Р Е Ш
Е Н И Е №173
гр.В**, 15.10.2020 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС, гражданска колегия в открито
заседание на 15 септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: 1. АН* П*
2. В* М*
при секретаря И* К* като разгледа докладваното
от съдията П* въззивно гражданско дело №
279 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Постъпили са въззивни жалби от Министъра
на земеделието и храните и горите против Решение № 12/ 31.01. 2020 г. по гр. д. № 19/ 15г. по описа на РС Б*, в частта, в която е уважено
възражението на ответника с правно
основание чл.72, ал.1 и 72,ал.3 от ЗЗД и ищеца в първоинстанциовнното
производство е осъден да заплати на „Е*
К* И*“ ООД сумата от 164 151, 00 лева , както и е признал право на
задържане върху същия до заплащане на тази стойност. В жалбата се излагат доводи, че
решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни
изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а също така, че е
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който излага съображения
за нейната неоснователност.
Против първоинстанционното
решение е подадена жалба и от „Е* К* И*“ ООД. Предмет на тази въззивна жалба е
решението , в частта , в която е прието за установено , че собственик на имота
е МЗХГ и в частта , в която ответното дружество е осъдено да предаде
владението на имот 147019 на МЗХГ.
В срок против тази въззивна жалба
е постъпил отговор , в който се поддържа, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Видинският окръжен съд, като обсъди
изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен
акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбите депозирани срещу него, разгледани по същество се явяват неоснователни.
Делото е напълно
изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от
районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на
закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към
тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
На 26.02.2009г. е бил сключен
договор № 1/2009г. м/у между директора на ОДЗ Видин като пълномощник на
Министъра на Земеделието и храните и Л* А* П* за покупко - продажба на пет
недвижими имота, представляващи земи-стопански дворове на организации по § 12 и
§ 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вписан в службата по вписвания при РС Белоградчик на
20.03.2009 г. в това число и имот № 147011, представляващ стопански двор с площ
23376 кв. м. в м."Стоп. двор" в земл. на с. Гюргич., обл. Видин.
Л* А. П* е разделила имот №
147011 на няколко имота в т. число и имот № 147019 с площ от 5 529кв.м.
Чрез сделка извършена с нот. акт
№ 1 , т. У, рег. № 2862, д. № 702 Л. А. Петрова е дарила имота на С* Н* С*в,
който е продал имота на ответника “Ел К*т И*” ООД - София, чрез сделка
обективирана в нот. акт № 6, т.1У, рег. № 2184, вписан в СВ при БРС с вх. №
1873/15.09.2011г., акт № 77, т. V, дело 589/2011г.
С решение № 43/06.02.2015г. по гр.д. № 77/2014г. на ОС М*, потвърдено с
Решение № 540/08.03.2017г. по в.гр.д. № 5057/2015г. на САС и влязло в законна
сила на 12.12.2017г. е признат за нищожен на осн. чл. 26 ал.1 ЗЗД поради
противоречие със закона договор от 26.02.2009 г. за покупко-продажба на
недвижими имоти, частна държавна собственост, с който Министърът на земеделието
и храните, представляван от инж. Николай Ценов Тодоров, директор на ОД “З**” –
В** прехвърля на Л** А** П** правото на собственост върху недвижим имот №147011,
представляващ стопански двор с площ 23376 кв.м. в м."Стоп. двор"
в земл. на с. Г**., обл. В**.
Не е спорно между страните обстоятелството, че ответника владее процесния
недвижим имот. От заключението на в.
лице Г. Г** и показанията на св. Д. Я** се установява, че ответното дружество е
изградило ФВЕЦ в имота, състояща се от фотоволтаични модули, инвертори, КТП с
трансформатор, метално-алуминиеви конструкции, кабели и други ел.
приспособления за присъединяване към елекроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ
Разпределение Б**” АД.
Правилно е прието от първоинстанционния съд , че договорът за
покупко-продажба от 26.02.2009г., с който е прехвърлен на Л. А. П** имот № 147011
представляващ стопански двор от 23376 кв.м. в земл. на с. Г*., обл. В*,
част от който е и проценият недв. имот - № 147019 с площ от 5 529кв.м. е
обявен за нищожен с Решение от 06.02.2015 г. по гр. д. № 77/2014 г. на ОС – М*.
Това решение е потвърдено с решение № 540 от 08.03.2017 г. на САС по в.гр.д. №
5057 по описа на същия съд за 2015 г. С оппределение от 12.12.2017 г. ВКС по
гр.д. № 3248 /2017 г. не е допуснал касационно обжалване на решението на Апелативен съд С* и решението на М* окръжен съд е влязло в
законна сила на 12.12.2017 г.
Един от спорните по делото
въпроси е принадлежността на правото на собственост на държавата върху имот № 147011,
предмет на договора за покупко-продажба от 26.02.2009г., част от който е и
проценият недв. имот - № 147019, чиято недействителност е обявена с
Решение от 06.02.2015 г. по гр. д. № 77/2014 г. на ОС – М*.
Правилно е прието от БРС, че спорът
между страните е правен и е свързан с това дали държавата придобива право на
собственост по силата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ върху земи, представляващи стопански
двор на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, незаети от сгради и
съоръжения, негодни за земеделско ползване и не подлежащи на възстановяване или
за това е необходимо издаване на съответен административен акт - акт за
държавна собственост или решение на ОбСЗ, за да се легитимира като собственик.
Според
константната практика на ВКС на РБ /решение №104 от 04.09.2017 г. по
гр.д.№4269/20 г.,ІІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №430 по гр.д.№7408/2014 г. на ВКС; решение
№155/13.09.20 г. по гр.д.№4607/2015 г. на ВКС/ когато законът предвижда
издаване на решения по чл.18ж ал.1 /възстановяване в съществуващи или
възстановими стари реални граници/ или по чл.27 от ППЗСПЗЗ /възстановяване в
нови реални граници с план за земеразделяне/ относно земеделски земи-държавна
собственост, тези решения имат конститутивно действие. Законът
регламентира подлежащите на възстановяване земи и хипотезите, изключващи
този процес. Сред неподлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земи са
включените в границите на урбанизираните територии, ако върху
тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети
лица или е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж е започнал
към момента на влизане в сила на закона /арг.чл.10
ал.7 от ЗСПЗЗ/.Възстановяването се изключва и по отношение на земи във или
извън границите на урбанизираните територии, които са
застроени или върху тях са проведени мероприятия,които са пречка за това
/чл.10б ал.1 във връзка с ал.5-бивша ал.4 от ЗСПЗЗ/.По аргумент от чл.10 ал.12
от ЗСПЗЗ не подлежат на възстановяване и земите, включени
в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз
основа на същите селскостопански организации, във или
извън урбанизираните територии, които са застроени или
представляват прилежащи площи към сгради на такива организации. За земите
от бившите стопански дворове на организациите по §12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху
които са разположени сгради и/или съоръжения от имуществото на тези организации, без оглед
на това дали са законно построени, както и
незаетите със сгради и/или съоръжения или прилежащи площи към тях, но
негодни за земеделско ползване или неподлежащи на възстановяване земи, се издава
акт за държавна собственост /чл.45 ал.10-предишна ал.8-от ППЗСПЗЗ/, като в
тези хипотези собствеността на Държавата произтича по силата на закона и
нарочно решение за реституция не е нужно да се издава. В
случая процесният имот представлява
стопански двор на организация по §12 и §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ . След като в чл. 10б, ал. 5 във
връзка с ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 45, ал.10 ППЗСПЗЗ изрично е предвидено, че държавна
собственост са земите, стопански дворове на организации по § 12 и § 29 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, незаети със сгради и съоръжения, негодни за земедеслко ползване и
неподлежащи на възстановяване, какъвто безспорно е процесния имот № 147019, то
следва да се приеме, че по силата на закона
–чл.24 ЗСПЗЗ, на държавата принадлежи правото на собственост върху
него. Процесният имот е част от бившия стопански двор на организациите по §12 и
по §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като същият е негоден за земеделско ползване и не представлява земеделска земя , подлежаща
на възстановяване, въпреки , че за тях не е бил издаден АДС по реда на чл.45,ал.10 от ППЗСПЗЗ. Актът за държавна собственост има
единствено констативно действие и удостоверява, съгласно чл. 5, ал.1 ЗДС,
придобито на някакво основание от държавата право на собственост, като изрично
в чл. 5, ал. 3 ЗДС е предвидено, че актът за държавна собственост няма
правопораждащо действие, поради което и липсата на съставен акт за държавна
собственост относно имота не се отразява на придобито по силата на закона право
на собственост на държавата.
С влязло в сила съдебно решение със сила на пресъдено нещо е обявена
нищожност на договора по силата на който ответницата Л* А*П*е придобила правото
на собственост от държавата, то тя не е могла да прехвърли право на собственост
на последващите приобретатели на същия имот.
Неоснователно е и възражението за придобиване по давност на имота, тъй като
ответниците по иска не биха могли да придобият собствеността върху имота по
давност през периода 1994-2009 г. предвид забраната за придобиване по
давност на имоти от ДПФ, въведена с разпоредбата на чл.24 ал.7 изр.1 от ЗСПЗЗ
/ДВ,бр.88/1998 г.,доп.ДВ,бр.99/2002 г./. След като не е била собственик към
датата на разпоредителната сделка /26.02.2009 г./,извършена от Лиляна А.Петрова
в полза на С.Н. С*, който от своя страна продал имота на „Е* К* И*“ ООД ,
последният също не е придобил в собственост процесния имот. Договорът за
продажба не е имал транслативен ефект. Ответникът „Е* К* И*“ ООД не е
могъл да стане собственик на процесния имот и по силата на изтекла в
негова полза придобивна давност през периода от 2009 г. до датата на
предявяване на исковете /06.03.2013 г./,защото имоти от ДПФ не могат да се
придобиват по давност /чл.24 ал.7 изр.1 от ЗСПЗЗ/.
Не е спорно по делото, че ответникът „Е* К* И*“ ООД е във владение
на процесния имот. Същият го владее без правно основание и дължи
предаване на владението на неговия собственик-Държавата. Предявеният
ревандикационен иск е основателен и правилно е уважен
от първоинстанционния съд, чието решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка
на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал
до законосъобразни
правни изводи. С оглед на това, решението на районния
съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По възражението с пр. осн.
чл. 72 cm. 1 ЗС и с пр. осн. чл. 72, ал.З ЗС
Чрез сделка извършена с нот.
акт № 1 , т. V, per. №
2862, д. № 702/2009г. Л. А. П*
е дарила имота на С*
Н* С* , който е продал имота на
ответника “Е* К* Инвест” ООД – С*, чрез сделка обективирана в
нот. акт № 6/15.09.2011г., t.IV, per. № 2184, дело № 551/2011 г.
на hot. Р. К*, вписан в СВ при БРС с вх.
№ 1873/15.09.2011г., акт № 77, т. V, дело 589/2011г.
От събраните гласни
доказателства и заключенията на в. лица по СТЕ се установява, че ответното
дружество е изградило ФВЕЦ в имота, състояща се от фотоволтаични модули,
инвертори, КТП с трансформатор, метално-алуминиеви конструкции, кабели и други
ел. приспособления за присъединяване към елекроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ
Разпределение Б*”
АД и че изградената ФВЕЦ прездставлява законно строителство по смисъла на
всички законови изисквания за този вид дейност.
Стойността на направените
разходи за претендираните подобрения е 447 067.00лв., увеличената стойност на
имота вследствие на тези подобрения е 439 087.50лв., т.е. стойността на имота
се е увеличила с 98.22% от стойността на направените разходи.
Ищеца твърди и ответното
дружество признава, че владее недвижим имот № 147019 с площ от 5 529кв.м. в
земл. на с. Г*,
обл. В*.
Съгл. чл. 70 ал.1 ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да
го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена.
Съдът приема, че ответното дружество е
добросъвестен владелец, той като чрез сделка обективирана в нот. акт №
6/15.09.2011г., t.IV, per. № 2184, дело № 551/2011 г.
на hot. Р. Кр** ответника “Е* К* И*” ООД – С* е закупил от С* Н* С* имота, без да знае, че
последния не е собственик на същия имот.
Сред правата на владелеца по
чл. 72 ЗС е и правото на вземане за извършените подобрения.
Според чл. 72 ал.1 ЗС
„добросъвестния владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата
с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения.”
Закона указва ясно как ще се
определи размера на увеличената стойност. Нейната сума е разликата м/у
стойността на имота по пазарни цени към момента на разглеждане на спора и
постановяване на решение по него и стойността на същия имот към същата дата ако
подобренията не бяха направени/без подобренията/
Ответника претендира
заплащане на 331 000.00 лв. Увеличената стойност на имота вследствие всички
претендирани подобрения е 439 087.50лв.
Подобренията са такива
промени в недвижимия имот, които водят до увеличаване на неговата стойност и
които не могат да бъдат премахнати без съществено да го увредят. Когато във
владения недвижим имот са прикрепени движимости, които могат да бъдат отделени
от него без съществено да се промени имотът, не е налице подобрение.
Съдът приема, че всички
части на изградената ФВЕЦ представляват подобрения, които не могат да бъдат
отделени без да се разруши тяхната цялост с изключение на фотоволтаичните
модули, които могат да бъдат демонтирани без съществено да се увредят и
поставените в обекта пожарогасители. Несъмнено основната част от съоръжение
представлява соларни модули - фотоволтаични панели, които са подвижни и могат
да бъдат демонтирани. Очевидно премахването на съоръжението няма да промени
съществено имота, доколкото същият е съставлявал земя, негодна за земеделско
ползване. Дали при демонтажа на фотоволтаични модули ще се наруши целостта и
предназначението на ФВЕЦ и при последващ транспорт могат да бъдат увредени е
без значение за спора.
Увеличената стойност на имота вследствие
извършените СМР, които съдът приема, че представляват подобрения е 164
151.00лв. /331 000.00лв Поради изложеното, съдът приема, че възражението с пр.
осн. чл. 72 ал.1 ЗС е основателно и доказано частично и ищеца следва да заплати
на ответника сумата 164 151.00лв. - увеличената стойност на имота вследствие
извършените в същия от ответника подобрения. В разликата до 331 000.00лв.,
възражението е неоснователно.
Правото по чл. 72, ал. 3 ЗС е
потестативно по своя характер и дава възможност на добросъвестния владелец, да
задържи вещта до заплащането на дължимото му се обезщетение за разноските и
подобренията.
Добросъвестно е владението по смисъла на чл. 70 ЗС,
когато владелецът е придобил вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или когато формата
на сделката е опорочена. В процесния случай ответното дружество отговаря на
първото изискване и се явява добросъвестен владелец. Отговорността на
собственика към владелеца подобрител на имота е в размер на 164 151.00лв. и в
полза на ответника-подобрител следва да се признае правото на задържане на
имота до плащането на сумата 164 151.00лв.
Неоснователни са възраженията на ответниците за недопустимост на исковете, изложени
в отговорите на исковата молба. Ответника „Е*К* И*“ООД счита, че Държавата нямала правен интерес от
исковете, тъй като имотът бил собственост на друго лице, а Държавата не се
легитимирала със съставен акт за държавна собственост. В горната насока са и
възраженията на ответника, който съотнася липсата според него на доказателства
за правото на собственост на Държавата към процесуалната допустимост на
исковете. Наличието на доказателства за активната материалноправна легитимация
на Държавата в случая е въпрос по същество на спора, а не по допустимостта на
исковете. Изследването на съществуването на претендираното от ищеца
материално право е предметът на предявените искове, поради което и неговото
наличие или липса обуславя основателност или неоснователност на исковете и не
касае тяхната допустимост. Неоснователно е и възражението за нередовност на
исковата молба поради неясно посочен ищец по делото. Липсва съмнение от начина
на формулиране, че ищец е БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, която извършва процесуалните
действия по подаване на исковата молба и тези в хода на производството по
делото чрез МИНИСТЪРА на ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИГЕ. Последният действа в
качеството на процесуален представител на ДЪРЖАВАТА по силата на чл.24 ал.12 от
ЗСПЗЗ. Според цитираната разпоредба по дела, които се отнасят до земи от
държавния поземлен фонд, Държавата като страна се представлява пред съда от М.
на ЗХ /сега М на З.Х.Г./,т.е. МИНИСТЪРЪТ действа като представител на
Държавата и от нейно име претендира защита на нейни материални права. В случая
очевидно МИНИСТЪРЪТ не действа като представляващ МЗХГ. Няма и
съмнение, че Държавата, а не Министъра на
ЗХГ. като самостоятелно ЮЛ е посочен ищец по делото. Ищецът твърди , че е
собственик на процесния имот и правото му се оспорва от ответника, видно от
нотариалните актове по делото, което го прави активно легитимиран да предяви
иск за собственост, а въпросът дали е собственик е такъв по съществото на
спора.
Не е налице и произнасяне на съда по непредявени искове. Районният съд се е
произнесъл по исковете на изложеното в исковата молба основание за възникване
на претендираното от ищеца право на собственост, а именно по силата
на закона /чл.24 ал.1 от ЗСПЗЗ/.
Исковете на Държавата не са лишени от правен интерес, както считат
ответниците. Безспорно е осъществено оспорване на правото на ищеца
върху процесния имот от ответниците преди подаване на исковата молба.
Л.А.Петрова се е снабдила през 2009 г. с нотариален акт за собственост върху
имота, като впоследствие се е и разпоредила в полза на сина си, на когото е
дарила имота. Същата е осъществила и фактическии правни действия по отношение
на процесния имот - подала заявление за разрешаване изработване на ПУП-ПЗ
за процесния ПИ с промяна предназначението на имота от земеделска
земя в имот за застрояване, имотът е отразен последователно като собствен в
кадастралния регистър .Освен това правото на собственост на Държавата е
оспорено изрично и в хода на производството по настоящото дело с отговорите на
исковата молба, депозирани от ответника. При констатираното оспорване чрез
фактически и правни действия на претендираните от ищеца права
очевидно за Държавата-ищец е налице правен интерес от предприемане съдебна
защита на правото й на собственост.
При този изход на
делото разноски не следва да се присъждат на страните, същите следва да останат
, както са напревени от тях.
Воден от изложеното, В** окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12/ 31.01. 2020 г. по гр. д. № 19/ 15г. по описа на РС Б**.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния
касационен съд при условията на
чл.280 ГПК.
Председател: Членове: