Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом, 02.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публичното заседание на пети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Боряна Александрова
при
участието на секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията
Александрова гр. дело № 1245 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Т.П.А. е предявил обективно
съединени искове против ответника Г.С.В., с които иска осъждане на ответника да му заплати
сумата от 3590, представляваща стойност на продадени и незаплатени 25 броя овце и 1 бр.овен, претенция за лихва за забава, ведно със
законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане
на главницата. Ищецът поддържа, че по силата на сключен между страните договор,
нотариално заверен, се договорили, в деня на подписването на процесния договор ответника да заплати сумата от 2000 лв.,
представляваща капаро, за продажба от страна на ищеца на 25 бр. овце и 1 бр.
овен за обща договорена сума – 5590 лв. По силата на този договор, ищеца се
задължил да предаде овцете и овена на 01.10.2017г., на ответника, а последният
най-късно да `15.12.2017г. да доплати пред свидетел, остатъка от договорената
сума – 3590 лв., а в чл. 11 от процесният договор
страните постигнали съгласие, че при незаплащане от страна на ответника на
сумата от 3590 лв. до 15.12.2017г., същият дължи неустойка в размер на 2% на
ден, върху дължимата по договор сума. Навеждат се твърдения, че ищеца е
изпълнил поетите по договора задължения, но ответника не, което наложило
няколкократно да кани ответника да изпълни своята част по процесния
договор, като му плати остатъка от общата сума, а именно – 3590 лв., на
ответника отказвал, което поражда превният му интерес
от водене на настоящият съдебен процес.
Предявените искове са с правно основание
чл.79 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен отговор по чл.131 ГПК,
ответникът чрез процесуалния си представител адв. А.Л.,
впоследствие заменена от ответника с адв.Л.А. оспорва
предявените искове и обстоятелствата на които се основават. Поддържа, че действително
е сключил процесният договор, като в деня на
сключването му пред нотариус е предал на ищеца сумата от 2000 лв. Твърди също
така , че при предаването на овцете и овена-01.10.2017г. е платил пред
свидетели остатъка от дължимата сума-3590 лв., като по този начин е изпълнил
изцяло поетите задължения по процесният договор.
Поради което моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, ангажирани от страните по делото.
Съдът като взе предвид доводите и
съображенията на страните и след преценка на доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните по спора, че
има сключен писмен договор за покупко-продажба на 25 бр.овце и 1 бр.овен, като
договора у сключен пред нотариус Ст.С.. Не се спори между страните, че
ответника е платил на ищеца сума в размер на 2000 лв., в деня на подписване на процесния договор, пред нотариус. Няма спор и относно факта
на предаването-приемането на овцете и овена между страните. Страните спорят
само и единствено относно имало ли е или не плащане на остатъка от дължимата
сума по този договор. По делото са представени писмени доказателства , относно
плащане на сумата/капаро/ от 2000 лв., и за предаването от страна на ищеца, респ.получаването
но страна на ответника на 25 бр. овце и 1 бр. овен. Според показанията на разпитаните
трима свидетели по делото, поискани от ответната страна, се установи, че
тримата са безработни и на 01.10.2017г. били повикани от ответника за да му
помогнат при разтоварването на бали от сено. И тримата свидетели заявяват в
с.з., че при извършването на разтоварването на бали в дома на ответника, били
повикани от него и тримата отишли под, т.нар.шопрон/
навес, където видели, че ответника предава на ищеца/ „У”/ две пачки с банкноти
от по 20 лв. общи сумата 3600 лв., както и че двамата попълвали някакви
документи: / според св.Ев…нещо ..за ушни
марки-….какво ли още…”/. Според св.Д.Б.:” Преди 2-3 год. На 01 октомври
сваляхме бали у дома на Г., около 9 ч. вечерта у дома му дойде г-н „У”/ т.е.
ищеца/, докара овцете. Влезе при Г, отпред има един навес и там седнаха. После
Г. ни извика: мен и другите двама. Отидохме там и видяхме, че Г даде на г-н У/ищеца/ 3600 лв. в банкноти, български лева. Аз лично
видях,че бяха банкноти от по 20 лв. И двамата го броиха парите. Видях, как У
доведе овце, а Г му брой парите пред нас тримата.
От друга страна макар и ответника
още изначално в исковата си молба да навежда твърдения, че неколкократно
е отправял покани към ищеца да му доизплати сумата от 3590 лв., като тези си
твърдения ще докаже със свидетелски показания, това не се случи. Чак след
разпита на разпитаните свидетели на ответника, същият доведе и беше разпитан от
съда св. Ц. Н., който заяви, че е в много добри приятелски отношения с ищеца.
Даде показания, че си спомня много добре за процесния
случай,тъй като са много добри приятели с ищеца, то си ходели на гости. Така
станали и през есента на 2017г. св.Ц.Н. отишъл на гости на ищеца в дома му в
с.Василовци. Като ищеца му споделил,че е сменил породата овце, които отглежда,
като вместо плевенска черноглава я заменя с каракачанска порода. Споделил му
също, подробности относно подписаният между страните процесен
договор, както и ,че ответника му дължи и не му е доплатил сумата от 3590 лв.,
въпреки, че предният ден / т.е. според този свидетел – 30 септември/ ищеца му
бил предал овцете. Тогава св.Н. и ищеца двамата посетили дома на ответника – на
1 октомври 2017г., като този свидетел разказва, че пристигайки двамата там,
ищеца го извикал, казал му да му доплати дължимата сума, но ответника казал,че
няма да му плати.
При проведената очна ставка между този
свидетел и разпитаните в предходното с.з. трима други свидетели на ответника,
се установи , че тримата свидетели на ответника на 1 октомври 2017г. не са го виждали
в дома на ответника, както и че именно на 1 октомври ответника е платил на
ищеца сумата от общо 3600 лв. в банкноти - две пачки. Тези показания на св.Н.
не кореспондират с останалия доказателствен материал
по делото. Видно от приемо-предавателния протокол
подписан от ищеца и ответника по делото предаването , респ. приемането на 25
бр.овче и 1 бр.овен е станало на `1 октомври 2017г., в какъвто смисъл са и
показанията на св.Б., К. и И., а именно на 1 октомври 201`7г. е станало предоване-приемане на процесните
животни и на 1 октомври 2017г. ответника е платил на ищеца дължимата сума.
Съдът не кредитира показанията на св.Н. тъй
като същият е в близки приятелски отношения със ищеца по делото и цели само и
единствено да му „помогне” да докаже,че ответника не му е платил. Още повече,
се страните са се договорили, че
плащането на остатъка от общо дължимата сума следва да има чак след 15 декември
2017г., тогава буди недоумение защо ищеца е „прибързал” да иска плащане на 3580
лв. по-рано от договор
За прецизност следва да се отбележи,че
съгласно клаузите на процесният договор, по точно
т.11 е предвидено, че при неизпълнение от страна на ответника същият дължи
неустойка – 2% на ден от общо дължимата сума. Пресметната като сума то
неустойката следва да е за общо 144 дни, или в размер на около 10 х.лв., но в
ИМ липсва такава претенция.
В тежест на ответника е да докаже,че е
платил сумата от 3590 лв., като той със свидетелски показания доказа тези си
твърдения, че е платил.
Съдът
не споделя твърдяното от ищеца в писмените бележки, че не трябва да се
кредитират показанията на свидетелите, поискани от ответника, тъй като те му
били приятели. Същите не следва да се изключат от доказателственият
материал по делото, тъй като са дадени незаинтересовано, безпротиворечиви.
Не се намират трудово-правни отношения с ответника и са независими от него.
Това което са видели , това пресъздават.
Не така стоят нещата с св.Н., същият с
стремежа си да угоди на ищеца, пресъздава една невярна и противоречива
фактическа обстановка. А това е така, ако действително ищеца е споделил с този
свидетел,негов приятел клаузи от процесният договор,
то посещението в дома на ответника и искането за заплащане на сумата от 3590
лв., е станало малко по-рано и в противоречие с клаузи по договора.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
В доказателствена
тежест на страната, която твърди наличие на договорно отношение, от което черпи
претендираните от нея права е да установи в условията
на главно и пълно доказване правопораждащия
юридически факт или фактически състав, от който е възникнало това
правоотношение, както и че е изпълнила точно насрещните си задължения към
ответната страна, или че има право да претендира изпълнение на дължимата й се престация. В конкретния случай, ищецът не представи убедителни
и безспорни доказателства, че липсва плащане от страна на ответника, като
ангажираните в тази връзка показания на свидетел не следва да бъдат кредитирани
и ценени, предвид факта, че по отношение на св.Н. е близък приятел с ищеца и
цели с показанията си да докаже , че ответника е отказал плащане. Но дори и
това да е така, то в ИМ самият ищец навежда твърдения, че това е станало неколкократно и ще го докаже със свидетелски показания.
Т.е. св.Н. в желанието си да даде правдоподобни показания, сам изпадна в неловка
позиция. Както вече се спомена по-горе този свидетел дава показания, че на 1
октомври 2017г. двамата с ищеца отишли до дома на ответника, и ищеца поискал да
му плати дължимата сума, при което ответника отказал. Но именно на 1 октомври
2017г. е станало предаване-примане на овцете. Тогава
няма логика , защо не е видял и предаването-приемането на овцете. А това е
така, защото този свидетел само и единствено цели да „помогне” на приятеля си
ищец. При наличието на доказателства за фактическо разместване на блага от
имуществената сфера на ищеца в тази на ищеца и за наличие на плащане от страна
на ответника към ищеца, се налага извода за неоснователност на предявените
искове.
При
тези изводи, съдът намира, че иска се явява неоснователен и недоказан.
С оглед на горните изводи, неоснователен
се явява и акцесорния иск за заплащане на обезщетение
по чл.86 ЗЗД.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ГПК в полза на ответника, ищеца следва да заплати направените разноски по
делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.П.А. ЕГН **********
против Г.С.В. ЕГН **********, за заплащане на сумата от 3590 лв, представляваща остатък от продажна цена по сключен
договор на 14.09.2017г. за покупко-продажба на овце, лихва за забава в размер
на 144,89 лв.,, ведно със законната лихва начиная върху главницата от предявяването на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА
Т.П.А. ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.В./ двамата със снети по горе данни/ сумата от 500.00
лв. направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: