РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Перник , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и втори
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Гражданско дело
№ 20201700100516 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
По изложени в исковата молба обстоятелства Д.Й. Г., като майка и законен
представител на малолетния ***, моли да бъде осъдена община Перник да заплати сумата от
26 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
***г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че на ***г. около 10,20 ч. в ***, на улицата зад детската градина, *** е
карал велосипеда си, когато неочаквано е нападнат от безстопанствено куче. В резултат на
това е получил ***************************************.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен. Поддържа се, че
искът е недопустим и неоснователен. Сочи се, че община Перник е възложила изпълнението
на дейности по овладяване популацията на безстопанствени кучета с Решение
№960/05.10.2018г. на Общински съвет П. на ОП „Общинско обслужване", в което се
създава Звено „Дейности по контрол на популацията на безстопанствени кучета". Община
Перник е предоставила за стопанисване и управление на ОП „Общинско обслужване"
сграда, осигурила е финансиране и се извършват дейности по кастрация, поставяне на ушна
марка и регистрация на безстопанствените кучета. Искът е оспорен и по размер.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и
доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа, и правна страна следното:
1
За установяване обстоятелствата, изложени в исковата молба, ищцовата страна е
ангажирала гласни доказателства.
Свидетелката З. К. Р. сочи, че е видяла как *** бяга с колелото си, преследван от две
кучета, едното от които жълто- оранжево на цвят, а другото с черно петно на главата. Детето
завило по улицата към дома си. След като го изгубила от погледа си свидетелката чула, че
вика. По- късно научила, че *** е ухапан в областта на ***.
Като свидетел е разпитана С. Н. М., която работи в детска градина в *** и е била на
двора, когато е видяла как *** минава с колело по улицата. Чула, че той плаче и в този
момент видяла как едно жълто куче го захапва за крака в областта около глезена. На
мястото имало и второ куче с черно петно на главата. Свидетелката тръгнала към ***, но
той веднага потеглил с колелото, бил уплашен.
От заключението на приетата комплексна съдебно медицинска експертиза, се
установява, че детето е получило охлузване и кръвонасядане по външен глезен на десен
долен крайник, което му е причинило страдание.
При извършения преглед се установяват симптоми на
*************************************************.
В съдебно заседание вещото лице А. уточнява, че
*************************************.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, се налага извод, че по делото
по несъмнен начин е доказано, че на ***г. *** е бил ухапан от куче, в резултат на което е
получил уврежданията, описани по- горе.
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Т.е. за да
възникне отговорността на ответника по предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е
необходимо да се установи както наличие на причинени вреди на ищеца, така и
противоправно и виновно поведение на физическо лице; причинна връзка между това
поведение и настъпилите вреди, както и възлагане на физическото лице на определена
работа от страна на ответната страна и съответно противоправното и виновно действие на
физическото лице да е било извършено при изпълнението на тази работа или да е било в
пряка връзка с нея. Вината на физическото лице се предполага с оглед нормата на чл.45, ал.2
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответната община не е изпълнила задълженията си по
глава пета от Закона за защита на животните, касаещи , овладяване популацията на
безстопанствените кучета и предприемане на мерки за предотвратяване на агресивното им
поведение.
2
Ответникът поддържа, че искът е неоснователен, защото в случая не се касае за
безстопанствено куче.
Свидетелката С. Н. М., очевидец на инцидента, установява, че тези кучета стоят на
улицата пред детската градина и заради тях тя не смее да минава по тази улица. Родителите,
водещи децата си в детската градина, също изпитвали страх от тези кучета и споделяли, че
са подавали сигнали в тази връзка.
Като свидетели са разпитани А. М. Б. и А. Е. А., които след процесния инцидент са
отишли на място и са заловили двете кучета. Към този момент последните били в двор,
намиращ се срещу детската градина. Дворът и къщата били запустели, неподдържани. На
място бил извикан собственикът на имота, който им разрешил да влязат в двора. Същият
обяснил, че кучетата той ги гледа, но вече не го интересуват. Според свидетеля А. той бил
непостоянен в отговорите си, като променял тезата си дали кучетата са негови или не. И
двамата свидетели установяват, че преди процесния инцидент кметът на населеното място е
бил сигнализиран за тези кучета. В тази връзка св. Б. разказва, че при предходни посещения
в *** е виждала кучетата да излизат от двора срещу детската градина, изглеждали агресивни
и именно с оглед на това е подаден устен сигнал.
Няма спор по делото, че собственик на имота, от който са излизали кучетата и в който
са намерени след инцидента, е бил Б. С. Г..
Като свидетел по делото е разпитан Е. В. К., който живее в *** и е съсед на имота на Б.
Г.. Сочи, че Г. е посещавал имота веднъж месечно и не се е грижел за него, като в къщата не
е имало ток и вода, а оградата на двора е паднала. Имотът бил свърталище на пияници и
кучета. Свидетелят заявява, че преди повече от 5-6 години Б. Г. е имал куче, което е
починало от старост. От няколко години в двора пребивават кучета, за едно от които
свидетелят знае, че е ухапало ***. Тези кучета обикаляли в района на детската градина
вероятно, за да търсят храна. Били агресивни. Свидетелят установява, че Б. Г. не се е грижел
за кучетата, намиращи се в имота му, както и че преди това те не са били отглеждани от
него.
В горния смисъл са и показанията на свидетелката Б. Б. П., която е работила като *** и
добре познава града. Същата изрично заявява, че дворът на къщата на Б. Г. е бил разграден и
там са влизали кучета, като тя няма впечатление той да е имал кучета, които да е изоставил.
Същата установява, че едно от тези кучета, жълто на цвят, е ухапало и нейното дете. Тя
отишла при Б. Г. и го попитала дали е негово, а той й отвърнал, че никое не е негово, че не
може да се грижи за себе си, камо ли за куче.
С пар.3, т.1 от ПЗР на ЗВМД е отменен Законът за ветеринарномедицинската дейност
(обн., ДВ, бр. 42 от 1999 г.; изм., бр. 83 от 2003 г.), с изключение на чл. 35,т.4 и чл. 70.
Според последната разпоредба безстопанствено животно е роденото като такова, загубеното
или изоставено от своите собственици, което не обитава дом, ферма или специално
3
определено за него място.
Въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че кучето, ухапало ***, е
безстопанствено по смисъла на закона. По делото не се установява, че това куче съм
момента на инцидента, а и преди това, е имало собственик, който да се грижи за него и под
чиито надзор да се намира. Обстоятелството, че то е пребивавало в описаното по- горе
дворно място, не е достатъчно, за да се приеме, че собственик на кучето е бил собственикът
на имота. Установи се, че този имот е бил изоставен, неподдържан, с паднала ограда и в
него свободно е можело да се влиза, като процесното куче също е влизало в имота, както и
необезпокоявано е обикаляло по улицата и е било агресивно.
Установеното от А. М. Б. и А. Е. А., че при разговора им с Б. Г. той е давал
противоречиви обяснения дали кучетата са негови или не, не води до различен извод. Дори
и процесното куче в някакъв период да е било отглеждано от посоченото лице, то по
смисъла на цитираната разпоредба безстопанствено е и животно, изоставено от своя
собственик, което не обитава дом, ферма или специално определено за него място. Т.е., за да
се ангажира отговорността на ответника е достатъчно да се установи, че към момента на
инцидента животното е било изоставено. В тази връзка останалите свидетели, разпитани по
делото, които свидетели живеят в *** и имат постоянни наблюдения върху района, в който е
станал инцидентът, са категорични, че се касае за две безпризорни кучета, които от години
обикалят в района, агресивни са, като едното от тях е именно кучето, ухапало детето.
Следователно по делото по несъмнен начин е установено, че ухапването е причинено от
куче, което е било безстопанствено.
Задълженията на общината във връзка с овладяване популацията на безстопанствените
кучета и предприемане на мерки за предотвратяване на агресивното им поведение, са
регламентирани в чл. 40, 41, 47 и чл.50, т.2 от Закона за защита на животните. По силата на
чл. 50, т.2 от ЗЗЖ, общините вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на
кучетата към хора или животни. Т.е. след като инцидентът е причинен от безстопанствено
куче, намиращо се под надзора на общината, която по силата на закона има задължение да
вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора, то следва
изводът, че ответната страна не е изпълнила задължението си, произтичащо от цитираните
правни норми. Именно в резултат на това неизпълнение на законово задължение на ищеца
са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болките и страданията от ухапването
от кучето.
Представените с отговора на исковата молба доказателства за взето решение от
Общински съвет – П. за създаване общински приют за безстопанствени кучета, не са
достатъчни, за да се приеме, че от страна на ответника е изпълнено вмененото със закона
задължение относно предотвратяване на агресивно поведение на кучетата. Обстоятелството,
че кучето е скитало на територията на общината, имало е агресивно поведение, води до
извода, че работниците и служителите при ответника, на които е възложено задължението
4
да улавят и изолират безстопанствени животни, не са изпълнили задълженията си. Налице е
бездействие, в резултат на което са причинени вреди.
Във връзка с горното, съдът намира, че искът е доказан по своето основание.
Изхождайки от характера и степента на уврежданията, както и вземайки предвид
принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че сумата от 8 000 лв.
справедливо ще обезщети ищеца за претърпените болки и страдания. При формиране на
този извод, съдът взема предвид характера и степента на настъпилите увреждания, факта, че
се касае за дете, което към момента на инцидента е било на *** години и на което е
причинена ****************. Съдът взема предвид установеното от вещите лица, че
полученото физическо увреждане *******************************.
Върху сумата от 8 000 следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
увреждането – ***г. до окончателното й изплащане. За разликата до пълния предявен
размер от 26 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото община Перник следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 123,08 лв., представляващи направени по делото разноски, както и по сметка на
ОС- Перник 320 лв. държавна такса.
На основание чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата на адв. С. следва да се
присъди сумата от 790 лв. адвокатско възнаграждение .
В полза на община Перник следва да се присъди юрисконсултско възнажграждение в
размер на 69,23 лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на *** с ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител Д.Й. Г. с ЕГН ********** и
двамата с адрес *** сумата от 8 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди – болки, страдания и уплах, причинени от ухапване от безстопанствено куче на ***г.
в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – ***
г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 123,08 лв., представляващи направени
по делото разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 26
000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.Й. Г., като майка и законен представител на малолетния ***, да заплати в
полза на община Перник сумата от 69,23 лв., представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА община Перник да заплати на адвокат С.А. С. от САК сумата от 790 лв.
5
адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА община Перник да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от
320 лева държавна такса, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от
датата на влизане на решението в сила до окончателното плащане, както и сумата от 5.00
лева за издаване на изпълнителен лист, ако задължението не бъде изпълнено доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6