М О Т И В И
към присъда по НОХД № 913
по описа за 2015
год.
на Районен съд гр.Варна 3-ти наказателен състав.
По
отношение на подсъдимите М.М., Д.М. и Р.В.
Р. са повдигнати обвинения за престъпления
по чл.211 вр. чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено
от първия през периода м. декември 2005 г. до 13.02.2016 г. в гр.Варна и
гр.Пфорцхайм ФРГермания, при което в условията на продължавано престъпление и
след предварителен сговор с Д.М. и Р.Р.
възбудил и поддържал заблуждение у О.Х. и с това му причинил лично и на
управляваното от него дружество „Варна
09“ ЕООД имотна вреда в размер на 116903.28 лева като измамата е в особено
големи размери и представлява особено тежък случай, а от втората и третата през периода от м. декември 2005 г.
до 09.01.2006 г. в гр.Варна в условията
на продължавано престъпление и след предварителен сговор помежду им и с М.М.
възбудила и поддържала заблуждение у О.Х. и с това причинила на управляваното
от него дружество „Варна 09“ ЕООД имотна вреда в размер на 83263 лева като
измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.
В
хода на съдебното производство като частен обвинител, по обвинението срещу М. М., беше конституиран пострадалият Отм.Х..
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като счита, че престъпленията са доказани. Пледира за наказания
над минимума предвиден в закона, а преценката
за това дали да са ефективни или изпълнението им да бъде отложено, предоставя на съда.
Поверениците на частния обвинител излагат доводи за доказаност на обвиненията, като единият от тях пледира за ефективно наказание около средния
размер предвиден в закона, а другият не изразява становище по наказуемостта.
Защитникът на подсъдимите излага аргументи за недоказаност на обвиненията и пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимите дават обяснения относно познанството си и отношенията, които са имали
със свид. Х., както и за обстоятелствата, при които са извършени
прехвърлителните сделки. В последната
си дума подс М.М. заяви, че не е виновен,
подс. Д.М. помоли да бъде оправдана, а подс. Р.Р. оспорвайки твърдение на свид. Х. също поиска да бъде оправдана.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелят
и частен обвинител О.Х., гражданин на ФРГермания, регистрирал през 2004 г. в РБългария, като
едноличен собственик на капитала ЕООД „Варна 09“ със седалище ***. През същата
година това дружество придобило недвижими имоти в землището на с.Кичево обл.
Варна – земеделски земи и извършвало дейност по внос на МПС с цел продажба.
През периодите, когато бил в България свидетелят Отм. Х. живеел в гр.Варна, а за
помощ във връзка с дейността на дружеството, вкл. за счетоводната отчетност,
разчитал на свои бизнеспартньори в същия
град.
През
м.юни 2005 г. той бил в гр.Хасково по повод сделки с автомобили, които бил
внесъл и регистрирал в България. Тогава в автосалон в същия град се запознал с
подсъдимите М.М. и Д.М., които живеели във ФРГермания, но по това време
гостували на роднините си в РБългария. От разговорите и срещите, които
последвали между тях станали известни дейността на дружеството, представлявано
от Х. и плановете му за развитие на бизнеса. Между подсъдимите М. и свид. Х. се създали приятелски отношения,
разменили телефонните си номера, а последният решил да премести седалището на дружеството в
гр.Димитровград с оглед познанството си с двамата и възможността да ползва
съдействието им за своите бизнес проекти. За
съдействие при намирането на
имот, където да регистрира дружеството в този град, той помолил
подсъдимите М.. Помощ за това, по молба на
дъщеря си - подс. Д.М., оказала подс. Р.Р., която живеела в там. След
преместване на седалището на дружеството през м. октомври 2005 г., по молба
на свид. Х. за намиране на счетоводител,
който да води счетоводството на дружеството на новото място подс. Д.М., чрез
майка си подс. Р.Р. препоръчала свидетелката Д.Б., която евентуално да поеме
счетоводството на „Варна-09“ ЕООД. На уговорената за това среща в
гр.Димитровград в присъствие на
подсъдимите Д.М. и Р.Р. свидетелката
Б., ползвайки като преводач Д.М., разбрала от свид. Х., че е продал част
от внесените автомобили и прегледала предоставените й документи /митнически
декларации и фактури/. Обяснила на свид. Х., че още с продажбата на първите
няколко автомобила е достигнат необходимия оборот за задължителна регистрация и
следващите продажби трябвало да се облагат с ДДС, но това не е направено. На
място по негова молба пресметнала дължимите данъци и санкцията за неподадено в
срок заявление и резултатът я впечатлил, тъй като ставало въпрос за доста пари.
От думите на Х. останала с впечатление,
че не е притеснен от тези суми и има желание да ги плати и „започне на чисто“.
На въпроси на Х. какво следва от това, свидетелката Б. обяснила, че служебно ще
бъде начислен ДДС за продадените автомобили, след като бъдат оценени по една от
трите стойности - цена на придобиване, митническа и застрахователна стойност;
че след достигане на оборот за регистрация, върху следващите продажби ще бъде
начислен ДДС, както и че ще има глоба в размер на дължимия ДДС, т.е. дължимото се удвоява. На тези нейни обяснения
свид. Х. казал, че много съжалява и
неколкократно попитал „Ще има ли затвор ? “ за това. Свидетелката му обяснила,
че държавата ще си търси задълженията, които могат да бъдат и разсрочени, както
и че ако фирмата има имущество може да го възбрани в случай, че задълженията не се платят, като
срокът за това е двуседмичен. Х. разпитвал подробно и няколко пъти за
възможните последици и бил категоричен, че е разбрал обясненията на свид. Б. и
за тях. На проведената втора среща в началото на м. декември2005 г., отново с
преводач подсъдимата Д.М., се разбрали свидетелката Б. да направи необходимото
за регистриране на „Варна 09“ ЕООД по ЗДДС, като Х. й предал фактурите, които имал; писмено я
упълномощил да води счетоводството на дружеството и да го представлява пред
данъчните органи, и й дал за връзка личния си немски телефонен номер.
Систематизирайки в последствие счетоводната документация се наложило свид. Б.
да издирва липсващи фактури при контрагенти на дружеството в гр.Димитровград,
след което на 08.12.2005 г. подала в ТД
на НАП гр.Хасково заявление за регистрация на „Варна 09“ ЕООД по ЗДДС, която била
извършена на 15.12.2005 г. През следващите месеци, когато съгласно ЗДДС свид. Б. трябвало да подава месечни
справки-декларации и годишна декларация по ЗКПО за дейността на дружеството,
поради невъзможност да осъществи връзка по телефона със свид. Х. на номера,
който той й бил дал, тя контактувала няколко пъти с подс. Р.. От нея през м.
януари 2006 г. тя получила само фактура за продажбата на „Джип“, която
осчетоводила, а през следващите месеци подавала „нулеви“ справки-декларации, за
да не ощети клиента си, поради липса на
връзка с него. С ревизионен акт № 435/06.06.2006 г. били
определени данъчните задължения на дружеството по ЗДДС за периода 15.03.2005 –
15.12.2005 г. в размер на 37902,40 лв. и
лихва в размер на 4833,11 лева. От справките, издадени от ТД НАП-Варна
се установява, че към 14.08.2012 г. и 13.04.2016 г. „Варна 09“ ЕООД има
неплатени задължения по ЗДДС вкл. и по НП №188/27.03.2006 г. в размер съответно
на 146055,51 лв. и 162,783,89 лева.
Към
края на м. декември 2005 г. подсъдимите М.М. и Д.М. гостували на родителите на Д.М. в
с.Константиново до гр.Димитровград. На 30.12.2005 г., свид. Х., който по това
време също бил в България се срещнал с
подс. М.М. в гр.Димитровград и му предложил да купи земите в с.Кичево,
притежавани от „Варна 09“ ЕООД като го уверявал, че това е добра инвестиция.
Намеренията му да продаде тези земи били известни на подсъдимите М. и от
предишни разговори, но тъй като
обмисляли да си купуват жилище в България, а не земя, първоначално не счели,
че предложението ги устройва. Те
разполагали с известни спестявания в
България и заети парични средства от свои роднини в България – свидетелите.
Т.Ц., В.Д., Л.Д. и Цв.Д.. След като размислили преценили, че повишаващата се
стойност на недвижимите имоти и факта, че
предлаганите им земи били до
гр.Варна, при евентуална последваща продажба
на същите може да имат печалба, с която да си купят по-добро жилище, и решили
да приемат предложението. Поради предстоящото към средата на м. януари 2006 г.
отпътуване на тримата от България, решили да действат бързо и по препоръка на
познат нотариус от гр.Димитровград се
свързали със свидетелката М.В., която работела като адвокат в гр.Варна. Контактът с нея бил осъществен от подсъдимите
Р.Р. и Д.М., които й възложили подготвяне на документите за сделката. Тъй като
подсъдимите Д.М. и М.М. имали само германско гражданство, а малолетната им
дъщеря – Р. М. и българско, било решено тя да бъде приобретател по сделката. За
допълване на необходимата за покупката цена
подсъдимата Р.Р. дарила на дъщеря си и зет си свои лични парични
средства. За изповядване на продажбата в гр.Варна подсъдимите заедно със свид. Х.,
Р. М. и свид. Т.Ц. отпътували от гр.Димитровград на
05.01.2006 г. с автомобила на свид. Х.. Същия ден в гр.Варна подс. Д.М. продала в обменно бюро на
„Форс-98“ ЕООД 75000 евро за 145500
лева. На 06.01.2006 г. свидетелят и подсъдимите посетили кантората на свид. М.В.. От поведението им тя останала с
впечатление, че са в изключително близки приятелски отношения. След това заедно
със свид. Ц. и детето на подс. М., отишли до нотариалната кантора на свид. Д.В..
Горепосочената сума /след обмяната/ заедно с останалите пари, които подсъдимите
носели, представляващи продажната цена на
недвижимите имоти, предмет на предстоящата сделка, те дали в пликове
на свид. Х. преди да влязат при
нотариуса. След като ги преброил и потвърдил, че всичко е наред свид. Х. ги
прибрал в чанта. В кантората на нотариуса с участието на преводач за нуждите на
продавача, свид. В., прегледала документите и прочела текста на нотариалния
акт, по който страните нямали забележки.
Свид. Х. като представляващ продавач потвърдил, че е получил парите в брой и
нямал никакви претенции за плащането. Изготвен бил нот. акт № 4 т.І рег. № 39
д.№ 4/2006 г. на нотариус В., който страните и преводача подписали. Тъй като в
нотариалната кантора станало въпрос, че свид. Х. има проверка от държавата
и опасност да му вземат имотите, свид. В.
попитала как тогава подписва декларация, че няма задължения, ако има такива.
Адв. В. обяснила, че проверката още не е започнала, но всеки момент това ще
стане и държавата ще му вземе
имотите. Тъй като за 4 от имотите,
предмет на продажба, нямало изцяло подготвени документи се наложило сделката за
тях да бъде отложена за няколко дни. За
това подсъдимите и свид. Х. се прибрали в гр.Димитровград, където на
08.01.2006 г. той като управител на
„Варна 09“ ЕООД продал на Р.М. автомобил, за което били съставени договор и
фактура.
На
09.01.2006 г. подсъдимите с малолетната си дъщеря заедно със свидетеля Х. и
свид. В. отново посетили кантората на свид. В., където бил съставен нотариален
акт № 5 т.І рег. № 68 дело № 5/2006 г. за продажба на останалите 4 имота. И при
тази сделка чрез участието на назначен
за целта преводач, преди подписването на акта свид. Х. потвърдил получаването
на продажната цена и липсата на претенции за това към купувачите.
След
сделките с имотите и преди да отпътуват от РБългария подсъдимите М.
предоставили на свид. Отм.Х. заем в размер на 20 000 евро, като за тях,
поради добрите отношения които имали помежду си намало съмнения, че ще им
върне.
През
периода от 13.01.2006 г. до 30.01.2006 г. свид. Х. направил три превода на суми в общ размер 17 200 евро,
чрез Фолксбанк в гр.Пфорцхайм ФРГермания
по банковата сметка на Р. М. (малолетната дъщеря на подсъдимите М. и Д.М.)
също в ФРГермания. След постъпването им по сметката те били прехвърляни по
сметка на Д.М. също в Германия. Горепосочената сума била предмет на
споразумение, утвърдено с решение от 3.11.2007 г. на Окръжен съд в гр.Любек
ФРГермания по дело № 12 О 215/06, видно от което свид. Х. оттеглил наказателната жалба срещу М.М.
и Д.М. по повод претенцията си за платени от него суми на двамата във връзка
със заем за 17200 евро, като
неоснователна и неправилна. От своя страна, съгласно споразумението М.М. и Д.М.
приели да платят на Отм. Х. сумата от 5500 евро по икономически причини за
приключване на спора без да признават и без да потвърждават правно задължение
за плащане на тази сума.
През
м. август и септември 2007 г. придобитите от Р. М. през 2006 г. недвижими имоти
били продадени на 01.08.2007, 08.08.2007 г. и 05.09.2007 съответно на лицата: „Чукурмас“ ЕООД , Нина
Николова и „Донмаре“ ООД. С решение по гр.д. № 6883/2007 г., влязло в
законна сила на 25.02.2011 г., предявените от „Варна 09“ ЕООД, представлявано
от свид. Отм.Х. срещу тримата
приобретатели и прехвърителя Р.М., искове за прогласяване на нищожност и
разваляне на договорите за покупко продажба, обективирани в нот. акт № 4 т.І
рег. № 39 д.№ 4/2006 г. и нот. акт №5 т.І рег. № 68 дело № 5/2006 г., както и
тези за предаване на владението върху имотите, описани в тях били отхвърлени.
От
заключението на оценителната експертиза
(л.30-47 т.3 ДП), поддържана от вещото лице пред съда, се установява, че
пазарната цена на имотите продадени от „Варна 09“ ЕООД на Р. М. на 06.01.2006
г. и на 09.01.2006 г. е 83263 лева, а
при последващите им продажби на
01.08.2007 г., 08.08.2007 г. и 05.09.2007 г. -
95 490 лева
От
заключенията на техническите експертизи (л.51-63 т.3 и л.34-38 т.4 от ДП)
поддържани от вещото лице пред съда, се установява, че в мобилния телефон “SIEMENS A 52“ с IMEI
353322000174319, предаден
доброволно от свид. Х. през 2013 г., са запаметени и налични 32 бр.
текстови съобщения, получени във входящата кутия, от които 21 бр. са записани в
СИМ карта „ Q2“
със сер. № 2040241723483QA с
ПИН код 2403 и номер за разговори 017625108208, а 11 бр. -
в мобилния телефон. В СИМ карта „T-Mobile (D) със сер. №
*********/1430151X n3 с ПИН код: 2403 и
номер за разговори 4915114345160 са запаметени 16 бр. входящи текстови
съобщения. В горепосочените три обекта експертът не е установил запаметени
изходящи текстови съобщения, както и СМС от 08.02.2006 г. с текст на български
език: „Как стоят при теб нещата с данъците? До два часа трябва да знам какво си
решил. Поздрави“, какъвто е посочен в приложените по делото от адвоката на Отм.
Х., извлечения на СМС на немски език,
придружени с превод на български език, находящи се в т. № 4 на л.20-24 от ДП
/неправилно посочена като т.3 и
идентични с тези на л.63, т.1 на ДП по нахд №3419/10/. В експертизата всички
входящи текстови съобщения са идентифицирани със съдържание ( на немски език),
дата и час, като преводът им на български език е наличен в т.3 л.79-82 от ДП.
От
заключенията на графическите експертизи, от които едноличната ( на л.108-109 т. 2 от ДП) се
поддържа от вещото лице само относно неизписване на ръкописния текст от подс. Д.М.,
а тройната (т. 2 на л.112-115 от ДП)–
поддържана от всички експерти пред съда, се установява, че в договор за паричен
заем от 03.01.2006 г. подписът в графа
„заемател“ е изпълнен от Д.М., но този в графа „заемодател“ не е изпълнен от И.
Филев Лазаров; в записа на заповед към този договор подписите в графи „
издател:подпис“ и „длъжник“ са изпълнени от Д.М., но ръкописният текст в записа не е изпълнен от нея.
От
материалите по нахд № 3419/2010
г. на РС-Варна се установява, че през периода 2006 г - 2010 г. свид. Х. и
неговите адвокати са депозирали в прокуратурата при Областен съд-Любек и
РП-Варна жалби като следва: във ФРГермания срещу М.М., Д.М., а в РБългария и
срещу Р.Р., В.Д., Ц.Д., Л.Д., Т.Ц. и И. Лазаров. След постигнатото споразумение в съда в гр.Любек
свид. Хабещро оттеглил тъжбата, депозирана срещу подсъдимите М. ***.
От справките за съдимост
се установява, че към инкриминирания период подсъдимите
М.М., Д.М. и Р.Р. не са осъждани. В последствие срещу Р.Р. е влязла в
сила присъда по нохд №764/2004 г. на РС-Русе за престъпление по чл.323 ал.1 от НК, с което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на кото е отложено
с 3 години изп. срок, а на Д.М. с решение по нахд 3419/2010 г. е наложено адм.
наказание – глоба в размер на 600 лева за престъпление по чл. 309 ал.1 от НК.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена
от обясненията на подсъдимите,
свидетелските показания на Д.В., М.В. Д.Б.- Я., Т.Ц.,
В.Д., Л.Д. и Цв.Д. дадени
пред съда, а на последните четирима и на ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от
НПК, частично тези на свид.
Отм. Х. – дадени пред съда и приобщените по реда чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК; експертните
заключения и обясненията на вещите
лица пред съда, справките
за съдимост, както и от писмените материали по делото. Съдът изключи от доказателствания
материал показанията на свид.А.Д.
като неотносими към инкриминираното деяние.
Подсъдимите М.М., Д.М. и Р.Р. последователно
изложиха хронологията на запознанството и взаимоотношенията,
които са имали със свидетеля О.Х. преди покупко-продажбата на процесните ниви, собственост на представлявното от
него дружество. Съдът не констатира
противоречия в обясненията им, като
счита, че те кореспондират и с показанията на свид. Х. за това. Съдът кредитира
изцяло обясненията на подсъдимите и относно знанието на този свидетел, че представляваното от него дружество не е било регистрирано по
ЗДДС, въпреки наличния
облагаем оборот и за произтичащите
от това последици- санкции, внасяне на данък в двуседмичен срок или възможност за разсрочване на дължимото, както и за евентуална възбрана на активи. В това отношение те намират опора и в показанията на свид. Д.В. и Д.Б.. Първата – по
повод подписването на декларация за липса на задължения от страна на продавача,
разбрала че предстои
проверка за данъчните
му задължения и опасност да му
вземат имотите, а втората обясни пред съда, че подробно му е разяснила последиците от закъсняла
регистрация по ЗДДС, какъвто е неговия
случай и проявеното от свид.Х.
желание да реши този проблем, вкл. възлагайки й да представлява дружеството пред ТД на НАП.
Свидетелските показания на Д.В. и М.В. обективно
и непротиворечиво изясняват действията по
подготовка и нотариалното
прехвърляне на собствеността
върху имотите на «Варна
09»ЕООД от представляващия го
на малолетната дъщеря на подсъдимите М. и Д.М..
И двете свидетелки посочиха, че страните по сделката са демонстрирали добри приятелски отношения вкл. и
при финализирането й, както
и липсата на обструкции от страна на прехвърлителя по отношение на плащането
на цената на имотите. Свидетелката В. беше категорична,
че при поръчване на сделката
не е ставало въпрос за връщане
на имотите / т.е. сделката
не е симулативна/ , а свид. В. каза,
че страните са нямали забележки по акта, продавачът не е задавал въпроси във връзка с евентуално
връщане на имотите в друг
момент и като цяло всичко се е извършвало формално.
Съдът кредитира показания на свид. Д.Б., която независимо
от познанството
си с подс. Р.Р., последователно
и с необходимата конкретика изясни
въпросите, които са били предмет на обсъждане със свид. Х. при срещите им в гр.Димитровград,
на които подс. Д.М. е превеждала. Казаното от тази свидетелка, че още тогава е пресметнала
дължимите данъци, които е следвало да бъдат платени до момента и е
уведомила Отм.Х. за негативните
последици от неплащането им
в срок, съдът прие като обективно. В този смисъл предприетите
от нея действия за регистрация по ЗДДС на «Варна
09»ЕООД и подаването на месечни
»нулеви» декларации, въпреки
липсата на връзка с представляващия, са индиция за отговорността по защита на интересите
на свид. Х., която тя е имала
към неговото дружество като свой клиент.
Показанията на свидетелите Т.Ц., В.Д., Л.Д. и Цв.Д.,
съдът прецени с оглед родствената им връзка с подсъдимите Д.М. и Р.Р..
Същите обаче под страх от наказателна отговорност недвусмислено потвърдиха заемането на парични суми на своите
сестра, респ. племеница/братовчедка. Отчитайки продължителният
период от време, които е
изминал от този момент до разпита
им пред съда – близо 11 години, житейски оправдано е показанията
им да са неточни. За това с приобщаване на тези дадени в хода на ДП
/също с отдалеченост 3-5 години от събитията,
за които свидетелстват/, както и на договорите за заем съдът
прие, че посочените от тях факти – повод за даване в заем
на парите и техния
размер са доказани. Присъствието на свид. Ц. преди и при изповядване на сделките с недвижимите имоти се потвърждава както от обясненията на подсъдимите, така и от показанията на свид. В., В. и Отм.Х.. За това съдът не постави
под съмнение показанията й за начина на предаване на парите, представляващи продажната цена на
имотите на свид. Х. и съгласието на последния със сделката, изразено
пред нотариуса.
Съдът намери показанията
на свидетеля О.Х. за непоследователни,
вътрешно противоречиви и тенденциозни, поради което не ги
кредитира досежно твърдяното заблуждение, което подсъдимите М. и Р. са създали и поддържали у него за
наличие на данъчни задължения
по ЗДДС, при липсата на такива
на представляваното от него дружество; за опасност от отнемане от държавата на
имущество на същото; за необходимост
от превеждане на пари с цел плащане
на данъците в кратък срок след изповядване на сделките. Съпоставката на показанията на този свидетел, вкл. и приобщените
по реда на чл.281 ал.4 и ал.1 от НПК с тези
на свид. Д. Б.- Я. и обясненията на подсъдимите, както и с писмените доказателства – фактури за продажба на
автомобили, наказателно постановление, данъчно - ревизионни актове, заключението на техническата експертиза и превода на съдържанието на установените от нея СМС-и, опровергава тезата му (развила се след първото решение по гр.д. № 6883/2007 г., с което са отхвърлени исковете на представляваното от него
юридическото лице за
нищожност на процесните сделки), че действията на подсъдимите спрямо него са
били предварително планирани с цел да се обогатят за негова сметка. По
идентичен начин с оглед установената от СТЕ липса в предоставените този свидетел мобилен апарат и СИМ карти, на входящо текстово съобщение със
съдържение от 08.02.2006 г..: „Как стоят при теб нещата с данъците? До два часа
трябва да знам какво си решил. Поздрави“, каквото фигурира в изготвената от
свид. Х. разпечатка на СМС-и, препис от
която е заверен в кметството на Айзинген (т. 4 т.20-24 от ДП), съдът не
даде вяра на показанията на този свидетел, че получените от М.М. СМС-и са
целели превеждането на суми за плащане на данъци, които Х. все още не дължал в
България.
Експертните заключения съдът прие като
обективни и компетентно дадени в едно с обясненията на вещите лица.
Писмените доказателства, които съдът счете
за относими към настоящото производство са договорите за заем от 25.12.2005 г.
сключени между свид. Ц., Цв.Д. и В.Д. с
подс. Д.М., които намират опора в показанията на тези свидетели;
договорите за покупко-продажба на МПС, налични
по нахд № 3419/2010 г.; бордерото за обмяна на валута от 05.01.2006 г.,
валидността на което е установена чрез разпечатка на регистрираните в ЕКАФП
на обменното бюро сделки и хронологичния
регистър-бордера от същата дата; съдържанието на текстовите съобщения - СМС-и,
установено от техническата експертиза и
преведени за целите на ДП по настоящото дело;
решението на ОС в гр.Любек
ФРГермания по гр.д. № 12 О 215/06;
решенията по гр.д. № 6883/2007 г. на
РС-Варна и по вгр.д. №1759/2009 г. на ОС-Варна, и определение на ВКС по гр.д. № 1476/2010 г.;
Ревизионен доклад и ДРА № 2600-435/16.06.2006 г. по ЗДДС на „Варна 09“ЕООД и справката за определяне на
облагаем оборот. Съдът не кредитира: изготвената от свид. Х. разпечатка на
СМС-и, препис от която е заверен в
кметството на Айзинген, поради посоченото по-горе несъответствие на текстови
съобщения, установено от СТЕ; договора
за заем и запис на заповед от 03.01.2006 г., с оглед установеното от тройната
СГЕ, относно подписите за заемодател и заемател в договора, и
издател/ длъжник в запис на заповед, както и че Д.М., не е автор на
ръкописния текст в него, определящ параметрите на ангажимента на издателя
му.
Преценката на доказателствата по делото даде основание на съда да приеме,
че обективната и субективна
съставомерност на деянието
не са доказани по несъмнен начин. Изпълнителното деяние на
измамата по чл. 211 вр. чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.
209 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК
се състои от действия, с които деецът въвежда в заблуждение едно физическо
лице, за да го мотивира да извърши имуществено
разпореждане, което в случая касае патримониума на юридическо лице.
Наличието или липсата на данъчни задължения по ЗДДС, на който и да е данъчен субект са обективно
определими въз основа на първичните счетоводни документи, които той създава или получава в хода на развиваната от
него дейност. В настоящия
случай «Варна 09» ЕООД, представлявано от свидетеля Х. развива
дейност в РБългария от 2004
г. От тогава счетоводната му отчетност, вкл. и по ЗДДС е следвало
да бъде съобразена със законодателството в тази област.
Ревизионното производство, развило се след регистрацията на «Варна 09» ЕООД по ЗДДС в ТД на НАП гр.Хасково, е установило неизпълнението на това задължение, произтичащо от закона
при достигнат
определен облагаем оборот през периода 01.12.2004 г. - 28.02.2005 г. При наличните доказателства за извършени от дружеството облагаеми продажби – фактури и митнически декларации към момента на срещата между свид. Х. и свид. Д.Б., последната като счетоводител не е била
затруднена да изчисли дължимия данък и санкцията за неподадено заявление
за регистрация, което е сторила. Съобращавайки му резултата, както
и последиците при неплащане
на данъци тя възприела липсата на притеснение от страна на Х. по отношение
размера на дължимите суми към фиска и демонстрираното от
него желание да приключи с това. Следователно при срещата със свид.Б. обективно
съществуващите
данъчни задължения на «Варна 09»ЕООД са станали известни на свид. Х.. Извършването
на проверка по повод регистрацията на дружеството по ЗДДС в един последващ
момент, е законоустановената форма за контрол на
държавата за изпълнението
им от данъчно задължените
лица. За това и в Ревизионния
акт № 2600-435/16.06.2006 г. са посочени данъчни задължения, които по силата на закона ДЗЛ вече е имало за периода преди
регистрацията:15.03.2005 г. – 15.12.2005 г.
и не са внасяни.
Обстоятелството, че всички разяснения, които свид. Б. е дала на свид. Х. вкл. и относно възможните последици от неплащането на обективно съществуващите данъчни задължения, в присъствие на подс. Р.Р. и с участието на подс. Д. М. като преводач, не може да се приеме като аргумент, че те са възбудили
и поддържали неверни представи у Х. относно наличието на данъчни задължения към бюджета. Явно незаинтересоваността
на този свидетел към счетоводното отчитане на дейността на дружеството му, още преди
преместване на седалището му в гр.Димитровград (каквато личи и от казаното пред съда, че М.Д. от «Колумбос трейд»
организирала всичко и се занимавала с даването на документи на счетоводителката във Варна) и неглижирането на произтичащите от данъчното законодателство в РБългария задължения, от него като представляващ «Варна 09» ЕООД към
2005 г., намират обективно
отражение в съществуващите и към
13.04.2016 г. дънъчни задължения
на дружеството в размер на 162 783,89 лева.
На следващо
място - установеното чрез гласни доказателствени средства,
че на срещата със свид.Б. тя
е обяснила на свид. Х. възможността плащането на данъците да се разсрочи, а държавата да запорира имущество има своята законова регламентация в чл.183 и чл.121 и сл. от ДОПК. Според първото, по искане на длъжника,
подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми
да се извърши изцяло, до определен
краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен
погасителен план. Според второто - налагането на обезпечителни мерки от страна на органа
по приходите се упражнява чрез публичния изпълнител с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие
на които събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително
ще се затрудни. За това
и текстовото съобщение, установено от техническата експертиза с дата
27.02.2006 г. в 13:33 ч. и номер на изпращача «Markus“: “Х.! Днес при нас беше полицията и
публичен изпълнител. Питаха за теб; не им казахме нищо“ съдът не прие като действие извършено от
подсъдимия М.М. с цел поддържане на заблуждение у свидетеля за неблагоприятните
последици, при неплащане на данъчни задължения. Дори да се приеме, че между подсъдимите М. и свид. Х. са водени
разговори и в този смисъл,те не са лишени от законово основание. Наличната по
делото справка за определяне на облагаем оборот (т.2 л.243), идентична с тази
на л.88, за която свид. Х. веднъж
потвърждава, а след това отрича да е виждал е само потвърждение за обективно съществувалите през 2005 г. и
изчислени от свид. Б.- Я. дънъчни задължения
на „Варна 09“ЕООД.
Отделно
от това, съдът въз основа на установеното съдържание на текстовите съобщения в
телефона и СИМ картите на свид. Х. и
като съобрази параметрите на споразумението по дело №12-0215/06 на Окръжен съд гр.Любек
ФРГерманият прави извод, че осъществяваната между тях кореспонденция през
периода след 09.01.2006 г. до 13.02.2006 г. е относима към заема от 20000 евро,
а не към възбуждане и поддържане на заблуждение
за дължимост на данъци.
При тази обективна несъставомерност на обвинителната теза, само родствената
връзка между подсъдимите М.М.,
Д.М. и Р.Р. не може да бъде
аргумент за предварителен сговор помежду им за извършване на измаливи действия спрямо свид. Отм.Х..
На следващо място и в хода на настоящото съдебно следствие, както и при разглеждане на гр.д. №6883/2007
г. не се доказа по безспорен
начин, че между подсъдимите и свидетеля Х. е имало уговорка за връщане на процесните земи, която е била допълнителен мотивиращ го фактор, за да предприеме
действия по прехвърлянето им. Самият
той посочи
пред съда, че «разговори със
семество М. за връщане на имотите не е имало тъй като през
2006 г. контактът с тях бил
прекъснат». Следва да се отбележи, че аргументите на поверениците на частния обвинител за пороци при извършване на разпоредителните сделки вече са
били обект на задълбочено обсъждане от две съдебни
инстанции по реда на ГПК и са отхвърлени.
Съдът преценявайки данните от справките за съдимост и показанията на свид. Д.В. относно начина на подписване на протокола на едноличния собственик на капитала
не възприе тезата на поверениците, че наличието на осъждане на подс. Р.Р. и последвалото адм. наказване на подс. Д.М., както и последвалите разпоредителни
сделки от страна на
приобретателката Р. М. са
косвени доказателства, за умисъла на подсъсимите да изградят престъпна конструкция,
чрез която въвеждайки в
заблуждение свид. Х. да придобият
имотна облага.
Поради недоказаност на обвинителната теза съдът прие, че подсъдимите М.М., Д.М. и Р.Р. следва да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 211 вр. чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, и постанови присъда
на осн. чл.304 от НПК
По изложените
мотиви, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: