НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
Номер Година 02.05.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На четвърти април две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Петя Василева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №66 по описа за 2019
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени исковете с правно основание чл. 245
във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Г.В.К., ЕГН: **********,***,
чрез пълномощника адв. Л.Н., против „С.М.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя В.И.Г..
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 11.12.2017 г. в гр. Б. с Трудов договор №
00000092/11.12.2017 г. бил назначен на длъжност „Технически ръководител“ в
ответното дружество „С.М.“ ЕООД , с място на работа – строителен обект „В.и К.
Д.М.“ – гр. Д.М., обл. П., с основно месечно възнаграждение в размер на
2308.00лв.
Твърди, че със Заповед № 00000046/06.01.2018г. на „С.М.“ ЕООД, на основание
чл.71, ал.1 от КТ, трудовото му правоотношение с ответното дружество било
прекратено.
Твърди, че към настоящия момент работодателят не му е заплатил дължимото
трудово възнаграждение за периода от 11.12.2017 г. до 06.01.2018 г., както
следва: 500.00 лв. за периода от 11.12.2017 г. до 31.12.2017г. и 450.00 лв. за
периода от 01.01.2018 г. до 06.01.2018 г.
Съгласно чл. 245, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 128 от КТ, работодателят бил
длъжен да плаща на работника договореното възнаграждение за извършена работа в
установените срокове.
С оглед изложеното за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди „С.М.“ ЕООД да
му заплати дължимото трудово възнаграждение, както следва:
- сумата от 1500.00 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за
периода от 11.12.2017 г. до 31.12.2017 г., ведно законна лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба –18.01.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата;
- сумата от 160.00 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от
падежа на плащането – 31.12.2017 г., до датата на подаване на исковата молба –
18.01.2019 г. ;
- сумата от 450.00 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2018 г. до 06.01.2018 г., ведно законна лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба –18.01.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата;
- сумата от 50.00 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от падежа
на плащането – 06.01.2018 г., до датата
на подаване на исковата молба – 18.01.2019 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответното
дружество „С.М.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В.И.Г., редовно призовани за съдебното заседание, не изпращат представител и
не вземат становище по иска. Въпреки дадената възможност за писмен отговор, в
срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран такъв. Указани са последиците по чл.133,
чл.143, ал.3 от ГПК, както и по чл.238, ал.1 от ГПК, а именно, че ако не бъде
подаден отговор в срока за отговор на исковата молба и ответникът или негов
представител не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него.
В първото по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. Л.Н., е направил частичен отказ от иска – до
размерите, установени от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът е уважил искането, като след частичното прекратяване на иска, същият
остава предявен за следните суми:
- сумата от 1100.06 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода от 11.12.2017 г. до 31.12.2017 г., ведно законна
лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба –18.01.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата;
- сумата от 105.83 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от
падежа на плащането – 31.12.2017 г., до датата на подаване на исковата молба –
18.01.2019 г. ;
- сумата от 325.63 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. до 06.01.2018 г., ведно законна
лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба –18.01.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата;
- сумата от 31.75 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от
падежа на плащането – 06.01.2018 г., до
датата на подаване на исковата молба – 18.01.2019 г.
Ищецът прави и искане за постановяване на неприсъствено решение на
основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е
явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани
надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства,
представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. Ето защо следва
срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният
иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да
се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати на
ищцовата страна, направените по делото разноски – 300 лева за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът
следва да се осъди ответника да заплати, с оглед уважаване на предявените
искове, държавна такса по сметка на РС Карлово в размер на общо 200.00 лева,
както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 150.00 лева, заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„С.М.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя В.И.Г. да заплати на Г.В.К., ЕГН: **********,***
дължимото трудово възнаграждение, както следва:
- сумата от 1100.06 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода от 11.12.2017 г. до 31.12.2017 г., ведно законна
лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба –18.01.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата;
- сумата от 105.83 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от
падежа на плащането – 31.12.2017 г., до датата на подаване на исковата молба –
18.01.2019 г. ;
- сумата от 325.63 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. до 06.01.2018 г., ведно законна
лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба –18.01.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата;
- сумата от 31.75 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от
падежа на плащането – 06.01.2018 г., до
датата на подаване на исковата молба – 18.01.2019 г.
ОСЪЖДА
„С.М.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя В.И.Г. да заплати на Г.В.К., ЕГН: **********,***
направените
по делото разноски общо в размер на 300.00 лв. (триста лева).
ОСЪЖДА
„С.М.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя В.И.Г. да заплати по сметка на РС Карлово в полза на бюджета на
съдебната власт държавни такси в размер на общо 200.00 лв. (двеста лева) за
обективно съединените искове, както и направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: