О П Р Е Д Е Л Е Н  И  Е

 

 Гр. София, 21.06.2019 г.

 

         Софийският окръжен  съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година в  състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА                                                           

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                          ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА ч. гр. дело № 353 по описа за 2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2  от ГПК във вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията.

            Образувано е по частна жалба на „О.б.б.“ АД чрез юрк. М. срещу отказа на съдията по вписванията при РС-П. с определение № 5/11.04.2019 год. за ново вписване на договорна ипотека по молба на банката, вписана в СВ-П. под акт № 11, том I, дело № 166/2008 год., учредена върху следния недвижим имот: масива еднофамилна, едноетажна жилищна сграда със застроена площ 88 кв.м.; стопанска сграда със застроена площ от 35 кв.м. и гараж със застроена площ от 28 кв.м., находящи се в гр. П., построени въз основа на отстъпено право на строеж с решение № 20/06.06.1966 год. на ИК на ГНС-П. върху 370 кв.м. от имот, съставляващ УПИ XII-138 в кв. 23 по плана на града, чрез лице без представителна власт по см. на чл. 32 от ГПК

            Определението е постановено въз основа на подадена молба от 11.04.2019 год. в Службата по вписвания – гр. П. от „ОББ“ АД за вписване наново на договорна ипотека, учредена с н.а. за учредяване на договорна ипотека № 81, том I, рег. № 840, дело № 68 от 2008 год. на нотариус Евгения Павлова рег. № 108 в НК, вписана в СВ-П. под акт № 11, том I, дело № 166/2008 год. за обезпечаване вземането на банката-кредитор по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.03.2008 год. в размер на 45 000 лв., отпуснат на кредитополучателя Д. Я. В. с краен срок на издължаване на дълга по кредита до 28.03.2030 год., като ипотеката е учредена върху подробно описаните по-горе имоти. Моли за ново вписване на описаната договорна ипотека, на основание чл. 172, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 18, ал. 4 от Правилника за вписванията, като новото вписване бъде извършено за остатъчния размер на главницата по кредита, възлизащ на 34 677,65 лв. Представен е нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека № 81/2008 год., договор за ипотечен кредит и пълномощно на юрк. М..

          В мотивите на обжалваното определение е посочено, че упълномощителят, посочен в пълномощното на юрк. М. Ф. Тео Джи Янсен е заличен като изпълнителен директор – член на управителния съвет на „ОББ“ АД, поради което молбата за вписване  е подадена от лице без представителна власт. Твърди също така, че процесната договорна ипотека, обективирана в описания по-горе акт, е заличена на 06.07.2018 год. по искане на лицето Д. Я. В. при условията на чл. 22 от ПВ. Посочено е, че в ПВ не се съдържа хипотеза, при която един и същ акт може да се впише два пъти с различни номера. Ново вписване може да се извърши със съдействието на ипотекарния длъжник, с ангажиране на  необходимите по преписката доказателства, вкл. по чл. 264 от ДОПК, както и доказателства за съществуването на ипотечното право, идентификацията на страните и доказателства за собственост върху имота, предмет на ипотечното право. Предвид конститутивното действие на заличаването на ипотеката /чл. 179, ал. 3 от ЗЗД/, то правото на ипотекарния кредитор да впише ипотеката наново с реда на новото вписване в хипотезата на чл. 172, ал. 2 от ЗЗД възниква само ако ипотеката не е била заличена на основание чл. 22 от ПВ.

         След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира от правна страна следното:

          Частната жалба е допустима.  

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

       По правило се заличават само погасените ипотеки, но законът не забранява с изричното съгласие на кредитора ипотеката да бъде заличена преди погасяването й. Чл. 179, ал.1 от ЗЗД изчерпателно сочи две хипотези, в които вписването на ипотеката се заличава - въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма и въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Като основание за заличаване на вписването обаче следва да се добави и изтичането на 10-годишния срок, в който ипотеката не е подновена или не е вписана наново след изтичането му с нов ред и именно това е предвидено в чл. 22 от ПВ. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗЗД действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено и то може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Ал.2 пък предвижда, че ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване. Двете хипотези са разграничени с оглед времето, в което кредиторът предприема съответното действие - подновяването изисква 10-годишният срок да не е изтекъл, а ново вписване се извършва, когато този срок е изтекъл; както и относно противопоставимостта, респ. реда на ипотеката - подновяването запазва реда на първоначалното вписване, докато изтичането на срока на ипотеката води до придобиване на нов ред, считано от датата на новото вписване.     

Следва да се отбележи обаче, че както подновяването, така и новото вписване трябва да бъдат извършени преди заличаването по реда на чл. 22 от ПВ. Такова становище е възприето и в множество определения на ВКС, като напр. Определение № 173 от 09.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1254/2015 г., II г. о., Определение № 564 от 28.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2470/2015 г., I т. о., Определение № 218 от 27.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 331/2017 г., IV г. о., ГК и др. В тях е прието, че договорна ипотека, която не е подновена в 10-годишния срок от учредяването й, но не е заличена, има само изрично визираната в чл. 172, ал. 2 ЗЗД правна последица - ипотеката може да се впише наново, като с това тя губи реда си и придобива нов ред от момента на новото вписване. Еднозначно е становището на съдебната практика и относно значението на вписването като един от елементите на правопораждащия фактически състав на ипотечното право с конститутивно действие / Определение № 218 от 27.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 331/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 69 от 26.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 818/2011 г., I т. о., ТК/. В случая кредиторът е подал молба за вписване наново на ипотеката, тъй като десетгодишният срок е изтекъл, поради което искането му се основава на чл. 172, ал. 2 от ЗЗД. Искането обаче е неоснователно, тъй като към момента на подаване на молбата е извършено заличаване на ипотеката в книгите на СВ-П.. В този случай, за да се впише ипотеката наново, това следва да стане по общите правила на чл. 571 ГПК и чл. 166 от ЗЗД, като за целта следва да се ангажират доказателства за наличието на ипотечното право към момента на подаване на молбата, за идентификацията на страните и доказателства за правото на собственост върху имота, предмет на ипотечното право, както и доказателства по чл. 264 от ДОПК, каквито в настоящото производство не са представени. Поради това искането се явява неоснователно по изложените съображения.

Съдът не споделя довода за липса на представителна власт на юрк. М., подала молбата от името на „О.Б.б.“ АД. Същата е упълномощена с нотариално заверено пълномощно на 15.12.2017 год. от изпълнителните директори на банката Ф. Я. и С. Г. в качеството им на законни представители на дружеството.  Обстоятелството, че на 01.02.2019 год. упълномощителят Ф. Я. е заличен като изпълнителен директор на банката, не обуславя извод за „недействителност“ на извършената преди това упълномощителна сделка. Съгласно чл. 41 от ЗЗД пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказа от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица – с прекратяването им. В случая не е налице нито една от посочените хипотези, поради което учредената представителна власт не е прекратена. Независимо от това, частната жалба се явява неоснователна, по изложените по-горе съображения.

Това налага обжалваното определение да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

              ПОТВЪРЖДАВА определение № 5/11.04.2019 год. на съдията по вписванията при РС-П., с което е отказал да разпореди ново вписване на договорна ипотека, вписана в СВ-П. под акт № 11, том I, дело № 166/2008 год., учредена върху следния недвижим имот: масива еднофамилна, едноетажна жилищна сграда със застроена площ 88 кв.м.; стопанска сграда със застроена площ от 35 кв.м. и гараж със застроена площ от 28 кв.м., находящи се в гр. П., построени въз основа на отстъпено право на строеж с решение № 20/06.06.1966 год. на ИК на ГНС-П. върху 370 кв.м. от имот, съставляващ УПИ XII-138 в кв. 23 по плана на града, по молба на „О.б.б.“ АД чрез юрк. М., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                           2.