Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер………. 30.06.2020г.    гр.С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 16.06.2020г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                                   Председател:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                          Членове:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                                         ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                                  

И секретаря Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1095 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Е.Б.ЕС."ЕАД против Решение №134/28.01.2020г. по гр.дело №4273/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се признава за установено, че “Е.Б.ЕС.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”*****, представлявано от М.М.М.Д. и Ж.П.С. дължи на Н.Н.Н. с адрес: ***, ЕГН **********, сумата от 75,60лв. /седемдесет и пет лева и 60 стотинки/ по фактура №**********/31.01.2017г., представляваща недължимо платена сума за допълнително начислена ел.енергия за отчетен период 10.11.2015г. – 04.12.2015г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №6559/15.07.2019г. по ч.гр.д. №10675/2019г. по описа на РС-П., като се осъжда ответника „Е.Б.ЕС." ЕАД да заплати на ищеца разноските по делото от 375 лв за адвокатски хонорар, както и разноските по заповедното производство от 25 лв държавна такса и 350 лв адвокатски хонорар.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищецът заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските пред настоящата инстанция.

Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 75,60лв. /седемдесет и пет лева и 60 стотинки/ по фактура №**********/31.01.2017г., представляваща недължимо платена сума за допълнително начислена ел.енергия за отчетен период 10.11.2015г. – 04.12.2015г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №6559/15.07.2019г. по ч.гр.д. №10675/2019г. по описа на РС-П..

По делото няма спор, че въпросната сума е платена от ищеца в полза на ответника, както и че помежду им съществува договорно правоотношение по доставка на ел. енергия за обект в гр.С.З., ул.“*****, ИТН*****, за който ищеца е потребител с кл. №*****.

За да извърши едностранно корекция на сметката на ищеца и да му начисли допълнително 75,60 лв за ел. енергия за горепосочения минал период по фактура №**********/31.01.2017г., ответното дружество е приело, че при проверка на СТИ на ищеца е установено неизмерване на ел. енергия, тъй като електромерът е манипулиран и не отчита цялото количество консумирана от клиента ел. енергия.

Видно от представения по делото констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ №834/19.10.2016г., извършена от БИМ, при направен вътрешен оглед, не е констатирана нерегламентирана намеса по електромера, пломбите против неправомерен достъп до вътрешната му конструкция са налице и не са нарушени, отсъстват механични дефекти по кутията, клемите и клемния блок на електромера. В раздел 5 “Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“ на експертизата на БИМ е посочено, че при отваряне на електромера не са констатирани конструктивни изменения, както и че на дисплея е налична допълнителна тарифа 1.8.6. В раздел 3 на експертизата е посочено, че констатациите на тарифите са, както следва: тарифа 1.8.1 – 000177kwh, тарифа 1.8.2 – 000400kwh, тарифа 1.8.6 – 000568 kwh, сумарна електронергия тарифа 1.8.0 – 001146 kwh. При проверка за точност, експертите са установили грешки в рамките на доспустимите.  В експертизата на БИМ липсва констатация, че електромерът не съответства на метрологичните и технически изисквания.

Според заключението на допуснатата пред първата инстанция СТЕ, без електромерът да е отварян, е извършена софтуерна намеса в паметта му, вследствие на която част от консумираната от ищеца и измерена от електромера ел. енергия се натрупва в регистър 1.8.6, който не съответства на избраните от ищеца тарифни зони - 1.8.1 – нощна и 1.8.2 – дневна. Въпросният регистър 1.8.6 не се визуализира, не се отчитат и не се остойностява, в резултат на което електромерът отчита по-малко от консумираната ел. енергия по заявените две тарифи. Според СТЕ, ЕВН е програмирало в паметта на електромера 3 тарифи, а именно - 1.8.1 – първи (нощна тарифна зона) регистър от 22.00ч. до 06.00ч., 1.8.2 – втори (дневна тарифна зона) регистър от 06.00ч до 22.00ч. и 1.8.0 - сумарен регистър. Вследствие извършената манипулация, част от консумацията на ел. енергия се отчитала в нов регистър 1.8.4, които не се отчита, а това ставало в периодите от 06.00ч. до 09.00 ч. и от 17.00ч. до 03.00 ч.. Консумираната ел. енергия се отчита по нощна тарифа само от 03.00 ч. до 06.00 ч., а по дневна – от 09.00ч до 17.00ч Експертизата приема, че препрограмирането (манипулацията) е извършена на 10.11.2015.., на която дата е добавен нов регистър 1.8.6 и която нерегламентираната намеса се установявала от разпечатката от паметта на СТИ, от която било видно, че тази нова тарифа се е появила тогава и по нея е отчитана част от ел. енергията до датата на демонтажа на електромера – 04.12.2015г. Така, неизмерената ел. енергия се равнява на натрупаната в новия регистър такава от 568 kWh.

Дотук изложената, установена по делото фактология и събрани доказателства, мотивират съда да приеме следното:

Видно е от експертизата на БИМ, изследвала процесния електромер, че в същата изобщо липсват констатации за нерегламентирана софтуерна намеса върху СТИ, нито че установеното наличие на допълнителна тарифа 1.8.6. води до несъответствие на електромера с техническите изисквания. Нещо повече, установява се, че в сумарния регистър 1.8.0. е отчитана и визуализирана цялата измерена ел.енергия по останалите тарифи.

По делото не стана ясно и не се доказа от ответника по какъв начин точно и от кого е извършена твърдяната софтуерна, нерегламентирана намеса върху СТИ, измерващо ел. енергията за имота на ищеца, при положение, че според СТЕ на БИМ и протокола за подмяна на електромера, не е констатирана видима външна намеса върху него. В тази връзка, съдът не кредитира заключението на СТЕ, извършена пред първата инстанция, според което процесният електромер е манипулиран софтуерно, вследствие на което са променени тарифната му таблица и метрологичните му характеристики и електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания. Тези изводи на вещото лице, вкл. че се касае за случай на частично неотчитане на ел. енергия, са произволни и неверни, тъй като, според експертизата на БИМ, цялата консумирана енергия е измервана и записвана в сумарния регистър, вкл. данните са били визуализирани на дисплея на СТИ. Не става ясно и как експерта е стигнал до тези констатации, без да е извършил проверка на самия електромер (каквато не е посочено да е осъществена), както и от къде черпи данни за информация от паметта на процесния електромер, при положение, че по делото липсва извадка от същата.  Ето защо, съдът не приема горните изводи на допусната пред първата инстанция експертиза, в това число, че е налице частично неотчитане на ел. енергия, доколкото според експертизата на БИМ, в електромера се съдържат данни за цялото количество измерена енергия, които, освен това, се визуализират и на дисплея му. Още повече, от ответника не са представени по делото доказателства, че за периода на корекцията на ищеца е начислена по-малко от действително консумираната ел.енергия, т.е. че ел. енергията в регистър 1.8.6. не е била отчетена от ЕВН и фактурирана на ищеца за същия период, въпреки че е била включена в общото количество отчетена ел енергия, записвана в регистър 1.8.0. Друг е въпросът, че ако действително не е била заплатена тази ел.енергия, въпреки че е била отчетена от електромера, остойностяването й би следвало да са извърши не по реда на чл.51 ПИКЕЕ, тъй като не се касае за неизмерване, непълно или неточно измерване, а съобразно цените за дневна и нощна енергия за съответния период, през който част от консумираната ел. енергия е била записвана в т.нар. нов регистър 1.8.6., тъй като всъщност може да се говори единствено за неостойностяване на ел.енергията, отчетена в този регистър.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че извършената корекция на сметката на ищеца за процесния минал период е неправомерна, тъй като не са били налице предпоставките за извършването й, а именно – установено непълно измерване на ел. енергия. Ето ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 75,60 лв., представляваща недължимо платена от ищеца сума за неправомерно допълнително начислена 568 kwh ел.енергия за отчетен период 10.11.2015г. – 04.12.2015г.. по фактура №**********/31.01.2017г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до същия извод и е уважил иска, обжалваното Решение №134/28.01.2020г. по гр.дело №4273/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, ще бъде потвърдено изцяло.

По разноските:

Въззивникът е направил възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар за настоящата инстанция, който е в размер на 350 лв. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като платеното възнаграждение не е прекомерно в сравнение с минимума от 300 лв по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ето защо, с оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските пред настоящата инстанция от 350 лв за адв. хонорар. Ще бъде задължен ищеца, в 3-дневен срок от съобщението, да посочи банкова сметка ***уми.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №134/28.01.2020г. по гр.дело №4273/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА „Е.Б.ЕС."ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.”*****, да заплати на Н.Н.Н. с адрес: ***, ЕГН **********, разноските по делото пред настоящата инстанция от 350 лв за адв. хонорар.

ЗАДЪЛЖАВА Н.Н.Н. с адрес: ***, ЕГН **********, в 3-дневен срок от съобщението, да посочи банкова сметка ***уми.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                             1.

                                                                     

      

 

 

  2.