятелства от механизма.
Счита за напълно
неоснователно твърдението на ответното дружество, че ищцата била управлявала
увреждащия мотор „***“ и същата била причинила процесното произшествие. Тези
твърдения са недоказани и напълно хипотетични, като същите се опровергават от
представеното към настоящата споразумение, което е задължително за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съгл.
чл.300 във вр. чл.383, ал.1 НПК. Освен това, видно от представения Констативен
протокол, водач на мотора е бил именно Т.Д.С..
Заявява, че няма
данни по делото, които да навеждат и на това, че произшествието е настъпило
поради техническа неизправност на мотора, както неправилно твърди ответника.
Оспорването на
ответното дружество на причинно - следствената връзка между настъпилото ПТП и
настъпилите за ищцата неимуществени вреди, счита за неоснователно.
Ищцата твърди, че
всички описани в исковата молба травматични увреждания и страдания, техния
интензитет и проявление на ищцата са настъпили следствие процесното ПТП, като
излага съображения.
Твърди, че
изложените от ответника твърдения за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата ищца, са голословни и неоснователни. Не са
представени доказателства в подкрепа на тези твърдения. А от представените
такива няма данни, от които да се направи извода, че пострадала е извършила
нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
вредоносния резултат.
По отношение
възражението за прекомерен размер на предявения иск посочва, че същият е
съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените
неимуществени вреди на ищцата от претърпените увреждания, а от друга страна - с
броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид. Заявява, че изложените от
ответника статистически данни и анализи относно определяне на справедливо
обезщетение, не следва да бъдат вземани от съда предвид, тъй като определянето
на обезщетение е за всеки конкретен случай и следва да бъде взет под внимание
събрания доказателствен материал по конкретното дело.
Счита за
неоснователно твърдението на ответника за недължимост на претендираната лихва
за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие, в границите на определената в договора застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя обхваща всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от увреждането, а
също и лихвата за забава.
Счита за невярно
твърдението на ответника, че претенцията за лихва за забава следвало да тече от
деня, в който застрахователят бил получил от застрахования всички документи по
преписката, удостоверяващи настъпване на събитие и настъпването на
неблагоприятни последици, които имат връзка със събитието, вкл. и банкова
сметка. ***основка. Освен това, застрахователното дружество въобще не е
изразявало желание за изплащане на някакво обезщетение на ищцата. Точно
обратното и дори видно от отговора на исковата молба, то оспорва изцяло
исковата претенция и по основание и по размер. Поради което счита, че е
неоснователно и твърдението на ответното дружество, че се намирало в „забава на
кредитор“.
Сочи, че в случая,
претендираната от ищцата законна лихва е върху сумата, считано от 27.08.2017 г.
- датата на която изтича срока по чл. 429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.430, ал.1
от КЗ до окончателното изплащане на сумите.
С
допълнителният отговор ответникът заявява, че поддържа отговора на исковата
молба, относно обстоятелствата, че не са представени данни къде към момента на
събитието се е намирала ищцата, как е пострадала, относно оспорената
причинно-следствена връзка, неправилно проведено лечение, наведените доводи за
принос, поради необезопасяване, възраженията относно високия размер на
претендиралото обезщетение, в едно с направените доказателствени искания и
искане по чл. 219 от ГПК.
Заявява, че ищецът е
длъжен да установи механизма на нараняване на А.К.К., като част от доказването
на причинно-следствената връзка на твърдените болки и страдания, изпитани от
ищцата и събитие от дата 19.08.2017 г.
Сочи, че служителите
на реда не са присъствали на мястото на събитието и не са възприели кой е
управлявал мотор „***“, с per. № СН0397К и къде се е намирала ищцата към
момента на събитието.
Твърди, че единствено
показанията на Т.Д.С. не са достатъчни, за да установят спорните факти и
обстоятелства относно причината за настъпване на процесното ПТП от дата
19.08.2017 г. и неговия механизъм.
Посочва, че не е
представена АТЕ, която да удостоверява механизма за настъпване на
произшествието, нито причината за това. Дали произшествието е настъпило поради
техническа неизправност не би могло да се установи без оглед на мотора,
непосредствено след събитието, какъвто се намира в наказателната преписка.
Ответникът посочва,
че в настоящото производство подлежат на доказване всички обстоятелства от
значение за определяне на справедлив размер на обезщетение, което изисква да се
обсъди не само поведението на Т.Д.С. и А.К.К.. Никой не може да черпи права от
собствените си нарушения, в противен случай, нарушенията ще се увеличават.
Подлежат на пълно и главно доказване всяко едно от неблагоприятните последици
за А.К.К., които са описани в исковата молба и обосноваването на
причинно-следствената връзка между тях и събитие от 19.08.2017 г.
Оспорва
представената Психологична консултация от 20.08.2019 г. да свидетелства за
неблагоприятни последици от събитие от дата 17.09.2019 г. Обстоятелството, че
ищцата изпитва негативни преживявания от раздялата с приятеля си, не доказва
причинно-следствена връзка на тези изживявания с процесното произшествие.
Сочи, че
застрахователят е длъжен да стопанисва с грижата на добър стопанин премията на
застрахованите при него водачи. Увеличаването на премията по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ ще лиши широкия кръг от водачи да ползват
автомобили. Счита, че българското законодателство трябва да се съобрази с
финансовото обезпечаване на основните нужди на пострадалите, а не възможността
да се източат големи суми дълго след възстановяването на пострадалия в банкови
сметки на процесуални представители. Високият лимит е определен от Европейското
законодателство, но стандартът на обичайният водач на МПС в България не
позволява да плати премия, каквато се плаща в останалите държави от Европейския
Съюз. Именно поради тази причина съдебната практика е посочила, че
обезщетението би следвало да кореспондира на икономическата конюнктура в
страната и доходите на населението към мястото на настъпване на произшествието.
В противен случай ще бъдат стимулирани гражданите да живеят от обезщетения, а
не от труда си.
Поддържа всички
възражения относно травматичните увреди и състояния на болки и страдания,
описани в исковата молба.
Представените от
ищеца документи не са достатъчни, за да се изясни събитието от фактическа
страна и съответно да се постанови справедливо решение.
Поддържа
възраженията по претенцията за законна лихва, като излага подробни съображения.
Напълно поддържа
възраженията, че претенцията е прекомерна по размер.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е
установено, че на 19.08.2017г., около 16:20 ч. по път 1-6 км. 274+860 между гр.
Павел Баня и гр. Калофер при управление на мотоциклет марка „***“ с peг. № ***,
водачът Т.Д.С. е осъществил ПТП, вследствие на което возещата А.К.К. изхвърчала
от мотора и паднала на асфалта и е получила телесни увреждания.
За мотоциклет марка
„***“ с peг. № ***, управляван от водача Т.Д.С., има сключена застраховка
“Гражданска отговорност” с ответното дружество, з.п. № BG/22/117000933095/24.03.2017
г., със срок на валидност една година, считано от 24.03.2017 г. до 24.03.2018
г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 19.08.2017
г.
Ищцата е предявил писмена
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 22.05.2018 г. С
писмо изх.№5666/14.06.2018 г., ответното дружество е отказал да заплати
поисканото обезщетение.
Видно от приложеното НОХД №
323/2019 г. по описа на Районен съд с влязло в сила Споразумение от 19.07.2019
г., обективирано в протокол № 126/19.07.2019 г., подсъдимият Т.Д.С. е признат
за виновен в това, че на 19.08.2017 г. на главен път 1-6 /гр.София -гр.Бургас/
на км.274+860 м, в землището на гр. Калофер, обл. Пловдивска, при управление на
МПС - мотоциклет марка ***, модел „Файр Блейд“ с рег.№ *** е нарушил правилата
за движение, а именно - чл.15, ал.1 от ЗДвП; чл.16, ал.1 от ЗДвП; чл.44, ал.1
от ЗДвП; чл.150а от ЗДвП и по непредпазливост е причинил телесни повреди на А.К.К..
От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява следното:
Във връзка с претърпяната на 19.08.2017
г. злополука с мотоциклет А.К.К. на 21 г. е получила: Счупване на външния
кондил на лявата бедрена кост. Открито счупване на лявото коленно капаче.
Разкъсно-контузна рана на лявото коляно с кожен дефект.
Описаните увреждания са причинени
от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са били получени при
злополука с мотоциклет, както е посочено в ИМ.
Счупването на външния кондил на
лявата бедрена кост и счупването на лявото коленно капаче както поотделно, така
и по съвкупност са причинили трайно затрудняване на движението на левия долен
крайник за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 НК.
Сама по себе си
разкъсно-контузната рана е осъществила медико- биологичния признак
-разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Зарастването на раната с кожен
дефект (с липса на тъкан) е станало вторично, т.е. със заместване на кожата със
съединителна тъкан, която е епителизирала и са останали груби белези с цвят
различен от околната кожа, които трайно и решително са променили нормалния
анатомичен вид на лявото коляно. Ето защо следва да се приеме за осъществен
медико-биологичният признак - обезобразяване на други части от тялото, по
смисъла на чл.129 НК.
На пострадалата е приложено
оперативно лечение, което е съвременно и единствено подходящо за този вид
увреждания. Възстановяването на костните структури трае около 4-6 месеца.
Към момента движенията в лявото коляно са
ограничени и болезнени. На пациентката е обяснено, че следва да проведе
компютърна томография на лявата коленна става с цел изясняване на причините за
тези усложнения. Физикалният личен
преглед не е информативен в този аспект.
Обезобразяването на други части
от тялото, в частност на левия долен крайник в областта на коляното, няма
изгледи да се излекува и ще съществува до края на живота. Тези белези не
участват в патогенезата на затруднената функция на левия долен крайник, но
несъмнено са свързани с неудобство и влошават качеството на живот на
пациентката.
От заключението на съдебно
психологическата експертиза се установява следното:
Изследването констатира, че са
налице последици за психиката на освидетелстваната А.К.К. вследствие
претърпяното ПТП, което се е отразило негативно на психичното и емоционално й
състояние. Установяват се повишени нива на тревожност, депресивност и
невротизация на личността.
Промяната е в значителна степен,
довела е до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на
адаптацията, вследствие на описания в делото инцидент.
Не се установяват данни за
възстановителен процес, тъй като не са отшумели негативните изживявания, стрес
и дискомфорт към датата на изготвяне на заключението.
Вещото лице препоръчва консултация
с психиатър и психотерапевтична подкрепа.
Според вещото лице, налице са
необходимите и достатъчни клинико-диагностични критерии, които позволяват да се
приеме, че вследствие на претърпяното ПТП, при осв. А.К.К. е настъпило ПОСТТРАВМАТИЧНО
СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО.
Посттравматичното стресово
разстройство /ПТСР/ е възникнало като закъснял и протрахиран отговор на
стресогенно събитие, представляващо прекомерна заплаха за физическата й
неприкосновеност и психическия й интегритет.
Като отключващ фактор за
настъпването на визираното психично разстройство се явява стресът, свързан с
претърпяното ПТП и последвалото преждевременно прекъсване на желана бременност
по медицински показания.
Регистрират се преживявания от негативния
регистър /тревога, безпокойство, емоционална лабилност, понижено самочувствие и
себеоценка, неувереност, отчужденост, избягващо поведение, дистресово
припомняне на инцидента и страхови изживявания/, кореспондиращи с процесната
ситуация, като същите са с умерена степен на изразеност, водят до субективен
дисстрес и значимо затрудняват личностовото и социално функциониране.
Същите са в причинно- следствена
връзка с преживяната ПТП.
Към момента на освидетелстването
е налице частична редукция на болестната симптоматика, но персистират
епизодични проблеми със съня и апетита, повишена тревожност и безпокойство,
чувство на напрежение и несигурност, повишена емоционална лабилност, повишен
депресивитет, често "оживяване" на спомена за случилото се,
ограничително поведение, промяна на интересите и навиците.
Към момента на освидетелстването
са налице достатъчно и необходимите клинико-диагностични критерии, които
позволяват да се приеме, че у осв. е настъпило Посттравматично стресово
разстройство.
Болестната симптоматика остава
умерено изразена, води до субективен дисстрес и значимо затруднява цялостното
личностово и социално функциониране.
Според вещото лице във връзка с
персистирането на симптомите е уместно провеждане на психотерапия и
медикаментозно лечение.
Лечението на посттравматичното
стресово разстройство може помогне за възвръщане контрола върху живота на
засегнатия. Основното лечение е психотерапия, но може да включва и медикаменти.
Комбинирането на тези лечения помага за подобряване на симптомите.
По делото са събрани гласни доказателства.
От
показанията на свидетелката Т. К., която е майка на ищцата се установява, че катастрофата станала на
19.08.2017г., А. е постъпила в болница след ПТП. Мъжът й веднага заминал,
въпреки, че му казали, че тя не е в съзнание, в операция е и няма да го пуснат.
На другия ден, след катастрофата свидетелката е видяла А., която приличала на
„мумия“, тъй като цялата била превързана. Свидетелката се стреснала от вида й,
а А. се разплака. Тя била със счупен ляв крак, коляното било раздробено,
горната част преди коляното - счупено, имала пирони. Другото коляно било
отворено. Ищцата имала и охлузвания по лицето, имала избит зъб. Една седмица
била в болницата и през това време не можела да се обслужва сама, на коляното
раната й била отворена докато лежала в болницата. Била на памперси и санитарите
й помагали, тъй като очевидно не е можела да стане и имала нужда от чужда помощ
за ежедневните си нужди. След седмица я изписали за лечение в домашни условия.
Свидетелката и съпругът й се грижели за нея, тя отишла в тяхната къща.
Състоянието й било ужасно, не можела нищо да прави сама, трябвало да се къпе,
да се правят превръзки, за което свидетелката й помагала. Месец и половина
изобщо не можела да става от леглото. Тогава К. напуснала работа заради нея. Тя
работела като шивачка в ТПК Септември гр. Казанлък и до момента не работи, тъй
като след това не можала да си намери работа. От втория месец А. започнала да
прави опити да се движи с патерици, но се появили болки в гръбнака. Водили я на
рехабилитация в Казанлък и за болките в гърба и за крака, но още не били
махнати пироните. Имала отворени рани и месец и половина правили превръзки.
След това отстраняване на конците,
ноември месец лекарят казал, че 4 месеца са малко и няма да й махнат пироните. Отстранили
ги след 3-4 месеца по-късно по препоръка на лекаря. Ищцата е ходела на Павел
баня и в Поликлиниката в Казанлък на раздвижване, но не й се изправил крака,
продължавала да не може да го сгъва. Започнала да се оплаква от болки в гърба.
Посетила хирург в Казанлък, който казал че няма да може да сгъва нормално крака
си и сега не може да го сгъне и да го изправи до край. Поради това не може да
стои изправена, изглежда все едно, че крака й е два сантиметра по-къс. След
катастрофата и следствие травмите си й се наложило се да направи аборт,
въпреки, че тя категорично не искала това. Много крещяла през нощта от болки и
кошмари, приемала течен аналгин, приемала и лекарства във връзка с
бременността. По време на операцията бил влязъл болен от варицела лекар и се
наложило да се направи преглед и от вирусолог. А. постоянно крещяла. Докторите
казали, че трябва да приема лекарства във връзка с преживения инцидент.
Свидетелката два пъти на ден й правела превръзки и й се поставяли инжекции един
път на ден. Св. К. казва, че отначало тя лично й е слагала инжекциите. По
отношение на бременността комисия от
трима лекари взели решение да се направи
аборта в гр. Пловдив.
Според свидетелката А. към
момента не е възстановена. Свидетелката мислела, че това е временно, но минало
година, тръгнала на работа като касиерка в магазин Била, разрешили й да седи,
но след известно време, към четвъртия месец ищцата се оплакала, че до обяд е
добре, а следобед се появили болки в гърба. А. не била вече същата „Имам чувството, че не е моето дете“.
Преди ПТП - то А. работела в търговията, работела и като сервитьор. Завършила е
в Кипър. Преди ПТП - то се занимавала с лека атлетика, хвърляла гюле, печелела
награди последната й такава е от 2016г., играела народни танци. Сега не можела
да спортува, не можела да играе народни танци. Като се движила и изпитвала
болки в крака, при смяна на времето също, казвала, че като че ли ток я бие.
Въпреки изминалото време, продължава да изпитва неприятно усещане. Често плачела
и крещяла през нощта. Посетила е и психолог, и психиатър, приемала медикаменти.
След катастрофата е носила апарат за сърцето, тъй като е получила аритмия на
сърцето и й е правена електрокардиограма. Установило се, че има разлика в
клапите на сърцето. Свидетелката твърди, че усложненията на сърцето са
вследствие на ПТП - то, а не са вродени. Преди ПТП - то А. имала мечти - да
танцува, искала да сключи брак, но като станало ПТП - то всичко се объркало.
Казала, че вече не иска да се жени, че не иска да вижда - приятеля си Т.С..
Една година били заедно, дори са живели при свидетелката и съпругът й. Като си
дошли от Кипър тя се запознала със С.. От белега на краката си, ищцата получила
комплекс. Носила разтегливи дрехи, защото докосването й пречило и продължавала
да изпитва дискомфорт в тази област. Останал й огромен белег, на крака, като
изгоряло и се срамувала от него, поради това носелала само панталони.
От показанията на свидетеля Койчо
Кънев, баща на ищцата се установява, че
състоянието на А. не било добро, правили й операция, гръбнакът й не бил добре.
Постоянно се оплаквала от болки. Работила като сервитьорка и се оплаквала, че я
боли гръбнака. Много нервна станала, и за дребни неща избухвала, след претърпяната
катастрофа се променила. Преди била кротка, а сега била по- избухлива. Като се
върнала от болницата, свидетелят я пренасял на ръце почти 3 месеца, за да й
помага с обслужването. Тя не можела да става и двамата със съпругата му се
грижели за нея. След време взели количка, с патерици започнала да ходи. И сега
изпитвала болка в коляното, в гръбнака, не може да клекне, не може да си изпъне
крака. Абортът, който е направила никой не го е искал. Трябвало да взима
антибиотици за раната и докторите казали, че трябва да се извърши аборт, което
било направено. Ищцата не искала да
прави аборт. Към момента изпитвала страх от пътувания.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая е безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение
към датата на процесното ПТП – 19.08.2017г. за увреждащия мотоциклет марка „***“ с peг.
№ ***, по силата на което ЗК „**“ АД е поел
задължение да обезщети увредените трети лица при използването на застрахования
мотоциклет управляван от водача
Т.Д.С., което се установява от з.п. № BG/22/117000933095/24.03.2017 г., със
срок на валидност една година, считано от 24.03.2017 г. до 24.03.2018 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието
на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищцата е предявила претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени пред ответното застрахователно
дружество. Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо
място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
По делото е безспорно
установено, че травмите на А.К.К. се намират в пряка и
непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача
на застрахования мотоциклет – Т.Д.С., което е установено с влязло в сила
Споразумение по НОХД № 323/2019 г. по описа на Районен съд – Карлово. Съгласно
нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното
споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да
бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан
по основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В настоящия
случай в резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупване на външния кондил на
лявата бедрена кост, открито счупване на лявото коленно капаче и
разкъсно-контузна рана на лявото коляно с кожен дефект. Към момента движенията
в лявото коляно са ограничени и болезнени, налице е обезобразяване на левия
долен крайник в областта на коляното, който няма да се излекува и ще съществува
до края на живота на ищцата. Лечебният и възстановителен период е бил
продължителен, нуждаел се от чужди грижи непосредствено след произшествието,
следвани от трудностите да се придвижва, което се установява и от свидетелските
показания, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви. Неминуемо вследствие на ПТП – то
са налице сериозни последици за психиката на ищцата, което се е отразило
негативно на психичното и емоционалното й състояние, като се установяват
повишени нива на тревожност, депресивност и невротизация на личността и
посттравматично стресово разстройство, което продължава и към настоящия момент. По делото са налице данни, че ищцата е направила
терапевтичен аборт, който обаче съдът приема, че не се намира в пряка или
косвена причинно-следствена връзка с ПТП. Всичко това е причинило
неудобства и ограничения от личен, битов, трудов и социален характер. Ето защо
съобразявайки
посочените обстоятелства, както и младата и работоспобна възраст на ищцата – 22
години, към момента на ПТП – то съдът
приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
би била сумата от 50 000 лв.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на ищцата А.К. Кънчева, тъй
като не се е обезопасила, с подходящо предпазно облекло, като не е поставила
наколенки или предпазни кори.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съдът
следва да посочи, че разпоредбата на чл. 137е ЗДвП изисква водачите и пътниците
на мотоциклети и мотопеди да използват само защитни каски, но не и друга
предпазна екипировка, поради което съдът
приема възражението за съпричиняване за неоснователно.
По
иска за законна лихва.
Съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 27.08.2017 г. -
датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. По делото е представено
доказателство, че ищцата е предявил застрахователната си претенция на 22.05.2018 г. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме,
че 22.05.2018 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата, поради това за периода от 27.08.2017 г. до 21.05.2018
г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗК „**“ АД следва да заплати на А.К.К. сума в размер на 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни
увреждания при настъпило ПТП на 19.08.2017 г. ведно със законната лихва от
22.05.2018 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛИ предявения иск над сумата от 50 000 лв. до претендирания размер
от 200 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 27.08.2017 г. до 21.05.2018 г., като неоснователни.
От представените по делото доказателства се установява, че
ищцата е материално затруднено лице,
поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 100 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 2 030 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищцата е в размер на 6 636 лв.
с ДДС /5 530 х20% = 6 636 лв./
С оглед изхода на делото ответникът ЗК „**“ АД следва да
заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 659 лв. с
ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
Ответното
дружество е поискало присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
1 395 лв., но по делото не са представени доказателства за реално
заплащане на такова възнаграждение, поради което не следва да бъде присъдено.
Ответното
дружество е направило разноски в настоящото производство в общ размер на 438 лв., за възнаграждение за съдебнопсихиатрична
експертиза.
С
оглед изхода на делото А.К.К. следва да заплати на ЗК „**“ АД направените
разноски в размер на 328, 50 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД „**“ АД следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 2 000 лв. за държавна такса,
както и сумата от 126, 87 лв., представляваща за възнаграждение за вещо
лице по съдебномедицинската и съдебно психологическата експертиза, платени от бюджета на съда,
съразмерно с уважения размер на иска.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „**“ АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. *** да
заплати на А.К.К., ЕГН **********,***
сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес
вследствие на получените телесни увреждания при настъпило ПТП на 19.08.2017 г.,
ведно със законната лихва от 22.05.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 50 000
лв. до претендирания размер от 200 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 27.08.2017 г. до 21.05.2018
г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „**“ АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. *** да
заплати на адв.
П.К. от САК, със съдебен адрес: ***, офис 10 адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ в
размер на 1 659 лв. с ДДС, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН **********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „**“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** направените
разноски в размер на 328, 50 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „**“ АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. *** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 2 000 лв. за държавна такса, както и сумата
от 126, 87 лв., представляваща за възнаграждение за вещо лице по съдебномедицинската
и съдебно психологическата експертиза,
платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач Т.Д.С., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес *** на страната на
ответника „Застрахователна компания **“АД, ЕИК ***, с адрес на призоваване: гр.
*****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :